Начало Статии Лекции Книжарница Музика Филми Галерия Блогове Чат Форуми Темите днес Хороскопи За сайта
Порталът към съзнателен живот
« Родени от Бога Още Текстове От ООК | Обратно към всички текстове » Безопасното място

Малкото добро (Общ Окултен Клас, 29.12.1943 06:00 Сряда, София)
Беинса Дуно
- * + MS Word Отпечатай

Упражнение за дишане, с движение на ръцете.

Изпейте песента: „Запали се огънят на огнището.“

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че на всички липсва нещо. Например, салонът не е отоплен, както трябва. Значи, на всички липсва топлина. Едни от вас живеете на Изгрева; станете, облечете се и веднага сте в салона. Други идат от града, вървят по три-четири километра. Те са като пътуващи чиновници, на които се плаща километраж. Какво ви липсва още? Прилагане на новите идеи. Всички говорите за новите идеи, но като станете на 50 – 60 години, казвате: Какви бяхме едно време, какви сме сега! Една сестра ми казваше: Как мога да си върна онова, което имах на младини? – Каквото си имала някога, сега не се връща. Може ли водата, която е изтекла, да се върне назад? Миналото не се връща назад. Дръжте се за настоящето, което иде от Бога, а не за миналото. Миналото или ще се върне или не. Благодарете, че е минало. Разчитайте на онова, което сега иде. – Какво беше едно време! – И едно време беше като сега. Едно време имаше повече сняг, сега – по-малко. Едно време хората бяха по-мирни, сега се бият. Едно време, като убият един човек, косата настръхваше от ужас. Сега убиват стотици хиляди хора, но им се вижда малко и казват: Още повече трябва да се избият.

Човек страда от три неща: от своя ум, от своето сърце и от своята сила. Мозъкът, чрез който се изявява умът, е динамото в човека. Някога в динамото се събира много енергия, с която човек мъчно се справя. Докато се разпредели тая енергия, той страда. Тя причинява пакости, както излишната пара в парния котел. Ако енергията не може да се използва разумно, тя може да пръсне парния котел.

Човек страда и от сърцето си. То е огнището на неговия живот. Човек снове цял ден нагоре-надолу, да нареди живота си и така постоянно кладе огъня на огнището. Дойде ден, краката не държат, ръцете не работят, нервите се разстройват и човек казва: Не зная какво ще се прави. – Много просто, човек трябва да се обнови, да научи закона на освобождаването. Не можеш да се обновиш, ако не разбереш това, което умът ти носи, сърцето ти носи и силата ти носи. Старият е недоволен от старостта си; недоволен е още, че хората не го почитат. Не е лошо почитанието, но кого почитат? Богатия почитат за богатството му, учения – за знанието, силния – за силата, музиканта – за изкуството му да свири, шивача – за занаята му. Какъвто и да си, на каквато възраст да си, все трябва да допринесеш нещо на света.

Често хората се спъват от злото и питат защо е допуснато. Отговорът е много прост: щом е допуснато доброто и злото трябва да се допусне; щом се допусне злото и доброто трябва да се допусне. Ако не се допусне злото, и доброто не може да се допусне; ако не се допусне доброто, и злото не може да се допусне. Доброто и злото са неразривно свързани. Може ли тогава да искате свят без добро и без зло? Доброто е закон на едното, на единното, на единството, а злото – закон на множеството. Следователно, ако дворът ви е пълен с овце, патици, кокошки, говеда, може ли да бъде чист? Дето е множеството, там не може да се очаква никаква чистота. Тоя двор ще бъде съвършено нечист.

И в човешкия организъм има милиарди душички, със свои определени желания. Мозъкът, сърцето, дробовете, стомахът представят група душички – всяка група със свои желания и стремежи. Човек минава за господар, всъщност, той е в зависимост от това множество душички. Ако господарят им не ги слуша, те се събират заедно и решават да го детронират. Те казват: Не искаме господар, който не ни слуша. – Какво ще правиш? Заповядвал ли си на милиарди души? Като се съберат и гласуват против тебе, щеш не щеш, ще се подчиниш на решението им. Имаш цигулка с четири струни. Щом се развали времето, струните се разслабват и ти трябва отново да ги настройваш. Иначе, създава се дисонанс между тях и не можеш да свириш. Някога струните са лоши, пак не можеш да свириш. Някога цигулката се пукне, пак не можеш да свириш. Ако с една цигулка мъчно се справяш, какво остава с човешкия организъм, който е толкова сложен и деликатен инструмент.

Сегашният човек не познава още законите на своята мисъл и на своето сърце. Ето защо, той се натъква на различни мисли и чувства, с които не знае как да се справи. Например, някой е жаден, едва понася жаждата. Праща едного да му донесе вода. Докато му донесат вода, той се дразни, нервира се, на всички се сърди. – Какво трябва да направи? – Да отиде сам да си донесе вода. На себе си човек не се сърди. Гладен си. Пращаш някого да ти купи хляб. Тоя човек е готов да ти услужи, отива за хляб, но не разбира качеството на хляба и купува недоброкачествен, лошо омесен хляб. Взимаш хляба, пак се сърдиш. Защо се сърдиш? Човекът не разбира от качеството на хляба. Не ставайте господари. Не се сърдете за нищо и никакво. Ти имаш само четири струни и не можеш да ги управляваш. Някой път натиснеш струната „ре“ и тя, вместо да издаде чист, приятен тон, кресне. Друг път кресне „ла“, трети път – „ми“, четвърти път – „сол“. Ти трябва да знаеш как да пипаш, за да излизат чисти, приятни тонове. Понякога и умът ни не се подчинява. Ти бутнеш някъде, да се прояви вярата, но нещо друго кресне в тебе. Бутнеш милосърдието, но не си го напипал добре. Вместо да бутнеш милосърдието, което е отпред на челото, ти бутнеш отзад на главата, дето е огънят и произлиза пожар. Щом бутнеш огъня, всичко пламва. Ти се чудиш, отде излезе тоя огън.

Казвате за някого: Тоя човек не е милосърден. – Много естествено, милосърдието не е развито у него. Той трябва да дружи с милосърдни хора, да му предадат от своето милосърдие. Ако вярата ти е слаба, ще дружиш с вярващи; ако не си справедлив, ще дружиш със справедливи хора; ако си невежа, ще дружиш с учени, те ще ти предадат от своето знание. Ако не си религиозен, дружи с религиозни хора, те ще ти предадат нещо хубаво от себе си. Религиозният, в прав смисъл на думата, се отличава по това, че има уважение и зачитане към всичко живо. Той не е в състояние да стъпче даже една мравка. В тоя смисъл, колцина от вас сте религиозни? Религиозността на сегашните хора трае едва една хилядна част от секундата. За какво мислят останалото време? Те мислят за романи, за пари, за дрехи, за къщи, но най-малко мислят за нещо духовно. Кой мисли за евангелието на Йоана? Кога мислите за духовното или за Божествените прояви? Когато съдбата ви стегне, започвате да мислите за Бога, за Христа – искате помощ. Това е реалното положение, в което се намират повечето хора.

И тъй, дойдете ли до Божествения свят, вие трябва да работите. Ако не работите, ще фалирате. Казваш: Аз не искам да мисля. Там е погрешката. Без мисъл не можеш да се повдигнеш. – Не искам да чувствам. Не искам да обичам, дотегна ми да обичам хората. – Там е твоята погрешка. Ще обичаш, за да помогнеш първо на себе си. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но трябва да я приложиш. Не е достатъчно само да слушате моите беседи, но трябва да прилагате. Без прилагане човек не може да се повдигне. Не е достатъчно само да пеете в хор – трябва да се хармонизирате. Без хармония никакъв хор не може да съществува. Ако всеки пее, както разбира, нищо не излиза. Не е безразлично, как ще пишете буквите. Например, пишете буквата „Л“ заострена. Това показва, колко сте сприхави. Ако я напишете по-широко, нито печелите, нито губите. Ако я напишете още по-широко, развивате мекота в себе си и ставате по-разумни.

Ще ви разкажа един истински пример от живота на двама млади. Една млада мома от село Николаевка, Варненско, се оженила за млад, красив момък. И двамата се обичали. Тя била млада, неопитна домакиня. Един ден сготвила кокошка, направила кашица от нея. Като седнали да обядват, мъжът вкусил от яденето, но останал недоволен, не го харесал. Вместо да изкаже недоволството си, той сграбчил тенджерата с яденето и го излял върху главата на своята възлюбена. Защо направил това и той не знае. После осъзнал погрешката си, но не могъл да си обясни защо постъпил така. Обаче младата жена взела поука от неговата постъпка. От тоя момент тя започнала да готви добре, станала отлична домакиня. Това е единствен случай, който зная, мъжът да излее яденето върху главата на своята възлюбена. Тя казваше: Да не дава Господ на никого такава опитност!

Пазете се от постъпки, за които не можете да си дадете отчет. Погледнеш някого накриво, без да знаеш защо. Кажеш на някого една горчива дума, без да знаеш защо. Стиснеш ръката на някого, не знаеш защо я стискаш. Отговорът е прост: стискаш ръката му повече, отколкото трябва, защото искаш да вземеш нещо от него. Казваш: Дай ми нещо от себе си. Ако не стиснеш ръката на човека здраво, нищо не искаш от него.

Днес всички живеем в усилни времена. Дошло е време хората да ликвидират със старите си сметки, да плащат старите си дългове. Целият свят преживява страшна психоза. Всички народи са във военно положение. Хиляди хора се избиват дневно и никой никого не съди. След всичко това хората философстват защо Бог е допуснал това положение. Когато децата в един дом не слушат баща си и всички наред – големи и малки, се бият помежду си, какво прави той? С малките деца лесно се справя. Взима пръчицата и прилага закона на общо основание. Как ще се справи с големите? Питате защо страдат хората. Казвам: Хората страдат за миналите си погрешки. Обещаеш на някого да дадеш пари назаем, но нямаш, а той те държи отговорен. Той казва: Ти обеща да ми дадеш хиляда лева назаем. Имаш или нямаш, не искам да зная; от другаде ще намериш, но ще ми дадеш. Погрешката ти е в това, че си обещал. Ти трябваше да кажеш: Сега не мога да ти дам; ако се нареди някак, ще ти услужа. Това значи: Посял съм нивата си; ако роди хубаво жито, ще ти дам; ако не роди, нищо не мога да ти дам.

Сегашните хора страдат от празни обещания. Много обещават, малко изпълняват. Религиозните, за да обърнат близките си към Бога, обещават им, че ще влязат в рая, ще отидат при Бога и всичките им работи ще се наредят добре. Всъщност, животът е един. Той не се дели на религиозен и на светски. Важно е, че животът трябва да се постави на здрава основа. Тая основа, на която днес е поставен, не може да издържа на голямото знание, към което човечеството се стреми. Благодарение на това, хората са несправедливи към себе си, към ближните си и към Бога. Всеки изисква от себе си повече, отколкото може да направи и поради това се измъчва. Така измъчва ближните си и роптае против Бога. Дойде някой при мене и ми казва: Ти не ме обичаш. – Какво иска да каже с това? Според мене, здравият не се нуждае от обич, той трябва да обича. Ако искаш първо тебе да обичат, а после ти да обичаш, болен си; ако първо ти обичаш, а после тебе обичат, здрав човек си. Ако си болен, здравият ще те обича. Ако си невежа, ученият ще те просвети. Какво ще дадеш ти в замяна на просветата, която си получил? Вие плащате за осветлението, от което се ползвате. Знаете ли, колко се плаща? Никой не се интересува от това. Някой ви услужил нещо, вие пак не се интересувате да разберете колко мисли, колко чувства, колко енергия е иждивил той. Не е лесно да обичаш някого както трябва.

Казвам: За да обичаш един човек, ти трябва да се нагодиш спрямо слънцето така, че да снемеш от неговата енергия. Първо ще възприемеш енергия от периферията на слънцето, т. е. от неговата аура, а после ще проникнеш навътре, да вземеш от енергията на неговия център. Знаете ли как се взима енергия от периферията и от центъра на слънцето? За това е нужен специален апарат. Лъчите, които излизат от периферията на слънцето, произвеждат един ефект; лъчите, които идат от центъра на слънцето, произвеждат друг ефект. Получените лъчи се превръщат в мисли и чувства. Да обичаш, това значи да влезеш във връзка със слънцето и да приемеш лъчи от него. Някой ми иска портокал. Портокалите растат в топлите, в тропическите страни. Аз живея в умерения пояс, не мога да му доставя портокал. Ако обичам тоя човек, трябва да пиша в тропическите места, оттам да ми изпратят портокали. Друг иска банан. Казва ми: Покажи, че ме обичаш. И за банани ще пиша в тропическите страни. Както виждате, не е лесно да изявя чувствата си към човека. Трябва да вляза във връзка с ония възвишени места, дето виреят тия чувства. Вие мислите, че хубавите мисли и чувства идат от земята. Не е така, те идат от слънцето. Всеки човек има в центъра на мозъка си едно слънце, което отговаря на нашето физическо слънце. Между тия две слънца има известно отношение. Малкото слънце, което е в човешкия мозък, приема енергия от голямото слънце и я предава на човека във вид на мисли и чувства. – Отде иде физичната сила? – Тя иде от земята.

Сега ви говоря непроверени неща. Вие с право може да кажете: Голямото слънце познаваме; какво ни носи то, знаем. Обаче, какво нещо е малкото слънце в нашия мозък, не знаем. – Това е така, защото вие нямате представа какво нещо е човешката душа. Тялото на човека е видимата, материалната обвивка, която всички познавате. Какво е душата, не знаете. Обаче, вие нямате ясна представа даже и за видимия човек. Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство. Физичният човек е малка ядка всред голямата аура, която го обикаля.

Човек има трояко проявление. Първата проява е тая в Божествения свят – големият човек; средната проява е човекът, който живее между ангелите и най-после иде малкият, физичният човек, който живее между хората. Вие познавате най-добре малкия човек на земята. Отсега нататък ще изучавате човека между ангелите и човека в Божествения свят. Като не разбирате троякото естество на човека, вие, малките човеци се месите в работата на големия човек, давате му съвети какво трябва да прави. Казвате му: Ако не ни слушаш и ние няма да ти служим. Вие се бунтувате, казвате, че не искате да мислите, да чувствате, да работите. Питате го: Не сме ли свободни да се проявяваме, както разбираме? – Не сте свободни – тихо ви отговаря големият човек. Питам: Живели ли сте един ден без любов, да знаете, какво нещо е любовта? Такова ще бъде вашето положение, ако големият човек ви напусне. Това е все едно да ви лишат само за една минута от въздух или от светлина. Само така ще почувствате какво значи липса на любов. Какво прави оня, който в един момент изгубва милиона, който е вложил в банката и на който е разчитал?

Вчера ходихме на разходка до Витоша. Колкото по-нагоре се качвахме, снегът ставаше по-дълбок, достигна до 25 – 30 см дълбочина. Питат ме защо ходя там. Искам да използвам чистия въздух. Извървяхме около 20 км път, отиване и връщане, но чистият въздух заслужава да го посетим. Движението е мъчно, мускулите се уморяват, защото краката се хлъзгат по снега. Качихме се горе, изморени, потни, салонът – полянката, не е отоплена, но всички се преоблякохме. Накладохме огън, пихме гореща вода. Всеки от нас изпи най-малко по един литър вода. На отиване се поизмъчихме, но връщането беше отлично – никаква умора.

Същият закон действа и в живота. На младини човек се качва нагоре, на старини слиза надолу. На младини приема енергия, а на старини се ползва от тая енергия. Като погледна от планината към София, чувствам ада, в който хората живеят. Всички са настръхнали, всеки бяга дето очите му видят. Навсякъде ужас! Аз се разговарям с Господа. Той пита всекиго: Де бяхте досега? Защо не ме слушахте? Защо не изпълнихте волята ми? Толкова години вече ви говоря, вие затваряте ушите си, нищо не искате да знаете. Сега и аз ви питам: Какво ще отговорите на Господа? Щом не можете да отговорите, бомбата пада върху вас. Колко българи има убити досега? Руснаци, англичани, германци са убити милиони и милиони, а българите мислят, че така ще мине, нищо няма да ги засегне. Няма да ги избегне съдбата. Като влезеш в банята, телякът ще дойде да те търка. Важно е да е майстор, да те измие добре, без да охлузи кожата ти. Не е лошо, че ще те съдят, но дано съдията не охлузи кожата ти. Днес ще ти наложат големи наказания за малки погрешки. Има случаи, когато за големи погрешки налагат малки наказания. Ако днес продадеш един чифт чорапи по-скъпо, отколкото трябва, веднага те съдят. Ако на бойното поле убиеш десет души, ще те възнаградят, ще ти дадат кръст за храброст. Грехът и злото са черната борса; доброто е бялата борса. В бялата борса цените са естествени. Там едно кило масло струва 50 лв., а на черна борса – 700 лв. Едно време килограм масло струваше два лева и половина златни. Колко са сега тия пари? Да оставим настрана ония неща, които не дават никакъв резултат. Богат си бил, богатството ти изчезнало; учен си бил, знанието ти изчезнало; добър си бил, добротата ти изчезнала. Ние не разчитаме на неща, които изчезват. Това показва, че нито богатството, нито знанието, нито добротата ти са били истински.

Аз ходя вече 35 дена на Витоша, всеки ден извървявам по 18 – 20 км. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 – 20 км., да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км. и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си. Освен Бог, никой друг не може да разреши въпросите ви. Любовта се разрешава по закона на любовта. Мъдростта се разрешава по закона на мъдростта. Истината се разрешава по закона на истината. Правдата се разрешава по закона на правдата. Свободата се придобива по закона на свободата. – Защо трябва да ходим при Господа? Колко пъти трябва да отиваме при Господа? – С едно отиване въпросите не се разрешават. Всеки ден, още със ставането си от сън, ще отиваш при Господа и ще видиш какви са отношенията ти към Него. Ако отидете в невидимия свят, между ангелите, такива, каквито сте, мислите ли, че ще ви приемат? Ще приемете ли във вашия чист, добре нареден апартамент човек с нечисти дрехи и кален? Той трябва първо да се окъпе и преоблече с чисти дрехи и тогава да влезе във вашия дом. Вие трябва да се изчистите от външната нечистота. После ще се изчистите и от вътрешната си нечистота. Вчера, като отивахме на планината, с нас дойдоха две кучета – едното овчарско, другото – птичар. Второто куче вървя до едно място добре, но после започна да крета, да изостава назад. – Защо? – Между пръстите му влязъл сняг, полепил се по космите и то не може да върви. Един брат се спря, хвана двата му крака, изчисти снега и то тръгна добре. Кучето благодари, че влизат в положението му. Дето е чистотата, там движенията са свободни.

Едно се иска от човека: да си набави нужното количество топлина и светлина. Ако топлината му не е достатъчна, той се свива, не е разположен; ако светлината му не е достатъчна, той не може да мисли добре, пак е неразположен. Щом светлината и топлината му не са достатъчни, той няма сила, не е деятелен. Такъв човек е пасивен, от нищо не се интересува. Той лесно заболява.

Човек трябва да се кали, да издържа на всички условия. Какво правят с войниците? Веднага ли ги пращат на бойното поле? Новобранците се упражняват дълго време, докато се калят и след това ги поставят на тежка работа. Ония от религиозните, които не разбират законите на живота, искат изведнъж да оправят света. Първо те трябва да знаят как да манипулират с пушката, как да поставят мерника на оръдието и след това да влизат в сражения. Погрешката не се заключава в това, че ядеш. Да ядеш, това е благословение. Важно е да не преяждаш и да не си недояждаш. Който яде умерено, той се благославя. Който преяжда и не си дояжда, той се наказва. Всички блага идат чрез яденето. Да мисли човек, това е Божие благословение. Да изнасилваш ума си, да мислиш повече, отколкото трябва или да не мислиш достатъчно, това причинява пакости. Когато умът работи, колкото трябва, човек изпитва радост, мир. Това го прави търпелив. Той спокойно очаква плода на онова, което е посял. Като вкуси от тоя плод, той се радва и раздава на ближните си. Това значи, да си помагат хората взаимно, както една система на друга, както лявата ръка на дясната и дясната на лявата.

От всички хора се иска търпение, да дочакат времето, което е определено за всеки едного. Например, аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение, аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Аз бях негова публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене.

И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. – Какво свирят? – Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите. Рядко може да срещнеш човек на Божията Любов. Рядко може да срещнеш човек на Божията Мъдрост. Рядко може да срещнеш човек на Божията Истина. Това са редки събития. Да благодарим, че сме срещнали такива хора.

Откажете се от непотребното знание в живота. Срещнал си десетина души, които са те лъгали. Казваш: Зная какво нещо е лъжата. Имам опитност. – Защо ти е това знание? Откажи се от него. Това не е знание, но изпитание. Да срещнеш десетина души, които са проявили любовта си, разбирам, все ще научиш нещо от тях. Какво ще научиш от лъжците, които са те обрали? Да срещнеш десетина души на свободата, разбирам, научил си нещо от тях. Но какво си научил от десетина души, които само са те ограничавали? Не се заблуждавайте от фалшивите придобивки. Истинска придобивка е, когато срещнеш един човек на любовта, на мъдростта и на истината. Тона значи, да придобиеш нещо, без да искаш. Това е ангел, изпратен на земята да помага на хората. Добрият човек е ангел, служител на Бога. Под „ангел“ разбирам човек, който служи на Бога с любов, със знание и със свобода. Той е път, истина и живот за всички ония, на които помага. Христос беше един от тия, които слизат на земята да помагат. Той донесе Божието благословение, но хората Го обраха и най-после разпнаха.

В една притча Христос описва какво Му предстои да мине. Той казва: „Един господар имал лозе, което работили наемници. Господарят пратил слугите си да видят как работят лозето. Наемниците хванали слугите, набили ги и ги върнали назад. Господарят решил да изпрати сина си, дано наемниците се засрамят от него. Обаче, те решили да убият сина му, да остане лозето за тях.“ С това наемниците намислили да ограбят богатството на господаря. Казвали си: „Синът няма да оправи света, поне ние да го оправим.“

Разказва се, че 30 души имали да дължат на един господар, който бил крайно сприхав. Един след друг длъжниците се изреждали пред господаря с молба да прости дълга им или да го отложи за известен срок. Недоволен от тях, той набивал всичките и ги изпращал да си отиват. Като дошъл редът на последния, той се приближил до господаря и казал: Господарю, ти би 29 души. Вярвам, че от бой ръката ти отслабна. Пощади поне мене. Господарят се смилил и му отговорил: Понеже ти единствен се погрижи за мене, за моята ръка, иди си у дома без бой. Напразно бих тия 29 души. Освен че нищо не получих, но изразходвах толкова енергия.

Това, което се разказва в приказките, става и в живота. Някой ти дължи десет хиляди лева. Ти го даваш под съд, изхарчиш четири-пет хиляди лева за разноски и в края на краищата нищо не взимаш. Знайте, че когато биете някого, вие изразходвате излишно енергия. Когато критикувате някого, петните ума и сърцето си, напразно губите енергията си. Ако някой те обере, кажи си: Благодаря, че малко ме обраха. Напълнил си едно шише вода от извора. Дойде някой, изпие водата. Трябва ли да го гониш, да му се сърдиш? Вземи шишето, иди отново на извора и си донеси прясна вода. Като отидеш до извора и се върнеш, ти ще спечелиш повече, отколкото да се сърдиш и гневиш.

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ – Да не съдим хората! – Кога? – Когато Господ е при нас. Когато Бог не е при нас, можем да се съдим. Дойде ли Той между нас, никаква съдба не се позволява. – Тоя човек има да ми дава. – Щом Господ е между вас, никой нищо няма да ви дава. Напусне ли ви Господ, всеки ви дължи. Има случаи, когато човек е отговорен за нещо. – Кога? – Когато доброволно поеме тая отговорност. Когато приема писмата, пощаджията е отговорен за тях. Всеки иска да знае, предадено ли е писмото му. Ако писмото се предава направо от даден човек на получателя, никой не носи отговорност. Същото се отнася и до мисълта. Когато една мисъл се предава направо от един човек на друг, няма нужда от пощаджия. Обичаш някого, чувството ти се предава направо. Мисли и чувства, които се предават чрез пощаджия, са сенки. Всичко, което се предава направо, е реално. Ако направо носиш благословението, ти си изпратен от Бога. Ако предаваш благословението чрез писмо, запис или друг някакъв документ, ти носиш неговата сянка. Ще кажете, че пренасянето на нещата чрез проводници е човешко. Така е, човешко е; ние не трябва да се отказваме от него, но да знаем, че е човешко. Тялото е човешкото проявление, сърцето е ангелското проявление, а умът – Божественото проявление. Докато сме на земята, умът и сърцето ни трябва да бъдат свързани с нашето тяло.

Днес всички хора са отегчени от едно тежко състояние. Днес се избиват милиони хора. Това внася психична отрова в атмосферата. Всеки търси изход, как да се освободи от тая отрова. Какво трябва да направиш, след като си ял? Ще пиеш една чаша вода, за да се смели по-добре храната. – Колко време след ядене се пие вода? – Половин или един час най-малко. Ще се нахраниш, ще пиеш вода и няма да се тревожиш за утрешния ден. Ако мишката зърне котка, има право да се тревожи, защото котката непременно ще я изяде. Обаче, попадне ли между светии, мишката няма да се тревожи, тя знае, че светията никога няма да тури капан да я лови. Той ще й отвори вратата и ще каже: Излез вън да се разходиш. Веднъж видях как един американец се разхождаше с една катеричка. Той вървеше по улицата с нея. По едно време тя се качи на рамото му, скри се под палтото му, започна да си играе с него. Той я пусне на земята и тя тръгне наред с него. После пак се качва на рамото му. Той я управлява, а тя го слуша. Само една опитомена катеричка видях в живота си, именно тая на американеца. Другите катерички се катерят по дърветата и като видят човек, скриват се. Те се страхуват от човека, да не одере кожата им. Обаче катеричката на американеца беше вън от тая опасност. В неговото лице тя виждаше пълна закрила. Тя си казваше: Намерих безопасното място. Намерих живо дърво, на което свободно се качвам, от нищо незастрашена. Той я гали, храни, добре се обхожда с нея. Сигурно тя си има специално апартаментче при него. Питам: Ако и вие, като тая катеричка, се разхождате с любовта, какво ще бъде вашето положение?

Интересен е животът на животните, интересни са техните прояви – трябва да ги изучавате. При един наш приятел дошло едно куче отнякъде, не иска да си отиде. Той оставил едно малко апартаментче – малка къщичка на разположение на кучето, но то не влиза в нея. Чуди се братът какво да направи. Един ден му дошло на ума да разшири това апартаментче. Направи го по-голямо, постла го мекичко и го остави в двора, когато пожелае кучето, да си влезе. Наистина, кучето разбра удобството. Погледна вътре, хареса му и си влезе. За да приютиш една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка в себе си, непременно трябва да им приготвиш удобно място. Ако това не направите, никакво добро не ви очаква. Всяко живо същество се нуждае от нещо специално. Умореният пътник се нуждае от почивка или от някакво превозно средство. Гладният се нуждае от хляб. Мнозина са ме угощавали, но няма да забравя угощението на един от познатите. То беше пропито с любов. Не е лесно да нагостиш човека както трябва. Следователно, ако в живота си направиш само едно добро както трябва, това е достатъчно. В света няма две неща, само едно има – само едно ядене. Доброто иде от едното. Първата хапка определи яденето. Ако си доволен от първата хапка, яденето е добро. Важни са първата мисъл, първото чувство. Говорите за първата любов. Тая любов носи всичките блага, затова е Божествена. Тя определя хода на човешкия живот. Ако тя посети човека, всичко му върви, както казва българската поговорка „по мед и масло“. Тогава целият живот на човека се осмисля.

Сега аз ви говоря, за да държите съзнанието си будно, да не изпуснете оня момент, който определя вашето бъдеще. Ако умът, сърцето и душата ви не са готови за новото, бъдещето ви няма да бъде светло. Сега очаквате мира. Ако любовта, мъдростта и истината не вземат участие в мира, не може да се говори за никаква свобода. Ако животът, знанието и свободата не вземат участие в мира, това не е истински мир. Животът на човека е създаден за нещо ценно, а не за поддържане на паразити. Паразитите трябва да излязат вън, да пасат трева, а не да лазят по главите на хората. Паразитите трябва да станат овце, да дават вълна и мляко. Днес те само взимат, без да дават нещо. Нас трябва да ни интересуват хората на любовта, на мъдростта и на истината. Нас трябва да ни интересуват хората на живота, знанието и свободата. Нас трябва да ни интересуват хората на движението, на учението и на работата. Това са хората, които трябва да срещнем в своя живот. Девет категории хора трябва да срещнем. С един крак човек не може да ходи, два крака му са нужни.

Днес, колкото хора срещате, всички са недоволни. Един е недоволен, че е болен; друг, че няма превозно средство, с което да се движи. Ще каже някой, че е доволен. Доволството с думи не се изказва, трябва да се приложи. Наблюдавам как братя и сестри от града посещават редовно събранията. Те стават рано и вървят пеш два-три километра, без да кажат нещо, без да роптаят. Нищо не им давам, да ги залъгвам; нищо не им обещавам, но те, въпреки всичко, редовно идват. Това е доволство. Аз виждам добрата черта в тях. Момък срещне една мома, докарва се пред нея. Като вижда това поведение, тя му казва: Тъй както се проявяваш, ние не можем да живеем добре. Ти трябва да имаш светъл ум, да те обичат хората; трябва да имаш добро сърце, да те обичат хората; да имаш добри постъпки, да те обичат хората. Ако всички хора те обичат и аз ще те обичам. Трябва ли момъкът да е недоволен, че е срещнал тая мома? Той трябва да благодари, че я срещнал. Когато момата срещне момъка, тя трябва да му каже три неща: Ако е болен, да му каже да стане; ако не обича да работи, да му каже да разчита само на себе си, на никакви превозни средства и да почне да работи; ако е здрав, да изпълнява Божията воля. Като говорите на хората за изпълняване Божията воля, те ще ви питат, какво нещо е Божията воля.

В древността, един християнин гладиатор отишъл да проповядва за Христа. Понеже обичал да се бори и да събаря хората на земята, като му възразявали нещо, той сграбчвал тоя-оня за врата, тръшкал го на земята и го питал: Ще обичаш ли Господа, или не? Ако Го обичаш, ще те пусна на свобода; ако не, още ще те мачкам. Лека проповед! Според мене, никой няма право да убива хората. Никой няма право да дава свобода на езика си, да казва лоши думи. Никой няма право да праща лоши мисли. Никой няма право да отправя лоши желания. Никой не е свободен да вдига ръката си, да бие. Който си позволи едно от тия неща, той не е културен човек. Да живеем при Бога и заради Него, да не си позволяваме нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, нито една лоша постъпка! Какво са допринесли лошите мисли, чувства и желания? Добрите мисли, чувства и постъпки носят всички блага в живота.

Какво искате сега? Всеки да каже какво иска в тоя момент. Искайте такова добро, което всеки може да го направи – даже и мухата. Ако отидеш при един извор, и той да е в сила да направи едно добро. Ако искаш едно добро от дървото, от камъка, и те могат да го направят. И слънцето, и въздухът, и цветята могат да направят едно добро. Такова добро искайте. Помислете върху доброто, което искате, то да бъде най-малкото. Едно малко добро всеки може да направи. Вие не сте успявали в желанията си, защото всякога сте искали големи неща, вършели сте големи, велики неща. Всички препятствия в живота ви са идвали, само защото сте искали големи, грандиозни работи. Отсега нататък ще искате малки работи. Ева искаше да стане голяма, като Бога. И Адам искаше същото. Всеки казва: Искам да стана големец, виден човек. Сегашните мъже и жени са все големи хора.

Помнете: Не искайте от хората това, което и вие не може да им дадете. Аз ви казвам това, което постоянно изисквам от себе си. Не говоря на теория само. Един човек ми даде нещо, погледна го и казвам: Това има човекът, това ми дава. Ако ми даде една ябълка, погледна я, благодаря и за нея. Една круша ми даде, пак благодаря. Едно камъче ми даде, пак благодаря. Погледна към камъчето, казвам си: Колко души са стъпвали върху него, но то си мълчи, не роптае. Малкото изворче може да ми даде повече нещо от голямата река. Тя минава, шуми, нищо не дава. Мухата е малка, но понякога и тя върши работа. Въпреки това, дето кацне мухата, всички я пъдят. На носа ти кацне, пъдиш я; на челото ти кацне, пъдиш я. Тя не се обижда, продължава работата си. Като се изпотиш, тя кацва по лицето ти, изяжда всички микроби, които се намират в потта. Аз често се разговарям с мухите. Виждам, че мухата е музикална. Като свиря, тя кацва на цигулката и слуша.

Радвайте се на всичко, което имате, което Бог ви е дал. Ще кажете, че хората са груби, обиждат ви. Някой брат ви казал една обидна дума. Не се обиждайте. Извикайте тоя брат в дома си, дайте му едно угощение. Ще се сърдите ли на големия музикант, че ви казал една строга дума? Той чува, че не взимате вярно тоновете и ви обръща внимание на това. Ако не е строг към вас, ще взимате неверни, фалшиви тонове, а с това ще пречите първо на себе си. Мисълта, чувствата, постъпките ни трябва да бъдат музикални. Ние трябва да внесем музиката като вътрешен подтик, като първо и необходимо условие за работа. Умът, сърцето и душата са готови за музика. Това значи прилагане на новата музика. Тя се възприема и предава само чрез ума, чрез сърцето и чрез душата. Като знаете това, пейте за ума, пейте за сърцето, пейте за душата.

Музика, говор има в птиците, но трябва да ги разбирате. Кукувицата не казва „куку“, но „туку“. Тя иска да каже: Страдам от главата си. Наистина, кукувицата не си прави сама гнездо, но търси готово гнездо, да снесе яйцата си и повече нищо не мисли. Тя съзнава, че не е грижлива майка, но не може още да се изправи. Това означава нейното „туку“. Казвам: Всяка майка, която не отглежда сама своите деца, но ги оставя другите да ги отглеждат, е кукувица. Голяма е кукувицата, но оставя яйцата си на малките птички, те да ги измътват.

Сега, с колко години искате да се подмладите? Коя възраст ви е най-приятна? Ще кажете, че 14 годишната възраст е приятна. Числото 14 е число на жертва; 15 е число, при което злото се разколебава; 16 е число, при което основите на злото се събарят. Числото 18 е несретно. Числото 19 е благоприятно за българите. То работи за тях. Те не знаят това. Българинът обича числата 3, 6 и 9, защото и тия числа работят за него. Той се спира и на числото две, затова впряга два вола, два коня. Ако има три коня, единия оставя в запас, а двата впряга. Като българи, пожелайте да станете на 19 години. Числото 19 означава заключение на една Божествена епоха. Единицата е Божествено начало, а деветорката – най-умната дъщеря или най-умният син на Бога. Като приемете числото 19, пожелавам ви да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога, за да вършите Неговата воля, както Той желае.

Тая беседа излезе малко дългичка. – Защо? – Защото всичките ви работи са дълги. Ако вие скъсявате нещата и аз ще ги скъсявам. Ако вие говорите дълго и аз ще говоря дълго. Говорете колкото може по-късо. Скъсявайте нещата. Нека всичко в света бъде по-късо. Това е най-малкото добро, което може да се направи. Яжте толкова, колкото трябва – ни повече, ни по-малко. Пестете времето, пестете енергията. Това изисква законът на икономиката.

13. Лекция от Учителя, държана на 29 декември 1943 г., София. – Изгрев.


Общ Окултен Клас
29.12.1943 06:00 Сряда, София
 
Из том „Новият светилник”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 28.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка

Посещения: 1784

- * + MS Word Отпечатай
Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни.
 
« Родени от Бога Още Лекции От ООК | Обратно към всички текстове » Безопасното място