Отправна точка в изучаването на моралното развитие е процесът, чрез който човекът интернализира социално одобрените правила и ограничения и започва да ориентира поведението си съобразно тях. Теориите и изследванията са се центрирали върху три концептуално разграничими аспекта на това развитие. Обикновено в проблема за моралното развитие и неговите стадии се разграничават три аспекта: 1) нравствената преценка - морално мислене или съждение, морален избор - как оправдаваш, интерпретираш, обосноваваш своя морален избор “защо си постъпил така”; 2) морално поведение - какво си извършил, вече консумираната постъпка; 3) нравствени емоции морални чувства - удовлетвореност или неудовлетвореност от извършването на една или друга постъпка - проблемът за качеството на емоциите, за култура и социализация на чувствата, насочващи към едно или друго деяние. I. Когнитивно-еволюционния модел на генезиса на моралните съждения. Жан Пиаже – стадии и източници на моралното развитие Според Ж. Пиаже в когнитивното развитие съществува двуетажна прогресия: изместване от хетерономния морал на задръжките до автономния морал на сътрудничеството. Тези два етапа се различават по вярата в иманентната справедливост, използването на изкупително наказание срещу възстановяване, едностранно подчинение на авторитета. Повечето изследвания са се фокусирали върху това, дали преценките се основават на обективни последствия или субективни намерения. Жан Пиаже изследва морала, наблюдавайки детската игра - игра на топчета. Той се интересува дали децата разбират, че в играта има някакви правила (моралът най-общо е следване на правила, за да не се стига до хаос). По-късните изследвания върху моралните съждения - в някаква история се вмъква морален конфликт и преднамерено в играта се причинява някаква пакост или по непреднамерен начин се предизвиква по-голяма пакост. Въпросът е чия пакост е по-голяма - преднамерената с по-малки последствия или непреднамерената с по-големи последствия. Анализът води до разграничаване на две категории социални взаимоотношения, всяка от които поражда два различни морала - моралното развитие е свързано с промяна на системата на моралните взаимоотношения: 1. Взаимоотношенията на ограничения и принуда, произтичащи от връзките на авторитета, властта и еднопосочното уважение. Тяхната същност е да наложат на индивида отвън една система от правила със задължително съдържание. Тази система поражда морала на задълженията или на подчинението, характеризиращ се с конформизъм или хетерономия. Това винаги са отношения по вертикала: доминиращ-доминиран или асиметрични отношения. Тук моралът е да се подчиняваш на задължителната норма. 2. Отношения на кооперация, основани на взаимно уважение, включващи вътрешно разбиране на правилата. Това са равностойни хоризонтални отношения, морал на доброта, дефиниран чрез понятието за автономия и реципрочност. Според Жан Пиаже моралното развитие се осъществява с преход от взаимоотношения, градящи се върху авторитета (властта) и доминирането към отношение на коопериране чрез доброволно усвояване на правилата и подчиняването на тях, завоюване на самостоятелност на поведението и развитие на операциите за реципрочност. Отношенията дете-възрастен са от тип 1. и не са достатъчни за социализацията на детето. Дори когато родителите и възпитателите се опитват да поддържат с детето отношения на реципрочност, те не могат да избегнат своята роля да действат чрез принуда. Причината на това е в престижа, с който се ползват, и който придава на думите им, както в сферата на интелекта (мнения), така и в сферата на морала (правила), силата на закон. Принудата на възрастния има като ефект засилване на детския егоцентризъм, основна пречка за кооперацията. Според Жан Пиаже отношенията между децата спомагат и развиват кооперацията, защото елиминират феномените на детското мислене, егоцентризма, интелектуалния и морален реализъм и подпомагат прехода от хетерономен към автономен морал. Жан Пиаже разграничава тези два прехода и ги подрежда в разгърната система с шест стадия. Жан Пиаже разглежда прехода като процес, стремящ се към равновесие, никога недостижимо. Един идеал за реципрочност във взаимоотношенията, към който се стреми индивидът и обществото, е никога непостижим. Този преход е около деветата година, но изследванията показват, че може да е и по-рано. Жан Пиаже разкрива следните различия при прехода между тези две форми, свързани с възрастта: - Преди 8-9 години детето е на стадия на моралния реализъм, подобно на интелектуалния реализъм. Децата се подчиняват на правилата, създадени от възрастните под въздействието на уважението и имат една обектна концепция за отговорността. Те оценяват действието, без да вземат предвид намеренията, които са го мотивирали, и разглеждат сериозността на едно нарушение според материалните последствия. Степента на материално съответствие на правилата, което представлява същността на обектната отговорност е основното, което се отчита в тази възраст, за разлика от субектната отговорност, където акцентът е поставен върху намеренията. - След 9-10 години децата разбират и осъзнават, че правилата са конструирани на базата на взаимен договор и оценяват отговорността според критериите за преднамереност. Принципът на взаимно уважение се развива постепенно с прехода и промяната на структурата на отношенията. Теорията за моралното развитие следва принципите за развитието на интелекта, както и моралните механизми следват развитието на когнитивните структури. Преходът е развитие чрез прогресивна децентрация 1. Егоцентризъм и хетерономия. - от гледна точка на когнитивното развитие и моралното развитие до 7-8-та година детето е неспособно да вземе предвид оценката на другия. То е центрирано върху самото себе си, то играе индивидуално със социалния материал - в това се изразява егоцентризмът и в интелектуално, и в морално отношение. Детето играе за самото себе си чрез нормите, създадени от възрастните и по този начин, естествено противопоставящи се на самото него. Тази хетерономия (получаване на правилата отвън) е свързана с детския егоцентризъм и морален реализъм. 2. Кооперативна децентрация и взаимно уважение - след усвояването на понятието за реципрочност в когнитивен план, стадият на конкретните операции (след 7-та година) детето може да развие поведение на коопериране предимно във взаимоотношенията с децата. Новите взаимоотношения са базирани на взаимно съгласие и коопериране - това е взаимно уважение. Малко по малко детето става способно да взема предвид предварителните намерения и гледната точка на другия. От 8 до 9 години то може да вземе предвид и своите собствени поведения и оценки. Това е децентрацията на егоцентризма към кооперация, което ще роди взаимно уважение и понятия за справедливост и правосъдие. Както теорията на Пиаже, така и тази на Колберг, се гради върху понятието за справедливостта или нормата. II. Лоурънс Колбърг – равнища, стадии и детерминанти в развитието на моралните съждения Най-известната теория за моралното развитие е предложена от американския психолог Лоурънс Колбърг преди около 40 години. Тя може да се представи като преминаване през определени стадии започващи от морала на послушанието и наказанието (Стадий 1) до морала на следването на универсални нравствени принципи (Стадий 6). Най-общо Лоурънс Колбърг може да бъде определен като интелектуалист в интерпретацията на моралното развитие. С други думи, Колбърг схваща моралността като следствие от интелектуалното развитие. У Колбърг, както и в неговия учител Ж. Пиаже, се проявява убеждението, че стадиите на моралното разсъждаване следват съответните стадии на развитие на интелекта, но общо взето следват със закъснение от няколко години. Стадиите на морално развитие са резултат на лонгитудно наблюдение на решаването на нравствени дилеми от 50 момчета. Колбърг установил, че никое от тях не преминало отвъд Стадий 4 и половина, проследено до 25 годишна възраст. Двата следващи стадии са извлечени от логически съображения и не са потвърдени емпирично. Може да се предположи, че Стадий 6 остава перспектива за развитие на индивиди при идеални условия. Колбърг смята, че стадиалната схема на развитие, предложена от Пиаже, може да се пренесе и в сферата на нравствените разсъждения у детето. Подобно на Пиаже, той е убеден, че всеки стадий на нравствено разсъждаване е (1) по-сложен от предходния и се надстроява над него; (2) че не може да се прескачат стадии, а задължително се преминава последователно през всеки от тях и (3) че съответната за всеки стадий компетентност, в случая нравствена, се прилага във всякакви жизнени ситуации. За да диагностицира нравственото развитие Колбърг изобретява набор от нравствени дилеми (случки, при които както и да се постъпи, би имало неблагоприятни последици за участниците) и проследява лонгитудно развитието на нравствените съждения на 75 момчета в продължение на 20 години. В резултат той създава скала за нравственото развитие с 6 стадия. Стадий 1 у Колбърг върви паралелно на пред-операционалния интелект у Пиаже, Стадий 2 съответства на операционалния интелект, а Стадии 3 и 4 на формалните операции у Пиаже. Стадий 5 Колбърт и сътрудниците му наблюдават в около 10% от изследваните момчета след 16 годишна възраст, докато Стадий 6 не бил достигнат от никой в лонгитуда на Колбърг дори и след 20 годишна възраст. Колбърг се колебал дали да отстрани 6-ти стадий, но го запазва като необходим идеал за нравствено развитие. Колбърг приема, че нравственото развитие изисква като своя предпоставка определено равнище на познавателна зрялост, но все пак не се свежда до нея. Тъй като нравственото развитие протича в 5-6 стадия, то проявява значителна автономност. Може да се предположи, че в известен период, да речем юношеството, нравственото развитие започва да "изтегля" след себе си, да "води" познавателните възможности на детето. III. Емпирична вирификация на инвариантната последователност на стадиите Към теорията на Колбърг се предявяват множество възражения. Ще се спра само на едно от тях - че в обсъжданата теория се приема нравствен универсализъм, чрез който се абсолютизира моралната ценностна система на западните общества. Колбърг е прав, че моралът трябва да се проявява и утвърждава като общочовешки, иначе това не е морал, а конкретните предразсъдъци на някаква социокултурна общност. Нравственото развитие по същността си е насочено към надчовешки инстанции - Бог, култ към живото, нравствен закон, иначе това би бил съвкупният егоизъм на човечеството. Така нравственото развитие става разновидност не на социалното, а на духовното съзряване на човека. В тази връзка си струва да се отбележи още нещо: докато природата се е погрижила да изведе всяко физиологически нормално дете на едно доста високо равнище на познавателна компетентност, то нравственото развитие е по-проблематично и негарантирано. Пост-конвенционалното равнище на нравствени съждения се достига според Колбърг от твърде малко хора в края на детството. Затова трябва да се обръща много повече внимание на нравствените аспекти на обучението и на детския живот изобщо, отколкото това обикновено правят родители и учители. Докато на пред-конвенционалното равнище нравствените съждения за добро и зло са ограничени от емоционалните последствия и от моралните санкции на възрастните, на конвенционалното равнище започва да укрепва реципрочността на нравственото действие. То се схваща като размяна на "услуги" и като "пазарене". Детето след 7 годишна възраст започва да изпълнява някои неприятни за себе си неща, ако другите са готови да удовлетворят определено негово желание. Всъщност за това помага и нововъзникналата способност за децентрация от собствената гледна точка. Колбърг е показал, че включването на детето в системата на общественото възпитание (детска градина, общности на връстници и пр.) ускорява нравственото развитие на детето, но в някакви предели. IV. Значение на моралното развитие. Влияние върху регулацията на поведението и справянето с негативните жизнени събития В ролевите и характерологическите ориентации към личността, в съответстващите им способи на поведение, познание и практическо действие се реализира връзката на човека със социалната група, с ценностите на конкретното общество. Но не всичко в битието и структурата на личността може да бъде обяснено чрез непосредственото влияние на обществото върху нея. Съществуват такива душевни и духовни свойства, такива стремежи, които са продукт на цялата история на културата... В личността се намират дълбинни психически слоеве, структури, сами по себе си изразяващи културното развитие в продължение на много хилядолетия. Към тях се отнасят, в частност, диалектическият разум, съвестта, естетическото съзнание. Израз на тези структури се явяват такива чувства като свобода, любов, надежда, съмнение, грижа, вяра, вина разкаяние, наричани понякога екзистенциални преживявания, поради което и съответните им структури е удобно да се нарекат екзистенциални. От тях зависят основният тон на светоусещането и емоционалното оцветяване на съзнанието. Доколкото са интимно-личностни, те се проявяват като непосредствена жизнена реалност, която е почти невъзможно да се определи и изрази в рационални, крайни понятия. V. Диференциално-психологическа ревизия на подхода на Колбърг. Керъл Гилиган – равнища и стадии в моралното развитие на жените Най-известният критик на теорията на Колбърг е психоложката Керъл Джилигън, която оспорва аргументите му от феминистки позиции. Нейното основно възражение е, че стадиите, установени от Колбърг, изразяват един маскулинен (мъжки) морал, който не важи за жените. Според нея основата на фемининния (женски) морал е не абстрактното благо и принцип, а грижата. Да си нравствен в женския модус значи да си грижовен към другите, да си обладан от едно внимание и заинтересованост към живото и отзивчиво да помагаш за утвърждаването му. Така постъпват истинските жени според Джилигън. Аз мисля, че Керъл Джилигън е права, но не съвсем. Нима грижовността прави мъжа женствен или по-малко мъж? Нима да се грижиш за хора и за живото изобщо е израз на слабост и уязвимост, или привилегирована способност на половината човечество? По-вярното е, че грижата е практическата основа на морала на обикновените хора, независимо дали са мъже или жени. Концепцията на Колберг се отнася до мъжкия морал. Разпространена е и върху жените. Оказва се, че жените изостават и не стигат до 6-ия автономен стадий. Гилигън прави изследване за женския морал въз основа на критерия “морал на загрижеността”, а не на справедливостта. За него е типично хуманизъм, разглеждан като съпреживяване. Стадии на моралното развитие според Колберг: той разглежда три нива на моралното развитие, всяко от които съдържа по два стадия. Във всеки стадий се извършват трансформации в разбирането на морала и моралните съждения. Моралното развитие обхваща морални съждения, действия, преживявания и чувства. За да се направи морален избор, първо се мисли, второ се действа, трето се преживява чувство за удовлетвореност или неудовлетвореност. Чувствата зависят от това какво влагаш: различните хора могат да преживяват едни и същи неща с различна степен на морална удовлетворителност. Първо ниво - предконвенционално - предморален етап. Контролът на поведението е външен за субекта, действията се оценяват като добри и лоши, според практически критерии, а не по отношение на абстрактни ценности и значения: 1 стадий: субектите се съобразяват с последствията на действията, наказание или награда, запазване на властта и богатството от хедонистични съображения и загриженост за собственото удобство. Те се подчиняват на оценката на личности, отличаващи се с власт и престиж. На този стадий се отчита само индивидуалната субективна егоцентрична гледна точка, както и последствията за индивида от неговите действия. Не се отчитат подбудите и намеренията. Най-общо детето е послушно и остава подчинено на авторитета на възрастния, за да избегне наказание и цели изцяло егоцентрична удовлетвореност от действията си. (Стадият продължава до третата година.) 2 стадий: индивидуализъм и инструментална размяна, справедливо действие е това, което кореспондира с потребностите на Аз-а и евентуално на другите. Започва да се взема предвид перспективата на другия, детето захитрява, започва да се подмазва. Това е разхлабване на отношенията по вертикала. Субектите сега могат да осъзнават релативизма на гледната точка. Всички хора нямат по необходимост едни и същи интереси и еднакви цели, но тази децентрация е преди всичко прагматична и инструментална. Второ ниво - конвенционален морал - морал на конвенционалната конформност. Това ниво предполага репрезентациите за ценностите и очакванията на социални групи и семейството. Субектът смята за нормално и морално да се съгласува с очакванията и да спазва конвенционалния ред. Най-общо за този стадий е интернализацията и поддържането на очакванията на другите, което води до междуличностно доверие, лоялност, толерантност, както и до запазването на социалната система, чиято част е индивидът. Договорът в междуличностните отношения за спазване на някакви правила е основа за изграждането и на обществената система. Тук отношенията са взаимни: обществената система трябва да осигури поддръжка на човешката система чрез санкции и закони, а хората на свой ред също поддържат системата. На това ниво личността се идентифицира и интернализира правилата и ограниченията на другите индивиди и на социалната система. 3 стадий - конформност: на тази фаза субектът оценява, че той действа добре, ако е учтив, ако се харесва, ако помага на другите, ако другите го приемат (според Валон това е стадият на грацията, на благодарността); важното тук е фактът да бъдеш в съгласие с другите, да бъдеш обичан, а впоследствие запазване и персонализация на морала и чувствата 6-7 година). На този стадий е налице конформност спрямо стереотипите и вземането под внимание на намеренията, за да се оценят действията. Появява се известна концептуализация на подбудите, започва се преодоляване на импулсивността в поведението, има изнасяне напред на подбудите в известна степен. 4 стадий - ориентация към социална система, закона и реда: социалните правила и конвенции са приети безусловно; необходимо е да се върши това, което трябва да се върши и моралността на социалния ред има предимство пред всички други съображения; индивидът трябва да подчини своите потребности и изисквания на групата и в интерес на самия индивид е да предпазва социалния ред и да се утвърждава. Индивидът осъзнава значението на социалната система, където всеки реагира според своята позиция; той изпълнява своите задължения и следва закона, за да допринесе за социалното равновесие и за своето лично равновесие. Трето ниво - постконвенционално - принцип на автономния морал: налице е отново връщане към индивида, субекта на моралното разсъждение, но по други съображения, различни от тези в стадий 1 и 2. Това ниво е идеологически интересно, защото се касае да се отграничиш от социалния ред, разглеждан като предписан, за да вземеш предвид релативизма на ценностите и правилата. Това ниво предполага способността на индивида да прави разграничение между основни човешки права и задължения, нещо, което се запазва в различни исторически епохи и култури, за разлика от обществените и правните правила, които се променят от социо-културния контекст. На това ниво индивидът може да конструира универсални морални принципи, като диференцира своята собствена морална гледна точка от правилата и очакванията на значимите други и обществото. Тук човечността е над всичко, не се променя от исторически и правни норми, които са подвижни и диференцирани навсякъде по света. 5 стадий: демократично приемане на закона: налице е осъзнаването на факта, че моралните норми зависят от съгласието на членовете на социалната група. Това е моралността на социалния договор и демократичното приемане на законите. Задълженията са резултат на този договор. Тук индивидът стига до прозрението за съществуването и функционирането на социалния договор, базиран върху индивидуалните права и задължения, взети чрез общо решение за доброто и равенството на всички. 6 стадий: автономен морал, базиран върху принципите на универсалната етика - над властта на групите и на социалните институции има изграждане на универсални етически принципи, които могат да доведат индивида до взимането на различна позиция по отношение на социалната група, може вече да се разсъждава за екзистенциалното значение на ценности като живота и смъртта, щастието и страданието. Дори емпиричните изследвания показват, че 5 и 6 стадий са пожелателни, не всички стигат до тях. Всички стадиални теории дават вътрешнопсихичната организация за възможните вероятности за действие на човека и възможните качествени степени, в които човек може да функционира, но не трябва да се възприемат като абстрактно задължителни. В психологията на жизнения път като основен проблем е поставено универсалното общо значимо нормативно развитие, със стадии, от които не може да се избяга. Три фундаментални въпроса, които се отнасят към всяка стадиална теория: - дали е инвариантно; - дали следват точно тази последователност; - дали стадиите са универсални - дали всички преминават през тях. В контекстуалните модели развитието е двупосочно (и прогрес, и регрес). Силата на личността е в това по какъв начин да разреши тези противоречия, така че да преодолее регреса и да утвърди прогреса. 1. Влияние на фактора възраст върху регресията на генетичната наследственост - колкото повече се увеличава възрастта, напредва ли моралното развитие. 2. Влияние на пола - полов диморфизъм 1. и 2. са биологично зададени детерминанти на човешкия живот. Процедурата на Колберг за изследване на ефекта на възрастта е да се категоризират съжденията според възрастта, а не субектите. Съждението е независима променлива и кривите, които се изграждат отразяват честота на съжденията, съответстващи на отделните възрасти. Според Колберг децата до 7 години се разполагат предимно на първия стадий - 72%, и на втория стадий - 23%. Останалите 5% могат да се отнесат към третия стадий. Отбелязва се важността на прехода между 8-10-та година, където спадат 1 и 2 стадий, нараства 3 - 25%, и четвърти стадий - 10%. 8-10-годишните, както при Жан Пиаже извършват преход между доморално ниво и конвенционално, свързан с конкретните операции в мисленето и възможностите за децентрация. Следващият важен преход е юношеството, където се констатира важна прогресия на съжденията, кодирани в четвърти и пети стадий - има преход от конвенционално към постконвенционално или автономно равнище на морала. През това време стадий 6 е представен с много малко съждения и прогресира твърде слабо. Колберг твърди, че юношеството по отношение на когнитивното и морално развитие е завършващ етап. В по-късните изследвания в резултат на реинтеграцията на лонгитюдни изследвания се установява, че много малко юноши прехвърлят прехода между 4 и 5 стадий. Установява се, че автономният морал е по-скоро свойствен за ранната, средна и късната възрастност, и много малко възрастни мислят на постконвенционално ниво. Преобладаваща част от хората мислят конвенционално и нормативно от гледна точка на закона и нормата, отколкото от разглеждане на морала в общочовешки екзистенциални категории. Може би критичните ситуации в човешкия живот, изискващи морален избор, който да е надситуативен, т.е. свободен от доминирането на нормата, придърпват по-висшите общочовешки нива на разсъждения и редефинират моралните избори. Все пак преходът между 4 и 5 стадий е възможен и вероятен и е много важен за юношата, защото 5 стадий съответства на истинско интериоризиране на социалните норми и надхвърля елементарната конформност към външния морал, разглеждан като важен сам по себе си. Лонгитюдните изследвания на Колберг показват регресия в юношеството в моралните съждения, т.е. юноши, които са достигнали постконвенционално ниво в горен училищен курс, регресират до предконвенционално ниво по време на следването си във ВУЗ. Причината: личността отново се концептуализира, има връщане към себе си на по-висше ниво и тук се появява “шум” между установяването на равновесие на личната позиция с тази на обществото. По отношение на теориите за генетична последователност на 6-те стадия Колберг прави едно допълнително допускане - всеки от последните три стадия може да се разглежда като различен тип зрели морални съждения. Зрелостта може адекватно да функционира на всеки от тези стадии. Различието между тези стадии съответства на противопоставянето на една морална нагласа, по-конвенционална и авторитарна от гледна точка на законовите норми, което може да се наблюдава при възрастните, и една нагласа, по-хуманистична и по-афективна, която отчита значението на човешките преживявания, на емпатията, съчувствието и загрижеността. По тази линия съществуването на два типа морал на справедливостта и нормата и на загрижеността и емпатията - Гилигън оспорва концепцията на Колберг и разработва своя концепция за т.нар. женски морал. Това е диференциалнопсихологическа хипотеза за различията в моралното развитие от гледна точка на половия диморфизъм. Гилигън прави опит да изследва по-прецизно моралната психология на жените, като е убедена, че тя се различава съществено от тази на мъжете, но не е по-низша от тяхната, както се подразбира от трудовете на Колберг. Експериментални и начално-теоретични основи: в началото на 80-те заедно с няколко сътрудници Гилигън провежда изследвания за моралните съждения на жените при морален избор. Тя използва ситуацията решението за аборт: за студентската младеж с нейните права и отговорности. Осмислянето на данните води до написването на книга: “С различен глас”, където е изложено емпиричното откритие за женската психология, което не съответства на класическата теория на Колберг за моралното развитие. Женската психология се характеризира с етиката на загрижеността, а мъжкият морал се основава преди всичко на етиката на справедливостта, закон и норма. Откъде идва това различие в тенденциите за морално съждение и как може да се формализира женското развитие - това са въпросите, поставени в изследователската работа на Гилигън. Изгражда се нов подход към психологията на жената. В резултат на различни анкети се установява, че мъжете и жените обикновено мислят, артикулирайки две различни централни морални понятия - справедливост и загриженост. Докато етиката на първото се основава на принципа на равенството (всеки човек трябва да бъде третиран по един и същи начин), етиката на грижата почива върху предписанието за ненасилие (никой не трябва да бъде нараняван). В общия случай всяка личност, независимо от пола, изглежда използва тези две основи на морала, женското мислене обаче се фокусира повече върху втората - доброжелателност, емпатия, докато мъжкото - върху правото, равенството, истината. Тези две основи се съвместяват при моралния избор. При мъжкия тип, когато акцентът е върху закони и норми, човешките чувства могат да бъдат пожертвани, докато при жените силата на емпатията, нежността, любовта позволява нарушаването на някои норми. Но моралният избор трябва да включва и двата принципа, защото човешката природа е единна. Когато има морални чувства, чувството за отговорност не е конформност, а жизнен принцип. Гилиган определя 3 последователни стадия в развитието на етиката на грижата: оцеляване, доброта, рефлексивно разбиране на грижата. Индивидът преминава през загрижеността, засягаща само собствената му личност; загрижеността, засягаща само другите, накрая достига до равновесие между първите две. Оформят се 5 равнища: 1 равнище- на оцеляването: да се грижиш за себе си, да осигуриш собствената си защита и щастие, да избегнеш страданието. Това е нивото на първичната мотивация, в основата на която лежат прагматични аспекти. Чувството за грижа съществува, но не е основано на истински морални ценности. Равнище 1-5 (структурирането става от гледна точка на последния стадий) - преход между оцеляване и отговорност. Тук се появява критика на първото равнище, защото възниква чувство за вина, изградено върху понятието “егоизъм” - признак за привързаност към другите. По добро разбиране има на отношенията между Аз-а и другите, но все още доминира центрирането върху собствената личност. Чувството за вина говори за някяква отговорност. Когато се появи чувството за вина детето започва да си оспорва егоизма, усеща се, когато наранява, но това е интуитивно. 2 равнище - на конвенционалната доброта: към отговорността се прибавя майчинския морал - по-слабият трябва да бъде закрилян. Човек иска да е добър и да помага на другите дори и в степен, в която това е в негов ущърб. Този стадий е белязан от подобна саможертва. Равнище 2-5 - на прехода между конвенционална грижа и доброта и взаимна грижа и доброта. Тук се наблюдават два критични момента: 1. приемане на универсалността, за да отхвърли юношата страха, че ако приеме норми, които не се споделят от обкръжението му, той няма да може да утвърдисебе си като личност. Социалното обкръжение трябва да предложи гаранции за универсалността на нормите и че те носят защита срещу собствената и чужда агресивност. Способността да групираш нещата и да осъзнаваш необходимостта да спазваш правила не са достатъчни, ако социалното обкръжение не предлага гаранции човек се дезориентира.Теориите за моралното развитие и идентичността разглеждат този преход като критичен: връщане към его, но от гледна точка на автономни морални съждения. Социалното обкръжение трябва да предлага достатъчна подкрепа за универсализация на възгледите. Равнище 3 на грижата към себе си и към другите, личността осъжда експлоатацията и страданието в универсален план, но критерият за доброта е вътрешно преосмислен. Личността става автономна, това води до ново преосмисляне на отношенията Аз-другите и нови основополагащи принципи на моралното мислене и вземането на решение. Именно в този момент се разкрива връзката между развитието на моралното мислене и идентичността. Тази нова формализация на моралното р-е постепенно извежда на преден план значимостта на отчитането на понятието за идентичност в теориите за моралното мислене и развитието на идентичността от самоотрицание към самоутвърждаване. Много е важен периодът на юношеството, в който се извършва последователна еволюция на личността, преживяна различно в зависимост от пола. В юношеството се усвояват полово-ролевите стереотипи. Диференциация в сферата на моралното р-е има още през детството. Момчетата и момичетата развиват добре диференцирана полова идентичност и вследствие на това през юношеството развиват различно морално мислене. Развитието на идентичността е много различно при мъжа и жената и това обуславя различията в моралното развитие. Според Гилиган това разминаване нараства прогресивно като в крайна сметка води до два почти отделни типа морално мислене, съответстващи на двата пола. Според Гилиган формирането на женската идентичност се извършва в контекст на отношения на непрекъснатост, защото майките показват тенденция да възприемат дъщерите си като себеподобни и свое продължение. От своя страна момичетата се идентифицират и с пола, и с майката така процесите на привързаност и формиране на идентичност се сливат. Освен това майките възприемат синовете си като тяхна противоположност и момчето трябва да се отдели от майката за да се самоопредели като принадлежащо към мъжкия пол. Скъсването на емпатичната връзка с майката има за резултат факта, че мъжкото развите включва много по-енергична диференциация на личността, индивидуация и укрепване на границите, които малкото момче определя постепеннов хода на преживяванията си. Според Гилиган момчетата се отделят от обекта на привързаност (майката), разграничават се от стила на нежност и гъвкавост, по-голяма способност за отчитане на чувствата. Момчето започва да търси други обекти на привързаност, за да задоволи потребността си. За да има критично отношение към тези връзки, той трябва да има сигурност в себе си. Много е важно поведението на бащата в тази възраст - той трябва да бъде нежен, съпреживяващ по отношение на своя син. Това дава на момчето сила и възможност да погледне на себе си с нови очи. За контакти с автора: Email: eeriecrow@yahoo.com ICQ: 43482264 Skype: gogek78 GSM: +(359) 887 821447