Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
СИН И БАЩА
БЯЩЯ И СИНЪ. Новата 1937 година, която сега настжпва, ще бжде малко по-добра отъ тази, която изтече. Годината 1936 представяше единъ разточите- ленъ синъ, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговете на своя синъ. Две неща опред-Ьлятъ живота: деньтъ и нощьта. Те се образуватъ отъ движението на зе-мята около нейната ось. Отъ движението на зе¬мята около слънцето пъкъ се образуватъ годиш¬ните времена. Понеже земята има дъщеря — лу¬ната, отъ движението й около земята се образу¬ватъ седмиците и месеците. Най-малката мЬрка на живота е деньтъ, който се определя отъ движението на земята около своята ось. Както при движението на земята около осьта й се образуватъ день и нощь, така и въ живота на човека настжпватъ радости и скърби, разпо¬ложения и неразположения на духа. Какво по¬казва това ? — Това показва, че чов1жъ има своя собствена земя, която се върти око¬ло осьта си. Движението на земята около слънцето представя духовния животъ на чо¬века. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човека се движи около едно невидимо, духовно слънце. Седмиците и месеците определятъ възгледите на хората. Двете седмици на месеца пред- ставятъ възходещите фази на луната — ново-
луние и пълнолуние. Другит-Ь две седмици представятъ изпразване на луната — низхо- дещит-Ь й фази. И тъй, веЬка година носи н^що въ себе си. Както земята се движи около слънцето и обра¬зува годишните времена, така и чов-Ьшката ду¬ша се движи около Бога и образува духовни го¬дишни времена. И човгЬкъ има своя луна, коя¬то се движи около земята, като образува седми¬ци и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ось, образува день и нощь, а при движението си около слънцето — годишнигЬ времена. Оттукъ вадимъ заклю¬чението : въ каквато система живгЬе чов-Ькъ, та¬кива сж и възгледите му за живота. Тази вечерь всички хора, всички на¬роди посргЬщатъ новата година по разли- ченъ начинъ, споредъ обичаигЬ и традиции¬те си. Има единъ анекдотъ, въ който се раз¬казва, какъ единъ японецъ, отъ високо про¬изхождение, посрещналъ една нова година. Той дължалъ голяма сума на единъ богатъ търговецъ. Тъй както вървели работит-Ь му, длъжникътъ не виждалъ никакъвъ изходъ да се улесни по н-ккакъвъ начинъ и да изпла¬ти дълга си. Затова, въ надвечерието на но-вата година, той отишълъ при своя кредиторъ, богатъ японски търговецъ, и му казалъ: Го¬сподине, дойдохъ да ви се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срамъ, безчестие, което не мога да понеса. Азъ съмъ отчаянъ отъ себе си, отъ положе¬
нието, въ което се намирамъ, и решихъ да туря край на живота си. Дойдохъ предъ тебе да направя „хара-кири" (разпаряне на корема съ ножъ). Не искамъ вече да живея, да те лъжа. Веднъжъ обещахъ, че ще изплатя дълга си, но не можахъ. Втори пъть не искамъ да обещавамъ и да не изпълня обещанието си. — Не, не бързай, господине. Ти си добъръ, благороденъ и честенъ чов-Ькъ, н-Ьма защо да се самоубивашъ. Ето, азъ скъсвамъ полицата ти предъ тебе. Бъди свободенъ, не мисли за дълга си къмъ мене. Считай, че всичко си ми платилъ. Остани да жив-Ьешъ, да изпълнишъ предназначението си на земята като човгЬкъ. Седни да пиемъ по единъ. чай. — Много бла¬годаря, господине, за великодушното отноше¬ние къмъ мене. Радвамъ се, че ме освобожда- вашъ, но не мога да остана повече тукъ, за¬щото бърза работа ме чака. — Каква работа може да има единъ човЪкъ, който преди по- ловинъ часъ бЬше решилъ да се самоубие ? — 'Грабва да отида още при шесть души, на които дължа големи суми, и предъ т-Ьхъ да направя „хара-кири Както виждате, уменъ билъ този японецъ. Той използувалъ единъ благоприятенъ мо- ментъ — настъпването на новата година, въ който да посети своите кредитори и да по- лучи отъ техъ прощаване на дълговете си. Всички негови кредитори скъсали полиците му, и той посрещналъ новата година безъ ни-
какви дългове. Добре е човекъ да посреща новата година безъ дългове. Сега на васъ не ви препоржчвамъ да пра¬вите „хара-кири", за да се заличатъ дълговете ви, но вие требва да учите. Отъ васъ се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забра¬вили пжтя, който ви предстои да минавате. За¬това, вземете книгата „Пжтьтъ на ученика" и добре я проучете. Презъ цялата година рабо¬тете върху нея. Приложете всички правила и принципи отъ нея въ живота си. Каквито про¬тиворечия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите. Като е дошълъ на земята, човекъ се за¬питва, каква е цельта на неговото идване. За каквото и да е дошълъ, човекъ първо требва да яде. Дали ще работи нещо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно требва да яде. Ако запитате учения, защо е дошълъ чо- векъ на земята, той ще каже, че човекъ е до¬шълъ, за да учи. Религиозниятъ ще каже, че човекъ е дошълъ, за да се моли. Споредъ насъ, обаче, за каквото и да е дошълъ човекъ, първото нещо, което требва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човека, на всички живи сжщества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа отъ всич¬ки живи същества, отъ най-малки до най- големи. И ангелите подържатъ религията на храненето. Истинската религия въ света се заключава въ яденето. Изкуство е да знае чо¬векъ, какъ да яде! Който знае. какъ да ядег.
той има религия; който не знае, какъ да яде, той н-Ьма никаква религия въ себе си. Яденето е единъ отъ символите на истинската, на но¬вата религия въ света. Казвате, че „символътъ на вярата" е съ- ставенъ отъ 12 члена. Символътъ на новата вера, на новата религия е съставенъ отъ че¬тири члена: свЬтлина, въздухъ, вода и храна. Който знае, какъ да възприема светлината въ себе си, той е разбралъ и приложилъ новата религия; който може правилно да диша, той е разбралъ и приложилъ новата религия; кой¬то се е научилъ правилно да пие вода и да ута¬ложва жаждата си, той е разбралъ и прило-жилъ новата религия; и най-после, който се е научилъ правилно да яде, той е разбралъ и приложилъ новата религия. Въ какво требва да верва човекъ ? — Човекъ требва да верва въ хл4ба, въ водата, въ въздуха и въ светли¬ната. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлебъ, слезълъ отъ небето. Който верва въ мене и яде отъ този хлебъ, той ще има жи- вотъ въ себе си". Казано е въ Писанието: „Въ начало бе Словото, и Словото бе у Бога. И Словото бе Богъ." Словото, това е живиятъ хлебъ. Ако се храните съ живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се раз¬вивате. Всеки човекъ требва да стане хлебъ за ядене. Той требва да представя живото Слово, съ което душата се храни. Съвременните хора се страхуватъ отъ края на живота си и се запитватъ, какъвъ ще
бжде краятъ имъ. — Много просто. Краятъ на живота имъ ще бжде крайно осирома- шаване: всичко, което сж спечелили, ще го изгубятъ. Ть ще се намгЬрятъ въ положението на краенъ беднякъ, съ едно съзнание само. — Ами после ? — Понеже си обедн-Ьлъ и не разполагашъ съ никакви богатства, отново ще те пратятъ на земята да се трудишъ, да работишъ, да придобиешъ онова богат¬ство, което не се губи нито на земята, ни- то на онзи св-Ьтъ. Човекъ мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи отъ противоречията на живота. Чо¬векъ търси спасението си вънъ отъ себе си. — Не, спасението на чов-Ька е въ самия него. Спасението на чов-Ька зависи отъ неговить вжтрешни разбирания за живота. Който раз¬бира важностьта на духа, на св-Ьтлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси. СъвременнигЬ хора се трудятъ, работятъ, но въпр-Ъки това не усп^ватъ. — Защо? — Т-Ь не знаятъ, какъ да работятъ. Т-Ь сж прене- брегнали своето сърдце, а трЪбва да работятъ, именно, върху сърдцето си. Т-Ь не поцозиратъ даже, че всички спънки въ живота имъ се дължатъ на сърдцето. Първиятъ човекъ още е направилъ голгЬма грешка, като е допу- сналъ другъ н-Ькой да влЬзе въ сърдцето му. И оттогава досега този, който е влгЬзълъ въ
сърдцето на човека, безъ негово позволение, му създава редъ спънки и противоречия. Следователно, всички страдания на чо¬века, ВСИЧ1СИ вътрешни борби, които чо¬векъ преживява, се свеждатъ къмъ това, да изпъди той отъ сърдцето си онзи, който незаконно е Елезълъ въ него. Като го изпъди навънъ, човекъ ще придобие свободата си. Чо¬векъ е заложилъ сърдцето си, вследствие на което не е господарь на положението си, не е господарь на своето сърдце. На чо¬века се даватъ страдания съ единствената цель да изкупи сърдцето си. Докато не го из¬купи и предаде въ ръцете на Бога, човекъ постоянно ще се ражда и умира, всекога ще бъде нещастенъ. До това време въпросъ за щастие не може да става. Казвате за некой човекъ, че има кораво сърдце. Коравото сърд¬це е заробено сърдце. Такъвъ човекъ плаче и скърби, само когато неговите интереси се на- кърняватъ, когато той е обранъ и излъганъ. Обаче, когато той обира и изнасилва другите, тогава не скърби и не плаче. Тази е причина¬та, задето страданията идатъ върху човека. Те иматъ за цель да смекчатъ сърдцето му, да изпъдятъ отъ него онзи, който се е наме- стилъ тамъ безъ позволение. За това е казано въ Писанието: Хине мой, дай ми сърдцето си!" Сега ще приведа единъ примеръ изъ жи¬вота на единъ беденъ човекъ. Той ходелъ отъ къща на къща да работи. Тукъ го викали да работи, тамъ го викали, но мал-
дина му плащали. Като се отчаялъ отъ работата си, той решилъ да пЪе. Тръгналъ по кафене¬та, по кръчми, но щомъ отварялъ уста да зап-Ъе, веднага го спирали, като му казвали: Какво си се разкр-Ьскалъ? Хайде изл-Ьзъ вънъ да кр-Ьскашъ! Не искаме да те слушаме. Като вид-Ълъ, че и съ п-Ьсень не може да се живЪе, той решилъ най-после да ходи въ черква да се моли. Тръгналъ отъ черква на черква да се моли, но и оттукъ билъ изпжденъ. Като се намгЬрилъ вънъ отъ черквата, най-после си ка- залъ: Както виждамъ, въ този свгЬтъ не може да се жив-Ье нито съ работа, нито съ п-Ьние, нито съ молитва. Нищо друго не ми остава, освенъ да си купя единъ револверъ и да тръгна да обирамъ хората. Както казалъ, така и направилъ. Купилъ си револверъ и тръгналъ по улицигЪ. Първиятъ човекъ, когото срещналъ, билъ единъ богаташъ. Последниятъ го спр-Ьлъ и запиталъ: Къде си тръгналъ тъй замисленъ? Какво мислишъ ? — Мисля, че за да вървятъ ра- ботитЬ ми добре, требва да бжда богатъ. — Ами Господъ съществува ли за тебе ? — За¬виси. Докато работите ми вървятъ добре, и Господъ съществува. Щомъ работигЬ ми се объркатъ, никакъвъ Господъ не съще¬ствува. — Какво ще кажешъ по въпроса за работата, за пението? Струва ли чов-Ькъ да работи, да пгЬе ? — Това не се отнася до мене. Азъ опитахъ и едното, и другото, но не ми вървЬ. Тази работа оставямъ на богатит-Ъ, нека т-Ъ да работятъ и да п-Ъятъ. Ето, вижъ
и този револверъ. Решилъ съмъ вече съ него да работя. Ти вервашъ ли въ него ? — Вервамъ. Дай тогава, колкото пари имашъ въ джоба си! Иначе, ей сега ще опиташъ силата на моя ре¬волверъ. Азъ искамъ твоя Господъ — парата, да бжде и мой Господъ. — Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тЪзи пари, и бжди доволенъ. Питамъ: Кой отъ двамата печели — бога- тиятъ, или сиромахътъ? — Нито богатиятъ, нито сиромахътъ. — Защо? — Утре ще се яви другъ сиромахъ съ револверъ въ ржка и ще го на¬сочи срещу първия, който е решилъ да жи¬вее съ обири. — Не, по този начинъ въпро¬сите не се разрешаватъ. Защо работите на сиромаха не вървели добре ? — Защото вършилъ всичко безъ лю- бовь. Той работелъ безъ любовь, пелъ на хо¬рата безъ любовь и ходелъ на черква да се моли, пакъ безъ любовь. — Защо богатиятъ билъ обранъ ? — Защото придобилъ богатството си безъ любовь. На съвременните хора, бога¬ти и сиромаси, липсва любовь. Когато единъ младъ човекъ се явилъ при Христа и Го за- питалъ, какво требва да направи, за да при¬добие Вечния животъ, Христосъ му казалъ: Едно ти не достига — любовь немашъ. Щомъ придобиешъ любовьта, съ нея заедно ще при- добиешъ Вечния животъ. Христосъ казва и на съвременния човекъ: „Продай имането си, раз¬дай го на сиромасите и ела, та ме последвай!" — Какъ да го раздамъ ? — Като дойдатъ раз¬бойници въ дома ти, какъ ще го раздадешъ?
12 Въ турско време, когато искали да из- тръгнатъ пари отъ н-Ькой български чорба¬джия, турцигЬ туряли на врата му нагорещена желязна верига. И тогава, иска не иска, чор¬баджията вади гърне съ злато и го дава на турчина. Ще дойде день, когато нагорещената верига ще мине презъ врата на всЬки човЪкъ. — Може ли да стане това? — Ще го опитате. » Като наближи края на живота, хората очакватъ да дойдатъ ангели отъ небето да ги взематъ и да ги занесатъ предъ престола на Бога. — Не, въ последния часъ на. живота ви ще дой¬датъ разбойници, ще ви хванатъ за врата и ще кажатъ: Дай всичко, което си спечелилъ! — Ами какво ще оставя за децата? Какъ ще се развиватъ, като н^матъ пари ? — Това е заблуда. За развиване на човЬка е нужна лю¬бовь, а не пари. Ако децата ви нгЬматъ лю- бовь, и т-Ь ще бъдатъ нападнати отъ разбой¬ници и обрани като васъ. Човекъ тр-Ьбва да работи съ любовь. да п^е съ любовь и да се моли съ любовь. Хората познаватъ влюбването, но не и любовьта. Когато богатиятъ има лю- бовь, той е истински човекъ Когато сиро- махътъ има любовь, и той е истински човекъ. Богатиятъ безъ любовь не е човекъ. И сиро- махътъ безъ любовь не е чов-Ъкъ. И тъй, човекъ има всичко, но любовь н-Ъма. Само едно му не достига: любовь. До¬като не придобие любовьта, той ще се ражда и умира, ще бъде недоволенъ, ще се мъчи и ще страда. Щомъ придобие любовьта, той ко¬
13 ренно се изменя: става радостенъ и отъ всичко доволенъ. — Какъ да придобиемъ лю- бовьта ? — Както вие разбирате. — Какъ да жив-Ьемъ по любовь? — Както вие разбирате любовьта, а не както другит^ я разбиратъ. До¬сега вие сте живели по чужди разбирания, а не споредъ вашите. Живейте споредъ ва¬шите дълбоки вътрешни разбирания и ще ви¬дите, че тези разбирания съ еднакви за всич¬ки хора. Те съ написани отъ Бога въ сърдце¬то на човека. Ако приложите любовьта спо-редъ правото разбиране на вашето сърдце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готовъ да се жертвува, любовьта е дошла. Който не е готовъ да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването. Защо сте се събрали тази вечерь тукъ? Кое е онова, което ви е събрало и което съ¬бира всички хора ? — Любовьта. Само любовьта е въ сила да събере всички хора заедно. Съ¬брания ставатъ не само на земята, но и на не¬бето, въ възвишените светове. Тамъ се съби- ратъ разумни, възвишени същества, по-велики отъ всички велики хора по лицето на земята. Истински великъ е онзи, въ душата на когото любовьта царува. Хората искатъ да бъдатъ щастливи, да отидатъ при Христа. Христосъ живее въ любовьта. Следователно, ако немате любовь въ себе си, не можете да бъдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовьта е врата за Царството Божие. Който мине презъ тази врата, той ще влезе въ Цар-
— зото Божие. Безъ любовь човекъ се на¬мира предъ затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намери. Докато не придобие любовьта, човекъ всичко ще има, но ще бжде вънъ отъ живота на небето. - Какво ще има тогава ? — Той ще има всичко, какво¬то растенията иматъ; той ще има всичко, ка¬квото рибигЬ, птицигЬ и млЪ копита е щигЬ иматъ. Той ще има даже и това, което човЪкъ има, но н-Ьма да има Любовьта на Бога. — Като умремъ, нали ще отидемъ на небето? — За-виси, какъ сте умрели. Н^кои хора умиратъ и следъ смъртьта си пакъ оставатъ на земята. Други хора умиратъ, но следъ смъртьта си възкръсватъ и отиватъ на небето. Така умира и житното зърно: посаждатъ го въ земята и следъ известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. Съ други думи казано: Житното зърно възкръсва. Желая ви тази година да придобиете любовьта въ себе си като врата, презъ коя¬то да вл-Ьзете въ новия животъ. Вие сте добри хора, но н-Ьмате онази любовь, презъ която да минете за Царството Божие. Щомъ н-Ьмате тази любовь въ себе си, нЪма кой да ви пази отъ разбойници. Т-Ъ ще дойдатъ и ще ви обератъ. — Какъ да се справимъ съ гргЬха? — Като престанете да се занимавате съ него. Любовьта не се занимава съ гр-ЪховетЪ на хо¬рата. Тя има предъ видъ освобождаването на хората отъ смъртьта. Щомъ се освободи отъ смъртьта, чов-Ькъ придобива любовьта, и тя за¬
15 почва да го учи, какъ да жив-Ье. Щомъ лю¬бовьта отсътствува, човгЬкъ се натъква на про¬тиворечия, ограничения, страдания, мъчнотии и намира, че животътъ нгЬма смисълъ. Това се отнася и до физическия, и до духовния жи¬вотъ на човека. Любовьта разрешава всички противоречия, всички мъчнотии. Двама души пътуватъ заедно къмъ единъ планински връхъ. Единиятъ носи въ ръката си шише съ вода, а другиятъ върви празенъ. По едно време вториятъ ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. — Не давамъ. Ще имашъ търпение. Като из- вървимъ още единъ километъръ, тогава ще ти дамъ да пиешъ. — Много съмъ жаденъ, дай ми малко вода. Страдамъ отъ жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, какъ да се домогне до шишето, да пие вода. — Защо първиятъ пътникъ не за¬доволява желанието на другаря си? — Той е уменъ чов-Ькъ, знае, че следъ десеть минути ще стигнатъ до единъ чистъ планински из- воръ, дето и двамата ще пиятъ отъ неговата кристална вода. Ако другарьтъ му пие вода отъ шишето и уталожи жаждата си, н-Ьма да усЬти благотворното влияние на чи¬стия планински изворъ. Наистина, следъ де¬сеть минути тЪ се намиратъ предъ извора. — Хайде да поседнемъ предъ този изворъ. Ето, вземи шишето, и пий отъ него! — Не, щомъ съмъ предъ този изворъ, не се нуждая отъ во¬дата на твоето шише. Благодаря ти, че не
16 задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия отъ водата на този чистъ изворъ. Съвременните хора страдатъ, понеже н-Ь- кои отъ т^хъ иматъ шишета, пълни съ вода, а други — н-Ьматъ. Които иматъ, тЪ не даватъ отъ своята вода на онЪзи, които н^матъ. Каз- вамъ: Идете при извора, при изобилието на живота! Тамъ се разрешавагь всички проти¬воречия и мъчнотии въ живота. Изворътъ, то¬ва е разумниятъ животъ, въ който се разре¬шавагь всички задачи. Това не става извед- нъжъ, но постепенно, докато човекъ придобие права мисъль и абсолютна в-Ьра въ Бога. Следователно, събирането на хората на едно м^сто зависи отъ любовьта. Функцията на удовегЪ на човешкия организъмъ зависи отъ живота на този организъмъ. Докато чо- в-Ькъ има животъ въ себе си, всички удове на т-Ълото му ще функциониратъ правилно. Казано е въ Писанието: „Богъе Любовь." Любовьта носи животъ, носи светлина и знание, носи свобода. Любовьта изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живгЬе добре, върши престъпления. Когато видя, че нгЬкой гргЬши, азъ се уча отъ неговата грешка и изб^гвамъ да правя същата погрешка. Виждамъ, че н-Ь- кой иска хл-Ъбъ отъ единъ фурнаджия. По- следниятъ му казва: Имашъ ли пари ? — Н-Ь- мамъ. — Щомъ н-Ьмашъ пари, не ти давамъ хл-Ьбъ. Като видя това, тихичко се приближа- вамъ къмъ този човгЬкъ и му казвамъ: Ела
17 при мене. Ти си сбъркалъ, забравилъ си, че требва да дойдешъ при мене. Ето, вземи този хлебъ и продължи пътя си. Така постъп- вамъ съ всички хора, на които фурнаджиите не даватъ хлебъ. Какво показва това ? — Че любовьта разрешава всички въпроси въ живота. Задача за презъ годината: всеки день да разрешабате по едно противоречие. Всека сед¬мица да разрешавате по още едно противоре¬чие. Всеки месецъ—по още едно. Най-после, и презъ годината да разрешите по едно проти¬воречие. Знаете ли, колко противоречия мо¬жете да разрешите въ сто години? Какво по- големо богатство ще иска човекъ, ако може да разрешава противоречията на своя жи¬вотъ? За да разрешава противоречията си, чо¬векъ требва да бъде носитель на любовьта. Защо мъжете и жените не успеватъ въ живота си ? — Те не успеватъ поради известни слабости, които се криятъ въ т-Ьхъ. Мъжътъ не успева поради своята грубость. Външно мъжътъ е грубъ, защото обективниятъ умъ въ него е силно развитъ. Значи, злото въ мъжа е отвънъ. Когато прояви грубостьта си, тогава вижда погрешката си и казва: Не требваше да постъпя така. Той започва постепенно да омеква. Щомъ омеква, Богъ се проявява въ него. Жената пъкъ външно е мека, а въ¬трешно — груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстъпчива. Щомъ се ожени, тя проявява своята вътрешна грубость и казва на мъжа си: Сега вече, като си се хваналъ на
18 хорото, ще хранишъ и мене, и децата, ще но- сишъ юлара. Понеже мъжътъ е грубъ отвънъ, а жената груба отвътре, Богъ ги е съединилъ, за да могатъ вътрешниятъ Богъ въ мъжа и външниятъ въ жената да се съюзятъ и да из- гонятъ външното зло отъ мъжа и вътрешното — отъ жената. Този е дълбокиятъ смисълъ на женитбата. Ако женитбата не може да изпъ- ди злото отъ мъжа и жената, тя н^ма ника- къвъ смисълъ. Когато злото не иска да излЪ- зе отъ семействата, то разделя мъжа отъ же- мата и ги озлобява единъ противъ другъ. За да издържа на противоречията въ живота, чо- вгЪкъ тр-Ьбва да съедини силата на ума си съ силата на своето сърдце. Така само той ще изпъди злото отъ ума и сърдцето си и ще пусне Бога да жив^е въ него. Днесъ Богъ не живЪе въ сърдцето на чо в-Ъка, а требва да жив-Ье. И затова Той се обръща къмъ чов-Ъка съ думигЬ: „Сине мой, дай ми сърдцето си". Богъ иска да изпъди отъ сърдцето на човека онзи, който незаконно се е нам-Ъстшгь вътре, и да заеме неговото м^сто. Желая на всички тази година да служи¬те на Бога съ любовь. Съединете силигЬ на ума съ силигЬ на сърдцето си, за да изпъ¬дите неканения гостъ. Станете господари на вашето сърдце! • ^ Р Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий, 1937 г. София. — Изгр-Ьвъ.