Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХII брой 3 1999
БОРИС ГЕОРГИЕВ -по случай 111 години от рождението му
Началото на веКа. Духът на човечество¬то се подготвя за завършека на една еволю-ционна фаза. В областта на духовността и науката се засаЖдат семена, Които ще дадат плод в Края на веКа. Един велиК худоЖниК, приел съдбата на „с!штни1са-мечтател", събира в платната си образите на едни от най-велиКите духове на своето време, двиЖещи напред човешката ис-тория. Роден е на 1 .11. 1888 в гр. Варна. Съдбата му на Космополитен дух се проявява още в юно-шесКите години, Когато баща му решава да се пресели в Петербург заедно с многодетното си семейстВо. ХудоЖничесКата дарба на 14-годиш-ния Борис е забелязана и той е подпомогнат от меценати да следва Живопис в Художественото училище, принадлеЖащо на ДруЖестВото за по-ощряване на изКуствата в Петербург, ръКоводе-но от НиКолай Рьорих. Неговата фигура несъм¬нено има мощно Влияние не само за формиране¬то на бъдещия худоЖниК, но и за неговото духов-но развитие. През 1909 Борис Георгиев учи Живопис В Мюн¬хен при известните тборци АнЖело ЯнК, един от създателите на сецесиона, и Петер фон Холм, майстор на графиката. На 21 години худоЖни-Кът решаба да посети страната, Която го при¬влича особено - Италия и поради липса на средс¬тва изминава пеш разстоянието от Мюнхен до Неапол. С торба на гърба и сКитничесКа тояга той преКосява Европа от Норвегия до Испания, през франция, Италия и Швейцария. „Случи се моят път да бъде тоя на стран-ниКа-мечтател, Който минава през Живота без няКаКва праКтична цел, от място на място, със сбоите блянове, радости и сКърби, афоресан от праКтичните и „порядъчните" хора Като чудаК, непроКопсан и авантюрист, чиято най-голяма утеха е било съзерцанието, непосредното обще¬ние с природата и интимната духовна друЖба с хората."
Големите градове не го привличат, люби¬мо място на худоЖниКа в този период са шпа-лиансКите Алпи. До 1914 година той се уеди-нява в месността Вал Сугано заедно с по-малКата си сестра Катя, чийто светъл образ присъства на много от платната му. Война-та го принуЖдава да напусне планините, нас-Коро след това обичната му сетра Катя уми¬ра във Флоренция, на 19 години. ХудоЖниКът я изобразява на едно от най-известните си платна „СКитниКът и неговата сестра", под-сКазващо, че душата й продълЖаба да го след-ва в ЖитейсКия му път. През 1920 година Борис Георгиев има учас¬тие в РимсКата национална излоЖба, отбеля¬зано в едно от най-значителните римсКи спи¬сания „Емпориум". През 1921 година Борис Георгиев довеЖда семейството си от СССР в родината. Той се свързва с Кръга оКоло списание „Хи-перион", създава и проеКта за Корицата на списанието. От тогава започват и близКите му ВръзКи с българсКия Културен елит от тоба време, меЖду Които се отКроява прия¬телството му с Теодор Траянов, продълЖило до смъртта на поета. ИзлоЖбите му в Пловдив, В. Търново, Ста¬ра Загора са радушно приети. В този период в България има едно ду¬ховно присъствие, Което по един или друг начин Влияе Върху Културната и духовна ат-мосвера на страната, върху интелигенцията, а непряКо и върху обществения Живот. Духов¬ният учител Петър Дънов е естествен маг¬нит за всичКи пробудени души и през 1922 го¬дина. Борис ГеоргиеВ го посещава на „Изгре¬ва". Запазен е портрета на Учителя, Който той прави по това Време. Съдбата му го тласКа да замине отново за Италия през 1922 година, но вероятно пре-ЖиВяното на „Изгреба" е причина да напише 6 писмо до приятел:
8 Житно зърно
Огорчен, че Живея В една епоха на Краен материализъм и на разрушаване на свещените ценности Във всички лагери, особено В сектора на изкуството, аз потърсих убежище в Живота на сКитниКа по Всички Континенти, за да поз¬ная най-добрите творби в областта на изКуст-Вото В историята на човешката цивилизация, да изследвам обичаите и навиците на народите и да потърся приятели меЖду човешките съ¬щества и творенията на природата.
Изкуството би трябвало да бъде една религиозна мисия и призвание на артиста, той трябва да сътрудничи на вся!ш почтена дейност на голямото човешко семейство, за да се създаде един по-добър свят на братство и отношения меЖду отделните индивиди и нациите.
Яшишо зърно 9
Нилуфар
Амрит Каур Синг
1 *:Я||
Ш Ж-«;*Г; — :1," Й •••-•
„ИсКах да изобразя идеята на най-Важния образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие меЖду всички живи същества в живота, Какъвто поетът, мислителят, любещият и пантеистично религиозният чове!с си го представя. Това е образът - символ на оная абсолютна етическа идея -за&он на любовта, чиято сила чувстват всички безсловесни съшества, подложени на същите страдания и ужаси от жестоко самоизтребление..."
Странстващия пастир 10 Житно зърно
„Ще гледам да се Върна по-сКоро В Бълга¬рия и да осъществим прое!опа за една Колония В планината, Където да моЖем да се осВобо-дим от уЖасното робстбо на обществото и чрез физически труд да задоволим скромните си нуЖди и потърсим Вдъхновение за изКуст-вото." Следват години на работа и успешни из-лоЖби в Италия. В 1928 година Борис Георги-ев заминава за Берлин, Където се запознава с Алберт Айнщайн. МеЖду дВа ВелиКи човешКи духа се зараЖда приятелство, взаимен респеКт. Борис Георгиев рисува портрет на велиКия учен и в знаК на приятелство му го подарява. Айн¬щайн отговаря с благодарствено писмо, В Ко¬ето четем: „... Вашето изКуство ме наКара да се почувствам 6 ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата на¬мира отмора. След Като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, Който Вие ми на¬правихте, чуВстВуВам нуЖда да ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенКи на една преход¬на действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов Към един друг, непос-тшКим свят." Айнщайн съдейства за организирането на голяма излоЖба на Борис Георгиев В галерия¬та Шулте в Берлин, Която преминава с успех. През 1931 година Борис Георгиев успява да осъществи една своя дългогодишна мечта -той потегля за Индия. Съдбата поЖелава да го срещне още на парахода с Махатма Ганди и неговата съпруга, Които по това време се завръщат от Конгрес 6 Лондон. Борис Георги¬ев вшКда В лицето на Ганди „пророК и све¬тец". По-Късно той посещава Ганди в ашрама във Вардха и успява да направи една малКа сКица, по Която после прави портрет. В Ин¬дия худоЖниКа тръгва по маршрута на Рьорих и преКосява цялата страна, Като достига до Цейлон. В Бенгалия той е поКанен от Рабинд-ранат Тагор, с Когото се познава от по-рано,
да преподава Живопис в неговия университет. ХудоЖниКът обаче има друга програма. Той продълЖава своите пътувания и сре¬щи, Които го сблиЖаВат с най-значителните политичесКи дейци Като ДЖаВахарлал Неру, Пандит Малавия, влиятелни управници, и бла-городници, сред чиито портрети се отКроя-ват и преКрасните ЖенсКи образи на турсКа-та принцеса Нилуфар, съпруга на Хайдерабат-сКия престолонаследник, Дурре Шевар, дъще¬ря на последния турсКи султан Мехмед Рашид и съпруга на индийсКи махарадЖа, принцеса Ам-рит Каур Сингх. Принцеса Амрит Каур - една изКлючителна Жена, Която е вдъхновителКа на ВсеиндийсКия ЖенсКи съюз и впоследствие министър в правителството на Неру. Тя съп-ровоЖда худоЖниКа в неговите пътешествия в Хималашпе, присъства и на срещата му с неговия учител Ръорих, Която се осъщестВя-ва през 1935 година в с. Нагар в Хималаите. През 1936 година Борис Георгиев напусКа Индия. За КратКо време той се завръща в България и отпътува за Рим, Където през 1937 година уреЖда голяма излоЖба, посрещната възторЖено от КритиКа и публиКа. Почестите, славата, благополучието, Които притеЖаВа не са В състояние да задърЖат този странстващ дух завинаги и през 1951 той заминава за Бразилия, Където остава четири години. НегоВото изКуство е висоКо оценено и там, но Борис ГеоргиеВ се заВръща В Италия през 1956 година. Европа на модернистичното изКуство не е толКова благосклонна Към худоЖниКа и в Края на Живота си той отново среща осКъдицата. На 9. IV. 1962 година худоЖниКът е погребан във Флоренция, при любимата си сестра Катя. Използвани са материали от Книгата на И. Михалчева „Борис ГеоргиеВ"
„Преди да дойда до последната гара, аз ще оставя произведенията си на моята скъпа родина, за да си спомня за един неин син, който с трудна борба и много скръб в Живота си, се е старал да покаЖе със своето изкуство, колкото и скромно да е то, че и ние българите сме сътрудничили В областта на общочовешките идеали." „Портретите са за мен изследване на човешката душа, извън въпросите на чистата Живопис, с Желание да открия във всяко същество по-добрите качества на доброта и духовност. Аз имах щастието да нарисувам образите на хора, които най-добре представят нашата епоха, и търсейки да ги разбера духовно, да стана с тях приятел и да изразя Във формите на Живописта тяхната душа." Житно зърно 11