Силата на движенията
- Само свЬтлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът .
Размишление върху прялежанието.
Упражнение.
I. Двет ръце пред гърдит. Лъвата длан леко допръна върху горната част на дъсната ръка. Бавно изтегляне на дъсната ръка навън и поставяне дъсната длан върху горната част на лъвата ръка така, че двата палци да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно, ту с лъвата, ту с дъсната ръка. II. III. Ръцет вдигнати нагоре, с допръни пръсти на раменет. Бавно издигане на ръцет успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцет, с допиране на пръстите към раменет. Упражнението се повтаря няколко пъти. IV. Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нъ~ що. Каква е разликата между глаголите „за-
35^
мислям и намислямъ"? Глаголът „зами-слямъ* означава далечно действие. Глаголът „намислямъ" подразбира действие, на което реализирането е предстояще. Замислянето е несвершен процес, а намислянето – свершен.
Какво значение имат физическите упра--жнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни. Всяко движение има дъл-бок смисъл. То изразява състоянието, в което човек се намира. Например, когато се обезсърдчи, човек туря ръцет на гър-дите си, с палците навътре. Когато се на-сърдчи, той вдига палците си нагоре. Т са байраци, които оповестяват нещо светло, радостно и велико. Палецът има отношение към волята и мисълта на човеке. Ето защо, когато искате да въздействувате на мисълта си, дръжте палците отгоре, над ръката, а не свити в юмрука. Когато палците се-приближават един до друг, това озвачава бързо реализиране на някоя мисъл.
Всяко движение е на местото си, когато човек го носи в съзнанието си. Представете си, че искате да минете по най-краткия път, да съкратите времето си. Знаете, че най-краткият пж.т е разстоянието между две точки. Обаче, за да минете през този пж.т, трябва да вдигнете н-Ьколко души от мъстата им. Кратък път ли е този? – Не е кратък. Следователно, ако сте разу-мен, вие ще обиколите, ще направите крива-»
355
линия. В случая, вие избирате такъв път, който е придружен с най-малки съпротивления. Вие сте минали по крива линия, но в съзнанието ви тя е права, защото всвка крива линия е съставена от безброй микроскопи-чески прави.
Какво представя кривата линия? – Път на чувствата. Когато правата линия се изкриви, т. е. вглъби навътре, това става по силата на чувствата. Забелязано е, че в ме-ките и отстъпчиви хора преодоляват кривите линии, а в неотстъпчивите преодоляват правите линии. Ако разгледате един лунен тип и един марсианец, ще видите, че т се различават коренно. Лунният тип постъпва по един начин, а марсовият – по друг. Марсианецът всвкога носи в ръката си нож или сабя, готов да воюва. Оттук вадим заключението, че всвка мисъл има своя форма, свой път на движение. С това се обяснява, защо хората са различно устроени и защо се проявяват различно. Това зависи от твхните мисли и чувства. Няма движение, което да не се отразява върху чо-ввка. Мнозина мислят, че движенията са. маловажни и без значение. Не е така. В природата не съществуват маловажни нъща. Тя не ги допуща нито в себе си, нито в съзнанието на човека. Важността на нвщата зависи от преценката, която човек им дава. Той ги двли на важни и маловажни.
356
Срещате един човек, който ви моли да направите смЪтка, колко трЬбва да даде за пет яйца, ако вевко яйце струва по три лева. Вие се спирате за момент и казвате: Не знаеш ли, че 5X3 – 15. Как да не зна-еш толкова проста работа ! – Не е там въ-просът. Има нищо по важно в тази работа. Преди да сметнете, колко струват яйцата, вие трябва да се заинтересувате от тяхната форма и годъмина. Яйцата могат да бъдат големи или малки, пръсни или стари, от което ще зависи цената им. Освен това, докато гледате яйцата и правите сметката, ще се запознаете и с човека. Тъй щото, маловажната работа стана важна. После, срещате човек, който ви подава едно листче и ви моли да му кажете, къде се намира улицата, написана на листчето. Вие му посочвате улицата и мислите, че сте направили една малка, проста услуга. Малка е услугата, но от почерка на чо-въка можете да познаете, какви мисли и чувства го вълнуват, какъв е по харакгер. Както виждате, една проста услуга води към нищо сериозно. Важно е също така движението, което човекът прави при подаване на листчето. Всички движения се опредълят от специфични закони, които трябва да се изучават.
Движенията биват хармонични и дисхар-монични. За да си изработи характер, човт>к трябва да се стреми към хармоничните движения. Често хората правят движения, на
357
които не разбират смисъла и не си дават смътка, какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцет си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тези движения, и той не знае. Т се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. Всяко движение е израз на нъкаква мисъл, чувство или енергия в човека. Понъкога в човека се събира излишна енергия, особено в децата, която трябва разумно да се използува. Децата я изразходват чрез игри и разходки, а възрастните я впръгат в физическа работа. Съзнателният човек изразходва тази енергия в естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате, какви движения произвеждат различните мисли и чувства в човека. Например, страхът произвежда един род движения, а радость-та, разположенията – друг. Достатъчно е да видите една боа или кобра, за да настръхнете от страх. При вида на боата, вие правите различни движения и бъгате от нея.
Ние говорим за естествените движения, а не за изкуственит,които се явяват като ре-зултат на изопачения човешки живот. Страхът, например, произвежда един и същ род движения и в хората, и в животнит. Линиите на лицето се изкривяват: по тях можете да познаете, че човек изживява нъ-
358
какъв ужас. Когато човек е спокоен, движенията му са. хармонични; когато е неспо-коен, движенията му не са. хармонични. Сж-щото се отнася и до животнит. Наскоро на-блюдавах, как един сокол се хверли отвисоко върху едно ято гарги и хвана една от тях, както летяха. Това внесе страх и трепет в останалит, които се разбягаха. Соколът бъше малък, не можа да задържи гаргата с клюна си, и т паднаха на земята. Гаргата кръскаше, грачеше, мъчеше се да се освободи от ноктите на сокола, докато най-после избъга. Соколът правеше усилени движения, искаше да задържи гаргата за себе си, защото бъше много гладен. И гаргата правъше усилени движения, искаше да жи-вее. И двамата имаха право, но ние не позволяваме пред очите ни, в наше приежт-ствие, да се верши какво и да е престъпление. Като ученици, вие трябва да работите за възпитание на тялото си, на всички свои удове. Седите нъкъде, но ви сърби носа, ухото, рж-ката или крака, искате да се почешете. Чувате някакъв шум, искате да надникнете от прозореца, да разберете, отде иде шумът или звукът; виждате, че някой минава по улицата, искате да знаете, кой е този човек. По едно време усъщате, че отнъкъде иде миризма на готвено; искате да разберете, отде иде миризмата и какво се готви – отправяте носа си към тази посока. Изкуство е да стоиш неподвижно на мЬстото си, половинъ
359
яли един час най-много, без да се поче-шеш, без да се подадеш от прозореца, без да мръднеш носа си. С една дума, изисква се пълно самообладание. Добре е всеки сам да се наблюдава, но да наблюдава и дру-гит, да изучава проявите на различни характери. Например, когато някой се показва от прозореца, за да чуе, или види нещо, ще познаете характера му по начина на показването си от прозореца. Н-Ькой се надвесва цъл, друг подава само главата си, трети поглежда с края на окото си и т. н. Първият е човек, който изразходва много енергия, но по харак-тер е откровен – както чувствува, така постъпва. Вторият изразходва по-малко енергия, по-възпитан е. Третият не е откровен. Той иска да чуе и да види всичко, но да мине незабелязан, затова поглежда само с края на окото. Правете упражнения върху себе си, да знаете, при даден случай, какво положение да заеме тялото ви. Гръбначният стеяб трябва да бъде прав, без никаква гърбица – да отговаря на естествената линия, която природата му е дала.
Когато се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази посока се отнася до тялото, което трябва да се държи в из-правност. Естественото положение на гръбначния стълб е с слаба извивка, в форма на буквата 5. С тази форма природата имала пред вид изразходване на най-малко енергия. Като знае този закон, при мъчно-
360
тии, човек инстинктивно изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин. Оттук. излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я съче." Кога човек навежда главата си? – Когато центърът на тежестта е минал отзад. Кога изправя главата си Т
— Когато центърът на тежестта е минал , повече напред. Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние. За да не изпада в това състояние, човек трябва да се изправя, гръбнач-ният стълб да дойде в естественото си положение. Правете упражнения, да изправяте гръбнака си, като се облъгате на някоя стена или врата, да могат теченията> на организма да вервят в съгласие с природните енергии. В човека има едно течение от север – горе, към юг – долу. Север и юг са полюси, между които се движат енергиите на природата. Това течение трябва да се регулира, за да текат енергиите правилно. Дръжте главата си винаги права. Изкривите ли я налъво или надъсно, това показва, че е станало нъкакво отклонение на естестеените течения в природата. — — енергиите са взели друга посока на движение. Човек криви главата си, когато се очудва нещо. Който изкривява главата си налъво, уповава на своето сърце; който изкривява главата си надъсно, уповава нш своя ум. Единият очаква да дойде спасе- —
361
иието му от сърцето, а другият – от ума. Разумният човек трябва да държи главата си права, да бъде изправен като свъщ, с едва забележимо колебание налъво или надъсно. Неразумният, обаче, може да изкривява главата си налъво, или надъсно, както иска, т. е. според силит, които действуват в него. Едно се иска от всички: да се самонаблюдават, да наблюдават и другит, да знаят причините на нъщата.
Ученикът на Божествената школа тръб-ва да познава, кои линии са хармонични и правилни, и кои не са, за да може да изправи живота си. В природата има линии, чрез които се проявява разумността, мъдростта, морала, любовта и т. н. Когато посрещате приятеля си, когото обичате, вие се ръкувате по особен начин с него, като подържате специфична линия на обхода и поведение. Когато се ръкувате с човек, когото не обичате, линията на вашето поведение е съв-сем друга. Добре е да се правят наблюдения, да се анализират постъпките на чо-въка, за да се намъри разликата, която сж-ществува при различните случаи на отношения. Когато се ръкувате с човек, когото обичате, движенията на мускулите на лицето и на цълото тяло са пластични, леки, с особена мекота. Макар и подсъзнателни, тези движения опредълят връзката и отношенията между душит. Движенията на майката към любимия й син са едни, а движенията на<
362
господаря към слугата са. други. Значи, движенията, които произвежда любовта в човека, се различават коренно от движенията на безлюбието.
Като не разбират смисъла на нещата, нт>кои си служат с отрицателни думи. Т казват, че еди-кой си е груб, суров, безразличен в отношенията си към хората. Тези думи не са на място употръбени. Новата психология не търпи такива думи. Дървото е сурово, неодъланият камък е груб, а не човек. Към добрия си слуга господарьт има едни линии на движение, към лошия – други. Също така постъпва и учительт към учениците си. Към добри-т ученици постъпва по един начин, към слабите и неспособни – по друг на-чпн. Той не прави това съзнателно, но са-мите ученици предизвикват в него едни или други движения. Обаче, истинският учи-тел, който е достигнал висотата на своето положение, не прави разлика. ВъпрЪки това, в движенията му става известна промъна. И ученицит, способни и неспособни, се различават в движенията си. Неспособният и мързелив ученик се свива, криви тъ-лото, мускулите на лицето си – не е сво-боден. Способният има самообладание, от него лъха нещо красиво и благородно. Изобщо, линиит- на движенията опредЪлят човешкия характер.
363
Мислете върху красивите образи в природата, върху хармонията, за да се свержете с великата разумност, която работи в нея. Как се постига това? Вие сте затворени в тялото си, както в жилището. За да влъзете в връзка с външния свет, всяка сутрин трябва да отваряте прозор-ците на тялото си, да гледате красотата на природата, да дишате чист въздух, да се упражнявате, с цел да развивате орга-ните си. Ще каже някой, че всичко иде само по себе си. – Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го за-ставят да влъзе в правия път. Природата изпраща страдания, неволи и лишения на хората, за да ги възпита и постави на прав ш&т, да мислят правилно. Да работи чо-вък върху себе си, това не значи, да гос-подарува на тялото си, но да го разбира; да разбира състоянията, през които минава, и да ги различава, да знае, кое от тях е право, и кое не е право.
Красиво трябва да бъде човешкото тв-ло. Това се постига чрез правилен и хар-моничен вътрешен живот. Това значи, да храни човек правилни мисли и чувства, които са в състояние да подържат красотата и пластичността на мускулите на лицето, също така да изправят всички изкривявания на лицето и на тялото, унаследени от далеч--ното минало. Изкривяванията на мускулитй на
364
човешкото гЪло се дължи на излишък , от отрицателни енергии в човека. Гнввът, на-пример, изкривява линиите на лицето. Чрезмерната твърдост измъня естествената линия на устата. При такава твърдост човек стиска устата си, и тя се изопва, в вид на права линия. За такъв чов-Ьк се казва, че е волев. Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като патица. За предпочитане е устата ти да бъде отворена, отколкото да бъдеш твърд като кремък. Твърдостта е на място, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати. Ако чувствата се осакатят, устата става безформена. Не стискайте и не затваряйте устата си повече, отколкото тръб-ва; не отваряйте също устата си повече, отколкото тр&бва. Човек трябва да бъде естествен в всяко отношение. Кога нещата са. естествени? – Когато отговарят на първичните образи и състояния. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое".
Като ученици, работете върху създаване на хармонични линии на лицето, на главата, па цълото си тт>ло. Само така можете да поставите основа на вашето бъдещо тело. Каже ли някой, че не знае, какво да прави, нека се упражнява, да поставя ръцет си пред гърди-т, с палци, изправени нагоре; да движи ръцет си настрана, нагоре, надолу. Външната страна на ръката е положителна, а вж-
365
трешната, долната – отрицателна. Като поставя дланьта на лЬвата ръка върху горната част на дъсната ръка, и дясната длан върху горната част на л-Ьвата рж.ка, става физическо преливане на енергия. Това не подразбира, че ще имате големи придобивки, но в организма ще стане поне микроскопиче-ска вж.трешна пром&на.
Казахме, че природата изпраща страдания на хората, но същевременно тя ги спасява, като ги заставя чрез различни движения и упражнения да се освободят от излишната енергия в организма си. Ако не прави малки движения и упражнения, човек може да си напакости, да изверши такива погрЬшки и престъпления, за които да лежи няколко години в затвор. Ето защо, правете всичко, към което разумната природа ви подтиква. Ще каже някой, че не иска да си играе с такива упражнения. Който не иска да прави малки упражнения и движения, ще плати скж-по. Не пренебретеайте малките величини, не пренебретеайте маловажните работи. Ако кожата ти стане суха, обърни внимание на това и потърси начин да стане мека. Сухата кожа се нуждае от повече вода. Ако температурата на телото се повишава, това предизвиква изпотяване. Ако си неразположен, направи една топла баня. Водата действува магнетично върху организма.
Светът се нуждае от нови хора, с жрасиви и здрави тЬла, с красиви и пластич-
366
ни движения. Колкото и да са малки резултатите от упражненията, не се отказвайте от тях. Упражнението, което ви дадох днес, ще го правите десет деня, сутрин и вечер по десет пъти. Ще го правите бавно, съзнателно и с разположение. Като правите упражненията, отбелязвайте състоянията, през които минавате, както и мислит, които ви за-нимават п]5ез това време. По-късно ще разберете, какво сте придобили. Засега от вас се изисква постоянство и любов в работата ви.
– Само св^тлият път на мж-дростта води към истината.
– В истината е скрит живо-т т.
23. Лекция от Учителя, държана на 15 февруарий, 1929 г. София. – ИзгрЪв.