от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.1 1999


АНТИМИНСЪТ

Антиминсът представлява четвъртито парче бял плат, лен или коприна, с изображение на полагането в гроба на тялото Христово. На старогръцки "анти" означава вместо, а "мисион" – маса и или – "вместо престол".

В четирите ъгъла на Антиминса са изобразени ликовете на четиримата апостоли, с техните символи:

Горе ляво – евангелист Матей, с неговия символ – човек – физическият и съответно земния елемент.

Долу ляво – евангелист Марко, с лъва – символ на ума и въздуха.

Долу дясно – евангелист Лука, с телеца – символ на смирението, астралното тяло и водата.

Горе дясно – евангелист Йоан, символ на духовната страна на човека и огъня.

Вляво на платното са изобразени: оръдията, с които са измъчвали Христос – стълбата, по която е качен и свален от кръста, гвоздеите, с които е бил прикован, копието, с което е бил прободен в гърдите, тръстиката с гъбата, натопена в оцет, която са му поднесли, когато е помолил за вода, кърпата, с която си е избърсал лицето, отивайки към Голгота, пурпурната мантия, с която е бил наметнат, когато е бил осмиван пред Пилат като цар юдейски, съдът, в който е измил нозете на учениците си на тайната вечеря.

Вдясно на платното са изобразени: колоната с петела, пропял три пъти, преди Петър да се отрече от Христос, бичът, с който е бил бит, тръните, от които са оплели венеца, поставен на главата му, въжето, с което са били вързани ръцете му, кесията със сребърниците, дадени на Юда за предателството, каната с миро, с което е бил помазан, чашата, с която е пил Христос на тайната вечеря, а след това, на Голгота, в нея са събирали кръвта Му. По-късно тази чаша е била отнесена от рицарите–кръстоносци, воюващи с мохамеданите за освобождаване на Гроба Господен, в Европа, известна е като Светия Граал и е пазена като светиня. Тук са фенерът и кандилото, символи на евангелската светлина и мечът, с който е бил посечен Апостол Павел в Рим.

Антиминсът се разгъва в определено време на богослужението, преди литургията; без него тя е невъзможна. От вратата на дяконите, вляво от олтара, свещенослужителят излиза с дискос с чаша вино и хляб, символизиращи кръвта и тялото Христови, което символизира още и доброволното отиване на Христос на кръстната смърт. Влизайки през царските двери/централната врата на олтара/, свещеникът полага дискоса с хляба и виното върху Антиминса, като произнася тайно извършителните думи, при което става освещаването на хляба и виното и те "се превръщат в тяло и кръв Христови". Някои ясновидци са твърдели, че виждат как лъч от Христос слиза върху тях и ги освещава. Без Антиминса литургия не може да се отслужи. Той замества Светия престол, а Престолът е символ на Христовото погребение и възкръсналия от този гроб Спасител. Образите на четиримата евангелисти в четирите краища на Антиминса означават, че Евангелието е обърнато към всички страни на света.

При освещаването на Антиминса, понеже се счита за жертвеник, в горния му край се зашива костичка от светец и се помазва с миро.

Антиминсът, и на камък да се постави, играе ролята на олтар, затова византийските императори, отправяйки се на дълги походи, са водели със себе си свещеници, които са извършвали литургия с помощта на Антиминса в полеви условия. От духовна гледна точка, присъствието на Антиминс означава неведомото присъствие на Божията Благодат и на самия Бог. Когато се покланяме пред масата в олтара, все едно, че се покланяме пред Гроба Господен.

Горе – надпис на старогръцки: "Този Антиминс, който е Божествен жертвеник и на него се извършва безкръвното свещенодействие с тялото и кръвта на Господа и Бога нашего Исуса Христа в храма на св. Тома."

В облака на староеврейски е написано: Яхве /Йехова/.

Надписът на кръста гласи: "Исус от Назарет, цар юдейски".

Долу надпис: "Богопроизведения и вселенски патриарх Паисий и председател на Св. Синод, в 1.01.1867 освети и подписа този Антиминс".

Долу надпис: "Този Антиминс се освети с благодатта и животворящ Дух при свещенодействието на високопреосвещенството на богопроизведения и вселенски патриарх Паисий и председател на Св. Синод в 1.01.1747".

Най-долу: "Манастира Еврон – светогорски манастир, метохът е в Солун. Отпечатан в печатницата на Алекси Ктимос – да се поменува целият му род".

Отдясно, по дължина на Антиминса: – "Осветен от месемврийския кирио Йосиф, 1820 г./осветен в Провадия, в църквата Свети Мина/."

Отляво – думите: "Агнец /жертва/ 1820г., 6 август, зашити мощи на Св.Мина."

Отстрани, долу вдясно: "Точно копие на старинен Антиминс, гравиран от Яков Ярмолинский, в собственото литографско ателие, 1897г., август."

Оригиналът се съхранява в Иверския манастир.

Viewer2.png


ИСТОРИЯТА НА АНТИМИНСА

Из спомените на свещеник Константин Дъновски, публикувани в "Заветници на свободата" от Т. Бъчваров, издание на сп. "Родина".

Историята на тримата младежи, решили да се посветят в служба на Бога и станат монаси в Света Гора, е известна. Тръгнали от Варна с гемията на гърка Леонтис; при сблъсък с военен кораб, тя се разбила и те едва доплавали до брега около Солун. Планът на Небето бил друг.

Било е Велики петък, 10 април 1854г. Отишли в църквата Св. Димитър да се помолят и да благодарят на Бога за спасението си. Там ги срещнал тайнствен монах. Той ги заговорил и пожелал среща на следващия ден само с Константин. Разговорът е бил знаменателен.

"На другия ден, на Велика събота, на определеното време отидох в църквата и се помолих. Вчерашният старец се зададе и отиде направо при олтара, и започна да се моли. След няколко минути ми даде с поглед знак, да отида при него. Аз се приближих и му целунах десницата. "Синко – рече ми той – за любов Христова желая да науча откъде си и за какво отиваш в Света гора?"

Аз му разправих като на изповед желанието и намерението си. Във време на говоренето ми се виждаше спокоен, но след няколко минути забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му тяло – движение, а най-много, което ми вдъхна удивление, бе появяването на пламенен огън над главата му и неволно ме обхванаха тръпки.

"Драгий синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които са в Света Гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът. Нито искам да те отвърна от намеренията ти. Аз те уверявам в Господа Вседържателя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съвета ми – да си идеш там, на мястото, гдето ти е определено, понеже по Божия промисъл това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде уверение като от Бога."

След няколкоминутно мълчание, аз проумях, от внимателния му поглед, че чака отговор и рекох: "Не съм противен на Волята Божия, защото е свята." А той ми рече:

"Не е достатъчен отговора ти, за да угодим на Бога е необходима истинска вяра, да се подвизаваме и бодърстваме в молитви до последно дихание."

"Отче – рекох – с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете."

Тогава вдигна ръце и очи нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от разумни и премудри и открива на младенци." Тогава посегна към пазвата си и извади една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като го разви и целуна, покани и мене, та го целунах, след това показа ми с пръста си напечатаните букви по него, дали ги познавам. Аз му рекох: "Ако е число, то е 1747." "Така, вярно е, от това число води началото си този свят престол/Антиминса/".

Старецът разказал за видението на Йеромонах Теофаний от Иберийския манастир, което го накарало да отиде до Йерусалим, след това в Константинопол, при самия патриарх, и като взели за знак рибите, вписани в Евангелието, тъй като на елински рибата носи знаковете: "Исус Христос - Божи Син Спасител" и напечатали 153 образи на Божествени жертвеници. 153 – защото в евангелския текст Исус Христос 153 пъти е изпращал някой от учениците си да изпълни определена мисия.

"Сега, в тая тържествена за мен минута, с пълно упование на Божия Промисъл, като те наричам мое любимо чадо в Духа Светаго и ти предавам този залог, имай го в пазвата си, при сърцето си. Връчвам ти този Святи Престол Божи в уверение на най-голямата милост на Пресветая Троица. Всемогъщият Бог е предопределил като най-главно молитвата и, както и Божествената Евхаристия /литургия/ да се извършва на този свят престол – Антиминса.

С това Бог известява, че между всички християнски народи, Бог храни едно особено благоговение към най-многострадалното славянско племе, заради неговото простосърдечие и искреност."

Старият монах Теофаний, след като странствал 12 години, се завърнал в Света Гора и предал Богу дух. В Атонският манастир е имало монаси българи, руси, сърби, румънци – все от народи, страдащи под турски гнет. Тези монаси се събирали на тайни молитви, за да измолят от Бога освобождение на своите народи. Когато някой от тях тръгвал из света да събира помощи, носел със себе си Антиминса, като знаме на надеждата, събирал е на молитва по-будни и верни хора. Така тези скромни Божи служители подготвяли почвата, в която по-късно Левски пося семето на свободата, като образува революционните комитети.

Материалът е подготвен от д-р Йорданка Попова, по спомените на отец К. Дъновски и справочна богословска литература.