Разлика между версии на „Първото място“

Версия от 10:14, 11 август 2011

Утринни слова - Шеста година (1936-1937)

Старото отмина, том 2

Първото място

Размишление.

Има една трудност в живота, с която човек трябва да се справи. Човек е влюбчиво същество, лесно се влюбва: в себе си, в къщата си, в нивата си, в земята, дето се е родил и живял. И дървото се влюбва като човека. То заема голямо пространство, разширява се и казва: Кой каквото да ми говори, не се мърдам оттук. Един милиметър няма да се поместя. И на хората се говори за култура, за пробуждане на духовното начало в тях, но те не се мърдат от мястото си. Защо ще говориш на дървото за култура? Това е все едно, да му кажеш да се премести. То отговаря: Невъзможно ми е да се мръдна от мястото си.

Това са образи от природата. Аз си служа с тях, за да ви помогна да изучите външния живот. Той ще ви помогне да изучите вътрешния живот. Често говорите за мъчение, труд и работа. Вие трябва да съпоставите тия неща, да ги различавате. Мъчението иде отдолу, от краката. Трудът иде отвън, а работата – отвътре. Съществата, които живеят в долния свят, се мъчат. Те имат особено разбиране за живота. Който има взимане-даване с тях, все трябва да им даде нещо – доброволно, или насилствено. Ако не дадеш доброволно, те сами ще откъснат парченце месо от тебе, но ще вземат нещо. Ако се освободиш от тях, ще излезеш най-малко със стотина рани. В Америка има блатисти места, дето се въдят много комари. Ако попаднеш на такова място, в един - два часа тялото ти ще бъде надупчено. Там всички хора спят с мрежи на леглата си. Който не е опитал жилото на тия комари, мисли, че може и без мрежа. Прекара ли първата нощ без мрежа, втората нощ не се решава да остане без мрежа. И в областта на духовния свят съществуват блатисти места с хапливи комари. Попаднеш ли в такава област, веднага те посещават гостите и казват: Добре дошъл, дай ни ръката си да те поздравим.

Казвате: Какви са тия блатисти места с толкова комари? Де се намират те? – Във вас. Като не разбираш това, ти се излагаш на жилото на тия комари и казваш: Мъчи ме нещо. – Продай ми това, което те мъчи. – Беден съм. – Продай ми беднотията си. – Главата ми побеля от мъка. – Продай мъката си на мене. Аз търся такава мъка. Ще ти дам 45 английски лири за твоята мъка. – Не мога да я продам, тя е вътре някъде, не излиза вън. – Значи, тя е в долния свят. Това са неканени, странствуващи мисли, от които човек трябва да се освободи. Тъкмо започнеш да се молиш, и в ума ти влиза мисълта, че в долапа някъде има гърне с мляко, което може да падне. Спираш молитвата и наместваш гърнето. Продължаваш молитвата, но забелязваш, че долапът е отворен, и трябва да го затвориш. Пак се молиш, но си спомняш, че някой ти дължи хиляда лева, на които днес е падежът. Ще ти дойде на ума някаква любовна мисъл и пак спираш молитвата си. Ти си недоволен от себе си и най-после казваш: Ще отложа молитвата си. Утре, като стана от сън, ще се помоля по-добре. Ставаш сутринта, но не си разположен за молитва. Така минават дните, седмиците и месеците, докато видиш, че не си изминал никакъв път. Времето изтекло, а никаква работа не виждаш пред себе си. Някога религиозният човек прилича на вързан кон. Цял ден се върти, около кола и нищо не може да направи. Не зная как се освобождавате от света на странствуващите мисли. Според мене, мрежи ви трябват. Щом се мръкне, влезте в леглото си и турете мрежите, да не ви хапят комари. Не е лесно да се бориш с маларичните комари. Спасението от комарите е в пресушаването на блатистите места. Велико изкуство е да водиш духовен живот. Той има две страни: външна и вътрешна. И музиката има две страни: външна и вътрешна. Външната страна се отнася до инструмента и свиренето с него. Вътрешната страна има отношение до смисъла на музиката. Ако свириш на цигулка, трябва да знаеш мястото на всеки; тон на грифа. После трябва да управляваш добре лъка. Щом научиш това, ще свириш цели, половини, четвъртини ноти, акорди. Важно е да проникнеш във вътрешната страна на музиката, да разбереш законите на всеки тон. Например, тонът „си" е мощен. Той представя най-високото стъпало, до което човек може да стисна в известна област. Той е врата за преминаване от една гама на живота в друга. За да се изяви силата на този тон, трябва да го вземете чисто. Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели, като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността. Да бъдеш добър, това значи, да произведеш правилно една музикална пиеса, написана от някой виден музикант с участието на видни философи и художници. Реално нещо е доброто. То е една от великите картини на живота, наречена в Писанието „дървото на живота." Говори се в Писанието и за дървото за познаване на доброто и злото. Доброто има отношение към сърцето.

Според учените, сърцето е орган на кръвообращението. Като се свива и разпуща, то движи кръвта по цялото тяло. Всъщност, движението на кръвта не се дължи на свиването и разпущането на сърцето, но на особен род космично течение, наречено електричество. То е причина за свиването и разпущането на сърцето. Когато това течение спре, човек моментално умира. Сърцето спира движението си. – Коя е причината за прекъсване космичното течение, което движи сърцето? – Прекъсване връзката на човека със закона на доброто. Щом престане да служи на доброто, човек умира – сърцето спира своята деятелност. Достатъчно е да възстановиш връзката си с доброто, за да започне сърцето ти отново да работи.

И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл. Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път. Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си.

Много ви е говорено за любовта, много говорите и вие за любовта, но какво знаете за нея? Ще кажете, че сте чели романи от различни автори, които третират въпроса за любовта. Това е още предисловие на любовта. Нито един автор не е писал за любовта като същина, като сила. Досега аз не съм чел нито една глава за любовта. За предисловието на любовта е писано много, но за любовта нищо не е писано. Достатъчно е да прочетеш само една глава от книгата на любовта, за да се осмисли живота ти и да се освободиш от всички противоречия. Голяма е светлината на любовта. Да носиш любовта в себе си, това значи, да бъдеш господар на положението. Мъчнотиите ще отстъпват пред тебе, както слугите пред господаря си. Ако нямаш любов, казваш: Изкуси ме дяволът. – Отде влезе той? Кой го пусна да влезе в тебе: ти, или твоите слуги? – Сърцето ми е пуснало дявола. – Това е възможно. Щом допуснеш любовни работи в сърцето си, то всичко може да направи. То всякога обърква работите. Сърцето даже не подозира, че е станало причина за някакво недоразумение. То пита: Какво лошо има в това, че съм откъснал една ябълка от дървото?

Един беден човек отишъл при един евангелист да иска някаква помощ, понеже много изпаднал. Евангелистът му дал известна сума да се подкрепи. След това бедният човек отишъл в една голяма дрехарница, дето се препоръчал за евангелски проповедник и пожелал да му дадат един хубав костюм. Облякъл костюма още в дрехарницата, а своите дрехи оставил там, под предлог, че слугата му ще дойде да ги вземе и да плати. Така той си купил нови обувки, нова шапка, без да даде стотинка за тях. Когато дрехарят, обущарят и шапкарят отишли в дома му да искат парите си, той им отговорил: Не ме изнудвайте, аз ви платих. Те разбрали, че не могат да се справят с него и се отказали да го търсят повече. Такива грешки прави и човешкото сърце, без да подозира, че носи отговорност.

Един апаш отишъл в един от големите хотели в Русе, дето прекарал два месеца. При влизането си в хотела, той носел два големи, тежки куфари, които го представили за голям богаташ. Ял, пил в хотела, но нищо не плащал. Един ден той напуснал хотела и не се върнал повече. Хотелиерът влязъл в стаята и, като видял куфарите, казал: Все-таки оставил нещо – два пълни куфара. Като ги отворил, останал изненадан – те били пълни с камъни.

Като работя между хората, и аз се натъквам на особени случаи. Дойде при мене някой, иска веднага да го приема. Казвам му, че съм зает, друг път да дойде. – Отдалеч ида, втори път не ми е възможно да дойда. Приемете ме само за две минути, имам голяма мъчнотия. – Щом е за две минути, ще отделя толкова време. Той влезе в стаята ми и не мисли за двете минути. Седи половин час, един час, два часа. Аз го слушам и си казвам: Не издържа на думата си. Той иска да се жени, показва ми портрета на своята възлюбена. Виждам, че и двамата са добри, но не са един за друг.

Един ден дойде една мома, иска да се жени. Казвам й, че тоя, когото избрала, не е узрял още. – Нищо, ще го чакам да узрее. Важно е, ще живеем ли добре. – Ще живеете. – Докога? – Докато се роди детето. – После? – После ще имате големи мъчнотии, които ще развалят живота ви. Като се роди второто дете, мъчнотиите ви ще бъдат още по-големи То ще бъде момиче, като скъпоценен камък; ще се явят много разбойници да го крадат. – Ти ми говориш алегория, но не те разбирам. Говори ми без алегории, ясно. – Добре, ще ти говоря направо. Ти си млада, не познаваш себе си. Твоят възлюбен е много добър, но ти ще го развалиш. – Как ще го разваля? Аз го обичам. – Обичаш го, но ще го заставиш да служи на друг господ. Така ще объркаш и своя, и неговия път.

Питате: Лошо нещо ли е любовта между хората? – Любовта е най-красивото нещо в живота. Всички хора се влюбват – и светски, и религиозни. Без любов не можеш да влезеш в духовния и в Божествения свят. Любовта ще те въведе в тия светове. Тя ще те въведе и в света на знанието. Тя е сладък сок, с който се справят само мъдреците и светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действува опивателно. Мъдрецът трансформира силите на любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек, обаче, не може да се справя със силите на любовта.

Една майка казала на сина си, ученик: Синко, както вървиш, никога няма да въртиш къща. – Защо, мамо? Нали уча? Един ден той се събрал с другари да се повеселят. Купили вино и започнали да пият. Пили за здравето на тоя, на оня, докато се напили. Той се върнал у дома си пиян, едва се държал на краката си. – Мамо, виждаш ли, че цялата къща се върти? Целият свят се върти, с него заедно и аз се въртя.

И религиозните не могат да се справят с живота. Те се запитват, защо Бог допусна злото в света; защо съществува смъртта да коси хората; как ще бъдат приети на оня свят? – Това са ненужни въпроси. Това е тежка раница, от която постепенно трябва да се освобождавате. Казваш: Ще хвърля раницата от гърба си! Искам да бъда свободен. – Опитвал ли си да се освободиш от една непотребна мисъл? Знаеш ли, как става освобождаването? Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Чашата представя страданието. Ако Христос прие страданието и го понесе с радост, колко повече обикновеният човек трябва да го приеме. Петър мислеше, че с нож може да се бори със страданието. Той извади ножа си и отряза ухото на слугата. Христос взе ухото и го залепи. С това Той показа на Петра, че има друг начин за справяне със страданието. Явява се въпросът: Защо Петър отряза дясното ухо на слугата, а не лявото? Защо му отряза ухото, а не ръката? Това са философски въпроси, върху които трябва да се разсъждава. Обаче, Христос каза на Петра: „Скрий ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож умира."

Сега, ние не се интересуваме от това, което е станало във времето на Христа. За нас е важно това, което днес става. Казвате, че Христос дойде да спаси света, но същевременно Го отричате, нямате нужда Той да ви спасява. Като се намерите в трудно положение, започвате да търсите Христа. Млада, красива мома обича един момък, който иска да се ожени за нея. Той я нарича ангел, божество, и тя вярва на думите му. И за нея той е всичко в живота. Тя гледа на него като на свой спасител. Като се оженят, отваря се нов лист. Тя престава да бъде ангел, и той я нарича говедо, простак, животно. Тя става обикновена слугиня. Той не държи сметка за нейното положение. Като чува думи, които тровят, тя трябва да се чисти от тях с дни и седмици. Не е лесно да се очистиш от отровата на лошите думи, отрицателните мисли и състояния. Като идат при мене хора, всеки оставя по малко от своите лоши състояния. За да помогна на някого, аз се свързвам с него и поемам част от отровата, която го мъчи. След това трябва да се чистя, да се освободя от отровата, която съм поел.

Като говоря за женитбата, аз я сравнявам със сраженията на бойното поле. Войникът влиза в сражение насила. Ако остане на него, той сам да пожелае да се сражава, едва ли ще направи това. В повечето случаи майките и бащите женят синовете и дъщерите си. Войникът влиза в сражение два - три пъти и излиза с пробит шинел оттам. И младоженците влизат в сражение, а окръжаващите гледат, кой от двамата ще победи. Те постоянно се сражават. Някъде жената побеждава. В едно Варненско село мъжът обичал да пие с другарите си. Жената била здрава, юначна българка. Като знаела, че мъжът й пие по кръчмите, тя пращала детето си да го вика, да се върне вкъщи. Той казвал на детето: Кажи на майка си да си гледа работата! Аз съм свободен да пия, колкото си искам. Една вечер той пак върнал детето с думите, че никой няма право да се меси в работата му. Като чула това, жена му се ядосала, сграбчила една цепеница, влязла в кръчмата и ударила мъжа си по ръката. Той веднага станал от стола и тръгнал с жена си, но със счупена ръка. За да се лекува, той отишъл в друго село; срам го било от съселяните, да не разберат, че жена му го била. Като го питали, как си счупил ръката, той отговарял: Паднах от коня си.

Много хора се влюбват, женят се, сражават се, без да са виновни за това. Виновен ли е войникът, че се сражава? Други го пращат, и той е длъжен да се сражава. Ако го питат, желае ли да се сражава, той ще каже, че желанието му е да бъде свободен. Човек трябва да не се опива. Виното е направено от гроздов сок. Като ферментира, гроздената захар се разлага на спирт и въгледвуокис. Спиртът опива, всичката вина е в него. Като извадите спирта от виното, получавате сладко, безалкохолно вино, което не опива.

Казвам: Има мисли и чувства, които са толкова опасни, колкото спиртът и вредните киселини. Вие трябва да знаете свойствата на тия вещества, да разбирате реакциите, които те произвеждат върху организма, за да се предпазвате от тях. Един млад, даровит свещеник разправяше една своя опитност. В черквата, дето служил той, имало един дякон, който му помагал в службата. Един ден дяконът направил една малка грешка, за която свещеникът не могъл да му прости. Той му ударил една плесница, да го научи да не греши. Дяконът бил крайно честолюбив и тайно носел обидата в себе си. След няколко години дяконът станал владика. Сега свещеникът попаднал под неговото ведомство и често си казвал: Ударих една плесница, но сега ще плащам за нея. Едва след 25 – 30 години владиката простия на свещеника за обицата, която преди години му нанесъл.

Казано е в Писанието: „За всяка дума, за всяка крива постъпка ще отговаряш." Казваш, че си търпелив, а като ти дойде едно изпитание, питаш: Защо Бог допусна това изпитание? Защо ми даде тая лоша жена? – Ти не подозираш, че по тоя начин роптаеш против Господа. – Защо Бог ми даде това лошо дете? – Ти обиждаш Господа. Знай, че Бог не бива поругаем. И Йов задаваше такива въпроси, но мина през големи изпитания. Той изпи горчивата чаша на страданието до дъно и, като научи урока си; каза: Господи, прости ме. Разбрах, че съм правил неща, които не трябваше да правя.

И тъй, докато влезе в духовния свят, човек ще мине през големи мъчнотии. Труден е пътят на любовта. Сам никой не може да влезе в тоя път. Трябва да се намери някой да ви води. Привидно Христос остана сам на кръста, но не беше сам. Има Един, Който придружава човека и в най-трудните моменти на живота му. Той сочи пътя на всичките хора към Царството Божие, към Царството на любовта. Това, дето хората се влюбват, се дължи на факта, че търсят някого да ги ръководи. Жената търси мъж да я води в пътя на любовта; мъжът търси жена да го води в същия път. Децата търсят учители да ги водят и поучават. Всеки търси някой да му покаже пътя към Царството Божие.

На какво се дължат страданията на хората? – На неразбирането им. Като не разбират много неща, те ги обезценяват. И петелът обезценява диаманта, който изровил на бунището. Много естествено, той не разбира цената му. Ако можеше да оцени диаманта, петелът щеше да се осигури за цял живот. Не само себе си, но още много петли щеше да осигури.

Оценявайте любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб. И тогава, каквото и да ви се случи, за всичко трябва да благодарите. Не отправяйте нито една лоша дума, нито едно роптание против Бога. Казвайте: Всичко, каквото Бог е направил и прави, е добро. Вълните на лошите мисли могат да бушуват, колкото искат, но ти няма да ги допуснеш да влязат вътре. Влязат ли вътре, те ще те разрушат като живеницата.

Една е вратата на любовта. Който влиза през тая врата, той е добрият пастир; който минава през оградата, той е крадец и разбойник. Той остава вън от любовта. Всяка мисъл и всяко желание, които минават през оградата на кошарата, са крадци и разбойници, нищо не допринасят.

„Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Тая горчива чаша е на любовта. Докато не я изпие, човек не може да разбере смисъла на живота, който носи радости и страдания. Който не може да разбере смисъла на страданието, никога не може да разбере смисъла на радостта. Казваше ми една сестра, че иска вече да живее за Господа. – Това е най-лесната работа. Казвам й: Досега ти не си могла да живееш за Господа, защото от сутрин до вечер мислиш само за себе си. Ти си Господ сама за себе си. Значи, твоят Господ е на земята. Ти обичаш себе си и света. Начинът, по който обичаш света, няма да те въведе в Царството Божие. – Какво да правя? – На своето място ще туриш Господа. На мястото на света ще туриш ближния си; себе си ще туриш на трето място, а света ще туриш на последно място. Ти вървиш по обратен път: себе си туряш на първо място, ближния си на второ място, а Бога – на последно място. Сега не ви остава нищо друго, освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света.

Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави. Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-предпазлив, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл. Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия."

Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството Божие.

– В Божията Любов е благото на човека.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 май, 1937 г. София. – Изгрев.