Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Малкият брат Още Текстове От ИБ | Обратно към всички текстове » Трите ухания

Път за освобождаване (Извънредни Беседи, 24.08.1937 Вторник, Езерата)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Съвременните музиканти говорят върху музиката, произнасят се за произведенията на велики гении в тази област, изнасят техните мнения. Каквито и да са мненията на тия музиканти за музиката, те са повече теоретически, не отговарят на същността на музиката. Какво всъщност представя сопранът, басът, алтът, тенорът, досега никой музикант не се е произнесъл. Според мене, сопранът представя жена, басът – мъж, тенорът – син, алтът – дъщеря. В това отношение, четирите главни гласа в пението представят семейство, състоящо се от майка, баща, син и дъщеря. Когато някой много говори за тенора, това показва, че е жена – обича мъжете. Когато някой много говори за алта, това показва, че е мъж – обича жените. Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се от материалното положение на бащата. В съвременната музика тонът „до" се взима за основен тон. Според мене, тонът „sol", макар и да не е основен, има по-голяма тежест, понеже всякога се връща към мястото, отдето е излязъл. В природата тонът „sol" представя узрял плод, който отново се посажда в земята, израства и пак дава плод.

Това се отнася до музиката. Ония, които се интересуват от музика, ще им бъде приятно да четат и да говорят по тия въпроси. Религиозният обича да говори върху духовни въпроси. Младият момък се интересува за красивата мома. Той иска да знае, къде ходи, какво учи, как се облича, с кого дружи. Старият, 120 годишен дядо, не се интересува за младите моми. Той казва: Пропаднах, изгубих всичката си стока по тия млади моми. Не искам вече да мисля за тях. Ако слушате младия и стария да говорят за младата мома, вие ще извадите две заключения за нея, но нито едното е право, нито другото. Младата мома не е това, което младият и старият говорят за нея.

Какво всъщност представя младата мома? – Тя представя живота. Тъй щото, когато младият момък се интересува от младата мома, той се интересува от живота. Докато е жив, човек неизбежно трябва да търси момата, т. е. живота и да го изучава във всички негови прояви. Не го ли изучава, както трябва, главата му ще страда. Момата, момъкът, майката и бащата са външни форми на живота. Чрез тия външни форми, човек трябва да изучава вътрешната страна на живота. Всяка външна форма в природата представя частица от целокупния живот. Иска ли да изучи целокупния живот, човек трябва да се интересува от всички форми на живота, колкото малки и да са те.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота по нов начин. Хората са недоволни от живота, понеже го изучават по стар начин. Те казват: Нищо не получихме от живота. – Защо? – По стар начин са го изучавали. Щом са недоволни от живота, те са недоволни и от Онзи, Който е създал живота. Каквото и да говорите на този човек, той все ще го отрича. Ако му кажете нещо за любовта, за мъдростта или за истината, той ще ви каже: Не ми говори за тия неща. Ако те съществуваха, работите ми щяха да вървят добре. Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го запитайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката, именно, очертава образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Както не може без сянка, така не може и без светлина. Ако искате да гледате образи без сянка, ще видите само светлина. Искате ли да гледате образи без светлина, ще видите само сенки, само тъмнина. При това положение на нещата ще имате два вида картини: едната ще бъде съвършено тъмна, а другата – съвършено бяла. Обаче, и в бялата, и в тъмната картина ще липсва същественото – реалността на нещата. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ще бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване? Какво ще бъде положението ви, ако срещате човек, който ви говори, а вие не го виждате? Говори ви една мома, чувате гласа й, но не я виждате. – Защо? – В тъмнина е тя. Вие чувате гласа й отнякъде, но не можете да видите очите, челото, носа, устата й. При това положение вие нямате никаква връзка с нея и се чувствате нещастен.

Следователно, дойде ли до живота, човек трябва да има правилни разбирания. Не е достатъчно само човек да каже, че е чел някоя книга. Той трябва да я е чел, разбрал и приложил. Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които са писали в нея. Казвате: Отлично е писал Исая, или Мойсей. – Да, Исая се отличава с красивия си език. Мойсей пък е създал такива закони, които и до днес още не са изгубили цената си. Като четете за Аврама, вие се учудвате на неговата вяра и послушание. Бог каза на Аврама да напусне бащиния си дом, да отиде между езичниците. Той изпълнил волята Божия, но като влязъл между хората, възприел техния страх и в душата му се явило малко смущение. От страх да не го убият заради Сара, която била красива, Аврам скрил истината, представил я за своя сестра, а не за своя жена. Всъщност Аврам искал да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственост, но негова другарка. Когато някой казва за другарката си „моята жена", той я счита за своя собственост. – Никаква собственост не е жената. Някой се оженил за дъщерята на някого и я нарича своя собственост. Жената пък счита мъжа си за своя собственост и го нарича „мой мъж". Колкото жената е собственост на мъжа, толкова и мъжът на жената. Казвате: Това са мои дървета. – И дърветата не могат да бъдат ваша собственост. – Моята идея. – Идеята не може да бъде собственост на човека. През колко глави е минала тази идея, докато дойде в твоята глава! – Моето разбиране. – И разбирането не може да бъде собственост на човека. През колко умове е минало това разбиране, докато стане твое!

В желанието си да притежават нещата, хората се намират в положението на първия кон, който бил изпратен от професора си в житейския университет да се учи. Като влязъл в университета, първата задача, която му дали, била изучаване свойствата на елипсата. Щом видял елипсата, той пъхнал главата си в нея и забелязал, че тежестта му се увеличила. Същевременно след него почнало да се движи нещо – кола. Като се върнал при професора си, той казал: Страшно нещо е елипсата! Докато главата ми беше вън от елипсата, тежестта на тялото ми беше по-малка. Откак влязох в елипсата, тежестта ми се увеличи много. Професорът му отговорил: Такова е свойството на елипсата. – Елипсата представя желанията на хората. Когато се стреми към постигане на известно желание, човек пъха главата си в елипсата. Щом пъхне главата си в елипсата, той усеща вече, че тежестта на тялото му се увеличава много и започва да се оплаква от живота си.

Следователно, когато се поддаде на едно неестествено желание, човек изпада в положение, от което мъчно може да излезе. Такова било положението на селяните от едно турско село, които били посетени от пашата. Като им дошъл на гости, макар и бедни, те го приели много сърдечно: нагостили го и напоили добре. Като тръгнал да си отива, пашата им казал: Понеже съм много доволен от вашия прием, ще ви подаря един слон. Селяните не знаели, какво нещо е слонът, и му благодарили за подаръка, който ще им направи. Щом пристигнал в града, дето живеел, пашата веднага им изпратил обещания слон, като им казал, че трябва да го хранят с ориз. Селяните получили подаръка си – слона, и размишлявали, дали ще могат да го впрегнат на работа. Указало се, че слонът не може да им помага. Решили най-после, че слонът ще им бъде за развлечение. Обаче, за това развлечение те трябвало да доставят всеки ден по 70 кг ориз. Като употребявали всеки ден по 70 кг ориз за слона, те започнали да протестират в себе си, но нямало какво да правят, трябвало да мълчат. Един ден пашата срещнал един от селяните на същото село и го запитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Тогава да ви изпратя още един слон. – Достатъчно ни е един слон. Питайте в съседните села, може би те да имат нужда от слон. Приятно било на пашата да прави подаръци на селяните, но за тях било нещастие да изразходват на ден по 70 кг ориз за един слон. Съвременните хора не се нуждаят от желания, които ядат много, като слоновете. Такива желания опропастяват човека, но не могат да го повдигнат. В духовно отношение човек се нуждае от такива знания, които да го ползват в живота му. За човека е важно да знае, на какви основи почива неговият живот, как трябва да живее, за да бъде здрав. Едно от условията, върху които животът почива, е свободата. Човек трябва да бъде свободен като дете. И в детската, и в юношеската, и в зрялата си възраст той трябва да бъде свободен. Не е ли свободен, той ще преживее големи горчивини. Какво се ползва той от живот, пълен с горчивини? Значи, човек трябва да дава ход на естествените желания в себе си, а не на ония, които никога не може да насити. Той трябва да се стреми към ония знания, които могат да го повдигнат.

Щом сте дошли на земята, вие трябва да работите върху себе си, да развивате вложеното във вас, за да разберете, че всеки човек е ценност, която никой не може да замести. Не само човекът, но и най-малката буболечица и тревица, поставени на своето място, са незаменими. Водната капчица, слънчевият лъч също така са незаменими. Всяка буква от азбуката е незаменима. Коя буква би могла да замести буквите „а", „б", „в" и т. н.? Едно може само да се каже, а именно: и детето, и възрастният се нуждаят от едни и същи елементи, само че детето ще употреби едни форми за тия елементи, а възрастният – други. Пък и всеки човек отделно ще си послужи с такива форми, които отговарят на неговите изисквания. Като живее, човек трябва постоянно да подновява формите, с които си служи. Не ги ли подновява, той е осъден на преждевременно остаряване. Често вие се натъквате на светски и на религиозни хора, които се страхуват да се проявят, да не направят някакъв грях. Те считат за грях това, което не е грях. Запример, слушате някой да казва: Преядох днес, грях направих. Друг казва: Днес изхарчих много пари, грях направих. Някой влязъл в една градина, откъснал един плод, изял го и счита, че е направил някакъв грях. И Жан Вължан пострадал, защото откраднал един хляб. Хората считат за грях това, което в действителност не е грях, а истинският грях не виждат. Грехът произтича от отклоняването на човека от правия път. Това отклоняване е причина за неправилните му отношения към Първата Причина на нещата.

Сегашните хора искат да излязат от кривия път, в който са изпаднали, и търсят спасението си в науката. Религиозните и духовните хора пък търсят спасението си в религията и в окултната наука. Много от тях изучават слънчевата система, но по стар начин. Те считат планетата Меркурий за секретар на другите планети и казват, че, за да бъде умен, човек трябва да се учи при Меркурий. Венера наричат богиня на любовта, която учи човека на красиви отношения. Тя го учи да пише любовни писма, да изказва чувствата си. Марс пък назначават за адютант на боговете, които разполагат със сила, с енергия. Той е готов за всякаква борба. За Луната се произнасят, че тя развива въображението на човека. Който иска да се занимава с велики, с невъзможни, нереализуеми работи, той трябва да се учи в нейната школа. Юпитер развива благородството, достойнството в човека. Който иска да стане цар, той трябва да се намира под влиянието на Юпитер, да има високо мнение за себе си, да се държи с достойнство.

Мъж, който не се намира под влиянието на Юпитер, не може да задоволи жената. Тя казва: Мъж ли е това? Свил се като баба, на нищо не прилича. Когато жената не е доволна от мъжа си, тя трябва да го изпрати в училището на Юпитер. Като дойдат до Сатурна, учените го наричат философ. По характер той е строг, недоверчив. Всички планети представят университети, през които човек непременно трябва да мине, да се развие във всяко отношение. Според старите учени, съществуват седем такива университета, а според новите, засега са известни десет университета, но имат предвид още два, които днес не са добре изучени.

В пътя на своето развитие, човек минава последователно през всички планети и, като свърши курса на учението си при дадена планета, дава му се диплом. Който разбира езика на тия дипломи, той може да чете написаното в тях. Запример, тънките или дебели устни на човека показват, през какъв университет е минал и как се е учил. Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Щом придобие много знания от нея, устните му стават по-дебели. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплеснатият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развити дихателна система и кръвообръщение. Когато Луната даде на човека свидетелство за свършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко, с красива линия. Този човек има развито въображение в себе си, вследствие на което има богати идеи. Той е поетична натура. Слънцето пък се счита носител на живота. Тъй щото, човек неизбежно се намира под силното или слабо влияние на различните планети, които се разглеждат като разумни същества. Тия разумни същества се управляват от още по-разумни, както капитанът управлява своя параход. Като знае това нещо, човек трябва да се интересува от всичко, което го обикаля, било от външния – видим свят, или от вътрешния – невидим.

Следователно, говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате с любовта, без да разбирате същината на любовта. Под думата „любов" ние разбираме първата сила в света, която е работила върху човека, да го направи свободен. Любовта е направила човека свободен. Преди да заработи любовта в човека, той се е намирал в потенциално състояние, не е познавал нито радостта, нито скръбта, не е правил нито добрини, нито злини и грешки. Щом се намерил под влиянието на любовта, той излязъл от Бога и отишъл в света да работи. Тук той се натъкнал на големи противоречия, от които придобил знания, но същевременно правил и големи погрешки. Какво по-голямо противоречие може да съществува за човека от това, когато, при най-лекото си докосване до някои същества, той произвежда експлозия? Тези същества имат свойството на барута. Доближите ли огън до тях, те веднага избухват и причиняват големи пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване".

Сега, за да не предизвиквате избухване в човека, дръжте огъня си далеч от барута. С други думи казано: Ако имате барут в себе си, не се приближавайте към същества, които имат висока температура. Ако непременно трябва да се приближите, предварително залейте барута им с вода и така пристъпвайте. Както виждате, човек има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да живее. Според мене, експлозиите, които стават тук-там в живота, ни най-малко не създават противоречия. За ученика те представят уроци, предметно учение. Ако хората не се месеха едни – други в работите си, всички неща щяха да се нареждат добре, без никакви експлозии и катастрофи. Днес хората искат едни – други да се възпитават: родителите искат да възпитават децата си, учителите – учениците си; мъжете искат да възпитават жените си, жените – мъжете си и т. н. В края на краищата, вместо да подобрят живота си, те го влошават. Ако хората бяха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото начало в тях, те щяха да бъдат по-добри, отколкото са днес.

И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се крият в душата ви. Дайте път на тия желания, да минат през сърцето ви и да се изявят навън. Има желания в човека, на които не трябва да се дава ход. Те са тъй наречените „неестествени желания", които, вместо да повдигат, спъват човека. Разумният човек прави потбор в желанията си и едни от тях допуща до сърцето си, а други – спира. Той е пощаджия на желанията си. На ден може да получи 500 писма, но той сяда на едно място и започва да чете адресите: своите писма задържа за себе си, тия на своите познати туря в чантата и тръгва да раздава, а чуждите оставя настрана, като непотребни.

Бъдете внимателни към себе си, бъдете внимателни и към хората. Изучавайте се едни други, без да се спирате върху отрицателните си качества. Отрицателното, кривото в човека не представя нещо реално. Изучавайте реалното в човека, т.е. онова, което не се изменя. Като срещнете един човек, първо изучете реалното, Божественото в него, а после нереалното, променчивото. Само така човек може да познае себе си и да избегне правене на погрешки. Не познава ли себе си, той никога не може да познава хората. Не познава ли хората, той никога няма да познава и себе си. Всяка среща с човека е благо, придобиване на нещо ценно. Запример, да срещнете човек с добре развито въображение, това значи, да влезете в един широк свят – в света на идеите. Това, което човек с ума си не може да предвиди, с въображението си ще го види. Бъдещият живот се чертае от хора със силно развито въображение. Те предвиждат това, което другите не могат даже да си представят.

Човек трябва да работи върху себе си, да развива всички свои дарби и способности. Човек трябва да се развива всестранно, а не само в едно отношение. За да постигне това, той трябва да работи без страх. Благото, което е вложено в човека, трябва да се тури в действие, макар и да стават някакви погрешки. И да греши, човек трябва да прави опити, да прилага своите сили. Колкото повече подпушва силите си, толкова повече той се разстройва. Неврастенията, от която страдат съвременните хора, се дължи, именно, на такова подпушване. По-добре е човек да сгреши някога, но да научи нещо, отколкото да минава за праведник и нищо да не научи. Докато не влезе в лабораторията си да прави опити, химикът нищо няма да научи. Влезе ли в лабораторията си, той прави опити, макар и да греши. Много химици са излизали от лабораторията си с изпогорели лица и ръце, но поне са научили нещо. След всеки несполучлив опит вниманието на химика се увеличава, знанието му се удвоява, и той знае вече свойствата на елементите и методите, чрез които може да работи с всеки от тях. Чрез несполучливите си опити, той придобива голямо внимание и будност на съзнанието си.

За да стане учителят добър, той трябва да прави ред опити в метода на преподаването си, докато най-после избере такъв метод, при който учениците му да го разбират. Ако преподава, и учениците му не го разбират, той не е дошъл още до онзи метод, чрез който трябва да работи. За да може да въздейства на учениците си, учителят трябва да ги изучава, да ги познава, както във френологическо, така и във физиогномическо отношение. Той трябва да наблюдава челата им, да познава тяхната разумност. Като изучава носа и устата на учениците си, учителят навлиза в техния чувствен свят – в света на сърцето им. Щом дойде до брадата им, той изучава техния физически свят. Значи, челото се отнася до умствения свят на човека; носът – до сърдечния му свят, а брадата – до физическия. Учителят трябва да познава състоянието на ученика си в трите свята, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде истинска връзка между учител и ученик. Съществува ли тази връзка, ученикът винаги ще отправя към учителя си мил поглед, а не както някои ученици гледат на учителите си като на врагове. Отворете широко сърцата си за своя учител и не се страхувайте. Отправяйте към него мил поглед, за да може той да ви помага. Такива трябва да бъдат и отношенията на ученика в Божествената Школа. Щом приеме Божественото учение, което му се преподава, пътят на живота му се оправя, и той става радостен и весел.

„И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ". Числото 12 показва, че 12 неща съществуват в света, които човек трябва да изучава. Дванадесетте апостоли представят 12 качества, които човек трябва да притежава. Запример, Йоан е ученик на любовта. Искате ли да изучавате любовта, четете Йоана. И апостол Павел е писал за любовта, но Йоан разглежда вътрешната страна на любовта. В това отношение той е голям мистик. Като четете Йоана, вие ще се доберете до вътрешната, до мистичната страна на любовта. Любовта е сила, която освобождава човека. Всяка друга сила, която не може да освободи човека, не е любов. Като освобождава човека от ограниченията му, любовта внася в него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободен става човек. Щом топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човека, толкова по-свободен става. Намалява ли се мекотата му, той става по-ограничен. Значи, топлината и мекотата, които любовта внася в човека, го правят свободен. Отнемането на тази топлина и мекота ограничават човека. Това са две правила за живота, които трябва да знаете. Стремете се да придобивате любовта, защото само чрез нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива във вас ония богатства, които първоначално са били вложени в душите ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичат. За Неговата Любов към нас няма какво да се говори. Той пръв ни е обикнал. Сега на нас предстои да Го обичаме. С любовта си към нас, Бог е извоювал нашата свобода. Сега ние трябва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода.

Какво разбирате под думите: "извоюване на Божията свобода"? – Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Дух в себе си. Вие не давате свобода на Бога в себе си. Вие не давате ход на Божествените мисли и чувства в себе си. Щом дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, вие я спирате, не й давате възможност да се прояви. Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Христос излекува много прокажени, защото имаше любов в себе си. Той не се страхуваше от зараза. Ето, на Анания се каза да отиде при Савла, да отвори очите му. Ананий изпълни волята Божия. Той отиде при Савла, положи ръцете си върху главата му, и Савел прогледа. След отваряне на очите му, Савел отиде да проповядва. Ананий не се уплаши от това, че трябва да отиде при Савла, един от върлите гонители на Христа.

Христос каза на 12-те си ученици, къде да ходят и какво да правят. Той им каза, че болни трябва да изцеляват, гладни да хранят, мъртви да възкресяват и навсякъде да разправят, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Сега, ако ви се каже да направите нещо за Господа, готови ли сте? Бъдете готови всякога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и в бъдеще. На този или на онзи свят, вие всякога ще бъдете с Него. Никой не може да се освободи от погледа на Бога. Той следи живота на всеки човек и му отдава заслуженото. Не търсете разрешаването на въпросите само в сегашния си живот. Да търсите разрешаването на въпросите в сегашния си живот само, това значи, да търсите разрешаване на въпроса за ябълката само в нейната външна форма. – Не, искате ли да разрешите въпроса за ябълката, вие трябва да я посадите в земята, да чакате да израсте, да цъфне, да върже плод, и плодът й да узрее. Щом знаете всички процеси, през които ябълката е минала, като я вкусите, вие ще знаете вече, какъв е нейният характер, какво тя представя. Също така и характерът на човека се познава от неговите плодове.

Сега, за да имате успех в живота си, пазете следните няколко правила: Искате ли хората да ви почитат, първо вие ги почитайте. Не разчитайте на справедливостта на хората, преди да бъдете вие справедливи. Разчитайте първо на вашата сила, а после на силата на другите хора. За да бъдете силни, какво ви е нужно? Учениците Христови казаха на Учителя си: „Придай ни вяра". И вие ли ще искате вяра? Вие не се нуждаете от вяра, защото вярвате даже и в това, в което не трябва да вярвате. Запример, някой вярва, че е слаб. Да вярва човек в слабостта си, това показва, че той иска да стане физически силен. За да станете силни, вие трябва да обичате истината. За да станете умни, да придобиете повече светлина и знание, вие трябва да обичате мъдростта. Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да обичате хората. Който люби, той става свободен. Любовта освобождава човека. Като ни люби, Бог ни освобождава. Ако любим ближните си, ние ги освобождаваме. Както Бог ни освобождава чрез любовта си, така и ние трябва да любим ближните си, за да ги освободим. Любовта е път за освобождаване. Тя дава възможност на човека да превърне леда във вода и водата в пара. Само при тези условия растенията могат да растат и да се развиват.

Обаче, към когото и да е отправена любовта ви, тя трябва да бъде скрита от погледа на хората. Любовта е нежна фиданка, която бурите и ураганите могат да осакатят.

Истинската любов произвежда върху човека следните неща: първо, тя усилва неговата температура; второ, тя увеличава неговата мекота и трето, тя укрепва неговата вяра. Човек трябва да вярва в това, което е, а не в това, което не е. И да вярвате в това, което не е, то няма да стане. Някой казва: Аз вярвам, че еди-коя си може да ме обича. – Щом вярваш, че тя може да те обича, твоята работа е свършена. Ти трябва да вярваш, че тя те обича. По същия начин мнозина казват: Ние вярваме, че Бог може да ни обича. – Бог всякога ви е обичал. Не е било време, когато Бог да не е обичал човека. Той го е обичал в миналото, обича го сега, ще го обича и в бъдеще. Културата, която сега имаме, се дължи, именно, на любовта. Като не знаят това, хората прилагат в живота си свободата, а не любовта си, вследствие на което правят много погрешки, чрез които огорчават Духа Божий в себе си. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!"

Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите тях, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа. В който дом влезете, навсякъде ще видите отворени старите евангелия на мъжа и на жената. В евангелието си към жената мъжът пише: Ще седиш повече вкъщи. Ако излезеш вън от дома, няма да гледаш на чуждите мъже. И жената пише евангелие за мъжа си: Ще гледаш работата си добре. Пред чужди жени няма да се спираш. Казвам: Затворете старото евангелие и напишете ново, което да се отнася еднакво и за мъжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: Ходи там, дето Бог те праща.

И тъй, правете това, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите във вярата си, да придобиете светлина и да се освободите. Щом придобиете това за себе си, ще работите и за ближните си, да укрепите вярата им, да им дадете светлина и да ги освободите. Това можете да постигнете по пътя на любовта, мъдростта и истината. Възлюбете тия сили, и вие ще бъдете свободни. Когато видите, че ближният ви греши, не го критикувайте. Почакайте малко, докато замине. Щом замине, спрете се на мястото, дето е сгрешил, извадете семката, която е причина за погрешката му и, вместо нея, посадете една от своите семки. Семка, която причинява грешки, е достояние на дявола. Заместете тази семка със семка от Божественото Слово и продължете пътя си.

Съществената мисъл, която трябва да задържите в ума си, е следната: Имайте свещени мисли и чувства към Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Простудите ли се, не се лекувайте по стар начин, със студени компреси. Туряйте горещи компреси на болното място. Потопете парче памук във вряла вода и бързо го поставете на болното място, да стои една-две минути. После пак го турете във вряла вода и оттам на болното място. Като направите този компрес десетина пъти, болката ще мине. Когато някой казва, че човек не трябва да прави добро, това означава предпочитане на студения компрес пред горещия. Компресите на доброто струват повече от компресите на злото. – Нали човек трябва да бъде хладнокръвен? – Не, човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен или безчувствен. Една мравка се дави – помогнете й, турете във водата една сламка да се спаси.

Като държите съзнанието си будно, да помагате на всички, които се нуждаят от вашата помощ, вие ще развиете в себе си благородни чувства. Като постъпвате по този начин, ще дойдете до убеждението, че всичко, което се случва в живота на отделния човек, както и в живота на народите, е за добро. Така ще проверите, че Бог е в състояние да превърне и най-големите противоречия и злини в добро за онези, които Го любят. Като се ражда човек и като умира, това е все за добро. Дали ще бъде здрав или болен, пак е за добро. Каквито разочарования да преживява човек, все е за добро. Девет момци са любили една мома, и всички са я напуснали – за нейно добро е това. За когото от тях да беше се оженила, все щеше да я напусне. Най-после ще дойде десетият, който й носи истинско очарование. Пред едно очарование лесно се забравят девет разочарования. Ако в живота ви дойдат първо деветте момци, които ще ви напуснат, имайте кураж да ги приемете, да ги изпратите, но с надежда, че ще дойде десетият, вашият възлюбен, който ще ви донесе истинското очарование. Ако в началото на живота ви дойде вашият възлюбен, приемете го и не го изпущайте, да чакате другите девет. Дойдат ли деветте след него, те ще ви напуснат, и вие завинаги ще останете с разочарованието си. Ако в началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако в началото сте очаровани, бъдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите с разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбен, за да го приемете. Дали пръв ще дойде той или последен, това не е важно. За вас е важно да дойде възлюбеният ви и да го приемете.

Ако в началото на живота ви Бог излее благостта си към вас, приемете Го. Ако пък в началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостта, която ще ви освободи. Някои хора са приели Божията благост в началото, а други – в края. Тия, които са приели Божията благост в началото, нека дадат половината от нея на други, които още не са я получили. Ония пък, които ще я получат в края, нека дадат половината на първите, които са я приели в началото. Всички очаквайте Господа и бъдете готови да приемете Божието благо на всяко време. Ако гледате към Бога и към ближния си с мил поглед, а не като към свои врагове, съдбата ви ще се подобри.

Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

24 август, 5 ч. е. София – Изгрев


Извънредни Беседи
24.08.1937 Вторник, Езерата
 
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство

Посещения: 1762

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Малкият брат Още Лекции От ИБ | Обратно към всички текстове » Трите ухания