Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
В рамките на Европейския месец на културата - Пловдив 99, беше включено представяне на Учението на Петър Дънов като част от духовното наследство на България. В продължение на седем дни в Музея на Съединението бяха изнесени цикъл от лекции върху различни аспекти на Учението, концертна програма, изложби, демонстрация на Паневритмията. В този и в следващия брой на списанието, в рубриката „Школата", ще бъдат публикувани изнесените теми. Обзорния доклад на К. Златев, с който беше открита програмата, поместваме в съкратен вариант; не са включени биографичните и исторически данни за Учителя Петър Дънов и неговото дело, както и разделите за музика и Паневритмия, които бяха предмет на отделни лекции.
Константин Златев
В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася около 7000 беседи и лекции. Засега никой не е в състояние да посочи точния им брой поради факта, че част от тях не са съхранени /имат се предвид сказките, които е изнасял в периода на пътуванията си из страната, посветени на антропологични изследвания/, а друга част не са отпечатани. Живото Слово на Учителя може да бъде класифицирано по следния начин: неделни беседи, съборни беседи, рилски беседи, лекции пред Общия окултен клас, лекции пред Младежкия окултен клас, утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова.
Новото учение
Каква е същността на това Слово, което самият П. Дънов определя като Новото учение? За да разберем Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, съдържание и смисъл. П. Дънов свързва формата с материалния свят, съдържанието - с духовния, а смисъла - с Божествения. Динамичното знание на всички тези равнища е живо, проникващо, всеобемащо, диалектическо. Това знание не е плод на външния механичен опит, а е резултат от вътрешното преживяване, където лабораторията е самият човек като единство на съзнание и организъм. Предадено на човешки език, в човешки представи, понятия и образи, то е именно Новото учение, дадено от Учителя П. Дънов на човешкия род в зората на Новата култура на шестата раса. Главната задача на тази система на познанието е да даде нова насока на човешките мисли, чувства и дела, на съвкупния живот, чрез който човек завинаги да напусне робството на духовния мрак и да се приобщи към свободата и творчеството на космическите йерархии и разумни същества. Новото учение е явление от вселенски мащаб. Зарядът му далеч надминава границите на триизмерността и възможностите на самосъзнанието. То е плод на великото Божествено съзнание на слънчевия Логос, изразява живота и еволюцията на целия космос.
Последователят на Новото учение се научава да мисли по новому, като преодолява всички противоречия на битието си. Зад събитията и действителността той безпогрешно прозира сложната динамика на творческите процеси. Проучва обективните дадености в тяхното движение и развитие. Съзнанието му е винаги будно и схваща всяка активност, всяко изменение като изява на Всемирното Единство.
В центъра на Новото Учение са концепциите за Бога, природата и човека и техните взаимоотношения. В човека са заложени като потенциал всички принципи и сили на природата, всички Божествени зародиши. Той е длъжен да ги изяви и развие до съвършенство. Новото учение му предоставя най-кратките пътища и най-сигурните методи за това.
Новото учение се преподава в окултната Школа. Основното й предназначение е да създаде предпоставки за издигане на човешкото съзнание на едно по-високо стъпало на еволюционната промяна. Сама по себе си Школата представлява умалена проекция на земното човечество с цялото му разнообразие от характери и особености на личността. Вътре в Школата работят и невидими сили, от духовния свят в нея проникват мощни животворни енергии, които разтварят душите на учениците за Новото и ги изпълват с упование, воля и търпение. Всички велики Учители на човешкия род са създали свои школи и са оставили след себе си следовници, които да разнасят навред факела на пресътворението.
Основни идеи в Школата на Учителя П. Дънов
Космологически идеи. Спрямо Битието Бог е едновременно трансцедентен /Външен и независим! и иманентен /вътрешно присъщ/, неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ живот на всичко, вечно творящ Логос. Като Абсолют Той е първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето Съзнание или съзнанието на Цялото. Учителят на Бялото братство разглежда Бога като триединство на фундаменталните принципи Любов, Мъдрост и Истина.
Съществуват три свята на Проявеното Битие: физически /материален/, духовен и Божествен свят, който е реален и не е тъждествен с физическия. Вселената е еманация на Бога. Невидимият свят е населен от различни йерархии същества, завършили земния етап от еволюцията си. Те са посредници между Всевишния и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Космоса. Светът е вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Във Вселената властва законът на хармонията.
Екологически идеи. Природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния живот. Тя е една разумна безкрайност. В нея се утвърждава законът на еволюцията, на неспирното обновление. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. В нея действат сили, които утвърждават живота. Тези сили работят, потопени в мълчанието на Вечността. Всичко това дава основание на П. Дънов да изнесе понятието „Живата Разумна Природа". Нейната красота и съвършена целенасоченост, редът и непреходността й придават Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е „сега" , винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. А това е Любовта на Бога към всичко сътворено. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост.
В „Живата Разумна Природа" действат принципи, сили, енергии, закони. Налице са два основни разумни принципа: на силата (активността) и на мекотата. Първият от тях действа за индивидуализиране, разделение на Цялото. Другият обединява индивидуалностите. Първият води до борба и разрушение, а вторият носи мир и съгласие. Така светът се изгражда върху основата на две прояви на едно и също Начало. Основният закон на Вселената е този за еволюцията - усъвършенстване на материалната субстанция и издигането й до духовната до степен на пълно взаимно проникване и сливане в Първопричината.
Антропологически идеи и етика. Човекът е участник в космическия живот. Както цялата мирова реалност, така и той се състои от външна (физическа, нетрайна, преходна) страна и от вътрешна - вечното у него, душата и духът, които са лъчи или искри от Бога. Всички същества живеят в Божеството. Човекът е дошъл на Земята, за да учи и твори. Бог го е създал по пътя на самоограничението в Себе Си, без да накърнява абсолютната Си същност. Истинската същина на човека е неговата духовна природа, затова целта на съществуването му, според П. Дънов, е „човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Човекът е проявление на единното Битие, което разкрива в него своето естество. Духовната еволюция на хората се осъществява по законите на кармата и прераждане mo. Кармата означава, че в сегашния си живот си създаваш условията за следващия. Човек сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Подвластен е на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенствуване. Прераждането на човешката душа е необходимо за нейната еволюция и израстване, защото по този начин разумното същество придобива нужните му опитности и култивира всички необходими знания и умения. По този път рано или късно трябва да бъде постигната крайната цел на човешкото битие - сливане с Абсолюта, възвръщане към изходната точка на духовното развитие, при съхранена индивидуалност и неповторима обагреност на натрупания житейски стаж. Пътят към Бога не е директен, а минава през йерархията на световете и съществата, които ги населяват. Материалният свят е най-важното космическо училище.
Човекът е най-голямата ценност на единния живот. Човешкото съществуване, колективно и индивидуално, е неразделно единство с живота на цялото Битие, то се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Човешката душа е вечна и безсмъртна. Но докато Бог, нейният небесен Отец е абсолютно неизменен във вечността Си, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.
Гносеологически идеи. Теорията на познанието у П.Дънов се базира върху двойствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т.е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази вътрешния смисъл на самия живот. Със сетивата си човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако разумното същество осъзнае себе си като Божествено начало, то ще е в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Същността на вярата е, че чрез нея се осъществява връзка между две души във Вселената посредством силата на Любовта. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на нашето съзнание, понеже това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност. Знанието представлява пробуждане на индивидуалното съзнание. А съзнанието е израз на отговорността, която човек носи с идването в сегашния живот, работата, която трябва да извърши, за да бъде осъществена еволюцията в неговия бъдещ живот, като същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло.
Човешкото познание е практическо, преживяно от човека, резултат на неговия опит. Знанието му носи живот, обновление, доближава го до космическата хармония. Истината е крайният предел на съществуващото, върховната му цел. Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. Тя се живее.
Новата култура
Най-важният момент във философията на развитието на П.Дънов е убеждението, че понастоящем цялата планета и човечеството навлизат в нова епоха. Тя е свързана с вълна от нови енергии и вибрации, изпратени от Великия Разумен център на Вселената. В новата епоха Земята ще излезе от 13-та сфера на страданието и ще влезе в ерата на Водолея (от астрологическа гледна точка този период от време е с трайност 2160 години). Сред хората ще се утвърди Шестата (окултна) раса, която ще бъде преход между ангели и човеци. Новата култура на шестата раса е културата на Любовта, тя е „онзи нов живот, дето ще цари пълна свобода и дето любовта ще бъде общ закон за всички". В нашия свят на изменчивостта и илюзиите „ще настъпи царството на правдата, човекът ще овладее стихиите на физическия свят, ще бъде свободен, разумен, ще се управлява не от страсти, а от знание". Основният принцип на Новата култура ще бъде живот за Цялото. Новото човечество ще служи не на егоизма, а на алтруизма. И именно от световната славянска общност се очаква да внесе сред хората чувството на съзнателно побратимяване.
Според Учителя П. Дънов Новата култура ще бъде реализирана главно в следните три направления: 1) издигане ролята на жената в обществения живот, постигане на пълното й равноправие с мъжа; 2) решително отстояване на човешките права на индивидуално и колективно равнище, включително правата на малките народи и малцинствата; 3) повдигане на социално слабите обществени слоеве. Новата култура ще донесе свобода без всякакви ограничения. Тя ще се опре върху духовния опит нa Изтока, ще използва интелектуалните постижения на Запада и ще роди качествено ново интегрално познание и мироглед, една нова картина на света - универсална и изчерпателна.
Заключение
1. Оценката на времето
Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да остане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го последват по трънливите друми на живота. Ала блазе на онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленното и остава да блести със сияйна красота само непреходното.
Тук ще приведем мисли и преценки на велики личности за Учителя П. Дънов:
„В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." /папа Йоан XXXIII, който като кардинал Анджело Ронкалий е бил посланик на Ватикана в България преди Втората св. война./
„България е една велика страна. На нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще."/д-р Рудолф Щайнер, основател на Антропософското общество./
„Аз съм един мъдрец, Учителят е в България." /Онисабуро Дегучи, водач на японското духовно движение Оомото./
„Мировият Учител е в България. " /Джиду Кришнамурти - в речта си на световния конгрес на Теософското общество, 1932 г., гр. Оомен, Холандия./
„Учителят е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слизал някога на Земята." /Рене Генон, 1947 г., Франция./
Изследовател на живота на Лев Толстой свидетелства, че през 1910 г. той потеглил на път за България. Не достигнал целта си, понеже по пътя се разболял и починал. /Според биографията на Толстой от Берюков, с. 241./ Не са малко онези, които смятат, че мотивът му да предприеме това пътуване е било желанието му да се срещне с Петър Дънов, в чието лице той разпознал Мировия Учител.
През 1955 г. завършва живота си един от най-блестящите гении не само на XX век, но въобще на нашата цивилизация - Алберт Айнщайн. По Френското национално радио е излъчено обширно предаване за него. Цитирани са множество негови изказвания по различни проблеми, между които и следното: „Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България!"
2. Вечният Завет на Духа
Кой е Учителят Петър Дънов? Едва ли някога ще узнаем точния отговор. Можем само да предполагаме. Използвайки езика на езотеричното познание, следва да изтъкнем, че ние, земните хора, в най-високата си Божествена същност произхождаме от Слънцето - центъра и животодателя на нашата звездна система. Разбира се, не от физическото Слънце, което е само най-нисшият проводник u най-грубото проявление на онова велико Същество, което посветените наричат Слънчев Логос, а от неговата духовна еманация. Нашите човешки монади - искрите вечен Живот, излъчени от Божеството, са слънчеви ангели (деви). Това положение на нещата не е дадено веднъж завинаги. Както и всичко останало във Вселената, то подлежи на възходящо развитие, на еволюция.
Какво бихме могли да кажем тогава за действителния произход на един Миров Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов? Извън всякакво съмнение Той също е звезден дух. Ако произлиза от нашето духовно Слънце, то тогава би трябвало да принадлежи към някоя от висшите му йерархии. Някои изследователи свързват произхода на Учителя със Сириус - двойна или тройна звезда в астрономията, която в космически аспект е по-древна и по-развита от Слънчевата система и изпраща мощни енергии към нея, в някаква степен направлява нашата еволюция и е отправна точка за продължаване на духовното усъвършенстване на някои от човешките същества, приключили със земния стадий от своето индивидуално израстване. Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика ( Млечния път), назовано в някои литературни източници Алфиола. От гледна точка на обективния анализ, при съпоставка на личността на Учителя П.Дънов с мащабите и значимостта на неговата планетарна мисия тук, на Земята, третото изказано становище изглежда сякаш най-логично.
Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната литература. Най-сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно-нравствено отношение. Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от тях е българинът Петър Дъновл И неговото място в плеядата на Божиите Избраници е особено важно поради простата причина, че Той е наш съвременник. Именно Той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално „аз". А най-същественото, най-отговорното за всички нас изпитание е точно тук и сега да бъдем такива, каквито Бог очаква да сме. За да можем със задружни усилия да реализираме Неговия грандиозен План за света. Ако не го сторим, Мировите Учители ще останат самотници върху сцената на вселенския живот. Премъдри, всеопрощаващи и вселюбящи Бащи на капризни, немощни, егоистични и безпросветни деца. А ние просто не бива да бъдем такива! У нас е заложен потенциалът на Божественото (ср. Псалом 81:6) и наш свещен дълг е да го развием, да го изявим в цялата му сияйна пълнота. За да можем да бъдем полезни - всеки по своему, всеки според моментните си възможности - и да поднесем своя личен и неповторим принос пред вечния огън на олтара на Общото благо.
Затова и не е толкова от значение кои са били Мировите Учители на земните хора: кой е техният истински произход, откъде са дошли, къде са се отправили след проявата си в плът и т.н. Всички Те са изпълнили с чест своята основна задача - да провъзгласят Единството на Живота.
Най-важното е кои сме ние и какво трябва да извършим тук и сега. За да се изправим с гордо вдигнати чела, с чувство за достойно изпълнено предназначение пред прага на Вечността, където ни очаква с безкрайно търпение и любов нашият Създател - Творецът на всичко съществуващо.