Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.
ДВЕТЕ ОСИ
Георги Стойчев
Пред нас е астрологичният символ на Земята. Този знак е не само просто неин пиктограмен образ, но и носител на основната й характеристика като форма, духовна същност и прояла. Знакът представлява сфера, в която са очертани двата диаметъра - Вертикалният и хоризонталният, с ъгъл помежду си 90°. Този ъгъл е дисхармоничен и напряга сферата. Кръстът върху нея и кръстът вътре в нея показват, че земният живот без противоречия е невъзможен и че смисълът на земното съществуване е в разрешаване на тези противоречия вътре в човека и в света около него. В личен план двете оси представят двата вида енергия, която изпълва живота на всяка човешка личност. Вертикалната ос е свързана със силите (енергиите), които протичат между свръхсъзнанието и подсъзнанието, между духа и душата, а хоризонталната ос е свързана със силите (енергиите), които работят в съзнанието и самосъзнанието, силите на сърцето и ума. Двете оси можем кратко да определим като оси на душата и на личността. Във физическото тяло на човека те се проектират в двете полукълба на мозъка и във всички двойни органи: бели дробове, бъбреци, очи, уши, ръце, крака и т. н.
Лявото полукълбо на мозъка е свързано с хоризонталната ос, а дясното полукълбо - с Вертикалната. Чрез двете полукълба на мозъка човек направлява дейността на своето тяло, като дясното полукълбо управлява лявата страна, а лявото управлява дясната. Понеже мозъчните центрове, разположени в дясното полукълбо, функционират слабо, счита се, че лявата страна на тялото е под влияние на минусовата енергия - женския принцип. Обратно, мозъчните центрове, разположени 6 лявото полукълбо, са активни, затова дясната страна се приема, че е проводник на енергията със знак „плюс" - мъжкия принцип. В настоящия момент повечето хора пишат с дясна ръка, тръгват винаги с десния крак. Левичарите са малко, въпреки че се забелязва непрекъснато увеличаване на техния брой. Въпросите за вида енергия, свързана с частите на тялото или с определени части на земната кора, се изучават от специална наука - геомантия. Един пример. Според изследванията на тази наука реките имат неутрална, балансираща функция. Водата не е каква да е течност, а е един от най-добрите природни носители на информация. Докато водата в реката действа неутрализиращо, двата й бряга са носители на полярността: + и -. Затова функцията на сградите от двете й страни е различна. Всички институти на властта и бизнеса се намират обикновено на десния бряг, а всички сгради, свързани с духовната дейност и всички демократични институции се намират на левия бряг. От гледище на окултната наука, умственият свят се намира горе вляво, на Земята управлява дясната страна, а причинният свят - горе В дясно, на Земята управлява лявата страна (примера с реката). Причинният и умственият свят са небето за човека. В умствения свят функционира обективната мисъл, а в причинния свят функционира висшият ум, абстрактната мисъл. Цялата дейност на лявото полукълбо е ориентирана към физическия свят: материално благополучие, имотно състояние, служебно положение, дом, семейство, т. е. към Всичко, което дава възможност на личността да бъде значима и известна В очите на обществото. Дясното полукълбо работи изцяло в духовната сфера. Духовната сфера има едно основно качество, което я отличава от сферата на лявото полукълбо - творчеството. Чрез дясното полукълбо на мозъка човек би могъл да пресътвори своя Вътрешен свят. Ако той работи активно със силите на вертикалната ос (дясното полукълбо на мозъка), човешката личност (лятото полукълбо) постепенно ще започне да отстъпва. Тази дълбинна трансформация ще смени посоката на мисълта, на чувствата и постъпките. Основа и сила на творческия процес е Въображението. Във въображението се раждат образите и картините на бъдещия живот. Новите по-висши стремежи на душата обхващат все по-често все по-големи части от съзнанието, така новата представа постепенно се материализира.
Светът на лявото полукълбо (хоризонтална ос) е фрагментарен. Човек се опитва да бъде по-добър актьор на сцената, където в светлината на прожекторите всеки жест или мимика, всяка проронена сълза предизвикват аплодисменти в екзалтираната публика. Това храни човешкото тщеславие и гордост. Човекът от бутафорната сцена е цар или просяк, благородник или престъпник - той се движи в полюсите на живота. Съзнанието му често прекъсва своята връзка с безсмъртната душа, с Божествената същност, с човешкия дух или Висшето себе. Това е театър.
Светът на дясното полукълбо на мозъка (Вертикалната ос) не е театър, а драма. Актьори са умът и сърцето, а сцената е душата. Тук човек изпълнява своята собствена роля. Прожекторите са загасени, фракът лежи в гардероба, публика няма. Това е драмата на двете оси. Ето как Учителят представя тази драма: „Личността на човека е свързана с живата на плътта, а Божественото - с живата на Духа. Когато Духът вземе първо място в човека, плътта остава на последно. Вземе ли плътта първо място в човека, Духът отстъпва. Дето Духът живее, плътта умира; дето плътта живее, Духът умира. Защо? - Храната им не е еднаква. Тези два живота създават борбите и противоречията. Човек ще се справи с противоречията само когато животът на плътта се подчини на живота на Духа, т. е. когато личността се подчини на Божественото начало в човека."
Възможностите на съзнанието по посока на Вертикалната ос са огромни. В книгата си „Квантово лечение" д-р Дийпак Чопра пише: „физиците смятат, че сетивата ни улавят под една милиардна част от енергийните вълни и частици, които ни заобикалят. Самият видим свят днес се смята за микроскопична версия на първоначалното творение, остатък от една много по-широка реалност, изчезнала някога, преди началото на времето, намалявайки първоначалните си десет измерения до известните ни сега четири. (Извинявам се за парадоксалния израз „преди началото на времето", но няма друг начин да се обяснят на обикновен човешки език събитията преди Големия взри.) В момента на сътворението нашата Вселена е била изпълнена с милиард пъти повече енергия, отколкото днес наблюдаваме с радиотелескопите. Остатъкът бил погълнат от същото това поле, в което са изчезнали споменатите шест измерения. Теоретичната физика е съгласна, че изгубените измерения и невидимите енергийни полета всъщност никъде не са отишли. Само са потънали в „сън" в първоначалното поле. Трансцеденталното ниво на съзнание е достъпно навсякъде. Вие няма нужда да ходите на някакво специално място, за да го намерите. То се нуждае само от „събуждане"."
В случая „сън" означава нашата земна гледна точка, защото Христос казва: „Отец ми работи и Аз работя." Този скрит от човешкия поглед свят е изключително активен, но понеже честотите, на които вибрира, са толкова интензивни, със стойности, близки до нула, той изглежда като заспал. Окултната наука също говори за оттеглили се след началния творчески импулс йерархии. За да възприеме човек тази извънсетивна действителност, необходимо е да подготви своя организъм, своя мозък, да промени структурата и естеството на неговата материя, да разбие съответните центрове. Само тогава интензивните вибрации на този свят, преминавайки през човешкото тяло, няма да го разрушат. Учителят казва: „Без филтриране не биха ви пуснали В школата на природата, защото онези разумни сили, с които ще влезете в контакт, са чисти. Ако вие сте нечисти, те ще произведат във вашите мозъци толкова силна реакция, вследствие на което ще се явят неразположения, заболявания, ще станете песимисти." Изчистването е свързано с потъване дълбоко в света на вертикалната ос. На чертежа вертикалната ос свързва горе 1 ° на знака Козирог ^ и долу 10 на знака Рак 23. Знакът Козирог се управлява от планетата Сатурн, а знакът Рак - от Луната. Кой е Сатурн? В гръцката митология той е титанът Кронос (Времето), който по молба на майка си Гея (Земята), свалил баща си Уран (Небето) и се възкачил на неговия престол. Сатурн хроникира всички събития от този момент до сега. Съхранява в паметта миналото на света и човека. Той е строг и тъжен. Християните го възприемат като лошата съдба, която дебне, източните народи го наричат карма, а той стои В подножието на небето като истински бог на справедливостта. Коя е Луната? - Човешката душа. За душата има само един път - нагоре, където тя ще достигне дома на своята Майка - Любовта, скрила любящия си поглед зад върховната справедливост на стария Сатурн. Луната също добре помни своето минало. Нейната памет не е по-слаба от тази на Сатурн, но тя се намира долу, В трудната гъста материя, където светлината е слаба. Задачата на вертикалната ос е пълно изчистване, ликвидиране на кармата. Луната има добри възможности, защото нейният елемент е среброто, а среброто чисти. Вертикалната ос означава: познаване на себе си, ликвидиране на старото В себе си, изграждане на соя нов образ, реализация на новия образ.
Хоризонталната ос свързва 1° на знака Овен и 1° на знака Везни. Тази основна линия разделя кръга на две половини: горна - Небето и долна - Земята. Знакът Овен управлява главата на човека, а знакът Везни е първият знак в света на мисълта, чрез който мислите се обективизират В определени образи и мисъл-форми. Линията Овен - Везни е финият екран, който отделя двата свята - Небето и Земята. За да Видим Върху екрана образа на горния свят, светлината на мисълта трябва да се увеличи. В резултат двете оси: Вертикалната - на душата и чистотата, и хоризонталната - на мисълта и светлината, ще започнат да се движат и колелото на живота ще се завърти. Мисълта е посредникът, Великият медиатор, връзката между света на Духа и света на материята. Тя има еднакви възможности за проява както горе, така и долу, както на Небето, така и на Земята. Светът на мисълта В човека е млад, от Времето на Атлантската епоха, докато чувството има по-дълга история. Чувствата трудно се овладяват, защото, като Водата, нямат форма, но човек има изработен рефлекс, известна опитност за работа с тях. Учителят казва: „Не се занимавайте със сърцето си. Дайте сърцата си на разположение на Бога, той да се занимава с тях. Само Бог може да чисти човешките сърца. Ако искате работа, занимавайте се с умовете си." В младия свят на мисълта човекът е почти безпомощен. Защо окултното обучение е насочено преди Всичко към мисълта и човешкия мозък? Чрез мисълта чувствата и проявите придобиват определена форма, а Всичко, което има форма, може да се моделира. Методите, които са използвали окултните школи за овладяване на човешките чувства и мисли, са: музика, танц, гимнастически упражнения, концентрация, медитация, съзерцание, молитва и техники за изчистване (правилно хранене, дълбоко дишане и други). Учителят казва: „За всички ученици, от всички времена и епохи, от всички народи и племена, правилата за работа в окултната школа са едни и същи, с нищо не са се изменили и никога няма да се изменят." Чрез системни и продължителни упражнения мисълта ще се научи да прониква все по-дълбоко, да се концентрира все по-мощно, да се слива все по-пълно със съзерцателния образ; тогава картините и идеите, които са изпълвали въображението, ще се превърнат в образци на поведение, в дълбоко осъзнато верую. Медитацията е способност на съзнанието да се потопи дълбоко в света на душата, но тя може да се насочи и към физическото тяло. Така човек на всички полета би могъл да се освободи от своята карма.
Драмата на двете оси символично е представена от богомилския епископ Камерун Дубровнишки в книгата „Енигми за чашата": „Тарквиний пита Сибила: Как ще уловиш змията? - Змията яде опашката си, върти се в кръг. Ти я пази от централната точка, от средното място. - Как ще я видиш у себе си? - Трябва да я целунеш между веждите, да я погълнеш, разтопиш, разтвориш В кръвта си и да я чакаш 7 дни докато кипне и почне сражението на квасната кръвна смес. - Как познаваш това време? - Сместа става тъмнозелена и постепенно преминава В златното вещество." Тази образна реч дава чудесен материал за концентрация и медитация. Сигурно нашата Вътрешна Сибила ще ни разкрие тайната на пътя към златното Вещество.
При съзерцанието съзнанието достига пълно сливане с образа или с картината на съзерцанието. Тогава всички прегради между световете падат и душата се издига Високо, сливайки се със света на изчезналите измерения, с Духа. Древната Ведическа традиция ни е завещала една чудесна аналогия: „Мислете се като морски Вълни. вълните, издигайки се и разбивайки се, виждат единствено собственото си движение и казват: „Аз съм Вълна." Но по-великата истина, която те не съзнават, е: „Аз съм море." Между вълната и морето разлика няма, независимо какво мисли вълната. Когато една вълна се смири, тя на мига познава своя вечен морски свят - безкраен, тих и неизменен."
Дълбоко долу по вертикала ще медитираме, високо горе по вертикала ще съзерцаваме змията, която яде опашката си и вълната, която утихва, приютена от безкрайната водна шир.
„Когато човешкият и Божественият принцип се съединят в едно, ражда се нещо красиво", казва Учителят.