Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
СИЛВИЯ ШИШКОВА "ДА СЕ ПОМОЛИМ ЗА ЛЮБОВ"
Да се помолим за любов
дори обезверени,
когато сива пустота
се вмъкне в нас и стене,
Когато сме сами в света
и болката не спира...
Да се помолим за любов,
когато ни намразят,
когато няма светлина и
търсим, но напразно или
когато грях и страх
в душите ни се впиват.
Да се помолим за любов
голяма и красива
Да се помолим за любов
най-истинска и жива.
Да се помолим в този час
духовно да възкръснем –
преди да ни обвие мрак,
преди да стане късно. Да се
помолим в този миг,
в течащата минута.
Молитва щом е за любов
– тя винаги e чута
МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ
Силвия Шишкова е родена в Ямбол. Завършила е музикална академия в Пловдив. Работи като преподавател по музика в родния си град. Публикува стихове в печата.
Стихосбирката й "Да се помолим за любов" е не само сериозен поетичен дебют. Тя е и категорична заявка за очевидна поетическа зрялост. Първото усещане при прочита на стиховете й е спонтанността на изразеното чувство. Зад това явно прозира подплатеното със слово лично преживяване. А то при Силвия Шишкова изненадва със своята дълбочина и се превръща в мост между личния акцент и обобщения лирически мотив. Така тя търси различните страни на любовта - от споделеното чувство:
Ще бъда пак желана и любима
и всяка клетка в мене ще трепти
до болката:
„Залъгваме се с чувства променливи,
а после страшно много ни боли.“
Постижение за авторката е, че от "тайнствената малка вселена", каквато е любовта между двама души, тя се надига на пръсти и надниква в духовните измерения на любовта преминавайки през обичта, нежността, радостта до вярата и надеждата като стъпала към духовното пречистване. Интересно е, че при тези преходи липсват характерните за лириката мълчание и недоизказаност. Точно обратното, налице е жив диалог, в който участват водата, вятърът, птиците. А мотивът за светлината и топлината е визуална проекция на повдигането на човешката душа. В стиховете й няма рязко противопоставяне между интимно преживяното и външния свят, по скоро се забелязва стремеж към сливане, меко, постепенно преливане в цялото, като най-съкровеният момент от това приобщаване е обръщането на човека в молитва към Вечното начало. Молитва за повече любов като най-целебния лек срещу житейските превратности.
Списание "Житно зърно" пожелава творческа дързост на Силвия Шишкова в завоюването на нови територии в лириката. На добър път, Силвия!