(→Новото учение или великата лаборатория на живата природа) |
(→Новото учение или великата лаборатория на живата природа) |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
"И запита Никодим Христа: Как е възможно това, може ли подобно нещо"? | "И запита Никодим Христа: Как е възможно това, може ли подобно нещо"? | ||
| − | Днес идва нова светлина в света – Новото Учение – и всички съвременни учени я посрещат със същите думи: "Възможно ли е туй? Заблуда голяма е това!" Но същата тази светлина превежда Христовите думи, и казва: "Ако не пожелаеш с всяка фибра на своето външно и вътрешно естество да | + | Днес идва нова светлина в света – Новото Учение – и всички съвременни учени я посрещат със същите думи: "Възможно ли е туй? Заблуда голяма е това!" Но същата тази светлина превежда Христовите думи, и казва: "Ако не пожелаеш с всяка фибра на своето външно и вътрешно естество да минеш през великата лаборатория на живата природа, не ще видиш Царството Божие, тука на земята и горе, на небето". И същият този Никодим, човекът, който изказа съмнението си преди 2000 г., идва днес, рови се из всички области на науката, вади опаковките на тяхното съдържимо, втурва се в непреодолима жажда отвън-навътре в тях; учи, търси методи и средства, иска да влезе вътре, где мир и тишина цари, где знание и мъдрост истинска блести. И спира се днес тоз учен на явленията из "физиката", но не задоволяват те неговото богато естество. Той вижда в тях сал външните промени, вижда трансформиране на енергиите, но вътре иска той да влезе, там, гдето първопричината се крие. И спира погледа си към "химическите прояви", дано те вътрешната жажда задоволят. И знае той, че при тия явления веществото, или материята, коренно се изменя. Туй иска да намери – начин и средства – нечисто в чисто да превърне, неблагородното в благородно, тъмното в светлина, безжизненото във вечен живот! И спомня си усилията на някогашните алхимици, но страх и срам го спират да признае правото им днес. "Те заблудени са, хора на миналото." И не усеща как, но този учен, като знае условията за химическите превръщения, реактивите за тях, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намери нейде другаде скрити, в недрата на природата, да опита върху си техните резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тази "велика лаборатория на природата". Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вътре, гдето си нагазил, в нея, смеси няма, реактивите са чисти, идеално чисти, и затуй префинени елементи и съединения създава. Тук, в нея, ще разбереш дълбоките закони за превръщане на енергиите. |
== Заглавие на раздел == | == Заглавие на раздел == | ||
Версия от 11:46, 4 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
10 ч. с.
Новото учение или великата лаборатория на живата природа
(П. Теодорова)
"Истина, истина ви казвам: "Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие". (Йоана 3:3)
"И запита Никодим Христа: Как е възможно това, може ли подобно нещо"?
Днес идва нова светлина в света – Новото Учение – и всички съвременни учени я посрещат със същите думи: "Възможно ли е туй? Заблуда голяма е това!" Но същата тази светлина превежда Христовите думи, и казва: "Ако не пожелаеш с всяка фибра на своето външно и вътрешно естество да минеш през великата лаборатория на живата природа, не ще видиш Царството Божие, тука на земята и горе, на небето". И същият този Никодим, човекът, който изказа съмнението си преди 2000 г., идва днес, рови се из всички области на науката, вади опаковките на тяхното съдържимо, втурва се в непреодолима жажда отвън-навътре в тях; учи, търси методи и средства, иска да влезе вътре, где мир и тишина цари, где знание и мъдрост истинска блести. И спира се днес тоз учен на явленията из "физиката", но не задоволяват те неговото богато естество. Той вижда в тях сал външните промени, вижда трансформиране на енергиите, но вътре иска той да влезе, там, гдето първопричината се крие. И спира погледа си към "химическите прояви", дано те вътрешната жажда задоволят. И знае той, че при тия явления веществото, или материята, коренно се изменя. Туй иска да намери – начин и средства – нечисто в чисто да превърне, неблагородното в благородно, тъмното в светлина, безжизненото във вечен живот! И спомня си усилията на някогашните алхимици, но страх и срам го спират да признае правото им днес. "Те заблудени са, хора на миналото." И не усеща как, но този учен, като знае условията за химическите превръщения, реактивите за тях, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намери нейде другаде скрити, в недрата на природата, да опита върху си техните резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тази "велика лаборатория на природата". Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вътре, гдето си нагазил, в нея, смеси няма, реактивите са чисти, идеално чисти, и затуй префинени елементи и съединения създава. Тук, в нея, ще разбереш дълбоките закони за превръщане на енергиите.
Заглавие на раздел
И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като проверява и думите изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: "Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизменя". Затуй "видоизменя" той всичко ще понесе. Знае, че светътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмно¬то къмъ светлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на "съвременния ученъ." Върви и си разсжждава: Що е съвременниятъ човекъ? - Една незавършена, изну¬дена отъ собствените си грешки, идея, която ту на лево, ту на десно надтежнява, споредъ туй, дали сърдце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодействуващата на тия две сили - волята, криви изъ светов¬ния пжтъ, "неравната борба," както го наричатъ. Но, силниятъ лжчъ на "новото учение" го мами, води го къмъ по-тайните гънки на тазъ "велика, жива природа", и представя му методи и начини нови, верни и непоколебими. И казва му: "Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания верно дръжъ, и на него се основавай!" Тъй изпъква въ ума на съвременния ученъ и закона за постоянните отношения на Пру: "Че елементите, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединения, винаги се намиратъ въ точно определени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не действува". Законъ за постоян¬ството! Стабилность на всичко въ света!
Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областъта на целата наука, върви съвременниятъ ученъ навжтре, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: "Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ Царството Божие!" О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, приежтетвуващи на събора, като пожела успехъ въ тази нова и първа работа за насъ. П.Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пжть въ нашето развитие е пжтьтъ на сърдцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ света е "културата на сърдцето."