Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.
От Учителя за здравето
Зависимост между душевния и физичния живот при лекуване
Боян БОЕВ
Миналия път видяхме, че болестите имат външни и вътрешни причини. Те са във взаимодействие. Вътрешните причини създават предразположение за действието на външните. Онзи, който изучава живота повърхностно, вижда само външните причини, но при по-дълбокото изучаване на живота се виждат ясно и вътрешните причини, които са съществени, понеже без тях външните причини не биха имали поле на действие.
На много места в беседите и лекциите Учителя изтъква важността на вътрешните причини на болестите. Той казва: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на този песимизъм, който съществува у хората."(Лекция от Учителя, държана на 04.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира потиснато състояние на духа: всяко съмнение, недоволство, недоверие, страх, тревога и пр. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойство. Когато почнете да се дразните, склерозата идва." Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Както всяка мисъл или чувство си има свои трептения, тъй и всеки орган. Човешките органи не са само физически форми, но всеки орган на човешкото тяло е свързан с известна категория психични сили. Ето защо, известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид - върху сърцето, трети - върху белия дроб, четвърти - върху слуха или зрението и пр.. Мога да посоча един очебиен пример: Една моя позната преживява силна тревога, душевно вълнение и изгубва зрението си - не вижда никак. Тя успява да превъзмогне това душевно вълнение, възстановява своя мир, и зрението и се възвръща. После отново минава през душевна криза и веднага зрението и се изгубва съвършено. То се възвръща пак след превъзмогване на тревожното състояние.
Голямата зависимост между физичното и психичното Учителя изтъква ясно със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце."
Знае се от окултната физиология, че през сърцето минава електромагнитна струя и тя е, която причинява пулсирането му. А чувствата, и изобщо душевното състояние оказват влияние върху правилността на това електромагнитно течение, което минава през сърцето. Например при страх, тревога и пр. това електромагнитно течение става неправилно и това се отразява върху сърцето физиологически и даже върху анатомичния му строеж. Ето защо, при лекуването на сърцето преди всичко трябва да се премахнат психичните причини.
Аналогична идея се съдържа и в следните думи на Учителя: „Не могат да бъдат гърдите ви здрави, ако не сте добри. Ние не говорим тук само за един живот от 100-120 години, но за 100-200-500 поколения. Ако те не са живели с добри чувства, ще се получи едно поколение със слаби гърди." (Лекция от 11.03.1942 г.)
У човека има скрити сили, които трябва да се събудят. Душата е седалище на неизчерпаеми сили, само че те трябва да се извикат към дейност! Ще приведа няколко примера, от които се вижда какви мощни сили притежава душата, но обикновено човек не може да си служи с тях, защото са още спящи у него. В някои извънредни случаи те се пробуждат и влизат в действие. Учителя разказва за един съвсем стар свещеник във Варна. Той се чувствал безпомощен и даже нямал сили да прави разходка из двора. С голяма мъка я правел и след нея се чувствал крайно изморен. При бомбардировката на Варна по време на общоевропейската война той, който мислел, че няма сили да направи даже и една разходка из двора, излязъл от къщи и скоро се намерил няколко километра вън от града, носейки една голяма тиква под мишница! Друг пример, приведен от Учителя: В Бразилия, в една болница лежали двама парализирани. Една боа влязла в болницата и тези двамата парализирани скокнали през прозореца и се намерили далеч от болницата. Те събудили в момента мощните сили на духа, до които не могли да прибегнат в обикновения живот. Те не подозирали мощните сили на духа в себе си!
Трети пример, пак от Учителя: „В Америка една жена била тежко болна. Лекарите казали, че и остават само няколко дни живот. Тя знаела това и казала на мъжа си: „Аз си отивам, но искам да те попитам: Ще се ожениш ли след моето заминаване отвъд?" Той казал: „Не мога да обещая, че няма да се оженя!" Жената отговорила: „Тогава не умирам!" И наистина, с това свое желание да не умре, тя извикала към активност мощните сили на своя дух и оздравяла.
Но защо човек несъзнателно, в изключителни моменти да извиква към действие тези мощни сили на своя дух, когато той може - като знае законите - съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта!
Как става това? Именно чрез това, което Учителя нарича повишаване на трептенията.
Но това не означава, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребяват едновременно двата метода: вътрешният и външният. Христос прибягвал често до двата метода. Например, при лекуването на слепородения той му намазал очите с кал и му казал: „Иди и умий се в къпалнята Силоам". И той оздравял. Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния, и силата, която му изпраща, са психичният метод.
При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: пост и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тези Христови думи ето какво казва Учителя: „Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен нисши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тези същества се наричат микроби. За освобождаване на човека от тези същества Христос казва, че това може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града и го разрушава. За тези войници Христос казва: „Този род не може да излезе освен с пост и молитва." Какво представлява молитвата? Тя представлява връзката на човешката душа с Първичната причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската. Щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи." (Виж „Делата Божии" от Учителя, стр. 60-61)
Двата метода - външният и вътрешният - трябва да се съчетаят. За да се види как трябва да стане това, Учителя дава пример, като посочва как трябва да се лекува чумата: „Чумата, от която хората се плашат, се лекува с гореща вода. Болният от чума трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по една чаша гореща вода. Като пие водата, серумът на кръвта, който служи за храна на микробите, се разрежда и те постепенно престават да се размножават. През време на болестта никаква храна не трябва да се употребява. При тази болест се явява апатия, но будното съзнание я преодолява. Връзката на човека с Бога представлява силна, динамична мисъл, която се отразява върху микробите като една елек- трична светкавица. Така, атакувани от две страни, чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават и се отстраняват. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат вън от организма. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури. (Виж „Делата Божии", стр. 61)
Ето какво казва д-р Алекси Карел в „Човекът - неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр. 177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гноящи рани, лупус, рак и др. и пр... Процесът на излекуването се различава малко при различните индивиди. Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тези факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните влияния. Те ни откриват един нов свят."
Под молитва тук се разбира методът за повишаване на трептенията. По друг начин казано, вътрешният метод се състои в събуждане на скритите сили на Духа чрез един душевен подем, чрез вътрешно озарение. Болният трябва да дойде до едно състояние на мир и радост, на всеобемаща любов, на светлина - състояние на хармония и красота! Всичко да люби и на всичко да се радва! Това именно е онова молитвено състояние, което лекува!
Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарност за всичко: благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе, облаците, планините - във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото!
Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили дотогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра! Тогава той ще бъде възприемчив към вълната на божествения живот, който слиза отгоре. Тогава трептенията му са така повишени, че никакви бавни трептения с дълги вълни, каквито са тези на болестта, не могат да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човека, който я приближава до струята на водопада, слизащ от 100 м. височина.
Материалът е препечатан от сп. „Житно зърно" бр.4/1942 г.
Господи, Ти си източник на живота! Изпрати в мен животворната Си Сила - Духа, да ми излекува ума, сърцето, духа, душата, волята и тялото. Да ме излекува от всички физически и психически болести и страдания. Да ме дари със здраве, сила и живот, с младост и красота; да развие в мен дарби и способности, за да мога да живея, да се уча и да Ти служа!
Амин.
Молитва за изцеление
Господи, помогни ми в този те жък час да се освободя от болестта, за да Ти служа с радост. Искам да посветя живота си на служене на Любовта, на изпълнението на Твоята воля.
Амин.