от ПорталУики
Версия от 19:36, 2 декември 2008 на Хирон (Беседа | приноси) (Нова страница: ==Основна идея== Размишление. Съвременните хора се натъкват на мъчносмилателни въпроси, за ра...)

Направо към: навигация, търсене

Основна идея

Размишление.

Съвременните хора се натъкват на мъчносмилателни въпроси, за разрешаването на които "са. нежни здрави зъби, здрава храносмилателна система. Допуснете, че имате една точка, която представя едно семе, или една идея. Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание. Какво е в същ-ност семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силите, които крие в себе си, трябва да го посадите в земята. Според силиг, които съдържа, семето ще използува благоприятните условия, които му се дават. Същият закон се отнася и до човека. Ако не е поставен при условия да.ПРОЯВИ СВОИТЕ ВЪТреШНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, ЧОвък не може да се познае. Някой минава за безстрашен, а в същност носи голям страх в себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страх и тогава вижда, че е страхлив. Докато не се справи с вътрешния си страх, човек не може да бъде см^л и безстрашен. Каква сила ще развие човек, ако се


15

страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страх той всякога ще бъде слаб и немощен. Каквато храна да му да-ват, той ще я разглежда, ще мисли, да яде ли от нея, или не, как да яде и т. н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човек, той ще яде с разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува. Достатъчно е храната да бъде чиста, за да яде сладко и с разположение. Здравият и разумен чо-вЬк е силен. Той минава за герой. Ние взимаме думата „герой" в широк смисъл. Истински герой е онзи, който се справя лесно с условията и разумно ги използува.

Всяко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не са благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трЬбва да взима нещо от почвата и от въздуха. В този смисъл, взимането има отношение към растенето. Ако не взима, човек не може да расте. Обаче, след взимането иде процесът на даването. Между човешката душа и природата става правилна обмена само тогава, когато човт>к спазва процесиг на взимане и даване. Не ги ли спазва, настъпва процесът гниене. С други думи казано: Когато човек няма една основна идея в себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива без зародиш, така и човешката душа не може да се прояви без основна


Л6

нд,ея. Значи, зародишът представя основната идея, която организира нищата. Без основна идея човек не може да разбере живота, нито да го осмисли. Ако го запитате, защо е дошъл на земята, той казва: Бог знае. Че Бог знае нъщата, това е факт, но и човек трябва да се стреми, да знае това, което е в неговите възможности. Щом учительт знае повече от ученика си, последният трябва да се стреми да придобие знанието на учителя си. Какво ще кажете за ученик, който не учи и мисли, че щом учительт има знания, той не трябва да учи? Този ученик е мързелив и не мисли право. С по-мощьта на метъра определяме дължината, широчината и височината на предметит, но той сам не прави измерванията. Човек движи метъра и мери. Следователно, Бог знае всичко, но и вие трябва да учите, да придобивате знания. От вас зависи, колко знания ще придобиете. Майката знае, че детето е гладно, но колко ще яде, каква е сте-пеньта на неговия глад, това знае само детето. Нуждата от храна е обща за всички, но количеството й се опредъля от възрастта на човека и условията, при които се намира. Малкото дете приема малко храна; младият момък и младата мома употребяват повече храна, а старият човек се нуждае от малко храна. Каквато е нуждата на човека от храна, такава е нуждата му и от основна лиея.


17

Страшно е положението на човек, който няма основна идея. Той се излага на пълно разкапване или гниене и в умствено, и в сърдечно, и в физическо отношение. Той започва да се разлага и да мирише. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи в ума си поне една основна идея, в сърцето си – едно основно чувство и в тецото си – една основна постъпка. НЬ-кой изпразва сърцето си от всички чувства и, като се отчае от живота, казва: Никой не ме обича. Той не говори истината. Има Един, Който при всички условия в живота ви е с вас и ви обича. Понеже цЪ-лият свет е Негов, Той ви обича чрез растенията, чрез животните, чрез мушиците даже, чрез хората и т. н. И най-малката лю-бов е в състояние да повдигне духа на чо-въка. Дръжте в ума си идеята, че Бог е Любов, за да запазите през цълия си жи-вот по една основна идея в ума си и по едно основно чувство в сърцето си. всяка основна идея е Божествена. Следователно, дали е малка, или голяма, не е важно. Божествените идеи са творчески. Т внасят в човека живот, радост, св-втлина и свобода. Божествените идеи са въчни, а човешките – кратковременни. Божествените идеи водят към завершени процеси, а човешките – към незавършени. Да има човек основна идея, това значи, да е непоколебим в вярата и в убежденията си. Тя е канара, н«

2


18

която той всякога разчита. Каквото и да му се говори, той остава верен на своето убеждение. Никой не е в състояние да го раз-убеди в съществуването на Първата Причина, в съществуването на Великата Разум-ност в света. Който признава съществуването на Първата Причина, той вижда ясно нъщата; той има очи и уши, вижда и чува всичко, което го окръжава и което става около него.

Представете си, че се срещат двама души: единият е слъп и глух, а другият – с отворени очи и уши. Първият твърди, че няма слънце, че любов не съществува^ че всичко е мрак и тишина. Вторият го опровергава. Той казва, че слънцето изгръва и залъзва, осветява цълата земя, и хората, животнит, растенията се радват на светлината му, обичат се помежду си. Да отричаш мъдростта и светлината, това значи, да стра-даш от умствена слъпота; да отричаш лю-бовьта и живота, това значи, да страдаш от сърдечна глухота. Правете опити, да усилвате светлината на вашия ум и топлината на сърцето си, да виждате ясно нъщата, за да не изпадате в заблуждения, в каквито се намират слъпият и глухият. Колкото повече семена сте поеЬли в градината на вашия ум и на вашето сърце, толкова по-добри резултати ще имате. Всяко семе ще даде добри, сладки плодове. Какво представятъ-семената, които посъвате в вашата гради-


19

на? Това са добрит- постъпки, които всеки човек може да направи.

Представете си, че нвкой учител или професор отива на работа и вижда на пътя, че един кон е ' паднал на земята от голямата горещина. Какво трябва да направи този професор? – -Да се спре пред коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, коньт ще благодари за направената му услуга. В дадения момент той страда като човек. Ако професорът продължи пж.тя си, без да обърне внимание на коня, той е човек без идея. За свое оправдание, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон. Никакви оправдания не го извиняват. Щом няма кой да помогне на коня, професорът е дължен да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е човек с идея, на него може да се разчита. Както искате хората да ви помагат, така помагайте и вие. Не казвайте, че това е кон, крава, вол, магаре, че т не сградат като човека. Има животни, на които съзнанието е по-високо от това на някои хора, поради което минават през голями, интенсивни страдания. Нвкой мисли, че страданията му са. голями и постоянно се оплаква. Питам този човек : Излизала ли е кървава пот от порите ти, както на Христа? Няма човек в света,


20

който да е минал през по-голями страдания от Христовите. Мнозина са бити, текло е кръв от носа, от главата, от устата им, но, въпръки това, т не са познали още страданието. Когато човек се изкачва на високи планински верхове, от носа му тече кръв, но той не страда. Колкото по-наго-ре се качва човек в духовния свет, толкова по-интенсивни са страданията му. Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват. Там страданията се пре-връщат в радост. Това показва, че неорганизираните сили се организират.

Каква е цельта на страданието? – Освобождаване на човека от нечистотиит, от неорганизираните енергии. Казвате, че някой ви мъчи. Защо ви мъчи? – За да ви освободи от нечистата материя, която се е събрала в някоя част на организма ви. За да извлече нечистата материя от телото ви, той си служи с рог. Казвате, че този чо-вък е лош, че ви мъчи. Обаче, щом излезе нечистата материя вън, състоянието ви се облекчава, и мъчението ви напуща. Радвайте се, че сте се освободили от нечистотиите си. Капка по капка излиза нечистата материя, но, вмъсто нея, отвън иде нова, жизнена сила, която обновява и повдига. И новата енергия иде по малко, както и любовта. Колкото и да обичате нъкого, не отваряйте сърцето си изведнъж, да не изтече всичката ви любов навън.


21

Помнете: който отваря сърцето си за нвкого и проявява всичката си любов към него, той прави престъпление. Искате ли да дадете на възлюбения си от своята любов, давайте му капка по капка. Същият закон се отнася и към идеит. Искате ли да проявите идейния живот, изнасяйте навън една по една идеите си. Само по този начин тк ра-стат и се развиват правилно. Изнесете ли ги изведнъж навън, в скоро време ще почувствувате известна празднота в себе си. При това, започвайте от най-малките си идеи и постепенно вервете към голвмит-. Като работите по този начин, ще видите, че имате условия за проява на всяка ваша идея. Нъ-кой се страхува, че, като изнесе идеите си навън, нвма какво повече да работи. Не е така. Работа има за всички и за цвлата ввч-ност. Вижте, какво прави диригентът. За да състави оркестър, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа. Даже и тъпанджията е необходим. Тъй щото, ако нвма с какво да се занимавате, вземете тъпана и бийте върху него – все ще излвзе нвщо. – - Може ли всеки да удря на тлшан? – За вврващия всичко е възможно.

Да се говори за възможностите на живота, това значи, да имаме пред вид великата разумност. Само разумният може да постигне, каквото желае. За неразумния нв-щата са. отчасти постижими. Благодарение на различието, което съществува между разум-


22

ния и неразумния, между тях се явява спор. Разумният приема съществуването на разумността в света; неразумният не я признава. Той казва, че разумността е резултат само на човека, а не на нъкакво Велико начало. Разумният приема съществуването на Бога, а неразумният Го отрича. Неразумният е горд, той възприема само онъзи идеи, които отговарят на личните му интереси. Неразумният отрича и любовта. Като се говори за нея, той казва, че не може да обича всички хора. В същност, човек по-лесно може да обича Цълото, отколкото неговите части. В Цълото влизат всички хора. Следователно, като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създал. Когато обичате човека, вие обичате цЬлия човек, а не само една или две негови части.

Задачата на всеки човек е да се проникне от любовта и да знае, че в него се крие възможността да обича всички. Ако житното зърно храни цълото човечество, защо човек да не е в състояние да обича всички? Не стои ли човек по-високо от житното зърно? Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере, какви сили и възможности се крият в него. Който има пробудено съзнание, той е ученик на новото учение; той е завершен тип. Докато не е дошъл до това положение, той пада, става, плаче, радва се. С една дума, той изучава себе си и своя ближен. Ето защо,


23

•когато говорим за човека, ние го изучаваме. Когато говорим за Бога, ние верваме в Него. Следователно, вервайте в Бога, а човека изучавайте. Ако вервате в човека, преждевременно ще се обезверите.

Като ученици, пазете правилото: за да не се обезсърдчавате и обезверявате в човека, първо го изучавайте, а после вервайте в него. Започнете първо с знанието, а после ще дойдете до верата. Това е едно от правилата на новото учение. Това е един от методите на Божествения свет.

— Само светлият път на мж-дростта води към истината. — — В истината е скритъжи- — вотът.

34. Лекция от Учителя, държана на 22 юний, 1928 г. (VII г.) София. – Изгръв.