 Ние вярваме повече на външното внушение, отколкото на вътрешното. Ще ви кажа, какво нещо е внушението. Например, вие сте тъжен. Отидете в някое общество, в което хората са весели. Заразявате се и вие и ставате весели. Това е външно внушение. Щом се отдалечите от това общество, вашата тъга отново ви обхваща. Тя се явява като един червей във вас. Това е внушението на злото. Друг случай: някой добър човек излиза от къщи весел, бодър, казва си: аз мога да повдигна целия свят. Отиде в някое покварено общество и веднага започва да чувствува, като че е в ада. Целият ден е тъжен, неразположен, казва си: отидох, изгубен съм вече! Като се върне у дома си, влезе в стаята си, всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява. Трябва да знаете, че това, което Бог е вложил във вас, никой не може да ви го отнеме! Оттук може да кажем същото и за онзи свещен огън, за онази свещена идея, която Бог е вложил в нас. Няма сила в света, която може да изгаси този огън, да отнеме тази идея. Когато изпаднете в изкушение, в противоречие, в съмнение, вярвайте в тази свещена идея, вярвайте в Бога. Знайте, че никой не може да изгаси вашия свещен огън, никой не може да ви отнеме това благо. Временно може да страдате, но тази скръб ще изчезне така, както зимният сняг и лед изчезват пред силното лятно слънце. Така ще изчезнат всички съвременни противоречия. (Беинса Дуно)
|
|
Начало
