от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)


Трите родословия, том 1

17 ноември 1935 г., 5 ч сутринта.

(Звездно небе, меко време. Тъмно е.)

Нарядът.

13-а глава от Евангелието на Лука

„В начало бе Словото“

Има едно разбиране. По какво се отличаваха вярващите от времето на Христа и сегашните вярващи? Има ли някаква разлика? Във времето на Христа, казват, че било старото верую, а сега – новото верую. Представете си, че имате такава една задача. Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад. Какво трябва да правите? В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре. Защото някои хора умират от нямане, пък някои умират от имане. Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат. Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли да умреш или богат да умреш? Ако умреш богат, от гледището на света ще имаш големи почести. Ще те погребат с много почести. Ако си военен и умреш, пак почести ще имаш. Ако си един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище. Ако си сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе. Но пък в другия свят, там ще те посрещнат. Поне по евангелски е така. Тук няма да имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре. Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре? Сега може да решите богат ли да умрете или сиромах да умрете.

Но да изменим, тогава. Ако вземем паралела: учен ли да умреш, или невежа да умреш; силен ли да умреш или слаб да умреш; като добър човек ли да умреш или като лош човек? Някой богослов учи в училището, за да стане поп и да проповядва на хората. Хубаво, не е лошо. Учи човекът, свършил академията, ще вземе високо място: ако е в Америка или в Англия, от висшето духовенство все са академици, свършили са университета; някои са свършили по медицината, имат висше образование и той става проповедник. Ако си музикант, ще свършиш музикалното училище и ще свириш на хората. Ако четеш Евангелието, четеш го, за да знаеш да проповядваш на хората – да цитираш стиховете, да кажат за тебе: „Този отлично знае Библията!“ Има християни, които знаят Библията отлично – всеки един стих в коя глава, коя книга, на кое място се намира. Хубаво е това. Има други, които се хвалят, че не знаят. На тях все Духът им говори. Те все казват, че Духът им казал нещо, или че Духът не им е казал нещо. Но има два вида, от разни категории са духовете. Много категории са духовете. Все духът казал, но какво? Зависи каква е степента на духа. Няма, когато духът да не е казал нещо, някъде някои работи. Някъде някои работи ти е казал духът. Какво е казал? Като си бил като дете, като на дете ти казвал, някъде ти казал като на възрастен и някъде ти казал като на стар. Казал ти духът, но различават се тия казвания.

Сега, като ви се говори така, вие всякога се намирате в едно противоречие със себе си по единствената причина, че у вас има две партии неопределени, та ту едната иска да бъде на власт, ту другата. И по някой път вие като че вземете ту едната страна, ту другата. Но и всичките християни не могат да се освободят. Един свещеник ми разправяше една своя опитност. Той имал един ръководител от Невидимия свят, да го ръководи. „Та, бях го позагазил малко. Едно време като другите хора почнах и аз да си събирам парици, да ги турям за черни дни. Та, понатъпках едно гърне и една вечер виждам моя ръководител, един стар, така ме бутна по челото и каза: „Едното ти око гледа към земята, знаеш ли?“ Като станах, гледам в огледалото – при челото, над окото, има една черна точка.“ – Дето го бутнал с пръста. – „И може би един месец седя това петно.“ Един от добрите свещеници е той. И той намира, че човек се изменя. Някой път в младини човек е много духовен, в старини става материалист. Някой път в младини е материалист, а в старини е духовен. Но всичко се случва.

Сега, по някой път, когато се проповядва, често в християнския свят питат: „Кого имате за прицелна точка, когато говорите?“ Защото, проповедникът, като говори, все ще засегне някого от публиката. След една проповед връща се един мъж християнин вкъщи и казва на жена си: „Не те е срам да говориш, да разправяш вкъщи какво правим, че проповедникът да разправя на цялото събрание. Че от амвона излиза той и говори какво ние правим. Не те е срам ти да разправяш на младия проповедник и той да ни се смее! Той ще ни учи нас сега!“ Тъй си казва той. Тя казва: „Не съм разправяла нищо.“ Този, младият проповедник, чел някой роман или някоя книга, нещо, което така дошло, че се нагласило според техния живот както бил. Но казвам: Щом вземеш нещо върху себе си, имаш право така да разсъждаваш. Някой път имаме право. Някои неща могат да ни засегнат. На правата страна съм. Запример бил си на някой концерт, пеят някоя песен. Гласът на певеца е хубав, приятно ти става. Пък някой път самата песен както е избрана и гласът на певеца те дразни и ти съжаляваш, че си ходил на концерт. Но това е външната страна.

Но щом дойдем до живота, имаме едно друго положение. Всеки ден вашето състояние се мени. И вие не знаете кои са причините. Някоя сутрин станете и не сте разположен, не искате никой нищо да ви говори. „Днес – казвате – да не ме буташ.“ Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат. После може да се извините с голямо извинение, но погрешката е станала. Ние не знаем защо стават погрешките в живота. Ти мислиш или чувствуваш добре и в един момент твоето състояние се измени. И ти не знаеш дали ти си фактор на това или факторът е извънка тебе. Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса. Той не може да обясни как да дадат месо на единия вълк и да не дадат на другия. Вземете другото положение: имате една овца, вързана там, и един вълк. Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои. Тя си гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото. Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма да се дразни за това. Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават? И защо в другия случай, че яла трева овцата, това него не го интересува? И овцата казва за вълка: „Нека си яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.

Сега, до вътрешния живот. Понеже трябва да растете. Растенето зависи от един вътрешен закон. И ако не се разбира животът, растенето спира. Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес.

Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота. Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина?“ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. Но представете си, че вие шишето самo не може да го продадете, златно е, но това шише има предназначение да носи вода. Тогава, може да е златно, но какво съдържание има в него? Може мислите ви да са прави, може даже и чувствата ви да са прави – от злато да са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства да не отговаря на външната форма. Може вие да сте християни по съображения. В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които си пазят интересите в обществото. На събрания те отиват първи, усърдни са в събранията. Тук, в България, българските лекари в църква не ходят, а в евангелската църква лекарят е на първо място. Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма да го викат, няма да има клиентела. А така, кой как заболее, викат го, лекарят има клиентела. Туй е в Америка. Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека.

Сега може да попитате вие. Често хората си служат с един софизъм и не можем да се избавим от него. Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата?“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво да ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво да ти кажа.“ Сега аз няма да ви кажа какво има в торбата, няма и да ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може да му е полезно. Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това. Представете си, че вие носите една малка светлинка. Но запалена е вътре в джоба ви. Има такива кибритени клечки. Но ти денем вървиш и тази свещ не ти трябва. Склонен си ти да я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?“ При това положение всички хора са еднакви. Но Слънцето залезе. По някой път Слънцето си има свои особености. Погледнеш го, скрило се някъде и останеш ти на тъмно. Казваш да не залязва, а то залязва. Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?“ И Слънцето не иска нищо да знае, остави те то в тъмнина и си залязва. И светлина не ти оставя, на общо основание те оставя на тъмно. И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба си, запали него, докато си свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта си.“ Та казвам: Всяко едно верую може да не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва да си носите по една вощеница.

Сега Христос му казва... Идват, искат да Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил да Те убие.“ И Той не се уплашил. Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре. „Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат. Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска да каже: „Днес свършвам, той може да Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят. И той няма да избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма да стане. Той ще свърши като Мене, но няма да стане като Мене. Аз ходя и върша Волята Божия, а той върши своята воля. Той управлява и мисли, че е турен да управлява.“

Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа. Три положения има. Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма да го бъде. Искаме да се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна. Ти си тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят. Малко си посвивай устата, гледай си интереса. И трябва да се пазиш. Е, как трябва да постъпиш сега по Бога? Да ядеш ли хляб и да умреш или гладен да умреш? От любов ли да страдаш или от безлюбие?

Да направя малко по-ясно. От любов ли да страдате или от безлюбие да страдате? И в любовта има страдание. На всинца са побелели главите все от любов. Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът. Вие вземете в обикновен смисъл любовта. Има нещо в любовта, което измъчва хората. При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят. Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя? Питат: „Откъде взе този хляб?“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон, да се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма да го хванат за виноват и няма да го осъдят. Но виноват е онзи, който е ял. Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад? Там ще заведат углавно дело. Но питам: Ти в себе си знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре. Как ще разрешиш въпроса? Аз ще му дам хляб да яде, че да умре поне наяден. Аз туй ще предпочета – да яде хляб; поне като яде, да умре. Поне като умираш, няма да ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата. Гладен човекът – не могат да ме обвиняват. За да не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре. Аз не зная вие как ще разрешите, а [за] себе си аз намирам този изходния път. После, някой път задавяли ли сте се някъде? Човек може да бръкне с пръста си в устата и да извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва да ядеш. И после, хапките ти трябва да бъдат по-малки.“

Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли. Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек. Ти говориш и се смееш в яденето, тогава става хаталък, нещастие.

Сега, тези са физически работи. Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за да се прогресира, за да има мисълта сила, да бъде мощна; понеже всички желаете да направите нещо, как ще направите? И вие очаквате да дойде Духът и Духът не идва. Очаквате да дойдат благоприятните условия на живота и те не идват. Какво трябва да правите? Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!“ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари!“ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук, да ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали да я искат, тя е чужда стая, не може да се даде. „Ама ти – казва – кажи!“ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза да я дадат?“

Не се разрешава така въпросът. Един Учител не е пратен в света да урежда вашите стаи, те са ваша работа. Един Учител не е пратен да учи как да ядете, то е ваша работа. Птиците ядат и пият, без да ги учат. Родени са така. А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие.

Ти ще цитираш стиха, че бедните ще влязат в Царството Божие. Че, бедните не са бедни. Ония хора, които влязоха в Царството Божие, бяха най-богатите в света. Че, кои са бедните? Доколкото знаем, онзи Лазар (Евангелие от Лука, гл. 16, от ст. 19 до края) те го наричат беден, но той не беше беден. Лазар беше най-големият богаташ. Един богаташ, който по една случайност заболява и отива да изпитва сърцата на богатите, да види доколко ще му дадат. Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му. Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат. Но когато минавал богатият покрай него, той си казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден. Той, като умира, отива при богатите, при Авраама отива, на почетно място. А богатият, като умира, отива в ада. Значи той е на вратата, вън, на богатия Лазар. Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара да намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега да изпращаме нашите слуги да намажат гърлата ви. Тъй – за тази работа нямаме слуги.“

Може да си представим историята и другояче. Христос я представя в един смисъл. Той я представил, че има правда. Ако ти живееш добре и охолно в този свят и ако в този свят мислиш само за този свят, в онзи свят ти ще се намериш в положението на онзи, богатия. Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш да живееш, да бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот, да бъдеш богат, здрав, ти в този живот може да го имаш. Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли да ти се даде, или като се върнеш тук, да ти се даде?“ И тогава, като тръгнеш от горе, ти подписваш какво искаш. Като тръгнеш и искаш благата на Земята да ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе. Не мислете, че като благувате на Земята, ще благувате на Небето, това е изключено. Две блага са изключени. „Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ. И всичко това ще се превърне на добро.“

Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете. Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля си наведе на главата. Та гони го Саул, имаше интриги и най-после освободи се и стана цар, избави се от Саула. Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем да е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид. Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра си, друг уби брата си, та какво ли не. И после го гони. Един лежа с жените му. Голяма неправда! Вие не гледайте сега, дойдоха тия неща. Голямо нещастие и геройство остави Давид. Че като го гони синът му, той си посипа главата с пепел, че върви и плаче: дано се смили Господ над него. Но имаше си причини, защо. Ще оставим причините. И ако се четат псалмите на Давида... Ако Давид не беше минал през всичките тия изпитания, той нямаше да напише нито един псалом. Но като мина през тия страдания, той написа тия псалми. Но той трябваше да мине през тези големи изпитания.

После, вземете живота на Иова – и това е дадено там. Но там е дадено малко по подобие. Големи изпитания мина Иов, но и изпитанията на Давида не бяха по-малки.

Най-после, вземете живота на Христа. И Той имаше най-доброто желание, най-доброто учение, проповядваше, учеше и имаше най-голямото добро. Но имаше и най-големите страдания. Хванаха Го като някой престъпник и Го съдиха по римските закони, разпънаха Го на кръст. А някои хора умират по-спокойни. И те страдат, само че на някои страданията са явни, а на някои не са явни. Гледаш някого, казваш: „Виж колко е весел.“ Но той само привидно е весел. Той е весел отвън, но има нещо, което го боли. Като му погледнеш лицето, ни най-малко не е весел той. Който не разбира, така мисли. А има хора, които са весели от себе и от живота си. Духовни са те. Той е разбрал и носи каквото му дава животът – доволен е от съдбата си. Казва: „Дошло е.“

Сега аз не искам да ви представя тъмната страна. Това не е животът, това е само една фаза на живота. Ако Месечината се изпразня и се пълни, това е фаза на Месечината. Ако Месечината се изпразни, това ни най-малко не показва, че тя се е изпразнила; и ако се напълни, ни най-малко не показва, че тя се е напълнила. И празната Месечина, и пълната Месечина е все същата Месечина. Нейното естество ни най-малко не се е изменило. Спрямо нас нейното положение се е изменило, но спрямо себе си – не, ни най-малко не се е изменило. И като е пълна, и като е празна, тя е същата.

За нас, някой човек, изменя се положението му, но то е привидно така. Той е един и същ. Майката някой път кресне на своите деца – не че се e изменила. Детето може да каже, че майката се е изменила. Че, вятърът като духа, ни най-малко не се е изменило неговото естество. Не спирайте, нека духа вятърът. Не мислете, че всякога човек трябва да е тих. Все трябва да се разфучи малко, да подуха малко, но това ни най-малко не показва, че неговото естество се e изменило! Не, движението се е изменило. Обнова става, самият живот го изисква. Сериозна работа е това. А някой път някому гори къщата – някой аристократически минава край тебе, не се спира, не се поздравлява, отива да си гаси къщата. Ти казваш, че не обърнал внимание на тебе. Че, ако му гори къщата, на тебе ли ще обръща внимание? Ако ти полееш една кофа с вода, свърши се работата.

Сега, това са ред разсъждения и искам да ви наведа на една мисъл: да бъде умът ви гъвкав. Здравият живот, тъй както се развива, в научно отношение, трябва умът ви да бъде много гъвкав – и в това седи животът. С един гъвкав ум, с едни гъвкави чувства, ти ще имаш един по-дълъг живот и ще живееш по-дълго време. А с един ограничен ум, с едни ограничени мисли, чувства, ти ще живееш един кратък живот. И няма да намериш смисъл на живота. Ако си гъвкав, ти може да предотвратиш всеки удар и можеш лесно да се справиш със своята съдба. Някой път и съдбата те дебне, изпитва те. Запример тя иска да те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре. Туй ще роди мисъл у тебе. Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела си, след като му говорих за Промисъл. „Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела си. Този шинел тъй надупкан, нашарен е той, отвсякъде са минали куршуми! И той го носи за спомен. „Промисъл има“ – казва. Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо. Тия куршуми се оттегляли. И казва той: „Промисъл има.“ Показва неговия гъвкав ум.

И ние казваме: човек трябва да върви по правия път. Няма нито един човек на Земята, който да върви по правия път. В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете да видите как се правят пътеките – защото вие в ума си мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път. Гъвкав трябва да бъдеш, съобразителен. Не трябва тъй право да вървиш. Срещнеш един човек, заобикаляне ще има голямо. И колкото по-големи заобикалки ще има, толкова по-добре. Ако тръгнеш на пътя, ти ще срещнеш голямо съпротивление. Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат да вървят и не заобикалят. Срещат се някъде и двамата вървят, кой ще отстъпи? Някъде ще отстъпиш. Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод. И много мъчно се правят преводи. Има един език в света – мъчно се превеждат думите.

Запример как ще ми преведете думата: „Ти си голям будала“? Вие ще кажете, че той е глупав човек. Ни най-малко не е глупав. Това е чужда дума: „буд-алах“. „Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“. Значи да вземеш нещата по Бога – да ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“. А ти считаш, че този човек е голям невежа, първокласен нехранимайко. Много се лъжеш. „Ти си голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла, да ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?“ А щом не си будала, тогава ти си онзи, големият, другият, който не си будала. Аз не зная, ако вие може да намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи. Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение. После, думите са претърпели в човешкия живот... Станал преврат с думите, те изгубват своето значение, обезценяват се, обезсоляват се думите. В човешкия живот става преврат на думите. Те са претърпели голямо изменение. От едно значение са минали в друго значение. Не зная в български език дали има такива думи. Но в английски език има думи насъбрани, преди 200 години са имали едно значение, а днес имат точно противоположно значение. Една книга има, която показва какво значели думите тогава и сега. Да вземем думата „контент“ и думата „превент“. (content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им, да не би да направят“. А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги да направят“. Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи, да го направя“. Обратното значение. Тази една дума, която е значела: „накарай ме да го направя“, а сега значи: „да не ме заставиш да го направя“. И цяла една психология има вътре.

И в нас по някой път става такъв преврат. Не само, но и в нашите чувства, в желанията. Има известни чувства, които едно време са имали едно значение за нас, а сега, след 2000 години, вътре в живота ни имат точно обратно значение. Вземете красотата, която първоначално е била един стимул за най-добрите отношения за хората – днес красотата е един стимул за зло. Днес една красива жена може да те съблазни и за една красива жена може да стане цял един скандал. Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира. Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му да се съблазни. Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може да направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може да направи престъпление. Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може да направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?“, когато за красивата жена – „Ахаа!“

Аз ви навеждам на законите. Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна. Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата.

Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. Сега някой седи, моли се, недоволен е той. Не е станало както иска. По лицето – недоволен е. Аз правя наблюдения. Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има. Като видя някой човек, зная, че жена му го напекла. Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции. Някой проповедник, и той е напечен. Има известни белези, по които се познава. В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година да държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако. Недоволен е от нещо, има известни белези. Напечен е някъде, остават известни белези. Казвам: Напекла го жена му. Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!“ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал да те пази, че те чака. Погледни спокойно работата. Или, изгубил си парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга си нямал, къща си нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.

Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса.

Представете си, че сте слуга при един господар. Господарят иска да го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм си заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл да свърши работата. Явява се една работа на господаря и той трябва да излезе. И той излязъл със скъсаните обуща на слугата си, той свършил работата с неговите обуща. Слугата свършил работата с обущата на господаря си, а господарят свършил работата с обущата на слугата си. Питам: В дадения случай кое е за предпочитане? Не да се изложиш, не говоря за насилие.

Когато роптаеш против съдбата си, това е неразбиране. Как разбирате съдбата? Какво подразбирате под думата „съдба“? Влязъл си в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище. Има известен курс, който трябва да минеш, известни ограничителни условия – трябва да ги минеш, трябва да минеш по този път, да се ограничиш. В туй училище има такива закони, че ти не можеш да питаш защо са тия предмети. Няма да даваш ум на хората. Колкото предмети има, ще ги проучаваш и ще бъдеш точен във времето. После, в училището такива и такива дрехи ще носиш. В училището не може да носиш дрехи каквито ти си искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи. Ти ще се подчиниш доброволно.

Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. Ти да знаеш, че си духовен. Духовен да съм, да мога аз вътре да разбирам нещата.

Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за да може доброто да стане. Защото 13-ата глава е фатална. На английски казват: „Нещастно число е туй.“ Има и други нещастни числа, не е само едно, много числа има, които са нещастни. 22 е нещастно число. 20 е щастливо число. 29 е нещастно число – за да се избавиш от него, трябва да го събереш, да го направиш на 11, че тогава да се избавиш от големите му противоречия. 30 е нещастно число, 7 е щастливо число. 1 е щастливо, 2 е щастливо, 3 е щастливо. 22 е нещастно. Яков имаше две жени. Тури две жени на едно място, че колко нещастия ще имаш!

Сега навождам това нещо за обяснение. Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот. Това са външни резултати, неправилни резултати на един живот, съществуват в колективния живот вътре. Трябва да знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.

Тогава Христос казва: „Уподобявам Царството Божие на жена, която взела квас и го турила в три мери брашно.“ Казвам: Три мери е щастливо число. Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза. Господ, Той е Един. Само eдин в света може да носи числото 1 – Той е Бог. За Него може да кажем, че Той е сам. Освен Него няма друг Бог.

Но сега, да се повърнем към туй, което осмисля живота. Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна. В тъмната и светлата страна се прекръстосват. Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може да ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за да може да го разберем и да може да се ползуваме от живота. Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може да излезем и да излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и да използуваме противоречията.

Много мъчно е да използуваме противоречията. Не е лесна работа човек да търпи. Казваме: „Да търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова. Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш да спиш спокойно. Казваш: „Седи тази дума, мъчи ме.“ Измъчва те. Та казвам: Не е лесна работа, като кажеш някому: „Потърпи!“ Цяло мъченичество е да можеш да претърпиш лошите думи. Няма по-голямо мъчение от това. Има хора, които на бойното поле са били големи герои. Но в някой вестник писали нещо за него, което уронва неговата чест, и той много мъчно го понася. Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал да му донесат още 3000 лева. Една интрига. Как ще докажат? Ще правят следствие. Подведена е работата.

Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме да казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон. Човек постоянно трябва да се моли. Намираш се в света в голямо противоречие – да се моли човек да се избави от тази беда.

Нали знаете оназ българска приказка за злата жена. Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена си. Казва: „Аз да съм на негово място, че да оставя една жена да ме малтретира!“ Тя напуща мъжа си и се качва на неговата кола. Казва: „Какво търсиш?“ – „Как? – казва. – Твоя жена съм.“ Ха беля сега. Той отива в дома си и тя отива с него. „Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не си толкова честен. Аз ще ти кажа, как си играеш с мене. Аз ще разправя на жена ти ти каква стока си.“ Какво ще направите сега, кажете ми. Представете си, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми. Какво ще кажете?

Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер. Някой път хората какво правят с противоречията? Казвам: Само ако си златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар да си окалян. Иди се умий. Ако си позлатен, кой ти е крив? Ако си златен, въпросът е свършен. Ако си позлатен, трябва да знаеш, че позлатените неща се изтриват. Всякога трябва да се определи човешкият характер златен ли е или не. Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за да се опита естеството му златно ли е или позлатено. Ще минете през изпитания всички. Ако устоите на изпитанията, златни сте; ако не устоите на изпитанията, позлатени сте.

Като казвам, че сте позлатени, искам да кажа, че ще се стопите, не се отнася до вас. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да се свържете с Невидимия свят. Не че не сте свързани. Сега, на Земята, щом се разболеете, викате лекар. Хване ви хрема или температура имате, или огница, или някаква друга болест – викате лекар и добре правите. Заболееш в духовно отношение – същият начин: ще се отнесеш до Невидимия свят да те лекуват. Ако на Земята викат лекар, и в духовния свят, и там ще викате някой лекар, да ви помогне; вие не можете да се справите с туй болезнено състояние, викате лекар да ви помогне. Писанието казва: „Бдете и молете се!“ Христос казва: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – бодър. Не знаете кога ще дойдат изпитанията.“ Христос се моли да Му изпратят помощ от горе, по кой начин да разреши въпроса. С една болест как трябва да се справиш? Сега питате: някой като е болен, какво трябва да правиш? Ще повикаш лекар. И духовно като си болен, пак ще повикаш лекар. Щом си в противоречие със себе си, пак ще повикаш някой лекар.

Тогава вземете последните думи – Христос казва: „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам, че няма да Ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Благословен, Който иде в Името Господне.“ Или, преведено на друг език: Благословен Този, Който може да ви въведе в пътя на Любовта, да разберете Божия Дух. Благословен, Който ще ви въведе в пътя на Любовта. Само там ще намериш разрешение на всичките противоречия.

Сега ние правим опити. Един ден, като влезем в пътя на Любовта... Христос, и Той мина по същия път. Излезе от привидния път и влезе в истинския път. Като влезе в този път на Любовта, тогава и Павел казва: „Сега отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, ще познаем тъй, както сме и познати.“

Та, последното: „Благословен, Който иде в Името Господне.“ А Името Господне, това е Божията Любов.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

7 ч 20 мин

9-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 17.XI.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев