от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940-1941)

КНИГА: Живот, светлина и сила

Благодарност

„Отче наш“

„Махар Бену Аба“

Вземете темата сега: „На какво се дължи здравето на човека“. Кой човек ние наричаме здрав? Казвате здрав човек или здрава дреха. Значи – не е съдрана. Между съдраната и здравата дреха каква е разликата? Ако дрехата не е съдрана, е здрава. Ако е съдрана, не е здрава. Когато дрехата не е здрава, каква е функцията на съдраната дреха? Казваме: „Не е здрава.“ Че ако една дреха не е здрава, в какво седи? Доста хигиенична е.

Да кажем, вие искате да бъдете богати. Защо искате да бъдете богати? Кои са побужденията? Искате да ядете или жаден сте. Коя е побудителната причина? Вие извършвате нещо автоматически, казвате: „Трябва да ядем“, но защо нямате представа какво нещо е храненето? Казвате: „Гладен съм“ и считате, че това е обикновена работа. Една малка мушичка казва: „Гладна съм.“ Всички така мислят. Когато видите, че някой се храни, вижда ви се смешно. Спират се хората при храненето и правят много погрешки. Да кажем, някой път сте неразположени, има някои храни, които не ги обичате. Не знаете причината, защо не ги обичате. Една горчива храна не я обичате. Защо? Г и С – Г-то не го обичате, С-то е обичано. Защо Г-то не го обичате, а С-то го обичате? Горчивото нещо не ви [се] представя вкусно, има един нов елемент, внася нещо неприятно във вкуса ви. Наричате го горчивина. Тя внася във вас нещо неприятно. Някой път Г и С се свързват заедно, търговци станат. Понеже децата не обичат горчивите церове, турят отгоре една дрешка от С. Сладкото е отвън, горчивото отвътре. Горчивото, поради сладкото отвън, влиза в детето и детето [не] го усеща. Питам, как се сприятелиха Г и С? Сами ли се сприятелиха, или някой ги сприятели?

Вие искате да бъдете богати. Да бъдете богати не е лесна работа. Знаете колко способности се изискват. Трябва да бъде човек много умен, после трябва да има чувство на досетливост, трябва да разбира времето. Да кажем, вие искате да бъдете богати. Вземете един билет от лотарията и, които вярвате на провидението, мислете да ви се падне един милион. Давате двайсет и пет лева и искате да ви падне един милион. Колко пъти в годината се тегли лотарията? Дванайсет пъти. Ще вземеш, дванайсет по двайсет и пет е триста лева. Десет години по триста – три хиляди лева. Със сложна лихва за десет години какво ще дадат? Ако вземате билети от лотария всяка година, след колко време, като вземате билети, ще ви се падне един милион? Сто хиляди билета има. На сто хиляди билета какъв шанс се пада да ви се падне един милион? Все ще се падне един ден. Аз изведнъж може да взема един милион. Като взема всичките билети, ще ми се падне единият милион. Онези, които правят лотарията, са по-хитри. Като ти дават, задържат нещо за себе си.

Та казвам, вие сте вземали досега билети и не сте наблюдавали. Вие вярвате, мислите, че имате вяра, но това не е вяра, то е вярване. Вие може положително да знаете дали ще спечели билетът, или няма да спечели. Щом се зароди във вас желание да имате един милион, може да знаете ще спечелите или няма да спечелите. Щом във вас се зароди желание да имате един милион, трябва да вземеш всичките билети. Ти никога няма да ги вземеш, ти започни с най-малкото. Кажете: „Да си взема поне парите, двайсет и пет лева. Дали имам късмет? Може ли туй, с най-малкото да започна, да си взема парите назад.“ Всякога, когато имате две желания, които са еднакво силни – имате едно желание да имате един милион, заражда се друго едно чувство, едно съмнение – и тогава двете чувства са равни на нула.

Две сили, които действат наравно, те се уравновесяват. Ако ти вземеш един билет и не се заражда желанието да имаш един милион, и после не се заражда съмнение дали ще го спечелиш, печалбата не те интересува – този билет ще спечели. Щом имаш желанието да спечелиш един милион – няма да спечелиш, те се неутрализират, двете сили. Двама души теглят едно въже, може ли да падне някой? Уравновесяват се. Та казвам, с лотарията за да спечелите, не трябва да имате две силни желания. Те са господари, те заемат всичкото. Ти, като вземеш един билет, не трябва да имаш никакъв господар. Щом имаш господар, вие печелите, но господарят взема парите. Едно магаре като пренесе златото, кой взема парите, магарето или господарят? В дадения случай вие играете ролята на натовареното животно – вие печелите, но желанията вземат. Вие сте спечелили един милион, но те го вземат. Та когато искате да печелите, не трябва да имате господар, трябва да бъдете свободни. Всички, които не печелите, все господари имате. За да спечелите, не трябва да имате господар.

Сега да преведа думите. Господар като имате, не можете вие да мислите, най-първо. Че аз, най-първо, няма да взема билет. Защо? Докато аз ида да си купя билет, ще похарча повече енергия, отколкото може да спечеля от билета. Енергия съм изхарчил не за един милион, но за повече. На туй основание не искам да харча енергията. Някой казва: „Аз не съм късметлия.“ Аз често съм правил опити. Този, който казва, че не е късметлия, аз му туря желанието да си вземе един билет. Той вземе билет и каже: „Спечелих. Чудна работа?“ Аз печеля в него. Аз сега проверявам своята вяра. Турям му желанието да си вземе билет, казвам му: „Вземи си билет, ще спечелиш.“ Казва: „Дойде ми наум нещо.“ Пак не го насърчавам. Казва: „Спечелих малко.“ Хубаво, наместо да си вземете билет от лотария, защо не си развиете обонянието? Златото мирише, има много хубаво ухание. Дето има злато заровено, мирише като каламфир. Ще си извадиш колкото ти трябва, няма да вземеш всичкото. Ще си заминеш. Сега вие се чудите как е възможно да има миризма. Питам: вие имате приятели, как ги познавате? Като дойде един ваш приятел, по стъпките го познавате. От сто–двеста души, като стъпва, като върви, го познавате. Казвате: „Това е нашият Стоян.“ По стъпките го познавате. Или между много хора го познавате по говора – като говори, по гласа го познавате. Кое е онова свойственото на неговия глас? Ухото е толкоз деликатно. По стъпките познавате, като върви, специални трептения има. И по гласа го познавате, има специални трептения.

Сега, ако ви се падне един милион, какво ще направите с него? Най-първо, ако ви се падне един милион, във вас ще се зароди страх. Докато не сте опитали, вие сте свободни, беден сте, но нямате страх. Щом вземете един милион, първото нещо, ще дойде страхът. Вие досега не сте се страхували. Като имате един милион, се страхувате да не би да ви оберат. Питам, струва ли нещо да носите, за което да се страхувате? Вие в този страх ще изгубите повече, отколкото милион. Вие дето минавате, не ви е страх, че някой ще бръкне, във всичките хора имате доверие. Щом имате един милион, казвате: „Той дълги ръце има.“ Гледате с подозрение, ставате подозрителен.

Сега аз искам да ви обясня защо онези, които ви обичат, защо не ви дават да спечелите един милион. Вие ще се оцапате. Като вземете един билет и като спечелите, вие сте пиян човек, който се търкаля по пътя и се връща окалян. Който е спечелил, той се е окалял. Те не искат да ви видят така окаляни, затуй казват, че не искат да спечелите. Вие като не печелите пари, дрехата ви е чиста. Казвате: „Не ми се падна.“ Не държите ръцете в джоба на дрехата си. Късметлията турил ръцете в джоба си, пази парите си. Те ви казват: „Вас не ви трябва милион, ще се оцапате.“

Че вие не разбирате Божиите пътища. Бог ви вложил едно богатство в ума – един ум, който вие с всичките пари на земята не можете да купите, такъв ум не можете да купите отникъде. Такова сърце отникъде не можете да купите. Питам, ако изгубите сърцето си, от коя фабрика ще го вземете, кой може да ви го даде? Откъде може да вземете и да си купите едно сърце? Ако се развали вашето сърце, може милиардер да бъдете, откъде може да купите сърце? Кой човек в света би си продал сърцето? Допуснете, че на един милиардер се развали сърцето и лекарите констатират, че трябва да се смени сърцето и да допуснем, че може да се присади сърцето, кой човек ще си даде сърцето? Има ли в историята досега такъв пример? Тогава младите моми и момци, които си продават сърцето, как ги считате, умни ли са много? Ти, ако продадеш сърцето за пари, умен човек ли си? Ако продадеш ума си за пари, умен човек ли си? Ти, като продадеш главата си, с какво ще мислиш?

Разчитайте на онова, което вие имате. Желанието да бъдете богати трябва да бъде последното нещо. Като завършите всичко в света, че да няма какво да правите, тогава желайте да бъдете богати. Това желание аз уподобявам на прическа. Който иска да се вчеше, е богат човек. Вчесването е последното нещо в света. Сутрин, като стане, човек първо вчесва ли се? Голият човек вчесва ли се? Той след като се облече, тури си обуща. Прическата да бъде последното нещо. Да допуснем една мома облича изпокъсани дрехи, но прическата е много модерна. Дрехите ѝ са изцапани, скъсани, обущата също, но прическата е много модерна. Кое е хубаво? Може да имате една мома много хубаво облечена, пък прическата не е хубава. Кое е по-хубаво, хубаво да бъде облечена и прическа лоша или прическата да бъде модерна, пък зле облечена? Кое е за предпочитане?

Гледам, ние в умствения и в духовния свят се излагаме. Желанията на физическия свят ни излагат. Показват доде сме достигнали. Не са лоши нашите желания, които имаме. Желанията са все добри, на степени са. Мислите ни показват степента на нашето развитие. Ти искаш да станеш милионер, но ти не се нуждаеш от милиони. Имаш дарба да свириш на цигулка – ще свириш и ще спечелиш повече от един милион. Ще свириш на цигулката на едно пространство от трийсет сантиметра, ти на пианото ще свириш на едно разстояние от метър и половина с ръцете си – парите ще дойдат. Само като маха ръцете, парите ще дойдат. То е като сеенето на жито, като вземеш един дармон, житото пада. Цигуларят като тегли лъка, парите идат, като круши падат долу.

Аз запример, ако имах един глас, като ида при банкера, ще се спра, ще изпея една песен – веднага ще се отвори сърцето му. Слънцето като пее на всичките растения, тези растения се отварят. Слънцето като им пее, светлината като им пее, растенията ухаят. Уханието е плащане за пеенето на светлината. Светлината като пее на растенията, те дават ухание, плащат туй, което слънцето им дало.

Та казвам, първото нещо, във вас има недоволство. Откъде дойде недоволството във вас? Недоволството Бог не го създаде. Бог създаде човека съвършен. Създаде го с един отличен ум, с едно отлично сърце, с едно отлично тяло, да се проявява. После човек със своята небрежност окаля ума си, окаля сърцето си и окаля тялото си. Аз наричам това небрежност. Най-първото нещо е небрежността. Човек оставил цигулката си вън от кутията. Кутията е хубава, но с години се набрал доста прах върху нея. Питам сега, Онзи, Който ви дал ума, като дойде, какво ще каже, като намери вашето небрежие?

Недоволни сте от себе си. Сегашните учени хора са намерили, че в човека има близо четирийсет и девет–петдесет центрове и всеки център има подразделения, та има повече от сто–сто и петдесет. Някои турят сто. Ти в себе си искаш да бъдеш човек. Трябва да слушаш, то са групи, разумни групи в тебе. За да бъдеш богат, трябва всички да ги задоволиш еднакво. Ако не можеш да задоволиш ума си еднакво, ти не си умен човек. Ако не можеш да задоволиш сърцето си, всичките желания на сърцето да задоволиш, ти не си от добрите. Ако не можеш да задоволиш всичките желания на тялото, ти не си от силните хора. Силният човек задоволява тялото, добрият човек задоволява сърцето, умният човек задоволява ума си.

Най-първо, бъдете доволни от себе си. Благодарете на Бога, че ви дал такова богатство, не външно, но отвътре едно богатство – че имате един отличен ум, който Бог ви даде, имате едно отлично сърце, което Бог ви даде, имате и едно отлично тяло, което никъде не можете да го купите. Като ви го вземат веднъж – отиде вече. Един ден, като се обезплътите на земята, ще видите какво струва тялото. Живели ли сте вие като кираджии при лош господар? Тялото има всичките удобства. Ти живееш в едно жилище, дето е отлично построено – има градина с плодни дървета за ядене, всички удобства има, баня има, дрехи, инструменти, всичко имаш. Няма нещо, което да липсва. Ядат ти се круши – идеш, откъснеш. Ядат ти се ябълки – идеш, откъснеш. Искаш да свириш – вземеш инструмента, свириш. Искаш да се разхождаш – разхождаш се, връщаш се. Всичките удобства имаш, пък си недоволен. Казваш: „Не ми се седи тук, дотегна ми.“ Къде ще идеш сега?

Първото нещо, щом те усетят, че си недоволен, казват: „Изпъдете го навън.“ Извадят те из тялото, гледаш – другите ядат круши, ти намирисваш само, никой не ти дава. Отдето минеш, никой не ти дава. Като дойде един мъртъв от другия свят, казва: „Дай ми една круша“, после казва: „Сдъвчи ми я.“ Той стомах няма, уста няма, зъби няма, не може да яде. Ти трябва да ядеш заради него и пак после е мърморко, казва: „Не го сдъвка хубаво.“ Мърмори, че не е хубаво сготвено. Когато вие сте недоволни от яденето, то са тия мърморковци. Казват: „Ти не си го сготвил, повече чер пипер си турил, много сол, масло не си турил.“ И става караница. Човек не трябва да яде за хората, не трябва да ги храни. Като имаш тяло, ще го храниш, ще бъдеш доволен. Вие, като нахраните слугите си, кажете: „Доволни ли сте?“ От храната ще задоволите господарите си.

Аз наричам приятел… Когато дойде една мисъл във вас, която не взема участие във вашия живот, изпъдете я навън. Когато дойде една мисъл, която казва: „Дайте ми работа.“, когато тя е готова да работи заради тебе каквото ѝ дадете, тази мисъл е добра. Тази, която дойде и иска масло, пипер, това-онова, навън от себе си я изпъдете. Всички недоволни мисли, всички недоволни чувства, всички недоволни постъпки, всичко туй го изпъдете навън. Оставете в себе си онова, което имате. То е новото сега. Ако това не може да го внесете, ще имате един обикновен живот, както всичките хора имат.

Туй е Божественото. Христос преди години е казал: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Да благодариш на Бога за ума си. Да благодариш на Бога за сърцето си. Да благодариш на Бога за тялото си, което имаш. Всеки ден да благодариш за онова, което Бог ти дал и да не бъдеш мърморко.

Бъдете благодарни за ума, за сърцето и за тялото, което Бог ви дава.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Двадесет и девета лекция на младежкия клас 23 май 1941 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев