Общение на детето с живата природа
Б. Боев
Както във всички области на живота новото учение носи нещо ново, така то носи ново и в областта на възпитанието. Ще говоря само за един конкретен въпрос от тая област, именно за общението на детето с живата природа. През Втория възпитателен период (от 7-14 г. възраст) свързването със силите на живата природа, трябва да стане изходна точка на цялото обучение. За това има следните основания:
1. При възпитанието на детето трябва да се излиза от физичното. То е по-достъпно за него. И след това, от физичното можем да се издигнем до по-висшите истини.
2. Вторият период се характеризира с предимното развитие на етерното тяло, което съдържа строителните, жизнените сили на организма. То организира физичното тяло. За да е в съгласие възпитанието през този период с детската природа, детето трябва да се занимава само с това, в което има движение, живот. Ето защо, през този период то трябва да има работа с цветя, треви, дървета, извори и пр.
3. Този начин на обучение е в съгласие със законите на общочовешкото развитие. Биогенетичният закон гласи: "Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото". От окултизма се знае, че човек в миналото е имал по-близки връзки с цялата природа. За него разстоянието е било нещо повече от това, което то представлява за днешния човек. Той е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. По-после, с потъването на човешкото съзнание в материята, той е изгубил тази способност.
4. Днес у човека се събуждат нови сили, спящи досега. И чрез тяхното събуждане той ще влезе в по-близък контакт с живата природа. Ето защо този начин на обучение е в съгласие и с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.
5. Работата сред природата укрепява физически и духовно. Ученикът вместо да живее в прашни стаи, неподвижен, ще бъде на чист въздух и слънце, ще упражнява своите сетива, мускули, бял дроб и пр. Що е "жива природа"? За материалиста природата е един сляп механизъм, но за окултиста тя е жива. Това не е само един поетически образ, но една действителност. Окултистът под "жива природа" разбира съвкупността от разумните същества, които стоят зад видимата природа. Последната е само израз на тяхната дейност. Така човек може да се свърже с духовните сили, които работят в природата. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, висши идеи, хармония?
6. Чрез този начин на обучение ще се развие и естетичният вкус на детето, понеже то ще живее постоянно в един мир на красота, хармония, разумност, които проникват цялата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства в човешката душа.
Детето няма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно сред нея ще бъде изходна точка на цялото обучение. И тая дейност от начало ще бъде средна между игра и работа и постепенно ще преминава към работа. Тя може да бъде разнообразна:
1. Чистене на пътищата от клечки, камъчета и пр.
2. Чистене на извори.
3. Садене на цветя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лехи и пр. И тук то ще проявява творчество: в избора на цветята, в тяхното съчетание, във фигурите, образувани от тях, във формата на лехите и пр. Тая дейност ще развие волята му, творческите му сили, а живите сили на природата пък ще се преливат в него. От друга страна, всеки вид дейност сред живата природа, като чистене извори, садене цветя, и др., преведени на друг език, са символи на известни духовни процеси. Всеки вид такава дейност ще се превежда от детето. В това отношение, всички тези дейности могат да имат важен възпитателен характер. Един пример: както детето чисти пътя в гората от камъчета, клечки и пр., така у него ще се яви стремеж да чисти своите мисли и чувства. Така всеки вид дейност сред живата природа ще събужда съответните стремежи и импулси в душата му. И ако този начин на възпитание се въведе в училищата, какво би станало с България за няколко години само? Като знаем, че в България има повече от 700 000 ученици, можем да си представим, в колко скоро време голите склонове и върхове ще бъдат покрити с овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у децата ще бъде събудено.
Окултизмът е за трудовото училище, но на горепосочените основи. Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип. Например Кершенщайнер говори повече за занаятчийски (ръчен) труд. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характер на училището, колкото може, но за изходна точка взима ръчния труд в работилницата. А Дюи, покрай ръчния труд, дава голямо място и на индустриалния (машинния) труд. Изобщо, трудовият принцип: - "Обучение чрез дейност" е добър, но приложението му не е в съгласие с детската природа. Даже някои искат да направят детето "малък индустриалец". С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-тата си година.
Физичният труд трябва да бъде по 1-2 часа на ден. А другото време ще се употреби за обработка на придобитото, преживяното. Обучението по разните предмети може да става, като се изхожда от полската работа. Това е очевидно, преди всичко за естествознанието. Детето ще може да го изучава паралелно със своята работа. И колко дълбоко ще вникне то във всички факти, понеже това ще бъде във връзка с дейността му! Също така красиво ще могат да се свържат смятането и геометрията с работата му сред природата. То ще брои лехите, дръвчетата в редовете, венечните листа в цвета, зърната в царевичния кочан и пр. Чрез тези наблюдения то ще вниква в известни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цветовете, на лехите и пр. По този начин ще се запознае с всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивите форми, които то е наблюдавало в природата, или е добило чрез собствено творчество, ще будят у него известни духовни сили. Окултизмът изтъква вътрешната връзка между известни фигури и известни сили на душата. Също така и за география, история, езиците, музика и пр., работата му сред природата може да стане изходна точка. Например музиката: в песните ще се говори за слънчевия лъч, за извора, за цветята, за тревицата и пр., и всичко това след туй може да се смята като дълбока алегория, явления из вътрешния живот, като алегория за висши духовни истини и закони. От друга страна, всички тези картини, като се свържат с музика, ще бъдат преживени по-дълбоко. И гимнастическите упражнения могат да се свържат с работата сред природата и да послужат като средство за влизане в контакт със силите на живата природа. Същото се отнася и за рисуването. Трябва да се имат предвид Висшите разумни сили, които работят в природата. Изхождайки от формите на природата, детето може да твори нови форми: тук има безкрайно поле на творчество. Има някой опитни училища, в които е приложен земледелския труд, но днес се чуват гласове на разочарование от тях. Защо? Защото в тях е липсвал духовният елемент. Не е достатъчно детето само да работи сред природата, но този елемент трябва да прониква цялата му работа. Неговата работа не трябва да е механична. Духовният елемент ще внесе идея в работата му:
1. Преди всичко трябва да чувства любов към цветята, дърветата, тревите и пр. То ще ги счита за живи същества, у които намира отзвук любовта му към тях. Малкото дете чувства цялата природа одушевена, но после фалшивото възпитание я превръща в мъртва за него. Чрез подходящо отнасяне към природата, детето ще знае, че и най-малката тревица, дърво, цвете, мушичка, бръмбар и пр., имат съзнание, разумност, както и то, само че на друга степен в развитието си. И тогаз детето ще има съвсем друго отношение към природата. Тогаз то няма да иска вече на връщане от екскурзия да къса цветята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му към хората. По-горе се каза, че става преливане на живот от живата природа в нас. Само когато чувстваме разумността, която прониква цялата природа и имаме правилни отношения към разумните сили, които работят в нея, можем да се свържем с тях.
2. Друг случай от проникване духовния елемент в дейността на ученика е следният: всички явления в природата ще се разглеждат като символи, алегории, притчи, загатвания за закони от вътрешния живот. Този символизъм ще внесе поезия, художествен елемент в детския живот, понеже символизмът винаги е важен източник на красота. Този символизъм ще събуди художествените дарби у детето. От друга страна, той ще представи на детето в достъпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевият изгрев, поникването на житното зърно, избирането на водата, посяването и поливането на едно цвете или дръвче, всичко това в живата природа може да се вземе като символ. Тогаз, колко разбираеми стават великите истини за детето! И в каква красива форма облечени то ще ги изучава!
3. Има и друг случай за проникване на духовния елемент в детската дейност. Детето ще съзнава, че работи, за да причини радост на другите. Неговата работа при подходящо възпитание ще представя служене на другите. И това ще става по вътрешен импулс, а не чрез натрапване отвън. В "служене" детето може да се възпита още от малко: още от 3-4-годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другите е източник на висша радост. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човешкия живот, е когато той представлява служене на Бога. И тогаз, всяка работа, проникната от такова съзнание, става свещенодействие. Във връзка с работата си всред живата природа, детето ще изучи постепенно и методите на природосъобразния живот: разумно ползване от слънцето, от планините, от изворите, от реките; после, то ще изучи постепенно разумните методи на хранене, дишане, спане, докато най-после дойде до методите за разумното нареждане на живота в хармония с по-дълбоките духовни закони на живата природа. При правилно отношение към природата, зад всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувстваме единството си с всички същества и ще бъдем свързани с тях с връзките на Любовта.