от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Утринни слова - Шеста година (1936-1937)

Старото отмина, том 2


Вътрешна обхода

Ще прочета 15-та глава от Евангелието на Матей.

Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и фарисеи и казваха: "Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? Защо не си мият ръцете, когато ядат хляб?" Те имали обичай, когато седнат да ядат, да си мият ръцете. Сегашните хора не спазват тоя обичай. А Той им отговори: "Защото и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед." Те престъпват човешкото предание, а вие престъпвате Божия закон — едно равновесие. Днес никой не пита, защо Христовите ученици престъпват преданието на старите? Защо никой не мие ръцете си, когато яде хляб? Тоя въпрос сега не е кардинален, но във времето на Христа беше кардинален. Ако Христос дойде втори път на земята, няма да му задават такъв въпрос. Днес биха задали въпроса: Учителю, защо брат ми ме обижда? Защо не се отнася с мене, както трябва? Защо престъпва закона на приличието? Престъплението може да бъде лично, а може да не бъде лично. Може да говориш лошо за българите в присъствието на един българин и да го обидиш. Всъщност, не говориш за него, но той се обижда. Ако българин отиде в Англия и види паднали плодове под дърветата, веднага ще ги събере, ще ги издуха малко от праха и ще ги тури в бюфета да узреят. — Защо постъпва така? — Такъв обичай има. Самите англичани минават-заминават край дърветата, виждат нападалите плодове, но не ги събират — нямат такъв обичай. Те считат това за унижение. Питам: Имате ли право да събирате нападали плодове от земята? На тоя въпрос вие сами ще си отговорите. Някой обира падналите плодове и се оглежда на една или на друга страна, да не го видят.

Казвам: Желанието на човека да не го видят и чуят, че направил някаква грешка, се отразява психически върху самия него. Например, дъщерята ходи без позволение някъде и казва: Дано не ме види майка ми. дано не чуе баща ми. И синът казва същото. Те не подозират, че тая мисъл работи в умовете им и създава обратна реакция. Ден след ден зрението им отслабва, слухът се претъпява, и те ослепяват и оглушават. Също така не казвай за някого: Не искам да видя тоя човек! Няма да се мине много време, и тая мисъл ще се върне към тебе. Ако повториш тия думи няколко пъти, те ще се върнат към тебе. Това са ред психологични състояния, които се отразяват зле върху човека. Защо трябва да каже дъщерята, дано никой не я види! Казано е в Писанието, че ония, които виждат, отиват към виделината. Синът и дъщерята трябва да се радват, че бащата е видял и чул това, което те са направили. Във всички хора има желание, като направят грешка, никой да не ги види, нито да ги чуе. Да остане на вас, вие бихте желали, никой да не ви види и да не ви чуе — даже и Господ да не ви види и чуе. Като сте влезли в новия път, вие сте забелязали, че там има множество малки, дребни неща. на които трябва да обръщате внимание. Те оставят своите последствия върху вашия живот. Дъщерята и синът ни най-малко нямат желание, бащата и майката да ослепеят и оглушеят.

В религиозните общества има една опасност — от вътрешна близост. Когато хората се сближават, без да са достигнали до една естествена, вътрешна обхода, те си пакостят. Някой сгреши нещо и се мъчи да се скрие, да не го видят братята и сестрите му. Когато се сближават, хората трябва да бъдат крайно внимателни в своите мисли, желания и постъпки. Човек се натъква на три вида мисли, чувства и постъпки. За да не пакости първо на себе си, той трябва да се стреми към такива мисли, които дават възможност на главата да се развива едновременно в три посоки: на дължина, на широчина и на височина. Когато главата расте на дължина, човек става активен, като кавалерист; когато расте на широчина, той става издръжлив, лесно се справя с всички обсадни положения; когато расте на височина, той се развива в морално и духовно отношение. Изучавайте кои мисли удължават главата, кои я разширяват и кои помагат за растенето и на височина.

Трите измерения — дължина, широчина и височина отговарят на телата. Само телата имат три измерения. Така се натъкваме на геометрията, която е предмет на сегашни изучавания. И в миналото, в кабалата са изучавали геометричните форми, а също и числата. Например, числото три, взето в сегашната математика, се разглежда като количество, сбор от три единици. Кабалистично, това число има друго значение. То не се дели на нищо, освен само на себе си. Ако към него прибавим още три единици, получаваме шест единици. Това число се дели на две, на три и само на себе си. Последните три единици се различават от първите три. Ако съберем три килограма вода и три килограма сол. няма да получим шест единици, но ще получим солен разтвор.

Математиката и геометрията се прилагат навсякъде в живота, но като физични величини. Например, когато се строят къщи, архитектите си служат с геометрия и математика; когато изчисляват големината на орбитите, на планетите, пак си служат с математика. Обаче, сегашните учени не са дошли до прилагане на математиката в психичния живот на човека. Например, интересно е да се изчислят теченията, които стават в човешкия организъм. Болният се стреми към здравия. — Защо? — За да почерпи от него сила. Следователно, здравият дава нещо от себе си на болния, и болният предава нещо на здравия. Между тях става обмяна, която може да се изчисли. Най-слабите изтичания от човешкия организъм могат да се изчислят Колкото по-близък ви е болният, и колкото по-голяма е любовта ви към него, толкова повече черпи той от вас. Обмяна става и между здрави хора. В бъдеще, когато математиката се приложи и в психичния живот на хората, ще видите, какви сили изтичат от човека, и ще разберете причината на заболяванията. Тогава съзнателно ще се предпазвате от всичко онова, което разстройва организма ви. Днес малцина разбират, какво значи общение с хармонични хора. Ако дружите с хора, които подържат отрицателни мисли и чувства в себе си, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, да не се поддавате на отрицателните влияния на хората. Пазете се от ръкувания, прегръдки и целувки с хора, които не познавате. Не казвам да се страхувате, но да бъдете внимателни. Всеки човек носи в себе си положителни и отрицателни сили, с които пръв той трябва да се справя. Ще кажете, че болестите се отразяват главно върху физиката на човека. Питайте младите студенти медици, какво ще кажат за това. Когато започнат да изучават признаците на болестите, много от тях заболяват от същата болест, която изследват. Това състояние е временно, но те го изпитват. Питайте младите лекари, какво изпитват, когато започнат да лекуват болни. Те минават почти през всички болести, които лекуват. Това е област, която всички не трябва да знаят. Както електричеството се предава чрез влияние, така и много болести се предават чрез влияние.

"Защо учениците ти престъпват старите предания?" Ще кажете, че вие сте свободни от старите предания. Лъжете се, тоя въпрос засяга и вас. Това, което днес наричат унаследени черти, не е нищо друго, освен предания на старите, т.е. на вашите деди и прадеди. Днес малко хора говорят за Божественото, което е вложено в тях. Обаче, всички казват, че са наследили известни черти от своите деди и прадеди. Някой наследил слабостта да пие, друг — да се гневи, трети — страх и т.н. И заекът е страхлив. Достатъчно е шумка да мръдне в гората, за да удари той на бяг. Казваш: Страхлив съм, наследил съм тая черта. — Щом си я наследил, лесно ще се справиш с нея. Тя не е Божествена черта. Ако страхът беше Божествено чувство, защо едни хора са страхливи, а други — смели? Бог не е създал човека страхлив. Първоначално той не е бил страхлив. Когато сгреши, тогава разбра, какво нещо е страхът. Благодарение на страха, животните предчувстват опасността отдалеч. Овцата предчувства приближаването на вълка. Кокошката предчувства приближаването на орела. Тя не поглежда нагоре, но предчувства, че на един километър височина над нея се вие орел. Във всеки човек, колкото и да е безстрашен, дълбоко в него се крие затаен страх. Всеки се страхува от нещо. Във Варна имаше една акушерка, смела жена, мъжки характер. Тя плуваше в морето, като риба. Сама отиваше с плуване от Варна до Евксиноград и обратно. Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, тя изпитваше панически страх. Сама казваше: От нищо не ме е страх, но пиявица не мога да гледам, особен страх ме обхваща. Тя е чувствителна към пиявицата. Има хора, особено мъже, които могат да понасят всичко със спокойствие. Обаче, осмели ли се друг мъж да погледне жена им, те веднага скачат на крак, готови са да му обявят дуел. В тази област те са крайно чувствителни.

Сега, аз разглеждам психологически въпроса за страха и за ревността. Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам, как пристигат тия същества. Те идат групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават, какво ще прави той. Какви са тия същества? — Като хората, само че за тях не са нужни специални столове. Те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат, не е важно; важно е, как действат те върху човека. При всяко изпитание, лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брата си, лицето му почерня и погрозня, и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каина. Наблюдавайте се, да видите, какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите, какви промени стават с вас. Ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства.

Казвате: Човек трябва да търпи. Търпението е за силния човек; за слабия е неволята. Само оня може да търпи, който разбира законите. Той знае, че може да го притиснат на няколко места: в областта на сърцето — да засегнат чувствата му, в областта на ума — да засегнат мислите му и в областта на неговата воля — да засегнат постъпките му и всякаква инициатива за действие. Той е буден и лесно се справя с условията. Той знае, че, дето и да го нападнат, всичко може да понесе с търпение. Не е достатъчно само да виждаш грешките и да желаеш да ги изправиш. Важно е да знаеш методи за тяхното изправяне. Търпението е метод за изправяне на погрешките. Ще търпиш хората, ще търпиш и себе си, докато се изправиш.

Човек има слабости, които вижда, след като ги прояви. Има слабости, които се виждат отвън: те са явни и лесно се изправят. Види ли веднъж своите скрити слабости, човек трябва да прави усилие да ги предотврати. Казваш. Втори път няма да проявя такава слабост. — Вярно е, втори път ще проявиш друга слабост, която не си подозирал в себе си. Една слабост може да се прояви по много начини, и човек се изненадва, не знае, как да се справи. — На какво се дължи нетърпението? — На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога — повече. Щом излезе повече, отколкото трябва, човек става крайно нетърпелив. За да не се гневи, той трябва да се бронира. Мекотата е броня на човека. Затова казвам: Колкото по-чувствителен става човек, толкова по-мек език трябва да има. Ако чувствителността ти се увеличава, а езикът огрубява, ти сам се натъкваш на мъчнотии и изпитания. Казано е в Писанието: "Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани." Мислите ли, че Духът е доволен от вашите мисли, чувства и постъпки? Понеже Духът не може да говори на ваш език. Той ви нашепва отвътре: Не постъпи добре. Изправи грешката си! Вие започвате да Го убеждавате, че външните условия са лоши, че светът е лош. Духът казва. Бъди търпелив, аз ще уредя всички работи. — Не мога да търпя, ще му отмъстя. — Това е спор между човека и Духа. Той става вътре в човека. Ако не слушаш Духа, ти губиш вътрешния си мир. Без мир няма успех, няма развитие. Мирът е първото условие за идване на духовната култура.

Днес от всички хора се изисква вътрешна обхода, а не външна. Да се обхождаш добре с Божественото начало в себе си, никога да не го огорчаваш, това е истинска вътрешна обхода, за която е нужно култура, знание. Да не огорчаваш Духа в себе си, това значи, да имаш добра обхода към Божественото в себе си. Щом изгубиш свободата си, ти огорчаваш своята душа; щом изгубиш силата си, ти огорчаваш своя дух; щом изгубиш знанието и светлината си, ти огорчаваш своя ум; щом изгубиш доброто си, ти огорчаваш своето сърце. — Какво трябва да се прави тогава? — Възстанови доброто на своето сърце, светлината и знанието на своя ум, силата на своя дух и свободата на своята душа. Следователно, свободен е оня, който знае, как да се обхожда с душата си; силен е оня, който знае, как да се обхожда със своя дух; умен е оня, който знае, как да се обхожда със своя ум; добър е оня, който знае, как да се обхожда със своето сърце.

Питате: Какво да правим с наследствените черти? — Да оставим тоя въпрос настрана. — "В грях ме зачена майка ми." — И тоя въпрос не трябва да ви занимава. Ти може да си семка, посадена в калта — това нищо не значи. Тая семка може да пусне коренчета, да покълне, да образува листа и клончета и поне наполовина да се освободи от влиянието на земята. Работи върху себе си, да се освободиш. Не можеш да придобиеш свобода, ако не обичаш душата си; не можеш да придобиеш сила, ако, не обичаш духа си; не можеш да придобиеш светлина и знание, ако не обичаш ума си; не можеш да придобиеш доброта, ако не обичаш сърцето си. Така, както се проявявате днес, това е вашият минал живот. Трябва да се освободите от миналото и да заживеете по нов начин.

Преди няколко дена бях с младите братя на планината. Седнахме да обядваме. Един от тях пожела да ни фотографира. Тъй както бяхме насядали на земята, със скромна трапеза, и да се фотографираме, нямаше да съблазним никого. Това не е в някой дом, при богата трапеза. Помислих си: ако кажа, че не искам да се фотографирам, ще излезе, че се страхувам; ако пошепна на ухото на брата, който седеше до мене, съображенията си, другите ще мислят, че му казвам нещо тайно, и те ще пожелаят същото; да кажа, че времето не благоприятства, това ще бъде много дипломатично. Най-после реших: като иска, нека да ни фотографира. Ще взема участие в сражението. По-добре да не се обижда братът. Наистина, ако откажа, ще употребя най-мек език, но и това може да го засегне.

Един селянин изпратил сина си да учи в странство. Към края на годината синът писал на баща си да му изпрати четири хиляди лева, които му трябвали за изпитите. Като неграмотен, бащата занесъл писмото на касапина, да прочете, какво иска синът му. Касапинът чете с груб, повелителен тон: Татко, изпрати ми пари, трябват ми за изпит! Бащата казал: Виж го ти, хем пари иска, хем ще ми заповядва! Няма да му пратя нищо! После се размислил и отишъл при фурнаджията: Моля ти се, прочети, какво пише синът ми. Фурнаджията чете с мек, кротък глас: Мили татко, изпрати ми моля ти се, четири хиляди лева. Трябват ми за изпит. — Виж, като се моли, като ме нарича "мили татко", ще му изпратя, колкото иска. Ще излезе от него човек! — Де е грешката сега? — В касапина. Той чете с груб глас, а фурнаджията — с мек, кротък глас.

Често и вие получавате писма от небето, които не можете сами да прочетете. Давате писмото на касапина, но не сте доволни. Дайте го на хлебаря. Като го прочете той, ще разберете съдържанието му и ще останете доволни. Животът на много семейства се разваля поради грубия език на мъжа или жената. Мъжът се върне от работа и казва на жена си с груб, недоволен тон: Много си пресолила яденето! Казвам: Има цяр за пресоленото ядене. Сипи една чаша гореща вода в яденето, тури го да ври още малко, и то ще стане, както трябва. Кой от двамата е по-виновен: мъжът, или жената? — И двамата. Мъжът е виновен, че говори грубо и обижда. Ако жената не премълчи и отговори по същия начин, и тя е виновна. Някога човек роптае, недоволен е от живота си. Той казва: Господи, защо на едни хора даде повече знания, богатство, красота, а мене лиши от тия блага? — Кой е виновен за това? — Ти сам. Някой те обижда, защото и ти си обиждал. Днес ти си господар, имаш няколко слуги на разположение, но се отнасяш с тях грубо, жестоко — постоянно ги обиждаш. Помни: В другия живот ще стане обратното. Ти ще станеш слуга, а един от слугите ти — твой господар. Това, което си правил със слугите си, той ще ти го върне с лихвите. Отношението му към тебе е отглас на твоето отношение в миналото. Като знаеш това, кажи си: Както и да постъпва господарят с мене, аз ще мълча, няма да му отговарям. Искам да ликвидирам със старите сметки.

Казвам: Не престъпвайте Божия закон заради старите предания! Не престъпвайте Божия закон заради вашите наследствени черти!:

— Много съм нетърпелив. — Това е наследствена черта, с която трябва да се справиш.

— Чуждите работи ме интересуват. — И това е наследствена черта. И лисицата се интересува от чуждите кокошки. И детето се интересува от ябълките, крушите, орехите на съседа. — Това са тънки работи. Какво ще правим, ако не се интересуваме от проявите на живота? — Това са дребнавости във вашия живот. Знаете ли, какъв щеше да бъде вашият живот, ако можехте да се владеете, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минете, щяха да ви очакват като ангел. Ако можете да владеете мислите, чувствата и действията си, вие ще бъдете цвят, който разнася аромата си далеч; извор, който разхлажда ожаднелите пътници; чист въздух, който ободрява духа на уморения пътник; изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее. Щом той ги обича, и те ще го обичат. Няма по-велико нещо от това, да чуващ гласа на своите светли мисли, на своите добри чувства и на своите благородни постъпки. Чрез тях се изявява гласът на Бога, Който казва: Добре мислиш, добре чувстваш и добре постъпваш! Какво по велико от това да чуеш одобрението на Господа!

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

Обхождайте се със себе си, с Божественото в себе си така, както Бог се обхожда с вас!

— В Божията Любов е благото на човека.

32. Утринно Слово от Учителя, държано на 29-и август, 1937 г. София — Изгрев.