Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Външна и вътрешна любов Още Текстове От СБ | Обратно към всички текстове » Да им дам живот

Вътрешна връзка (Съборни Беседи, 20.08.1936 05:00 Четвъртък, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

„Ако служи някой на мене, мене да последва; и дето съм аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте Отец ми"*)

Две разбирания има за живота: външно и вътрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на външността си. Вътрешното разбиране на живота е подобно на мома, която не е много красива, но умна. Тя не обръща голямо внимание на своята външност, но работи за развиване на ума и на сърцето си. Коя от двете моми е за предпочитане? – Втората. Първата мома скоро ще изгуби красотата си, и никой няма да спира погледа си върху нея. Втората мома ще обръща внимание на хората поради своето вътрешно богатство. Ето защо, човек не трябва да се увлича само от външния изглед на нещата, но да ги разглежда в техния вътрешен смисъл.

Съвременните хора се спират пред въпроса, защо светът е създаден такъв, какъвто днес го виждат? – Как трябваше да бъде създаден светът? – Всички трябва да знаят, че светът не е създаден произволно. Велик закон определя създаването и съществуването на света. За да разбере този закон, човек трябва да учи. Затова, именно, той е дошъл на земята. Който разбира това, той ще търси вътрешната страна на живота. Който не го разбира, той ще се спре пред външната страна на живота. Казва се, че човек трябва да бъде силен. За да бъде силен, той трябва да разбира вътрешния смисъл на живота. А за да дойде до това разбиране, той трябва да има търпение. Някой казва, че има търпение, но още не е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Този човек има външно, привидно търпение. Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира. Мъчнотиите в живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. Въпросът не е за бъдещето на човека. Важно е, какво той днес разбира и какво може да направи днес. – Ама Христос е проповядвал едно време, в далечното минало. – И това не е важно. Миналото е изтекло. Какво са научили хората от Христовото учение и какво днес прилагат, това е важно. В миналото е несъщественото. Важно е настоящето, защото в него е същественото. Днес всеки се е преценил повече, отколкото струва. От значение за човека е онази цена, която му отговаря. Огън, който може да издържи до край, е силен; не може ли да издържи до край, той е слаб. Човек трябва да работи със силен огън, който разтопява и най-мъчнотопимите тела.

Следователно, човек може да решава трудните задачи в живота си със същественото, което има в себе си. То представя силния огън, пред който всичко отстъпва. Когато не успява в работите си, човек съзнава, че му липсва нещо съществено, че няма почва под краката си. Той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде, вследствие на което започва да лицемери и да отлага нещата за някакво далечно бъдеще. Не е въпрос за отлагане. Човек трябва да учи всеки момент. По-добре е за човека да учи и да признае, че не знае, отколкото да минава за знаещ, хората да го почитат, а всъщност да е невежа. Срамът пред незнанието е за предпочитане пред почитта на невежеството.

И тъй, целта на човека в сегашния му живот е да се домогне до същественото. Щом се домогне до същественото, той ще се види в свят, обиколен все от съвършени същества. Тогава той ще разбере и признае съществуването на друг свят, вън от него. Хората сега говорят за другия свят, но нито вярват в него, нито го признават. Те говорят за духове, без да имат определена идея, какво нещо е дух. Тази е причината, поради която хората не искат да умират. Те не вярват в духовния свят, в духове и се страхуват, не знаят какво ще стане с тях след смъртта им.

Сега като слушате да се говори така, не взимайте нещата лично за себе си, защото вашата личност се мени във възгледите, в разбиранията за живота. А когато се говори за нещо, всякога се има пред вид неизменното, постоянното. Какво може да се каже за човека, който е минал през своята пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесетгодишна възраст? Ако сравните разбиранията на човека от пета до тридесетгодишната възраст, ще видите, че те коренно се различават. От всички тия възгледи кой е най-прав? Прав възглед е само онзи, който почива върху основите на истината. Животът на човека се определя, именно, от тия възгледи. И щастието на човека зависи пак от възгледи, които почиват на истината. Щастието на човека зависи от онези същества, които го обичат. Те живеят за него, и той трябва да живее за тях. Невъзможно е човек да живее за себе си. Някой е следвал за инженер. За себе си ли е учил той? – Не, той е учил за другите хора, да се ползуват от неговото знание. Щом другите хора се ползуват от знанието на някой човек, едновременно с тях и той се ползува. От музиката се ползува цялата публика, която слуша музиканта, но с нея заедно и той се ползува.

Човек трябва да разсъждава върху всичко, което го обикаля, което става около него, за да различи временното, преходното от вечното. Докато не разбере временното, човек не може да дойде до вечното. Учените говорят за вечността, за другия свят, за милионите слънца и звезди в вселената, но за обикновения човек всичко това остава непознато, докато той не разбере временните неща. Докато не изучи временното, човек гледа на вечното като на предположение. Той казва: Аз не съм ходил на тия слънца и не ги признавам. – Има хора на тия слънца. – Възможно е, аз не съм ги видял. За да разберете далечните, отялечените неща, вие трябва да изучите и най-малките бубулечици на земята. Ще кажете, че днес тези бубулечици не ви интересуват. – Ако днес не ви интересуват, в бъдеще ще ви интересуват и ще ви потрябват. От какво се интересувате днес? Повечето хора се интересуват от това, какво мислят другите за тях. Какво ще спечелят, ако знаят, какво мислят хората за тях? Нищо няма да спечелят, но само ще се заблуждават. Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна, Божествена мисъл. Мисълта на мнозина е повърхностна, вследствие на което изпадат в противоречия.

Какво е нужно на човека? – Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи, да разбере своя живот, а не живота на другите. Докато е на земята, човек изучава условията на своя живот. Като ги изучава, той постепенно се повдига. Както учителят обича онези ученици, които се учат и които могат добре да работят, така я Бог обича и повдига онези души, които учат и работят добре. Тъй щото, има смисъл човек да се интересува какво говорят хората за него, ако те говорят добро. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага на живота. Това благо зависи от онова, което човек говори. Не е достатъчно само човек да говори, но това, което говори, трябва да остава за вечни времена. Вечните неща са основа на истинския живот. Докато дойде до истинския живот, човек минава през различни фази, през каквито минава бояджията, който учи изкуството да боядисва. В първо време той не знае как да съчетава и закрепва боите, вследствие на което те лесно губят цвета си. Обаче, колкото повече работи, толкова по-добре той прилага своето изкуство и дохожда до положение на майстор-бояджия, чиито бои никога не избеляват. Който е дошъл до истинския живот, той си служи с бои, които не избеляват. Като тури една от тия бои, с нищо вече не може да я отнеме.

Мнозина казват, че животът е тежък. Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, и животът му ще бъде лек. В Бога няма никакво лицеприятие. Когато отивате при Него, вие не се нуждаете от никаква препоръка. Животът ви ще бъде вашата препоръка. Като говоря за живота, с това аз не искам да погълна всичкото ви внимание върху него. Животът се проявява върху една широка площ. Колкото повече тази площ се разширява, толкова повече тя се използува, както от отделния човек, така и от цялото човечество. Същото може да се каже и за знанието. Някой човек минава за учен, когато е между децата. Щом попадне в общество на учени хора, той минава за обикновен човек. Значи, всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението. Човек трябва да признае в себе си, че малко неща знае и му предстои да учи, да придобива знания. Не е въпрос да отрича това, което знае, но той трябва да съзнава, че всеки момент има какво да учи.

Не е достатъчно човек да каже за себе си, че знае да говори добре или да свири. Всеки ден човек трябва да придава по нещо към своя говор, към свиренето си. Всяка дума, всеки тон трябва да се придружава от известен брой трептения. За да познае дали говори правилно, човек трябва да следи, дали всичко каквото казва, се сбъдва. Ако не се сбъдва, и той започва да го коригира, говорът му още не е правилен. Ако музикант свири правилно, всеки негов тон действува благотворно върху слушателите. Не действува ли благотворно върху слушателите, той не е още истински музикант. Човек може да греши, докато е на физическия свят. Щом влезе в Божествения свят, там никакви грешки не се позволяват. – Защо? – Защото обикновеният човек може да се излъже, но съвършеният – никога.

Христос казва: „Ако слугува някой на мене, мене да последва". Значи, тук става въпрос за служене на Христа. Да служи човек на Христа, за това се иска съвършен живот. „Мене да последва" – това показва, че човек трябва да живее като Христа. Да живее като Христа, това значи, всеки ден да внася по нещо ново в живота си. В това седи истинското подмладяване. Не е въпрос да се говори за младост и старост. Младост и старост, за които обикновено се говори, са човешки работи. Човек първо е млад, а после остарява. Тази младост и старост са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. Срещате едного, който казва: Едно време бях млад. Едно време свирех добре. Щом говори за минало време, този човек не е на прав път. Той изпада в закона на отлагането, дето нещата губят своята младост и сила. Друг пък ще каже, че знае няколко песни, които някога научил, и повече нищо не може да възприема. Този човек е подобен на латерна, на грамофон, който може да произведе само определен брой парчета. Това е механически процес на работа. Човек трябва да учи, да се занимава само със себе си, докато разбере вътрешната връзка на живота. Какво правят другите хора, как живеят, това не трябва да го занимава. Ако иска да се научи да прави хубави обуща, обущарят трябва да се занимава само със своя занаят – нищо друго да не го интересува. Това е един начин за развиване. Той има приложение на физическия свят. Всеки ден ще прилагаш по нещо ново към своята работа. По същия начин човек може и да се лекува: всеки ден ще прибавя по една капка повече от лекарството, което употребява, докато дойде до определено число капки. Обаче, има и друг начин на работа, на лекуване – чрез мисълта. Чрез мисълта си човек може да работи върху себе си, да се усъвършенства; той може по същия начин и да се лекува. Мислено човек може всеки ден да взима по няколко капки от онази своя мисъл, която е в състояние да лекува, да превръща нещата. Ще кажете, че днес това е невъзможно. Невъзможно е, защото вие едновременно живеете два живота – стар и нов. Тъкмо започнете една работа и веднага казвате: Дали ще успея? Щом се усъмните, вие влизате в стария живот. – Дали хората ще ме почитат и уважават? – Това не зависи от тях, но от Бога. Бог примирява човека с враговете му. – Кога? – Когато пътищата му са богоугодни. Щом пътищата на човека са богоугодни, хората ще го обичат. Ще кажете, че и Христос, Който вършеше волята Божия, не беше обичан от всички. – Да, Христос беше обичан от народа. Малко хора не Го обичаха. Това бяха едва няколко свещеници, книжници и фарисеи. Едно се иска от човека: каквото говори, да го изпълнява. Не е достатъчно човек да каже само, че знае да свири, но той трябва същевременно да свири и да пее. Каквото каже, човек трябва да го изпълни.

Христос казва: „Ако слугува някой на мене, мене да последва". Който иска да се учи, той трябва да служи на Христа. Без служене няма учене. Лесно е да каже някой на другите да се молят за него. Всеки сам трябва да се моли за себе си, както всеки сам трябва да се учи. Да мисли човек, че другите могат да свършат работата заради него, това е неразбиране на живота. – Ама Православната християнска църква се моли за душите на заминалите. – Това е друг въпрос. Истинското християнство представя велика наука, за изучаването на която се изисква силен стремеж. Като наука, християнството съдържа в себе си ред методи за възпитаване на човека. За да се домогне до тези методи, той трябва да търси общество на хора, които знаят, които са опитали тези методи. Когато предава нещо, човек трябва да го предаде правилно, без никакво изопачаване. Който иска да се учи от хора, които знаят, той трябва да бъде готов да слуша, да възприема. Дойдете ли до Божествената наука, вие се свързвате със същества, които са завършили развитието си. За да ви предадат знанието си, вие трябва да бъдете готови да слушате, да възприемате и прилагате. Те не губят времето си напразно. Ако не се учите от тези същества, вие завинаги ще останете в сегашното си състояние. Следователно, учете и каквото научите, приложете го, за да придадете нещо към знанието, което имате. Без новото знание, старото нищо не струва. Който иска да придобие истинско знание, той трябва да бъде смирен като мъдрец. Когато се разказва нещо на мъдреца, той слуша внимателно, без да критикува, без да прекъсва. Ако забележи някаква погрешка, той изслушва докрай и после казва, че е видял една малка погрешка, която трябва да се изправи.

И тъй, да разбира, да възприема и да прилага нещата, в това седи щастието на човека. За да покаже своето превъзходство над другите, някой човек казва, че е придобил щастието, защото Духът му говори. Питам: знае ли този човек как, къде и кога говори Божият Дух и как, къде и кога – човешкият? Само умният, само мъдрият човек може да говори положително за тия неща. Това не значи още, че човек трябва да мисли, че нищо не знае. Колкото е вярно, че всичко знае, толкова е вярно, че нищо не знае. И едното, и другото са крайности. За всеки даден случай човек трябва да разбира положението си, да знае, с кого се разговаря. Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитане на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква новото учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитане. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го изнасилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.

Сега, за да дойдете до тази правилна обхода, вие трябва да работите върху своето самовъзпитание. Не е въпрос да се критикувате, нито да се измъчвате вътрешно, но да се стремите с търпение да понасяте всичко. Каквото правите, трябва да съзнавате, че е добро. Ще кажете, че имате търпение. Имате ли търпението на онзи виден математик, чийто 20 годишен труд бил изгорен в един момент, и трябвало той да се заеме отново с същата работа, да дойде до решението на своите задачи? Той работил цели 20 години върху някои задачи, и листчетата, на които правил изчисленията си, оставял на масата в стаята си, която винаги заключвал. Един ден той отишъл на разходка и забравил да заключи стаята си. Слугинята влязла в стаята му и се наела да я чисти, да зарадва господаря си. Като видяла на масата толкова много и все непотребни листчета, тя ги събрала с ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това изчистила добре праха от масата, проветрила стаята, измила дъските и заключила вратата. Като дошъл господарят й, тя го посрещнала засмяно и му казала: Господарю, днес изчистих стаята ти много добре. – Как я изчисти? – Всички непотребни листчета от масата събрах и изгорих в печката. Господарят й погледнал към празната маса и казал спокойно: Втори път да не правиш това. Той седнал пред масата и отново започнал да прави своите изчисления, да възстанови изгорените листчета.

Съвременните хора често изпадат в положението на тази слугиня, като унищожават много неща в живота си. – Защо ги унищожават? – Защото им са непотребни. – Не, тези неща привидно само са непотребни, но в даден случай ще им бъдат потребни. Ето защо, от всеки човек се изисква дълбоко разбиране на нещата, да знае кога как трябва да постъпва. И ако някога постъпи неправилно, той може да се коригира, да разбере, кое е право и кое – не.

„Ако някой слугува на мене, мене да последва". Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, т са. на крив път. Едно трябва да се знае: човек не може да научи нищо от себе си. – Защо? – Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. Като знае това, човек не трябва да се страхува от слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче, като служи на Божественото начало, едновременно с това той ще служи и на хората.

Като наблюдават живота, някои казват, че еди-кой си човек живее по-добре от другите. Как се познава, кой човек живее добре и кой – не? Как се познава, коя печка гори по-добре? – Колкото по-пълно е горенето в печката, толкова по-добре ще гори тя. Следователно, който има права мисъл, той живее по-добре от всеки друг, на когото мисълта не е права. Правата мисъл е свързана с правилния вътрешен живот на човека. Изобщо, най-важното нещо за човека е животът. Някой казва: Аз живея добре. – Това е твоя работа. За него не трябва да се говори. – Аз се моля на Бога. – И това е твоя работа. За него не се говори. – За какво трябва да говори човек? – Само за онова, което е научил и приложил.

И тъй, при сегашното си състояние човек търси път, по който да мине с най-малко разходи, с най-малко спънки и противоречия. Трябва ли той сам да търси този път? Ако не се е предал в ръцете на Бога, човек има право да търси лесен път, сам да се грижи за себе си. Но ако се е предал в Божиите ръце, той няма защо да се грижи за себе си, да търси свой път. Следователно, когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени. Същото може да се каже и за човека. Когато обичате никого, вие задоволявате нуждите му, преди още той да се е обърнал към вас. Не го ли обичате, нищо не му давате. Това всички ще опитате, а мнозина даже са го опитали. Който не е опитал това, той трябва да отвори прозорците си, да влезе повече Божествена светлина през тях. Само при тази светлина нещата могат да бъдат разбрани. Които имат повече светлина. те трябва да помагат на другите. И като си помагат едни на други, те заедно ще вървят напред.

Сега, да дойдем до красивата страна на живота. Тя се заключава в това, да знае човек защо е дошъл на земята. Някоя мома иска да се жени. Първо тя трябва да се запита: щом искам да се женя, ще постигна ли това, което търся? Ако с женитбата си може да постигне това, което търси, нека се ожени; ако не може да го постигне, по-добре да не се жени. Някоя жена иска да роди дете. Нека се запита: ще мога ли да повдигна себе си и детето си? Ако може да придобие това, нека стане майка; ако не може, по-добре да не ражда. Някой иска да стане учен човек. Нека се запита, какво ще му придаде учеността. Ако тази наука му придаде нещо ценно, нека стане учен; ако тази наука го спъне в живота му, по-добре да не става учен. Не е въпрос човек да не учи, но в ученето си той трябва да намери правия път в живота. Това не значи, че пътищата, по които хората днес вървят, са криви. Обаче, един ден те сами ще видят, че пътищата им не са били точно такива, каквито е трябвало да бъдат. Следователно, за да намерят правия път, хората трябва да се научат да служат на Бога. По какъв начин ще служат? – По най-правилния. – Кой е най-правилният начин за служене? Аз пък ще ви запитам: кой е най-правилният начин за изчистване на къщата – чрез измиване, или чрез изтърсване? Ще кажете, че вие си служите и с двата метода. Когато имате достатъчно вода, вие измивате добре всички стаи, прозорци, врати и мебели; когато нямате достатъчно вода, тогава само изтърсвате мебелите и проветрявате стаите. Тъй щото, когато иска да служи, човек ще избере съответен метод за себе си, според условията, при които се намира, и с него ще си служи.

„Както ме е Отец научил, така и правя". Вие запитвали ли сте се, какво ви е научил Отец? Ще кажете, че това не ви интересува. Защо не ви интересува? – Защото не виждате ясно нещата. – Защо не ги виждате? – Защото пред лицето ви има завеса, която пречи да виждате предметите ясно. – Какво трябва да направя, за да виждам ясно? – Махни завесата пред очите си. – Махнах я, но пак не виждам. – Щом не виждаш, това показва, че имаш втора завеса. Махни и нея! – Махнах я, но още не виждам ясно. – Махни и втората завеса. Махай завесите една след друга пред очите си, докато започнеш да виждаш нещата съвършено ясно. Щом виждаш ясно, ти си дошъл до дълбоко вътрешно разбиране.

Мнозина казват, че знаят всичко, което Христос е казал и направил преди две хиляди години. – Какво са придобили от това, че знаят, какво Христос е говорил и вършил на времето си? Това, което Христос е говорил, те и до днес още не го разбират. Те не могат да се сравнят с Христа. За човека е важно, не да повтаря Христовите думи, но да има Неговата чистота и светост. Чистият и свят човек на никого зло не прави. Той не съдържа в себе си елементите на злото. Който не съдържа в себе си елементите на доброто, и той не е в състояние да върши добро. Законът е един и същ и за злото, и за доброто.

Следователно, от вас се иска да изучавате Словото Христово, да Го прилагате, а не само да четете. Словото е основа на живота. То е горивото, което постоянно трябва да се набавя, за да може огънят на живота непрекъснато да гори. Като изучавате Словото, това ни най-малко не значи, че всичко друго трябва да напуснете. Каквото ви е нужно, ще го държите и ще работите с него. Онова, което не ви е потребно, ще раздадете на приятелите си. Можете ли да носите сто килограма жито на гърба си? Ако не можете да го носите, част от него ще раздадете на приятелите си, или на бедните. Потребните неща сами ще носите, а непотребните ще раздавате на своите ближни. Запример, каменарят се нуждае от своя чук; писателят – от перото; цигуларят – от цигулката. Всяко нещо е ценно на времето си. Умният човек знае, кое къде да употреби. Който не знае местото на нещата, той се намира в противоречие. Значи, всяко нещо, което за даден случай и на даден човек не може да услужи, е непотребно. Това, което е потребно за бащата, за детето е непотребно; това, което е потребно за майката, за дъщерята не е потребно. Обаче това, което в даден случай детето и дъщерята могат да направят, трябва да го изпълнят.

Сега у вас ще се яви мисълта: кое учение е право? – Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си, да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото започне той, ще го свърши. Как, по какъв начин, не е важно. За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно, стремете се да влизате в положението един на друг, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса, кой е прав и кой – крив. Постъпвате ли така, вие ще бъдете като мъдреца, който каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. Щом остави този камък настрана, той отново става обикновен. Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл.

„Ако някой слугува на мене, мене да последва!" Слугуване без любов, без доволство не е слугуване. Защо? – Защото човек слугува само на Великия. Христос казва: .Както ме е Отец научил, така правя. Аз дойдох да слугувам". Наистина, човек може да служи само на мъдреца, на съвършения, у когото Бог живее. Като знаете това, и вие трябва да слугувате, за да придобиете нещо. Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава в големината му, но в чистата вода, която извира от него. Следователно, и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. Какво представя животът, вие не можете да определите. Вие знаете само да се произнасяте, че еди-кой си човек е невежа, слаб или сиромах, без да се замисляте дълбоко върху нещата. Един ден невежият ще стане учен, слабият – силен, сиромахът – богат. Всичко в света е подложено на големи промени. Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека.

„Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми". Христос има пред вид истинското служене. Човек трябва да се стреми към труд, към работа, без да се осъжда и без да съди другите. Животът е място на изправяне, на работа. Някой се изцапал – няма нищо от това. Той трябва да вземе вода и добре да се очисти. Или друг някой се оцапал – пак същото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти. Този е пътят на любовта. Този е пътят на повдигането. Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят.

И тъй, работете спокойно, без да ставате безразлични към работата си. Затова се изисква разбиране. Работете като малкото дете, което за пръв път отива на училище. То знае, че е пратено да учи, и всеки ден да придобива по нещо ново. Христос казва: „ Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". За да дойдете до положението на малките деца, мислете, че всеки ден трябва да придобивате по нещо, а не че много знаете. За да покаже, че е смирен, някой казва: Аз не искам да стана светия. Какво означава думата светия? Да бъдеш светия, това значи да имаш светлина. Който не иска да бъде светия, той ще остане в тъмнина. Следователно, всеки човек трябва да се стреми да бъде светия, т. е. да свети, а не да минава пред хората за нещо голямо, заради което да му се кланят. Казано е в Писанието: „Изповядвайте прегрешенията си." Изкуство е да знае човек, как да се изповядва и как да изповядва. Каквато изповед чуе от ближния си, да я задържи в себе си. – Защо? – За да не осакатява другите. Пазете ближния си като себе си, ако искате да прогресирате. Това означава стиха, който Христос е казал: „Любете ближния си като себе си!"

2. Съборна беседа, държана на 20 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.

------------------
*) Йоана 12:26


Съборни Беседи
20.08.1936 05:00 Четвъртък, София
 
Из том „Да им дам живот”, СБ
Издателство „Сонита”, София, 1997 г.,
Второ (фототипно) издание
Първо издание 1936 г, София
Текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 07.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.

Посещения: 2439

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Външна и вътрешна любов Още Лекции От СБ | Обратно към всички текстове » Да им дам живот