Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 6 / 2000 г.
Богомилство И БОГОМИЛИ
Епископ Симеoн
Симеон Антипа е изпратен от цар Петър да основе Краковската църква. Той е епископ Краковски, но работи и във вътрешността на България, дето придружава Боян и Богомил. Обикаля постоянно Рига, Виена, Варсавия (Варшава). Той поставя 35 презвитери из тия градове, дето събрания стават всяка вечер и цяла нощ понякога. По занятие е миниатюрист и иконописец. Нему Малта дължи многобройни копия на книги - богомилски творения. В Малта се пазят ключовете на венецианското, Богомилското и Египетското Таро. Там виждаме и първия препис на бояновите 18 легенди - точно копие на изгорения оригинал "Стефанит и Инихилат" с коментари от С. Антипа, както и преписи на всички книги, чиито оригинали съдбата бе присъдила да бъдат изгубени: "Йоановото Евангелие" - богомилско-гностична версия с коментари от Симеон Антипа; "Дванадесет книги за брака" на Богомил, писани под негова диктовка и украсени с 48 миниатюри, образите на Боян, Богомил, Вотан и Алтотас, работени със суха темпера върху гипсова дъска, в меки тонове; "Начертания на скинията", диктувани от Боян, от които 8 е работил сам Боян. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение "История на милостта Божия" - 270 листа голям пергамент. Наред с това той прави опит за пълно и системно излагане на цялото богомилко предание: "Теория на милостта Божия" - две книги, 149 листа, които обхващат мистериите, догмите и ритуалите на първото богомилство. Тези две книги са единствените, писани от вътрешен, и то в ранните години на първата богомилска църква. Те се пазят в Малта на почетно място. Там намираме в оригинал и другите книги на Симеон, които ще изброя:
"Синовете на Якова" - две книги, богомилско излагане на кабалистичното предание. Дават се езотерични картини на 12-те часа, подвизите, които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на вселената чрез развитие на качествата в себе си.
Бенеамин майката нарича "син на моята скръб", защото е начало на изпитанията, а бащата го нарича "син на десницата ми", защото е начало на скритите сили - той властвува над първия час. Има числото 12, търпи изтребление, но после се засилва и става пример, "обичен Богу". Укротява своите страсти, даже демоните си подчинява, хвали Бога.
Исакар бащата назовава "син на възмездието", защото е отплата за подвиг. Носи арканите на втория час. Има числото 9, обича своята небесна родина, има многочисленост, робува цял живот и мъдро служи. Той изучава равноденствието на годината, равновесието на силите, анализира пътя на хармонията и аналогията на взаимоотричащите се полюси. Неговото дело е узнаването на Червения змей и двойната поляризация (свастиката) на всемирната звездна светлина.
Леви - "син на проклятието" и Симеон - "син на измяната ", обладателите на числото 3 господстват над третия час. Бездомно се скитат и носят скритом тайните. Те са обитатели на пустини, дебри и пещери, разнасят магически фигури, изцеряват свои и убиват врагове. Техни синове са Тримата, от тях се ражда Йохавед, майката на Мойсей. Те са левити, служители на скинията и Девата. На тях принадлежат десятъците, плодовете и хлябът. Те проникват в тайните на триъгълника, знаят началата на седемте системи на Теогонията, владеят всички религиозни символи. Те са пазители на Сестрата и отмъщават на всеки, който кощунства с тайните. "Проклет е гневът им, защото е силен, и яростта им, защото е жестока." (Бит. 49; 6, 7)
Зебулон - "синът на договора и клетвата", господар на числото 6. Владее четвъртия час. Той е там с широко потомство, от Морето на земния огън до Морето на Живата вода владее земи. Той е съдия, поучител, родоначалник на свещеници и строители, на кръстители и виноборци, на рибари и мироносци. Той властва над всички призраци, познава Диафантата и развързва всяко магическо очарование и вълшебство. "В морско пристанище ще се засели и ще бъде подслон за кораби." Син на платоничество и магия на връзки и развръзки, баща на хиерофанти, Зебулон е обладател на първото спираловидно движение, символизирано в Рака.
Юда - "син на хвалата". Владее петия час. Той е господар на числото 4. Правдив покровител и чист приятел. Юда е кръвосмесник и като залог за блудство дава печат, лента и посох. Силен и благороден е Юда, първенец по дух, а не по раждане. В неговата земя е Соломоновият храм, 44-степенният четириъгълник. Псалмопевци, царе и жреци ражда Юда, той е едничък верен страж на свещената традиция, на жреческия култ, на законите и силите на милостта. Той узнава пътищата на мировата хармония в центъра на 4-те стихийни сили. Той държи под ярема на десницата си враговете, под бремето на милостта си - приятелите на храма. Лъв е Юда, "сила" се ражда от него, "оставеният за обещание". Той "връзва за лозата жребеца си и пере с вино своята риза, очите му са червени от вино, а устата му - бели от мляко" /Бит. 49; 11,12/. Той държи оплодяващия пламък.
Ашер - "синът на насладата" владее шестия час и числото 8. Той строи кораби, жито, елей, вино и метали дава страната му. Трапеза е неговата душа - трапеза на царе. Житница е потомството му, защото той е недостъпен за страха.
Дан - "синът на присъдата" владее седмия час и числото 7. Той е силен, владее малко земя и голяма е строгостта му. Воин е Дан, воин и съдник. Той владее магнитната светлина. Дан ще бъде "змия на пътя, аспид на пътеката, който хапе копитата на коня и яздецът му пада на гърба си."/Бит.49;17/ Той е господар на развалината и жрец на възкресението.
Гад - "синът на благоденствието". Владее осмия час и числото 11. Бащата го нарича "прихождане на много народи", а майката - "благополучие иде". Той владее изтока при реката и кръщението. Пасбища и керван е земята му, бой с врагове и грабители. "Разбойници ще го разбият, но и той ще разбие най-после." (Битие 49; 17) Гад предвижда последиците, има огледало и меч, пресмята вечните числа, умее да уравновесява причините.
Йосиф - "синът на изобилието" е служител и тайноведец на царе. Той владее деветия час и числото 10. Той е жрец на Промисъл, пазител на вечния склеп, плодовита вейка, израснала до извора. По стените на храма пълзят листа и той е властелин на кубичния камък и на стрелите. "Всесилният ще те благослови с благословение отгоре, с благословение на бездната отдолу, с благословение на утробата." (Битие 49; 35) Той проследява произхода и развитието на свещената традиция, уважава тайните на магичните и езотерични доктрини и мълчи пред външните.
Нафталим - "синът на разкоша". Владее десетият час и числото 5. Над гори и богати ниви царува той. Обладава оръжия и монети. Пленниците са му последните синове. Той изучава звездите, небесните движения и кръгове и техните първоначала и далечни последици.
Нафталим е елен на свободата, който казва мъдри изречения. Оракули, пророчества и притчи ражда неговият чертог. Тайната на словото и жеста владее той.
Рубим - синът на първенството, на когото бащата казва: "Ето син", а майката - "Виде Бог смирението ми." Той е владетел на единадесетия час и на числото 1. Той отстъпва своето първородство по необходимост на съблазнител и кръвосмесник. На леглото на баща си полягва той, за да узнае загадките на Божественото родителство. Фалусът (3) и ктеисът (2) дават пентаграма - една загадка, отличаваща се от Едиповата, чието число е четворката. Той говори ловко и хитро, а действува добре и искрено. "Избавител" е името му, хляб и вода даваше земята му, месо и гладка вълна. Въздействие и вътрешна активност определят старостта му. С помощта на аналогията той проследява законите на живота и на проникващия разум. "Изврял си като вода от горещ подземен извор, но ще имаш преимущество." (Битие 49; 4)
Ефраим - "Синът на милувката" и Манасия -"Синът на очарованието" владеят дванадесетия час и числото 2. Столица е земята им, седалище на стари тронове, но те са последни служители, отцепници от земята на клетвата и от закона на обетованието. Те са корави градостроители, кули, стълбове и палати съграждат. Изцерителни желания е потомството им: Овча къпел, дето Ангел Господен размътва водата.
Тази книга е написана догматично строго и обладава поразяваща точност на предаване архетипните пътища и форми.
"Тълкуване на Йоановия апокалипсис" - 22 книги с магични построения, диаграми, фигури с две лица (нагоре и надолу), работени с линията на диафрагмата и средата. Книгата е обширна и нищо не може да се резюмира тук.
"За небесния хляб" - легенда за Дървото на живота: 13 книги, 209 листа. Легендата обхваща само 10-12 реда от всяка книга, другото са коментари на Симеон Антипа.
"Тайнопис на милостта Божия" — изложение на кабалистичните богомилски ключове, 78 листа и 201 листа с изяснения. Там се дават следните ключове:
1) Азбучен ключ на човешките имена, тълкуване, езотерична легенда, кабалистично мисловно значение.
2) Ключ на имената Божии с кабалистични указания, значение, магични действия, седем произношения, жестове, скъпоценни камъни, отговарящи на всяко име.
3) Ключ на митовете - херои, лица, богове на всички религии - египетска, сирийска, асировавилонска, еврейска, индийска, персийска, китайска, старославянска, гръцка, римска, древна (сигурно мексиканска или майанска)
4) Ключ на Ангелската йерархия - признаци, деяния, влияния, молитви, заклинания, дни, часове.
5) Ключ на страните - страни, градове, острови, области, от създаването на света до тогава.
6) Ключ на деянията - подвизи, дела, изпитания, посвещения, загадки.
7) Ключ на символите - пентакли, букви, цифри, линии, знакове, образи, икони, начертания.
8) Ключ на тайните - мистерии и секретни церемонии.
Това е единствената книга, в която са изложени точно и строго ключовете на едно тайно общество.
"Книга на пророчествата" - 4 книги с 420 листа, дето се дава богомилско тълкувание на една скрита версия на библейските пророчески книги.
"Ледени дихания" - магични молитви, богомилски по произход, и заклинания на четирите и седемте. Съдържа деянията и подвига на първите 32 години от развитието на богомилството, което впоследствие се разраства и храни народите цели 400 години.
Аз искам да запазя като скъп спомен на поколенията онова, което извършиха някои, аз искам да дам назидание там, дето смътната памет ще си спомня само метежи, позорно деяние. Когато говорят: "Те бяха съблазнители и духовни лихеимци", аз искам младите да дадат правдивия отговор: "Ние знаем какви бяха те, ние знаем за какво умряха."
Учениците, върху които аз се спрях , бяха разпращани през 928-929 г. Те се пръснаха, работеха, само понякога минаваха през България за насока и осветление. Нуждите на времето бяха наложили всеки да бъде сам съдник и ръководител. За направеното се долагаше.
Цар Петър се вслушваше в патриарх Данаил и презвитер Козма, който се стремеше към патриаршество. Веднъж, според "Историята" на Симеон Антипа, Петър извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната за да се покалугери. Боян да поеме царството. Боян му казал, че до потиря на жрец се стига през царска корона и лошият цар не може да стане добър жрец.
Упрекнал брата си, че се води по ума на патриарси и презвитери, които служат на умрял Бог посмъртна служба. Царят дарявал епископите, за да мълчат и да успокояват народа, поддържал неправедно крепостничество. Царицата донася в двора византийски нрави, лукавство, разкош, пирове, хитрост, сласт, оргии. Данъците тежат. Църквата поддържа слабата царска власт, за да добие почтено положение и успява. У нас и дворец, и църква, и управа се редят по византийски образец. Малко след Борис патриархът, архиепископът и епископите получават от държавата така наречените "парики" - селяни крепостници, прикрепени към земята без право да я сменят, освен по волята на господарите. Козма в "О църковном чином слово" ги съди, че ходят със свита, като царе, че яздят богато оседлани коне, че живеят "не по писанием". Народът не вярва на църковната догма и се отвръща от привилигерования клир, от болярите и слабия цар. Това недоволство се разразява няколко пъти.
Ходи там, дето светлината ходи.
Слизай там, дето Водата слиза. Работи там, дето Духът работи.
В 928 г. възстанаха боляри да снемат цар Петър и да възкачат брат му Иван. Предложението беше направено първо на Боян. Но той посъветва да се премахне лошия ред в двореца, да се ограничат Георги Сурсувул и царица Мария, за да се премахнат раздорите. Болярите не го послушаха, но Боян навреме беше казал това на Петър. Иван беше хванат, изтезаван и подстриган за калугер. Болярите бяха предадени на ужасна смърт. Роман, при размяна на пленници, взе Иван във Византия, ожени го за знатна арменка, за да бъде винаги плашило за преславския двор. Втори заговор се замисля сега от самия Сурсувул, в полза на Боян. Боян отказва рязко и вдига една завеса, за да види Петър Сурсуву- ла лице в лице, защото той всичко е чул. Но царят е слаб и няма сила да залови и накаже виновника, защото се бои от Византия и не иска да има враг в лицето на жена си. Народът узнава за това и недоволствата започват.
Боян с покривало на лице обикаля цяла България и събира ученици. Народът слуша думите му за правда, величие в живота и мълчалива кротост. Богомилите са вече много. Те са вече половината църква. Говорят тихо, мирно, проповядват без корист и народът отива на тълпи след тия неизвестни апостоли. Народът върви и готви основите на онова велико Разрушение, което ще остави в душата велика пустиня, а в живота - пепел и руини.
Към ноември 928 г. Боян написва своите 18 легенди. Те влизат всички в новото издание за външни. В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски, коптски, старогръцки думи, необходими елементи на магичната реч. Разделят се по предназначение на 9 реда:
1) Космогония: Сатанаил (Царят на Мрака) и Адам (Каин и Авел)
2) Магия: Небето (Трите небеса) и Стълбът (Вавилонската кула)
3) Мистика: Царят на Салима (Мелхисе- дек) и Търсещата (Каломаин)
4) Езотерика: Мойсей (Жрецът на Озирис) и Поклонение на влъхвите (Пътят на звездите)
5) Ритуал: Скритият (Псалом на Слънцето) и Скритата (Песен на Девата).
6) Символика: Соломон (Словата на блажения) и Гадателят (Данаил).
7) Велико дело: Притчи (Книга на загадките) и Савската царица (Соломона Балкиза)
8) Малко дело: Блудният син (Сватбата на царския син) и Домът (Дъщерята на царя)
9) Апокалиптика: Ездра (Видение на Езд- ра) и Юда (Иесус на планината).
Освен тях Богомил написа 29 легенди. Ето имената им:
1) Изгонване на ангелите
2) Кръстно дърво
3) Въпроси на Балкиза
4) Слизане на Иесус в ада
5) Ходене на Богородица по мъките
6) Митарственик
7) Соломоновият храм
8) Виденията на Йоан Кръстител
9) Повест за чашата
10) Деяния на Йосиф Ариматейски
11) Въпроси на Пилат
12) Образът на Абагар
13) Повест за Ева
14) Слизане на Бога на Земята
15) Архангел Михаил и Сатанаил
16) Създаването на Рая
17) Каин гради град
18) Книга на Енох
19) Борба на Яков с Бога
20) За потопа
21) За Голгота
22) За детинството на Иесус
23) Магични молитви на св. Поликарп
24) Житие на Св. Богородица
25) Създаване на звездите
26) Странстванията на Балкиза
27) Повест за Мелхиседек
28) Пророк Елиас
29) Откровение на Ап. Павел
Освен това, тъкмо тогава Боян написва бележитите "Предания на Стефанит и Инихи лат", които са най-дълбокият коментар на легендата под същото име. 12 книги, 800 листа, диктувани на 4-те ученика: Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Камерун Дубровнишки. Тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените. От тази книга, чудна по език и съдържание, има отпечатани на ръчна преса, със старобългарски дървени букви, само 7 екземпляра в малко фолио. Те се намират у седмината Учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 г.
Богомил диктува на Симеон Антипа и той написва "Правила за аскеза и усамотението" - три книги, 208 листа, сега пазени в Малта.По това време епископ Гавраил Лесновски изпраща два преписа на своите две книги "За пътищата на прозрението" - чиста мистика, напомняща есенианските книги.
След това нищо не е писано нито от Учителя, нито от учениците.
(следва)
неща, за да намериш истинския Бог в душата си.
Той се нарича силният в силните и силният в слабите;
безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните;
любещият в любещите и любещият в безлюбещите.
Той прониква във всичко. Дето е той, там е животът,
там е знанието, там е свободата.
Той е великата безопасност на всичко.