Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.
ЛЯТО С ЛЕПРИКОНИТЕ
Разговор с природните духове
Танис ХЕЛИУЕЛ
Танис Хелиуел е писателка и духовен будител. Тя преподава в християнски, будистки и холистични центрове, както и в държавни институции, университети и бизнес организации. Живее в Канада, изнася лекции, курсове и семинари върху духовното израстване, организира пътешествия до свещени места по света: Египет, Израел, Перу, Боливия, Индия, Непал, Франция, Ирландия, Гърция и др. Танис Хелиуел помага на хората да възстановят изгубената хармония с природата и да преоткрият магическия свят.
Други книги на авторката са:
Разгадайте Съдбата: ключ към човешката духовна еволюция.
Накарайте Душата си да заработи.
Странстване с леприконите
Книгата Лято с леприконите на Танис Хелиуел е отговор на нарасналия читателски интерес в световен мащаб към дивата природа, елементалите, магическите същества и ангелите. Преведена е на няколко езика и се смята за едно от класическите произведения за света на природните духове. В нея ще откриете един одухотворен поглед към природата, въведение в духовните мистерии и тайните на живота.
ЛЯТО С ЛЕПРИКОНИТЕ - една истинска история
Преди 10 години Танис Хелиуел прекарва едно лято в Ирландия, където влиза в досег с природните духове (феи, елфи, деви, гномове, тролове) и най-вече с леприконите. Тя се озовава в една магическа реалност и започва своето духовно пътуване, за да преоткрие загубената връзка с природата и магическите същества, които се грижат за нея. Там тя разбира, че човешката еволюция не може да се разглежда като независима, защото е неразривно свързана с еволюцията на Земята като живо същество, както и с тази на останалите раси, обитаващи други измерения на нашата планета.
Книгата описва общуването между Танис, като представител на човешката раса, и нейния приятел леприкон, както и с природните духове на Огъня, Водата, Въздуха и Земята. Творбата разкрива една необичайна перспектива към човечеството - мнението на природните елементи за отношението на хората към Земята. Тази различна гледна точка дава дълбоки прозрения за природата на Човека, за неговата същност и път на еволюция. Това са свежи, мъдри, а понякога и комични коментари. Те водят до разбирането, че всички хора са пряко отговорни за добруването на планетата и запазването на природата
ЖИВЕЕМ В СЪДБОВНО ВРЕМЕ
Специално интервю с Танис Хелиуел за българските читатели:
- В книгата си описвате общуването си с леприконите и други представители от света на природните духове. Промени ли ви това общуване?
- Животът ми изцяло се преобърна след срещата ми с моя приятел леприкона. От 10 години водя семинари по света и се опитвам да помогна на хората да прекрачат границата между измеренията и да открият света на елементалите. Време е да върнем вярата си в природните духове и да работим заедно за изцеряването на Земята.
- Каква част от описаното в книгата е истина и каква част е художествена измислица?
- Описаната история е истинска от край до край. Вече много хора признават, че са виждали природни духове, а стават все повече и онези, които не изключват възможността да съществуват паралелни измерения, обитавани от подобни същества. Това е едно добро начало.
- Добро начало за какво?
- Всички знаят, че сме на прага на огромна промяна в еволюцията на Земята, която ще засегне пряко всички нас. До голяма степен човечеството е виновно за натрупаната негативна карма на планетата. Необходимо е изчистване на енергията на Земята - на физическо и духовно ниво, и само общите усилия на всички същества, обитаващи планетата, могат да помогнат за запазването на живота.
- Казвате, че още от дете виждате феи. За повечето хора обаче това не е така лесно. Как един обикновен човек би могъл да установи контакт с природните духове?
- В книгата си подробно обяснявам как хората биха могли да общуват с природните духове. Има места, където завесата между световете е по-тънка, като Нюгрейндж в Ирландия или Ейвбъри - Англия, но във всяка страна има мистични места, където контактът с природните духове е по-лесно осъществим. Особено по време на пролетното или есенното равноденствие или слънцестоене.
- Какви са бъдещите ви планове? Ще продължите ли историята в друга книга?
- Продължението на „Лято с леприконите" вече излезе в няколко държави. В „Странстване с леприконите" давам допълнителна информация за света на природните духове и взаимодействието му с човешкото измерение. Смятам, че живеем в съдбовно време, в което всеки трябва да даде своя дял за спасяването на планетата. Моята мисия е да помогна на хората да преоткрият забравената си връзка с природата и да повдигна булото към другите измерения. В момента работя и върху нов проект: книга за настъпващата глобална промяна и раждането на Новата Земя.
- Какво послание бихте отправили към българските читатели?
- Аз посетих България преди няколко години и бях поразена от щедростта и сърдечността на българите. Страната ви е много красива, с множество мистични, свещени места. Всеки народ има своя мисия и специфична вибрация и всеки трябва да открие как да ре- зонира в хармония с обкръжаващата го среда. Важно е човек да развие пълния си потенциал като духовно същество, като същевременно не забравя, че дарът на свободната воля върви ръка за ръка с отговорността не само за собственото му добруване, но и за съдбата на планетата.
Интервюто ни е предоставено от Издателство „ХЕРМЕС". Очаквайте в следващия брой на списанието откъс от неиздадената книга на Танис „Раждането на Новата земя"
Откъси от книгата
- Може би трябваше да започна от самото начало - каза той, поставяйки отново ръце на корема си и заемайки позата на учител. - Повечето хора не ни виждат. Човешките същества живеят през по-голямата част от времето в третото измерение, а ние сме отдалечени от вас с около половин измерение. За нас е лесно да виждаме хората, тъй като вие сте по-груби, по-плътни и като цяло по-материални и вибрирате с по-ниска честота от нас...
Вие, хората - обърна се той извинително към мен, - не ти лично, разбира се, - нямате способността да улавяте по- фините вибрации. Не виждате мъртвите, нито съществата, които правят облаците, или пък онези, които се грижат за дърветата. Елементалите чувстват смесица от това, което вие, хората, бихте нарекли съжаление и презрение към факта, че не можете да виждате другите измерения. Ако вие можехте да повишите вибрациите си и да съзрете тези светове, нямаше да причинявате на Земята това, което правите сега. Как бихте убивали потоците и дърветата, ако можехте да усетите жизнената им сила, да видите съществата, които се грижат за тях?...
Ние, елементалите, имаме теория, че може би вие, хората, нарочно сте станали толкова груби и плътни, за да не можете да ни виждате - нас и другите създания, и така да правите каквото си поискате. Забелязали сме, че своеволието е много характерна човешка черта. Може да се каже, че това е тъмната страна на свободната воля. Съществата се нуждаят от свободна воля, за да станат творци, но повечето хора трябва да се преборят със силната си воля, наричана от вас „его", за да я обуздаят и тя да стане подвластна на твореца.
Седях тихо, отпивайки от чая си, и слушах думите му. Бях съгласна с неговите прозрения и почувствах тъга, че толкова малко хора отделят време да се насладят на красотата, която ги обкръжава.
Той като че ли почувства промяната у мен, обърна се и каза:
- Виждаш ли колко по- добре се почувства, като се отпусна и позволи на красотата на света да ти въздейства?
Въпреки че не бях изпратила своите мисли, знаех, че той лесно ги е уловил. Осъзнах стреснато, че ако искаше, би могъл да долови всяка моя мисъл през цялото време.
- Но не искам - каза той. - Имам и други неща за вършене, освен да разговарям с теб. При това знам колко сте докачливи вие, хората, когато става въпрос за личното ви пространство.
Беше ясно от тона му, че в някои отношения гледаше на мен - и на всички човешки същества, като на по-млади и поради това - по-малко развити от него самия.
Изведнъж той започна да се кикоти и след малко вече се превиваше от смях. И тогава, без да продума, изпрати към мен образи на малки феи с крилца, вършещи пакости. Осъзнах, че той пресъздава стереотипната човешка представа за природните духове.
- Добре, добре - казах аз, смеейки се. - И двамата ще трябва да поработим върху отхвърлянето на стереотипите, установени между расите, а докато го правим, можем да се забавляваме...
Вместо спокойствието, с което бях свързвала тази гора, усещах гняв навсякъде. Пред мен стояха четирите елементала на земята, въздуха, огъня и водата, облечени както преди, но очите им вече не бяха същите. В тях виждах суровата сила на бурите, вулканите, торнадата и земетресенията и бях ужасена, че тази енергия е насочена към мен.
- Днес ще застанеш пред съда - започна огненият елементал - за престъпления срещу Земята. Признаваш ли се за виновна?
- Да - отвърнах аз. Каква защита можех да предложа за това, което бяха сторили хората и аз самата?
- Имаш ли да кажеш нещо в своя защита? - попита водният елементал.
Помислих и отговорих:
- Невежество.
- Обоснови твърдението си - отвърна въздушният елементал, като издуха мъртвите листа от робата ми с внезапен порив на вятъра.
- Хората са деца, създават бебета - казах аз, защитавайки човечеството. - Ние не можем да бъдем съдени като съзнателно действащи възрастни, които вършат отговорни неща. За разлика от природните духове, ние сме изгубили връзка с божествения дух, който ви напътства във вашите положителни дела за Земята. Ние се борим без тези вътрешни насоки, като опитваме много неща, докато успеем да преоткрием правилните закони. Също като децата, които се тъпчат с бонбони, докато не се разболеят, ние сме изчерпали ресурсите на Земята и сега страдаме от последствията.