Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Основни черти на новото Още Текстове От СБ | Обратно към всички текстове » Вътрешна връзка

Външна и вътрешна любов (Съборни Беседи, 21.08.1936 05:00 Петък, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Съвременните хора говорят за истината без да я прилагат. Що е истина? Истината е най-реалното нещо в света. Какво виждаме в живота? – Че най-реалното нещо най-мъчно се изпълнява. Наистина, мъчно се говори истината. Какво остава тогава на човека? – Да учи. Той трябва така да учи, че всяко придобито от него знание да даде плод. Като не знаят, как и какво да учат, хората се запитват, къде ще бъдат, като заминат за онзи свят. – Те ще бъдат на това място, където са и сега. Други пък искат да знаят, добри ли са и колко са добри. Те не знаят, че доброто е плод, резултат на нещо. Когато отивате при някоя ябълка, вие вкусвате плода й, а после броите, колко плодове има. Също така и доброто у човека може да се определя по качество и количество.
Какво се иска от човека, за да развие и прояви доброто в себе си? – Той трябва да бъде послушен, да изпълнява Божиите заповеди, да върши Неговата воля. Въпреки това, хората се противят на тази Висша воля и се ръководят от свои разбирания, от свой план. Когото срещнете, всеки казва: Аз тъй обичам, тъй разбирам. И като постъпва според своите разбирания и желания, човек се изпитва, доколко има любов към Бога. За човека е важно да знае, каква и колко е любовта му към Бога, а не доколко Бог го обича. Животът се заключава в това, което човек има и което може да даде.

Ако имаш един приятел, за тебе е важно, доколко ти го обичаш, а не каква е неговата любов към тебе. Твоята любов тебе ще ползува, а той ще се ползува от своята. И в Писанието е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Следователно, ако животът на някой човек е тежък, вината е в него. Той не люби Бога, вследствие на което не може да се ползва от благата, които Той е приготвил за него. И тъй, щастието на човека зависи от разбиранията му за живота. Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране човек търси външни удобства, външни блага. Той иска да забогатее, да придобие всичко онова, което животът носи в себе си. Като се стреми към външно богатство, най-после той забогатява, става милионер. Какво ще го ползват милионите? Той мисли, че като стане милионер, ще заживее щастлив, добър живот. Обаче, внезапно заболява и умира. Какво става с милионите му? Къде отива неговото щастие? Милионите остават на децата му, които започват да ги делят, да се карат помежду си, а щастието му отлетява. За да не се намерите в безизходно положение, спазвайте следното правило: Каквото богатство имате, дайте го на умни, на добри хора, а не на глупави, на лоши. Глупавите трябва да работят, а умните – да дават от себе си. Като разсъждавате и постъпвате по този начин, вие постепенно ще дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, в което седи истинското щастие.

За да дойде до вътрешно разбиране на живота, човек трябва да учи. Някой казва, че много е учил, че чел Писанието десетина пъти. – Възможно е. Той може да е чел и учил много, а пък малко да знае. Той не знае толкова, колкото знаят мъдреците, светиите и гениите. Знанието е непреривен вътрешен процес. Човек ще работи, ще учи, ще върви, докато се домогне до разумните закони на природата, а не до законите на хората. За да се представи пред хората за духовно напреднал, някой казва, че не яде много, че се облича скромно. – Не, човек никога не трябва да преяжда, но трябва да яде сладко. Той трябва да се облича чисто, хубаво, но никога разкошно и кокетно. Ако Бог облича птиците и цветята с красиви дрехи, каквито и царете не обличат, трябва ли човек да се облича в дрехите на грешника, за да покаже своята скромност? Това не е право разбиране. Човек трябва да се облича красиво, за да задоволи, както своето чувство за красота, така и това на своите ближни.

Христос дойде на земята да покаже на хората, как да придобият великия и красивия живот в себе си. – Можем ли да видим Христа и днес? – Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но затова се изисква от него доволство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е създал, и при това искат да видят Христа и да се разговарят с Него. – Не, при тези условия това е невъзможно. Ще кажете, че за да види Христа, човек трябва да пости. Постът е метод за работа, но само чрез пост нещата не се постигат. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. Какво се придобива чрез съзерцанието? За да се ползва от съзерцанието, човек трябва да има любов. Без любов нищо не може да се постигне. Бъдещето, щастието и животът на човека зависят изключително от любовта му към Бога. Който няма тази любов, той трябва да учи, да работи върху себе си. Така ще придобие той живота и ще го осмисли. Мнозина се натъкват на противоречия в живота и, като не могат да се справят с тях, казват: Като отидем на онзи свят, тогава ще се разберем. Въпросът за онзи свят, за който хората говорят, е въпрос на съзнание. От съзнанието на човека зависи, как по-лесно и правилно да се справи с противоречията си. Ако се намерите в онзи свят, между ангелите, вие ще се смутите, ще се объркате. Онзи свят, както и физическият, има своя външна форма. Ангелите са облечени с красиви дрехи, каквито вие никога не сте виждали. Те работят неуморно. Като се намерите между тях, вие ще пожелаете да слезете на земята. Ще кажете тогава, че не ви е дадена работа, че не знаете, какво да правите. Не е така. Като ученици на земята, учителите ви са преподали много уроци, но вие не сте учили. Вие имате голяма програма за работа, но не сте я изпълнили. Когато учителите ви са преподавали, вие не сте слушали. Тогава умовете ви са били заети със странични въпроси, а не със зададените уроци. Когато професорът преподава, един от студентите мисли за пари, друг – за къща, трети – за женитба и т. н. Вие сте пратени на земята да учите, да слушате лекциите на своите учители и професори, а не да мислите за пари, за къщи, за женене. Умът на ученика трябва да бъде съсредоточен към онова, което му се преподава. Най-малкото отклоняване на ума му към една или друга страна, води ученика в други области, вън от истинския живот.

Като се казва, че човек трябва да учи, това не значи, че той нищо не знае. Много неща знае човек, но това знание е знание на миналото. Какво има да учи в бъдеще, това не знае той. За това знание, именно, се говори. Някой не иска да чуе, че още трябва да учи. Той мисли, че всичко знае, вследствие на което греши. Грехът, грешките не са нищо друго, освен неизпълняване на онова, което трябва да бъде. Щом има грях, това показва, че има закон, който държи човека отговорен за всичко, което върши. Ако нямаше закон, и грях нямаше да има. Казват, че някой момък или мома са сгрешили. В какво седи грехът на момъка, който обича една мома? Гръхът му седи само в това, че той обича една мома, която нищо не му дава. Той я обича с единствена цел да вземе нещо от нея. Това са човешки разбирания. Ако този момък обичаше момата безкористно, и тя щеше да го обича. Невъзможно е да обичаш някого, и той да не те обича. Това е закон. И в Писанието е казано, че Христос обичал Йоана. – Защо? – Защото Йоан обичал Христа. Никой не може да задържи любовта в себе си. Някой обича някого, но щом последният не постъпи, както трябва, той казва: Любовта ми към този човек охладя. Може ли любовта да охладява. Човешката любов охладява, но Божествената – никога. Казано е в Писанието: "Любовта ви ще охладее". Това значи: докато човек не се научи да обича, любовта му всякога ще охладява.

Съвременните хора са подложени на изпитания. Знанието им ще бъде изпитано. Като се намерите пред някакво изпитание, вие питате: какво мисли светът за нас? – Това не е важно. Светът е свободен да мисли, каквото иска, но вие ще следвате своя път. Когато Христос дойде на земята, светът не Го позна. И днес да дойде между хората, пак няма да Го познаят. Христос се пожертва, без да даде външен вид за това, без да говори на хората за тази жертва. По този начин Той показа, какво нещо е истинската жертва. Какво правят съвременните християни? – Като тръгнат в пътя, те веднага се отказват от всичко. По този начин те мислят, че са дошли до онова себеотричане, за което Христос говори. Те казват: Наука не ни трябва, жени не ни трябват. – Това са детински работи. Човек не се нуждае само от онова, което отдалечава ума и сърцето му от Онзи, Който е създал всичко. Бог иска всички хора да се обичат с Божествената любов. Като не разбират тази любов, хората се смущават. Щом се заговори за любовта, те се смущават. Дето има смущение, там свободата отсъства. Значи, свободата се заключава в любовта. Който люби, той е свободен; той не се смущава от това, какво хората говорят за него. – Ама хората не ме обичат. – Това не е важно. За вас е важно вие да обичате. В това седи силата на човека.

Казано е в Писанието : "Трябва да имате любов помежду си". Ще кажете: Имаме ли ние любов? – Всичко имате. Вие се намирате в положението на ученици, на които е предаден целия учебен материал, но те още не са го изучили. Следователно, нищо друго не ви остава, освен да изучите този материал и да го приложите. Някой казва: Малко неща зная. – Малко си учил. – Аз съм сиромах. – Малко си работил. – Слаб човек съм. – Малко си се упражнявал. Всичко зависи от вас. Човек живее в разумен свет, и от него зависи да учи и да прилага. Ако хората днес не се споразумяват, това се дължи на факта, че всеки човек си е създал свой собствен свят и живее според него. Добре е човек да изпита всичко, което той е създал, сам да се убеди, доколко неговите знания и разбирания са прави. Днес всички хора са поставени на изпитания – любовта и знанието им се изпитва. Всеки сам трябва да опита, колко е силен конецът, за който се държи любовта му. Ако конецът се къса, любовта му е слаба. Щом конецът не се къса, любовта му е силна.

За да даде тежест на проповедта си, някой проповедник усилва думите си, говори високо, със силен глас. Силата на пропо-ведта не седи в ударенията на слоговете, нито в громките слова. Силата на една проповед се заключава в живота, който проповедникът е вложил в нея. Силата на живота пък седи в любовта, от която той е проникнат. Като знаете това, вие не трябва да се самоосъждате, но да сте готови всеки момент да изправяте живота си. Всеки ще изправи живота си дотолкова, доколкото в даден момент може да направи.

Какво трябваше да направи първият човек? – Той трябваше да се въздържа, по-малко да яде, а главно да не яде от забраненото дърво. Какво направи той? Издържа ли изпита? – Не, първият човек яде, именно, от забраненото дърво. Тъй щото, това, което първият човек не можа да направи, вие ще го направите. Ще се учите на въздържане. Да се въздържа човек, това не значи да гладува, но да не преяжда. Ако човек преяжда, ще го сполети това, което никога не е очаквал. Въздържане е нужно на съвременния човек! Когато някой ви предлага от плодовете на забраненото дърво, вие ще му откажете. – Защо не искаш да опиташ един от тия плодове? – Защото не съм гладен. Някога съм опитвал тези плодове, и втори път не се решавам да ям от тях.

Едно нещо, което се изисква от човека, е да обича Бога. Когато обичате някого, вие ще се изпитате, него ли обичате, или Бога в него. Две са причините, за които човек може да бъде обичан: външна и вътрешна. Когато любовта се проявява външно, човек може да бъде обичан за красотата, за силата, за учеността или за богатството си. Когато любовта се проявява вътрешно, човек може да бъде обичан за някои добри черти на характера си, без да е богат, учен, силен. Човек може да изпита любовта си към Бога по два начина – външен и вътрешен. Когато някой обича Бога, и тази любов подобрява външните условия на живота му, това е външна проява на любовта. Ако стават подобрения във вътрешните условия на живота, любовта е действала във вътрешния живот на човека. Когато любите Бога, ще бъдете поставени на големи изпитания. Ако издържите, любовта ви е силна. Запример, някой е първостепенен учител, заема високо положение в обществото. Обаче, щом залюби Бога, веднага започват да го гонят, докато изгуби службата си. По този начин той ще изпита степента на своята любов към Бога. Ако любовта му е силна, той ще остане тих и спокоен в себе си и ще каже: Когато хората ме гонят, Бог ме приема. Който има любов към Бога, той лесно се справя и със сиромашията, и с богатството. Той се радва и на сиромашията, и на богатството. В сиромашията той изпитва едната страна на любовта, а в богатството – другата. За човека на любовта сиромашията не може да служи като спънка в живота му. Той знае, че като осиромашее, дават му се условия да забогатее. Като изгуби знанията си, дават му се условия да придобие нови знания. И тъй, човек е дошъл на земята да опита любовта си към Бога. Ще го хулят, ще го гонят, за да се развие неговата вътрешна любов. Като отиде на небето, и там ще изпитат любовта му. Ако красивата мома не изгони момъка, той няма да се върне у дома си. Ако кръчмарят не изгони пияницата от кръчмата си, той няма да се върне у дома си. – Ама не съм ли свободен да се върна у дома си, когато пожелая? Свободата се заключава в това, което човек сам може да направи. Христос казва: „Който пребъдва в мене, него Отец ми ще почте". –Защо? – Защото всяко дърво, което не дава плод, отрязва се и се чака известно време, докато цъфне и отново върже.

Сега, за да се разбере Словото и за да се приложи, от всички се иска разбиране. Щом имате това разбиране, каквото пожелаете, ще го имате. Искате да станете богати – можете да забогатеете. Никой човек не иска да бъде сиромах. Това е неразбиране на живота. Въпреки това, човек осиромашава. Сиромашията трябва да дойде, за да опита човек красотата на вътрешния живот. Той трябва доброволно да раздаде богатството си и да приеме сиромашията. Това значи да използва човек разумно и богатството, и сиромашията.

Един английски проповедник отишъл на един далечен остров да проповядва Христовото учение между езичниците. Той раз-полагал с големи знания, но както ида проповядвал, никой не го разбрал. След 20 годишно проповядване, той дошъл до заключение, че проповедите му не били, както трябва. Той проповядвал по човешки. Като мислил дълго време, как да изпълни волята Божия, най-после решил да извика всички езичници при себе си и да им държи една проповед по нов начин, т. е. напълно съгласна с Христовото учение. Той им казал: Братя, Христос е проповядвал, каквото човек има, да го раздели с брата си по равно. Ако има две ризи, едната да остави за себе си, а другата да даде на бедни. Ако има два чифта обуща, единият чифт да задържи за себе си, а другият да раздаде. Каквото казал на езичниците, това направил. За да изпълни волята Божия, той раздал всичкото си богатство на бедните и останал последен сиромах. Това е едната страна на любовта. Макар и сиромах, той бил доволен, че изпълнил един от Божиите закони.

Съвременните хора се страхуват от сиромашията и казват: Какво ще стане с нас, като осиромашеем? Ами ако умрем? – Че и като богати, пак ще умрете. – Поне ще си поживеем малко. – Това още не е живот. Вие не сте дошли до истинския живот, да създадете едно общество на свети хора. Какво представя светията? Светията представя човек, на когото любовта е известна пред всички. Светията не може да бъде осъден, че не е направил нещо. Светията е навсякъде и във всичко изправен. Каквото има, той го раздава на бедни. Той свети отдалеч.

Следователно, докато сте далеч от хората, няма да мислите, какво ще правите на земята между грешните. Грешните ще оставите настрана. За да не се смущавате, ще извадите грешните хора и от ума, и от сърцето си. Какво правят те, това не е ваша работа. Че еди-кой си е дошъл на земята да учи, това е негова работа. Че еди-кой си не учи, и това е негова работа. Дали учи или не учи, това е за него. Ако учи, той ще стане учен. Престане ли да учи, ще остане невежа. – Ама аз говоря много. – За многото говорене една турска пословица казва: „Който говори много, той мяза на празна воденица". По цели дни воденицата държи една от най-красивите речи. Какво остава за воденицата? – Нищо не й остава. Искате да обърнете някого към Бога. Как ще го обърнете? Преди всичко, вие трябва да му дадете пример, да живее според Божиите закони, и тогава ще се занимавате с него. Ако и при това положение не можете да го обърнете към Бог, туй показва, че в метода ви липсва нещо. Ще приложите втори, трети, четвърти метод, докато най-после имате резултат.

Човек трябва да опита своята любов към Бога, за да може да въздейства и на другите. Днес е петък – денят, в който човек е бил създаден. – Защо е създаден човек? – Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна любов към Бога. Едновременно с това той опитва и любовта на Бога. Едно от качествата на тази любов е даването. Един ден Бог казал на сатаната: Ти познаваш ли моя раб Йова? Видял ли си подобен на него? Сатаната отговорил: Йов е верен и добър твой раб, защото си му дал богатство, имот, говеда, лозя, синове и дъщери. Опитай се да му вземеш всичко това и ще видиш, каква е любовта му. Да обича човек Бога затова, че му са дадени ред блага, туй представя външната страна на любовта. Казвате: Да не дава Бог да минем през изпитанието на Йова! Ако Бог спре вниманието си върху някого, че е много напреднал, че любовта му е силна, веднага сатаната ще дойде при Бога да Го съветва да подложи този свой раб на изпит, да провери любовта му. Всеки е минал и минава през изпатанието на Йова, макар и в най-слаба форма: богат е бил, но изгубил богатството си. Жена, деца, приятели имал, но и тях изгубил. Ако сте издържали този изпит, вие сте се повдигнали. Ако не сте го издържали, пропаднали сте и отново трябва да го държите.

Мнозина мислят, че светът е създаден за тях. Отчасти те са прави, но всъщност Бог е създал света за себе си. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него". Следователно, може ли всеки, който казва, че светът е създаден за него, да даде своя син в жертва за Бога и да благодари, че синът му е заминал за другия свят? Оставете сина си да върви там, отдето е дошъл. Радвайте се, че той е свободен да върви, дето иска. Не е важно за вас, че сте изгубили приятеля си, или сина си. Важно е да не изгубите любовта си към Бога.

Сега, като говоря по този начин, вие мислите, че сте на театър, че гледате някаква пиеса и се чудите, защо актьорите играят така, а не иначе. Докато седите всред публиката и гледате, как актьорите играят една или друга драма, вие никога няма да разберете истината. За да разберете истината, вие сами трябва да станете актьори, и то първокласни. Щом поиграете и посвирите малко, казвате: Дотегна ми вече да свиря. – Щом ви дотяга да свирите, вие не сте разбрали живота. – Еди-кое си парче не мога да свиря. – Всички парчета ще свириш. Докато не сте дошли до пълно разбиране на живота, любовта ви към Бога е слаба. Това не е съдене, нито е за упрек, но така седи истината. Казват, че Бог ще отхвърли грешника от лицето си. Така е казано и за израилския народ, но не се минава много време, и Бог се обръща към него с думите: „Израилю, обърни се към мене!" Бог изпитва любовта на хората по различни начини. Когато хората се оплакват от съдбата си, Той поглежда към тях и се усмихва. Казват, че Бог се гневи. – Не, гневът на Бога е усмивка, която Той отправя към онези, които роптаят против съдбата си. Този гняв представя огъня, на който хората готвят яденето си. Хората криво разбират Божия гняв. Докато не се научат да търпят, със смирение да носят страданията си, те не разбират живота, не разбират Божията Любов. Това показва, че те са слаби хора.

Търпението показва силата на човека. Който търпи, той е силен човек. Докато се ползва от благата на живота, човек е добре разположен. Щом се отнеме едно от тия блага, разположението му изчезва. По този начин невидимият свет изпитва любовта на хората. Когато учителят преподава, ученикът слуша, разбира и мисли, че много знае. На другия ден учителят го извиква да разкаже урока си, но той нищо не знае. – Защо? – Не го разбрал добре. Докато е седял на мястото си, ученикът мислил, че всичко е разбрал. Щом излезе пред учителя си, оказва се, че нищо не е разбрал. Разбирането седи в приложението. Ученикът не може да приложи това, което е разбрал. Значи, вътрешно ученикът може да разбира нещо, но щом дойде до външно приложение, оказва се, че нищо не е разбрал. Следователно, ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната любов, той изобщо не е разбрал любовта. Ако човек не показва любовта си към Бога външно – за всичко, което му е дал, и вътрешно – за всичко, което му е взел, той не е разбрал любовта. Ако Бог вземе едно нещо от човека, в замяна на това ще му даде друго нещо. Всеки е имал тази опитност и може да я има. – Кога? – Когато се откаже от лакомството си да придобива все повече и повече. Какво спечелиха рибите със своята алчност да имат много деца? Рибите се размножават извънредно много, но в края на краищата сами се изяждат. В моретата и реките, дето те живеят, съществува крайно самоизтребление. При това голямо размножаване, как може майката да изрази любовта си към своите деца? Кое от тях повече ще обича? Ще кажете, че майката трябва да обича всичките си деца еднакво. Това е невъзможно. Ако изучавате живота на птиците, които имат по пет-шест малки, ще видите, че майката обича едно от тях най-много. Пиленцето, което майката обича най-много, обикновено седи най-близо до нея. До него се нареждат останалите пиленца, според степента на майчината любов към тях. Това се забелязва даже и между хората.

Следователно, когато се оплаквате, че някой не ви обича, това показва, че този човек обича вече някого. Той може и вас да обича, но ще бъдете на второ място в любовта му. Искате ли да бъдете на първо място в сърцето на някого, потърсете такъв човек, който не обича още никого. Когато някой казва, че е нещастен, това значи, че той не е намерил човек, който да го обича. Да обичаш някого, това значи да го направиш щастлив. – Как ще го направиш щастлив? – Като му покажеш своята външна любов. Щом този човек дойде при тебе, ти ще му дадеш подслон в своята къща, ще го облечеш, ще го нахраниш и тогава ще го изпратиш да си отиде. Като опита външната любов, този човек ще се задоволи, ще бъде благодарен.

Сега аз говоря за любовта на земята. Тъй както днес хората изявяват любовта помежду си, тя не дава никакви резултати. Или по-право, резултатите, които хората очакват от любовта, няма да ги получат. Момък обича една мома, върви след нея, иска да отговори на чувствата му. Тя не го обича, но не може да му каже истината. Той чувства, че тя не е разположена към него, вследствие на което усеща голяма празнота: ходи отчаян, неразположен, не може да работи. Момата не може да отговори на чувствата му, защото носи друг момък в ума си. Какво трябва да прави той? Такова е положението на съвременните хора по отношение на любовта. Въпреки това, те казват, че са вярващи. От кои вярващи са те? – От ония, които вярват, само когато им се дава, а не и когато не им се дава. За мъдрия, за любещия човек въпросът седи другояче. Те вярват и любят и когато им се дава, и когато не им се дава. Като не разбират тия работи, хората се учудват, как е възможно да вярваш и да обичаш, когато нищо не ти се дава. Те се чудят, защото се намират в положението на деца. Когато малки деца отиват на театър, да гледат някоя сериозна пиеса, те не я разбират и казват, че не им харесва. Човек не харесва това, което не разбира. Щом разбере нещо, той го харесва. Не харесвате някой човек, защото е разточителен. В някои отношения разточителността е подобна на преяждането. За да се освободи от този недъг, човек трябва да се въздържа, малко да яде. Първият човек е съгрешил, благодарение на невъздържането. Същото може да се каже и за съвременните хора. И до днес хората ядат от плодовете на забраненото дърво, вследствие на което страдат.

И тъй, всички хора, които изучават външната любов и живеят в нея, са недоволни, нещастни. Започнат ли да изучават вътрешната любов и да живеят в нея, те ще се освободят от всички несгоди и нещастия в живота. Много естествено! Когато човек изгуби всичко в живота си, един след друг близките му го напущат. Само един ще остане при него. Кой ще бъде този един? – Който го обича безкористно. Само неговият конец на любовта ще издържи на всички изпитания. Добре е човек да бъде богат, но това е само външната страна на любовта. Той е научил само едната половина на любовта. При това положение, докато сте на земята, ще бъдете добре. Щом отидете в другия свят, ще бъдете зле. Казва се, че онези хора, които са грешили на земята, в онзи свят ще бъдат на вечни мъки. Мъчението на тези души в онзи свят се дължи на обстоятелството, че се лишават от благата, които са имали на земята. В Евангелието се говори за богатия, който след смъртта си отишъл в ада на вечни мъки и страдания, а бедният Лазар отишъл в лоното Аврамово, да благува. Богатият бил в големи мъки, понеже на земята живял само във външната любов. Щом изгубил условията на тази любов, той се намерил в тежко положение. Лазар пък изучавал вътрешната любов и живял в нея, поради което в онзи свят бил поставен при добри условия. Христос казва: „ Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това значи: ако Словото Божие не стане плът и кръв за човека, той няма живот в себе си. Като слушат да се говори за външна и вътрешна любов, някои казват, че са готови да служат на Бога. Те могат да бъдат готови да служат на Бога, но дали начинът на тяхното служене е богоугоден? Бог никога няма да каже, че не Го обичате. Той ще ви погледне и ще каже: Това са деца, които търсят любовта отвън. За онези хора, които Му служат правилно, Той казва: Това са умни деца, които търсят любовта отвътре. Между първите хора, които служат на Бога по външен път, стават големи спорове за първи места. Щом искат да заемат първи места, те не трябва да влизат в общества. Пък този, който проповядва, и той не трябва да говори на много хора. Нека покани само един човек и на него да проповядва. Ще му даде първо място и по този начин всякакъв спор ще се избегне. Щом дойдат много хора, те ще започнат да спорят помежду си, кой да седне на първо място, кой отдясно, кой отляво и т. н. Кои хора спорят? Спор се води само между хората на външната любов. Казват на едного да отстъпи. – Как, все аз ли ще отстъпвам! Нека друг отстъпи. – Един все трябва да отстъпи. Всички хора не могат да седят на едно място.

Христос казва: „Ако пребъдете в любовта ми, каквото поискате, ще ви се даде". Когато изучава тази любов, човек пребъдва в нея и, каквото пожелае, всичко му се дава. Които са я опитали, те знаят, какво представя Божията Любов. Които още не са я опитали, ще я опитат. Докато не са минали през нея, те се оплакват, че са изгубили всичко в света. Не се оплаквайте, но стремете се да придобиете тази любов. Ако не я придобиете, вие ще се раждате и прераждате със сегашните си разбирания. Когато се говори за прераждане, хората искат да се преродят, но да бъдат богати, а не сиромаси, да слугуват на хората. Значи, като богати, хората искат да имат пари, имоти, слуги, на които да заповядват. Какво ще бъде положението на богатите, които имат десетина слуги на разположение, а не знаят, как да се отнасят с тях? С тези слуги те ще се намерят пред големи изпитания. Хората искат да бъдат щастливи, да бъдат обичани. За да бъдат обичани, и те трябва да обичат, да ценят своите ближни. Не е достатъчно само да искате другите хора да бъдат изправни към вас. И вие трябва да бъдете изправни. Всеки човек служи като предметно учение, по което се познава, кой докъде е достигнал в развитието си.

Сега ние говорим за свят, който се отличава с голяма разумност, с любов, която е невидима, както микроскопическите тела са невидими без микроскоп. С невидимата любов можете да минете отвсякъде и то безпрепятствено. За да дойде човек до тази любов, едно се иска от него: да не яде от плодовете на забраненото дърво. Всичко можете да правите, но от плодовете на забраненото дърво да не ядете. Който яде от това дърво, той ще носи последствията на своето невъздържание. Въздържание е нужно на всички! Всички ще се учите на въздържание. – От какво да се въздържаме? – Ще се въздържате да не ядете от последното дърво на вашата райска градина, за да опитате вътрешната страна на любовта. Ако не можете или не искате да се въздържате, вие ще останете със сегашното си разбиране, със сегашното си развитие. Преди две хиляди години, когато Христос дойде на земята, хората не бяха готови да приложат вътрешната любов в живота си. И сега още не са готови да я приложат. Щом не са готови, ще страдат.

Големи страдания идат в света. – Кога ще дойде Царството Божие на земята? – В деня Господен. Този ден е един от тъмните Божии дни. Тогава слънцето, звездите ще изгаснат, и който може да запали своята свещ, той ще бъде на светло. Който не може да запали свещта си, той ще остане в тъмнина. Тъмен е денят Господен. Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, да можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот.

И тъй, срещнете ли някой човек, не го осъждайте, че не върви по пътя, по който вие вървите, но вътре в душата си дайте му право, да живее, както той разбира. Да дадеш право на човека свободно да се проявява, това значи да дадеш възможност на Бога в него да се прояви. Щом ограничиш един, втори, трети човек, най-после и тебе ще ограничат. Страданията и нещастията в живота идат от ограниченията. Не ограничавайте нито себе си, нито другите. Дайте свобода и на външната, и на вътрешната любов. – Как? – Това ще изучавате сега. Като учите, вие ще дойдете до ред изяснения по този въпрос. Вие не сте готови още нито за външната, нито за вътрешната любов, т. е. не можете още да носите. Вие искате да живеете така, че никой да ви не смущава. Вие искате да ви обичат, а когато някой ви обича и започне да се върти около вас, да ви обикаля, казвате, че ви е дотегнал. Мома обича един момък, иска да се ожени за него. Щом се ожени за него, казва му, че й дотегнал. –Защо й дотегнал? – Защото седи по цели дни вкъщи и не работи. Когато изучавате истинската любов, вие няма да правите въпрос, че мъж ви не работи. Вие ще работите, а той ще седи вкъщи, докато съзнанието му се пробуди. В това седи силата и красотата на любовта. Щом мъжът ви не иска да работи, ще го оставите около огнището да размишлява, а вие ще отидете на работа. Ще работите, без да се оплаквате, без да го съдите. Като постъпвате така, съзнанието му ще се пробуди, и той ще благодари, ще ви възнагради за това, което сте направили за него. Лесно се живее с това разбиране. Без него, обаче, мъчно се живее. Като няма дълбоко разбиране на нещата, човек разглежда богатството, което му е дадено, и се чуди, какво да прави с него. Без това разбиране човек се намира пред две злини: външна и вътрешна.

Следователно, всички трябва да изучавате и да прилагате любовта, да видите, доколко обичате Бога и доколко – хората. Наблюдавайте се, да видите, каква е любовта ви към Бога и какво можете да направите за Него. Често някой ви дава много, но вие пак не сте доволни от него. Научете се, като ви дават, и вие да давате.
Сега, като се върнете у дома си, всеки сам да прочете 15 гл. от Евангелието на Йоана, да видите, какво ще разберете и какво заключение можете да извадите. Като изучавате любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната любов, от смяната, която можете да правите. Когато човек яде, щом се нахрани, престава да яде, не иска нищо повече. Обаче, в любовта не е така. Човек не може да каже, че не иска вече да обича. В любовта може да става смяна, но не и почивка. В любовта почивката подразбира смяна: външната любов може да се смени с вътрешна и вътрешната – с външна. Учението за любовта е предметно учение, което прави живота на човека лек и приятен. Ако си богат, радвай се на външната любов; ако си сиромах, радвай се на вътрешната любов. Ако си недоволен, това показва, че търсиш начини да разбереш любовта.

Като говоря за любовта, виждам мъчнотиите, на които се натъквате. Не е лесно човек да сменя външната с вътрешната любов и обратно – вътрешната с външната. Ако човек може да прави смени в любовта, това значи, че е научил изкуството на даването. Някой има богатства, скъпоценности, но никому нищо не дава. Щом дойде смъртта, всичко дава, остава други да се ползват от неговите богатства. Човек трябва да изучава смените в любовта. Това не става чрез насилие, нито по закон, но доброволно. Когато Бог види, че не си от разумните деца, Той казва: Хайде, синко, излез вън от рая. – Защо Бог изпъди първия човек от рая? – Защото той искаше да опита широкия свят. Докато нямаше това желание, той беше доволен от положението си. Щом се яви в него желание да влезе в широкия свят, да има големи придобивки, Бог му каза: Хайде, синко, излез вън от рая, да придобиеш това, което желаеш.

Съвременните хора са влезли вече в широкия свят. Какво трябва да правят там? Те трябва да изучават доволството – при всички условия на живота си да бъдат доволни. От осем хиляди години насам вие изучавате външната и вътрешната любов. Какво сте разбрали от тази любов? Като дойде на земята, Христос донесе едно учение, което искаше да приложи. То беше учение на пълната любов – на външната и на вътрешната. Що се отнася до външната любов, лесно се проповядва. Обаче, дойде ли до вътрешната любов, там се изисква сила и вяра. За тази любов Христос се намери пред кръста. Тогава Той каза: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша". И като видя, че не беше възможно, Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля!"

И тъй, изучавайте себе си, да видите, доколко имате външна и вътрешна любов. Ако Бог всичко ви е дал, и сте доволни, вие имате външна любов. Ако всичко ви е взел, и пак сте доволни, вие имате вътрешна любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека, и той да мисли, че това е любов. Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взима. Учете се от всичко, което става около вас, да видите, докъде сте дошли в развитието си. Който не е изучил външната любов, да я изучи. Който я изучил, да мине в областта на вътрешната любов. Като дойде до положение всичко да изгуби, той трябва да знае, че ще придобие живота. Когато Йов издържа изпита си, даде му се всичко в двоен размер.

Сега всеки човек трябва да изучава любовта за себе си, а не за другите хора. Мисли ли за другите хора, той спъва развитието си. Дойде ли някой човек при вас да му помогнете, направете това, което сте длъжни по отношение него. Вие не сте отговорни към целия свят. Не живеете само вие, не мислите само вие. Всички хора са еднакво отговорни. Следователно, вие трябва да знаете, че светът се развива точно така, както Бог е определил. Каквото и да правите, от вас нищо не зависи.

Какво трябва да придобиете? – Богатство. – В какво седи това богатство? – В нанизи, пръстени, огърлици – във великото учение на любовта. Ще изучавате външната и вътрешната любов. Ако външната любов не можете да изучите, и вътрешната няма да изучите. Законът е един и същ и за двата вида любов.

Божията Любов носи пълния живот.

3. Съборна беседа, държана на 21 юли, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
* Йоана 15


Съборни Беседи
21.08.1936 05:00 Петък, София
 
Из том „Да им дам живот”, СБ
Издателство „Сонита”, София, 1997 г.,
Второ (фототипно) издание
Първо издание 1936 г, София
Текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 07.04.2009 г
подлежи на допълнителна обработка.

Посещения: 2321

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Основни черти на новото Още Лекции От СБ | Обратно към всички текстове » Вътрешна връзка