Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.
Източници на информация за Паневритмията
Людмила ЧЕРВЕНКОВА
(Лекция, изнесена на семинара за преподаватели по Паневритмия в Арбанаси на 30 май 2010 г.)
През последните 12 години сме свидетели на много силно изразено търсене в областта на Паневритмията, което се концентрира повече върху разглеждането на свързаните с нея писмени източници. В тях има някои неголеми по обем, но съществени различия, които пораждат въпроси и противоречия. Това не е лошо, защото когато има известно различие в мненията, хората са по-мотивирани да търсят и се засилват процесите на осъзнаване. От друга страна обаче се създава една по-напрегната атмосфера, която ние трябва да умеем да трансформираме, за да не се превръща разясняването на тези въпроси в трайно напрежение, разделяне и недобри отношения, на което също сме били свидетели в някои случаи.
Темата за източниците на информация за Паневритмията е важна, защото въпросите за разликите между някои от тях не са напълно изяснени и винаги има хора, които живо се интересуват от тях. Макар че разликите в писмените описания не са много, ние често прекалено се концентрираме върху тях и те са пораснали в нашето съзнание извънредно много, занимаваме се с тях години наред и това преекспониране пречи на възприемането същността на Паневритмията. От друга страна, непрекъснато се появяват нови хора, които не са проследявали тази тема, тя е нова за тях и отново я повдигат на дневен ред. Така има опасност да „зациклим" в непрекъснато занимание с едни и същи въпроси, на някои от които вече са намерени задоволителни отговори. Тъй като Общество Бяло Братство е отворено общество, в което няма закостеняла йерархична структура, която би попречила на когото и да е да изразява мнението си, от всички нас се изисква разумно да се справяме с различията в мненията си. Наложително е да се публикуват някои от намерените отговори и най-поучителните опитности, които сме имали, за да ги направим достъпни за новите хора в Паневритмията, и да не минават непременно през нашите грешки и опитности отново. Едно от важните неща в Братството е, че опитността на отделния човек и групата става опитност на цялото общество благодарение на споделянето. Тази статия е една крачка, която правим в тази насока.
Какъв според мен е начинът, по който може да се погледне към тези източници правилно и да се разрешат противоречията? Първо, трябва да се излезе от областта на сухите факти за Паневритмията и да се премине към законите и принципите, на които се подчинява тя. Явно не само по отношение на Паневритмията, но и по отношение на всяко познание, са налице факти, които понякога си противоречат. Единият подход в такива случаи, е сухото математическо отчитане: тези и тези казали това, онези казали друго, и така според превеса на мненията се взима решение; но след време излизат нови източници, които казват нещо ново или сменят превеса в досегашните ни сметки. Така че този метод се оказва доста несигурен, макар и да не го пренебрегваме, все пак разумността изисква и този вид боравене с фактите. Друга важна стъпка е да се вникне в метода, чрез който работи с учениците си Учителя Беинса Дуно (когото за по-кратко от тук нататък ще наричам Учителя). Той казва, че добрият учител никога не дава на учениците си всичко наготово. Той им дава част от информацията, която като начало е достатъчна за тях, и ги оставя да мислят, да търсят сами отговорите. На един следващ етап ще им бъде подадена още информация. По този начин учениците растат и се развиват. Предоставянето на цялата информация наготово не кара учениците да учат, да се развиват, да мислят, а в най-добрия случай ги кара да учат наизуст и да повтарят като папагали.
Необходимо е също да се излезе от следния шаблон (произлизащ от елементарната формална логика): ако фактите са противоречиви, значи непременно едните са грешни, а другите верни и следователно се налага да отречем едните и да приемем само другите. Фактите си съществуват и не е разумно да се отричат или игнорират напълно; може би е най- разумно да се опитваме да ги разбираме правилно, да открием случаите, в които те се допълват, да намерим нова гледна точка, която дава задоволително обяснение на всички тях.
По отношение на Паневритмията за постигане на това е важно да се търсят принципите и законите, вложени в нея, защото те дават възможност да се примирят противоречията, породени от фактите.
Във физическия свят нещата са поляризирани - нещо, което е отразено в символа на Ин и Ян. Виждаме такава поляризация и в Паневритмията. Например едно описание казва дадено движение с ръцете да се изпълни едновременно с движение на десния крак (за по-кратко казваме само „на десен крак"), друго казва на ляв крак; това може да се отнася само за няколко упражнения, но има такова противоречие. Подходът, при който казваш: „Това е вярното, това е грешното" е подход на физическия свят (който можем да наречем още формален подход), но при работа с принципите и законите нещата се поглеждат от по-висока гледна точка и тези противоречия се примиряват (което можем да наречем още диалектически подход). Този поглед дава начин да се разберат по-дълбоко фактите и да се подредят в някаква верига, в която те стоят хармонично и не се конфронтират. Това сега е една основна задача, която стои пред нас.
След периода на доминиращо фокусиране върху фактите, вече има хора, макар да не са много, които се опитват да размишляват върху принципите и законите на Паневритмията и чрез тях да търсят истината за правилното и физическо изпълнение. Важно е да се знае, че работата със законите и принципите, на които се основава Паневритмията, няма как да стане чрез дуел с цитати от Словото на Учителя, а чрез придобиване на нова светлина на съзнанието.
Работата с фактите не бива да се изоставя, а да се постави на разумна основа и след като не дава достатъчно отговори, те да се търсят по-горе по веригата факти-закони-принципи на Паневритмията.
Относно разумната работа с фактите ще обърна внимание, че е необходимо те да се оценяват и с чисто научен, с критичен в добрия смисъл на думата подход: доколко те са истинни, доколко са надеждни, доколко сигурни са източниците, от които идват. Например по отношение на книгите, описващи Паневритмията, важно е отбелязан ли е авторът на текста или поне да се знае със сигурност кой е той. Също е важно доколко този човек е бил подготвен да свърши тази работа, защото да опишеш движенията на Паневритмията съвсем не е просто. Според мен човек може да си представи в действителност колко е сложно това, само ако се е опитал сам да го направи, като не просто комбинира описания, а състави нов текст, описващ подобни по сложност упражнения, изпълнявани на музика. След това нека да получи оценка от професионалисти и хора, ползващи текста му, и да разбере доколко успешно се е справил. Авторът на доброто описание трябва да има перфектна музикална подготовка, богат професионален опит в описването на физически упражнения, прецизност в описание на детайлите, обширни познания относно вътрешния смисъл и философията на Паневритмията и т.н. Това обикновено не е по силите на един човек, и по-успешно би работил за тази цел екип, в който се допълват такива специалисти. Екипът е по-подходящ и защото има повече гледни точки и по-голяма възможност да избегне грешки от всякакъв характер, ако работи достатъчно дълго и в разбирателство. Въпреки това винаги остават възможности за технически грешки при съставянето и печата (особено преди 60-70 години), които не зависят от авторите, ако не предполагаме, че сами са имали възможност да изберат добър и опитен издателски екип.
Сред важните издания на Паневритмията най- яркият пример за влиянието на недостатъчната подготовка и опит в съвсем точното и недвусмислено описване на физическите движения и в боравенето с музиката, е книгата „Паневритмия" от 1938 г. В нея упражненията са описани не по тактове, а с броене, което е много по-неточно. Ако някой вече е научил упражненията на Паневритмията и отвори тази книга, за да си свери нещо по движенията, може и да си свърши работа донякъде. Но ако се опита човек да учи за първи път Паневритмия по описанието в тази книга, ще види, че е невъзможно да го направи успешно. Трябва освен това да е съвсем неопитен в работата с професионалното описание на упражнения, за да не забележи колко много неясноти и неточности има относно амплитудата, формата и дори на места в свързването на движенията. Не искам да кажа, че тази книга е без значение, напротив - тя е много важна и по-късно ще коментирам защо, а само, че трябва да и се отдава значимостта, която заслужава - нито по-малко, нито повече от това.
Също така трябва да се знае, дали човекът, описвал упражненията, е имал възможност да познава същността на Паневритмията - т.е. този човек бил ли е в Школата по времето на Учителя или не, и колко време е бил там. Защото писмените източници, с които си струва да се занимаваме, са тези, съставяни от ученици в Школата, пребивавали там дълги години, които не просто са усвоили повече или по-малко Паневритмията, но които са живели с нея години и тя се е превърнала в двигателен навик дотолкова, че просто са станали едно с нея, и духовната същност на Паневритмията, която е скрита в Словото, също ги е проникнала, защото те са учили редовно дълги години в тази Школа.
Всички тези обстоятелства около авторите на описания трябва да се обсъдят и преценят и да се предаде различна степен на надеждност на различните писмени и други източници. Защото ние бяхме свидетели на следния случай: след първия курс за преподаватели по Паневритмия, който преди доста години изкарахме, водещата обучението по Паневритмия (Антоанета Янкова), която е един много волеви и настойчив човек, ни накара да изиграем „Слънчеви лъчи" по начин, по който ние никога не бяхме играли - да стъпваме на трето вместо на първо време. Според мен за нас донякъде беше интересно предизвикателството, да видим дали можем да изпълним нейното тълкувание на описанието, тъй като то е доста по-трудно (сега добавям: и неестествено). От друга страна, някои бяхме определено доста по- неопитни и допускахме - поне в някаква степен - че може и да е вярно нейното предположение относно тълкуването на текста. Оказа се, че не е вярно, и с течение на времето се доказва все по-категорично, че не е вярно произтичащото от това тълкуване изпълнение на „Слънчеви лъчи". Но ние не само, че го пробвахме, но даже го заснехме на филм!
Така че, когато ми покажат някой филм с Паневритмия, дори архивен - например архивния филм, наречен „учебен", с двойки, играещи първите упражнения в права линия и с прекъсване - не мога да му се доверя напълно преди да разбера кой го е режисирал и при какви обстоятелства е сниман. Положението на играещите в архивния филм не е напълно сравнимо с горния пример, но за мен този филм не е достатъчно сигурен, защото също отразява гледната точка на режисьора, а той в случая е неизвестен. Освен това, в този филм не виждаме нито една от известните учителки по Паневритмия, които биха имали установено мнение и повечето участници във филма не могат да бъдат разпознати. Все пак този филм също е много ценен като архивен източник на информация, но се изисква да разсъждаваме за тези факти, да бъдем разумни. Работата с фактите освен вдъхновение, изисква информираност и разумност.
Според мен най-важен източник на информация за Паневримията не е която и да била книга, филм, снимка или нещо друго материално. Материалните неща са вторични източници на информация и всички от тях, които са направени от ученици в Школата, са важни, но в различно отношение и степен.
Създателят на Паневритмията казва, че движенията на Паневритмията са взети, извлечени от Живата природа. Всеизвестен е и споменът на Методи Шивачев, свързан с Паневритмията от вр. Мусала. Поради тези и други подобни факти твърдя, че най- важният източник е нетленен, нематериален и доста по-далечен от нашето обикновено съзнание, но не и от нас по принцип. Това е основната ми теза и смятам, че придържането към нея ще ни позволи да бъдем с много по-правилно отношение към противоречията в материалните източници на информация за Паневритмията. Нейното правилно и цялостно разбиране в дълбочина, обаче, е задача за векове. Смятам за погрешно мнението, че сега трябва да си изясним как е най-добре тя да се играе и като че ли край - така ще я играем завинаги. Явно в Разумната природа нещата непрекъснато се развиват и всеки процес, който е приключил, е мъртъв процес: това е нещо, което вече не живее, щом не се променя. Също нямам предвид, че трябва „да хванем" Паневритмията и набързо да я доизмислим, нещо ново да направим. От една страна, да си даваме сметка за това, че тя по произход е твърде далеч от нашето сегашно човешко разбиране и е дадена чрез един Божествен пратеник. Този пратеник е осъзнавал нещата, които са необходими, за да я сътвори такава, каквато я познаваме. От друга страна, човеците могат да станат съработници или сътворци на Разумното Начало, което прониква природата и което твори, когато дораснат да бъдат в непрекъснат, ясен, съвършено чист контакт с Него - и мисля, че това не е настоящият момент все още. Но трябва да знаем, че все пак Учителя е казал: „В Паневритмията съм дал само основните движения, само семката. И всяко движение, когато се посади, ще се развие, ще се разработи в ново движение" Следователно според него Паневритмията не е нещо мъртво, което сега трябва да изясним и да сложим в рамки за вечни времена.
За да разберем как да играем най-добре Паневритмия сега и в бъдеще, трябва не само да познаваме всички факти за нея, но преди всичко да се свържем вътрешно с Творческия висш принцип, който дава светлина и твори в природата.
Голяма заблуда е нагласата непременно да се посочват „виновни" за противоречивите описания в източниците. Първо, не е абсолютно сигурно дали някои от тези различно описани упражнения не са съществували и в двата варианта през различни периоди от време - както е известно, че упражнението „Пробуждане" първо е дадено от Учителя с длани нагоре, когато ръцете са встрани, и после той сам го е дал с длани надолу. Второ, не е на прав път човек, който казва: „Тези там, които са играли Паневритмия край Учителя, не са разбирали какво правят, не са се научили да я играят правилно, били са прости и не са могли да я възприемат, изопачили са я без да разберат". Подобни твърдения, първо, не може да се отнасят за всички, играли тогава Паневритмия. Достатъчно много от тях са били интелигентни, високо образовани и будни. Второ и по-важно, това изразява пълна липса на уважение и принизява учениците на тази Школа, които не са били случайни. Според Учителя Беинса Дуно едно нещо, което липсва на българина, е взаимното уважение и той тепърва трябва да го учи.
Пълноценният контакт с този първи източник - духовния, изисква придобиването на добродетели, а не ровенето и чопленето в описанията на Паневритмията. Не е лошо точното познаване на текстовете, но с разбирането, че в тях има понякога грешки или неточности, защото и те са писани от хора, които понякога не са били точни в описанията. Понякога ровенето в текстовете не ни дава задоволителен резултат.
За излизане от това положение ни е необходима вътрешна връзка с Божественото - нещо, което става чрез придобиване на добродетели. Човек да има Любовта и чистотата, които ще му позволят да познае Истината. Да има необходимата вяра, необходимите уважение и смирение, за да намери верните отговори. Да има разумност и да е истинолюбив, да има много още добродетели, защото познаването на по-висшите истини не е просто интелектуално постижение, а процес на цялостния човек. Всички, посветили се истински на Паневритмията, се стремят към придобиване на добродетели, което е дълъг процес.
Обобщавам, че първичният източник на информация за Паневримията - нетленният, е най-главният, най-меродавният и този, с когото винаги е добре да сверяваме нещата. В противен случай сме на крив път.
Сега ще разгледаме накратко онези от вторичните източници на информация за Паневримията, които според мен заслужават сериозно внимание. Това са: издадени и неиздадени книги или частични описания на Паневритмията; стенографирани и публикувани разговори със създателя на Паневритмията за нея; описания на физически, музикални и други упражнения в лекции; филми и снимки с Паневритмия; магнитни и печатни записи на музиката на Паневритмията; спомени на ученици от Школата за Паневритмията по онова време; традицията в изпълнението на Паневритмията и т.н. Ще ги спомена не в реда, в който смятам, че са най-важни, а в хронологичен ред. Във всички източници ще проследя какво казват те за упражнението „Изгрява слънцето" относно спорното изпълнение на третата му част (упр. №16), за да илюстрирам колко шарена е картината относно тези движения.
Първият архивен текст, свързан с Паневритмията, е от 1933 г. Той не е издаван, и този, който го е писал, не се е подписал, но текстът е съхраняван и намерен в архиви на Братството, написан е със стария правопис и има доказателства, че е автентичен. В началото му пише „Новите гимнастически упражнения" и представлява напечатани на пишеща машина описания на упражненията, каквито са били в началото, както Учителя ги е давал да се играят, преди още да са оформени окончателно. Смятам този източник за важен по две главни причини. Първо, разсейва известния мит, че Паневритмията е дадена на няколко етапа, но в съвсем завършен вид и нищо не е променяно по нея от нейния създател. Този текст от 1933 г. доказва, че в началото е имало един процес, в който Учителя е давал доста неща, после ги е оформил, подредил ги е, някои са отпаднали, други са се запазили и не са променяни съществено от него, трети са променени повече и са влезли в Паневритмията. За незапознатите трябва да спомена, че всички движения и цялата музика на Паневритмията, както и няколко от текстовете на песните и са създадени от Учителя.
Втора важна информация, която дава този източник, е по един от спорните въпроси за упражнението „Изгрява Слънцето": дали в третата му част ръцете се изнасят напред на десен крак или на ляв (обикновено се нарича за по-кратко „отваряне" на десен или ляв крак). Имаше предположение, че описаното в първата издадена книга „Паневритмия" от 1938 г. по този въпрос „отваряне" на десен крак е вярно, а след това е било „изопачено" изпълнението и „грешно" е стигнало до нас в живо предаваната традиция в изпълнението и в следващи издания, при които този детайл е с „отваряне" на ляв крак. Когато се появи описанието от 1933 г., то фактически обори това схващане, защото в него ясно и недвусмислено е описан този детайл с „отваряне" ръцете на ляв крак. Т.е. упражнението „Изгрява Слънцето" явно първо е било описано с „отваряне" на ляв крак, после обратното, след това пак с „отваряне" на ляв крак. Можем да предположим, че в началото е дадено по един начин, а после е променено два пъти от Учителя или че във второто издание е грешно, както и е възможно представянето на други различни хипотези. Аз обаче сега нямам за цел да ги коментирам.
Текстът от 1933 г. описва само упражнения от първия дял на Паневритмията - 28-те упражнения. За по-кратко при коментара за следващите текстове ще споменавам частите на Паневритмията като: първи (28-те упражнения), втори („Слънчеви лъчи") и трети („Пентаграм") дял.
Следващият важен писмен източник е книгата „Паневритмия" от 1938 г., която съдържа описание на първи и трети дял. Тази книга е единственото отпечатано по времето на Школата описание на Пане- вритмията и също е много важна, защото в нея има един великолепен текст, наречен „Принципи на Пане- вритмията", написан (но неподписан) от Боян Боев по текстове и вероятно указания на Учителя; има публикуван нотния текст на музиката, има описани движенията от Милка Периклиева (също неподписан автор) и всичко това - за първи път. Това е първото пълноценно описание на Паневритмията във вид на книга. То е важно и по други причини, които няма да изброявам тук и защото, като всяко начало, е най- трудно. Предполагам, че е дало тласък на следващите, направили описания, също да пишат.
През последните години наблюдаваме една млада жена от София, която много искрено желае тази книга да бъде призната за най-важния, единствен, незаменим и абсолютен източник за Паневритмията. Тъй като описанието на движенията в нея е твърде неточно и с грешки тук-таме, налага и се да си доиз- мисля „правилните" движения. Няма да се впускам в детайли, само ще спомена, че в следването на собствената си логика тази жена е на мнение, освен всичко останало, че трябвало „Слънчеви лъчи" да се играят след „Пентаграм", защото в описанието от 1938 г. Пентаграмът е описан след текста на първите 28 упражнения. Разбира се, че ще е описан след тях, щом като вторият дял на Паневритмията не е бил създаден! Има десетки хора, които в спомените си свидетелстват, че след създаването на „Слънчеви лъчи", с Учителя винаги са ги играли след „28-те упражнения" и преди „Пентаграм". Боян Боев описва това в няколко публикувани текста и тази информация е общодостъпна. С други думи, създателят на Паневритмията е подредил дяловете и не в реда на създаването им, а по друга логика - това е простият извод! Пиша това, за да предупредя начинаещите - може би ще има още абсурдни твърдения по отношение на Паневритмия- та и достатъчно настоятелни хора да ги разпространяват много активно. Достоверната информацията идва единствено от Общество Бяло Братство, което е естествен приемник на наследството на Школата и където вземането на общи решения на базата на здрав разум, дългогодишен опит и най-добра информираност, осигурява най-висока степен истинност. Затова препоръчвам на начинаещите първо електронните или книжни издания на Общество Бяло Братство и курсовете по Паневритмия, обявени на неговия официалния сайт за Паневритмия. От тук нататък всеки има свободен избор.
Следващото описание - книгата „Паневритмия" от 1941 г., съдържа само предговор с идейната част и музиката с песните на Паневритмията. Новото е, че към няколкото текста на песни, дадени по-рано от Учителя, е добавен поетичният текст на песните и на останалите упражнения, защото вече е създаден от Олга Славчева и пригоден към нотния текст. Тъй като нотният текст и „принципите (наречени вече „основи") на Паневритмията" се издават за втори път след 1938 г., е било възможно да бъдат направени подобрения или корекция на грешки, видяни в първото издание.
Когато една книга е била преиздадена от авторите или съставителите и, след като е била ползвана активно и е имало условия да се видят евентуалните и недостатъци, това и дава много по-голяма достоверност, защото са имали възможност да коригират грешките, допуснати в първото издание. А почти неизбежно е да има грешки в такъв сложен материал като книга за Паневритмията, освен ако някой компетентен човек не е работил върху нея десетина години ( което не е ставало досега). Почти всички книги за Паневритмията не са преиздавани от авторите им - изключение правят вероятно нотният текст и идейният текст в Паневритмията от 1941г.
Следващото описание на първия дял от Пане- вритмията е написано 1945-1950 г. от екип, известен като „четирите сестри" и има два варианта; по-късният е от около 1950 г., в който те коригират някои дребни детайли. По време на неговото написване е било невъзможно отпечатването му, поради тоталитарния комунистически режим, затова то е съхранено и издадено за пръв път през 2004 г. в книгата „Паневритмия" на Издателство Бяло Братство. Това е едно от най-добрите описания на първия дял, защото е направено от добре съставен екип специалисти: Мария Тодорова (музикант), Елена Андреева (стенограф), Ярмила Ментцлова (хореограф) и Катя Грива (музикант и преподавател). В този текст за пръв път се описват упражненията по тактове, като са описани много по-прецизно, отколкото в предходното описание на Паневритмията (от 1938 г.). Книгата е илюстрирана с оригинални снимки на авторите на описанието, които бяха съхранявани дълги години в чужбина и върнати непосредствено преди издаването и през 2004 г. Не твърдя, че това описание е съвършено, както казах, не твърдя това за нищо овеществено, но определено заслужава много сериозно внимание, защото е написано от екип професионалисти, почти всички дълги години ученички в Школата (последното не се отнася единствено за Яр- мила Ментцлова). По споменатите от мен критерии (установен авторски екип професионалисти с внушително присъствие в Школата; няма второ издание, но има втора корекция) за придаване на различна степен надеждност на писмените източници, този е с най- висока надеждност от всички.
Описанието на „Слънчеви лъчи" излиза през 1942 г. като самостоятелно издание, съдържащо философска част, описание на движенията и нотен текст. В началото от автора е даден текст за пеене само към музиката на т.нар. „Идилия". По-късно Весела Несторова написва поетичния текст към цялата останала музика на дяла „Слънчеви лъчи". Не е ясен екипът, описал „Слънчеви лъчи", но изданието трябва да е било одобрено от автора на Паневритмията, за да бъде отпечатано. Книгата е много ценен и единствен източник. В изданието „Паневритмия" от 2004 г. в дял „Слънчеви лъчи", при запазване текста на оригинала, са направени малки допълнения от съставителите относно изпълнението и са коригирани няколко неясноти. Това е първото подобрено описание на втория дял, макар че то не е направено от същия екип.
Следващата книга „Паневритмия" е на Крум Въ- жаров и Мария Митовска. По-голямата част от текста е написана от Крум Въжаров, който е бил ученик в Школата дълги години и след 1944 г. продължава да се занимава с Паневритмия. Издадена е през 1993 г., т.е. след кончината на Крум Въжаров. Мария Митов- ска ми каза, че текстът на описанието е писан от Крум Въжаров, а тя е съставила само частта с цитати от Учителя с указания за походката, плавността на движенията и т.н., което е добра нейна идея и става за първи път до този момент в книга за Паневритмията. Много ценно в тази книга, което е и сериозен принос на Крум Въжаров, е съставеното от него ново, по-добро описание на „Пентаграм", което е и най-доброто досега на български език. По тази причина то е включено в книгата „Паневритмия" от 2004 г. на Издателство Бяло Братство. В описанието на първия дял на Паневритмията има няколко дребни несъответствия, като например, че не може някои от движенията да се изпълнят въобще така както е написано и др. подобни, но те съвсем не омаловажават стойността на тази книга. Крум Въжаров описва упражнение № 16 в третата му част като книгата от 1938 г.
Изданията на чужди езици смятам като второстепенни, защото по-често са само превод на някой български текст, но все пак могат да се ползват тези от тях, които са оригинални и авторите отговарят на изискванията за надеждност.
От издадените на чужди езици книги ще се спра само на книгата „Паневритмия" на Ярмила Ментцлова, издадена през 1983 г. във Франция на френски език. Ярмила е великолепен професионалист в областта на танца - школувана балерина в известна танцова школа. Разучавала е Паневритмията в Париж още с Михаил Иванов и неговите първи последователи (както свидетелства писмо на Михаил Иванов до Боян Боев от 1939 г.). На Изгрева в Школата е била твърде малко и по-късно се установява във Франция, но смятаме, че си струва да се занимаваме с нейния труд поради дарованието и професионализма и в областта на танца и специалното поръчение, дадено и от Учителя относно Паневритмията. Книгата съдържа чудесно оригинално описание на упражненията от първия дял, нотен текст, философска част и текстове, свързани с движенията и др. по Словото на Учителя. Има сведения, че философската част е подготвена от бившия съпруг на Ярмила - Крум Въжаров, който я е посетил в Париж по повод подготовката на книгата. В нотния текст са открити грешки. Все пак книгата е много добра като цяло и ценна особеност е, че Ярмила много прецизно е описала и преходните движения между първите 10 упражнения, което друг до този момент не е правил.
Ярмила е участвала в екипа на „сестрите", написали през 1945-50 г. описание на първия дял от Па- невритмията. Буди известно смущение факта, че в книгата си тя прави няколко промени в сравнение с предходното описание, в което е участвала. По сведения на нейни ученици, които дълги години е обучавала на Паневритмия във Франция и които до последната година от живота и са играли с нея периодично, тя винаги ги е учила на 28-те упражнения по един начин и ги е играела по същия начин, а именно както ги е описала като част от екипа „на четирите сестри". В самостоятелната си книга обаче Ярмила Ментцлова описва няколко упражнения различно, нагаждайки ги към описанието от 1938 г. Интересно е, че никога не е споменала дори на учениците си, че може някои от упражненията да се играят в друг вариант . Учениците и, които ние познаваме, са семейство Жан-Луи и Арлет Гобо, които продължават и до днес да играят и преподават Паневритмия във Франция и идват в лятната школа на Рила последните няколко години. Учили са Паневритмия само от Ярмила и имаме основания да смятаме, че начинът им на игра като стил, прецизност и детайли отразява напълно начина на игра на тяхната учителка по Паневритмия.
Тук искам да вметна, че ако човек не е учил въобще Паневритмия и е достатъчно способен (музикален, интелигентен, ритмичен и т.н.), той копира учителя си по Паневритмия почти напълно, и несъзнателно възприема и прави дори и нещата, които не са му казани. Просто повтаря начина на изпълнение на своя учител, което е много хубаво, но и много отговорно за преподавателите. И този човек ще играе така, докато не се намеси неговото съзнание, или докато не се намери друг човек, който да го научи на нещо друго или докато не спре за дълго да играе и евентуално да забрави някои по-дребни неща. През 2004 г. след лагера на Рила помолихме семейство Гобо да изиграят 28-те упражнения, за да ги заснемем и документираме с филм това, което са научили от Ярмила Ментцлова. Те се отнасят към Паневритмия- та с голяма Любов и едно свещено уважение, и също с уважение и възхищение към Ярмила, като тяхна учителка. Тогава разбрах за сериозното разминаване в някои от първите 10 упражнения и в 16-то упражнение, между начина, по който ги е учила и играла почти до края на живота си, от една страна, и това, което е публикувано в книгата и - от друга. Имаше предположение, че при подготовката на книгата Ярмила е видяла описанието на движенията от 1938 г. и като не е посмяла да го промени, е съобразила описанието си с него, въпреки собствения си опит и практика. От друга страна виждаме, че упражненията № 6, 7 и 8, които са с 41 такта, и така са публикувани в „Паневритмия" от 1938 г. и в „Паневритмия" от 1941 г. в изданието на Ярмила Ментцлова от 1983 г.са съкратени с по един такт. В тази връзка е важно да се отбележи, че единствените неща, които са преиздавани по време на Школата и чрез това преиздаване са леко коригирани и потвърдени са текстът „Принципи (или основи) на Паневритмията" и нотният текст на музиката. В нотния текст на „Паневритмия" от 1941 г. (която е второто издание) не е съкратен такт от упражнение № 6, 7 и 8 и следователно е правилно те да са по 41 такта, и това е много по- сигурно, отколкото описанието на движенията от 1938 г, което не е преиздавано и не си съответства с музиката на тези упражнения в самото това първо издание. Неколкократно нейните ученици, Жан-Луи и Арлет Гобо потвърдиха, че Ярмила Ментцлова винаги и до края на живота си е играла и обучавала на Па- невритмия по начина, описан в „Паневритмията на сестрите". По отношение на несъответствието с написаното от нея в книгата и от 1983 г. приемам хипотезата, че е била склонена от съпруга си Крум Въжаров, с когото са работили заедно върху книгата, да направи тези промени. Основанията за това дават неговата книга „Паневритмия" и спомени за него, че е бил изключително волеви, настойчив и много убеден в своите знания за Паневритмията. Към тях се прибави и спомена на Павлина Даскалова, споделен на семинара за преподаватели в Арабанаси, 2010 г.
Смятам, че най-малко приемливо е да се правят промени в музиката на Паневритмията. Първо, защото от това, което знаем за създаването на Паневритмията, музиката е първичният елемент - към нея са създавани и пригаждани движенията на упражненията, а не обратното. Второ, знаем, че създателят и е споменал със сигурност за необходимостта след време да се доразвиват движенията и текста на песните, но никога не е казал това за музиката. И трето, защото смятам, че изключително малко вероятно е при наличието на достатъчно образовани музиканти в Школата, никой да не е забелязал нещо такова като излишен такт в музиката, след като са ползвали нотния текст (и напредналите, и начинаещите) цели десет години - от около 1934-35 г. до 1944 г. Ако създателят на музиката беше направил след 1938 г. промени в нотния текст, те нямаше как да останат неотразени от музикантите, които в такъв случай би трябвало съзнателно да заменят това, което вече са научили, с нещо ново. По-скоро ми се струва вероятно да не са забелязани грешки в описанието на упражненията, които се разминават малко с музиката в книгата „Паневритмия" от 1938 г., защото и по време на Школата, и дълги години след нея твърде малко е учено от описания.
Друго описание на първия дял на Паневритмията със снимкови илюстрации, което е непубликувано, но заслужава внимание, е това на Илия Узунов. Той е известен ученик от Школата, един от тези, които редовно са били там, посветил е живота си на тази Школа и е бил много прецизен и ерудиран човек, на когото може да се разчита. Не ми е известно кога е писан текста, но предполагам, че го е писал след заминаването на Учителя. Това може да се проучи. Упражнение № 16 Илия Узунов описва в третата му част с „отваряне" ръцете на ляв крак. Има и други интересни неща в неговото описание и си заслужава то да се издаде като важен документ, свързан с Паневритмията.
Това са описанията на Паневритмията, известни досега, които е най-важно да се познават и изучават.
Други вторични източници на информация за Паневритмията са архивните филми с нея. Те са малко - познаваме два. Твърди се, че има и други, изгубени при опитите да бъдат съхранени в чужбина. Може би не случайно... Така няма как да се вкопчваме прекалено много в материалния носител и в миналото, изучавайки Паневритмията.
Тук има една огромна клопка за всеки начинаещ и за която, според мен, всеки преподавател трябва да предупреди учениците си: виждайки на този единствен архивен филм как Учителя играе моменти от няколко упражнения вътре в кръга на играещите, да не се стараят да го имитират. Учителя е авторитет - той е дал Паневритмията и логичният извод е, че той я познава най-добре и трябва да играем като него. И аз познавам хора, които започват да имитират напълно „Аум" както Учителя го изпълнява, след като са играли по съвсем друг начин, преди да видят този филм. Защо е играл различно от описанията? Явно има определени причини (за които съм срещала две достоверни сведения, но не смятам да ги коментирам,) и той не е изпълнявал съвсем точно упражненията, както самият той ги е дал. Известен е един спомен на Катя Грива, музикант и ученик от Школата, която Учителя е посочил за преподавател. Тя казва, че един ден Учителя я е извикал специално, за да и покаже как трябва да преподава Паневритмията и това, което и е показал, е било много по-красиво, изключително съвършено и се различавало от начина на изпълнение, който са виждали да играе той със всички останали в кръга на Паневритмията. В спомените на Елена Андреева, една от екипа на „четирите" също четем, че „Учителя понякога играеше различно Паневритмията". Второ, в стенографирани от Б. Боев и публикувани разговори за Паневритмията Учителя ясно дава указания за правилното изпълнение на упражнението „Аум", а се вижда, че на филма не го изпълнява с тези детайли.
И ако някой ден имате ученици по Паневритмия, предупредете ги да не се опитват да го имитират както играе във филма, защото няма да са на прав път.
Другият архивен филм с Паневритмия е с шест двойки, които играят само по права линия и с прекъсване между упражненията. Много красив филм, който също трябва да се гледа и проучи, защото има какво да се види там. Не е ясно засега, кога точно е правен, но се вижда, че е на Изгрева. В него показващите Па- невритмията играят 16-то упр., 3-та част с „отваряне" ръцете на десен крак.
Има още няколко филма с ученици от Школата, които са от значение. Един филм с Ернестина Сталева и Виола Бауман, които са били в Школата (Виола Бауман за по-кратко, Ерна - повече) и по-късно живеят и преподават Паневритмия в САЩ през целия си живот. Във филма, когато играят заедно първата част на Паневритмията, Упражнение 16, 3-тата част изпълняват с „отваряне" ръцете на ляв крак, както описанието на „четирите сестри".
Има архивни филми и с други ученици от Школата, играещи Паневритмия, които сега няма да коментирам.
Следващата група факти са снимките с Паневритмия. Първо - снимки с Учителя, който играе Паневритмия, които са ценни по гореописаните съображения. И второ - снимки просто на хора, играещи Паневритмия, които имат различна тежест като информационен източник в зависимост от участващите. Хубаво е да се съберат всички снимки с Паневритмия, да се сортират и огледат, макар че те са по-малко информативни от филмите.
Следващият факт, носещ информация за Паневритмията, са нотните записи на музиката и музика, записана на разни магнитни носители. Имало е един запис, направен на Рила през 1939 г.; по отношение на темпо и други неща на музикантите може би ще им е много интересно да го разглеждат. Това е важно, защо някои настояват за бавно темпо, а други за много по-бързо, а по записа ще можем да видим какво е било тогава темпото.
Към много важните източниици на информация причислявам и живата традиция на Паневритмията, която никога досега в България не е била прекъсвана, и която, когато е предавана от способен учител на способен ученик, е верен показател за много въпроси относно изпълнението на Паневритмията.
Следващото, което съвсем не е на последно място като източник на информация, е публикуваното Слово на Учителя - имам предвид първо лекциите и беседите - там има обяснения и за много упражнения, принципи и закони, както и разговори с Учителя, стенографирани от Боян Боев - публикуваните от тях са много важен и незаменим източник. Например в такъв разговор пише, че като играеш „Аум" трябва да се повдигнеш на пръсти и е обяснено защо. А някой се е вкопчил сега в описанието от 1938 г. и не смята, че трябва да се повдига на пръсти, защото там не пишело. Винаги авторът може да добави, да каже нещо повече, за да подобри нещата, може да го прави ако иска до последния си ден на физическия свят.
Работата със Словото на Учителя е изключително важна, не само защото от там можем да намерим неща, свързани с детайли на Паневритмията, но и защото те ни свързват с Духа, а също и с идеите на този Негов пратеник, който е създал Паневритмията. Ако четем Словото и го прилагаме в живота си, ние ще ставаме все по-свързани с най-главния източник на Паневритмията, който е ненаписан, несниман и т.н., нематериализиран по този начин.
В заключение искам да кажа, че по мое мнение Учителя е оставил нарочно тези противоречия във фактите за Паневритмията. Защото той е имал възможност да каже да направят точно описание, да направят филм, да „нащракат" снимки на Катя Грива и други преподаватели, и всичко да е описано до най- малкия детайл без никакви несъответствия. Обаче тогава играенето на Паневритмия щеше да бъде папагалщина, което въобще не е метод на тази Школа, не е метод на Учителя. Човек би заприличал на играещ робот - всичко е зададено до последната точка - само изпълняваш, нямаш свободна воля, нямаш право на творчество. Учителя е промислил, оставил е нещата така, наглед недовършени, не е коригирал дори грешките, предполагам нарочно, за да може тези, които изучават Паневритмия, да търсят, да не игрят механично, да мислят за всяко движение и идеята му, да се опитват да го усетят и вътрешно, а не само според писменото указание.