Разлика между версии на „Раждането“

Текуща версия към 17:29, 16 януари 2014

Съборно слово - 1943 г.

КНИГА: Вечното благо

Раждането

Иоан, 3 глава.

Размишление.

Зимата е приятел на леда. Докато зимата продължава, ледът е здрав, як, всеки може да минава по него. Пролетта и лятото са неприятели на леда. Щом дойде пролетта, ледът започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелност. Ако искате да минете някоя река без мост, трябва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минават по замръзналата река без мост. През пролетта и лятото, за да минете реката, трябва да потърсите мост. Дълбока е реката, не можете да я прегазите без мост. Често мостовете на хората се топят и преминаването от единия бряг на ръката до другия става невъзможно. – Защо се топят мостовете на хората? – Защото имат неприятели. Пролетта и лятото, които са неприятели на леда, на ледените мостове, са добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якостта на моста, става причина да треперят хората, да се свиват от студ.

Мнозина имат криво разбиране за живота. Те се питат, защо се ражда човек. Това е все едно, да питате, защо изгрява слънцето. Слънцето изгрява, защото земята се върти около своята ос. Като се завърти един път около оста си, земята ражда слънчевите лъчи. Значи, роденият човек е лъч от слънцето на живота. – Какво представлява смъртта? – Събиране на слънчевите лъчи, или залязване на слънцето. В този смисъл, раждането означава излизане на слънчевите лъчи от слънцето на живота; умирането означава прибиране или скриване на слънчевите лъчи към центъра на самото слънце на живота. Смъртта е най-големият и страшен затвор, в който човек може да попадне. Страшен е този затвор, защото е лишен от всякаква светлина. Понякога смъртта е най-голямото зло, което може да сполети човека, но понякога е най-голямото добро. Това зависи от схващането и разбирането на човека.

Съвременните учени разискват върху въпроса за създаването на земята, но и до днес още не са го разрешили. Много теории съществуват по този въпрос, но нито една от тях не се е домогнала до абсолютната истина. Всички деца питат майка си, кой е направил Бога, но никоя майка не може да отговори на този въпрос. Мъчно може да се даде положителен отговор на този въпрос, както е мъчно да се отговори абсолютно на въпроса, как е създадена земята. Всички знаят, че земята се движи около своята ос, около слънцето, но кой я кара да се движи, това е неразрешен въпрос. И тук се дават различни теории, но, доколко са верни те, и доколко отговарят на абсолютната истина, това е въпрос. Предположенията на учените не всякога са абсолютно истинни. Знаете, че зимата е приятел на леда, а пролетта и лятото – нейни неприятели, но защо е така, не можете да отговорите. Зимата е голям аристократ, обича да си почива, да стои на едно място. Като види скования лед около себе си, тя казва: Не се безпокой, почини си! Нека други работят вместо тебе. Като дойдат пролетта и лятото, тогава ще работиш. Тогава ще разбереш, че със седене на едно място нищо не се постига. Сега хората не се нуждаят от мостове. Трябва да се измениш, да станеш вода и да поливаш градините, тревите и дърветата; след това ще тръгнеш да търсиш морето, от което си излязъл. Ще се влееш в него и ще станеш съзнателна част от Цялото.

Питате: Как да напусна мястото си? –Доброволно ще го напуснеш. Ако не, насила ще те заставят да го напуснеш. Слънцето заставя всички същества да се движат. То не се нуждае от мостове. То заставя съществата да се движат, да работят, да изкарват прехраната си и да почиват. Следователно, слънцето е причина за няколко хубави неща в света: да огладнееш, да се наядеш, да си починеш и след това да отидеш на работа. Ако си мост някъде, не питай, защо си мост. Ще изгрее слънцето, ще те стопи, ще започнеш да се движиш и да вършиш някаква работа. Не питай, защо вече не си мост, защо се движиш свободно от едно място на друго и вършиш някаква работа. Колкото и да търсиш причините на нещата, няма да ги намериш. – Кой е виновен за пропукването и стопяването на леда? – Слънцето. – Кой е виновен за замръзването на водата? – Пак слънцето. В първия случай слънцето изпраща лъчите си по цялата земя; във втория случай то ги събира към себе си. Слънцето ту дава кредит на съществата, ту го отнема. Защо дава кредита си и защо го отнема, това е негова работа. Няма защо да питаш. Понякога зимата дава кредит, понякога пролетта и лятото отнемат кредита. И обратно: понякога зимата отнема кредита, а пролетта и лятото го дават. Ще кажете, че това не е човещина. То е друг въпрос. Слънцето заповядва да се вдигнат мостовете, и реките да потекат.

Много от съвременните хора имат разбиране подобно на това, което ледът има. Те се питат, кой ги заставя да се движат и къде трябва да вървят. Слънцето ги кара да се движат. Много естествено. Докато е зима, ще бъдеш мост и ще стоиш на едно място. Щом дойде пролетта, ще отстъпиш от своето положение, ще се превърнеш на вода и ще работиш. Какво е състоянието на р. Марица пролет и какво – през лятото? През пролетта тя е буйна, шуми, не може да се прегази. Затова пеят за нея: „Шуми Марица". През лятото тя става малка и навсякъде може да се прегази. – Кой е виновен за това? – Сушата. – Какво носи сушата? – Глад. – Защо хамбарите са пълни? – За да ядат хората. – Защо хамбарите са празни? – Защото ядат, гладни са хората. – Защо трябва да се изпразват хамбарите? – За да живеят хората. Ако не се изпразваха хамбарите, животът нямаше да съществува. Следователно, когато ледът се топи, хората оживяват; когато водата замръзва, хората умират, т. е. ограничават се.

Зимата, пролетта, лятото и есента имат своето значение, но когато хората ги разбират. Ако не ги разбират, те се натъкват на противоречия, както пропадналият търговец. Той седи в магазина си, но няма стока, не дохождат клиенти, не знае, какво да прави. Такова е положението и на жадния пътник, който стои пред хубав планински извор, но му дават да пие вода от малко шишенце. Жаждата му е голяма. Той поглежда към чистия, кристален извор, но не му позволяват да пие вода от него.–Защо трябва човек да минава през противоречия?– За да стане смирен. Преди да слезе на земята, човек е смирен, обикаля ту тази, ту онази майка, ту този, или онзи баща, убеждава ги да го приемат, да стане тяхно дете. Той им говори: Приемете ме във вашия дом, готов съм на всичко. Ще порасна, ще се грижа за вас, ще ви помагам, ще видите, какво дете сте родили. Няма да съжалявате, че сте ме прибрали. Като се роди, всички обещания се забравят, и детето се проявява такова, каквото е: започва да плаче, да се сърди, да се налага – генерал става. То иска да го къпят, повиват, да го хранят със специална храна, приготвена от майката. Колкото повече расте, толкова по-самостоятелно става. И най-после, като стане 21 годишен момък или мома, проявява се като майка си и баща си, има особено мнение за всичко. Синът и дъщерята започват да търсят своите възлюбени. Щом ги намерят, искат да се отделят от родителите си. Те ги напущат и започват да живеят сами.

Какво трябва да правят родителите, за да не страдат синовете и дъщерите им? Те трябва да следват примера на пчелите. Пчелите казват: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освен когато кошерът се рои. И тогава, тя не излиза сама, но целият кошер върви заедно с нея. Следователно, който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл, или едно светло чувство на показ, пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живее в духа или в душите ви. Работничките излизат от кошери и се връщат назад по няколко пъти на ден, да събират мед, но царицата седи в кошера, снася яйца и не излиза навън. Щом излезе, всички я последват. Тя излиза навън с голяма свита. Това наричат пчеларите „роене на кошера". Всяка пчела познава гласа на своята царица и ѝ се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелите настава голям смут.

И тъй, докато Божествената царица живее във вашата душа, всичките ви работи се нареждат добре. Щом тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назад. Мислите, чувствата и постъпките ви се объркват. При това положение, и животът изгубва смисъл за човека. Докато царицата е в кошера, пчелите работят, живот има между тях. Щом тя напусне кошера, между пчелите настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелите започват да хранят нова царица, да заместят първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелите отново се развеселяват и започват усилена работа. Следователно, като се обезсърчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животът ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животът, кой го е създал, защо е създаден и т. н. На тези въпроси не може да се отговори. Животът е подобен на вода, която постоянно тече. Животът на различните същества се различава по бързината си. От наклона на водата зависи бързината на движението й. Същото се отнася и до живота. Колкото по-голяма е височината, от дето слиза животът, толкова по-интензивен е той. Височината на живота е толкова необходима, колкото е необходим наклонът на водата. В притчата за блудния син се говори за онзи живот, който се отличавал с голям наклон. Баща му бил в духовния свят. Там синът се молел на баща си да му даде здраво тяло, с което да слезе на земята между хората, да се учи и да придобива знания и опитности. Като слязъл на земята, той не изпълнил обещанието си. Вместо да учи, той се запознал с моми и момци, ял и пил с тях, черпил всички, защото бил богат. Като изял и изпил всичко, приятелите му го напуснали. Той останал сам, без никакви средства, и се принудил да стане свинар. Но и тук положението му било тежко. Той не можел да се храни даже с рожковите, които служели за храна на свинец. Разкаян и обезсърчен той се принудил да напусне свинарството и да се върне при баща си, да му се помоли да го приеме като последен слуга. Ще кажете, че синът не бил готов да се бори с живота. Няма защо да се бори с живота. Може ли комарът да се бори със слона? Комар с комар може да се бори, но излезе ли срещу него по-силно животно, комарът трябва да отстъпи. Следователно, животът е слон, с който никой не трябва да се бори. Животът трябва да се изучава, но никои няма право да се бори с него.

Изобщо, всяка дума има смисъл, когато се употреби на своето място. Например, думите „боря, чупя" не са хубави, ако се употребяват безразборно. Това значи, да не разбираме техния произход и състав. Например, думата „чупя, чупи" е съставена от две срички: „чу" и „пи". Сричката „чу", отделно взета, представя глагола „чувам, слушам", а „пи" означава глагол „пия". Достатъчно е да чуваш правилно и да пиеш на време и на място, за да не чупиш главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупят се несъществените, нереални неща. Обаче, съществените неща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хляба, водата, въздуха и светлината? Никой не може да ги счупи. Ще кажете, че хлябът се чупи. Не е така, никой не може да счупи хляба. От хляба изтича животът, Понеже животът нито се чупи, нито се дели, затова казваме, че и хлябът, който носи живот в себе си, не се чупи.

Често се казва, че човек умира. И това не е вярно. Човек не умира, но отива в света на мира, да се освободи от всички земни страдания. Умира, т. е. отива в друг свят, дето царува мир и спокойствие. Докато си на земята, ти постоянно излизаш на бойни полета, дето си изложен на куршуми. На земята всеки момент можеш да бъдеш ранен, осакатен или убит. Да умреш, това значи, да напуснеш бойното поле и да отидеш в друг свят, дето хората живеят братски. Има ли нещо страшно в смъртта? Въпреки това, хората питат, защо умира човек. Много просто, за да влезе в онзи свят, дето поправят всички счупени, развалени, изопачени неща. Ако кракът, ръката или главата ти е счупена на бойното поле, ще те изпратят на онзи свят, да наместят счупените кости. Ако си изопачил ума или сърцето си, пак ще те изпратят там, да ги изправят. След всичко това, стоиш и питаш, къде е Господ. Ако Го търсиш вън от себе си, никога няма да Го намериш. Бог е създал външния свят, но това не значи, че Той е само в този свят. Външният свят е отражение на вътрешния, на истинския свят, който считаме абсолютно реален. Значи, външният свят е отражение на реалния, на вътрешния, в който Бог се проявява. Че е така, познаваме по следния факт: човек счита света за реален, когато е в съзнание. Щом изгуби съзнанието си, и светът изчезва за него. Докато любовта присъства в човека, и светът съществува за него. Щом любовта го напусне, и светът престава да съществува за него.

Всички хора четат молитвата „Отче наш". Там е казано: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое"... Осветяването на Божието име има отношение към любовта. Не можеш да осветиш Божието име, ако нямаш любов. Който иска да освети Божието име, трябва да носи любовта в ума, в сърцето, в душата си, т. е. да бъде запален с любовта от всички страни. Когато се говори за Божието Царство и Божията Правда, имаме пред вид Божията Мъдрост. Без мъдростта, Божието Царство и Божията Правда нямат никакъв смисъл. Божията воля пък има отношение към Божията Истина. Следователно, никой не може да изпълни Божията воля, ако не носи истината в себе си.

И тъй, ако в душата ни не царува любовта, ако в духа ни не царува мъдростта и ако във волята ни не царува истината, целият свят остава за нас неразбран. – Защо е недоволен човек? – Защото не носи любовта в душата си, мъдростта – в духа си, истината – във волята си. Любовта, мъдростта и истината са създали света като забава за всички живи същества. На всеки човек е дадено нещо специфично, с което да се занимава. Който не може да намери специфичното за себе си, той всякога е недоволен. Всеки търси нещо голямо: голямо добро, голяма сила, голяма любов. Никой не подозира, че зад големите неща се крие злото. Влезеш ли в света на злото, там ще търсиш голямото зло, за да намериш малкото добро. Грешката на хората се заключава в това, че те търсят голямото добро и малкото зло. Голямото добро изисква голяма жертва. Ако искаш да бъдеш добър, трябва да си голям, неизчерпаем извор. Докато работиш, докато имаш енергия, ти си в общение с хората, всички те търсят, всички разчитат на тебе. В този случай, ти си извор, при който идат жадни пътници да утолят жаждата си. Няма по-велико нещо за човека от това, да съзнава, че служи на любовта, на мъдростта и на истината. Няма по-голямо благо за човека от това, да търси Царството Божие и Неговата Правда. Няма по-голямо благо за човека от това, да съзнава, че служи на Бога и изпълнява Неговата воля.

Как познавате, кое действие е съгласно с Божията воля и кое не е съгласно? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, изпълнени с любов, са в съгласие с Божията воля. Слушаш един добър певец или добър музикант. Щом свърши песента, ти му ръкопляскаш. Докато пее или свири, ти мълчиш. Щом свърши концерта, ти ръкопляскаш. Някои не ръкопляскат, мислят, че като не нарушават тишината, с това изказват възхищението си. Не е така. И който ръкопляска, също се възхищава, благодари и поощрява певеца. Мнозина ръкопляскат още преди започване на песента. Едва излезе певецът на сцената, те започват да му ръкопляскат. Следователно, всяко движение, направено с любов, е на място. Ръкопляскай с любов, мълчи и слушай пак с любов. Като ръкопляска, човек иска да каже: Приеми благословението на онова, което Бог е вложил в моите ръце. В този смисъл, ръкопляскането и ръкуването са на място. Слушаш някой да говори, да пее или да свири хубаво – ръкопляскай му. Срещнеш един добър човек,– ръкувай се с него. Хвани здраво ръката му и му предай сила от себе си. 

Като говоря за ръкопляскането, не го разглеждам само по форма. Аз не поддържам външните форми и движения, но казвам, че всяко движение има смисъл, когато е изпълнено с любов. Аз не ръкопляскам външно; другите правят това заради мене. Аз ръкопляскам вътрешно, по ум, по сърце и по душа. Същевременно ръкопляскам на ума, на сърцето, на душата и на духа на онзи, който свири или пее на сцената. Значи, ръкопляскането е и външен, и вътрешен процес. Допираш, приближаваш ръцете си и се обменяш. Като спасяваш давещия се, ти му ръкопляскаш: приближаваш ръцете си, прегръщаш го и го изваждаш от водата. Майката туря детето си в коритото и започва да го къпе – и това е особен род ръкопляскане.

Ново разбиране е нужно на хората. Докато живеят със старите разбирания, те плачат, страдат, без да знаят причините на страданията си. Някой умрял, т. е. заминал за онзи свят, и близките му плачат. Днес целият български народ плаче за своя цар. – Какво означава смъртта? – Заминаване за онзи свят, дето всеки човек дава доклад за всичко, което е направил на земята. Българският цар е сега на доклад при Господа, т. е. при Любовта. Да царуваш, това значи, да оставиш Бог да царува в тебе. Така всеки човек може да царува, първо на себе си, на своята душа и дух, на своя ум и сърце; след това той царува и на другите. Докато любовта, мъдростта и истината царуват в човека, царуването е на място. Казвате: Кой ще ръководи сега българския народ? – Който го е ръководил досега.

Бог ръководи всички народи. Който Го слуша, велик народ става; който не Го слуша, сам се осъжда на страдания. Кой ръководеше еврейския народ в миналото? Ще кажете, Давид, Соломон и други царе са го ръководили. Давид, Соломон са били проводници на Бога. В същност, Бог го е ръководил. И днес, когато евреите нямат цар, пак Той ги ръководи. За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. Българският цар е жив: отиде при Господа да докладва, как вървят работите. на България. За известно време в България се налага траур, а християнската църква от две хиляди години е все в траур. С това показват, че Христос страдал за човечеството, след което бил разпнат. Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траура. Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос, и днес Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете, дали е възкръснал, или не. Възкръснал е Христос и живее между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсякъде. С нея работи Христос и оправя обърканите работи на хората.

Днес всички говорят за царя, за неговите добродетели. Той се отличаваше с голяма досетливост и отзивчивост към страданията на хората. Станеше ли някъде нещастие или катастрофа, той пръв биваше там. Знаеше, как да помогне и утеши пострадалите. Днес всички се питат, кой ще ръководи съдбините на България. – Който ръководи съдбините на всички народи, Той ще ръководи и българския народ. Всички хора са служители на Бога. Съзнателно или несъзнателно, те Му се подчиняват. Всички българи се молеха на Бога, да оздравее царят. Той и сега е жив. Важно е да се молят, докладът на царя да бъде добър, да се одобри, и българите да получат Божието благословение. Българите и всички останали народи трябва да се молят за идване на Царството Божие на земята. Това ще се ознаменува с велики и светли дни. Тогава няма да има бедни, болни, страдащи хора по лицето на земята. Нов порядък ще дойде на земята – порядъкът на любовта.

И тъй, дали сте на земята, или я напущате, стремете се да попаднете в ръцете на любовта, тя да ви приеме в обятията си. Има ли дете в света, което да е родено с любов и да е умряло? Всички същества, родени с любов, са живи. И на този, и на онзи свят да са, те живеят. И обратно: всяко същество, родено без любов, е мъртво. И на земята да е, и на онзи свят, то е в положението на умрелия. То ходи, движи се, говори, но съзнанието му за живота е заспало. Щастие е за човека да се роди с любов и да умре с любов. Бъдещето се нуждае от работници на Бога, които да Го обичат и да оставят Той да царува в техните сърца, умове и души.

Да пожелаем добър път на Българския цар, да следва пътя на Любовта, да носи мира и радостта. Ганди казва: „Когато умра аз, не само Индия ще бъде свободна, но целият свят ще се освободи от заблужденията и ограниченията”. Така трябва да каже всеки човек за себе си. Тогава и животът, и смъртта имат смисъл. Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Човек трябва да се роди два пъти: по плът, т. е. по вода, и по дух, т. е. излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свят.

Защо хората заминават за другия свят? – Да приложат любовта. Това, което човек не може да приложи на земята, ще го приложи на онзи свят. Следователно, и Българският цар сега ще бъде по-добър работник, ще приложи всичко онова, което не е могъл да приложи на земята. Когато хората дойдат до положение да се радват, и когато се раждат, и когато умират, светът ще се оправи. „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е. Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие”.

„Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни”. – Кога човек е съвършен? – Когато се роди от любовта, от мъдростта и от истината. Това означава раждане от Духа. Който мине през трите процеса на раждането – през любовта, мъдростта и истината, той влиза в новия порядък на нещата и разбира дълбоките прояви на живота. Това значи роден от Бога. Казано е: „Роденият от Бога грях не прави. Истина, истина ви казвам: Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие”.

Желая ви да се родите по закона на любовта, да умрете по закона на мъдростта и да станете съвършени, както е съвършен Отец наш Небесни, т. е. да се родим по закона на истината и да дадем своя доклад пред Господа, от който да се ползват всички хора на земята.

7. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 1943 г., 5 ч. с. София - Изгрв.