Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
ТРИМАТА ПРОФЕСОРИ
„Отче наш“
Пишете върху темата: „Най-лесният път“.
Какво разбирате под думите „най-лесният път“? Кой е най-трудният път? Сега, мязате на певци, които дарба имат, пък не знаят да пеят. Например, някой ви казва да изпеете нещо и вие вземате, да кажем, основния тон на гамата „до“. Доколко е верен, ще го проверим на пианото. В Природата има една естествена гама и ако някой от вас не може да вземе вярно тона „до“, това означава, че малко се е поразгласил, т. е. някой път пее по-високо, а някой път – по-ниско. Нали щом се разгласят струните на цигулката, цигуларите ги настройват с помощта на пианото. Всяка сутрин човек трябва да си нагласява струните. Щом не можеш да вземаш тоновете вярно, трябва да се нагласяваш.
Сега, вие мислите, че пътят, по който можете да ходите, не представлява една велика философия на Живота. Всеки философ, който намира пътя си, е в пътя на Знанието. Нямаш път, нямаш Знание; забъркал ли си пътя, забъркал си Знанието; намерил ли си пътя, намерил си Знанието. Казвате, че пътят е най-лесната работа. Мислите, че да се правят пътища е лесно. Да се прекара път в една местност, където лесно се пътува, е лесно. Да намериш пътя на Знанието не е лесна работа.
Вземете сега тона „до“, за да видим доколко сте близо до естествената гама. Аз ще ви дам долно „сол“ (Учителя изпява „сол-до“), а сега проверете на пианото вярно ли е. Някои не могат да вземат по-ниско от „сол“. (Една сестра изсвирва на пианото „до“, тонът се оказва верен). Вие всякога можете да проверите по вашия камертон кога един тон е верен (Учителя показа показалеца и средния пръст на дясната си ръка). Например, вземайки един тон, можете да проверите вашата симпатична нервна система. Когато вземете тона вярно, под лъжичката веднага ще почувствате приятна светлина и топлина. Симпатичната нервна система схваща топлинните трептения, а централната нервна система схваща светлинните трептения. Следователно, ако не можеш да различиш трептенията на светлината и топлината, това е едно анормално състояние. Всички чувства не са нищо друго, освен схващане на топлинните трептения. Те носят Живот. Там, дето има Живот, всякога има топлина. Там, дето Животът изчезва, и топлината престава.
Сега, кое е вашето естествено желание? Вие не сте правили наблюдения сутрин, когато станете, какво желание се явява във вас. Тази сутрин, например, когато станахте, какво желание и каква мисъл ви дойдоха? Или считате, че тия работи не са важни, защото имате някаква велика мисъл? Хубаво, ние нямаме нищо против тия велики неща, стремете се към тях, но мислите ли, че лесно може да дойдете до една велика идея? Например, имате един висок планински връх и когато стигнете донякъде, вие го виждате, но можете ли така лесно да се качите като една птичка? Докато се качите, колко обиколки и завои ви трябват, минавате нагоре, надолу... Колко време ще ви отнеме, докато се качите? Може да ви отнеме един, два, три, четири часа, може да ви отнеме няколко дена. Постижението на една велика идея не е така лесна работа, тя е висок връх и докато дойдеш до нея, има да минеш много долини, да прескачаш рекички, големи канари и трапища. И когато се качиш горе, колко време ще останеш на върха? Например, европейците искат да се качат на Хималаите, но колко време могат да седят на Монт Еверест? Добре е, ако могат да останат половин час, но надали ще могат, защото човешкият организъм не е приспособен. Трябва да носят бутилки с въздух, за да могат да дишат, понеже белите дробове на човека не са приспособени за такава височина. На девет-десет хиляди метра височина атмосферата е рядка, трептенията са от друга една гама, с която човек още не е свикнал. По същия начин и някои от вас не са свикнали с известни условия в живота. Когато казвате, че животът е труден, това е някой планински връх или е дълбока долина. В Живота или надолу ще слизаш, или нагоре ще се качваш.
Ако вземете съвременните научни идеи, ще видите, че и в тях се отблъскват две положителни величини, две положителни сили. Защо се отблъскват? Вие можете ли да си представите два планински върха един до друг, без да има някаква междина между тях? Не, всякога един връх подразбира и една долина, а височината на върха се оценява спрямо долината. Следователно, от високия връх енергиите трябва да слязат в долината. Когато кажа „положителна сила“, за мен това е един планински връх, а когато кажа „отрицателна величина“, за мен това е една долина. Но най-хубавите плодове растат в долината, а не горе на планинския връх. Следователно, не е положителното това, което носи храна на човека. То носи само условията. А пък думата „отрицателно“ не е права. Буквата „о“ в нея показва едно ниско състояние. Българинът казва „о“, което значи и нула, защото по-долу от нулата не може да се слезе. От „о“ започват всичките страдания. А когато дойдеш до буквата „а“, ти ще излезеш от областта на страданията. Страданието е закон на противоречие и означава, че не разбираш нещата.
Сега, не мислите, че ще научите нещо ново. Вие още не знаете онова, което имате в себе си, още не знаете какво знаете. Кое е същественото, което знаете и на което можете всякога да разчитате? В твоята глава и в твоята симпатична нервна система е турено всичкото богатство. Те са две огнища, откъдето всякога можеш да се научиш. Човек или в главата си, или в сърцето си трябва да живее. Засега човешкото сърце е нехигиенично и неорганизирано и всички нещастия произтичат от желанията на хората. Индусите имат една философия, която казва: „Убий всяко желание, отхвърли всяка мисъл“. Когато отхвърлиш всяка мисъл и убиеш всяко желание, какво ще остане от теб? Нищо няма да остане. Това е една неразбрана идея – онези, които са я превеждали, не са разбирали.
Представете си, че в света има безброй желания с разни форми и с разни тежести. Някои желания са реалистични и тежат само един грам, но има и по два, три, пет грама, по десет, петнадесет, двадесет, сто, двеста, петстотин, хиляда грама, по десет хиляди грама, което е десет килограма, дори по сто милиона грама тежат някои желания. Сега, умният човек взема такива желания, които може да носи. Ако едно желание ти е тежко, вземи някое по-леко. Без желания не може, но по възможност вземи най-лекото, което можеш да носиш. С него е лошо, но без него е още по-лошо. После, и мислите са тежки – има мисли, които тежат една стомилионна част от милиграма. Коя е най-малката тежест на мисълта? Най-естествената мисъл е тогава, когато си представяте едно тяло и то, разбира се, в рамките на вашето зрение. Всяка мисъл, която може да схванете с вашите умствени очи, е разбрана. Ако даден предмет се намира в едно поле, което можете да схванете, този предмет ще бъде разбран, но ако се намира в поле, което не можете да схванете, този предмет само отчасти ще го разберете.
Сега, трябва да дойдем до определени въпроси от геометрията: представете си, че имате точка; какво представлява тя? Точката е едно положение, откъдето изхожда една права линия. Тази точка наричаме център. Как бихте определили какво е точка и какво е център? Мястото, където се събират някои неща, наричаме централно, а точката, към която се събират много хора на едно място, наричаме център. Когато казваме „точка“, подразбираме, че трябва да имаш само една допирна точка на желанията. Ако искаш да намериш центъра на една работа, трябва да имаш само едно желание и една мисъл, т. е. ако имаш само едно желание, ти ще имаш само един център. Добре, но щом влезеш в центъра, какво ще правиш? Когато намерите централната мисъл, какво ще правите с нея? Да кажем, че намериш някой виден професор по математика, по музика или по някакво друго изкуство, знаеш го къде е, но какво ще правиш при него? Когато отидеш при професор по някакво изкуство, ти трябва да знаеш как да работиш онова, което е той е преподал. Ако не се интересуваш от туй, от което той се интересува, този център ще бъде безпредметен за теб.
Вие, младите, питате как трябва да се живее. Какво разбирате под думите „трябва да се живее“, нима не живеете? Мислите, идеите, които имате, трябва да ги разбирате. Едни разбират едно, други разбират друго. Как да живеем? Това не е въпрос, който може отвън да се определя. Какво разбираме под думата „живот“? Животът е един резултат. Какво е съвременното определение на Живота, което науката дава? Доколко е вярно е друг въпрос. Защото верните работи могат да се поставят на опит, а всяко нещо, което не може да се постави на опит, може да бъде вярно, но може да бъде и невярно. По същия начин стои въпросът за добро и зло. Коя е нормата, с която определяме кое е добро и кое е зло? Според вас, кое е злото? – Туй, което вреди на сърцето, е зло; туй, което помага на сърцето и на твоята симпатична нервна система, е добро. Туй, което вреди на твоята мисъл, е зло; туй, което й помага, е добро. Следователно, в Природата всяко нещо, което вреди на нашия организъм, е зло за нас; всяко нещо, което не вреди на нашия организъм, е добро. И доброто, и злото са според нашия организъм. Казвате: „Трябва да бъдем добри“. Всеки, който не ви вреди, е добър за вас; всеки, който ви вреди, е лош за вас. Схваната по този начин, работата е много проста. Например, вие искате да бъдете някому благоприятен, а езикът ви е много остър. Като имат нож, българите го носят в кания, защото иначе може да направи пакост. Езикът е остър нож, направен от мускули, а канията му е устата. По някой път ще извадите ножа, ще се сражавате и можете да го забивате в неприятеля. Да го забиваш в тялото на приятеля си няма смисъл, но във врага си да го забиваш е друго.
Сега, трябва ви ново знание – Любовта. Всяко знание, което ви помага да се освободите от някаква мъчнотия, е полезно. Всяко знание, което може да ви оплете и нищо не ви помага, не е полезно. Кажете ми сега едно голямо ваше препятствие. Кое е най-голямото зло в света? Един капитан задал въпрос на някакъв войник кои са народните врагове. – „Фелдфебелите, господин капитан“ – отговорил той. Анекдотът може да ви е смешен, но и вие си имате по един фелдфебел. Кой от вас няма такъв? Например, имаш едно желание, което те разиграва като войник.
Разправяха ми за един български професор, който се движел между студентите с достойнство, за да не му се урони престижът, а когато влизал при тях, те му поемали шапката и палтото и ги слагали на закачалката. Веднъж този професор се приготвил с официален костюм и цилиндър за бал, а малкото му момиченце си играело с топката. Изведнъж топката отива под кревата, бащата с костюм и цилиндър влиза отдолу да я вади и шапката му пада. Защо професорът прави така, естествено ли е това негово желание? Детето се обръща към баща си: „Топката!“ Всеки си има по един фелдфебел. И в случая този фелдфебел заповядва: „Бързо снеми цилиндъра и извади топката!“ Това става несъзнателно – професорът слуша и на четири крака отива да я извади, без да мисли, че цилиндърът му ще падне. Не можеше ли да накара детето да влезе и само да си извади топката? Професорът си казва: „Детинска работа, трябва да му се услужи“. В същност, той не мисли да му услужи, но фелдфебелът в него заповядва и казва: „Войник, бързо топката!“
Сега, не казвам, че без фелдфебели не може, но всички вие страдате от вашите фелдфебели. И когато вашият фелдфебел ви заповяда, какво ще му отговорите? Когато офицерът каже на някой войник „Ти си невъзможен“ или „Ти си магаре“, последният отговаря: „Тъй вярно, господин капитан“, не може да каже противното.
Във варненското село Чатма съдили един българин за откраднати овце (от Чатма обичат да крадат) и съдията казал: „Бива ли да се краде, не знаете ли, че е срамота, защо правите тия престъпления?!“ А селянинът отговаря: „Тъй вярно, господин съдия, ние сме прости хора, говеда. И вие сте наши братя“. Сега, мислите ли, че този селянин нарочно говори така? Съдията може ли да го осъди?...
Вие можете едновременно да заемете мястото и на съдия, и на подсъдим, и на слушател. Три положения има в дадения случай: или ще бъдете съдия, или подсъдим, или прост слушател. Ако сте съдия, какво трябва да правите? Ако сте подсъдим, какво трябва да правите? Ако сте слушател, какво трябва да правите? Какъв сте в дадения случай? Не сте съдия и подсъдим, а сте слушател и се разглежда едно дело – разглежда се Животът. Защо сте вътре в училището? Един човек защо отива в горницата? – За да се моли. Защо отива в училището? – За да добие знание.
Сега, трябва да имате едно правило, което да прилагате. Когато вземете една кибритена клечка и драснете, образува се една светла линия, но вие не се задоволявате само с нея, а драсвате втори, трети, четвърти път, докато най-после клечката се запали. Вие може да си поиграете, да я хвърлите, да вземете друга клечка, да я запалите и да изгори. Но може да имате една идея – например, имате наръч сухи дърва, вземате тази клечка и веднага запалвате огън. Та казвам: всяка сутрин при ставане човек трябва да запали две клечки – едната клечка е на симпатичната нервна система, която ще образува топлина, а другата клечка е на неговия ум, която ще образува светлина. Без тези две клечки не може, понеже през целия ден са необходими процесите в симпатичната нервна система и в ума. Понякога усещате едно неразположение и казвате, че има нещо в симпатичната нервна система. Друг път усещате известна тъмнина във вашия мозък – например, не можете да мислите върху някой философски въпрос...
Човек може да разбере себе си и другите хора дотолкова, доколкото е в съгласие с законите на Живата Природа. Например, онзи, който е направил този мой молив, е вложил някакъв механизъм и ако е добре направен, графитът свободно влиза и излиза. Но ако някой го изтегли, каналчето може да се задръсти и графитът да не излиза. И в Природата има такива поставени неща. Ти трябва да знаеш как да употребиш онова, което си направил. Ако не изучавате себе си, ако не изучавате вашия организъм, вие не можете да бъдете негови господари. Например, вие не сте господари на вашата ръка и понякога не знаете как да я държите. Ръката си има определено място. В турско време можеха да се срещнат много турци, които си носеха ръцете отзад – турят ръце на задницата си и тъй вървят. Какво показва това? Щом някой започне да си носи ръцете на задницата, този човек има животински състояния, той е свързан и не мисли. Забележете, че животните, след като претърпят някаква криза в живота си, винаги ближат задницата си. Знаете ли защо? Когато животното се ближе отзад, то казва: „Аз трябва да мисля добре и понеже не мислех, така ме подредиха“. Не си слагай ръцете отзад, а хвани носа си. Например, когато те хване хрема и трябва да издухваш секретите, ти си хващаш носа, за да мислиш. Носът е опашка, която е дошла отпред, и тя трябва да бъде в движение. Затова тегли носа си надолу! Ако искаш да си създадеш красив нос, ти трябва да мислиш и така да му придадеш друга линия. Всеки трябва да се стреми да оправи носа си. По този начин ще можеш да правиш външни наблюдения: например, ако твоята симпатична нервна система функционира правилно, крилата на носа ти ще бъдат правилни и естествени. От друга страна, ако носът ти е добре на дължина, това показва, че мозъкът ти функционира добре. Носът е барометър, който показва какво е състоянието на човека. Някой път изтънява, друг път става остър. Щом започва да се изостря, е опасно, острите носове не са здравословни. Като ви гледам, носовете ви не ми харесват. Трябва да мислите! Има известни мисли, които могат да поправят гърбавината на носа; има мисли, които могат да поправят широчината на носа. Има, обаче, известни мисли и желания, които могат да сплеснат носа. Следователно, има определени предмети, с които трябва да се занимавате.
И така, всички форми в човека са се образували от мисъл и от чувство. Извивките на ухото, например, не са произволни. И в пръстите на ръката е действала разумна сила. В Природата постоянно действа сила, която строи. Някои от сегашните ни мисли са наши, но някои принадлежат на хиляди поколения, които са били преди нас. Ако разбираме законите, по които се е строило човешкото тяло, ние можем да оправим нашето тяло сега. Например, очите, които сега имаме, са много хубави, но ако се измени сегашното състояние, трябва и те да се изменят. И ако разбираме законите, по които се строят човешките очи, ние ще можем да ги изменим.
Сега, понякога вие искате всичко да знаете. Невъзможно е човек да знае всичко, това в Природата не може да стане. Да знаеш всичко е все едно да искаш да носиш целия свят на гърба си. Ако носиш Земята на гърба си, кажи ми какво ще придобиеш? Възможно е да имаш желанието да се похвалиш, че си силен. Но питам какво ще правиш, къде ще оставиш тази Земя? И как би се освободил, ако ти турят Земята на гърба? Много труден въпрос. Това е едно неестествено желание, което спъва човека. Например, искаш да станеш богат – това е неестествено желание. Колко пари трябва да имаш, за да бъдеш богат? Да кажем, че имаш сто милиона; защо ти са, какво ще направиш с тях? Ако някой от вас може да ми даде един план за това как ще използва парите, аз мога сега да му дам сто милиона. На мен тези пари не ми са потребни, аз съм се освободил от тях. Направете и дайте плана и тия сто милиона ще ги имате. Сега у вас се заражда въпросът възможно ли е това или не. Прави сте, откъде ще се намерят тия сто милиона в злато? За един окултен ученик е лесна работа да има сто милиона лева. Ако искам да направя едного от вас богат, ще му взема тялото и ще го туря в един европейски богаташ. Понеже вие сте същество в три екземпляра, аз ще туря единия екземпляр в богаташа, т. е. ще го накарам да го осинови и да му остави всичкото си имане. И вие ще се върнете в България с наследство от сто милиона. Това са приказки от „Хиляда и една нощ“, но всяко нещо, за което може да се говори, е възможно, т. е. ако един човек има сто милиона, и друг може да ги има. Всичко в Природата върви по определени закони, които регулират нещата.
И така, винаги се стремете да имате естествени желания. Никога не допущайте в себе си желание, на което трептенията не съответстват на вашето тяло. Никога не допущайте да влезе в мозъка ви мисъл, на която трептенията не съответстват на трептенията му. Това трябва да ви бъде норма. Мислите и желанията, които нямат съответстващи трептения, нищо няма да ви допринесат. Всякога, когато допуснете една неестествена мисъл, става потъмняване; всякога, когато допуснете едно неестествено чувство, чувствате болка.
Добре, да дойдем сега до приложението. Когато сте бедни, как се оправяте с вашата беднотия? По какво се отличава бедният от богатия? По време на турското управление всеки българин сиромах беше тънък и сух и когато го попиташ защо е такъв, той казваше: „Не съм си доял – сиромашия! С сух хляб и лук човек може ли да се оправи?“ Но можеше да се случи така, че някой от тия сухи българи да стане чорбаджия, да надебелее след около две години и да каже: „Понаядох се!“ Добре, но натрупването на този материал в областта на корема е вече едно неестествено положение. Всички мазнини, които се трупат в тялото, са преходно богатство. Истинското богатство, което човешкият организъм съдържа, е изтъкано във фини нишки, а мазнините са непотребни. Разбира се, тук-там трябва малко масълце, както осите на колата трябва да бъдат намазани, за да не се създава триене. Така че, на някои хора, в които има повече триене, им трябват мазнини тук-там. Но преди всичко трябват здрави мускулни нишки. Следователно, трябва да се мисли добре, понеже мисълта образува тези тънки нишки. Добрите чувства пък дават качество на нишките. С други думи, устойчивостта на нишката зависи от чувствата, а формата й зависи от човешката мисъл. Ако едновременно не мислим и не чувстваме правилно, нашият организъм не може да се обработва. Трябва всеки ден този организъм да се обработва правилно с нашите мисли и чувства. Казвате, че за седем години се сменят клетките на човешкото тяло. Не за седем години, но за една седмица може почти всичко в човека да се преработи. Приложението на правилната преработка зависи от прогреса на хората. Колкото по-бързо се преработва тялото ти, толкова по-добре.
Сега, при болезнено състояние или неразположение ти имаш едно горчиво чувство, имаш нещо в тялото си, което не е в хармония с Природата. Щом тази дисхармония се поправи, веднага се поправят и твоите чувства. Когато не чувстваш правилно, значи има една дисхармония между теб и Природата. Следователно, във вас трябва да се зароди желание да бъдете в хармония с Природата. Най-умната професорка в света е Природата. Безброй опити е направила тя и трябва да я слушате. Ако я слушате, ще ви даде и форма, и знание, и методи за работа. Щом не я слушате, ще ви остави на произвола – сами да си правите опитите, да се блъскате, а тя ще се явява само да превързва главите ви. Ще благодарим за превръзките, и те са хубави, но без превръзки е по-добре.
Сега, всеки от вас има желание да учи другите. Никой никого не може да учи, запомнете това! Можеш да бъдеш само външно условие за някого – спомагателно средство, асистент, който да даде само упътвания, за да се развива неговата дарба.
Съвременните опити показват, че от човека може да се извади неговия двойник. Последният обикновено е на около половин сантиметър, а понякога – на един-два-три милиметра извън физическото тяло. Но ако двойникът излезе три-четири сантиметра навън, човек ще се намери в цяла беля и ще стане толкова чувствителен, че всяко най-малко потрепване ще му причинява болка. Например, някой казва: „Не мога да търпя хората около себе си!“ – двойникът му е излязъл навън. Същото става и с днешните млади: когато започнат да изучават закона на любовта, двойниците им излизат навън и стават толкова чувствителни, толкова обидчиви, че един само крив поглед може да ги разсърди. Когато се оженят, двойниците им се прибират навътре и казват: „Глупава работа е това“. Не, глупави работи в Природата няма. Да обичаш не е глупаво и глупостта не е в любовта. Глупостта е, когато не оценяваме Любовта. Щом не оценяваш нещо, ти го изгубваш. Така че, преди всичко трябва да държим същественото в нас и да знаем при дадени условия доколко, в каква степен нашата реалност, нашето Духовно тяло трябва да излиза от тялото навън.
Вземете английския израз look out (лук аут), който значи „пази се“, но буквално се превежда като „гледай навън“. Един англичанин и един французин пътували с влак и първият казал: „Лук аут“, което значело да гледа навън. Втори път англичанинът казал на французина „Лук аут!“, но вече го предупреждавал да се пази, понеже имало някаква опасност да се удари. Французинът не разбрал, ударил се и си казал: „Тези англичани не можеш да ги разбереш!“ Често и в нас има такива отношения, че веднъж казваме: „Гледай навън“, а пък друг път казваме: „Пази се!“
Сега, обръщам ви внимание да започнете от вашето тяло. Всички трябва да имате по едно огледало и да започнете да изучавате себе си. Това е едно предметно учение. Можеш да моделираш носа си, можеш да моделираш ухото си. Не могат големи, но малки поправки могат да се направят. Ако можеш да направиш една поправка в лицето си, това вече е нещо. Ако не можеш да направиш една културна промяна, ти не си работил. Понякога стават промени без да ги искаш. Вземете, например, Тарас Булба – описан е как поглежда изпод дебели вежди като тези на българските чорбаджии. Това е човек с крайно обективен ум – материалист, който казва: „Зная ги тия неща! В този свят, тук трябва да оправим работите!“ Прав е, той гледа нещата отблизо. А на онези, които много фантазират, веждите им са тънки. Те са сантиментални. Тези с дебели вежди са хора на обективния ум, а с тънките вежди са хора на чувствата. Но веждите имат една норма. Какви трябва да бъдат те?...
Вие не сте проучвали косите. Доста интересни са. Вземете косъм от един човек и го прекарайте между пръстите си, за да видите колко е гладък и колко е дебел. Ако е тънък, има определено значение; ако е дебел, също има определено значение. После, понякога виждате, че косите ви са малко щръкнали. Това означава, че имате излишно електричество. Щом електричеството дойде в главата, косите щръкват; щом дойде магнетичното разположение, стават гладки. Турете на щръкналите си коси малко вода, за да улегнат – моделирайте себе си. Вие не обръщате внимание на тия работи във вас.
Сега, казвате: „Да бъдем културни като Ангелите“. Ангелите са Същества, които мислят и прилагат; светиите са хора, които прилагат; гениите са хора, които прилагат и мислят; талантливите са хора, които мислят. Да бъдеш талантлив или гениален човек, значи да мислиш. Можеш да играеш роля на един талантлив човек, можеш да играеш роля на един гениален човек, може да играеш роля на един светия – това са положения, които всеки от вас може да заема. Сега казвате за някого: „Той не е светия“. Всеки може да бъде светия (не говоря за „светиите“, каквито много ги има). Всеки един от вас може да бъде гениален в даден случай, когато има една хубава и гениална мисъл. В един случай ти можеш да постъпваш като гений, във втори случай можеш да постъпваш като обикновен човек, в трети – като талантлив, в четвърти – като светия. Всичко не е регулирано, проявите са разбъркани – ту светия, ту гений, ту талантлив, ту обикновен.
Сега, ще ви кажа каква е отличителната черта на гения. Мислите у талантливия човек са хоризонтални, той е човек на плоскостите; у геният мисълта е дълбока и висока, той е човек на вертикалните линии; светията пък е човек на кривите линии. Следователно, ако линиите са прави, вие сте талантлив; ако са вертикални, вие сте гениален; ако са криви, вие сте светия. Светията е човек, който върви по всички криви линии, без да се оцапва – той разбира тайната на Живота. Да вървиш по крив път, без да си навехнеш крака, показва знание. В такъв случай талантливият и геният представляват само скицата, само основата на Живота, а светията е туй, с което тази скица се украсява. Талантливият и гениалният са скелетът и костите, а светията е мускулите и масната тъкан, които ги покриват. С други думи, светията е този, който облича тялото. Първо дошли талантливият и гениалният, а после дошъл и светията и така образували човешкото тяло. За да се образува то, непременно се изисква един талантлив, един гениален и един светия. След като те съградят тялото, тогава ще дойде човешкият Дух да живее в него. Така че, човек има трима учители – един професор на талантите, един професор на гениите и един професор на светиите. Човек ще учи, а те са неговите професори, които трябва да слуша. Всеки ден трябва да слушате талантливия професор на хоризонталните линии, гениалния професора на вертикалните линии и светия професор на кривите линии.
Това е една неразбрана идея, нали? Неразбраните работи са красиви. Туй, което не си разбрал, си го разбрал; туй, което си разбрал, не си го разбрал. Например, казваш: „Аз зная какво е Любовта“, пък ти живееш и функционираш в Любовта. Ония, които са разбрали Любовта, са я изгубили; в ония, които не са я разбрали, функционира Животът. Знаете ли защо е така? Щом обичате един предмет, почвата под вас става шуплеста и всичко онова, което сте разбрали, потъва. Докато не сте го разбрали, вие се намирате на твърда почва, дето всичкото седи отвън. Следователно, знанието образува шупли, а невежеството държи нещата твърди. Има едно невежество в света, което Природата е турила; има и друго невежество, което не е от нея. Ние не трябва да знаем всичко, защото най-голямото нещастие щеше да бъде, ако знаем всичко. Това е невъзможно и никога не го пожелавай. Няма нужда да знаеш всичко изведнъж, а трябва през цялата вечност да изучаваш нещата. Да искаш да разбереш всичко изведнъж означава, че не разбираш Живота. Кажете ми какво ще стане, когато разбереш всичко изведнъж?...
Всички вие страдате от излишни идеи. Как бихте развили идеята, че на хората не им трябва много? Аз разглеждам въпроса малко другояче. Когато проучвам един предмет, в мен най-първо има един професор, а после има и един слушател, който го слуша. Първо аз говоря пред своя слушател, т. е. първо аз говоря на себе си. Този професор говори и чак след като ме коригира, добре разбирам този предмет и мога да го прилагам. И тогава не мисля, че всичко зная.
Фигура 1.
Сега, имате един ъгъл. За един обикновен човек тия две линии означават едно, за един талантлив човек означават друго, за един гениален – трето, а за светията – четвърто. Ако ъгълът се увеличава или смалява, ако линиите се продължават или скъсяват, за умния човек всяка промяна има смисъл. Представете си, че този ъгъл е разумен и в него имате едно същество, което се движи по едното му рамо, и друго същество, което се движи по другото му рамо. Във всяка линия се явява по едно разумно същество, което функционира. Когато отидете някъде, по строежа на къщите, по оградите и по удобствата ще познаете доколко тия хора са умни. Щом вляза в една къща, аз вече зная характера на хората. Например, виждам, че лицето на жената е пожълтяло, а пък лицето на мъжа е червеничко, и вече зная характера на мъжа. Или вляза в един дом, където лицето на мъжа е пожълтяло, пък лицето на жената е червено, и вече зная защо е пожълтял той. Когато намеря, че и на двамата лицето е хубаво, казвам: „Тия хора живеят хармонично“. Сега, ние ще започнем да обясняваме, че пари нямали, че къща нямали. Не, има нещо по-дълбоко: една разумност, едно съчетание липсва вътре в тях. Ние не живеем по законите на онази умна Природа, която е правила хиляди опити и казва: „Живейте по този начин“. Вие често имате тази опитност и можете да забележите, че когато ядеш и стигнеш донякъде, нещо ти казва: „Стига, не яж повече!“ Тогава нещо друго ти казва: „Вземи още една-две хапки“. Това е злото в човека. Когато ти кажат „стига“, спри се и виж какъв резултат ще имаш. Талантливият, гениалният и светията ти казват „стига“, а ти не ги слушаш. Или пък си някъде на гости и нещо ти казва: „Стани и си иди вкъщи!“ Тогава нещо друго ти казва: „Почакай“, но щом останеш, работата вече се разваля.
Един познат ми разказваше как отишъл да търси свой приятел в кръчмата. Когато влиза, двама души се сбиват и нещо му казва: „Иди си!“ Но той пожелава да остане и да види как ще свърши тази работа. Идват стражари, хващат ги и нещо пак му казва: „Върви си!“, но той остава... Ако останеш, ще станеш свидетел, ще те разтакават по участъци и съдилища, ще си губиш времето. Излез навън и не чакай да видиш какво ще стане. Ние сме любопитни да видим крайните резултати. Когато нещо ти казва: „Не яж!“, не яж. Казва ти нещо: „Стига!“ – стига. Човек трябва да слуша – в Природата има Божествен говор. Щом ти каже „стига“, послушай го. Може да не знаеш какво е, но послушай, за да видиш крайните резултати.
После, понякога у вас се заражда едно кисело желание: някой ти говори, а теб ти се приисква да го ухапеш, да му кажеш, да не мисли, че ти си толкова прост и не знаеш. И тогава ти ще му кажеш една горчива дума, той ще ти каже една горчива дума, че втора, трета, четвърта, пета, докато най-после изредите всички епитети. Питам какво сте спечелили? Той хвърля малко кал – ти му хвърлиш малко кал, той взема още повече кал – и ти вземаш повече кал. Така и двамата се окалвате и всички минавате за праведни. Казвате: „Да разбере той!“ Какво ще разберете? После и двамата трябва да се чистите. Най-добре беше да не хвърляте кал, нищо повече. В днешния свят всички хвърляте кал – и в умствено, и в сърдечно, и в религиозно отношение. И всеки минава за праведен.
Какво разбрахте сега? Във вас остава старата ви философия, че е лесно да се говори, но е мъчно да се приложи. Глупавите прилагат трудно, а умните лесно прилагат. Щом не можеш да прилагаш, значи си от глупавите; щом прилагаш, ти си от умните. Казват ти: „Не яж!“ – не яж, „ Не ходи!“ – не ходи, „Спри се и почини!“ – почини си. Човек трябва да слуша едновременно и своя ум, и нашепването на дълбокото желание, което има в сърцето си.
Нека сега да направим едно резюме. Коя е основната мисъл, която остава във вас? При турският султан дошъл един, обеднял от много ядене, и го попитали коя е най-вкусна част на кокошката. – „Трътката“ – отговорил той и султанът му дал двеста и петдесет лири. Когато чул за това, един друг отишъл при султана с желанието и на него да дадат жълтици. Попитали го кое е най-сладкото у бивола и той отговорил, че е трътката. Тогава султанът заповядал да му ударят двадесет и пет тояги... Вярно, у кокошката най-вкусна е трътката, но у бивола не е. В дадения случай кокошката представлява умът, а биволът – чувствата на човека. Умът разрешил въпроса добре. Но това, което представлява най-сладкото в кокошката, т. е. в ума, не е най-сладкото и в бивола, т. е. в чувствата. В чувствата трябва друго разрешение. Там, където умът се справя лесно, сърцето може да загази, защото то по друг начин трябва да разреши въпроса.
На следващата лекция ще ми кажете как трябва сърцето да разреши въпроса?
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
18-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 2 април 1937 г., петък, 5 ч.с., София, Изгрев