Разлика между версии на „Молитвата - за корекция“

Текуща версия към 21:39, 2 юни 2010

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

МОЛИТВАТА

13.10.1940 г. - Изгрева - София Брат Христо (Кръстю) Трифонов и сестра Цветана-Лиляна Табакова*

След като запразнихме в операта, ние с брат Христо заминахме за Варна, където бях поканена за няколко концерта. Като се завърнахме оттам, посетихме Учителя. Поздравихме го и дълго време говорихме за Варна, за изнесените ми концерти там, за операта и пр. Учителят затвори очи, помълча малко и каза:

— Идеалът, към който се стремим, трябва всеки ден да се отдалечава от нас. От време на време да се приближава до нас, да ни изпълни със сила и стремежи и отново да се отдалечи от нас. Тези, които се смаляват, отдалечават се от центъра на Бога, за да работят. Когато се върнат при нас, тогава се уголемяват. Човек се движи в кръг към своя идеал. Къде е центъра — Бог? Той е навсякъде.

Аз прибавих: — Значи Бог щом има много центрове, тогава около всяко същество ще се образува кръгче.

Учителят продължи: — Човек е щедър, когато се намира при извора, при потока. Не може да има щедрост, когато носиш вода само в едно шише. — Учителят ме погледна продължително:

— Когато, рекох, ти говорят думи, които ще те засегнат, ти не мисли, че се отнасят за теб, а за някое друго лице. Ти идеш от Слънцето и имаш влияние от Венера, Марс, Юпитер и малко Сатурн. Венера и Слънцето те обичат много. Ти обичаш свободата си. От любов към нея си готова да застанеш накрая на опашката, но Бог няма да те остави все там да седиш.

Коленичих пред нозете му и сложих двете си длани върху коленете му. Той каза като сочеше с показалеца си:

— Отлична Сатурнова линия имаш. Ти не обичаш да се подчиняваш на никого. Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си.

Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Прочетох следното: „Сине мой, дай си сърцето! Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката душа е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца."

Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, която срещнах в една от беседите:

„Чуй Господи,

към Тебе аз отправям мойта молитва,

да се освободи моето тяло от всичките неправди,

които аз съм създал.

Господи, Господи, Господи!

Да дойде Твоята милост над мене!

Амин!"

— Учителю, — казах аз — тази молитва като че ли сама пее! Той ме попита:

— Е, каква мелодия чуваш? — аз мълчах. Учителят отвори кутията на цигулката и преди да я настрои каза:

— Когато ние се молим с песен, нашита молитва е чута от Горе!

Той изсвири една мистична мелодия и аз я нотирах:

От този ден насам тази молитва заемаше централно място в моя духовен възход.

• От сега нататък в следващите глави на книгата имената няма да бъдат означавани, тъй като всички записки са водени и от двамата. (бел. ред.)