Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Вътрешна връзка Още Текстове От СБ | Обратно към всички текстове » Вътрешна и външна любов

Да им дам живот (Съборни Беседи, 19.08.1936 05:00 Сряда, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и за да ме познаят." (Йоан, 10:10)

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво се разбира от този стих? За да се разберат нещата, те трябва да проникнат дълбоко в човешкото съзнание, както храната трябва напълно да се асимилира от човешкия организъм. Докато храната се приема само външно и не се асимилира от организъма на човека, тя не може да го ползва, тя не е никаква храна. Същото може да се каже и за всеки човек, който мисли, че много знае. Срещате един човек, който започва да се хвали, че много знае. Само онзи човек може да каже за себе си, че много знае, който разполага с известна мъдрост. Които не са мъдри, те нямат това знание в себе си. На тях не остава нищо друго, освен да вярват. Противоречията в живота произтичат от факта, че хората мислят за себе си повече, отколкото са в действителност. Те мислят, че знаят всичко, а всъщност не е така. Това се вижда от факта, че каквото знаят, те не могат да го приложат. Истинското знание на нещата подразбира същевременно и приложение. Да знаеш нещо, без да можеш да го направиш и приложиш, това не е знание. Знание без приложение представя фалшива основа, върху която нищо не може да се гради. На такава основа са градили много от съвременните хора, вследствие на което страдат. За оправдание на своите криви постъпки, някой казва: — Аз така съм учил. Каквото съм учил, това правя. — Това още нищо не значи. Този човек може да знае много неща, но знанието не произтича от неговата душа. Истинско знание е това, което произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено да се постигне в един ден. Знанието е достъпно за всички хора, за всички разумни същества и се придобива през цялата вечност. Докато е жив, човек трябва непрекъснато да учи.

Велико, красиво нещо е знанието, но знание без вяра не може да се реализира. И в Писанието е казано: "Да бъде според вярата ти!" Не е казано: "Да бъде според знанието ти!" Човек трябва да вярва в Онзи, Който всичко знае и Който всичко е направил. Съвременните хора се смущават от много неща. — Защо? — Защото те искат да разрешат тия неща само по пътя на знанието. Силата на човека не седи в знание, което няма приложение. Нито победата седи в силата. Силата на човека е необходима само за да пази реда и порядъка, които Първата Причина е поставила в света. Силата на човека се крие в Божията Любов. Значи, само любовта в света е в състояние да запази Божествения ред и порядък на нещата.

Мнозина се спират върху въпроса, кой е крив и кой — прав. Това са човешки работи. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и приемат Неговата Любов и Мъдрост. Само тези хора са прави. Само те могат да се нарекат Синове Божии.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." С други думи казано: Крадецът не иде, освен да вземе нещо от човека. А онзи, който дава нещо от себе си, той носи истината, той носи свободата. Взимане и даване, това са две положения, които човек трябва да знае. Щом знае това, няма защо да става спор, кой е крив и кой — прав. Спорът помрачава човешкото съзнание. Човек може да спори с години, но този спор нищо няма да му придаде. Какво се ползва човек от това, че знае, дали е прав или крив? — Нищо не се ползва. Прав е онзи, у когото Бог живее. Ако Бог не живее у човека, той е на крив път. — Ама не съм ли прав? — Щом питаш, ти се съмняваш в себе си. Щом се съмняваш, ти сам решаваш въпроса. Човек трябва да съзнава в душата си, че е прав. Той трябва да вярва в душата си, че делата му са прави. Затова е казано в Писанието: "Ако не вярвате в мене, вярвайте в делата, които правя."

И тъй, силата на човека не се определя само от неговата вяра, нито само от неговото знание. Силата на човека се заключава едновременно в неговата вяра и в неговото знание. Вярата на човека се определя от ред закони: закон за послушание, закон за изпълнение и т.н. Христос казва: "Отец ми всякога ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата воля." Христос имаше вяра, която прилагаше. Следователно, който има вяра, той трябва да направи опит, да види, докъде е достигнал в своята вяра. От това, което получи, което му се даде, човек ще познае силата на своята вяра.

Съвременният човек се нуждае не само от вяра, но и от самоопределяне. Самоопределянето подразбира намиране на пътя, който Бог е определил на човека. Този път не върви само в една посока. Той има много посоки, много направления. За да намери този път, човек трябва да се обърне към разумните същества, към Божиите служители, към ангелите. Само те са в състояние да го упътят. Същото нещо може да се каже и за индивидуалния живот на човека. От това, какво се преподава на човека, може да се определи, какъв ще бъде неговият личен живот. Знанието на човека зависи от това, което му е преподадено. Това знание е на степени, както в училищата. Знанието, което ученикът придобива в първоначалното училище, е едно. Колкото по-нагоре се качва, толкова и знанието му става по-високо. В прогимназията, в гимназията и в университета ученикът минава все в по-високо знание, докато влезе в живота, дето прилага наученото и придобива истинско знание. Колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова по-широк става неговият кръгозор.

Някои казват, че човек може да се учи отвсякъде и от всичко. — Не, човек може да се учи само от това, което иде от Бога. Докато мисли, че оттук и оттам може да придобива знания, човек е на крив път. Следователно, всеки може да предаде своите знания на другите в такъв случай само, ако те са придобити от Бога, от Божественото начало. Няма по-красиво нещо за човека от това, да предава нещата така, както са в действителност, без никакво изопачаване. Човек трябва да знае, че се намира в свят, създаден от Бога, в който господар е Бог. И ако човек се ползва от благата на този свят, това става по единствената причина, че той носи истината в себе си. Откаже ли се от тази истина, той прекъсва пътя, по който идат тия блага, а с това прекъсва връзката си с живота. Животът носи Божествените блага в себе си. Най-голямото благо за човека е самият живот, но като живее, той трябва да се учи да различава правата от кривата мисъл, истинската свобода от привидната. И войникът има свобода да вземе оръжие и да отиде на бойното поле, но тази свобода е привидна. Зад него седи началникът му, който насила го заставя да вземе оръжие и да отиде да се бие за отечеството си. Тъй щото, човек трябва да учи, да различава нещата, да отделя чистото от нечистото, правото от кривото. Това зависи от неговите разбирания, от това, което е научил и приложил.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят." В този стих Христос изнася две положения: първото положение представя крадеца, който отнема живота. Второто положение представя истинския човек, който дава живот, който носи истината в света. Човек трябва да се стреми към познаване на истината, като единствена реална придобивка в живота. Истината носи свобода, а свободата зависи от вътрешното познаване на нещата. Веднъж придобил тази свобода, човек остава неизменен по отношение възгледите си за живота. Мнозина разискват върху ред въпроси из живота, като например върху въпроса за посвещението и казват, че не разбират този въпрос и никога не могат да го разберат. Те сами се заблуждават. Те могат да разберат всички въпроси, но постепенно, а не изведнъж. Човек не може да разбере всички неща изведнъж. За него е важно да се стреми да придобие великата любов. Придобие ли я веднъж, тя всичко ще му разкрие. Знаете ли, какво представя вечната, великата любов? Опитвали ли сте я някога? Без да мислят много, някои бързо се произнасят за тази любов. Те я кръщават с имена, които не отговарят на нейната същност. Лесно е да каже човек, че познава тази любов, или че има вяра в Бога. Да вярва човек, това значи да търпи. Да търпи, това значи да носи всички неща, без да се смущава. Който вярва, Бог ще го избави от всички несгоди в живота. — Защо носите несгодите на живота? — Защото не е дошло още времето да ви освободят от тях. Когато дойде това време, всички хора ще се освободят от мъчнотиите и страданията, от несгодите в живота. За да оправдаят неуспехите в живота си, мнозина казват, че и Христос, като тях, се е молил, но ни глас, ни услишание не се е чуло на молитвите Му. — Не, Христос не е мислил така. Той казвал: Господи, аз виждам, че ме изпитваш. Вярвам, че ще ме избавиш, ще ме извадиш от тежкото ми положение, но как ще стане това, не зная. Съвременните християни искат да знаят, как ще дойде тяхното спасение. В това отношение те са на крив път. За тях е важно да вярват, че ще бъдат спасени, а как ще дойде спасението им. това не е тяхна работа. Като вярват, те ще видят, че страданията им няма да бъдат продължителни. Най-голямото страдание трае само няколко часа. Страданието е чистене, без което животът не може да се разбере. Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек дохожда до истината.

Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни". Следователно, само чрез истината човек придобива свобода. Щом придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си. Докато се смущава от хората, човек е на крив път. Докато се смущава от хората, човек вижда, че му липсва нещо. Не е лошо, че човек се смущава, но докато се смущава, той трябва да знае, че не е намерил истината, не знае, как да се отнася със своите ближни. Само мъдрецът не се смущава. Той е намерил истината и я приложил в живота си. Ще кажете, че това е мъчна работа. — Не, щом става въпрос за истината, като проява на Божественото учение, вие трябва да знаете, че няма никаква мъчнотия в приложението й. Мъчнотиите и страданията са спътници на човешкия живот, но не и на Божествения.

Съвременните хора се стремят към придобиване на Божествения живот. Който не мисли правилно, той казва, че докато е млад, не се интересува от този живот. Друг пък казва, че като млад, именно, се интересува от Божествения живот, за да постави здрава основа на живота си. Който казва, че е млад и не трябва да мисли за утрешния ден, той мяза на млад натоварен кон. Какво ще придобие този кон? — Като стигне до определеното място, ще му дадат малко зоб — нищо повече. Казват за някого, че трябва да стане професор. — Какво ще придобие, ако стане професор? — Нищо особено. Ще придобие знания, които на другия ден ще изгуби. Истинската придобивка се заключава в Божественото знание, което, веднъж придобито, никога не може да се изгуби. Това знание се складира в подсъзнанието на човека, и той го носи вечно със себе си. В това знание седи силата на човека. Знание, което днес се придобива, а утре се губи, не е истинско, не е Божествено знание. Има смисъл човек да работи с години върху себе си, за да придобие това знание. Има смисъл човек да приложи всичкото си търпение, за да придобие Божественото знание. В това знание седи силата на човека. Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот". Значи, всичко се заключава в живота. Вън от него, всичко друго е временно, преходно, неустойчиво. Временното представя външна обвивка на нещата.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." — Защо крадецът постъпва така? — Защото нищо не е създал. Той знае само да яде и да пие. Божественото у човека, което му дава сила, съзнава, че смисълът на живота седи в изпълнение волята Божия, не по външна форма но по съдържание. Който изпълнява волята Божия, той е свързан с Него, с цялото, с общото, както кракът на човека е свързан с цялото тяло. Този крак трябва да служи на човека не само един ден, но през целия му живот, и то даром. Това иска Божественият живот от човека. Като служи на Бога по този начин, човек ще дойде до пълно различаване на Божествения, на истинския живот от временния. И двата живота имат свое предназначение, но за да дойде човек до познаването им, той трябва дълго време да чака, да приложи търпението си, да учи. Например, някой иска да знае, може ли да вдигне на гърба си някаква голяма тежест. За да дойде до това познание, той трябва дълго време да учи, да прави опити. Който е в сила да вдигне земята на гърба си, само той може предварително да каже, че е в състояние да вдигне всякаква тежест. Следователно, всяко нещо, което човек иска да направи, той трябва най-напред да го опита. Само чрез опитности човек може да дойде до познаване на истинския живот. Даже и Христос, Син Божий, като дойде на земята, беше поставен на страдания и изпитания. — Защо трябваше Христос да страда? — Така е било определено. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, защо този кон, а не друг някой, трябва да носи големия товар. Един кон все трябва да изнесе товара. Значи, трябваше да дойде един силен човек на земята, който да помогне на хората, да им покаже, как трябва да живеят. Този човек беше Христос. Не е достатъчно само да се помогне на човека, но трябва да му се покаже пътя към истината.

И тъй, да помогнем на човека, това значи да направим връзка с него. Само любовта прави връзки. Следователно, само онзи може да помага на хората, който ги обича. Човек не може да обича всички хора еднакво. Обичта се дава на степени — според нуждата. Да обичаш човека, това не значи изобилно да му даваш. Изобилното даване е залъгване. Кога майката дава изобилно на децата си? — Когато тръгва за града, тя дава на децата си много работи, за да ги залъже да не плачат. Това прави тя с неразумните си деца. На разумните си деца, обаче, тя казва къде отива, каква работа има, кога ще се върне, и те я разбират. Те не се нуждаят от никакво залъгване.

Съвременните хора искат да знаят, защо не им се дава това, което желаят. Те казват, че с години чакат да се реализират желанията им и все още не могат да ги постигнат. Те трябва да знаят, че всяко нещо се дава точно на време. Щом е така, човек трябва да чака с търпение онова, което желае да постигне. За да може всяко нещо да се използва правилно, то трябва да дойде на определеното за него време. Преди всичко, човек не може да използва сегашния си живот, както трябва, и затова, като се намери в безизходно положение, той казва: Този живот не можах да постигна желанията си, но идния живот ще ги постигна. Той не знае, че идният живот ще бъде пак такъв, какъвто е сега. Колкото днес може да приложи, толкова и в бъдеще ще приложи. Който иска да подобри бъдещите си условия, той трябва да внесе някаква промяна в съзнанието си, да измени поне малко сегашната си форма. И ако при всяка промяна в съзнанието си, човек расте и прогресира, той ще има добри резултати, ще подобри условията на бъдещия си живот.

Тъй щото, човек още в този живот трябва да намери онези условия, които му са дадени за работа, за да влезе в пътя, който му е определен. Не е въпрос да бъде човек недоволен, но в недоволството той трябва да намери доволство. Вие сте недоволни от условията, при които живеете, от това, което сте придобили. Какво трябва да придобие човек? В какво седи истинската придобивка? Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. Който умира и оживява, той е придобил живота, той е на прав път. — Може ли човек да не умира? — Този е главният въпрос. Важно е за човека, като умре, да оживее. Човек трябва да се стреми към вътрешно безсмъртие, а не към външно. При сегашните условия на живота, човек външно е смъртен. За да придобие безсмъртие, той трябва да се запознае с онези методи, чрез които Духът го ръководи. Докато дойде до това положение, човек се натъква на онова, което не му е потребно.

Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот и да ме познаят". Значи, единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми, е животът. — За кой живот говори Христос? — За Божествения. И наистина, ако този живот влезе в умрелия, той ще го съживи. Който е придобил Божествения живот, той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Тази вяра почива на любов към Бога, а не на това, какво очакваш да получиш, или какво е обещано да ти се даде. Вярата на мнозина се основава на някакви обещания. Ако получат обещаното, те имат вяра. Ако не получат обещаното, вярата им се губи.

Сега ще говоря на разбран за вас език: Не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е определил нещата преди вашето съществуване. Тъй щото, ако мислите, че можете да ги измените според вашите желания и разбирания, вие се лъжете. Бог е начертал пътя на всеки човек отделно, но докато човек не получи нещо от Него, не може да вярва. Ако получи нещо от Бога, той ще вярва в Него; ако нищо не получи, ще изгуби вярата си. Действително, вярата на човека се крепи на благата, които животът му дава. Хиляди блага дава животът на човека, и той трябва да вярва в тях. Що се отнася до условията, човек не трябва да желае по-добри условия от тия, които му са дадени. Дали условията са добри или лоши, това зависи от разбиранията на човека. Ако разбиранията на човека са правилни, и условията му ще бъдат добри; ако разбиранията му не са правилни, и условията му ще бъдат лоши. Оттук се вижда, че при каквито условия и да се постави здравият, разумният човек, той ще ги използва добре. Обаче, болният, неразумният човек не може да използва правилно и най-добрите условия. Смисълът на живота се заключава в това, което човек във всеки даден момент може разумно да използва. Тъй щото, ако човек очаква първо да се подобрят условията на живота му и тогава да заживее добре, той е на крив път. Трябва да се подобри нещо у човека, но не условията, а съзнанието и разбиранията му. Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява. Сам по себе си животът е добър, а човек трябва само да го разбира и използва.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Който не разбира смисъла на този стих, той се запитва, защо нещата стават така, както не трябва. Като си задава този въпрос, защо този човек не се запитва, коя е причината за изменение формата на малкото дете? Мнозина искат работите им да се нареждат така, както те желаят и разбират, но техните желания и разбирания не са Божествена мярка на нещата. Йов казва: Господ дава, Господ взима. Които разсъждават като Йова, те уподобяват живота на богат човек, който дава скъпоценностите си на една бедна вдовица да ги пази, и след време дохожда да ги вземе. Които не разсъждават като Йова, те се намират в положението на бедната вдовица, която се оплаква на мъжа си, че богатият взел скъпоценностите си. Мъжът й отговаря: Благодари, че богатият човек има доверие в тебе досега и те остави да се ползваш от скъпоценностите му. Те са негови, и той има право да ги вземе, когато пожелае.

Следователно, всеки трябва да знае, че нищо в живота не е негово. Някой се радва на детето си и казва: Моето дете! — Не е твое това дете. То е оставено при тебе временно, само да го отгледаш. Един ден, когато Бог пожелае, ще го вземе. Днес ще умре детето ти, утре — жена ти, после — майка ти, баща ти, приятелите ти, и ти ще останеш съвършено сам. Животът на земята е велико училище, в което ти си дошъл да учиш. Докъде се простира животът, точно не може да се каже, но той непрестанно расте, разширява се и се развива.

Сега, започнете с вярата си в Бога. Повтаряйте нещата, изучавайте ги, докато придобиете нещо за себе си. За рибаря не е важно, колко риба е влязла в мрежата му, но колко от тази риба той е уловил и задържал за себе си. Това, което остане в мрежата му, то е за него. Това, което влиза у вас, то остава на ваше разположение. То е благото, което Бог ви е определил. Ето защо, за да се ползва от благата на живота, човек трябва да вярва непрекъснато. Казано е, че всичко е възможно за онзи, който вярва. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава. Като се натъкнат на известни противоречия, някои хора казват, че за да изгладят тия противоречия, те трябва да се примирят помежду си. — няма защо да се примиряват. Само умните хора могат да се примиряват, но не и обикновените. Преди всичко, обикновените хора нямат дълбоки разбирания за живота, а без такива разбирания животът се обезсмисля. Животът има смисъл само тогава, когато човек гледа на благата като на такива, които изтичат от живота. Те не могат да дойдат отвън някъде, по външен път.

Едно нещо трябва да се знае: Всяко благо, което животът носи на човека, иде по пътя на вярата. Когато се говори за вяра, мнозина я наричат "гола вяра". Да се казва, че вярата е гола, това говори за неразбиране на нещата. Вярата е всякога облечена. Соковете на плодовете образуват вярата. Като не знаят това, мнозина гледат на вярата като на нещо несъществено. Голата вяра подразбира вяра в човешкото, а облечената — вяра в Божественото начало. Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него. Тъй щото, различието между хората се заключава в степента на вярата им. Човек се учи от вярата на онези, които са над него. Следователно, всички хора вървят по пътя на своите напреднали братя във вярата. Когато някой казва, че няма нужда от другите хора, той трябва да знае, че неговата работа е свършена вече. Хората на вярата съставят едно цяло.

Христос казва: "Аз дойдох в света, за да им дам живот и да ме познаят". Това трябва да знаят всички хора: и млади, и стари. Стар е онзи, който не разбира. Млад е онзи, който също не разбира. Истински млад е онзи, който вярва, а стар — който разбира. Съвременните млади и стари мислят, че всичко знаят. В това седи погрешката им. И младият, и старият трябва да вярват и да разбират. Силата на човека седи във вярата и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това. Съществата, които са завършили развитието си, се застъпват за него. Те му диктуват, какво да работи. — Вярно ли е това, или не? — Вярвайте в това, което ви се говори, защото е опитано, вярата се заключава в опита. Като правите опити, вие ще вярвате. И като вярвате, ще дойдете най-после до познаване на истината. Невъзможно е човек да дойде изведнъж до познаване на абсолютната истина. Достатъчно е той да познае истината дотолкова, доколкото в даден момент може да я придобие.

Като слушате да се говори за вяра, за истина, вие намирате, че тези неща са дълбоки и трябва да останат за друг живот, т.е. за някое бъдеще прераждане. Който отлага днешната работа за утре, той ще отложи и утрешната си работа и по този начин ще отлага само, без да има някакви резултати. Не е лошо човек да вярва в утрешния ден, но условията са в днешния ден, и тях трябва той да използва. Използвайте благата и условията, които днешният ден ви носи, за да можете да учите и да се развивате. Не мислете, че другите хора могат да носят вашите блага и условия. Всеки сам ще носи своите радости и скърби. Закон е: който носи страданията си, той ще носи и благата си. Откаже ли се от страданията си, и благата ще му се отнемат. Следователно, носете страданията си, за да носите и благата си. Не питайте, защо ви са дадени страдания, нито защо ви са дадени блага. Носете ги с разбиране, със съзнание. Това, което Бог е дал на човека, може да стане толкова голямо и толкова малко, колкото той желае. Нещата могат да се увеличават и намаляват според желанието на човека. Човек трябва да бъде благодарен на това, което му е дадено.

Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот и да ме познаят". Христос даде живота си за хората, раздаде им всичкото си богатство, за да изпълни волята Божия. Изпълнете и вие волята Божия, за да станете Синове Божии. Някой казва, че служи на Бога, че изпълнява Неговата воля, а при това губи мира си. — Щом губи мира си, той не върши волята Божия. Всичко, което човек върши през деня, ще го доведе най-после до онова, което търси. Той все ще научи нещо. няма по-велико нещо за човека от това да разбира Божиите пътища.

И тъй, който иска да разбира Божиите пътища, той трябва да върви по стъпките на Христа. Той трябва да раздаде всичкото си богатство на хората. Той трябва да им даде и живота си. Някой казва: Какво мога да дам? — Много можеш да дадеш. Дадено ти е, и трябва да дадеш. От това, което даваш и което ти дават, можеш да познаеш, доколко си изпълнил волята Божия. Колкото повече даваш и ти дават, толкова повече си изпълнил волята Божия. Колкото по-малко даваш и ти дават, това показва, че не си изпълнил волята Божия, както трябва. Някой казва, че не може да търпи еди-кого си. — Защо не може да го търпи? — Защото не живее, както трябва. — Чудно нещо! Бог, Който знае всичко, търпи всички а той не може да търпи никого. Вие трябва да се научите да търпите, спокойно да дочаквате времето за всички блага. Бъдете благодарни за всичко, което идва в живота ви. Човек трябва да вярва и при добри, и при лоши условия на живота. Работете при всички условия, за да видите, как работи законът на вярата. Този закон е работил в миналото, той работи сега, а ще работи и в бъдеще. Чрез вярата ще познаете Божиите пътища, които са неизменни. — Защо? — Защото светът се ръководи от разумни същества, които са завършили развитието си. Те посочват на хората само тези пътища, които водят към Бога. Христос казва: Избягвайте кривите пътища. Пазете се от лъжливи мисли и желания. Приемайте Божественото, което носи благата на живота. Всякога изпълнявайте волята Божия!

Христос казва: "Аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят". С други думи казано: Аз дойдох, за да им дам истинския живот, който носи великите Божии блага.

1. Съборна беседа, държана на 19-ти август, 1936 г., 5 ч. с. София — Изгрев.


Съборни Беседи
19.08.1936 05:00 Сряда, София
 
Из том „Да им дам живот”, СБ
Издателство „Сонита”, София, 1997 г.,
Второ (фототипно) издание
Първо издание 1936 г, София
Текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 06.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.

Посещения: 2312

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Вътрешна връзка Още Лекции От СБ | Обратно към всички текстове » Вътрешна и външна любов