Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 5 / 2000 г.
РЕЛИГИОЗНИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
Нестор Чукпев Обикновено хората не намират някаква съществена разлика между религиозния и ду-ховния човек. На пръв поглед и двамата си приличат по това, че в противовес на атеиста дълбоко вярват в съществуването на Бога, на задгробния живот, в безсмъртието на душата, като се стремят да живеят по Божия закон. Но ако поставим на по-строга преценка живота на религиозия и на духовния човек, ще намерим съществена разлика. Външно те си приличат по това, че и единият, и другият из-бягват суетите и съблазните на живота, стре¬мейки се да водят чист и благочестив живот: отзивчиви са към страданията и нещастията на хората, притичват се на помощ на бедните и падналите духом. Но ако вникнем по-дълбоко във вътреш¬ните подбуди и мотиви на техните постъпки, ще открием разлика. В своя стремеж да спасят душите си, мно¬го от религиозните хора стават такива егоисти, че забравят всичко наоколо. Животът им е до¬ста еднообразен. А няма нищо по-страшно и скучно от еднообразието, при което човек се движи в омагьосан, затворен кръг. Религиозни¬ят човек избягва светския живот, за да се пред¬пази от вредното му влияние. Отдава се често на дневно и нощно бдение, отправяйки посто¬янно хвалебствени и благодарствени молитви към Бога. Обикновено религиозните хора са с огра¬ничени духовни интереси. Те проявяват извес-тна апатия към културните прояви на средата, в която живеят. Според техните схващания ли¬тературата, изкуството, поезията, музиката, живописта са забавление за светските хора. В повечето случаи те се ограничават в четене на Библията и на други религиозни книги. "На то¬ва именно се дължи фактът, че много от рели¬гиозните хора оглупяват, понеже мислят по колко кандила и свещи да палят, с какви дрехи да бъдат облечени - бели или черни, кога да постят - сряда или петък, с коя ръка трябва да дават милостиня и пр. Това показва, че религи-
озните хора са хора на формата, на обрядите. Те са променливи, хора на буквата. Срещнеш един религиозен човек на улицата, види те, по¬здрави те. Срещнеш го на другия ден, не те по¬глежда. Един път те нагости, следващия път те хока и казва: "Ти не си бил добър, както те мис¬лех, втори път не трябва да влизаш в къщата-ми. Аз угощавам само хора, които вярват в Бо¬га." (Учителя) Рядко ще срещнем религиозен човек, кой¬то има висок идеал, който се стреми към съ-вършенство, като работи за развитието на сво¬ите дарби. "Бъдете съвършени, както е съвър-шен вашият небесен Отец", е казано в Еванге¬лието. Духовният човек живее с радост на Земя¬та, за да свърши известна работа, а не само за да спаси душата си. За него животът на Земята е велика Школа. Той се чувства ученик и не¬престанно работи върху себе си. Има всестран¬ни и разнообразни интереси. Той знае, че е страшно положението на човек, който живее в еднообразие, затова внася разнообразие в яде-нето, в обличането, в четенето и в отношения¬та си към хората. Към всеки човек се отнася по подходящия начин. Както външният, така и вътрешният му живот е разнообразен и богат откъм преживявания и опитности. За да развие своите дарби и способности, той чете разнооб¬разна научна и художествена литература, изу¬чава чужди езици, занимава се с музика, пеене, художество. Душата му се вдъхновява от кра¬сотата в изкуството и природата. Той поддържа постоянна връзка с живата природа. Духовният човек служи на Бога и на дру¬гите, затова е свободен. По какво ще познаем духовния човек? -Той е смирен, от него излиза светлина; идея има в тоя човек, затова може да твори. Той не бяга от света, не търси праведни, а грешници -на тях иска да помага, като им проповядва ед¬на положителна наука. За разлика от религиоз¬ните и светските хора, духовният човек знае защо страда и защо идват изпитанията.
зърно