Този е живият хляб (1934–1935)
Помни Създателя си!
„Помни Създателя си в дните на младостта“.
Отче наш.
„Бог е Любов“.
Ще прочета 12 глава от Еклисиаст.
„Духът Божи“.
„Помни Създателя си в дните на младостта си!“ Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата. И който иска да бъде щастлив, той трябва да намери този път. Който намери този път, мъчнотии няма да има. Който не намери този път, той ще има големи мъчнотии. Това изобщо е вярно и в обективния живот. Един кораб, който е изгубил направлението си в океана, и неговите пътници ще пострадат. Много въпроси има в света неразрешени. Засега, например, въпросът за млади и стари в света остава неразрешен. Човек се ражда млад и остарява. Преди да стане млад, той трябва да се роди, за да стане млад. Преди да умре, той трябва да стане стар, за да умре. Понякога казвате, че и младите умират. Младите не умират, само старите умират. Млади гробове няма, все са стари гробове. Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка. Да се говори така, това значи да не разбирате Истината. Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото си имане. От много ядене и пиене той осиромашал. Най-после му дошло на ума, че трябва да поиска от някъде пари на заем. Като мислил дълго време, решил да отиде при турския султан да го помоли да му помогне, да му даде пари на заем. Султанът го запитал: От какво осиромаша? – От ядене и пиене. – Щом е така, кажи ми кое е най-сладкото място на кокошката? – Трътката. – Дайте му тогава 250 лири, казал султанът. Той взел парите и му се оправили работите. И вие, които сте яли кокошки, знаете кое место на кокошката е най-сладко. Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също да отиде при султана да му даде пари на заем. Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, че си се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола? Той му отговорил по същия начин, както отговорил и първият: Трътката. Султанът се засмял и разбрал, че този човек не знае нищо.
Казвам: Когато се разрешава въпросът между хората, кои умират и кои не умират, те имат съвсем криво разбиране. Само старият умира, а младият само живее. Ние взимаме думата смърт не така, както хората я разбират. Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят. Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва. Обикновените хора, изобщо, нищо не знаят по това. Едни учени хора пишат едно, други пишат друго и настава едно смущение. И едните, и другите, и от единия, и от другия лагер малцина знаят какво пишат и какво говорят. Онези, които пишат, че човек умира, имат малко съмнение. Онези, които пишат, че човек живее след смъртта си, и те имат малко съмнение. Обаче, общото положение е, че в света нищо не се губи. Де ще се изгуби човек? За да се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено. Преди всичко самата дума е малко двусмислена. Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба. Нещата на природата никога не се губят. При това, и животът не може да се загуби. Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана. За вас, обаче, водата се е изгубила.
„Помни Създателя си в младостта си!“ Значи, помни Създателя си не в годините на старостта си, но в годините на младостта си. Старият всичко е забравил, нищо не му остава. Последното, което остава на стария, е да умре, да ликвидира с живота на земята и да си замине за онзи свят. Сега това са обикновени работи. Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота. Мнозина мислят, че като станат търговци, работите им ще се оправят. До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите. Мнозина мислят, че като станат адвокати, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят. Някои мислят, че като станат лекари, ще се оправят работите им. Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени. Някои мислят, че като станат свещеници, работите им ще се оправят. Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят. Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят. Сега понеже нямаме статистика за умрелите, не знаем как са там хората, до колко работите им са оправени, но и там статистиката показва, че като умрат хората, и там работите им остават неоправени. По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са. Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва да умират еди-колко си хора, трябва да потънат еди-колкото си парахода, трябва да изгорят еди-колкото си къщи. В продължение на десет години все има една малка разлика, но важно е, че според тази статистика нещата стават така, както са определени. Защо е така, няма да се спираме да обясняваме, но има известни теории по този въпрос. Има някакви причини затова, но няма сега да ги обясняваме. Според мене, когато изгори една къща, това не е нищо друго, освен едно малко увеселение. Запалят къщата, и тя гори като факел. И като се запали къщата, хората се събират наоколо, че една къща се запалила. И когато човек изгуби парите си, и това е едно развлечение. Докато е бил богат, никой не е виждал този човек. Щом осиромашее, той почва да слиза от високото място и да се движи между хората. Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти да хлопаш на вратата му, за да отидеш при него. Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден. Сега някои питат: Защо хората осиромашават? Аз питам: Защо хората забогатяват? Някои питат, защо хората умират. Аз питам: Защо хората се раждат? Някои питат, защо хората грешат. Аз питам: Защо хората правят добро? И едното, и другото става. Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща. Злото е последствие от доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие. Доброто е причина, злото е едно последствие на доброто. Не цяло последствие, но на половина. Доброто е причина за злото, а злото е условие за доброто. Ще кажете, защо е така. Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше да бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за да бъде условие за развитие на доброто. Сега може да ви наведа много аргументи, но не искам да се спирам върху злото, за (да) не развалим работата. Мога да ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам. Един учен казал на слушателите си: Мога да ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън. Затова няма да го направя. Всички ще останете недоволни. Те не вярвали. Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали да кихат толкова много, че били принудени да излязат вън. Тези, които били близо до него, казали: Такъв опит прави ли се? Ученият казал: Аз съжалявам, че стана така. Аз бях в сила да ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила да ги събера вътре. Та сега и вие събрали сте се в този салон, затворили сте прозорците, страх ви е от студ. Онези, които са до прозорците, са на фронта, а другите са на тила. Тези на фронта се боят да не ги нападне неприятелят, да ги хване хрема и да се простудят. Възможни са и тези работи. Сега всички хора се намират в такъв един салон. Страх ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
Но сега да дойдем до обективната страна. Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва да се проучва, независимо от възгледите, които имаме. Ние имаме възгледи, които не са съществували. Те са временни. Вие имате едно временно настроение, което е променчиво и което не е реално. В човека има само едно настроение, което е реално, и което никога не се мени. В човека има само една черта, която го отличава от другите хора и от другите същества. При всички условия тази черта всякога си остава една и съща. Тя никога не се мени. Тази черта, именно, представя човека. Някога ще го видите весел, засмян, духовен; някога ще го видите тъжен, скръбен, недоволен. Някога ще го видите щедър, а някога – скъперник. И скъперничеството и щедростта си имат своите причини. Когато е щедър, човек е млад; когато е скъперник, той е стар. Щедростта никога не може да се придобие, докато старостта не умре. Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците си. Докато е жив, той казва: Опасно е човек да си раздава богатството приживе. От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил да раздаде богатството си на синовете си, докато е жив още, да бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно. И той си мислил, че след като раздели богатството си, синовете му ще го гледат. Един месец след като разделил богатството си на синовете си, отишъл при единия от тях да живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога да те гледам. Така казали всичките му синове. Той се намерил в чудо какво да прави. Никой от синовете му не искал да го гледа. Той си казал: Изпаднах в тая беля. Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра. Мислил дълго време какво да направи, докато най-после му дошла една светла идея. Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки. – Добре, давам ти, колкото искаш. Той отишъл да си купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята си. Всяка вечер той заключвал стаята си, отварял сандъка и започвал да брои парите си, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки. Като го чували синовете му да дрънка пари в стаята си, казали помежду си: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото си богатство. На третия ден синовете му започнали да го навещават, да го наглеждат, да му носят хубава храна. Те чистили стаята му, треперели около него. Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък. Но всяка вечер отварял сандъка си и броил парите в него. Като умрял, синовете побързали да отворят сандъка, да видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже. В писмото пишело: Който раздава богатството си преди смъртта си, по-напред да си купи едно въже. Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
Сега аз ви привеждам този метод, за да ви покажа, че така постъпва и природата спрямо вас. Вие се мислите за много умни, но все-таки природата ще ви надхитри.
В тази свещена книга е писано: „Младият да помни Създателя си в дните на младостта си“. Той трябва да го помни, защото без Него той не може да бъде щастлив. Не е въпросът във вярването, но трябва да Го помни. Това е една реална опитност. Ти трябва да помниш същественото. Ти трябва да помниш, че някой ти е направил едно голямо добро. Не е въпросът да вярваш, но трябва да помниш. Човек може да помни само онова хубавото, великото в света. Кое е онова великото, което трябва да помните? Вие трябва да помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете да бъдете щастливи. Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете да бъдете щастливи без онези, които са създали света. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда. Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието. Варличел-дета, един индус, се опитва да убеди хората, че щастието трябва да се постави за основа на учението. Той, обаче, не може да му даде едно научно определение какво нещо е щастието. Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може да убеди света. Сегашният свят е чрезмерно обективен. Ти на човека трябва да му представиш нещата, да ги види, да се убеди, че тогава. Ти му разправяш за един палат, че много е хубав. Докато не го види, той мъчно може да повярва. В нашия век доверието е обосновано на икономическите условия. Когато искаш да влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли си, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва. Само при това положение може да ти повярва. Иначе, каквото и да му говориш, той казва: Господине, криза е това. Сега да дойдем до другия въпрос. Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола. За светските хора кризата е подтик да работят. А за религиозните хора дяволът е условие да се подигнат. И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете да се подигнете. Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше да станеш майка. Защо? Защото праведният човек нямаше защо да се жени, той щеше да отиде на планината и там щеше да си живее. На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил да грешите, вие нямаше да има кого да съдите. На адвокатите казва: Ако не бях научил хората да се карат помежду си, вие нямаше кого да защищавате. На лекарите казва: Ако не бях научил хората да не слушат, да правят грешки, вие кого щяхте да лекувате? Какво сте дигнали шум. Всяко благо в света, вие дължите на мене. Така говори дяволът. Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят. Това е човешко схващане. Ако дяволът започне да се защищава, какво бихте казали вие? Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога да ви направя. Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил да философствуват. Кога философствува човек? След като се е излъгал веднъж, тогава той започва да философствува, да разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата. В какво седят лошите последствия? Ние пак започваме от лично гледище. И наистина, всяко нещо, което е в наша полза, ние го наричаме добро. Всяко нещо, което не е в наша полза, ние го наричаме зло. Но има изключения от това гледище. Много неща, които са добри за държавата, не са добри за индивидите. И обратно: много неща, които са добри за индивидите, не са добри за държавата. Например, за крадеца е добре да краде, но не е добре и за държавата. Често, за лекарите е добре да има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора. Вземете какво е положението на един беден, който трябва да лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари да се лекува? Това е един голям данък, отде ще вземе той пари да се лекува? Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек да му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно? Като направи 30 визити, това са 1500 лева. А този човек едва има хиляда лева. Значи 500 лева остават дълг. Ти си беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат да те защищава. Той поисква четири хиляди лева и започва да проучва делото. Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва да плащаш. След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо. И след това хората се оплакват от адвокатите. Сега, аз не се занимавам с този въпрос, но констатирам едно явление, както съществува в обществения живот. Аз не съм се спирал, доколко е вярно това, но допущам че има известна вероятност. Мнозина адвокати казват, че са защищавали бедните хора без пари. Възможно е, но ние не знаем каква е статистиката. Статистика има за всичко. Лекарите някой път направят една операция, разпорят човека и казват, че операцията била сполучлива, но след десет дена оперираният умира. Статистиката казва, че операцията е излязла сполучлива, но след десет дена болният умира. Колко души са били щастливи след операцията? Статистиката знае това. Като се базираме на статистиката, няма да обвиняваме този-онзи, но трябва да знаем дълбоките причини за това. Може би лекарят да е имал най-добро желание да помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни. Някога психологическите условия са били лоши. Някой път може да се случи да се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално да се прекъсне. Достатъчно е един от тези нерви да се пресече, за да се прекъсне и животът на човека. Сложен е човешкият организъм. Може да поставят човека в магнетически сън и да му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
„Помни Създателя си в дните на младостта си“. Сега аз проповядвам на младите. Който е стар, който не ме слуша, нека се готви за онзи свят. Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска да се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят. А онзи, който иска да живее за Господа, той е кандидат за този свят. Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя си, са кандидати за този свят. Които не помнят Създателя си, те са кандидати за онзи свят. Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек да не вярва? Питам: Ами ако вярва, какво ще се ползува? Вярата не е съществено нещо. Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма. Вярата е път за някакви нови постижения. Значи, вярата е само път, но в този път няма никаква реалност. Вярата не е най-голямата добродетел на човека. Тя е такава добродетел, която е потребна в този път. И като четете тази глава, виждате, че не е казано да вярваш в Създателя си, но е казано: „Помни Създателя си в дните на младостта си“. Помни, казва, Създателя си, докато не дойдат дните на злото. Дойдеш ли в дните на старостта си, ти ще остарееш преждевременно. Остаряването е процес на безверието. Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават да вярват. Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето. Влюбването е един естествен процес, както е и яденето. Аз сравнявам яденето с влюбването. Например, когато някой човек не е ял няколко дена, лицето му посърва, пожълтява, очите му хлътват навътре и който го види, мисли, че или е болен, или не е ял нищо. Но щом се наяде, веднага лицето му е освежено, става разположен. Преди да се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва. Такова нещо е и влюбването. То е едно хубаво ядене. Когато някой се влюби, той е на голямо угощение. И казват за такъв човек, че се е влюбил. Тези големи обеди ги наричат гала-дине. Младият, който се е влюбил, е доволен, че е на дине. Един ден престават да го канят, и той изгубва разположението си, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече да живея, животът за мене няма никакъв смисъл. Защо не го канят на ядене, вие сами можете да си тълкувате. Той казва: Свършиха се онези хубави, щастливи дни, дето имаше хубаво ядене, наздравица с хубаво винце. Сега вече и хубав хляб няма. Питам: Де е същественото? – Не, пак има нещо, не мислете, че е така само. Когато човек се е влюбил, когато е на тази трапеза, в него става едно втичане, но щом се затвори този път, това втичане от сърцето му изчезва, прекъсва се, и той усеща, че няма вече това втичане. Той казва: Тежка работа. Затворили пътя му, няма вече какво да диша. Казвате: Тогава човек не трябва да се влюбва. – Невъзможно е, трябва да се влюбиш. – Ама защо, на какво основание? – Аз изхождам от друго гледище. Невъзможно е човек да не яде. Ще яде, и при това, колкото храната е по-хубава, толкова по-добре за него. Колкото храната е по-лоша, толкова по-зле за него. Каквато и да е храната, все трябва да ядеш. Непременно човек трябва да има хубава храна. Злото не е в яденето, но в неправилното ядене. Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото си се влюбил. Един ден, когато не оценяваш този, в когото си се влюбил, ти ще умреш. Слушал съм някой да казва: Не мога ли да намеря друга жена? Вие не знаете какво нещо е природата. В природата вие можете да намерите само една жена. Няма много жени в природата. Докато мислите, че можете да намерите много жени, вие не можете да разрешите въпроса. Късно е. Както и да го обяснявате, ще изкарате един анормален закон. В света кой как се е опитвал, все е дошъл до един лош край. Единственото обяснение, което мога да ви дам, е следното: Представете си, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми. Представете си, че тия пръсти имат съзнание. Този, който се е влюбил в моя пръст, постоянно го милва, и пръстът пита защо ме милва този човек! Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за себе си, че е цялото. Това не е една ясна представа. И ние понякога правим същата погрешка. Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме да ревнуваме. Не, вие правите същата погрешка на пръстите. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той помни своя Създател. Колко неща са ми казвали за хора, които са се влюбили, но аз казвам: Тази работа не седи така. Този човек се е влюбил в някого заради Бога. Той не е истинският обект, а този човек, като люби някого, ще люби и тебе. Ще дойде ред и до тебе. Каква е вашата дипломация? Когато някой човек влезе в къщата ви, той започва отдолу нагоре със своята любов. Ако в този дом има някое малко момиченце, той започва с него. Той се радва на момиченцето, целува го, милва го. Ако момиченцето е от четири до десет години, както и да е. Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче. Ако пък този човек си позволи да обича майката, работата излиза съвсем другояче. Не е позволено вече на този човек да обича момата или майката. За малкото момиченце не е престъпление да се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва да се бутат. Това е субективно схващане. Този човек първо иска да привлече вниманието ви и затова започва с малките величини. Той започва с малкото момиченце, с малките величини. Той обиква първо децата. И като обикне децата, започват да му се доверяват. Защото, ако той се отнася към тях добре, ще се отнася добре и към големите. Това е обосновано на един естествен и разумен закон. Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш. Малкото момиченце е този малък капитал, тази малка сума. Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал. Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал. Та от това как ще постъпи някой с най-малкия капитал, ще се съди и за отношението му към големите капитали. Тази философия е права. И затова казвате някому: Нямам доверие в тебе. Не се докачайте. Аз съм срещал много деца умни, знаят как да постъпват. Аз се радвам на тяхната философия. Много деца са ми разправяли. То казва: Дойде някой, започне да разправя някои работи, които не са по Бога. Настани се, като че ни лук ял, ни лук мирисал. Като дойде майка ми, той иска да си отиде. Защо? – Майка ти много обича да ви чете, че така не било, че иначе не било. – Какво ти чете майка ти? – Срам ме е да ти кажа. – Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам да те слушам. Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че да не те е срам. Някой казва: Много те обичам. – Кажи го на майка си. Не мога да кажа на майка си. – Щом не може да каже на майка си, аз зная вече какъв е законът. Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене.
Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо. Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини. Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава. Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил. Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание. Казвате: Това са детински отвлечени работи. Няма нищо отвлечено в това. Това са реални неща. Реална е само онази Любов, която не се е променила. Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние. Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство. Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко си добър, колко те обичам. Веднага нещо просветна в съзнанието ми. И си казах: Намери се поне един човек, който ме обича. От там насетне, в душата ми стана голям преврат. До това време и проповедници са ми говорили какви ли не са ми говорили. Но като ме погледна това дете, като ме помилва, като ми каза, че ме обича, промени се цялото ми естество. Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината си, много пъти могат да ви избавят от някое нещастие. Има цветя, които трябва да пазите в къщата си, за да се избавите от известно нещастие. Има много плодни дървета, които ви носят също така благословение. Може да направите такъв един опит. Лятно време, когато сте неразположени духом, минете през нивите, когато житото расте, и ще усетите такова едно полъхване на житото, от което веднага състоянието на духа ще се подигне. Има нещо, което се отделя (от) растителното царство. Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас. Значи, трябва да помним Създателя си, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може да си представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват. Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал. Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може да ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и да е направление. Хиляди са начините, чрез които Бог може да употреби едно благотворно влияние върху света. Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска да опиташ всички противоречия, които хората са създали, за да не ги правим, а чрез доброто иска да опиташ доброто, което висшите същества са създали. Значи доброто е един плод на висшите същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на същества, които не са завършили своето развитие. Аз наричам злото недоузрял плод.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено. Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който да бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око. За сега, обаче, от осем хиляди години насам човешкото око се е деформирало. В човешкото око има нещо, което може да се развие, както в далекогледите. Има хора, които могат да станат толкова далекогледи, че да виждат на далечни разстояния. Засега учените си служат с далекогледи да изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното си зрение, те ще си служат с очите, както с далекогледи. Засега хората няма нужда да развиват повече очите си, защото няма какво хубаво да виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите си и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети. Един ден те ще дойдат до положение да разбират езика на другите планети. Казвате: Това са илюзии. Съгласен съм с това. Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии. Ти си чиновник, висш професор си, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо. Ти заминаваш спокоен, че оставяш на земята наследници. Преди всичко ти никога не можеш да оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое. Щом не е твое, как ще го оставиш наследство? Единственото нещо, което ние оставяме на нашите близки, това са нашите дългове. Аз не съм виждал нито един баща, който да не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма. Никой не е оставил на наследниците си наследство аржан-конте. И затова всеки казва: Аз трябва да платя кармата си. Добрините са много малко в сравнение със злото. Следователно, доброто, което иде в света, не е нито в бащата, нито в дядото. Доброто иде от Бога и ще Го помниш. Единственият, който може да ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш. Това не е философски въпрос. Това не е въпрос, който можеш да намериш в някоя книга. Това е въпрос, който всеки човек трябва да изследва в себе си, в самата природа. Има начини, чрез които човек може да провери тези въпроси. Има хора, които отчасти са го проверили. Този закон работи на всякъде. Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика. Тази статистика се състои в следното: Той е написал отговор на един и половина милион молитви. Той живял 95 години и в това време отправил към Бога един и половина милион молитви, на които получил отговор. С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без да иска направо от хората пари. Той седял и се молил, без да казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета. Молил се и очаквал. Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището си и се помолил на Бога да му помогне. По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам да ги дам на някое благотворително дружество. – Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре. Вие имате ли нужда? – Ако искате, можете да дадете, то е ваша работа. Англичанинът си излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда? Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас. Вземете тези пари и си свършете някоя работа. Сега аз привеждам един изключителен случай. Втори подобен случай няма. Такава книга втори път не може да се напише. Това е нещо небивало, от което не можем да извадим едно общо заключение. Този човек е бил уверен в молитвата си. Той е извадил един закон, който е описал в книгата си през ред статистики. Ако четете тази книга, в нея няма да намерите никакви теории, никакви обяснения. Само статистики. Той пише в книгата си колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили. Той пише: Колкото по-чистосърдечна е била неговата молитва, толкова по-скоро е получавал отговор на нея. Колкото повече се замотавах в някаква философска теория, толкова и повече работата ми не ставаше.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума си, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания. Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност. Причината на много болести се дължи на стяженолюбието в бялата раса. Например, американците казват – времето е пари. Там всички работят и бързат. Не е лошо това, но то води към голяма алчност. Англичаните отчасти съзнават това. Те са хора, които за да се избавят от това зло, правят големи жертви. Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното. Те най-много се пазят от стяженолюбието. Ако те не правеха това, щяха да имат лоши последствия. Какво е донесло користолюбието? То е донесло неврастенията в света. По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може да носи. Той иска да спечели по известен начин, но не може. Той иска да се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може. Например, българите, когато искат да постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за да постигнеш своето желание. – С мазане на кола, тази работа не става. С мазане на кола човек не може да се подигне. Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов да ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма да ти помага в нищо. Често американските апаши пишат на някой американец милионер да им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му. Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат да дадат 20–30 или повече долари, отколкото да хващат детективи, които да преследват апашите.
Сега бялата раса трябва да се откаже от чрезмерното си стяженолюбие. Бъдещето човечество трябва да бъде човечество на щедростта. Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват да се спестяват пари за черни дни, за стари години. Но ето сега дойде кризата и около повече от две хиляди банки, в които имаше спестени пари за черни дни, фалираха, а парите отидоха. Какво остана? – Нищо. Донякъде този начин за спестяване на парите, все е едно разрешение на въпроса. Човек все вярва на спасителните банки. Но честността трябва да се направи спасителна банка. Човек трябва да бъде честен, да няма абсолютно никакво желание да подяде някого. Ако имаме такива банки, никой не може да пострада. Не е въпросът да се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва да се развива между хората. Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма да стават тия бързи промени. В това няма нищо лошо. Ти си печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг. И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек да прави добро. Ако дойде при тебе някой да ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е да му дадеш? Друго е, ако ти имаш сто хиляди лева приход, но ти имаш само десет хиляди лева, а той иска 30 хиляди. На този човек можеш да му дадеш само пет лева заем.
„Помни Създателя си в младостта си“. Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва да помниш доброто в света. Три неща има, които човек трябва да помни в света. Той трябва да помни доброто, което хората са му направили. Той трябва да помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва да помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него. Слугата винаги трябва да помни добрия си господар, който го е подигнал. Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син. И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни. Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят. Той не го е направил за себе си. Той казва: Заради Любовта, която аз имах, направих това нещо. Правете и вие това, което и аз правя. И ако вие живеете добре, доста е да дадете един добър пример в живота си да ви следват. Доста е да дадете един добър пример в живота си да в_следва. Понякога вие искате да направите едно добро в живота си, за което хората да ви следват. Мнозина следват подир някого.
Ще ви приведа един такъв пример. В Америка в една област в една епархия имало един епископ, добър проповедник, под чието ръководство се намирали около 400–500 проповедници. Този епископ си държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата си наляво, подражавали го. Какво лошо има в това? Те изучавали, че имало един епископ, който си държал главата наляво. По този начин те вървели в неговия път. Някои казват: Синовете трябва да вървят в пътя на баща си. Не, синът не трябва да следва баща си, но неговите добродетели. Ако ти вървиш изправен като баща си, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума си към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма да си донесеш никакво благо, но ще си донесеш и най-голямото зло. Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите си напред, това още не е право ходене. Като ходи, човек не трябва да държи очите си към земята. Като ходи, човек трябва да държи очите си изправени, погледът да е нагоре и като погледне да види хубавите неща. Дето и да мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва да вижда хубавите работи, без да търси дефектите на хората. Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва да търси хубавите работи. Хубавото е от Бога, а злото е от другите. Злото е само условие за доброто.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание. Запитайте кого и да е от Америка, от Англия, от България или отдето и да е да ви дадат един метод за възпитание на децата, да видите какво ще ви кажат. Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва да се възпитават децата. Всеки казва, че детето трябва да бъде свободно. Но в какво същност седи тази свобода? Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа. Онзи, на когото искате да дадете свобода, преди всичко трябва да изключите от него всякакви дефекти. Всеки сам трябва да съзнава своите дефекти и преди да се изкушава, да знае, да познава себе си. Тогава само той може да бъде свободен. Не само че изкушенията не трябва да засягат човека, но той трябва да бъде свободен от тях. Човек не може да избегне от изкушението. Това изкушение може да дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва да помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него. Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него. Щом приеме злото, образува се едно съединение в неговия организъм. Представете си, че у човека се яви желание да открадне нещо. Не е лошо, че човек щял да открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него. След тази кражба, човек трябва да мине цели четири поколения, за да се очисти тази нечистота от него. Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години. В такъв случай по-добре е човек да прави по едно добро. Ако човек би правил всеки ден по едно микроскопическо добро, той би имал големи резултати. Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха да придобият много нещо. Никакво друго възпитание не би им трябвало. Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки да разправи какво добро е направил, да разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало. Майката ще каже на детето си: Направи това добро. – Това вече не е добро, то е дисциплина. Или ще му каже: Коленичи на земята, тури си ръката на гърдите. Детето прави тези движения, но то не знае кое какво означава. Това е дисциплина, не е добро. Като тури ръцете си така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце. Това означава събирането на пръстите, когато човек се кръсти. Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето си да се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“. И това не е лошо, но то не може да даде на детето онова благородното възпитание. Но като порасне, детето казва: Аз се молих, но защото майка ми е седяла пред мен. Други пък се оплакват, че не били свободни. Като станат възрастни, те правят това, което сами намират за добре. Ако е хубаво, защо да не правят това децата и като малки, и като възрастни? Но това положение е изключително. Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва да се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца. Иначе, това значи да си играеш с природата. Това значи, че казваш какво си готов да направиш всичко, когато това не е вярно. То е все едно, когато човек иска да вземе нещо от някого, а за да го вземе, той казва: Аз ще платя. Минава месец или два, а той нищо не плаща. Не, щом искаш пари на заем, ще си кажеш истината. За един месец десет хиляди лева не могат да се платят като от човек с твоето положение. Вие възпитавате малките деца, но като пораснат, те казват: Ние сме били в заблуждение. Не, това не е възпитание. Светските хора са дошли до положение да казват, че децата трябва да бъдат свободни. В какво седи тази свобода? Някой сам се определял в какво да вярва. В това съм съгласен. Питам: Защо до известна възраст бащата и майката са авторитети за детето? Детето абсолютно трябва да вярва в майка си и в баща си. Бащата сам трябва да бъде модел. Ако бащата каже на сина си, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет. Бащата трябва да бъде абсолютен модел за сина си. Детето никога не трябва да бъде хванато в лъжа. Например, дойде някой в дома, и майката казва: Кажи, че ме няма. Детето казва, че майка му я няма в къщи, но с това в него се внася вече първата лъжа. То казва: Тази работа била лесна. Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща си и ще вземе пари. Това е възпитанието на миналото. Сега вие искате да се самовъзпитавате, но трябва да знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал. Сегашният свят минава през друга една форма, която твори нов морал. Този нов морал ще преустрои бъдещето общество. Това общество не може да се преустрои със същите мерки, каквито има сега. Невъзможно е това. Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т. е. човекът. Когато дойде до човека, дойде и друг морал в света. Сега вече сме в друга една епоха. До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека. Създаването е механически процес, а възраждането – органически. Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания. Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда. Цялата бяла раса, пък и най-духовните усещат, че нещо вътре в тях ги смущава. Едно вътрешно безпокойствие има в бялата раса. От гледището, от което излизам, аз считам това състояние много естествено. Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва да се безпокои как ще роди детето. Като останат няколко деня до раждането, тя започва да се безпокои, да не би да стане някаква катастрофа с детето, което е заченала. Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. Всеки друг човек, на когото кръв излиза от порите му, непременно би се пукнало сърцето. Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро. Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана. Ако и вие в 24 часа можете да се гаврите с Божественото в себе си, което е най-великото и след това да Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена. Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта си, в края, а не в началото. За мен не важи Любовта ви в началото, но в края. За мене не важи как сте създадени в началото, но как сте в края. Аз бих предпочел в края да съм, както трябва, а не в началото. По-идейно е в началото, а не в края. Това е съвършенството.
Сега ние сме дошли на земята и мнозина питат защо са дошли. Други казват: Христос защо дойде на земята? Христос и ние сме едно и също нещо. Ние сме дошли да свършим това, което Христос преди две хиляди години поде да извърши. Сега ние чакаме Христос да дойде втори път. Но ако Христос дойде втори път на земята, знаете ли какво ще бъде Неговото идване? То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали да свири на три струни. Той свирил на три струни. След това го запитали дали може да свири на две струни. Той свирил и на две. После искали да свири на една струна. Той казал, че и на една струна може да свири, но излязъл вън и повече не се върнал. Та сега, ако и вие очаквате Христос да дойде да свири с една струна, т. е. на вашия ум, Той няма да се яви. Съвременните хора очакват Христос да се яви и да работи според техните вярвания и разбирания. Сега вие очаквате да дойде Христос в нашите форми и да направи хората крайно щастливи. Който е готов да бъде щастлив, да бъде, а който не е готов, той ще си носи своите страдания. Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи. Не само в духовно отношение, но аз считам, че това щастие ще бъде както на духовния, така и на физическия свят. За мене и духовният, и физическият свят е едно и също нещо. Ако човек не познава физическия свят, как ще познава духовния. Защо? Защото духовният е крайно обширен свят, той е толкова сложен, с толкова много работи. Някой казва, че е ходил в онзи свят. – Де да е ходил в онзи свят? Ето, апостол Павел казва, че е ходил в третото небе. До там само е стигнал той. Има и нещо повече от третото небе. Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат да се видят.
Сега да се върнем към главната мисъл. Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна. Дано се върна по-скоро на земята, че да се нахраня, иначе, тук гладен ще умра. Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може да яде. Така се измъчва вече десет години наред. Така ще бъде за всеки неподготвен човек, като влезе в онзи свят. Благото ще седи пред него, а той няма да може от нищо да хапне. В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане. Обаче, и духовният свят има своя реална страна. Тя се отнася за онзи, който е подготвен. И там има ядене, от което човек може да яде. Ако ти е позволено в онзи свят да ядеш, тогава няма защо да се връщаш. Ако можеш да ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма. Но ако не можеш да ядеш, по-лош свят от онзи няма.
Сега не ви казвам да вярвате. Можете да проверите това. Ако го намерите за вероятно, добре. Но ако не го намерите за вероятно, турете го на страна. Това е мимоходом казано, само да хвърля известна светлина в умовете ви. Едни казват, че слънцето било разтопено и имало топлина един милион градуса. Други казват, че имало 25 милиона градуса топлина. Трети казват, че имало 40 милиона градуса топлина. И това е възможно, но кой е мерил тази топлина? Казват, че това се определяло от спектъра на слънцето, според различните елементи, които се намират в слънцето. Сега, това е като една теория, като една хипотеза. Сега, както и да разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича. Помнете Онзи, Който ви е правил безброй добрини. Помнете Онзи, Който всякога се е застъпвал за вас. Помнете Онзи, Който ви е създал. Обичайте Го!
„Благословен Господ Бог наш“.
Тайна молитва.
10 неделна беседа от Учителя, държана на 2 декември 1934 г. София, Изгрев
/Мъгла/.