от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.

Космическите йерархии

Константин ЗЛАТЕВ

1. Принципът на йерархичност във Вселената:

Един от водещите по важност космически принципи, чието действие се проявява на всички равнища във Вселената, е принципът на йерархичност. Неговото съдържание би могло да бъде формулирано по следния начин:

Всички същества във вселената, без изключение, се намират на различно равнище на духовно развитие, на различно стъпало по стълбата на духовната еволюция.

Принципът на йерархичност произтича от Всемирното развитие. Понеже монадите започват своята еволюция от различна изходна позиция (като възходящи и низходящи същества), както и в различен космически момент, и тъй като всяка монада се развива с различна, специфична само за нея скорост (темпо), то оттук се обуславя логичното разслояване на съществата върху отделните стъпала на вселенската стълбица на еволюцията.

В рамките на еднородна група същества (например, хората като цяло или хората от бялата раса, от отделен континент, от определен народ и пр.; или животните като цяло или отделен клас животни: бозайници, насекоми, влечуги, земноводни, риби и пр.; отделен вид животни: вълци, мечки, слонове, лъвове, китове и пр.) също така няма две от тях, които да са на едно и също равнище на духовна еволюция, т.е. да са абсолютно тъждествени в индивидуалното си развитие.

Духовното познание извежда и едно съществено следствие от принципа на йерархичност:

Едуард Бърн-Джонс, Ангел

Равенство между живите същества в Космоса съществува само по отношение на потенциала и възможностите за развитие, доколкото всички те са родени от Бога като монади с еднаква същност и еднакъв еволюционен потенциал.

2. Две основни групи същества във Вселената:

а) възходящи (от елементарните частици през природните царства, включително човека, към Бога):

Към групата на възходящите същества принадлежат представителите на четирите природни царства (минерали, растения, животни и хора) и на надприродните царства (ангели и божества), включително т.нар. „паднали ангели", последвали Луцифер в неговия бунт срещу Бога (както гласи общоприетата версия за това прадревно космическо събитие, придало съвсем нова насока на всемирното развитие; а дали в действителност става дума за бунт или не - това е друга тема).

Възходящите същества започват еволюцията си като монади от минералното царство, продължават през растителното и животинското и стигат до човешкото. Оттук се разделят на две подгрупи: първите продължават развитието си в надприродните царства (ангелско и Божествено), а вторите загубват индивидуалността си и биват претопени в изначалната Божествена творческа субстанция като изходен материал за раждането на други монади.

б) низходящи (от Бога към човека и въобще към творението):

Низходящите същества произхождат непосредствено от Света Троица (според християнската терминология, която в случая е приложима и в духовното познание): Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух. Тяхната главна задача е да подпомагат развитието на възходящите същества. Някои от тях изпълняват специфични (служебни) функции в Космоса.

Те започват еволюцията си от Божествения или от висшите сфери на духовния свят и се развиват в зависимост от това, доколко успешно изпълняват особената си роля във Вселената, заради която са сътворени или излъчени от Бога.

Също както и възходящите същества, и те подлежат на еволюция.

И двете групи същества - възходящи и низходящи - произхождат от Бога, но разликата помежду им е в началната точка, в изходната позиция на еволюционното им развитие.

3. Йерархии в материалния свят:

Разглеждайки йерархиите на съществата, достигнали стадия на индивидуалния дух и на разума, следва да отбележим, че главната такава йерархия в материалния свят (физическата вселена) е тази на човеците или хората. Ние не сме сами и единствени във Вселената! Човешката раса населява целия Космос, а не само планетата Земя. Става дума за хуманоиди с различна биологическа форма, но с еднакви монади - еднакви първични частици живот, дарени им от Бога.

Всички космически цивилизации или общности от разумни същества, които населяват и се развиват на материални планети като Земята, принадлежат към човешката раса - независимо от биологическата структура и вид на телата им.

4. Йерархии в духовния свят:

Това е голяма група разумни същества, които не притежават материални тела и еволюират в невидимия свят. Те носят различни имена в отделните световни религии: ангели (в християнството, юдаизма и исляма), деви (в ин- дуизма), питри (в парсизма и зо- роастризма), джинове (същества на еволюционно равнище между хората и ангелите - в исляма) и т.н.

Духовните йерархии същества изпълняват ролята на ПОСРЕДНИЦИ между Бога (или божествата - великите Същества от Божествения свят) и хората. Те, обаче, имат и собствен път на развитие, в който тази им посредническа функция не винаги е определяща.

С изключение на духовните същества, сътворени непосредствено от Бога (от Света Троица на християнството), всички останали са преминали през човешка еволюция и са я приключили успешно. Тоест те са започнали духовното си развитие от минералното царство, преминали са през растителното и животинското и в човешка форма са завоювали правото да пренесат по-нататъшния си еволюционен път изцяло в духовния свят.

5. Йерархии в Божествения свят:

Това е групата на великите, най-напреднали в еволюционно отношение Разумни Същества, които назоваваме общо „божества". Названието им води началото си от две обстоятелства: първо, защото са жители на Божествения свят; второ, понеже са постигнали равнището на Божественото съзнание.

Божествата могат да бъдат разделени на ДВЕ ГРУПИ:

□ Такива, които произлизат непосредствено от Бога (от Света Троица).

□ Такива, които са преминали успешно човешката и ангелската еволюция и са станали достойни да бъдат обитатели на Божественото поле (сфера, свят).

От принципна важност е езо- теричният факт, че съществата - членове на по-високите космически йерархии, могат да „слизат" (да се спускат, да се проявяват) в световете, обитавани от по- ниските йерархии същества, но обратното не е възможно. Членовете на по-ниските йерархии не могат да обитават и да се пренасят в световете (областите) на по-високите йерархии поради енергийна (вибрационна) несъвместимост - те просто не са в състояние да издържат на по-високите вибрации на тези космически зони.

6. Някои конкретни космически йерархии от невидимия (духовния и Божествения) свят:

а) Ангелски йерархии (чинове):

Деветте ангелски йерархии (чина) са описани в предложения по-долу вид и хронология от Дионисий Псевдоареопагит (VI в.) и са възприети по този начин, без изменения, от християнската Църква.

1. Серафими - братя на Любовта;

2. Херувими - братя на хармонията;

3. Престоли (Тронове) - братя на волята;

4. Господства - братя на интелигентността и радостта;

5. Сили - братя на движението и растенето;

6. Власти - братя на външните форми и изкуствата;

7. Начала (Началства, Архаи) - братя на времето, състоянието и такта;

8. Архангели - братя на огъня и топлината;

9. Ангели (в тесния смисъл на понятието) - носители на живота и растителността. Деветте ангелски йерархии са разделени на три триади в съответствие с еволюционното си равнище и задачите, които изпълняват в Космоса.

При следващата глобална планетарна трансформация (когато Земята ще се превъплъти като Юпитер) последния, десети ангелски чин ще заемат напредналите човешки души.

Всички ангелски йерархии в своята съвкупност образуват великия Космически Човек (Адам Кадмон в кабалистическото учение).

Според Учителя Беинса Дуно ангелите като цяло се делят на ДВЕ ВЕЛИКИ ЦАРСТВА (категории). Представителите на по-високото царство рядко слизат на Земята и в материалния свят изобщо. Принадлежащите към по-долното царство се проявяват по-често в материалната област с цел да подпомагат духовното израстване на хората.

Всички ангели - и от деветте космически йерархии - са произлезли от човешката раса. Ала те са преминали своя еволюционен път милиарди години преди съвременните земни хора, при други условия - значително по-благоприятни от настоящите, които те са използвали разумно и целесъобразно.

В християнското учение е възприета тезата, че при кръщението си, когато човек става член на Църквата на Христос, той получава ангел-хранител (ангел-пазител). Това ангелско същество поема грижата пред Небето за своя по- допечен и отговаря за него пред Бога.

Духовното познание защитава друго гледище - че всеки човек, когато се ражда в плът на Земята, има свой духовен водач (или дух- ръководител) в невидимия свят, който се старае да го наставлява по трудния му път в една среда на ограничения, относителност и страдания. Този духовен водач или дух-ръководител - който е същият ангел-хранител според християнското вярване - винаги е същество с по-висок еволюционен ранг от човека, когото направлява. Човек може да запази един и същи духовен водач за повече от едно прераждане в материалния свят. Правилото обаче е, че с напредването му по духовния Път успоредно с неговото еволюционно израстване се сменят и духовете, които го наставляват от отвъдното. Колкото по-напред е отишъл в еволюционното си развитие даден човек, толкова по-извисен е и неговият дух-ръководител.

Връзката между човека и духовния му водач е невидима, нематериална, духовна. Духът- ръководител насочва поверения му човек най-вече чрез мисловни внушения или в съня му. Твърде редки са случаите, когато може да бъде осъществен пряк контакт между двете разумни същества - в екстремни ситуации, когато, например, животът на човека е под непосредствена заплаха. Дори и тогава човек далеч не винаги разбира кой и по какъв точно начин му се е притекъл на помощ. Ролята на духовния водач е да бъде анонимен наставник, а не гувернантка. Той няма право да нарушава свободната воля на поверения му човек.

Независимо че понятието „ан- гел-хранител" („ангел-пазител") е станало нарицателно и в християнската църковна лексика, и в езотеричната литература, това напреднало същество не във всички случаи принадлежи към някоя от ангелските йерархии. За по-израс- налите в духовно отношение люде са отредени действително ангели, които да ги водят през изпитанията на земното битие. Но за средно и ниско развитите хора това са просто по-високо еволюирали от тях човеци.

б) Природни духове:

Природните духове принадлежат на друга еволюционна верига, различна от човешката. Преведено на по-разбираем език, това значи, че пътят им на духовно развитие е различен от човешкия.

Природните духове населяват етерната област на материалния свят. Духовното познание различава четири такива групи същества - колкото са и основните елементи, познати ни от окултните науки:

□ Елфи (силфи, силфиди) - духове на въздуха;

□ Гноми - духове на земята;

□ Саламандри - духове на огъня;

□ Ундини - духове на водата.

Част от тези природни същества са свързани с еволюцията на минералното царство (най-вече гномите), други - с развитието на растителното царство (предимно елфите). Всички те могат да бъдат наблюдавани от хората, притежаващи етерно зрение, в тези сфери на природната среда, които отговарят на съответния елемент на природните духове.

Някои персонажи от народните приказки са вдъхновени именно от спорадични контакти на човека с някои от тези същества. Например разказите за джуджета твърде често са свързани с прояви на гномите, историите за феи - с елфите, приказните сюжети за русалки и други разумни водни обитатели - с ундините, и т.н.

Равнището на съзнателност и неговата насоченост при природните духове са твърде разнопосочни в сравнение с човека. Забавлението за някои от тях може да се превърне в доста солено преживяване за човека, попаднал на прицела им.

Затова пък онези природни духове, които отговарят и се грижат за определени видове растения, могат да станат отлични помощници на хората, които отглеждат тези растения.

в) Логоси:

Това са велики Разумни Същества от Божествения свят. Техните физически тела са добре познатите ни звезди и планети. Например, Слънчевият Логос е Съществото, създало и изградило Слънчевата система. Нашата родна звезда - Слънцето, е неговото физическо тяло. Аналогично - всички планети от Слънчевата система са физически тела на Логоси, които се проявяват чрез тях в материалния свят.

Следователно различаваме следните категории Логоси:

1. Планетарни;

2. Слънчеви (Звездни);

3. Галактически - управляващи милиардите галактики в Космоса;

4. Космически (Вселенски, Всемирен) Логос = Бог-Отец.

Назоваването на Бог-Отец с името Космически (Вселенски, Всемирен) Логос е, разбира се, условно. То е съобразено с необходимостта да се допълни йерархията на Логосите до равнището на цялата Вселена, цялото Проявено Битие.

г) Планетарни Духове:

Това са друга група велики Разумни Същества - помощници на планетарните Логоси в управлението на подопечните им планети.

За тях не знаем почти нищо, освен че сферата на действието им е ограничена в обхвата на планетата, за която са поели космическа отговорност.

д) Господари на световете:

Това са Същества от свръхчовешка еволюция, достигнали много високо стъпало на индивидуално духовно развитие. Те са помощници на планетарните Логоси и планетарните Духове в надзора на материалните планети.

На планетата Земя има група от седем велики Същества под общото название Кумири (в рамките на езотеричната терминология на индуизма). Най-извисеното от тях - Санат Кумара - е именно Господарят на света в смисъла на горното обяснение (по-подробна информация за него ще предложим в подточка з) и в темата „Планетата Земя").

е) Господари на стихиите:

Те са велики космически Същества, които управляват природните духове и атмосферните процеси и явления. За всяка обособена група природни духове или атмосферни процеси и явления има отделно такова Същество, което ги ръководи.

ж) Ръководители (родоначалници) на човешките раси:

В индийската езотерична лексика те носят названието Ману. Преминали са през човешка еволюция и са постигнали V велико посвещение, след което именно са станали духовни Учители или Свръхчовеци.

Духовното познание приема, че Родоначалник или Ману на бъдещата VI коренна (окултна) раса е Учителят от I Лъч (Воля, Мощ) на земната Йерархия Мория. След оттеглянето на бившия Ръководител на I Лъч - Учителя Юпитер, Учителят Мория е поел ръководството на този Лъч. Името му е познато от трудовете на Елена Блаватска и от учението Агни- йога, представено от Елена Рьо- рих.

Битуващото в някои среди мнение, че Учителят Мория е от Черната ложа, е напълно погрешно. Нещо повече, когато на Учителя Беинса Дуно му показали портрет на Учителя Мория и го запитали за становището му, той отговорил: „Така ще изглеждате и вие след три хиляди години!" Естествено, имал е пред вид най-напредналите окултни ученици от своята Школа.

з) Учители от планетарните Йерархии:

И тези високо еволюирали Същества са преминали през човешка еволюция на своите материални планети. След завоюването на V велико посвещение те са имали правото на избор къде да продължат духовното си развитие. От седем възможни варианта те са избрали да останат на своите планети, за да ръководят и да помагат на по-малките си в духовно отношение братя и сестри, придвижващи се по пътеката на изпитанията или по пътеката на окултното ученичество.

Учителите от земната Йерархия (нарича се още Свещено- началие) работят за повдигане на човечеството и за изпълнение на Божия План за планетата ни, разпределени в седем Лъча. Всеки такъв Лъч е проводник на специфични космически енергии, облъчващи Земята и нас, хората, със собствено благотворно въздействие.

От седемте Лъча първите три са основни, а останалите четири - спомагателни. Разпределени са, както следва:

1 Лъч - Воля, Мощ, Цел;

2 Лъч - Мъдрост, Любов (това е Лъчът на Христос и Учителя Беинса Дуно);

3 Лъч - Творческа, разумна дейност, Активно познание;

4 Лъч - Красота, изкуство, Хармония (включително Хармония чрез сблъсък);

5 Лъч - Рационално, конкретно познание, наука;

6 Лъч - Преданост, идеализъм, религия (това е Лъчът на Учителя Иисус);

7 Лъч - култ (ритуалност), обреди, магия, церемониален ред.

В настоящия космически момент за планетата Земя доминиращият 6 Лъч излиза постепенно от проявление и на негово място навлиза във въплъщение и доминация 7 Лъч.

Духовните Учители, които ръководят Лъчите, носят името Чохан (заимствано също от индийската езотерична терминология).

Седемте велики Учители, ръководещи седемте Лъча, са назовани в Библията „седемте духове Божии" (Откр. 3:1; 4:5). Те стоят пред Божия престол и светлината, която излъчват, дава основание на ап. Йоан Богослов - автора на последната новозаветна книга „Откровение" - да ги сравни със „седем огнени светила". А Божият престол в случая е образ на сферата на Слънчевия Логос - Създателя на Слънчевата система, Бог- Отец на християнството.

Вътрешното ядро на земната Йерархия се състои от Санат Кумара (Господарят на света - 9 велики посвещения) и шест велики Същества - всяко от тях с по 8 велики посвещения. Тези шест напреднали Същества са дошли на Земята от Венера преди 18 млн. години, след като за първи път човекът се появява на планетата ни във физическо тяло по време на Лемурийската епоха. В течение на времето около това ядро постепенно се образува земната Йерархия - Великото Бяло братство от духовни Учители и Посветени, всички те в плътни, материални тела. Тази издигната Общност е прекият носител и изпълнител на Божията Воля и План за Земята и човечеството.

и) Старци:

Това е група от 24 велики Равнобожествени Същества, обгърнати в ореола на непроницаема тайнственост и мистично обаяние. Двадесет и четиримата Старци са започнали духовната си еволюция от същата изходна точка като нас, хората - т.е. и те са били хора, каквито сме ние днес. Само че това тяхно начало е твърде много отдалечено във времето.

Старците са Същества, които са постигнали НАЙ-ВИСОКО ДУХОВНО РАЗВИТИЕ ИЗМЕЖДУ ВСИЧКИ ВЪЗХОДЯЩИ СЪЩЕСТВА (измежду единиците живот, които започват еволюцията си от елементарните частици и минералното царство, преминават през растителното и животинското царство, достигат човешката форма и продължават в надприродните ангелски царства). Казано по друг начин: те са най-високо еволюирали из между всички същества, преминали през човешка еволюция.

Смята се, че всеки Цикъл на Проявеното Битие излъчва при завършването си по един Старец. Настоящият Цикъл на проявление би трябвало да излъчи 25-ия Старец.

Старците са носители на висшата Божествена Мъдрост. Те могат да се въплъщават или все- ляват при необходимост на материални планети като нашата. Такъв случай е изключителна рядкост, защото предлага на земните хора възможност да се докоснат до висшата Божественост, проявена чрез едно човешко същество. В историята на Земята е имало такива въплъщения. На нас са ни известни две от тях:

1) Родоначалникът на учението за Дао (даоизма), великият китайски философ и мислител Лао Цзъ (роден според преданието в 604 г. пр. Хр. и живял според същото предание 160 или 200 години). Името му на китайски език означава буквално „Старият Учител". „Лао Цзъ" е псевдоним, а истинското му име е Ли Ер (с варианти Ли Боян и Лао Дан). Автор е на знаменитата книга „Дао дъ цзин", в която излага основите на своето учение.

2) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно).

От гледна точка на расовата и националната им принадлежност общото между тези двама велики духовни Учители е, че и двамата са били вселени в български тела1.

Старците - тяхната същност и ролята им във Вселената - са една от най-големите тайни на Космоса и на Божия План за Всемира.


1 Според автора на текста и двамата Старци - в лицето на Учителя Беинса Дуно и на Лао Цзъ - са изпълнили своята мисия на Земята вселени в тела от български етнически произход, като за Лао Цзъ авторът се придържа към мнението, че е бил от древните българи, живели в района на днешен Източен Иран, Памир, Тибет, Афганистан.