Не противи се на злото
- Само св-Ьтлият пътьнамж-дростта води към истината.
- В истината е скрит живо т т .
Размишление.
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини. Следователно, за да напише Толстой романа „Война и миръ", а Хюго – „КлетницитЬ", и двамата се ръководили от известни подбуди. Подбудите били различни, защото т не гледали еднакво на въпросите. Защо? – Не са еднакво надарени. Ако двама души наблюдават околността от два различно високи верхове, т ще имат различни схвашания. Колкото верхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-низък верхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
Като изучавате тьзи романи, дохождате до два различни метода. Хюго си служи с ме-тод, чрез който може да се влияе върху отдълната личност. За герой на романа той взима Жан Валжан, у когото има скрити
218
сили, способности' и чувства, които трябва да се събудят. За събуждането им, той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиитт», а от друга – благородното отношение на отдЪлните лица към него. Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан. Той бЪше цвЬте, което можеше да вирее само при добри условия. В романа си Толстой изнася два характера – на Наполеона и на Кутузова, като силни личности. Характерното у Наполеона е това, че каквото намисли, трЬава да го направи. Той си казва: Това,което реших, ще го изпълня, другояче не може. Той налага своите решения като Божествени закони, които не търпят никакво отлагане. Когато разумният реши нещо, трвбва да го направи; когато глупавият реши да направи нт>що, дълго време трябва да мисли, да го приложи, или не. Глупавият има право да отменя решенията си. И разумният, обаче, има право да отмЬня решенията си. – Кога? – Когато има никакво колебание в себе си. Например, при Бородино Наполеон даде запов&д за сражение, но веднага отмени за-повтздьта си – той се разколеба и започна да губи почва под краката си.
Като четете двата романа, можете да сравните Жан Валжан с Наполеона, да видите, че между тех има нещо общо. Жан Валжан представя мъстото, отдето Наполеон е излт>-зъл и постепенно се е издигал. Жанъ
219
Валжан не е нищо друго, освен Наполеон при лошите условия на живота. Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното : постепенното падане на човек, който е заемал високо положение. С това иска да каже, че и разумният чов&к, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на великата природа, е осъден на падане. Спо-ред Хюго, и простият чов-Ьк, като изпълнява Божията воля, може да се издигне. Както разумният може да прави погръшки, така и обикновеният и прост човек може да изправя погръшките си.
Мнозина искат да бъдат като Наполеона, да станат силни, велики хора. Само онзи може да заеме положението на Наполеона, който преди това е бил на мъстото на Жан Валжан. Станеш ли преждевременно Наполеон, ще те свалят от мъстото ти, ще те детронират и ще те изпратят на заточение на о-в св. Елена. Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора, да си заверши школата. Който се е повдиг-нал, трябва да постжлва разумно, да не падне от висотата, до която е достигнал. Ето защо, в пътя на самовъзпитанието, човек трябва да започне от положението на Жан Валжан, да се издига постепенно, за да не се сгромоляса. Той трябва да мине през световния университет, да познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне, да звпази мъстото си. Цъли 19 години Жан Валжанъ
220
следвй тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата си. След като опита несправедливостта на хората, Жан Валжан се натъкна на тяхната човещина. Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата си, като гост, поставя го на равни начала с себе си. Тук се събужда изопаче-ната природа на Жан Валжан и, вмъсто бла-годарност, той го обира. Открадва сребърния свъщник и се измъква от къщи, когато всички спъли. Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещит, вмъсто да бъде изо-бличен, епископът казва, че той му е пода-рил и другия свъщник, който Жан Валжан забравил да вземе. От този момент се пробужда съзнанието на затворника. Благородството на епископа силно му действува, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот. Едва се освободил от ръцег на полицията, той постъпва зле с детето, което си играло на пж.тя с една сребърна монета. Като я подхверляло, тя паднала под крака на Жан Валжан, който я настлшил. На молбата на детето, да повдигне крака си, за да вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избъгало далеч. След това, Жан Валжан съзнава погръшката си и почва да вика момченцето, да му верне пари-т, но то било вече много далеч. Оттук Жан Валжан се преобразява, отказва се отъ
221
стария живот и влиза в нова фаза – става Наполеон. Той се издигна високо пред себе си.
Толстой и Хюго дават методи за възпитанието на човека, но т не са. единствените, нито най-правилнит. Все пак и г са дали добри резултати. В своята „ИзповЪдь" Толстой се бори с себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен на-чин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото". Следователно, натъкнеш ли се на нвкакво страдание, или на нъкаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо стра-даш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш, и се оттегли настрана. Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако пе си ял 24 часа, не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са. гладували
222
по 10 – 15 де ш, без да умрат. Значи,. страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна, и всеки момент смъртта г>о дебне. От този глад и дяволът, най-голъ-мият герой в света, се страхува.
Един ден дяволът сгръшил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън. Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години да стоя в огъня, но свободата си не давам, не се отказвам от своите действия. Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се от-казвал от свободата си, не отстлшвал от своето разбиране. Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен. Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата си, отказвам се от своите убеждения. Готов съм да изпълня Божия закон. Подчинявам се на Неговата воля.
Всички хора искат да бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни. всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода. всяка истина, всяка любов, всяко знание, които ограничават човека, не са. истински. Любовта не е насилствен акт, но свободен. Човек се подчинява на любовта доброволно, както на дишането. Да гле-
223
дащ слънцето, това е свобода. Слънцето изгрева и дава изобилно светлина и топлина на всички. То е всякога засмъно, на никого не се сърди. Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен. Щом затвори очите си за него, сам се ограничава и спъва. Пазете се от знание, което ограничава. Пазете се от любов, която ограничава и заробва. Казват за нъкого, че слъпата любов го хванала. Пазете се от слъпата любов и слъпото знание. Да казвате, че има слъпа любов, слъпо знание, това значи, да си служите с символи. Любовта не може да бъде слъпа. Тя всякога носи светлина. И знанието всякога носи светлина. Не можеш да обичаш нещо, което не си видял.
Ние говорим за истинската любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и за изопаченото човешко знание. Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, че човек обича Бога, без да Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата „никой" подразбира онзи, който не носи любовта в себе си. Любещият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие свое, ще внесе противоречие. Който носи любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата т
224
постжлките Му са. подобни на Божиит. Се-гашният човек е изопачил образа на Бога, и затова не можем да Го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял.
Ние говорим за виждането, а не за пи-пането. То се е явило по-късно. При това, пи-пат се само близките предмети, а не далеч-нит. Как ще пипнеш слънцето, звездите? Ще каже някой, че верва само в онъзи нвща, които може да пипне. Обаче, има нъща, които можеш само да ги гледа ш, и то отдалеч. Виждането предшествува пипането, то е качество на ума.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание но това може да се постигне при едно усло" вие – да имат права мисъл. Почне ли да се колебае, човек изгубва правата мисъл. Той се намира в положението на Наполеона, който се колебае пред сражението при Бо-родино. Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен да се верне назад, да види, къде е слабото му място и оттам да започне. Всяко колебание показва, че пътт, по който върви човек, не е прав. Задачата на Наполеона бъше да обедини Фран-
225
ция, а не да отива в Русия, да я завладее. Понеже той измини на мисията си, пратиха го на о-в св. Елена в положението на Жан Валжан, там да научи урока си. Който иска да се повдигне, трябва да работи върху себе си, да изправи погрЪшките си, да се освободи от своите неджзи. Това значи, да излъзе от затвора и да се преобрази, да заеме високо положение. Това стана и с Жан Валжан. Ще кажете, че човек трябва да се бори с себе си. Не трябва да се борите с себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става в вас, и да държите равновесие. Понвкога човек се страхува, да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които дейстцу-ват в него. Задачата му се заключава в това, да се присеедини към една от стра-нит, без да се бори. Ако се присеедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя <;тепеньта на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-голями са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение.
Съществуват три вида посвещения. Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек ми-яава през второто посвещение, докато раз-
226
вие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се сее-динят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тт>зи посвещения, човек ще бъде оску-бан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пътн човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са. изпити, през които неизбежно трябва да се мине.
Всеки трябва да си зададе въпросите г Какво представям аз? Какво е положението ми в живота? На каква степен на развитие се намирам? Докъде съм до-стщнал? Който е искрен в себе си, ще си отговори, че е в положението на Жан Валжан, или преди затвора, или в затвора, или избъгал вече от затвора. След това ще отиде в дома на епископа; после ще срещне детето, на коетхз настъпил монетата и т. н. Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до себеотри-чането. Ще кажете, че не може да се живее без пари. – Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нъщата, страшно е съдържанието им. Напри-мър, бомбата е страшна, поради съдържанието си. Затова, парите трябва да бъдат еръдство за размвна, а не цел на човешкия^
227
живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се доби-ват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавит.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота, да цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал. Без тези удове – ум, сърце и воля, той прекжева връзката с любовта. Щом прекжене тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота си, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се сверзва с разумните души. Както са сверзани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са сверзани и разумните души помежду си. Тези връзки наричаме естествени. Т не трябва да се късат, защото чрез тЬх иде животът. Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си и към ближните си, да не излизате от средата, в която сте поставени да живеете.
В заключение на лекцията, казвам: Носете в ума си образа на Нанолеона и на Жан Валжан. Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия за-кон, елвзе от висотата на своето положение и заверши живота си на заточение. Жан Валжан пък излъзе от затвора и се из-
228
дигна до най-високото положение на своя живот. Той се самоотрече – изпълни великия закон. Толстой и Хюго изнасят по два героя: Наполеон и Жан Валжан, които настъпват; Кутузов и епископ Мириел, които отстъпват. Последните герои прилагат закона: „Не противи се на злото". Героите на Толстоя са исторически личности, а тези на Хюго – не са известни. Това показва, че Толстой е реалист. Той изнася познати лица пред света и показва, какви са последствията при неизпълнение на Божиите закони и какви – при изпълнението им.
Защо направихме сравнение между Толстой и Хюго? – За да се научите да съпоставяте нещата. Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва да се сверзва така, че да се види отношението му към вас. За да се ползува от работата си, човек трябва да намъри връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна. Като знаете това, вие трябва разумно да се справяте с своите герои. Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в себе си Напо-леоновци, Кутузовци, епископи, като Мириела, Жан Валжановци и др. Възпитавайте героите в себе си и не ги сваляйте от високите им м&ста; ако са в затвор, съдействувайте за освобождаването им.
229
– Само светлият път на мъдростта водя към истината.
– В истината е скрит животът.
13. Лекция от Учителя, държана на 23 ноемврий, 4928 г. София. – ИзгрЪв.