от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Пътят към изток

Една от класическите глави на Посланията, това е 13 гл. от I. Послание към Коринтяните

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." (1 ст.) [*) I. Послание към Коринтяните 13 гл.] Значи, ще бъдеш празно шише, без съдържание. Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби. Любовта и обичта също така са сложни процеси. Разумните същества, ангелите, които стоят толкова високо, гледат на любовта като на нещо недосегаемо, а хората си играят с нея. – Защо? – Защото не я разбират. Момък обича една мома и влиза в дома ѝ с обуща, кален, нечист, както иде отвън. Той не разбира любовта, не може да я оцени, поради което гледа на нея като на нещо обикновено. Ако момъкът разбира и цени любовта, преди да влезе в дома на своята възлюбена, ще измие лицето, ръцете, краката си десет пъти с чиста вода и тогава ще се реши да влезе. За предпочитане е да влезе бос, гологлав, но с чисто лице, с чисти ръце и крака, отколкото да бъде облечен, обут и без любов в сърцето си. Който има любов в себе си, той е всякога чист, измит и облечен.

Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. Това ви се вижда чудно, не ви се иска да го приемете и казвате, че човек е излязъл от Бога. Излизането от Бога подразбира познаване на любовта. Който познава любовта, говори за величието на Бога, а не за своето. Да говориш за величието на Бога, без да познаваш любовта, това значи да си в положението на дете, което има цигулка, но не знае да свири. Майката изважда детето на сцената, дава му цигулката да свири и се хвали, че детето и е гениално. Обаче от него нищо не излиза. Лесно се купува цигулка, но мъчно се свири на нея. Лесно се говори за пение, но, да станеш певец, много работа се иска. Всеки трябва да отговаря на мнението, което има за себе си. Погледнеш се в огледалото и мислиш, че си много красив. В какво се заключава красотата на лицето ти? В очите, ушите, носа, устата или в брадата ти? Красотата има отношение към добротата. Следователно, пипни космите на главата или на брадата си и сам ще разбереш доколко си добър. Ако космите ти са твърди, ти не си мек по характер, нито си много добър. Виж каква миризма излиза от тебе, да разбереш, дали си добър, или не. От добрия човек излиза приятно ухание. Добре, че обонянието на съвременните хора не е толкова силно, да усещат лошота миризма, която излиза от лошия човек. Влизате в някой дом, дето мъжът е крайно ревнив. Той пази жено си, да не я погледне друг. Той не усеща каква лоша миризма излиза от нея и я пази като някаква светиня.

Страшно е положението на човек, който пе разбира живота и отношенията между жи-вит4 съществе. Никой нарисувал една икона на Христа преди 45–50 г. и мисли, че прилича на Него. В същност, никаква прилика не съществува. Христос е живъл преди две хиляди години, образът му е бил съвершено различен от нарисувания. Въпръки това, хората благоговеят пред рисувания образ, пред иконата на Христа. На иконата се кла-нят, почитат я и уважават, но щом стане въпрос за някой жив човек, малцина искат да знаят нещо за него. Иконата след време се изтрива, а споменът за живия човек остава. Има моми, които постоянно носят портрета на своя възлюбен в себе си и, дето сед-нат и станат, вадят го и го целуват. Това отношение е нереално, но когато придобие истинския, реален образ, тогава, на общо основание, той се налага на човека.

И тъй, който няма правилно отношение към хората, не може да има правилно отношение към духа, душата, ума и сърцето си. Често той се отнася грубо и към своит удове, към ръцет и краката си. Ръцет и краката са група от разумни същества, които пмат своя мисъл, свои намърения. Човек поглежда ръката си, но не вижда, какво е вложено в нея. Той не може да си пред-


292

стави, каква енергия от Божествения свет е вложена в ръцег, краката и цълото тй-ло. Благодарание на тази енергия, реката е толкова пластична, че еднакво може да верши и добри, и лоши двле. Работи, докато си още на земята. – Какво положение ще заема на онзи свЬт? Какъв ще бъда там? – Какъвто си бил на земята. Ако глухият и слЪпият отидат на онзи свят, нищо няма да видят; и там ще бъдат слъпи и глухи, както били на земята. В духовния свят цари вечно мълчание. В музиката също има мълчание, както в природата. В музиката мълчанието се означава с пауза. Паузата подразбира отдалечаване от музикалния център, поради което не чуваш ясно. Като настройва ухото си, чо-вък започва постепенно да чува и най-отда-лечените тонове. Тогава паузата се прекратява. Говорът, пънието са написани ноти на петолинието, по които човек чете и разбира живота.

„И ако имам пророчество, и зная всич-китв тайни и всяко знание, и ако имам всичката вЬра, щото и гори да премъствам, а лю-бов нямам, нищо не съм." (2 ст.). Някой мисли, че има голями знания, че може да прави чудеса. Питам: Имаш ли любов? Ако нямаш любов, знанието ти нищо не представя. – Мога да лъкувам болни. – Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството, да лъкуваш болни, пропада. Да лъ-


->')',

кувош болни, това значи, да сваляш раницата от гьрбовет- им. Голямо изкуство ли е това? Ионъкога е добре да боледува чо-век. Ако хората не боледуваха, щъха да се натъкнат на големи нещастия. Толстой, който боледувал четири – пет пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свет. Въпреки това, всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лъкар. Каже ли му нещо за бо-лестта, той се изплашва, вместо да си помогне, и положението му се влошава. Никой не може да избегне страданието, което природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Наимногото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде в музикална гама. С музиката нъщата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човеке, да го на-правят силен, подобен на Бога. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога." – Кой човек е създаден по образ и подобие? – Роденият от Бога. Ако не си роден от Бога, не можеш да бъдеш по-добен на Него. Казано е още, че роденият от Бога грвх не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си с Бога, трябва да се родите от Него.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасит, и ако предам тъ-лото си на изгаряне, а любов нямам, нищо


294

не се ползувам." (3 сг.). Някой мисли, че като умре, ще бъде посрещнат на онзи свет с слава и почести. Важно е, как е умръл: с любов, или без любов. Ако е умръл без любов, нищо не се ползува. Човек влиза в по-страшен затвор. Може да влъзе в водата и да попадне в устата на кроко-дил или на кит.

„Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордъе." (4 ст.).

„Любовта не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло." (5 ст.). – Това са. трудни, неразбрани нъща. – Какво значи да бъдеш търпелив?–Като видиш един красив и един грозен човек, еднакво да ги понасяш, да имаш еднакво разположение към тях. Кое е ценното в човека? Ако срещнеш красив човек, ти изпитваш приятност. Какво ще стане с твоето разположение към красивия, ако той те обере? Какво ще кажеш за грозния, който ти се прйтича веднага на помош? Ти си счупил крака си, а той на-мвства счупената кост, превръзва крака ти и те занася у дома си. Значи, красивият има ввра в себе си, знае, че ще те предразположи с красотата си, ще спечели доверието ти. Той те пленил с думит си, както и с красотата си. Ти се поддаваш на неговото обаяние, и той те обира. Пазете се от хора,


2{П

«които моп1г да ви оберат и убият. Т са <храдци п разбойници.

В Америка нъкъде имало един толкова.краецоречив проповъдник, че който го слу-,шал, захласвал се, забравял всичко, което по-рано го вълнувало. Един голям апаш чул за този пропов&дник и си казал: И аз ще отида да го послушам.Той е много удобен за мене. Като проповядва, хората ще се за-хласнат и преиесат на онзи свъг. Аз ще използувам тяхното състояние и ще ги обера. Един недвлен ден той отишъл на пропо-ввдьта и започнал да слуша. Увлъчен в думит на проповедника, той нг усътил, как се захласнал и забравил, защо до-шъл. Недоволен от себе си, той посетил събранието още няколко пъти, с надежда да бъде буден, да не се увлича от пропо-въдьта. Обаче, всъкога оставал изненадан: захласвал се и не могъл да приложи занаята си. Най-после той си казал: Ако посещавам тези проповъди, в края на краищата, ще забравя занаята си. Опасно нещо е този проповъдник, няма повече да го посещавам.

Коя е причината за захласването на хората? Достатъчно е да събудиш интерес в човека към нещо, за да се захласне той моментално. Кажи на нъкого, че на еди-кое си мьсто има заровени пари и вчж, как ще се захласне. Той забравя всичкит си работи и мисли само за едно: да намъри посоченото гмвсто и да извади оттам парит. Често се го-


296

всрят отялъчени нъща на хората, и т, или* забравят, какво трвбва да правят, или си въобразяват, че знаят всичко. Казва се, че трвбва да бъдем добри, умни, справедливи и т. н. Доброто, разумността, справедливостта са отялъчени понятия. Въпреки това, мнозина* казват, че разбират тези пъща, че са добри, разумни и справедливи.

Едпн виден пианист отишъл в Америка да дава концерти. Случило се, че единъ-от голямит американски милиардери не мо-1ъл да приежтетвува на концерта. Затова той поканил пианиста у дсма си, да му посвири. Пнанистът отишъл в определения час в дома на милиардера, дето очаквал да види много хора – познати и приятели на милиардера. Каква била изненадата му, когато ви-дъл, че милиардерът бил сам с кученцето си. Пнанистът започнал да свири и така се )1злъкьл в свиренето и не забе-лязал, че кученцето за»лаяло. Тогава м-илиар-дерът казал: Достатъчно, спри ве«е! Дал му хиляда долари и благодарил за свиренето. Значи, кученцето опредъля евчренето на пианиста. Ако не бъше залаяло, тръб-вало да свири още. Наистина, кучето познава' някои работи, но мъчно може да опредъли доброто свирене. То познава, дали някой човек е добър. На добрия човек то не лае,-Срещне ли лош човек, хверля се върху него и го лае.


247

Защо кучетата хзпят някои хора, н други не хапят? Има обяснение за това, но н1>мп защо да се спираме на причинит. Важно е, че кучетата могат да се укротяват. Двама англичани се разговаряли за кучета. Единият казал, че не го хапят кучета. Другият на-стоявал, че може да насъска кучетата си срещу него и да го ухапят. Хванали се на бас, кой от двамата ще излезе прав в твердението си. Първият начъртал една го-лъма окржжност и влъзъл в центъра. Вто-рият взел свогт 40 кучета, порода булдог, и ги насъскал срещу другаря си. Кучетата започнали да лаят и да се хверлят към непознатия, но не могли да минат окржж-ността и да се приближат към човека. Той стоял в центъра и обикалял около него. В момента, когато кучетата били най-разярени, той свирнал с уста, и г моментално млъкнали, подвили опашка н се отдалечили. Така той спечелил баса.

„ Любовта не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло " (5 ст),

„На неправдата се не радва, а сърадва се на истината." (6 ст.).

„Всичко претърпява, на всичко хваща верл, на всичко се надава, всичко търпи." (7 ст.).

.Любовта никога не отпада." (8 ст.). – Същественото качество на любовта е, че в нея не става никаква промъна. Единствената сила, която не губи равновесието си, е любовта. Ед шстпегата сила, която разрешава-


298

противоречията и внася мир и хармония в живота, е любовта. Противоречията, злинит в обласгьта на любовта се превръщат в симфония.

„Другитв, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне." (8 ст.).

„Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме." (9 ст.). – Пророчество без лю-бов не е истинско. Говор без любов не е истински. Всяко нещо, направено бгз любов, нвма съдържание и смисъл. За такова нЬщо се казва, че е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка.

„Но когато дойде съвершеното, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати." (10 ст.).

„Когато бях младенец, като млздгнец говорвх, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах, което е младенческо." (11 ст.).

„Защото сега видим мрачкаво, както през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще по зная, както съм и познат." (12 ст.).

„А сега остават твзи трите – вера, надежда, любов; но най-голвма от тях е любовта." (13 ст.). Павел написа най-хубавата глава за любовта, но не бъше човек на любовта. Първоначално той подържеше стария закон, поради което гонъше христия-лит. Той се запитваше: Как смЬят т да ларушават Мойсеевия закон? Обаче, като


299

разбра смисъла на любовта, той каза:.Всичко считам за измет, за да придобия любовта " Като не разбират смисъла на любовта в всичкит ѝ прояви, хората я дълят на нисша и висша. Любовта е единна и иедълима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислит, и постлшките. Турена на едното блюдо на везнитв, тя се уравновесява с всички сили на света. Има ли нещо лошо в това, което е силно? Ича ли нещо лошо в водопада, който бучи отдалеч? Лошото е в неразбирането на нъщата. Разумният може да използува енергията, която се развива в бушуващата вода Ако американцит могат да нзползуват всичката енергия на Ниагарския водопад, ще ззлеят с нея цъла Америка, а излишека ще изшратят в Европа. Засега т са. използували само част от енергията на водопада за осветление.

Всеки човек има по един водопад в себе си Ако може да използува енергията му, богат става; ако не може да я използува, ще се удави в водата му, както е станало с много американци. Двама млади американци се разхождали с лодка по горното течение на Ниагарския водопад. При едно несполучливо обръщане на лодката, т се намърили в буй-нит, течащи води на водопада. Единият от тях се удавил, а другият, след усилена борба, успъл да се залови за една голяма ска ла и осганал там, докато го спасят. Водата бушувала, ревала под нгго, а той стоялъ


300

и чакал спасение. Тогава нямало аероплани, да му подадат вжже отгоре, да се хване за него. Парахсд там не верви, лодка също не може да отиде до скалата. Стоят американци на бръга и мислят, как да го спасят. Най-после той бил спасен по някакъв начин. Кой човек се спасява? – Гръшният, – Кой може да спаси човека от гръха? – Любовта. Затова се казва, че Христос дойде на земята да спаси човечеството от гръха, Само Христос можа ла понесе тази тежка задача и да я изпълни. Той бъше сверзан с Бога, с Неговата Любов, която му помагаше. Ще кажете, че хората гръшат от любов и заради любовта. Щом любовта е причина за гръха, тя ще освободи човечеството от гръха. Тя иде в света, да извади навън гръха и да спаси хората от него. Изопаче-ната любов е внесла злото в света, а правата, добре разбрана любов е внесла доброто. Това са двет майки и двамата бащи, които раждат доброто и злото в човека. Как ще си обясните факта, че една и съща майка ражда две деца – едното добро и благородно, а другото – лошо, престъпно? Коя е причината, че в един и същ човек се раждат две чувства или две мисли – едната светла и възвишена, а другата – престъпна? Доброто в човека е родено от добрия баща и добрата майка, а злото – от лошия баща и лошата майка Значи, човек се намира под влиянието па две различни начала: на доброто


VII

и на злото. Следователно, той тръбви ди различава двет влияния в себе си, да знае, кой му говори. Нвкой казва, че Господ му говори, а същевременно прави зло. Той се са-мозаблуждава. Дето е Бог, там е доброто, там е любовта. Днес любовта иде в свь-та, да помогне на хората, да гл извади от невежеството, от заблужденията, от противоречията, в които сами са изпаднали.

Животът на съвременнит хора е изо-пачен. – Кой го изопачи? – Падналит ангели и хората. Ангелит започнаха да го изопа-чават, а хората завершиха този процес. Бог е решил да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процес на чистене. Пречистването става чрез тблото, чрез ума и чрез сьрдцето. Страданията на тялото са най-голями, на сърцето – по-малки, а на ума – най малки. Когато страданията са много голвми, човек изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратя-ват. Не се страхувайте от страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти. Нвкой иска да обработи земята си, но, по нямане на инструмент, той рови с ръцет си, като къртица. Защо ще осакатява ръцет си? Защо ще си причинява излишни страдания? Нвкога е било необходимо къртицата да се зарови в земята и с якит си крака да си пробива път и да си търси храната. Тогава условията на живота са били много лоши. Днес условията са по-добри, но


302

къртицата още не може да се убеди да напусне стария живот и да излъзе вън. Сега условията на живота са. по-добри и за хората, но и т мъчно се убеждават да напуснат стария живот и да влъзат в новия – в живота на любовта. И в любовта има страдания, но лесно се носят. В безлюбието страданията осакатяват, съсипват човека, Любовта иде да освободи човека от нену-ждиит страдания, от сиромашията, от бо-лесгит и протизоречията Тя може да направи за човека всичко, каквото той пожелае. И, въпръки това, човек ходи тукъ-там да се моли да му помогнат. Пише любовни писма на еднн, на друг, но не получава отговор на писмата си. – Защо? – Моли се без любов. Молитва без любов не се приема. Работа без любов не е производителна. Мисъл без любов не дава плодове.

ВсЬно нещо, направено без любов, изчезва. Къде са Асирийското и Вавилонското царство? Къде е великата Римска империя? ВсЬка държава, която не е основана на любовта, ще изчезне. Днес насилието господствува навсъкъде: и в войнит, и в обикновения, привидно тих и спокоен, живот на хората. Т мислят, че победата ще донесе мир н свобода. Не е така. Никоя война досега не е донесла мир и няма да го донесе.

Любовта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората от забтужденията имь


303

и ще ги задоволи. Светът ще се оправи, когато слънцето на човешката душа изгрве. Днес има условия за това. Няма по-лесно пт.що зз човека от това, да намъри любовта в себе си и да я прояви. Но и по-мъчно нЬщо от това няма. За знаещия нъщата лесно се постигат, за невежия – мъчно. Тръг-нал си да копаеш злато в земята, но обър-каш посоката. Вмъсто на изток, ти отиваш па запад и се отдалечаваш от мъстото, Обърни се, шгфшзи жгъл от 180° и ще на-мъриш мъстото, дето е заровено златото. Ти се отдалечаваш от любовта, а при това, искаш да реализнраш желанието си. Обърни се, направи жгъл от 180° и ще намЬриш мъстото, което търсиш. Знанието, богатството,, любовта, които търсиш, са на изток, дето изгръва слънцето на живота.

Мнозина питат, къде е любовта и как ще я намърят. Обърнете се на изток. Там е любовта, там е Бог. Обърнете ли се на запад, всичко ще изгубите Който отива на изток, печели; който отива на запад, губи. Ангелит, които напуснаха небето, за да тър-сят съкровища, изгубиха и това, което имаха. И хората, които напуснаха рая, за да търсят знание, богатство и слава, изгубиха всичко, което им бъше дадено. Така сгръшиха и пър-вит човеци. Всички хора са малджии, всички търсят богатство, заровено в земята. Кой човек не е желал да бъде богат, учен, енлен, да има къщи, ниви, имоти, да се раз-


504

хожда с файтон и с автомобил, да посещава концерти и театри? Нг са. лоши тЬзи желания, но нищо не допринасят. В края на краищата, светът ее е превернал в го-лъма гробница, дето лежат костит на млади моми и момци, на майки и бащи, учители н ученици, свещеници и проповедници, управляващи, управляеми и т. н. Казвате: Красив е светът. – Кой свет е красив? Ако говорите За Божии свет, прави сте, красив е този свет. Но ако говорите за човешкия свет, дето се чуват пъшкания и вопли, мъчения и страдания, насилие и ужас – нищо красиво няма в него. Човешкият свят не може да ни радва. Човешкият свет не е нищо друго, освен драма, комедия или трагедия, в която сами себе си измъчват и убиват, сами себе си осмиват. Какво красиво има в такава драма или комедия? Откажете се от вашия свет, обърнете се на изток и влъзте в Божия свет, в света на любовта, на въчния мир и радост, на въчния живот.

Често хората си въобразяват, че могат да постигнат много нъща, да станат велики. Чозък може да постигне нещо, докато се качва по планината, да стигне най-високия връх. Това е изкачване нагоре, до пълна въз-раст. Дойде ли до тази точка, повече не може да се повдига. Той е егигнал верха. Оттам няма изход: или в пропастта ще падне, или ще се верне назад. Връщането е за предпочитане пред падането в пропастта. Да се


305

обърнеш в другс! посока е за предпочитане пред връщането. Щом дойдеш до крайната посока, ще се обърнеш към Изток, към Извора на живота. Ще вервиш напред и ще слушаш гласа на Разумното Начало в себе си. Ако не слушаш този глас, ще паднеш в пропастта.

Един беден, но разумен човек, мина-вал през една гора и видъл на пътя си голяма пропаст. Понеже през този път минавали много пътници, той се спръл за малко, да предупреди някои от тях, да не пад-нат в пропастта. По едно време той видъл, че наближава един пътник, богат търговец, замислен в своит работи. Бед-ният се изпръчил на пътя му и казал: Приятелю, отбий се надъсно, да не пострадаш. – С какво право се изпръчваш на пътя ми? Аз зная, къде вервя, не ми препятствувай! Махнал с ръка и продължил пътя си. Едва изминал стотина метра и се чул вик. Богатият паднал в пропастта и започнал да вика за помощ: Братко, помогни ми да из-лъза от тази дупка. Бедният се приближил, хверлил едно вжже и му помогнал да из-лъзе. След това казал: Нали те предупре-дих, че има опасност на пътя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушам вече. Бързах, не исках да ме спират в пътя.

Следователно, когато Разумността ви говори, трябва да слушате. Не питайте, какво право имат да ви спират на пътя; не пи*

20


306

тайте, защо този простак ви дава съвет, Щом Разумността говори, слушайте я. Дали говори чрез дете или чрез възрастен, слушайте гласа ѝ. Дали прост, или учен ви говори, щом съветът му е разумен, слушайте го. Прост човек е онзи, който говори без любов. Който говори с любов, е разумен. Слушайте гласа на Разумността в себе си. Този глас е гласът на любовта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовта, погледа на любовта и нейнит движения. Тя показва посоката, към която човек трябва да се движи. Измънете посоката па движението си, която води към стария живот, и следвайте новата посока на любовта. Тя е пътт към Изток, дето цари абсолютна чистота. Ще кажете, че човек трябва да се чисти, да придобие поне частична чистота. Не частична чистота, но абсолютна чистота е нежна на хората. В новия път на живота ще има и драма, и комедия, и трагедия, но не като тези на стария живот. Трагедията на старозаветния се заключава в това, че отнели ябълката му и я дали на друг. Той плаче, страда, че отнели нещо от живота му. Трагедията на праведния се заключава в същото, но той не страда. Той се радва и казва: Все едпо е, дали аз ще изям ябълката или моят ближен. Значи, ако ти изядеш ябълката, това не е драма; ако ближ-ният ти я изяде, това е вече драма. Аз подържам онази драма или трагедия, ко-


307

гато ябълката минава от тебе в твоя бли-жен. Нека драмата влъзе в тебе, а не само отвън да я изучаваш. Досега хората са страдали фиктивно. Когато страданието проникне дълбоко в душит им, светът ще се оправи. Съвременнит хора не позна-ват още истинските страдания. Т се мж-чат, страдат, но душит им още не са засегнати. За да спечели човешкит души, Хри-стос дойде на земята и пострада. Така Той показа пътя на човечеството към спасение. Единствената сила в света, която желае доброто и щастието на човечеството, е любовта. И тъй, вернете се от пътя, по който досега сге вервели. Престанете да тъпчете на-дъено и налъво, на запад и на изток. Една посока трябва да държите – нагоре, към любовта – перпендикулярът на живота. Като хванете тази посока, мислит, чувствата и по-стъпкит ви ще станат светли. Щом светлината се яви, деньт настъпва. Колкото повече се намалява светлината, топлината и силата, толкова деньт се намалява, и настава нощ. На старите казвам: Обърнете се под жгъл 180°, дето младитв вервят. Младит и старит трябва да се срещнат, а т се разминават. Тази е причината, дето и едни-т, и другит не успъват. Младит трътеат към изток, да търсят богатство. Като дой-дат до известно място, т се разколебават и казват: Не е този пътт, ще вервим по пътя на нашит двди и прадъди. Пътт на


308

старит е към запад. Не ходете по този път. Обърнете се и следвайте новия път – към Изток. Не търсете любовта там, дето дъдо ти я търсил. Ецинственият път, по който можем да намврим любовта, е Хри-стовият път – пътт към Бога. Като дойде голямото страдание, Христос каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша." Най-после Той каза: «Господи, да бъде Твоята воля! В Твоит ръце преда-вам духа си." Какво изгуби Христос, като се пожертвува? Не само, че нищо не изгуби, но се прослави, велик човек стана. Докато човек държи духа си в своит ръце, обик-новен ще си остане. В който момент предаде духа си в ръцег на Бога, велик ще стане. Това значи, да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да станеш служител на любовта.

Помни: Следвай пътя към Изток. Това се постига чрез любовта. Люби Бога, люби ближния си, люби и себе си, за да намъриш пж.тя, който води към Изток. Колкото повече се отваряш за любовта, толкова повече се приближаваш към Бога. Затова е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, душа и сила, и ближния като себе си."

а

15. Беседа от Учителя, държана на 12 сеп-темврий, 1943 г. 5 ч. с. София. – Изгръв.