Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Път за освобождаване Още Текстове От ИБ | Обратно към всички текстове » Съществени връзки

Трите ухания (Извънредни Беседи, 23.08.1937 Понеделник, Езерата)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Има въпроси в живота, които от хиляди години насам са занимавали човешкия ум, но въпреки това и досега още не са разрешени. Всеки човек има поне по един неразрешен въпрос. Всеки човек се стреми към нещо. Всеки търси някакво благо, но не може да го придобие. Стремежът на човека към придобиване на известно благо е подобен на стремежа на болния, който търси чист въздух. Човек трябва да прави поне 15-20 вдишвания в минута. Когато някой човек заболява, дишането му се ускорява. Това се забелязва главно в слабогръдните. Като се затрудни дишането им, те съзнателно го ускоряват, като мислят, че по този начин ще си помогнат. Не само, че не си помагат, но положението им се влошава още повече. Това показва, че за да бъде дишането на човека нормално, трябва да отговаря на естествения ритъм в природата. Този ритъм е здравословен. Бързото, неправилно дишане на хората показва, че те бързат във всичко. Те бързат час по-скоро да станат добри, учени, богати и силни. Това е неразбиране на нещата. Бързането не разрешава въпросите.

Казано е в Писанието: "Наближило е идването на Царството Божие". Само идването на Царството Божие на земята, както и във всеки човек поотделно, може да разреши всички въпроси в човешкия живот. Докато Царството Божие не дойде на земята, противоречията в живота неизбежно ще съществуват. — Нали се проповядва на хората, защо не могат да разрешат противоречията си? — С проповеди само въпросите не се разрешават. Колко пъти сте казвали на човека, който ви дължи, да изплати дълга си, но въпреки това, той не се издължава. — Защо? — С казване само работите не се нареждат. — Защо постъпва така? Другояче не може да постъпи. Да задавате такъв въпрос, то е все едно, да питате, защо човек трябва да яде. — Човек трябва да яде, защото така е създаден. — Защо съществува злото в света? — Другояче не може. Ако вие можете да създадете свят, в който да няма зло, дайте своя проект. Щом вашият проект се окаже по-добър, той непременно ще се приложи.

— Защо еди-кой си човек постъпва толкова лошо? — Дайте образец на този човек, как трябва да постъпва. Ако бяхте искрени към себе си, щяхте да видите, че и вие не постъпвате, както трябва. Как трябва да постъпи човек. когато срещне мечка в гората? Този човек непременно ще трепне. Той не може да бъде спокоен пред вида на мечката. Теоретически той може да разсъждава, че Бог живее в мечката, но срещне ли я, всякаква теория пропада. Чрез тази мечка Бог ще му даде такъв урок, че ще го помни завинаги.

Това са обяснения, които имат отношение към общия живот на човека. Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го питат, защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този човек, и той иска на всяка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно, не играйте ролята на игла, нито за себе си, нито за своите ближни. — Може ли без игли в живота? — При сегашните условия на живота иглата е необходима. Например, иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т.н. Обаче, не е позволено да се забива в човешкото тяло игла, от какъвто характер да е тя.

Съвременните хора грешат, натъкват се на противоречия, защото не разрешават въпроси, които имат близко отношение към тях, но се занимават с въпроси, към които нямат пряко отношение. Например, ще дойде някой да ме пита, какво мисля за Господа, как вярвам в Него и т.н. Първо, той трябва да запита себе си, как вярва в Бога, а после другите. — Ами колко е голямо слънцето? — Нямам представа за големината на слънцето. Туй, което аз зная за големината на слънцето, и той може да го знае, но това още не е разрешение на въпроса. Ние взимаме земята като единица мярка и по отношение на тази мярка, казваме, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Значи, ние взимаме земята като единица мярка, но и за големината на тази мярка нямаме ясна представа. Тъй щото, въпросът за големината на слънцето е въпрос, за който нямаме ясна представа в съзнанието си. Обаче, този и ред въпроси още са напълно изяснени в съзнанието на възвишените същества. Има същества, които обхващат в съзнанието си земята като малка топка и я разглеждат от всички страни. Както астрономите наблюдават с телескоп небето и изучават небесните тела, така и възвишените същества от невидимия свят наблюдават земята с телескоп и я виждат като малка топка.

Друг въпрос, който интересува съвременните хора е, че те искат да знаят произхода на нещата. Ако слушат някой учен да говори по известен въпрос, те се питат, откъде черпи той тези знания. Ако слушат някой пророк, те веднага се запитват, от Бога ли е изпратен или не. Как проверявате, верни ли са думите на пророка, или не? Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот". Значи, който иде от Бога, той дава живот. Който не иде от Бога, той взима живот. Отивате в дома на едно добро семейство: мъжът е добър домакин, отглежда кокошки, патици, свине. Жената е добра, грижлива домакиня, подържа реда и порядъка на къщата: чисти, мие, пере и от време на време туря в престилката си царевица и хвърля на кокошките. Те ходят подир нея, доволни са от храната и казват, че господарите им са щедри хора. Вечерта, обаче, когато всички кокошки се приберат, домакинът влиза в курника, избира една от най-угоените кокошки и я изнася вън. Туря я на прага на вратата, удря я с остър нож, и главата й отхвръква настрана. След това се явява добрата и благородна господарка, взима кокошката, попарва я с вряла вода и я оскубва. Като добра познавачка на хирургията, тя взима нож, разрязва кокошката, изчиства я и изхвърля непотребните и нечисти работи навън. Като я изчисти, туря я в тенджерата да се готви. На обед всички сядат пред трапезата, радостни и доволни, че кокошката е вкусно приготвена. При това положение и домакинът, и домакинята, и децата са добри — всички ядат сладко. От човешко гледище това е добро, но влезте в положението на кокошката и кажете, добро ли е това. При това разбиране на нещата, могат ли работите да стават по друг начин? — Не могат. Каквото е разбирането на хората, такива са и работите им.

Сега, може да се отиде още по-нататък. Влизате в друг дом, дето също отглеждат кокошки, но като вегетарианци, те ядат само яйцата на кокошките, а не и самите кокошки. В това отношение те мязат на свраките. Когато някоя сврака види, че кокошка се е притаила някъде между храстите и се готви да снася, тя започва отдалеч да я дебне и веднага се спуща към яйцето: чукне го с клюна си и го изпие. Не прави ли същото и господарката с малкото господарче, детето си? Като чуе, че кокошката кудкудяка, господарката хваща детето си за ръка и отива към курника, да вземе яйцето от полога. Още топличко, прясно, тя го счупва и опържва в малко масло, за закуска на детето си.

Може да се отиде още по-нататък. Влизате в дом, дето хората не ядат нито кокошки, нито яйцата им, но се хранят с плодове, те имат плодни дървета в градината си, които отглеждат заради вкусните им плодове. — Не могат ли да не ядат плодовете? — Не могат. Щом живеят на Земята, те все трябва да се хранят с нещо. След като Паганини дал един хубав концерт, публиката го попитала, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. — На две струни може ли да се свири? Той излязъл на сцената и свирил на две струни. — Ами на една струна? И на една струна свирил. — Без струни може ли да се свири? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но повече не се явил на сцената. Тъй щото, когато запитвате човека, може ли да живее без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да излезе на сцената. Той не може да бъде вече жител на Земята.

Като говоря върху тия неща, вие можете да си обясните, защо се явяват противоречия в живота на хората. Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия. Ето, четете по вестниците, какви съобщения се дават за войната на далечния Изток, между китайци и японци, те водят ожесточена война помежду си. Цели градове горят в пламъци. Милиони и милиарди левове се харчат, но войната продължава. Не може ли тази война да спре? — Не може. Пророкът казва: "Още веднъж ще събера народите си, ще излея гнева си върху тях и повече няма да се повтори". Днес ние се намираме пред тази епоха, именно, когато Бог слиза на земята да излее гнева си върху непокорното човечество, за да изправи всички народи, всички хора по лицето на земята. — Защо стават войните? Защо се развиват такива страшни събития на земята? — Тия събития трябва да се развиват, войните трябва да стават, но като вътрешни процеси. Събитията, които днес стават по света, показват, че Бог слиза на Земята да оправи човечеството. Освен Бога, никой друг не е в състояние да оправи света. Войната става не само вън от човека, но и вътре в него. Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всякога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на Божественото в човека.

Какво ще кажете за Троянската война, която избухнала между гърци и троянци поради открадването на красивата Елена? Парис открадна красивата Елена. За да не ставаше [беше станала] тази кражба, Елена не трябваше да остава сама с Парис. Тази война има мистичен характер. Тя представя война, която се води в самия човек.

В един анекдот се разправя за открадването на една патка. Един българин отишъл в дома на свои познати. Това било преди обед. Домакинята приготвяла обеда: в една тенджера имало голяма, добре изчистена патка, която трябвало да се тури на огъня да се вари. Като видяла неочаквания гост, домакинята захлупила тенджерата с капака и я занесла в другата стая. Гостът останал на обяд. Домакинята сложила на трапезата лук и хляб, като се извинила, че нямала друго нещо приготвено за ядене. Като се наобядвали и поразговорили, той останал да спи у тях, под предлог, че има да свърши някаква работа в града. Като легнал да спи, той видял тенджерата с патката в стаята, дето го поканили да нощува, и се усмихнал. Рано сутринта той станал, отворил тенджерата, извадил патката и я турил в торбата си. След това тихо сложил капака на тенджерата и влязъл при домакините да се сбогува — Защо бързаш? — Докато Патаран царуваше, работите вървяха добре. Откак Патаран слезе от трона, работите се усложняват. Те помислили, че гостът говори нещо за своите работи и не го задържали повече. Като минало доста време от неговото заминаване, домакинята влязла в стаята да вземе тенджерата и да сготви патката, но намерила тенджерата празна. Едва сега разбрали те, за какъв цар Патаран говори гостът, но късно било вече, не струвало да го гонят. За да се избегне една кражба, не трябва да оставяте патката сама в стаята па госта. За избягването на Троянската война, Елена трябваше да се остави в средата между Парис и домакина — едното положение. Второто положение — Парис да бъде в средата между Елена и домакина.

Сега, като дойде някой гост в дома ви, ще бъдете внимателни. Първо ще изпразните джобовете си и после ще го поканите. Гостът трябва да носи нещо със себе си, а не да взима. Щом взима, без да дава, той не е добър човек. Погрешката на този гост се заключава в това, че той взел чуждо нещо. Характерът на госта, който ви посещава, се познава по това, как вие го приемате и изпращате. Гост, когото посрещате с радост, а изпращате със скръб, не е от добрите хора. Погрешката, която гостът е направил, говори за състояния, през които човешката душа минава. В живота на хората стават различни погрешки. Един човек по отношение на друг може да направи някаква погрешка; той пък може да сгреши по отношение на трети; най-после и двамата заедно могат да сгрешат към третия. В един дом първо майката може да прави погрешки; после бащата може да прави погрешки; след това децата могат да правят погрешки. При известен случай и майката, и бащата, и децата могат едновременно да грешат. Обаче, жената не може да прави погрешките на мъжа; мъжът не може да прави погрешките на жената; детето не може да прави погрешките нито на майка си, нито на баща си; майката и бащата заедно не могат да правят погрешките на детето. Значи, доброто или злото, което даден човек върши, е специфично негово.

Най-малката погрешка, която човек може да направи, е в неточността на думите, с които той предава фактите. Върви някой срещу вас, и вие го питате, как е състоянието му. — Добре съм. Той не казва вярно. В същност той не е добре. Срещате друг, питате го: Студено ли ти е? — Не, топло ми е. И той не предава състоянието си вярно. Тези хора не искат да лъжат, но считат, че не е нужно да изнасят истинското положение, в което се намират. Ако пък искате да дадете мнението си за даден човек, вие трябва да го наблюдавате, когато е с друг някой. Ако искате да знаете нещо за една жена, вие трябва да видите, каква е тя, когато е насаме с някой мъж. По обходата помежду им, ще познаете и жената, и мъжа. Съдете за честността на човека, когато го видите сам, в някоя плодна градина, застанал под круша, увиснала от зрели, едри плодове. Тъй както е сам в градината, без никакъв външен стражар, без никакъв закон, ще познаете, честен ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откъсне нито един плод, това показва, че той носи стражара, т.е. закона вътре в себе си. Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората. Дойде някой при вас, неприятен ви е. Защо и за какво, не се питате. Дойде друг, приятен ви е. Срещате едного, който е гладувал цели три дена, и във вас веднага се явява желание да го нахраните. Срещате друг, който също така не е ял три дена, но не изпитвате никакво разположение да го нахраните. Като вижда готовността ви да нахраните първия, той се обижда и веднага започва да протестира, защо на онзи давате хляб, а на него не давате. Вместо да протестира, той трябваше да бъде съобразителен, да донесе хляб за себе си и за вас, та по този начин да изглади неприязненото чувство, което събужда в хората. Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал свобода на всички хора и ги опитва, доколко те ще използват свободата си за свое добро и за доброто на своите ближни.

Човек може правилно да използва свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никого и не съдете никого. Ако имате право да съдите някого, това сте вие сами. Съдете себе си, но не и ближните си. Който съди другите, той е монархист. В старо време, когато се е разглеждало някакво престъпление, делото се е изнасяло от един съдия. Той го е разглеждал, той се е произнасял, и той прилагал присъдата. В днешно време, обаче, за да осъдят един човек, най-първо делото се изнася пред следователя, после се викат свидетели, защита от адвокати. След това се произнасят прокурорът, съдиите и най-после се издава присъда, резолюция на делото.

Ние живеем в епоха, когато за разглеждане на едно дело е нужен пълен състав от свидетели, адвокати, съдии, прокурор, които съвместно да дадат гласа си за правилното разрешаване на въпроса. Ако влезете между болни, ще имате едно разрешение на въпроса; ако влезете между здрави, ще имате друго разрешение. Докато е болен, човек се нуждае от услугата на здрави. При това, колкото е по-болен, толкова по-големи услуги му се правят. Оздравее ли, той веднага излиза от болницата. Ако още продължават да му услужват, той се сърди, гневи, недоволен е от положението си. Здравият не се нуждае от услуги. Има религиозни хора, които постъпват със здравите като с болни — дават им различни рецепти, как да живеят, как да вярват и т.н. Здравият не се нуждае от такива рецепти. Той живее по-добре от онзи, който му дава рецептите. Вярата му е по-силна от неговата.

Какви са признаците, по които се познава здравият човек? — Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Светлите мисли издават трети вид ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен, в известно отношение. Когато тялото на човека заболее, той може да се лекува с истината. Докато не обича истината, човек никога не може да бъде физически здрав. Щом обикне истината, той възстановява здравето си, и тялото му придобива съответно ухание. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича истината, и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излекува. За здравето на сърцето се препоръчва любов. Ако сърцето на човека заболее, или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание, той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето. Когато изгуби умственото си равновесие, човек изгубва съответното ухание. За да го възстанови, като метод, той трябва да приложи мъдростта.

Следователно, когато тялото страда, човек трябва да приложи в живота си Божията Истина. Когато сърцето страда, той трябва да приложи в живота си Божията Любов. Когато умът страда, той трябва да приложи в живота си Божията Мъдрост. Възстанови ли равновесието на силите в своето тяло, в своето сърце и в своя ум, едновременно с това човек придобива трите ухания. Без тези ухания той не може да бъде благоугоден на Бога. Когато дойде пред олтара на моето тяло, Бог трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред свещения олтар на моето сърце. Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред великия олтар на моя ум, Той трябва да почувства уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Бог може да бъде доволен от човека само тогава, когато истината е жрица в олтара на неговото тяло, любовта — жрица в олтара на неговото сърце и мъдростта — жрица в олтара на неговия ум. Казано е в Писанието: "Вие сте храм Божий". Това се отнася до тялото, но само тогава, когато служи на истината.

Следователно, когато истината действа в човешкото тяло, любовта — в сърцето му и мъдростта — в неговия ум, само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение — на любовта. Когато срещна един човек, аз веднага познавам, живее ли истината в тялото му, любовта — в сърцето му и мъдростта — в ума му. Щом той е дал място на тия велики принципи в себе си, Господ живее в него. Позная ли това в човека, колкото лошо и да ми се говори за него, не вярвам в тия думи. Ако тези принципи живеят в една жена или в един мъж, те не са способни за лошото, за злото в света. — Ама еди-коя си жена целунала един мъж. — Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена. Тя е в състояние да излекува и прокажения. Светлината, въздухът, водата и храната не ни ли целуват? И в Писанието е казано: "Целунете се със свето целувание". Каква по-чиста, по-красива целувка познавате от тази на слънцето? Всеки ден слънцето ни целува отдалеч, като ни изпраща своето велико благословение. Понякога ние почерняваме от неговите целувки, но благословени са тия целувки, те лекуват човека.

"Целунете се със свето целувание." Аз пък казвам: Обичайте се едни други. Когато един обича някого, той пък трябва да обича друг. Последният трябва да обича трети и т.н. По този начин вие трябва да образувате верига на любовта, верига от скачени съдове, между които да няма никакво прекъсване. Не търсете любовта на този, когото обичате. В това няма никакво разрешаване. Не давайте подарък на онзи, който ви е дарил. Това не разрешава въпросите. Да се обичат двама по двама, без да предават любовта си по-нататък, това значи, да прекъснат веригата на любовта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и с нея само пише, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нещо, което да бъде разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви, всяка на своето време и место. — Можем ли да обичаме всички хора? — Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тях, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее правилно, да поставя всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на местата им. На човека е дадена свобода, да се проявява, както иска, но не знае ли законите и правилата на великия живот, от които трябва да се ръководи, той ще постъпи като Париса, ще отиде в Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война против себе си. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Момък влиза в един дом и открадва дъщерята. Бащата и майката страдат, но изпиват горчивата чаша и мълчат. Ще дойде ден, когато този момък ще преживее същото. Неговата дъщеря ще бъде открадната. Той ще страда, но ще мълчи. Ще види, че това, което някога е направил, не е добро.

Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се върне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него, направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Не очаквайте да ви определят специално място и специални блага. Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителите си, и учителите — от учениците си; мъжете от жените и жените от мъжете; майките от децата си и децата от майките си. Хората не подозират, че положението, в което се намират, именно, ги прави учени. Кое прави учителя учител? — Учениците му. — Кой създава майката? — Децата. — Кой създава мъжа? — Жената. — Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има и учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала, какво представя като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте.

Помнете следното правило и прилагайте го в живота си: Благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло, е за добро. Няма да мине много време, и вие ще се убедите в това. То е 101 процента вярно. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират.

Тази е новата философия, която трябва да приложите, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие е там, където любовта царува. Царството Божие е там, където мъдростта царува. Царството Божие е там, където истината царува. Любовта царува в сърцето, мъдростта — в ума, а истината — в човешкото тяло, т.е. в човешкия живот. Да дойде Царството Божие на земята, това значи, да дойде Бог на земята с любовта, с мъдростта и с истината и чрез тях да примири всички противоречия. Това значи, да изтрие Бог сълзите от очите на хората и да ги направи радостни и щастливи.

Желая и на вас, да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

23-и август, 5 ч.с., София — Изгрев.


Извънредни Беседи
23.08.1937 Понеделник, Езерата
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 1604

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Път за освобождаване Още Лекции От ИБ | Обратно към всички текстове » Съществени връзки