Отец ме люби
„Затова Отецъ ме люби, защото азъ полагамъ душата си, за да я взема пакъ".*) „Затова Отецъ ме люби". Да имате лю¬бовьта на Бога, това е великото въ свЯта. ЧовЯкъ не може да има никакви постижения, докато не познава великото въ свЯта и дока¬то великото не го познава. Въ живота си човЯкъ може да се на¬тъкне на две опасности: да отива съ голЯмъ сждъ при чешма, която слабо тече, капка по капка; да отива съ малъкъ сждъ при го¬лЯмъ изворъ, който кара воденици, тепавици. Въ първия случай той ще чака цЯлъ день, докато сждътъ му се напълни. Въ втория слу¬чай сждътъ му скоро ще се напълни, и той ще ходи много пъти до извора, ще губи времето си, за да достави вода за своитЯ нужди. Това сж Две несъобразности, две неестествени по¬ложения, на които хората често се натъкватъ въ живота си и не знаятъ, какъ да се спра- вятъ. Коя е причината за т-Ьзи несъобразно¬сти? — Неразбирането на живота. Неразбира¬нето пъкъ се дължи на заблужденията на хо¬рата. ТЯ се намиратъ на кръстошьть, не зна¬
- ) Йоана 10; 17.
24 ятъ, кой пжть да поематъ. ЧовЯкъ лесно се заблуждава. Ако дадатъ на човЯка единъ скж- поцененъ камъкъ и едно житно зърно, той ще предпочете скъпоценния камъкъ предъ житното зърно. Защо? — Защото, ако прода¬де скжпоценниять камъкъ, съ паритЯ отъ него ще купи хиляди килограма жито. Обаче, въ реалния, въ духовния, въ съвършения свЯтъ житото не се купува и продава съ килогра¬ми. Тамъ житото не се държи въ хамбари. Тамъ житото е увиснало на дървета, както виждате на земята ябълки, круши, лимони, портокали, увиснали по клонегЯ на своитЯ дървета. Тамъ житнитЯ зърна биватъ отъ раз¬лична голЯмина. ^Това сж сравнения, съ които искамъ да изясня идеята си, безъ да имамъ предъ видъ да вЯрвате като мене. Азъ не искамъ да вЯрва- те като мене,е защото моята вЯра почива на йелики опитности, на безброй опити. Дали вЯрЬате въ това или не, то е ваша работа. Йогато изнасямъ истината предъ хората, азъ говоря само това, което зная и което съмъ опиталъ. 1До се отнася до васъ, всЯки ще си прави такива заключения, каквито знания имц. Знанията пъкъ зависятъ отъ опититЯ, който човЯкъ прави. Знание безъ опитъ не сж- щест^ва. Докато не е опиталъ горчивината, чов'Якъ не я познава, не знае, какво нЯщо е горчивина. Докато не е опиталъ сладчинатд, човЯкъ не знае, какво нЯщо е сладчина. Чо¬вЯкъ не знае, какво нЯщо е добро, какво
25 нЯщо е любовь и какво — свобода, докато не ги е опиталъ. Що е свобода? Въ физически смисълъ на думата, подъ свобода разбираме онова положе¬ние, при което всички органи на човешкия организъмъ сж вънъ отъ всЯкакви ограни¬чения или препятствия. Ако погледнете кра¬ката на свободния човЯкъ, тЯ се движатъ ле¬ко, бързо, безъ никакво вътрешно препят¬ствие. Свобода, въ сърдечно отношение, раз¬бираме всЯко чувство, което излиза отъ чо- вЯшкото сърдце, да се излива тихо, спокойно, безъ бури и сътресения. Свобода въ умственъ смисълъ на думата разбираме, всЯка Мисъль на човЯка да следва точно своя опредЯленъ пъть, безъ колебания и смущение. Щомъ се яви нЯщо, което стЯга било неговитЯ чуйства йли мисли, той вече не е свободенъ. Въ сво¬бодата всЯко нЯщо е на мЯстото сй. Щомъ нЯщата, или явленията се мЯнятъ, тЯ сЖ из- вънъ свЯта на свободата. Гледате една жена, че ту се смЯе, ту плаче. Защо?— Актьоръ е-тя, играе на сцената. Като слЯзе отъ сцената, тя казва, че много е плакала. Тя е шгакалй, докато е била на сцената. Щомъ слЯзе отъ сцената, плачътъ престава. Децата плачатъ най-много. Защо? — Искатъ да 1поСтигнатъ йЯщо. Като видятъ, че не могатъ лесно да постигнатъ нЯкое свое желание, тЯ веднага започватъ да плачатъ. Съ сълзйтЯ-*си *гЯг на- мазтватъ въжето, да се хлъзга" по-леснв. Кога¬
26 то нЯкой намаже едно копринено въже съ хубаво масло, той има предъ видъ нЯщо. Въ турско време, когато заканвали нико¬го на бесилка, намазвали въжето съ сапунъ, да прилегне по-добре на врата на онзи, когото бесятъ. Колкото по-дебело и ненамазано било въжето, толкова по-мъчно прилЯгало около врата на онзи, когото бесятъ. Ще кажете, че това е знание. Ако знанието ви се простира дотамъ, какъ по-лесно и сигурно да обесите човЯка, това не е никакво знание. Въ такъвъ случай по-добре въжето да не се намазва, т. е. по-добре да нЯмате това знание и да не обес¬вате хората. Ако плачътъ поставя човЯка въ положението на актьоръ, той не е на мЯсто- то си. Обаче, ако плачътъ облагородява чув¬ствата въ човЯка, той е на мЯстото си. НЯ- кой плаче, защото не е ялъ нищо, или защо¬то изгубилъ паритЯ си; другъ плаче, защо¬то жена му го напуснала; нЯкоя майка пла¬че, защото дъщеря й пристанала на нЯкого; нЯкой плаче, че счупилъ лсрака си. Питамъг кой плачъ е на мЯстото си? Или въ кой отъ тия нЯколко случая нещастието на човЯка е най-голЯмо? Най-голЯмо е нещастието на онзи, който е счупилъ крака си. Той усЯща най- голЯма болка. Неговата болка е реална, в*:Я- ки я чувствува. Колкото се отнася до онзи* който изгубилъ паритЯ си, или до онзи, кого¬то жена му го напуснала, тЯхната болка не е толкова реална, не е толкова осезаема и за окр^жаващитЯ.
тг И тъй, реални страдания съ тЯзи, кой- то човЯкъ усЯща всЯки моментъ. Че нЯкой взелъ паритЯ на нЯкого, това не е реално страдание, защото не е свързано съ самия чо- вЯкъ. Може би нЯкой търговецъ си въобразя- ва, че е обранъ. Ще кажете, че този човЯкъ плаче, не може напразно да си въобразява, че го обрали. — Какво отъ това, че плаче? Как- то плаче, така може и да се смЯе. — Какъ? СрЯщймъ този търговецъ и му казвамъ: Знаешъ ли, че довечера ще дойде този, който те об- ралъ, и ще ти донесе две торби вмЯсто една? Той е богатъ човЯкъ, искалъ само да те из- пита, затова е взелъ торбата съ паритЯ ти. На следния день срЯщамъ същия търговецъ,. но вече засмЯнъ, доволенъ и ми казва, че получилъ две торби съ пари.—Както виждашъг всичко е станало за добро. Ако не бЯха те обрали, днесъ нЯмаше да имашъ две торби пари. — По-да^ре,да не бЯха ме обирали. Ко- га е по-добре да обератъ човЯка: коГата потъва въ морето, или когато е на сушата? Ако нЯкой носи на гърба си торба съ злата и потъва въ морето, за предпочитане е да го* обератъ, докато е въ водата още. Той ще из- губи злйтотф, но ще спечели живота си. Ко- гато човЯкъ потъва въ морето, добре е да се намЯрй нЯкой да го освободи отъ торбата съ златото. Когато излиза на сухо, добре е то- гава торбата съ златото да бъде окачена на гърба йу. Такава е философията на живота. ЧовЯкъ трЯбва да изучава философията
28 на новия животъ. За тази цель той трЯбва да .възприема новитЯ идеи и да ги прилага. Съ¬временните хора живЯятъ съ стари идеи отъ миналото. ТЯ трЯбва да ги изучаватъ, но да не се спиратъ върху тЯхъ, да не ги преповта- рятъ. ТЯ се спиратъ върху събития станали преди хиляди години и ги препОвгарятъ. За- примЯръ, преди осемь хиляди годинй нЯкой човЯкъ билъ поставенъ въ рая, но не издър- жалъ на тамошнитЯ условия, не издържалъ на обещанието, което далъ на Бога, вследствие на което билъ изпжденъ отъ рая. Като слЯ* зълъ въ свЯта, той ялъ и пилъ, нацра^илъ го- лЯми дългове. Отъ това време насамъ всички хора повтарятъ сждхата история: нарушават^ Обещанието си, изгубватъ добритЯ условия на живота, вследствие на което и до днесъ пла- щатъ 'дългове. Дойде нЯкой, при вас> и ви казва: Плати дълга сй! — Кой дългъ? — Кой¬то остана отъ Адамъ и Вва.<< Питате: какво трЯбва да направимъ,- за да се оевободимъ отъ този дългъ? — Откажете се отъ пжтя, по кой¬то сж ходиЛи Адамъ и Ева, и тръгнете-'По но¬вия пжть Иначе, докато' ходите по тЯхния лжть, 'дълго време още > ще1 плащате. , Сега ще приведа единъ примЯръ за единъ български чорбаджия, но искамъ да не обиждате. Ще изнеса факта, както 6 въ дей¬ствителности Този чорбаджия живЯл!» въ ед$ю село,'между Варна и Шуменъ. Той далъ ка заемъгна единъ турчцнъ осемь крини жито. Оба¬че, следъ к&то турчинътъ- гШхцалъ -Осемь го¬
29* дини на чорбаджията, останалъ да дължи още 80 крини. Какво ще кажете на това отгоре? Каква лихва тр-Ьбва да е искалъ чорбаджията отъ турчина, за да могатъ осемь крини жито следъ, осемь години да нараснатъ на 80 кри- ни? Това било българинъ! Да изплащашъ цЯли осемь години и следъ това да дъл- жишъ още 80 крини! Така не може да постъп- ва нито българинъ, нито французинъ, нито англичанинъ, нито германецъ, нито китаедъ, нито японедъ. Никой чов-Ькъ не може да по- стъпва така. Това не е човЯщина. Ще кажете, че това е отрицателна страна на чов-Ька. Да, това е отрицателна чърта на чов-Ька, но не и негово качество. Това е атавизъмъ, остатъкъ отъ миналото на чов-Ька. ДЯдото или прадя- дото на нЯкой човЯкъ билъ голЯмъ пияница, и сега внукътъ или правнукътъ му приема въ наследство тази отрицателна чърта и ста- ва пияница. Като гледатъ това, родителитЯ се оправдаватъ и казватъ: Нашиятъ синъ е приелъ по наследство този порокъ отъ дЯдо си. НЯ- ма какво да се прави. — Не, има какво да се прави. ЧовЯкъ може да се справи съ своето лошо наследство. Като работи съзнателно вър- ху себе си, той лесно ще се освободи отъ то- ва лошо наследство. СъвременнитЯ хора трЯбва да работятъ върху себе си, да се освободятъ отъ всички лоши чърти, наследени отъ памти вЯка още. Ще каже нЯкой, че се занимава съ анатомия, биология и редъ още науки. Каквото и да из-
30 учава, човЯкъ все още борави съ минало¬то. Анатомията на човЯшкия организъмъ не е нищо друго, освенъ устройство и функция на неговитЯ органи отъ миналото. Биологията е •също наука, която изучава функциитЯ на човЯшкия организъмъ отъ неговия миналъ животъ. Ако днесъ разглеждате черепа на човЯка, вие ще изучите неговия миналъ животъ: какъ е живЯлъ, съ какво се е занимавалъ и т. н. При това, като изучавате черепитЯ на различнитЯ народи, на различнитЯ раси, вие ножете да ги сравнявате и да'правите разли¬ка между едни и други. Черепътъ на негъра, на китаеца, на европееца се различаватъ единъ отъ другъ. По черепа на бЯлия човЯкъ се вижда, че той има по-добри заложби отъ тия на черния. Ще каже нЯкой, че все сж човЯци. — И черниятъ, и бЯлиятъ сж човЯци, но отъ чо¬вЯкъ до човЯкъ има голЯма разлика. Първо¬начално думата „човЯкъ" е подразбирала ми¬слещо същество, което разполага съ благо¬родни чувства. Същиятъ този човЯкъ е ста- далъ причина за всички нещастия въ свЯта. Ако проследите историята на човЯшкото раз¬витие, ще видите, че за всички злини, за всич¬ки нещастия въ свЯта причина е човЯкътъ. Това е фактъ, въ който всЯки може да се убеди отъ личенъ опитъ. Сега, не взимайте нЯщата буквално, но разсъждавайте. МатематицитЯ боравятъ съ числа. ТЯ правятъ сЯчения, плоскости, изчи- сляватъ ги, турятъ ги на работа. Но всичко
31 това тЯ разрешаватъ съ числа, ХимицитЯ из- учаватъ елементитЯ, образуватъ различни съеди¬нения, като ги турятъ въ известни реакции; отъ друга страна тЯ откриватъ нови елементи, изучаватъ свойствата имъ. За основа на всич¬ката имъ работа, обаче, служатъ елементитЯ. Следователно, както математицитЯ боравятъ съ числа, химицитЯ — съ елементи, така и вие трЯбва да приложите въ действие своята права мисъль, за да разрешите задачитЯ на своя животъ. Каквото и да ви се говори, как¬то и да ви се говори, прила1айте своята пра¬ва мисъль като мЯрка на нЯщата. Въ всЯко нЯщо търсете научната страна, за да се пол¬зува те отъ него. Когато Богъ създалъ земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители отъ всички свЯтове, отъ всич¬ки царства, които съществували по това вре¬ме. Между всички ангели, които присътству- вали на изложението, билъ и падналиятъ ан- гелъ — Луциферъ. Той седЯлъ важно, съ свое¬то величие, и разглеждалъ всичко онова, което Богъ е създалъ. По едно време той видЯлъ едно малко, дребно същество, подобно на си- напово семе. Указало се, че това същество билъ човЯкътъ. Господъ видЯлъ, че Луциферъ не обърналъ внимание на това малко съще¬ство, не се спрЯлъ да го разгледа отблизо, затова го запиталъ: ВидЯ ли човЯка? — Ви- дЯхъ едно малко, дребно същество, но не се
32 спрЯхъ да го разгдеждамъ.— ВЯрвашъ ди, че отъ него ще излЯзе нЯщо?—Не вЯрвамъ. Отъ синаповото семе нищо не може да излЯзе. Та¬кова нЯщо е човЯкътъ въ моитЯ очи. — Мно¬го нЯщо ще излЯзе отъ това същество. — Не вЯрвамъ да излЯзе нЯщо — отговорилъ Лу¬циферъ. Обаче, заради невЯрието си, Луци¬феръ трЯбвало да напусне небето и да слЯзе да се скита по свЯта. Като го запитвали, за¬що напусналъ небето, Луциферъ отговарялъ: Едно време имаше изложение на небето. Ме¬жду всичко създадено отъ Бога, бЯше и чо¬вЯкътъ —малко, дребно същество, като синапо- во семе. Господъ ме запита: вЯрвашъ ли, че отъ това същество ще излЯзе нЯщо? Азъ ка- захъ, че нищо нЯма да излЯзе отъ него. Той ме убеждаваше, че ще излЯзе нЯщо, но азъ не повЯрвахъ на думитЯ Му. Заради невЯрие- то ми ме изпъдиха отъ небето. ГолЯма па- кость ми създаде това малко същество! Като слЯзохъ на земята, скитахъ се самотенъ отъ едно мЯсто на друго и видЯхъ единъ день едно голЯмо същество, че работи, създава, твори. Почудихъ се, кое ще е това същество, което не познавамъ. Разбрахъ, че това билъ човЯкътъ — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво довЯрие. На¬истина, отъ малкото синапово семе изл-Ъзе виденъ, знаменйтъ човЯкъ, когото Богъ поста¬ви въ рая, тамъ да живЯе и да се развива Отъ този моментъ Луциферъ си поста- вилъ за цель да изкара човЯка отъ рая, да
33 отнеме щастието му. Той си казалъ: На времето човЯкътъ стана причина да ме изпждятъ отъ небето, а сега азъ ще стана причина да го изпвдятъ отъ рая. Обаче, има разлика между пакостьта, която човЯкъ е направилъ на Лут цифера и тази, която Луциферъ е направилъ на човЯка. ЧовЯкътъ съвършено несъзнателно, безъ никаква омисъль е станалъ причина да изпждятъ Луцифера отъ небето. НевЯрието на Луцифера е причина за нещастието му. Лу¬циферъ, обаче, съвсемъ съзнателно се е заелъ да отнеме щастието на човЯка. Съ влизането си въ рая, Луциферъ ималъ желание да внесе своето безвЯрие между първитЯ човЯци. Той успЯлъ въ желанието си. Като видЯлъ Ева въ рая, започналъ да й разправя своята опит- ность: Едно време за своето невЯрие азъ из- губихъ щастието си. Не повЯрвахъ, че отъ едно малко семенце може да излЯзе нЯщо. Оттукъ научихъ закона, да не казвамъ, че отъ малкитЯ нЯща не може да излЯзе нЯщо. За¬това и на васъ сега казвамъ: Вкусете отъ пло¬да на дървото за познаване на доброто и злото и вЯрвайте, че отъ него всичко може да стане. Като вкусите отъ този плодъ, вие ще станете богове, ще придобиете голЯми опитности и знания. Сега пъкъ азъ ви казвамъ: ВЯрвайте, че отъ това дърво, именно, нищо нЯма да излЯзе. Върху това дърво било написано на единъ
34 старъ езикъ следното: Не яжъ отъ плодовете на дърво, на което не знаешъ, какви сж цве¬товете му, нито миризмата на неговите цв-Ь- тове, нито светлината, на която плодовете му сж зрели, нито пъкъ вкусътъ имъ познавашъ. Ева знаела този надписъ, много пжти го е чела, но не вЯрвала, че действително е така. Наистина, Ева не е била въ времето, когато дървото цъвтЯло, за да види, какви сж цве¬товете му, каква е миризмата имъ; тя не е би¬ла и въ времето, когато плодътъ узрЯвалъ, да види, на каква светлина зрее. Обаче, треб¬вало да в-Ьрва въ написаното. Когато змията предложила на Ева да опита плода на забра¬неното дърво, тя вкусила отъ него, но не останала много доволна. Защо?— Плодътъ билъ още зеленъ. Ева знаела, че едно отъ правила¬та на рая гласЪло: никога не яжъ зелени плодове. ВъпрЯки това, тя вкусила отъ плода, предложила отъ него и на Адама, и по този начинъ се облекла съ зелена рокля. Всички требва да знаете, че плодътъ на злото е зе¬ленъ. Въ първо време той е горчивъ, после става киселъ, и следъ дълго време узре- ва, става сладъкъ. Тъй щото, а ^о искате да опитате злото, чакайте го да узрее, да стане плодътъ му сладъкъ. И ако тогава го вкуси¬те, поне нема да умрете. Сега, това сж стари работи. Каквото и да говорите, както и да чувствувате, каквото и да мислите, това сж все стари работи, вър¬ху които не требва да се спирате. Единстве¬
35 ното ново въ свЯта, това е Божията Любовь, която иде сега. Тя представя плодъ, който всЯки може да опита и да се задоволи. Кой¬то хапне отъ този плодъ, той изпитва въ се¬бе си нови сили, новъ потикъ на животъ. Любовьта Божия е онази сила, която дава условия за растене на човешкото сърдце, на човЯшкия умъ, на човЯшката душа и на човЯшкия духъ. Това е реалното въ свЯта. Следователно, ако искате да знаете, що е реалность, казвамъ: Настоящето, младостьта е реалностьта въ живота. Тя подмладява човЯ¬ка. Значи, миналото състарява, а настоящето подмладява човЯка. Сега, азъ не говоря нЯща, въ които без¬условно трЯбва да вЯрвате. Опитвайте нЯщата и тогава вЯрвайте. ВЯрвайте на своя личенъ опитъ. Всички имате опитностьта, че докато вЯрвате и живЯете съ миналото, остарявате и умирате. Щомъ вЯрвате въ сегашното и съ него живЯете, вие се подмладявате. Вземете, запримЯръ, вЯрата на съвременнитЯ религио¬зни хора. ТЯ вЯрватъ, че Христосъ дошълъ на земята, проповЯдвалъ на хората, страдалъ, билъ разпнатъ на кръстъ и следъ три деья възкръсналъ. ВъпрЯки своята вЯра въ Христа, и тия хора страдатъ, умиратъ, мжчатъ се, както и ония, които не вЯрватъ въ Бога и въ Христа. Какво учение е това, което не може да издиг¬не хората на по-високо стжпало отъ онова, на което седатъ обикновенитЯ хора? Или учение¬то на Христа не е право, или хората не го
36 разбиратъ и не могатъ. да го приложатъ. Хри¬стосъ не дойде на земята, за да покаже на хората, че тЯ трЯбва да страдатъ. Той дойде на земята да накара хората да вЯрватъ въ любовьта, въ живота и да възстановятъ връз¬ката си съ Бога. Страданието е само методъ за изкупление, а Христовото учение е учение на любовьта. Любовьта пъкъ е методъ за въз¬становяване на правилнитЯ първични отноше¬ния между душитЯ. Днесъ всичко има въ свЯта, но едно нЯ¬що само нЯма — любовь нЯма, НЯкой казва: Всичко имамъ. — Всичко имашъ, но едно само ти недостига. — Какво ми недостига? — Лю¬бовь нЯмашъ. — Ама азъ се мъча. — Щомъ се мъчишъ, любовь нЯмашъ. Любовьта съ мъ¬чение не се достига. Най-лесното нЯщо за постигане е любовьта. Когато придобиешъ лю¬бовьта, въ тебе нЯщата ще ставатъ маги¬чески. НЯма по-мъчно, по-страшно нЯщо за човЯка отъ това, да върши нЯщо безъ любовь. Туй се отнася не само за хората, но и за бо- говетЯ. Ако Богъ е всесиленъ, това се дължи на обстоятелството, че Той върши всичко съ любовь. Казано е: „Богъ е любовь".. СъвременнитЯ хора не вЯрватъ въ лю¬бовьта. Зашо? — Защото тЯхнитЯ мисли, чув¬ства, постъпки, както и животътъ имъ съ преплетени. ТЯ съ преплели Божественото съ човЯшкото, вследствие на което не ги разли- чаватъ и считатъ отрицателнитЯ човЯшки про¬яви за Божествени. ЗапримЯръ, нЯкой човЯкъ
37 направи никаква пакость на своя съседъ, и последниятъ пита: Защо Богъ ми причини то¬ва зло? Защо Той допусна този чов-Ькъ да ми причини тази пакость? Питамъ: защо вие допу¬снахте този човЪкъ да ви напакости? Този чо- в^къ по естество е комарь, той не може да не хапе. Дойде единъ комарь при васъ, кацне на носа ви и ви ухапе. Кой е виновенъ за то¬ва? Щомъ видите комаря, чукнете го съ пръстъ, и той ще отхвръкне настрана. НЪма защо да се разравяте съ комаря, или да го възпита¬вате, че не тр-Ьбва да хапе. ПогрЪшката на комаря пъкъ седи въ това, че той не е искалъ разрешение отъ васъ, да хапе или не» Той требва да дойде близо до васъ и да каже: Господине, гладенъ съмъ. Ще ми позволите ли да посмуча малко кръвчица отъ ржката ви? Ако му позволите, само тогава той има йраво да кацне на ржката ви, да забие хобота си въ нея и да по»смучи малко кръвь. Той ще смучи, а вие ще мълчите. А тъй, безъ позволе¬ние, като разбойникъ, да кацне на ржката ви и да смучи кръвь, това е престъпление. Тъй щото, и вие требва да знаете този законъ: Никога не правете нЪщо безъ позво¬лението на другит4 хора. Даже и добро да правите, пакъ искайте разрешение. ЗапримЪръ, намислили сте да направите едно добро на нЪкого. Идете при този човЪкъ и му кажете: Азъ намислихъ да ви направя едно добро. Съ¬гласни ли сте за това? Ако този чов^къ даде съгласието си, направете му добро; ако не
38 даде съгласието си, откажете се отъ това добро. Макаръ и рЯдко да се случава, но вие можете да обидите човЯка и съ доброто, кое¬то му правите. Обаче, съ злото, което прави¬те, всЯкога можете да обидите човЯка. Сле¬дователно, дали добро или зло мислите да пра¬вите, питайте човЯка. ЗапримЯръ, нЯкой на- мислилъ да обере брата си. Какво трЯбва. да направи? Той трЯбва да отиде при него и да му каже: Намислихъ да обера касата ти. Ка¬кво ще кажешъ? — Не позволявамъ. Скоро да излЯзешъ вънъ! Ако пъкъ братъ ти позволи да го оберешъ, той самъ ще ти даде ключа отъ касата си и ще ти каже: Ето, вземи клю¬ча. Отключи си, вземи, колкото пари искашъ, и ми върни ключа назадъ. Едно е важно за то¬зи, който обира: той трЯбва да знае изкуство¬то, какъ да отваря и затваря касата и колко пари да вземе. Като слушате да се говорятъ такива нЯ- ща, ще кажете, че въ тЯхъ нЯма никаква ло¬гика. Кои нЯща сж логически? Лргически нЯ- ща сж ония, които ставатъ по взаимно спо¬разумение; логически нЯща сж ония, които не произвеждатъ никакво противоречие между онзи, който взима и онзи, който дава. Когато въ отношенията на двама души, единиятъ е недоволенъ отъ другия, това показва, че въ тЯхната мисъль нЯма логика, а въ отноше¬нията имъ липсва справедливость. Ако броятъ на хората, които сж въ общение, се увелича¬ва, и всички сж доволни едни отъ други, то¬
39 ва показва, че мисъльта имъ е логична, а връз¬ката между душитЯ имъ е правилна и хар¬монична. Помнете следното нЯщо: никога не каз¬вайте, че онова, което вие мислите, е най-пра¬во. Никой човЯкъ не може да бжде мЯрка за другитЯ. ВсЯки човЯкъ може да бжде абсо¬лютна мЯрка за себе си, но не и за другитЯ. Умътъ на човЯка, неговата мисъль може да бжде мЯрка за него само, но не и за други¬тЯ. Ако той пожелае да наложи своята ми¬съль на другитЯ, кжде ще отиде тЯхната ми¬съль? Кжде ще отиде тЯхниятъ умъ? Ако искате да наложите мисъльта си върху нЯкой човЯкъ, вие трЯбва да го запитате: Позволя- вашъ ли моятъ умъ, моята мисъль да бжде мЯрка за твоя умъ, за твоята мисъль? Този човЯкъ ще отговори: Ако ти позволявашъ моятъ умъ да бжде мЯрка за твоя умъ, азъ ще се съглася на твоето предложение. Сжщиягь въпросъ може да се зададе по отношение на вашето сърдце, но ще получите сжщия отговоръ. Ще каже нЯкой: ВЯрвай на думитЯ ми! — Никой човЯкъ не може да вЯрва на думитЯ ви, ако и вие не вЯрвате на неговитЯ. Единственият>, който абсолютно вЯрва на чо¬вЯка, това е Богъ. Ако всички хора се про- изнесатъ за нЯкого, че отъ него нищо нЯма да излЯзе, единственъ Богъ ще вЯрва, че отъ този човЯкъ ще излЯзе нЯщо. Той не вЯрва само, но положително знае, че отъ този чо¬вЯкъ ще излЯзе нЯщо. Ако Богъ вЯрва, че
40 отъ н-Ькой чов-Ькъ н-Ьма да излезе н-Ьщо, това значи, че Той приема злото въ себе си. Когато Богъ в-Ьрва, че хората ще станатъ добри, това показва, че злото е вънъ отъ Него. Въ Бога зло не съществува. Следователно, когато чов-Ькъ приема, че нЪ- кои н-Ьща не могатъ да се изправятъ, или не мо- гатъ да станатъ, това показва, че той е допу- сналъ злото въ себе си. Като знае това, чов-Ькъ требва да гледа положително на н-Ьщата. Ка¬квато мисъль, каквото чувство да минатъ презъ човека, или каквато постъпка да извърши, той тр-Ьбва да знае, че съ добри. Колкото и лоши да съ привидно, въ края на краищата тЬ ще станатъ добри, т. е. ще работятъ за добро. Това е единъ важенъ психологически законъ, който има приложение въ човешкия животъ. Ако не мислите така, вие не можете да учи¬те;* не можете да се развивате правилно. Ка¬кво виждаме въ живота? — Точно обратното. Въ която църква да влезете днесъ, навсЬкъде ще чуете да се говори, че чов-Ькъ е гр-Ьшенъ, че ще вл-Ьзе въ ада на в-Ьчни мъки и страда¬ния и т. н. Да казвате, че чов-Ькъ е направилъ известни погр-Ьшки, разбирамъ, но да твърдите, че човЪкъ е непоправимъ, това е крйво заклю¬чение. Че е гр-Ьшилъ чов-Ькъ и продължава да гр-Ьши, да върши престъпления, за това имаме редъ факти, редъ данни и доказателства. Но какви данни имате, че чов-Ькъ е непоправимъ? Да изправя и съзнава погр-ЬшкитЪ си, това е при¬вилегия дадена само на чов-Ька. Тази привилегия
41 го отличава отъ всички други животни. Въ пътя на своето слизане на земята, човЯкъ се е от- клонилъ отъ правата посока на движението си, вследствие на което е направилъ много грЯшки и престъпления. Ако не е така, какъ бихте си обяснили произхода на месояднитЯ животни? Какъ се създадоха рибитЯ, както и нЯкой птици, които също съ месоядни? Всич¬ки животни, изобщо, представятъ фази, презъ които човЯкъ е минавалъ въ процеса на свое¬то развитие. Когато започне да възлиза наго¬ре, човЯкъ ще съзнае погрЯшкитЯ си и ще за¬почне да ги изправя. Сега, азъ нЯма да се спирамъ върху въ¬проса за злото, физиологически да обяснявамъ неговия произходъ. Както и да го обясня, вие нЯма да го разберете и ще извадите криви заключения. За васъ е важно, какво въ същ¬ность представя човЯкъ. Какъ е произлЯзло злото, това не трЯбва да ви интересува. Чо¬вЯкъ е съставенъ отъ три същности: духъ — висша разумность, висшето начало въ чо¬вЯка; душа — втората същность и умъ—тре¬тата същность. Що се отнася до човЯшкото сърдце и до човЯшката воля, това съ произ¬водни, т. е. второстепенни величини. Значи, човЯкъ е съставенъ отъ три същности: духъ — първично начало; душа — вторично начало и умъ. На наученъ езикъ казано: духътъ пред¬ставя изпъкнало огледало, което разпръсва свЯтлина. Душата представя вдлъбнато огле¬дало, което приема свЯтлина. Умътъ обра¬
42 ботва светлината. Значи, първо духътъ иде въ свЪта и изпраща светлина навсЬкъде. По¬сле душата иде да възприеме тази светлина. Умътъ пъкъ, като колективно, неделимо нача¬ло въ човека, започва да обработва приетата светлина. У всички хора умътъ е единъ и същъ, нед-Ьлимъ, обаче на различни степени на развитие. Като казвамъ, че умътъ на чов-Ька е не- д-Ьлимъ, вие ще се натъкнете на известно про¬тиворечие и ще кажете: Какъ е възможно моятъ умъ да е общъ съ ума на всички хора? Тамъ е заблуждението, именно, когато чов-Ькъ мисли, че неговиятъ умъ или неговиятъ духъ е н-Ьщо съвършено различно и отд-Ьлно отъ общия духъ, отъ общия умъ на козмоса. Хри- стосъ казва: „Всичко, каквото е на Отца ми, мое е. Каквото ме е Отецъ научилъ, това пра¬вя. Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ на земята". Мнозина мислятъ, че иматъ свои раз¬бирания, своя воля, която тр-Ьбва да изпълня- ватъ. — Не, щомъ сте дошли на земята, вие първо ще изпълните волята на своята майка и на своя баща. Това е по човешки казано, но другояче не може. Заприм-Ьръ, чия воля ще изпълни малкото вълче? То ще изпълни волята на майка си и на баща си. Нищо дру¬го не може да изл-Ьзе отъ малкото вълче, освенъ единъ обикновенъ, или най-много единъ талантливъ вълкъ. За да измени своята приро¬да, това вълче тр-Ьбва да претърпи гол-Ьми
4& промЯни, коренно да се видоизмени. Сжщото- може да се каже и за човЯка. За да излЯзе вънъ отъ волята на своитЯ родители и да е готовъ да изпълни волята Божия, човЯкъ трЯб¬ва да се откаже отъ старитЯ си възгледи. ЧовЯшкитЯ възгледи съ стари, изгнили въ¬жета, съ които човЯкъ не може да се кач¬ва на високо. Най-малкото напрежение е въ състояние да ги скъса. Който разчита на ста¬ритЯ си въжета, той неизбЯжно ще падне на земята заедно съ тЯхъ. За да не падате, смЯ- нете старитЯ въжета съ нови, здрави и на тЯхъ разчитайте. Въжето представя вЯра- та и надеждата, за които човЯкъ се хваща и крепи при противоречията на умствения или на физическия животъ. НЯма по-здраво въже за умствения свЯтъ отъ въжето на вЯрата. И нЯма ~ по-здраво въже за физическия свЯтъ отъ въжето на надеждата. Докато е здравъ умствено, човЯкъ има вЯра. Докато е здравъ физически, човЯкъ има надежда. И обратног докато има вЯра, човЯкъ е здравъ умствено. Докато има надежда, той е здравъ физиче¬ски. Щомъ изгуби вЯрата и надеждата си, чо¬вЯкъ отслабва и умствено, и физически. ВЯра¬та и надеждата на човЯка не се губятъ, а от^ слабватъ. Това отслабване наричаме въ оби¬кновения животъ изгубване на вЯрата и на¬деждата. Като изучавате химическитЯ елементи отъ гледището на тЯхното вътрешно, духовно влия¬ние върху човЯшкото развитие, ще дойдете
ДЛ до заключение, че само два елемента съхце- ствуватъ въ цялата химия: злато и сребро. Среброто лекува човешките недъзи, а злато¬то внася животъ въ човешкия организъмъ. Единиятъ чисти, изнася навънъ, а другиятъ внася и пълни човека. Въ това отношение златото и среброто представятъ полюси на живота. Всички останали елементи, като желЪзо, живакъ, мЪдь, калай съ научили чо¬века на нещо добро, но същевременно съ го научили и на лоши работи. Като ученици, вие требва да изучавате свойствата на всички елементи, но не както сегашните химици ги изучаватъ. Съвременните химици изучаватъ само материалната страна на елементите и техните съединения. Те не се занимаватъ съ техните органически и пси¬хически свойства. А когато се говори за зла¬тото отъ окултно гледище разбираме ос- венъ физическите, още и органическите, и психическите му свойства. Следователно, за да се ползува отъ силите на златото, човекъ требва да знае методите, чрезъ които да транс¬формира физическото злато въ органическо и органическото —■ въ психическо. Само при то¬ва положение той ще разбере златото като носитель на живота. Въ астрологическо отно¬шение златото е свързано съ слънцето, а' сре¬брото — съ луната. Значи, всеки елементъ е свързанъ съ известна планета. Но да оставимъ този въпросъ настрана, защото, колкото и да се говори по него, все недоизказанъ остава.
45 Какъ може да -се докаже, че златото носи животъ? За да се докаже това твърде¬ние, трЯбва да се направятъ редъ опити. На¬правете следния опитъ: идете при нЯкой бо- ленъ, който има висока температура, около 41°, и турете на главата му единъ наполеонъ, НЯма да щне много време, и температурата му ще спадне съ една-две десети отъ гра¬дуса. Следъ малко турете на главата му още единъ наполеонъ. Температурата му ще спад¬не съ още нЯколко десети отъ градуса. Кол¬кото повече увеличавате наполеонитЯ, толкова и температурата по-бързо ще спада. Като ту¬рите на главата на болния седемь-осемь напо- леона, температурата му ще стане нормална. Това е фактъ, опитанъ и провЯренъ, не е са¬мо теория. И други опити могатъ да се пра- вятъ съ златото. ЗапримЯръ, въ кръвьта на нЯкой тежко боленъ може да се впръсне една хилядна часть отъ милиграма органическо зла¬то, за да видите, че състоянието на болни* ще се подобри. Какво по-голЯмо доказател¬ство искате отъ това? ГолЯмо е въздействие¬то на органическото и психическото злато вър¬ху човЯка. Велика наука е това, но тя не се дава даромъ. Тази наука, това изкуство може да се даде само на онзи човЯкъ, който е въ сила да издържи на следнитЯ три нЯща: да бжде вЯ- ренъ на своя духъ, да бжде вЯренъ на своя¬та душа и да бжде вЯренъ на своя умъ. Ако човЯкъ не може да обещае, че ще изпълни
46 тия три нЯща, нищо не може да му се повЯ- ри. Азъ мога да повЯря това изкуство само на онзи, който е готовъ да изпълни тЯзн три поло¬жения, защото въ този случай азъ и той едно сме: неговиятъ духъ е мой духъ; неговата ду¬ша е моя душа, неговиятъ умъ е мой умъ. И обратното е вЯрно: моятъ духъ е неговъ духъ, моята душа е негова душа и моятъ умъ е не¬говъ умъ. И тогава, каквото той прави за се¬бе Си, прави го и за мене; и каквото азъ пра¬вя за себе си, правя го и за него. Ако той се обезвЯрява, ще въздействува и на мене. А като вЯрвамъ азъ, ще въздействувамъ и на него. „Затова Отецъ ме люби". СъвременнитЯ хора търсятъ любовьта, търсятъ и свободата, но по механически начинъ. ТЯ мислятъ, че като придобиятъ богатство и знание, едновре¬менно съ това ще станатъ свободни. Ако е така, тогава богатитЯ, ученитЯ хора трЯбваше да бъдатъ свободни, отъ никого независими. Така ли е въ същность? Ако е за светость, тогава всички свещеници, всички проповЯдни- ци трЯбваше да бъдатъ най-свети хора. ВЯр- но е, че свободниятъ човЯкъ трЯбва да бжде богатъ, ученъ, светъ, но това сж вътрешни, а не външни качества. Кой е истински ученъ, истински богатъ и светъ човЯкъ? Като говоря за учени, за богати и за свети хора, азъ включзамъ и себе си между тЯхъ. Тъй щото, когато трЯбва да се изпита силата, вЯрата, знанието и светостьта на хората, едновремен¬
47 но съ техните качества ще се изпитатъ и моите качества, да видимъ, кой ще издържи, кой представя чисто злато и кой — фал¬шиво. Какъ се познава умниятъ човекъ? Ко¬гато въ дома на единъ уменъ човекъ влезе единъ разбойникъ, съ ножъ въ ръка, умниятъ требва да му каже: Какво искашъ, братко, отъ мене? — Искамъ пари. Ти си богатъ човекъ, требва да отделишъ отъ богатството си и за другите хора. — Да, азъ забравихъ, че съмъ богатъ човекъ. Ето, вземи ключа, отво¬ри касата и разполагай съ парите ми, както искашъ. Разбойникътъ се замисля, отваря ка¬сата и взима една малка часть отъ парите. Следъ това дава ключа на умния човекъ и приятелски се разделя съ него. Това значи уменъ човекъ. За такъвъ човекъ ножътъ въ ръката на разбойника не е стоманенъ, но кни- женъ. Ще кажете: Къде ще му отиде краятъ, ако всички постжпватъ по този начинъ? Пи- тамъ: Ами като не постъпватъ хората по то¬зи начинъ, докъде съ дошли? Това, което хо¬рата вършатъ, пакъ е добро, но не е онова добро, къмъ което всички се стремятъ. Важно е човекъ да постъпва свободно. Всека него¬ва постъпка требва да е продиктувана отъ вътрешна свобода, т. е. отъ свободата на неговата душа. Ако съ своите възгледи и раз¬бирания за живота, човекъ излезе извънъ зе¬мята и влезе въ духовния светъ, тамъ ще
48 минава за анормаленъ. Какво разбираме подъ думата „анормаленъ"? Анормални нЯща сж тия, които излизатъ извънъ мЯрката. И въ математиката има анормални величини, които наричатъ несъизмЯрими, т. е. величини, които не се подаватъ на обикновена мЯрка. За- примЯръ, взимате едно число, или една дробь и започвате да я дЯлите. Тъй я дЯлите, ина¬че я дЯлите, но все неделима остава. Това не значи, че тя е абсолютно недЯлима, но не се подава на дадена система на действия, на изчисления; обаче, при друга система, тя се подава на дЯление. Тъй щото, когато една дробь или едно число е недЯлимо, то съставя елементъ отъ другъ свЯтъ, отъ друга система. Всички числа, които сж недЯлими на физиче¬ския свЯтъ, се отнасятъ къмъ другъ свЯтъ. НедЯ- лимостьта имъ на физическия свЯтъ представя запушено отвърстие къмъ този свЯтъ. УмнитЯ хора вървятъ въ пжть, който води къмъ нор- маленъ животъ; обикновените хора вървятъ въ пжть, който води къмъ анормаленъ животъ. Това сж въпроси за разсжждение. Дали вЯрвате въ тЯхъ, дали ви сж приятни, това е другъ въпросъ. Вие сте на театъръ, гледате, какъ главниятъ актьоръ играе. Той е употрЯ- билъ всичкитЯ си усилия, да изнесе ролята си добре. Какъ се отразява тази роля на васъ, той не се интересува. За актьора е важна идеята, която изнася. Когато музикантътъ сви¬ри, за него е важно, какъ ще изнесе идеята, която е вложена въ музикалната пиеса. Кога¬
49 то нЪкой ораторъ говори, той гледа, колкото е възможно по-добре да изнесе идеята си. Същото може да се каже и за слушателя. Слушательтъ се интересува повече за идеята, която музикантътъ, художникътъ и ораторътъ изнасятъ, а не толкова за това, какъ е изне¬сена тази идея. Следователно, същественото въ всЬко нещо е идеята, която е вложена въ него. Щомъ намерите същественото, можете да се спрете и върху второстепенните неща. Кое е съще¬ственото за всеки човекъ?—Любовьта Божия. Нема по-велико нещо за човека отъ това, да знае, че има Единъ, Който го обича. Хри- стосъ казва: „Затова Отецъ ме люби, за¬щото азъ полагамъ душата си и мога да я взема". Силата на човека седи въ мисъльта, че има некой, който го обича. Кой е този не- кой? Или Богъ требва да люби човека, или ближниятъ му тр4бва да го люби, или той самъ требва да се люби. Ако е лишенъ и отъ три¬те неща, човекъ се отчайва, изгубва смисъла на живота. Причината за обезсърдчаването, за отчаянието на човека се дължи на изгубване¬то на тези три точки. Нема защо човекъ да се обезсърдчава. Щомъ е дошълъ на земята, идването му е обусловено отъ любовьта на некого: или Богъ го люби, или ближниятъ му го люби, или той самъ се люби. Онзи, който ви люби, слиза до същото поле, до същия 2
50 уровенъ, на който сте и вие. Чов-Ькъ не може да не се обича. Какво представя човЯкъ? ЧовЯкъ е онзи, който разбира положението на своя духъ, на своята душа и на своя умъ. ЧовЯкъ е онзи, който вЯрва на своя духъ, на своята душа и на своя умъ. Духътъ е неговиятъ Богъ, душа¬та — неговиятъ ближенъ, а умътъ — самиятъ човЯкъ. Подъ „ближенъ" въ широкъ смисълъ на думдта разбираме природата. Тя представя онази велика необятность, въ която живЯемъ и се движимъ. За тази природа, именно, всич¬ки говдрятъ. Въ този смисълъ всички я схва- щ^тъ и разбиратъ като свой ближенъ. Кой бЯще ближенъ на онзи, когото разбойници хва- нахд и биха? — Самарянинътъ. На когото и да направите добро, вие сте неговъ ближенъ. Ко¬муто направите добро, той ще ви благодари и ще одени добротата ви. Който прави добро заради самото добро, той е въ единства съ всички души. Който помага, който прази добро, той рсЯкога се ръководи отъ Божествени- тЯ закции. Въ този случай, и онзи, който по- магц, е доволенъ; и онзи, на когото пома^дтъ, е доволенъ. Съ това кръгътъ на доброто за дадения моментъ е завършенъ. Следователно, като знаете това, не се от¬казвайте да помагате, да правите добро. Не се отказвайте да работите за Великото въ свЯ¬та; не се отказвайте да работите за свод бли¬женъ; не се отказвайте да работите за себе си. Съ други думи казано: работете за разви-
'51 зане на своя умъ, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е место на любовьта; работете и за своя духъ, който е место на мъдростьта. Като разберете нещата по този начинъ, вие ще разберете смисъла на сегашния животъ, ще разберете свойствата на въздуха, който дишате и издишате. Когато придобиете знанието на вашия духъ — на мъ- дростьта, знанието на вашата душа— на любовь¬та и светлината на вашия умъ, вие ще придо¬биете всичко онова, което е потребно за ва¬шето развитие. Християнските народи могатъ да придобиятъ това още днесъ. Ако всички народи и общества, държавници и управници, владици и свещеници, майки и бащи, учители и ученици, господари и слуги биха повервали въ това, светътъ щеше да се оправи, безъ никакви мъчнотии и недоразумения. Понеже хората не верватъ въ това, светътъ църви въ единъ особенъ път^>. Хората съ дошли до по¬ложение да делятъ косъма на две. Какво виждаме въ съвременния светъ? — Навсекъде недоволство. Единъ богатъ чо¬векъ си направилъ голема, хубава клица, но не е доволенъ, иска по-голема да си направи. Единъ сиромахъ си направилъ малка колибка, но и той не е доволенъ, за по-голема мечтае. Добри, естествени съ желанията на хората, но разбиранията имъ съ криви. Какво ще при¬даде големата къща на некой човекъ, ако съ нея той събужда отрицателни чувства въ ок¬ръжаващите? Съ своята умраза, съ своите
52 отрицателни чувства, тЯ ще го умордтъ пре¬ждевременно, Ако нЯкой човЯкъ си направи мраморенъ палатъ, кой какъ мине покрай него, ще каже: „ Отде е взелъ този човЯкъ тол¬кова пари да направи такъвъ палатъ? Непре¬менно ги е кралъ отнЯкжде. Невъзможно е човЯкъ по честенъ пжть да издигне такъвъ домъ. Не е въпросътъ, дали ще повЯрватъ въ честностьта на човЯка, но изобщо, мраморнитЯ кжщи не сж хигиенични, Въ бждеще кжщитЯ ще се правятъ отъ стъкло* Презъ тЯхъ ще мина- ватъ ултра-виолетовитЯ лжчи на слънцето, за¬това тия кжщи бждатъ хигиенични. Съ по- мощьта на пердета, хората ще регулиратъ свЯт- лината, ще пущатъ повече или по-малко, спо- редъ желанието си. Това нЯма да стане днесъ, или утре, но единъ день, когато човЯчеството дойде до по-висока степень на развитие.. Казвате: Кога ще дойде времето, хората да живЯятъ въ стъклени кжщи ? ^Споредъ мене това време е дощло вече. Достатъчно е човЯкъ да се качи на планината, за да се намЯри вед¬нага въ такава кжща, Щовдъ види, че иде нЯ¬кой, той ще скрие кжщата си. Тази кжща може да се скрие въ черупка на л^шникъ. Като замине човЯка, той пакъ ще извади кжщата си, ще я простре, ще влЯзе въ нея и отъ време на време ще подава главата си навънъ. Какъвъ е този лешникъ, нЯма да обяснявамъ. Ако река да се спирамъ върху него, ще изгубя много време. Ще кажете, че това сж отвлЯчени ра¬боти. ТЯ сж толкова отвлЯчени днесъ, колкото
53 отвлечени съ били на времето си въпросите за железниците, които днесъ обикалятъ земята, за аеропланит-Ь, съ които хвърчатъ изъ въз¬духа, за металите, които днесъ се обработватъ и прилагатъ въ живота. Умъ се иска отъ човека, за да може да изнамери и открие ме¬талите, скъпоценните камъни, стъклото и да ги приложи въ живота. Това, което сега ви говоря, е отвлечено и невъзможно. Обаче, единъ день то ще бъде възможно и ще се ре¬ализира. Ще дойде день, когато хората ще живеятъ въ кжщи, направени отъ стъкло. Сега ще ви разкажа накратко една при¬казка отъ „Хиляда и една нощьа. Въ тази при¬казка се говори за единъ царь, който ималъ трима синове: Хюсейнъ, Хасанъ и Мехмедъ. И тримата братя били влюбени до безумие въ своята красива братовчедка. За да реши пра¬вилно въпроса, за кого да иска красивата си внучка, бащата казалъ единъ день на синовете си: Тръгнете тримата по света, да намерите такъвъ предметъ, подобенъ на който не съ¬ществува. Който отъ васъ намери такъвъ пред¬метъ, той ще вземе красивата братовчедка. Пръвъ тръгналъ Хюсейнъ, най-големиятъ синъ. Той стигналъ въ едно далечно царство, и вед¬нага започналъ да търси изъ пазарите нека- къвъ особенъ, редъкъ по свойствата си пред- нетъ, подобенъ на който да нема по целия светъ. Като обикалялъ пазарите, най-после той виделъ, че единъ човекъ продава едно малко килимче, на видъ просто и много обик-
54 новено. — Колко искашъ за това килимче ?г — Само 15,000 лв. —• Много скъпо. То е тол- кова обикновено. Едва ли струва няколко гро- ша. —Ако продължавашъ да се пазаришъ, ще искамъ за него 20,000 лв. — Какво особено има въ това килимче? — Слушай, съ това килимче ти можешъ да постигнешъ много нещо. Достатъчно е да седнешъ на него, и където пожелаешъ да отидешъ, тамъ ще се намеришъ. — Щомъ е така, да направимъ опитъ. С4датъ и двамата на килимчето и тръгватъ да пъту- ватъ. Като видЪлъ, че килимчето, наистина, притежава особени свойства, Хюсейнъ веднага далъ 15,000 лв. и го купилъ. Следъ Хюсеина, тръгналъ на пъть Хасанъ. И той отишълъ далечъ отъ бащиното си цар- ство, да търси особенъ предметъ, невиденъ и нечувацъ до това време по света. Като посещавалъ пазарите, срещналъ най-после единъ човекъ, който държалъ въ ръката си една тръба. Той веднага запиталъ: продавашъ ли тази трЖб«Г? — Продавамъ я. — Колкр струва ? — 1 5,0 0 0 лв. — Много искашъ. Тя едва струва стотина гроша. Защо искашъ толкова много за нея? — Тя не е обикновена тръба. — Въ какво се заключава нейната осо- беность ? — Достатъчно е да погледнешъ презъ тази тръба, за да видишъ, какво се върши по света. Съ нея може да се гледа надалечъ и наблизо. — Ето, вземи тогава 15,000 лв. Ха- санъ погледналъ презъ тръбата, съ намерение да види, какво прави баща му, и виделъ всич-
56 ко, каквото го интересувало. Той купилъ тръ¬бата и доволенъ отъ това, че намЯрилъ осо- бенъ предметъ, тръгналъ на пъть къмъ цар¬ството на баща си. Дошло най-после редъ и за Мехмеда да тръгне за странство, въ далечни страни, да търси нЯкакъвъ особенъ предметъ. Като оби- колилъ всички пазари, срещналъ най-после единъ човЯкъ, който носилъ само една ябълка въ ръката си. —■ Къде носишъ тази ябълка? — запиталъ Мехмедъ, — Продавамъ я. — Колко искашъ за нея? — Първоначална цена 15,000 лв. — Защо е толкова скъпа ? Може ли за една ябълка да се иска 15,000 лв. ? — Тя е особена ябълка. Съ нея могатъ да се лЯку- ватъ всички болести, — Щомъ е така, ето, вземи 15,000 лв.. Азъ искамъ да притежавамъ тази ябълка, Пръвъ тръгналъ къмъ бащиното сй цар¬ство Хюсеинъ; втори тръгналъ Хасанъ, а трети — Мехмедъ. Като се срещнали тримата братя, всЯки по отдЯлно започналъ да разправя за особения предметъ» който могълъ да намЯри въ странствуване^о си. Като показали пред- метитЯ си, и тримата решили да отидать при своята братовчедка, да й покажатъ, съ какви придобивки се връщатъ отъ странство. Братов¬чедка имъ живЯела далечъ отъ тЯхъ. За да стиг- натъ при нея, трЯбвало да се пътува цЯлъ ме- сецъ. Обаче, преди да тръгнатъ, вториятъ братъ казалъ: Почакайте да погледна презъ тръбата, да видя, какво прави братовчедката. Като по-
56 гледналъ презъ тръбата, той видЯлъ, че бра¬товчедка имъ била тежко болна, на смъртно легло. ТЯ решили помежду си, часъ по-скоро да стигнатъ при нея, да й помогнатъ. Хюсеинъ казалъ: Не се безпокойте, всички ще седнемъ на килимчето, и веднага ще се намЯримъ при нея. Мехмедъ добавилъ: Азъ пъкъ ще я излЯ- кувамъ съ моята ябълка. Тримата братя сед¬нали на килимчето, и веднага се намЯрили предъ леглото на своята братовчедка. Мехмедъ й предложилъ ябълката, и тя оздравЯла. Тримата братя почнали да спорятъ поме¬жду си? кой има най-голЯмо право за красивата братовчедка. Хасанъ, който носЯлъ тръбата, казалъ: Братовчедката се пада на мене, защото, ако нЯмахъ тази тръба, нЯмаше да ви- димъ, че тя е болна и нЯмаше да прибързаме да й помогнемъ. Хюсеинъ казалъ: На мене се пада братовчедката, защото, ако нЯмахъ килим¬чето, трЯбваше цЯлъ месецъ да пътуваме, а презъ това време тя можеше да умре. Мехмедъ добавилъ: Какво щЯше да стане съ братов¬чедка ни, ако азъ не носЯхъ ябълката, която я излЯкува? Азъ имамъ най-голЯмо право за нея. Колкото и да спорили помежду си, кой има по-голЯмо право да притежава красива¬та братовчедка, въпросътъ и досега още не е разрешенъ. Следователно, този въпросъ оста ва на васъ, вие да го разрешите. Питамъ: на кого принадлежи красивата мома ? — Красивата мома, както и всичко кра¬сиво въ свЯта, принадлежи едновременно и на
57 духа, и на душата, и на ума. Те сж така пре¬плетени, че едно безъ друго не могатъ. Това, което е благо за духа, едновременно е благо и за душата, и за ума. Духътъ, душата и умътъ представятъ една троица помежду си. Като знаете това, не правете разлика между духа, душата и ума. Мнозина искатъ да знаятъ, какво нещо е любовьта. Споредъ мене, за любовьта не се говори. Тя само се опитва. Какво ще говорите за огъня? Ако се доближите до запалена печка, можете да изпитате приятно или непри¬ятно чувство — зависи отъ разстоянието, на което се намирате. Обаче, ако поставите пръ¬ста си въ огъня, той непременно ще изгори, а най-малкото — силно ще ви припари. Тъй щото, не се оплаквайте, не казвайте, че лю¬бовьта гори. Вие знаете вече, кога любовьта гори. Любовьта гори хората, но и слънцето ги гори. Често младите моми се оплакватъ, че изгорели, почернели отъ слънцето. Ако знаятъ истината, тъкмо на това те требва да се рад- ватъ. Защо ? — Защото слънцето изтегля онази черна материя, която е вжтре въ човека, из¬нася я навънъ и внася въ него здраве. По този начинъ слънцето прави човека отвънъ черенъ, а отвжтре — белъ. Следователно, все- ка мома, която почернява отъ слънцето, лесно се подава на лекуване отъ него. Щомъ не почернява, това показва, че слънцето не може да я лекува, има нещо болезнено въ нея, кое¬то не се подава на лекуване. Оттукъ мо-
58 жемъ да извадимъ заключението: ако живо¬тътъ може да почерни нЯкой човЯкъ, това по¬казва, че въ него има нЯщо добро; ако жи¬вотътъ не може да почерни човЯка, въ нега има нЯщо особено. Коя земя, коя пръсть дава най-добро жито ? — Черяоземътъ. БЯлата пръсть — варьта, бЯлата глина съ добри за мазане, за бЯлосване. И тъй, не е важно за човЯка да разбере, какво нЯщо е любовьта, но той трЯбва да живЯе въ любовьта, да изявява Божията Лю¬бовь навънъ, и то въ нейната пълнота. Силата на човЯка седи въ любовьта, която той може да опита и да приложи въ ума, въ душата и въ духа си. Въ ума си той ще приложи лю¬бовьта като знание, въ душата си — кйто чувство, а въ духа си — като сила. Съ тази трояко проявена любовь, човЯкъ ще може да. се освободи отъ всички мъчнотии въ живота си. Всички хора трЯбва да правятъ опити въ това направление. Не е достатъчно само да се питате едни други: вЯрвашъ ли въ Бога, или не? ВсЯко нЯщо, въ което човЯкъ вЯрва, трЯбва да се опита. Само по този начинъ вЯ¬рата може да се усилва. УченицитЯ на Христа се обърнаха къмъ Него съ думитЯ: „Учителю, придай ни вЯра". Христосъ имъ отговори: ВЯ¬рата се усилва чрезъ опита. Когато се опит- ватъ нЯщата, тогава тЯ ставатъ вЯрни. ВЯрата трЯбва да се опитва. При всЯки несполучливъ опитъ, вЯрата на човЯка отслабва, но съще¬временно го подтиква къмъ новъ опитъ. Щомъ
59, направи единъ еполучливъ опитъ, зората на човЪка се усилва. За да не отслабне в-Ьрата на човека, той тр-Ьбва да мисли, да разсъжда¬ва, къмъ какви опити да пристъпва. Не пра¬вете опити, съ които в-Ърата ви може абсолютна да отслабне. Не правете опити, съ които вя¬рата ви може да фалира. Ще приведа единъ примЪръ за изясне¬ние на последната мисъль. Единъ руснакъ, на име Арсименко, обичалъ да чете Евангелието и да размишлява върху него. Отъ време на време той пропов^двалъ предъ известна пу¬блика. Случило му се единъ день да проповядва на нЪкои хора за вярата и попадналъ на приме¬ра отъ Евангелието, дето се говори за чудното отваряне очит-Ь на слепия. Тамъ се казва, че Христосъ плюлъ на земята, направилъ каши- ца, съ която намазалъ очигЪ на слепия, и по- следниятъ тутакси прогледалъ. Арсименко толкова много се въодушевилъ отъ този при- м^ръ, че се изпълнилъ съ вЪра въ себе си и казалъ: Като свърша пропов^дьта си, ще из¬лаза вънъ и на слепия, който седи обикно¬вено предъ това здание, ще му кажа: Въ име¬то на Господа Исуса Христа заповЪдвамъ ти да прогледашъ! Щомъ свършилъ проповЪдьта си, той взелъ Евангелието въ ръка и се за- пътилъ къмъ слепия. Като приближилъ къмъ него, веднага се разколебалъ и казалъ: Ами ако това не стане? Той отдръпналъ решение¬то си, вследствие на което и досега въпро- сътъ стои откритъ. Арсименко не искалъ да
-60 направи опита, защото почувствувалъ въ се- *6е си, че вЯрата му ще претърпи фалитъ. ОьвременнитЯ хора правятъ същия опитъ. ТЯ взиматъ Евангелието въ ръка и тръгватъ за опредЯленото мЯсто. Щомъ доближатъ до него, тЯ казватъ: Ами ако не стане? — Напра¬вете опита, и не се страхувайте! Ако излЯзе сполучливъ, добре; ако не излЯзе сполучливъ, пакъ добре. Какво отъ това, че сте направи¬ли единъ несполучливъ опитъ? На кой ученъ още първиятъ опитъ е излЯзълъ сполучливъ? Колко несполучливи опити съ претърпЯли ^ченитЯ! Не само първиятъ, но и вториятъ, и стотниятъ имъ опити съ излизали несполуч¬ливи, и тЯ съ продължавали да постоянст&у- ватъ, неуморно да работятъ. Колко виХоиамЯ- нения е претърпЯла идеята за хвъркането изъ въздуха. Въ първо време тази летеща маши¬на имаше перки, после криле, докато днесъ я виждаме въ формата на сегашнитЯ аеропла- ни и цепелини. Колко видоизмЯнения е пре¬търпяло и ще претърпЯва още човЯшкото вЯрую за съществуването на другъ свЯтъ, за съществуването на Бога! Не е лесно да се домогне човЯкъ до абсолютната истина по всички важни въпроси за живота и смъртьта. Мнозина подържатъ мисъльта, че другъ животъ извънъ физическия не съществува. Това твърдение е относително. ЧовЯкъ се от¬личава отъ другитЯ животни по своето само¬съзнание, което обхваща единъ свЯтъ много -ограниченъ. Вънъ отъ неговото самосъзйание,
61 вънъ отъ ,неговия свЪтъ сжществуватъ още много създания и светове. Чрезъ самосъзна~ нието си, човекъ е достигналъ до най-голе- мата интенсивность на радостите и на скър- бит-Ъ, но не е намЪрилъ още пътя на спасе¬нието си, нито пътя на своята сила. Докато живее въ самосъзнанието си, човекъ ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днесъ н^кой се е родилъ; на дру¬гия день чувате, че нЪкой умр^лъ, отишълъ на онзи св-Ьтъ —Доколко този човекъ е оти¬шълъ на онзи св-Ьтъ, това требва да се провери, Когато човекъ влезе въ свръхсъзнанието, съ¬знанието му се разширява, страданията му го напущатъ, и той започва да живее въ лю¬бовьта. Когато хората вл-Ьзатъ въ областьта на свръхсъзнанието, те се свързватъ помежду си чрезъ любовьта. Засега и въ най-свеще¬ните отношения между хората, каквито съ- ществуватъ въ нЪкои семейства, въ нЪкои организации и общества, връзката не почива на любовьта. И тамъ още съществува све- щениятъ егоизъмъ. Наистина, къде е любовьта на синовете къмъ бащите, и на дъщерите къмъ майкит^? Къде е любовьта на родите¬лите къмъ децата ? Ако влезете въ нЪкое религиозно общество, и тамъ нема да наме¬рите хора съ дълбоки, непоколебими убежде¬ния. Любовьта требва да свързва хората. Които се обичатъ, те иматъ едно и също верую. И коитр иматъ едно и също верую, те еег оби-
62 чатъ. Когато любо&ьта не е естествена връзка между хората, тЯ оъ наклонни взаимно да се ограничаватъ. Истинско, естествено огранича¬ване е онова, което човЯкъ самъ си налага. То е ограничаване по свобода, по любовь. ВсЯко ограничаване на човЯка, което иде от¬вънъ, е насилие. Докато хората ви огранича¬ватъ, вие не сте свободни. Ние не говоримъ за онази любовь, за онази вЯра и за „ онази свобода, които сте опитвали; ние говоримъ за тази любовь, за тази вЯра и за тази свобода, които не сте опитвали. „Затова ме люби Отецъ, понеже полагамъ дущата си и мога да я взема". СмЯлъ и ре- шителенъ е билъ Христосъ. Това се изисква и отъ насъ. Богъ е доволенъ отъ насъ, когато вижда, че сме смЯли и решителни. И при най-голЯмитЯ страдания ние трЯбва да бъдемъ смЯли и решителни. Ако човЯкъ е смЯлъ и решителенъ, ако има положително знание за живота, и въ затворъ да го турятъ. той ще намЯри една малка дупчица, и оттамъ ще излЯзе. Ако го окачатъ на въже да го «бесятъ, въжето ще се скъса, и той пакъ ще •бъде свободенъ. Въ вериги да го оковатъ, веригитЯ ще се стопятъ, и той ще ^злЯзе вънъ отъ тЯхъ. Ако рекатъ да го застрелятъ, той ще стане малъкъ като атомъ, и не ще могатъ да го улучатъ. — Ама ние трЯбва да имаме това знание. — Да, трЯбва да го имате. Това знание е знанието на новото учение: Знанието на духа, знанието на душата, знани¬
63 ето на ума. Съ това знание разполагатъ само Синовете Божии. Никой не може да се нарече Синъ Божий, докато не победи смъртьта. Който стъпи върху смъртьта и я подчини на себе си, той може да бъде свободенъ, той може да се нарече Синъ Божий. Първата спънка въ живота на човека е смъртьта; втората спънка е грЪхътъ, а третата — заблуждението. Човекъ требва да се справи съ тия три спънки, за да придобие свободата си. Колкото и да казва човекъ, че верва въ Бога, че Богъ живее въ него, щомъ умира, неговата вера не е истинска. Какъ е възможно, Богъ, Който носи безсмъртието и живее въ тебе, да те прави смъртенъ? — Вервамъ въ Христа. — Защо умирашъ тогава? Това съ заблуждения, противоречия, които требва да разрешите. Щомъ ги разрешите, вие ще се освободите отъ техъ. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта. Некой казва на приятеля си: Много те обичамъ, сърдцето ми гори за тебе. — Радвамъ се, че сърдцето ти гори. Питамъ: какво ще стане съ огъня на твоето сърдце, ако капнатъ само една капка вода въ него ?— Ще изгасне.—Каква любовь е тази, която отъ първата капка вода изгасва? Сърдца, които горятъ отъ истинска любовь, нищо не е въ състояние да ги изгаси. Не вервайте въ онази любовь, която отъ една капка вода изгасва. Вервайте само въ онази любойь, която никаква вода не може да изгаси и която никога не се изменя. Колкото повече
€4 вода сипвате върху тази любовь, толкова по^ вече тя се разпалва. Дето царува любовьта, тамъ нЯма смърть, нЯма сиромашия, нЯма невежество. Дето любовьта царува, тамъ има животъ, знание и свобода; тамъ съществува вЯчна радость и веселие. Сега на всички ви предавамъ поздравъ отъ вашия Баща, За да разберете, кой е Той, извикайте вашитЯ бащи и майки на зе¬мята и пожелайте да ви кажатъ истината, тЯ ли съ вашитЯ бащи и майки или не. Истин¬ските майки и бащи трЯбва да бъдатъ на мЯстата си. Ако не могатъ да отговорятъ на този въпросъ, тЯ не съ ваши майки и бащи. Единъ е вашиятъ Баща, една е вашата Майка. Единъ е вашиятъ Учитель, Азъ държа за онзи Учитель, който желае доброто ви и работи за васъ, както за себе си. Азъ не съмъ за онзи учитель, който знае само да мЯта въжета на вратоветЯ ви, да ви впрЯга и да ви кара по цЯли дни да работите на нивата му. СвЯтътъ е пъленъ съ такива учители, съ такива майки и бащи. Имайте единъ Учитель, който е въ състояние да внесе въ умоветЯ ви свЯтлица. Имайте една Майка и единъ Баща, които ще внесатъ въ сърдцата ви любовь, а въ умоветЯ ви — мъдрость и знание. Само този Учитель, само тази Майка и този Баща ще бъдатъ въ състояние да ви освободятъ отъ всички несго¬ди, отъ всички мъчнотии и противоречия. Желая ви, тази година да се освободите не сто на сто отъ мъчнотиитЯ, отъ болеститЯ
65 и страданията си, но поне 50 на сто. Желая ви да забогатеете не сто на сто, а 50 на с1:о. Желая ви да реализирате всички свои стремежи постепенно, не изведнъжъ, и то не сто на сто, а само 50 на сто. Желая ви да постигнете всичко, къмъ ко- то душата ви се стреми, но само 50 на сто. „Затова Отецъ ме люби". Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1936 г. 10 ч. с. София. — Из-гревъ.