| Порталът към съзнателен живот |
Родени от Бога
(Общ Окултен Клас,
05.01.1944 06:00 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Изпейте песента: „Сила, здраве е богатство.“
Упражнение за дишане, с движение на ръцете.
Да се изпее песента: „Благославяй, душе моя, Господа.“
Какво е състоянието на болния? – Той вижда навсякъде само лошото. Всичко му е криво, черно. – Защо е така? – Защото излиза от рамките на нормалния живот.
Казано е в Битието: „Направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Това е първият човек, който не се е проявил още на земята. Той е на небето. Казано е още: „И създаде Бог човека от пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана той жива душа.“ Това е вторият, сегашният човек, който живее на земята. В двата човека са свързани двете начала – Божественото и човешкото, организираното и неорганизираното. Всеки човек има възможност да прави погрешки и да ги изправя. Грехът е страшно нещо. Неговото начало не е в човека, то се крие в напредналите същества. Несъзнателно човек става проводник на тия същества и прави погрешки и престъпления. За тия погрешки държат отговорен човека. На него приписват и добри, и лоши качества. Всъщност, нито доброто, нито злото са качества на човека. Те принадлежат на ангелите, на ангелския свят. Затова казваме, че има паднали ангели, както и възвишени ангели. Човек не е господар на земята. Това, което става днес – сегашната война, не се дължи на човека. Духовете воюват, а не хората. Отивате на бойното поле, виждате, че и коне воюват. Обаче, зад конете се крият хората. Те ги управляват. Ако сте ясновидец, ще видите, че зад хората, които воюват, се крият духовете. Както конникът възсяда коня и го управлява, така и духовете възсядат хората и ги управляват. Днес всички се питат: Кой народ ще победи? Оня народ ще победи, който прилага закона на любовта.
Сегашните хора трябва да воюват за любовта, за мъдростта, за истината; сегашните хора трябва да воюват за живота, за знанието и за свободата. Сегашната война не е истинска война, това е играчка. Човек трябва да има знание, да е приел Божието дихание съзнателно и да бъде роден от Бога. Само при тия условия той може да воюва. Докато не се роди от Бога, човек всякога ще бъде неразбран. Ако телето се моли за нещо, ще бъде ли разбрано? Никой не може да разбере молбата на телето. – Защо? – Защото не прилича на човека. Когато детето се моли за нещо, майката и бащата го разбират – то прилича на тях. На същото основание, докато човек не е роден от Бога, колкото и да се моли, никой не го разбира. Роденият от Бога прилича на своя Баща. Той се моли на Баща си, и молитвата му се приема. Бог го слуша и разбира, и хората го разбират. Ако ние не сме родени от Бога и не приличаме на Него, Той няма да ни слуша. Може ли Той да ни слуша, докато правим различни глупости? Много телешки глупости има в човека. Под „теле“ разбирам същество, което не знае и не може да говори. Телето издава някакви звукове, но това не е говор. Роден от Бога е оня, който има ясна представа за нещата. Той говори, и всички го разбират.
Сега аз говоря за Божественото в човека. – Кое говори в човека? – Божественото. За него говорът е необходимост, цел в живота. В тоя смисъл, и музиката е необходимост, цел в живота. Без музика няма прогрес. Ако сам свириш, или ако слушаш други да свирят, ти прогресираш. С музиката човек помага на себе си и на окръжаващите. Същото се отнася и до мисълта. Като мислиш право, ти помагаш и на себе си, и на своите близки. Като се молиш, ти помагаш и на себе си, и на близките си. Изобщо, Божественото свързва и обединява нещата. Ето, Бог вдъхна дихание в първия човек, и от Неговото дихание всички хора дишат. Заради това дихание ти трябва да мислиш, както Бог мисли. Повечето хора днес не мислят, но се страхуват. – От кого се страхуват? – От подобните си. Има смисъл да се страхува човек, но от Бога. Страхът от Господа е начало на мъдростта. Първият човек, като сгреши, изпита страх от Господа. Съзнанието му се пробуди, и той разбра, че е сгрешил. Страхът е резултат на пробуждане на съзнанието. Тогава човек разбира, че не е изпълнил Божията воля. Човек ще греши, докато почне да различава доброто от злото.
Кое е ценното в човешкия живот? – Чистотата и светостта. Да бъдем чисти по отношение на себе си и свети по отношение на Бога. Чистотата е необходимост за човека. Без чистота той не може да се развива, не може да бъде здрав. – Защо се къпе и мие човек? – За да бъде чист, да отвори порите на своето тяло, да диша през кожата. Човек има около седем милиона пори на кожата си, които трябва да се отворят, да влиза през тях Божественото дихание. Човек не диша само чрез носа си, но и чрез порите на цялото тяло. Ако се запушат порите на тялото с восък, човек веднага ще умре. Чистотата е необходимост за човека, а светостта – идеал, към който се стреми неговата душа.
Питате: Защо става сегашната война? Нужна ли е тя? Тая война е предсказана отдавна. Чрез нея Бог изправя света. Войната иде като резултат на отклоняването на хората от правия път. Никой народ не е служил на Бога, както трябва – и българите, и руснаците, и англичаните, и германците. – Кой ще победи в тая война? – Ще победи оня, който носи любовта, мъдростта и истината. Ще победи оня, който носи живота, знанието и свободата. Ще победи оня, който носи движението, учението и работата. Това трябва да се разбере от всички! Вън от тия условия, никаква победа не може да се очаква. Днес се бият в домовете всички синове – и големи, и малки. Кой от тях е най-обичан от родителите? – Който изпълнява тяхната воля. Всеки син, който не изпълнява волята на баща си, не е обичен син. – Кои ученици обича учителят? – Които учат, които свирят добре. Ако не учат добре и не свирят добре, той не ги обича. Ще кажете, че някой ученик има добро сърце. – Добър е, добро е сърцето му, но не учи. Човек, който не мисли правилно, не чувства правилно и не постъпва правилно, не е умен, не е добър, не е справедлив. Добрият човек трябва да е умен, трябва да е справедлив. Без вътрешна просвета, човек не може да бъде добър. Добрият носи в себе си светлина, топлина и сила. Казано е в Писанието: „Страхливият не може да влезе в Царството Божие.“ – Защо? – Защото, като се страхува, той не може да прояви нито светлината, нито топлината, нито силата си.
Един ден се разхождам по поляната на Изгрев. Отдалеч видях един заек. Приближих се към него. Той искаше да избяга, но сви уши и остана на мястото си. Хванах го, взех го в ръцете си и започнах да го милвам. Той седи сгушен, поглежда ме. Започнах да се разговарям с него. Питам го: Защо сви ушите си? – Искам да стана като тебе, да разбера, какъв човек си и какво мислиш да правиш с мене. Досега са ме нападали и орли, и лисици, и кучета, всички съм опитал. Тебе не познавам. Какво мислиш да правиш с мене, не разбирам. Поговорихме си със заека и го пуснах на свобода. Казвате: Вярно ли е, че си говорил със заека? – Говорих, но не както вие разбирате. Когато човек разбира езика на животните, може да се разговаря с тях.
В древността, имало един човек, който разбирал езика на животните и се разговарял с тях. Един от приятелите му го замолил, да му предаде нещо от тоя език, и той да се разговаря с животните. – Не мога да ти го предам, не искам да те направя нещастен. – Моля ти се, научи ме на тоя език и не се грижи за мене. Понеже много настоявал, молбата му била задоволена. Един ден в двора му дошло едно малко, слабо, мършаво кученце. Господарското куче, добре изхранено, запитало малкото кученце: Защо дойде в нашия двор? – Гладно съм, търся нещо да хапна. – Рано си дошло. Тия дни ще се разболее коня на господаря и ще умре. Ела след два-три дена, тогава ще има какво да си хапнеш. Като чул това, господарят казал на слугата си: Иди да продадеш коня. После си казал: Ето, като зная езика на животните, нищо не изгубих. Дошло малкото кученце, но голямото му казало: Пак идеш напразно. Господарят продаде коня преди да умре. Ела след няколко дена, кравата ще умре; ще има нещо и за тебе. Господарят чул разговора между кучетата и прибързал да продаде и кравата. И в тоя случаи останал доволен, че знае езика на животните. Кученцето пак не могло да си хапне нещо от големия, богатски дом. Голямото куче му казало: След три дена господарката ще умре. Тогава ще раздават; и на тебе ще се падне нещо от благата. Господарят чул и тоя разговор, но нямало какво да прави. Конят и кравата продал навреме, но какво да прави с господарката? Значи, когато злото ни засегне отвътре, работата не върви.
Казвам: Не желайте да знаете езика на животните. Изучавайте езика на Бога, т. е. езика на любовта. Две хиляди години вече се изминаха от идването на Христа. Знаете ли езика на любовта? Днес аз говоря на български език, но, като го сравнявам с Божествения език, намирам, че е много неорганизиран, не само в препинателните знаци, но в буквите, в правописа, в изговарянето. Как ще изкажете на български език любовта? Ти никога не можеш да кажеш една дума на Божествен език, ако не разбираш нейния смисъл, ако не я чувстваш отвътре. В Божествения език думите имат само едно значение. Понякога една дума означава цяла реч. Не можеш да говориш за любовта, ако не разбираш смисъла и съдържанието й.
Ботаникът не може да говори за ябълката, ако не разбира, как се сади, какво дърво е тя, как цъфти и връзва. Като узрее, той ще вземе една ябълка и ще каже: Заповядайте, това е ябълка. Опитайте я и дайте мнението си за нея. Като изядете плода, ще дойде знанието за ябълката. Ева разбра, какво нещо е доброто и злото, след като яде от забранения плод. Ако Бог беше разказвал на първите човеци, какво е злото и доброто, нищо нямаше да разберат. Като ядоха, те го научиха. Злото в човека се крие в областта на слепите очи. Затова, именно, главата на убийците е широка при ушите, а горе е тясна. Ония, които обичат повече да си хапват, са разширили главата си около слепите очи. Не се плашете от това, че ядете. Важно е човек да не преяжда и да не си недояжда. При това положение той е на крив път. Обаче, ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. Ако се лакоми да придобива повече, отколкото му е дадено, той е на крив път. Ако пести и се изтощава, пак е на крив път.
По какво се отличава лакомството от пестеливостта и икономията? Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Той преглежда всички пера в сметките си и казва: Това перо не може да се съкрати, онова не може да се съкрати. Той не знае, отде и как да направи съкращение на бюджета си. Обаче, като изгуби част от капиталите си, веднага намира начин да съкрати нещо. Икономията почива върху пестеливостта. Катеричката е пестелива. Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана. Кокошката нито е пестелива, нито икономистка. Дайте й крина жито, тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея. Че утре ще гладува, тя не иска да знае. Казвате: Добър е Господ, пак ще даде. – Добър е Господ, но не постъпвайте като кокошката. Не пръскайте житото навън. Кокошката е доста тщеславна. Тя казва: Аз имам цяла крина жито, и на вас ще дам. – Да му мисли господарят, който дава. Това е неблагодарност. Понякога и хората, като кокошката, се качват на крината, мислят, че всичко е тяхно. Не е така. Само онова е наше, което в даден момент можем да опитаме. Наши са само оная мисъл, онова чувство и оная постъпка, които разбираме и с които в даден момент можем да се ползваме. Това, от което не можем да се ползваме, не е наше. То принадлежи на другите хора.
Казано е: „Роденият от Бога грях не прави.“ Бог слуша молитвата и отговаря само на оня, който е роден от Него. Иначе, колкото и да се моли, не му отговаря. Христос казва: „Господи, когато съм се помолил, всякога си ми отговарял. Отговори ми и сега, за да те познаят другите.“ Ако в молитвата има тщеславие, тя остава глас в пустиня. Когато молитвата ти се приема, радвай се, че е приета, без да се хвалиш и разправяш на хората за това. Когато Христос отвори очите на слепия, каза: „Иди, измий очите си и на никого не разказвай за това, което се е случило.“ Слепият направи точно обратното. На всички разказа, че Христос му отвори очите. Мощна сила е молитвата, но малцина са опитали нейната сила. Ако Българският народ, както и всички народи, и цялото човечество знаеха да се молят, хората нямаше да воюват. И при това положение могат да воюват, но тая война щеше да произтича от Божията любов, мъдрост и истина. Тая война щеше да се основава на живота, на знанието и на свободата. Аз не говоря за човешкия живот, за човешкото знание и за човешката свобода, защото те са неразбрани неща. Най-неразбраните работи са човешките. Страшно е, когато човешките работи се смесят с Божествените, защото и последните стават неразбрани. Досега хората са изучавали най-мъчните работи – човешките. Като ученици, съветвам ви да изучавате божествените работи, като най-лесни. Докато сте в човешкия свят, всички са готови да ви служат, но при условие, че сте богат и можете да плащате. Щом изгубите богатството си, всички ви напущат. В Божествения свят не е така. Там всеки е готов да служи без пари. Там служенето е от любов. В Божествения свят първо слугуваш, после господаруваш. В човешкия свят е точно обратно: първо господаруваш, после слугуваш. Като човек, ти питаш: Защо ще слугувам? – Ще слугуваш на човека заради Бога в него. Ще слугуваш на едно дърво заради плода, който ще ти даде. Ще слугуваш на водата за живота, който ще внесе в тебе. Ще слугуваш на хляба, на житото за живота, който ще приемеш от него. Кой не слугува на хляба? Хлябът е господар, вие сте слуги. Погрешката на човека се заключава в това, че той се мисли за господар. Когато хлябът се откаже от човека, тогава съзнанието му се пробужда, и той вижда, че не е никакъв господар. Силата се крие в хляба, а не в човека.
Помнете: Любовта е толкова необходима за човека, колкото и хлябът. Знанието е толкова необходимо, колкото и светлината. Без светлина никой не може да си намери пътя. Свободата му е тъй необходима, както въздухът. Хората имат и живот, и знание, и свобода и, въпреки това са недоволни. Как може да станете доволни? Опитвали ли сте се да направите някого доволен? Мислите ли, че ако ви дадат десет милиона лева, ще бъдете доволни? Няма да бъдете. Някои хора имат повече от десет милиона, и пак не са доволни.
„Роденият от Бога грях не прави.“ Какво означава тоя стих? Възможно ли е човек да живее на земята и да не греши? Той прави погрешки, но Бог ги изправя. Страшно е, когато човек греши и не може да изправи погрешките си. Това се случи с Адам и Ева. Те сгрешиха и не изправиха погрешката си. Тяхното грехопадение завлече и животните. Преди грехопадението животните бяха на по-висока степен на развитие, отколкото са сега. Тогава те говореха и се разбираха с хората. Днес хората заеха тяхното положение. Те сега говорят, но сами не се разбират. Техният език е животински. Животните паднаха още по-надолу. Днес те си служат със звукове, с отделни срички, но не с думи и изречения.
Вслушвайте се в звуковете на животните и на птиците, да откриете нещо в тях. Гургуличката, например, издава особени звукове „кукуру“. В тях се крие голямо съдържание. Гълъбът издава звуковете „гу...у“. С това той иска да каже: Всичко ще се превърне на добро. Животните са души, изостанали в развитието си. Те са подобни на туристическите хижи; в тях се спират възвишените духове за известно време, да свършат някаква работа. Освен това, всяко животно е символ на известно качество, на някаква добродетел. Например, гълъбът е символ на чистота и святост. Той дава пример за издръжливост в убеждението. Дух Свети се представя във вид на гълъб. Казано е: „Бог изпраща Духа си, и хората оживяват.“ Отнеме ли Бог Духа си, хората умират. Това, което дава живот, се представя във форма на гълъб. Няма по-чиста птица в яденето от гълъба. Хиляди години откак гълъбът съществува, но той не е изменил храната си. Той яде само зрънца. Другите птици се хранят с червейчета, с мухи, но гълъбът, и при най-лошите условия на живота, е запазил храната си. Той единствен е вегетарианец. Някой казва, че не може да направи това или онова. Казвам: Ако гълъбът може да издържи на своето убеждение и при най-лоши условия, защо и ти да не можеш да направиш нещо?
Кое е онова, на което човек трябва да издържа? – Това е любовта към Бога. Дали съзнавате това, или не, не е важно. Любовта, като процес, е или подсъзнателен, или съзнателен, или свръхсъзнателен. Срещне те някой човек и, без да знае защо, ти направи едно добро. Ти си свързан по съзнание с неговото далечно минало. Това е подсъзнателна проява на любовта. В миналото някога, ти си направил добро на тоя човек, и днес той ти благодари. По същия начин някой може да ти причини пакост. Причината за това пак се крие в далечното минало. Всичко, каквото е направил човек в миналото, добро или зло, се връща. И най-малката лоша мисъл, или лошо чувство се връщат към оня, от когото са излезли. Доброто и злото, които днес се изявяват, се крият в далечното минало. Техните корени са дълбоко заровени в съкровищницата на човешкото подсъзнание. Каквото си помислил за Господа, или както си се проявил към Него, всичко ще ти се върне. В Господа не може да се задържи нищо нечисто. Отправиш ли една нечиста, крива мисъл към Него, тя веднага се връща към тебе. Само така ти ще се изправиш. Ние сме дошли на земята да се учим и да изправяме погрешките си. Как можем да говорим за любов, ако не обичаме Бога, Който ни е дал всичко? Как ще обичаме ближния си, ако не обичаме Духа, Който работи в него? Като обичаме Бога и Духа, ние обичаме и себе си.
Какво става днес в света? Цели градове и села изчезват, милиони хора се избиват; къщи, имоти изчезват. Какво ще стане с ония, които разчитаха на богатството си? Един българин отишъл в Германия. В скоро време той забогатял, спечелил осем хиляди марки, които внесъл в една от Германските банки. Спокоен, че се осигурил, той се готвел да се върне в България. Обявила се войната, и той останал в Германия. В една от бомбардировките изгоряла къщата, в която живял. Всичките му книжа изчезнали. Той веднага отишъл да види, какво е станало с банката. Какво да види? Цялата банка изгоряла. Като се огледал натук-натам, разбрал, че всичкото му богатство изчезнало. Не му оставало нищо друго, освен да се примири с мисълта, че поне той останал жив. Върнал се в България с празни ръце, както заминал. Знайте, че и вие ще заминете за другия свят с празни ръце, като тоя българин. Всичко, което имате на земята и разчитате на него, ще ви се вземе.
Какво се иска от човека? – Да живее добре. Това не може да му се наложи. Насила никой не може да живее добре. Добрият живот е съзнателен, свободен процес. Не можеш да накараш някого насила да живее добре. Ще живееш добре, не от страх, но от съзнание. Ще живееш добре, не за угода на хората, но за себе си. Защо свиря аз? За себе си, за своето ухо и за своята душа. На ухото ми е приятно да слушам хубаво свирене. На душата ми е приятно да чува хубава музика. Това, което е приятно на моето ухо, е приятно и на другите. Като живеем добре, да е приятно и на нас, и на другите. Да се радваме на своите светли мисли и чувства. Да се радваме на своите разумни постъпки. Да не бъдем неразумни деца, които не оставят майките си да вършат свободно работата си. Да не бъдем и като неразумната майка. Доброто и разумно дете оставя майка си да върши свободно работата си. Добрата и разумна майка знае, как да постъпва с детето си. Когато има работа, тя приспива детето си и се чувства свободна, навреме свършва работата си. Иначе, детето ще се хване за роклята й и няма да я остави да работи.
Стреми се да се освободиш от закачките на живота, да работиш свободно на Божествената нива. – Как да работя? – Ще се молиш и ще работиш. Молитвата е работа, от която приемаш нещо и за себе си, и за окръжаващите. Всички хора трябва да се молят, да придобият някакво благо и да го предадат на близките си. Молитвата е общ процес, както и мисълта. Като мислиш право, ти се свързваш с всички ония, на които съзнанието е будно. Те възприемат твоята мисъл, и ти приемаш тяхната. Само така хората взаимно си помагат.
Ако не могат да си помагат, хората се страхуват от живота. Особено сега те са под постоянен страх от бомбардировки. Когато денят, или нощта е ясна, хората най-много се страхуват от бомби. Вчера беше мъглив ден, но пак дойдоха аеропланите. Бог каза на ония, които дойдоха с аеропланите само да сплашат софиянци, но да не пущат бомби в града. И така стана. Казвам: Молете се да падат бомбите по-далеч от вас. Добрите хора отдалечават аеропланите; лошите хора ги привличат с мисълта си. Неприятно е да гледаш и чуваш, как идат аеропланите и как бомбардират градовете. Има ли нещо приятно в пушката? На кого пушката е допринесла нещо добро? Цъкне някоя с пушката си, заек убие. Друг цъкне, птица убие. Пазете се от злото. Дръжте го далеч от себе си. Да бъде доброто близо до вас, а злото – далеч от вас. Да се замести злото с доброто. Любовта да се приближава към вас, а страхът да се отдалечава!
По какво се познават добрите хора? По своята магнетичност. Добрият човек е обвит в магнетична дреха, която не пропуща студа. Нямате ли такава дреха, вие треперите от студ, краката ви изстиват. Това показва, че нещо ви недостига. Ако краката ви изстиват, доброто е слабо у вас. Ако ръцете ви изстиват, справедливостта ви е слаба. Ако очите ви недовиждат, нарушили сте някъде истината. Ако ушите ви недочуват, нарушили сте мъдростта. Казвате: Остаряхме вече. Според мене, стар човек е оня, който ходи добре, вижда добре и чува добре. Колкото по-дълъг път може да извърви човек, толкова по-стар е той. Старият издържа на всичко.
И тъй, бъдете справедливи към себе си. Не насилвайте тялото си, не насилвайте ума, сърцето и душата си. Отиваш на екскурзия, влязло едно пясъче в обувката ти. Не се измъчвай. Спри се за малко, извади пясъчето и продължи пътя си. Не носи тесни обувки, които образуват пришки и мазоли на краката ти. Като се намериш в мъчнотия, не роптай, но се помоли на Бога да се справиш с мъчнотията. Сега, хората се молят, само когато чуят, че идат аероплани. И това е добре. Радвам се, че аеропланите ще ги накарат да търсят Бога. Така хората ще се научат да посрещат спокойно злото. Като дойде бирникът да събира данъци, те няма да се страхуват от него.
Едно се иска от всички хора: Да приемат любовта доброволно, а не чрез насилие. Бог не иска да му служим чрез насилие. Като чада Божии, от вас се иска вътрешно, дълбоко разбиране на любовта, да служим на Бога с радост, да изпълним Неговата воля. Ако не изпълним волята Му, ние сме изложени на големи страдания, както еврейският народ. Ето, Бог даде на тоя народ 36 хиляди обещания, които и до днес не са изпълнени. – Защо? – Защото евреите не изпълниха Божията воля. Те не приеха Христа, своя Месия. И до днес те са пръснати по цялата земя.
Това, което се казва за евреите, се отнася и до вас. И вие имате 36 хиляди обещания от Бога. Вие сте дошли на земята да се учите, да приемете Божията Любов и да я приложите. Как ще се приложи, по какви методи, това не е важно; важно е да имате плодове. Когато искам да направя добро на някого, ще го приспя и ще сложа пред него най-хубавите ябълки и круши. Като се събуди, той ще благодари за хубавите плодове, без да знае, кой ги оставил и как ги е оставил. Искам да помогна на някого. Ще се преоблека, никой да не ме познае, и ще му помогна. Той не подозира, кой му е помогнал. Когато правя добро и помагам, не е важно да ме познаят хората; важно е какво са придобили те от хубавите плодове и как благодарят на Бога за направеното добро. Ако познаят любовта, аз се радвам на доброто, което съм направил. Ако оня, който е изял хубавите плодове, отива да мъчи хората, аз търся нов начин да му помогна да влезе в пътя на доброто и на любовта. Аз търся причината в себе си и казвам: Вторият път ще внеса повече сладчина в тия плодове.
Помнете: Бог работи по незнайни пътища, никой да не Го вижда, никой да не Го забелязва. Като види, че човекът, на когото помага, не може да се пробуди, Бог прилага друг метод за него. Той си служи с много начини, докато събуди желанието в човека да прави добро. Някои казват, че светът с добро не се оправя. – Ако с добро светът не се оправи, без добро съвсем не може да се оправи. Да мислите, че светът може да се оправи без добро, това е все едно да видите карикатурата на някого и да кажете, че това е портретът му. Карикатурата не е истинският човек. Ако представите Божествения човек такъв, какъвто не е, това е карикатура. Ако представите любовта такава, каквато не е, това е карикатура. Стремете се да представяте нещата такива, каквито са, а не карикатурно.
По какво се познава човекът на любовта? – Той е здрав, сладко яде, сладко спи, работите му се нареждат добре. В който дом влезе, вратите се отварят широко за него. Напусне ли го любовта, вратите на всеки дом се затварят за него; умът му потъмнява, сърцето му се разколебава, здравето му се нарушава. Да приемем любовта, за да бъдем здрави. Любовта е проводник на великите Божии блага в света. – Защо съм болен? – Защото не следваш пътя на любовта. Ти си роден здрав, от здрави родители, но си направил голямо отклонение в живота. – Какво да правя, та да придобия здравето си? – Трябва да се родиш отново от Бога. Роденият от Бога е всякога здрав. За него се казва, че е научен от Бога. Никой не може да предаде на човека науката на любовта, освен Бог.
Ето, и аз ви говоря за любовта, но ако Духът не влезе във вас и не ви изясни това, което говоря, нищо не може да разберете. Влезе ли Духът във вас, вие ще разберете нещата вътрешно и ще ги приложите. Важно е да ви се говорят верни неща, да ви се обясняват правилно, за да ги прилагате разумно. Какво ви коства да дишате правилно? Какво ви коства да отворите очите си, за да приемете Божествената светлина? Поеми дълбоко въздух, напълни дробовете си – нищо повече не се изисква от тебе. Отвори очите си и приеми светлината – нищо по-лесно от това. Всичко в живота е лесно постижимо, когато си в пътя на любовта. Напуснеш ли тоя път, всичко е мъчно. Казваш: Не мога да отворя очите си, клепачите ми натежават. Не мога да отворя устата си, нямам разположение. – Приложи любовта, за да се отворят и очите ти, и устата ти. Казвате: Кой ли не ни е говорил за любовта? И майка ни, и баща ни, и учители, всички са ни говорили и за доброто, и за любовта; всички са ни учили, давали са ни знания, но от много знания остаряхме. – Едно ви недостига: да приложите знанието.
Днес искам от вас да направите най-малкото добро. Няма живо същество, което да не прави най-малкото добро. В малкото добро се крие силата на Бога. В най-малката любов се крие силата на Бога. Търсите ли Бога, очаквате ли някакво благо, ще го намерите в най-малкото добро и в най-малката любов. Бог е в малките работи, а не в големите. Ако искаш да направиш нещо голямо, велико, обърни се към човека. Той се занимава с велики работи. Ето защо, разчитай на онова, което в даден момент можеш да направиш, колкото и да е малко. Хилядите километри, които извървяваш, зависят от малките крачки, направени една след друга. Ако всяка крачка е добре направена, много такива крачки правят един километър. Много километри, правилно извървени, образуват хиляди километри. Не можеш ли да направиш една крачка, както трябва, не можеш да напредваш. Ти не можеш да мислиш нито за един километър, а още повече за хиляди километри.
„Роден от Бога“. Умът трябва да се роди от Бога. Сърцето трябва да се роди от Бога. Душата трябва да се роди от Бога. Духът трябва да се роди от Бога. И ти, човекът, трябва да се родиш от Бога. Само роденият от Бога има всички условия да се прояви. Казано е в Писанието: „Роденият от Бог грях не прави.“ Оставете настрана греха, той не е ваш. Не говорете и за погрешките си, но ги изправяйте – това е вашата задача. Всяка малка погрешка може да се превърне в добродетел – от човека зависи това. Ти изядеш една ябълка. Съдят те, че си направил погрешка. Как ще изправиш погрешката? Ябълката има семчици. Вземи една от тия семки, посади я в земята и мълчи, не се оправдавай за погрешката. След време от тая семка ще израсте голямо дърво, което ще даде плодове за много хора. Ти превърна погрешката си в благо за мнозина. Семката на ябълката ще изправи вашата погрешка. Ако изядете ябълката, без да посадите семката й, погрешката ви остава непоправена. Значи, във всяка погрешка се крие по една семка, която ще ви спаси. Посейте семката на погрешката си, за да я изправите. Повечето хора страдат от неизправяне на своите погрешки, т. е. от изядени ябълки, без да посеят техните семки. Посаждайте семките на ябълките, които изяждате, за да изправяте погрешките си. Това е новото, което иде сега. В това се крие новото пророчество.
Какви бяха старите пророци? – Хора, служители на Бога. Те не бяха царе, владици и патриарси, но проповедници на Словото Божие. Те бяха гонени, преследвани, ненавиждани. Наричаха ги лъжци и магьосници, не им вярваха. Ония, които следяха техните пророчества, започваха да им вярват. – Кога им вярваха? – Когато пророчеството им се сбъдваше. И сега има много пророчици, ясновидки. Една ясновидка казала, че София щяла да бъде бомбардирана само три пъти. Обаче, досега вече пет пъти я бомбардираха. Друга ясновидка казала, че тая бомбардировка е последна. – Може да е последна, може и да не е последна, сами ще видите, ще бъдете свидетели на всичко.
Питате: Докога ще има бомбардировки? – Докато хората не се научат да любят Бога. Щом се научат да любят Бога, бомбардировките ще престанат. Това е закон. Следователно, ако се научим да любим Господа, да пазим Неговото знание, както и свободата, която ни е дал, няма да има повече бомбардировки. Ако сме силни да издържим на това изискване, ще опишем около себе си една окръжност, която никой не може да премине. И аероплани да дойдат, ще стигнат до окръжността и няма да я преминат. Ако нямате любов, всеки ще премине кривата линия и ще стъпи на кръга.
Като ви наблюдавам, виждам, де сте сгрешили. Погрешката ви се крие в младините ви. Когато сте били млади, търсили сте любовта. Проповядвали са ви за любовта, т. е. за Господа, но по крив път. Вие сте мислили, че ще намерите любовта и младата мома, или в младия момък. Намирате младата мома, или младия момък, но Господа изгубвате. Възлюбете първо Господа, а после младата мома, или младия момък. Бог ще ви намери другарка или другар. По какво се отличава другарката, която Бог е определил, от оная, която човек сам си избира? Другарката, избрана от Бога, никога не изчезва от очите на своя възлюбен. Тя е извор, който постоянно дава, и на който водата никога не се намалява. Извор, който от време на време престава, не е Божествен. Всеки извор, който постоянно тече и не намалява, е Божествен. Аз пия вода само от Божествени извори, които постоянно клокочат. Дето е Божественото, там е щастието. Дето е любовта, там е изобилието. Като любя Бога, ще получа всичко най-хубаво. Ако съм цигулар, ще имам най-хубавата цигулка; ако съм учен, ще имам най-хубавата библиотека.
„Роденият от Бога грях не прави.“ Това значи: Роденият от Бога не допуща греха до къщата си. Рече ли грехът или погрешката да го посети, той веднага се справя с нея. – Какво представя погрешката? – Голо дете. Роденият от Бога веднага го облича с нови, чисти дрехи и го пуща на свобода. Това е превод на погрешката. Следователно, ако някой те пита, как да изправи погрешката си, кажи: Както добродетелният отхранва, облича сирачето и го пуща на свобода, така ще облечеш своята погрешка в чиста, нова премяна, ще я нахраниш с чиста, доброкачествена храна и ще я пуснеш да си върви, да бъде далеч от тебе.
„Роден от Бога“. Казвате: Бог не ни слуша, не отговаря на молитвите ни. – Защо не ви слуша? – Защото и вие не Го слушате. Като плачете и роптаете, слушате ли Господа? Защо плачете? Ще кажете, че плачете, защото хората ви измъчват. Според мене, причината да ви измъчват хората е във вас. Причината за всички страдания и недоразумения се крие в самите вас. За да избегнете мъченията и страданията, научете се да виждате поне една добра черта в своя ближен. Всеки човек е свещена книга, една Библия. Срещнеш един брат, или една сестра. Отвори внимателно неговата Библия, прочети най-хубавата страница от живота на твоя брат или сестра и запази прочетеното в твоя ум и в твоето сърце. Когато срещна един брат, аз го погледна добре и мислено му казвам: Ти можеш да мислиш добре, и твоята мисъл да радва всички хора. Като срещна една сестра, и нея погледна добре и казвам: Ти можеш да чувстваш добре, и твоите чувства да радват всички хора. Това подразбира чистият и добър поглед.
Следователно, като се срещате, отправяйте един към друг по един мил, чист поглед и се запитвайте: Могат ли всички хора да се радват на нашите мисли? Могат ли всички хора да се радват на нашите чувства? Казвам: Всички хора трябва да се радват на нашите мисли и чувства, и ние да се радваме на техните мисли и чувства. Това е закон. Казано е: „Да възлюбиш Господа и да възлюбиш ближния си.“ Това значи: Да се радваш на Божиите мисли и чувства; да се радваш на мислите и чувствата на своя ближен. Като се радваш на Бога, Той ще се всели в твоя живот. Като се радваш на ближния си, и той ще ти се радва. Да се радваш на любовта на всички хора, на техните мисли и чувства, това значи да си роден от Бога и да си свободен от греха.
Изпейте песента: „Аз мога да кажа, че слънцето утре ще изгрее.“ Като пеете тази песен, свързвайте се с любовта. Да грее слънцето, да царува любовта. Пейте и възпявайте любовта, в която са вложени методите на самовъзпитанието. Мнозина мислят, че, като отидат на оня свят, там ще научат всичко. Не е така. Много работи ще научите и на земята. Те ще бъдат основа и за оня свят. Например, ядете твърда храна, но ако тя не се превърне в течна и не се приеме от мозъка като кръв, нищо не може да се постигне. Без кръв в мозъка никаква мисъл не може да се роди. Следователно, ако вие не носите известен материал от физичния свят, разбиранията ви за духовния живот ще бъдат непълни. Физичният живот е импулс за духовния. Ти слушаш някой да свири; вместо да се импулсираш, казваш: Аз не мога да свиря като него. – Като него не можеш да свириш, защото не си учил, но след време, след много години, ще можеш да свириш като него. Ти искаш в малко време да придобиеш много нещо. Това е невъзможно. За придобиване на хубавите работи е нужно много време. – Не мога да бъда добър. – Можеш да бъдеш добър, но много време се изисква за това. Стремете се да бъдете добри, справедливи, да мислите право, защото само така ще изработите характер, ще станете ценни. Мислите, чувствата, добрите постъпки правят човека характерен.
Да не се колебаем в Божественото, което работи в нас. Да знаем, че то работи различно в различните хора. Обаче целта, към която хората се стремят, е различна, затова и плодовете на техния живот са различни. Каквито и да са плодовете, радвайте се. Търси доброто във всеки плод и не прави разлика, дали е ябълка, круша, слива, портокал. Всеки плод носи нещо Божествено в себе си, но един от друг те се различават. Лимонът се различава от портокала, портокалът се различава от ябълката, ябълката – от сливата. Едно трябва да се знае: Всеки Божествен плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество; ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество. Каквато храна яде човек, такъв става. Вижте, какво представят месоядните! От храната, която употребяват, те огрубяват и стават жестоки. Гълъбът, гургуличката имат нещо нежно, меко в себе си. Това се дължи на храната, която те употребяват. Ако искате да познаете човека като плод, изучавайте неговите мисли, чувства и постъпки. Постъпките на човека са плод на физичния свят, чувствата му са плод на духовния свят, а мислите – плод на умствения свят.
Радвайте се на Божественото, в каквато форма и да се проявява. Радвайте се на добрия човек, на оня, който мисли право, или говори хубаво. Радвайте се на добрия музикант, на добрия художник, на добрия шивач. Радвайте се на добрата домакиня, която знае да меси хляб. Опитайте се да омесите и опечете по една прясна пита, да видите, доколко сте майстори. Някои пекат и месят хубав хляб, някои са новаци. Същото се отнася и до правено на баници. Има жени, които точат много хубаво, а други сега се учат. Да точиш добре, това е цяла симфония. Казвате: Истина ли е това? – Истина е. Аз изнасям истината в най-проста, в най-достъпна форма.
Питате: Защо еди-кой си не ми се усмихва както трябва? – Условия няма за тая усмивка. Вън е студено, 40 градуса под нулата. Той се свил, загънал се е добре в дрехата, не може да се усмихне. Ще кажеш, че това е егоистично. Така е, егоистично е, но времето налага тоя егоизъм. Щом се стопли времето, ти се разширяваш, разтваряш се, на всички се усмихваш. – Защо си се разширил толкова много? – Времето налага това. Ето защо, казвам: Ако искате да ви се усмихна хубаво, ще чакате добрите условия. Ще чакате три-четири месеца, да се стопли времето. Река ли сега да се усмихна, както искате, нищо няма да излезе. Не мислете, че усмивката на любовта лесно се дава. Велика наука е любовта. Тя се изявява в нежни, деликатни форми. Срещнеш един човек, не те погледне добре, или направи едно движение – не си доволен от него. Защо не си доволен, сам не знаеш. Срещаш друг, погледне те добре, доволен си. Защо си доволен, пак не знаеш. Недоволен си, защото тоя човек не е предал Божественото, както трябва. Доволен си, защото той е предал Божественото правилно. Двама музиканти свирят едно и също нещо от Бетовен. Първият задоволява публиката, вторият не я задоволява. – Защо? – Първият предава Божественото от музиката на Бетовен, а вторият не може да го предаде правилно. Голяма разлика има в интерпретацията на двамата. Любовта е велика симфония. Който се наема да тълкува и предава любовта, трябва да бъде голям майстор, да знае как да я предаде. Бъдете доволни за всичко, което ви е дадено. Бъдете доволни от времето, независимо от това, дали е облачно, или ясно.
Вчерашният ден беше мъглив. Благодарение на мъглата не ни бомбардираха. Ние отидохме на планината. Там беше ясно. Като се върнахме в града, пак намерихме мъглата, която пазеше София. Добре е да излезеш от мъглата, добре е и да бъдеш в мъгла. В Божествения живот няма мъгла. Само в човешкия живот има мъгла. На земята мъглата е потребна. Ето, вчера се опитаха да ни бомбардират, но не успяха. Помнете: Когато любовта е голяма, бомбардировката е малка. Ако Българският народ имаше сила да прояви Божията Любов, никакъв аероплан нямаше да го бомбардира.
Заповядват на стражаря да заведе един човек в участъка. Стражарят го поглежда, обръща се към началника и казва: Господин началник, не мога да закарам тоя човек в участъка. – Как смееш да отказваш? – Не зная защо, но ако закарам тоя човек в участъка, и на мене, и на тебе ще се случи някакво нещастие. Виждам нещо добро в него, което не ми позволява да го арестувам. Началникът се замисля малко и казва: Пусни го на свобода.
Казвам: Има случаи в живота, когато ще получиш Божието благо ако се откажеш да арестуваш добрия човек. За предпочитане е да изпълниш Божията заповед, вместо човешката. Прави онова, което носи най-голямото и най-малкото добро за всички хора.
Казано е в Писанието: „Да се молим, за да се съкратят дните на злото.“ Ако тия дни не се съкратят, зло ни очаква. – Кога ще се съкратят тия дни? – Когато добрите хора приложат любовта. Тия дни трябва да се съкратят, защото хората не могат повече да издържат. Няма по-велико нещо от мира. Сега седите и постоянно се вслушвате: нито яденето, нито сънят ви са спокойни. Човек може да мисли и чувства добре само в мира. Днес всеки си мисли, да не дойде отнякъде бомба, да го убие.
Казвам: Да отдалечи Господ бомбите от нас.
Отче наш.
14. Лекция от Учителя, държана на 5 януари, 1944 г. София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
05.01.1944 06:00 Сряда,
София
|
| |
Из том „Новият светилник”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 28.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2250
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
