Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА
Габрово, 27.ІІ.1904 г.
Л. С. М. Казакова,
Пристигнах благополучно. Установих се в хотел „Паскалев”. Ако дойдат някои писма, препратете ги. Поздравете Марийка, Юрдана и г-н Бъчваров, и другите приятели. Надявам се да имате сполука с приятелската среща в петък вечерта. Ще ви помогна и аз в усилията.
Със сърдечен поздрав.
П.К.Дънов.
Габрово, З.ІІІ.1904.г.
Люб. сестро М.Казакова,
Писмото Ви получих. Съобщете на брат Пеню, че К.П.Стамов няма нужда да ходи в София. Той трябва да потърпи още. Аз зная как стои тази работа. Вие не трябва да излизате от къщата. Четете Добрата молитва в Призванието всяка сутрин и вечер и всичко ще се изправи. Трябва да опитате нейното влияние.
Брат Тодоровият въпрос, той е решен отгоре. Ако остане сега да се решава, той никога няма да се реши. Бъдете спокойни, Господ отдавна е решил това, което е добро.
Нека да уповаваме на Господа и на добрия Негов Дух, Който ни е дал за ръководител, и да се съветваме с Него за всичко, което желаем да вършим. Господ все ще ни покаже добрия път. Има деликатни работи в живота. И Господ иска да бъдем внимателни. Да ходим с вяра и търпение в Господа. Той е най-добрият наш приятел, на Когото можем да разчитаме винаги.
Поздравете г-жа Недялкова и г-н майор Недялков, сестрите Досеви и г-ца Иванова. А така също и Марийка, и Юрдана, и дома на г-н Дойнов. Имайте вяра, за да мога да Ви помагам. Аз всичко мога да направя за вази, стига да не се колебаете. Ще Ви изпроводя добрите Господни духове, моите приятели, да Ви помагат, да Ви упътват, да Ви учат, за да укрепвате. Колко добри неща е казал Господ за Вази и за всинца Ви. Този, Който Ви обича, Който Ви съчувствува и споделя всичко добро и зло с Вази. Радвайте се, веселете се, пейте и бъдете бодри духом, изпълнени с всяка надежда, с всяка благост, защото това е Божията воля. В тоя свят животът си има своите полети и своите слизания. Възлизания нагоре и слизане надолу. Има радост, има и скръб. В много неща може да се разочароваме. Нека да бъдем щастливи в нещастията си и щастието ни никой няма да отнеме. Скърбите по Дух ще ни научат да разбираме по-дълбоко смисъла на живота.
Със сърдечен поздрав.
Ваш верен: П.К.Дънов
Чирпан, 20.ІІІ.1904 г.
Люб. сест. М. Казакова,
Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15-того аз потеглих от Габрово за през Балкана. Времето беше облачно. Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола. Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази. Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем.
Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си поотпочинахме и си закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро замина за невидимия свят. На 17 след пладне тръгнахме за това място, гдето се намирам сега. Тук ще се бавя малко. Ако ми пишите, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен. Мисля да се спра там, гдето има да уреждам някои и други работи.
Надявам се всички да сте добре и да имате ръководството и благостта на Бога.
В Габрово преминахме добре. Градът е доволно жив. Има доволно лица, които се интересуват в духовния свят.
Колко са велики Божиите пътища. Те са неизследими. Имайте бодрост на Духа, бъдете весели. Ходете с търпение и очаквайте великите Господни благословения. Не давайте място на лошите скитающи се мисли. Те нямат нищо общо с Вашата душа. Те са бури, те са разни облаци, както в природата, които ще си отлетят, както са дошли.
Поздрави Юрданка и Марийка нарочно.
Със сърдечни поздрав.
Ваш верен: П.К.Дънов
Сливен, 20.1V.1904г.
Люб. сестро М. Казакова.
Последното Ви писмо от 15-того получих. Всичко, което ми писахте в първото си писмо и във второто, разбрах и схванах. Аз ще се постарая да сторя всичко за вази, само имайте вяра и не се колебайте и не давайте място на съмненията. Пребъдвайте в пост и молитва, за да се усилят духовете ви. Има много неща, които трябва да се научат от опит. Нека Вярата, Надеждата, Любовта да пълнят вашите сърца. Вашият Небесен Баща знае вашите нужди и Той ще извърши всичко на времето си. Неговият благ Дух ще ви ръководи. Аз съм взел мерки да възбраня на всички лоши влияния да Ви не спъват и ще ви заобиколя с Името Господне, за да бъдете в безопасност от измамите на лукавите. Имайте вяра непоколебима, защото само тогава невъзможните неща стават възможни. Небето и всичките светли духове са на ваша страна.
Като приемете настоящето ми писмо, пишете ми да зная как отива вашето дело там и има ли още нещо да Ви безпокои. Аз имам още малко работа тук да досвърша и тогава ще видя какво е желанието на Духа Господен и Неговата блага Воля. Ако е много потребно моето идване при вази, то Господ ще ме изпрати. Духом засега аз съм с вази и споделям всичко. Поздрави от мене г-жа Недялкова и майор Недялков. Сестрите Досеви и Ел. и В. Иванови. Ходете всички в чистотата на Вярата, в чистотата на надеждата и в чистотата на Любовта - избора на всички добрини, която въздига и освещава всичките человешки души. Желайте тая чиста Любов на небето, която изпъжда вън всякой страх. Бъдете готови да понесете всичко за Христа, тъй както и Той е понесъл за вас поругания, биения, присмехи и смърт. Вам ви подобава да бъдете като Него.
Имате поздрав от всички тук В Господа. Поздравлява Ви и д-рът.
Засега Вие имате такива добри изявления на Благия Дух Господен. Пазете се да Го не огорчите в нещо. Постъпвайте според Неговите упътвания и краят на всичко ще е добър. Бог сега изпитва само отчасти малко вашата вяра и ако се окажете готови, ще ви даде още повече. В Любовта няма страх. В Любовта няма противоречия. В Любовта има сила, има подем на человешкия Дух.
Ваш верен: П.К.Дънов
Варна, 8.VІ.1904г.
ул. Дунав 244.
Люб. сест. М. Казакова,
Надявам се писмото ми да Ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно занята. Но, разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили.
Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина изпомежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите доколко Духът е проникнал сърцата на Вашите съотечественици. Само времето ще покаже доброто семе. Разбира се, всякъде ще се намерят и плевели помежду пшеницата, но те се познават.
Сега на Вас искам да ви препоръчам да стоите близо до Господа, Който е страдал за вашата Душа. Каквото и да става, каквито и съблазни да идват, знайте, че Господ е верен и в Него няма измяна. Проверявайте, изпитвайте духовете. Когато Господният Дух говори, има мир, има радост, има подем и общо усилване. И Любовта е чиста и безкористна. Може да Ви се случат някои мъчнотии, но те ще бъдат само носители на Божията благост. При другото, бъдете всички усърдни, търпеливи и благи духом. Защото този род, казва Христос, се не побеждава, освен с пост и молитва. Не се бойте. Вашите медиуми постепенно ще се усъвършенствуват и пречистят. Само нека възлагат упованието си горе. Нека търсят първо Царството Божие и всичко друго ще им се приложи. Бързането и колебанието нищо не принася. То са вечните неща, които нас ни интересуват. То е Божията Любов, която ние възприемаме. Трябва да се научим да обичаме Господа. В тази обич има смисъл на живота. Нека да бъдем чистосърдечни, искрени, дълготърпеливи и желающи доброто на всички. И Бог няма да закъснее да ни благослови. Аз зная, Господ е взел всичките мерки, за да ви пази всинца ви от лошите помисли. Радвайте се; Този, Който сега Ви ръководи, е крепък. Господ ви е възлюбил всинца ви; бъдете, прочее, верни на тая Любов. Любовта дълготърпи, благосклонна е и на Всичко хваща вяра, и на всичко се надее. А това всичко е Бог.
Поздравете всички приятели: г-н и г-жа М. Недялкови, госпожиците Досеви и г-жа Иванова, а най-после и Вази.
Приемете моя сърдечен поздрав.
Ваш верен: П.К.Дънов
Варна, 9. VII. 1904 г.
Люб. С. М. Казакова,
Последното Ви отворено писмо получих. Надявам се да сте получили ръкописа, който Киров Ви изпрати. Нашите приятели в Русе много доволни останали от Вашето посещение. Сега остава само да посетите Сливен и вярвам, там ще намерите почва. Д-р Миркович много желае това.
Писал ли Ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които, види се, отвсякъде наведнаж се струпаха. Той имаше да Ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез Вашето познанство с г-н Добреви не би се направило нещо да му се поолекчи съдбата чрез ходатайство.
Поздрави всички наши добри приятели.
Със Сър. Поз.: П.К.Дънов
София, 2.ІХ.1904г.
Люб. сестро М. Казакова,
Последното Ви писмо получих. Радвам се, че Вие успявате там в Търново. Това е и най-добро. Преди няколко време писах на Г-н Недялкова писмо.
Аз пак повтарям: Господ, Вашият Добър Приятел, знае Вашите нужди. Той ще изкара всичко на добро. Има много препятствия и мъчнотии, това ми е известно. Лошите и лукавите не седят празни, те работят усърдно. Но всичко вкупом изпълнява върховния Божествен план. План, при който се приближават при Него избраните Му. Нека се вълнува морето, докато е Христос на кораба, не бой се. Вълните на тоя свят не могат да Ви сторят зло. В ежедневното си общение с Господа постепенно ще се проникнете от Неговата благост. И ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение. Може по някой път, приковани от мъчнотиите, да викате „Защо Си ме оставил?”, но то са моменти. Това е опитността на Твоя Спасител. Пред Моите очи нито един от вас не е забравен. Небето на всички ви Желае добрини. Молете се на Господа да праща повече работници.
Писал ли Ви е Тодор?
Адресът ми засега е Книжарница „Голов”.
Поздрав на всички.
Ваш верен: П.К.Дънов
Варна, 10.ІХ.1904г.
Любез. сестро М. Казакова,
Писмото Ви от 4-ти т.м. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен. Това е най-важното. Другите неща са от второстепенен характер. Зная, че всеки един живот има свои неприятности, но те са необходими. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си.” Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини. Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да Видим, зад тъмните облаци че стои Господ и направлява живота ни. Мен много пъти ми е жал, когато виждам да страдат някои безполезно. Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно. Те сами можеха да оставят половината от тоя товар и за другата половина Господ ще се погрижи.
Кажете на сестра Недялкова да има търпение. Доброто, което Господ готви за нея, тя не го разбира още. Но времето ще хвърли виделина. Син и трябва да мине под дисциплина. По-добре сега, отколкото после. От него може да излезе и много добър момък, и много лош. По-добре злото да се предотврати в началото. Ако тя би виждала бъдещето, тя би се радвала за това, което сега изпитва. Господ от нея иска малко жертви и те ще бъдат благословени за децата и. Нека се попита вътрешно: Господи, какво искаш? И отговор ще и се даде.
Положете вярата за основа и всичко може да се съгради. Вяра, сестри, вяра и всичко ще излезе на добър край. Вложете дълбоко тая мисъл в сърцето си. Изпитвайте какво е благоугодно Богу. А когато Господ ви е ръководител и защитник, няма от кого да се плашите. Търпение, само тогава ще можем да изправим злото и да дадем място на доброто. Да се въздигне една душа, да се облагороди едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа. Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство.
От моя страна, аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждата си. Преданост трябва към Господа. Сега бъдете всички весели и радостни, помагайте си, насърчавайте се, укрепявайте се. Ходете сдружено духом. Жертвайте всичко, което можете, за да се всели Господ помежду ви и да ви направи сила и мощ.
Приемете всинца моя искрен поздрав.
Ваш верен: П.К.Дънов
Варна, 14.ІХ.1904г.
Любезна сестро М. Казакова,
Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре да го напишете на руски. Данните, които Ви трябваха, вече сте ги получили. Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в гореказания броненосец. АКО РУСИЯ СЕ ОКАЖЕ ДА ИМА ВЯРА И ПОСЛУШАНИЕ, ЩЕ Й СЕ ДАДЕ ПОМОЩ ОТГОРЕ И БОГ ЩЕ ПРЕОБЪРНЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ЗА ДОБРОТО И БЛАГОТО НА РУСИЯ И ЦЯЛОТО СЛАВЯНСТВО. АКО СЕ ПОДВОУМИ, ВРЕМЕТО ЩЕ Я НАУЧИ И ГОСПОД СЪС СВОЯ ОСТЕН ЩЕ Я ВРАЗУМИ. Лошата черта у славяните е нехайството и непослушанието. Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на ВОЛЯТА БОЖИЯ? Мен ми е известно какъв ще бъде краят. Но да бъде Господ благословен. Моята сила е в Него. Най-после ще турим юзда на всички и ще ги научим да ходят благообразно и тогава аз ще се върна, откъдето съм дошъл. И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже? Това е най-доброто, че жетвата е започнала, краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло. Но в това седи спасението на света и неговото избавление. И когато затръби Седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната.
Същи
Горното писмо е написано във връзка с друго, пристигнало около седмица преди това в Търново от Варна, от бащата на г-н Дънов, свещ. Константин Дъновски:
Варна, 6.09.1904 г.
Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова.
Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот.
На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М. Димитрий в Солун биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод. Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден!” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса.
На вторий въпрос — за църквата във Варна. В 1860 г. дойде някой си Рачински за консул в гр.Варна, който направи обиколка по селата, запозна се и с мен. От разговор на разговор , аз тъй, като на шега му загатнах, че в морето на местността между монастирите св. Димитър и св. Константин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари та отидоха на казаното място и извадиха камбаната, която тежеше 14 пуда**. Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в Солун... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на св. Николая Арх. Епископа Мирликийскаго Чудотвореца, в дома на Залъмоолу, дето живееше и сам.
Третий въпрос. Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г. до самия император на Русия, в която му донесох за благословението му от 1747, 1820 и 1854 г. Не получих никакъв отговор.
На четвъртия въпрос. Не зная нищо... Но когато дойде във Варна великият княз с ескадрата, след отпуска на служба ходихме с двамата митрополита Бор. Преславский и Доростоло Червенский в броненосеца „Ростислав” и в църквата на парахода връчих на руския архимандрит, отец Вениамин, копие от Светия Антиминс с препис от оня, който бях дал на Св. Синод и Н.Ц.В.Княза.
Аз съм убеден, че след време ще познаят и Русия, и България онова, което Бог е предопределил за тях. И тогава ще потърсят Истината...
Ваш любящ духовен отец, свещ. Кон. А. Дъновски
* Антиминс (гр.) - църковна обредна тъкан от коприна или лен за освещаване на даровете, с изображение на Христовото погребение (Бел. ред.)
** Пуд (англ.) - руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг. (Бел. ред.)
До края на 1904 г. Учителя изпраща още четири писма до Мария Казакова:
Варна, 20.ІX.1904 г.</i.>
Любезна сестро М. Казакова,
Писмото Ви от 14-того получих. Разбирам Вашето положение. Зная, небето всичко върши за Ваше добро. Господ Ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до Вази. Морето, това е вълнующият се живот на тоя свят. Той Ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и Вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за Вашето повдигане и усъвършенствуване.
Що казва Учителят? - „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди и Аз ще умоля Отца да Ви даде друг Утешител, който да пребъде във Вас завинаги.” Да имаме прямо съобщение с Господа, трябва да имаме чисти сърца и благ Дух, а това е стремежът на душата - да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ Ви учи и не се безпокойте. Животът е скрит в Него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище, този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота, който страда, придобива благостта Божия. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за подвизанието на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни на душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не седи във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепост е Духът Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В Него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясното Небе, украсено със своите хубости, и влагата на живота ще пада всяка заран и вечер в твоята душа и там те растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята Душа със Своите милости. Слушай постоянно Неговия глас, изпълнявай Волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай Любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му - като облекло и Правдата Му - като дреха.
Моето желание е всички вий там В Търново да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на Духа. Това е желанието на вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви. Колко Велика е Неговата грижливост и благост! Имайте упование в Него и няма да бъдете лишени от нищо добро. Вашите нужди, Вашите желания Всички са взети предвид. Не бързайте, с бързане нищо не става. Изисква се постоянство в работата. Помнете, че многото желания изтощават душата. Той е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти развалят качеството им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите духовни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви очакват, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота.
Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много - един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният - вода, а ситият - почивка. При другото, зная, Ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без Волята на Вашия Небесен Баща. Ако и вий бъдете верни до край, ще ви се въздаде стократно. Та най-после, вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да Му служи от сърце и с всяка радост и веселие. И когато му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че небето се е разгневило и намръщило нему като някой каприциозен* человек. Това намръщване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик, человека. Ръката по някой път, която се спуща отгоре ви, не е ръка на неприятел, но на Онзи, Който Ви Люби. И знайте, Нему дължите Всичко. Моето желание е Вашият Дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат.
Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е Волята Божия. Гдето се спра, ще ви съобщя.
Поздравете всички приятели. Поздравете Марийка и Юрдана.
Писмото за Русия изпратихте ли го? Оставете си копие.
Със сърдечен поздрав.
Ваш верен: П.К.Дънов
* Каприциозен (арх.) — капризен (Бел. ред.)
<i>София, 11.Х. 1904 г.
Люб. сестро М. Казакова,
Писмото Ви получих. Разбрах Вашето желание. Имайте търпение докато уредя работите. Всичко ще Ви бъде според Вашите добри желания. Домът Господен ще се основе, стига Вашата вяра да бъде твърда и непоколебима. Защото Домът Господен изисква жертви, сърца чисти и смирени. Чистосърдечните ще видят Бога. Каква велика мисъл Ви е казал Господ, че ще Ви се яви сам, ако изпълните Неговата Воля.
Поздравете всички Мои любезни.
Мир Ви давам.
Ваш верен: П.К.Дънов
София, 20.ХІ.1904г
Любез. сестро М. Казакова,
Вашето писмо от 9 т. получих. Благодаря за обстоятелственото описание. Спасението на българския народ стои в неговото духовно събуждане.
Вий желаете да Ви пиша за някои неща, които стават тук. Това ще извърши за мене Бъчваров. Той ще мине през Търново в сегашната своя обиколка, която ще започне през идущата седмица. Той носи всичко, което е дадено, и ще Ви разправи надълго и широко. Дотогава ще имате търпение. Той мина през особен изпит и това му се даде за добро.
Тук приятелите са добре. Работата постепенно расте. Миналата неделя посетих сказката на Ников. Той е добър момък. Преди няколко време ми писа Стойчев. Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов на често се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Миркович е заминал от София по една малка разходка в странство.
Вие ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще Ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след Неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е Вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи; тогава много неща ще ви станат ясни, които с человешки език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва Вашето повдигане. Да познавате Бога, Извора на живота, това е върховната цел на живота. И знайте, Той Ви е говорил по разни начини. Той е във Вас и вън от Вас, видим и невидим. Говорил Ви е и отблизо, и отдалеч. Слушали сте Неговия глас и по-силно, и по-слабо. Господ е Неговото Име. Той Ви се е явявал много пъти, някой път сте Го познавали, някой път не, както учениците в пътя на Емаус.
Уреждането, за което Ви бях говорил, се отнася до политическия вървеж на работите. Гледам да не би тия, които управляват тоя народ, да му осакатят развитието. Трябва да се обуздават злите.
Поздрав на всички. Моите приятели ми съобщават, че Вие вървите добре. И Сърдечни поздрави.
Ваш верен: П.К.Дънов
София, 9.XІІ.1904 г.
Люб.сестро М. Казакова,
Писмото Ви получих, а тъй също и пратената сума. Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро. Всичко в света върви по един строго определен Божествен път. Когато Духът се развива съобразно с тия Божествени начертания отгоре, може да се каже, че повдигането е правилно. Вашите писма явно говорят. Вий сте избрали добрата част, както Мария, която няма да ви се отнеме. Това, което сега придобивате, само в бъдещето ще оцените неговата стойност. Вашият Учител е от ония, който цени доброто. Неговият дар е мощен, Той присъствува навсякъде. Божествената Любов изисква жертви. Тя изисква вяра, тя изисква упование. Аз схващам добре положението на работите. Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за напредването на Царството Божие. Времето не е далеч, когато всички вие ще се озарите отгоре. Господ Ви обича и желае да направи Своето присъствие видимо и осезателно. На вас всинца Ви трябва духовна яснота, прозорливост. И тя ще Ви се придаде с постоянство.
Надявам се Бъчваров да е дошъл. Няма и мнение, той е при Вас.
С поздрав на всички приятели.
Със сърдечен поздрав.
Ваш верен: П.К.Дънов
София, 29.Х11.1904 г.
Любез. сест. М. Казакова,
Писмото Ви от 22-того получих. Прочетох с внимание всичко. Обстановката на работите мен ми е ясна. Този народ трябва да се упътва и ръководи. Църквата трябва да се съвземе и да изпълни своя дълг. Ако тя се окаже вярна на своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме отреденото благословение от Бога. Православната църква на дело трябва да стане православна. Работа трябва засега на всички, а не глупави пеения. Истината е ясна. Тази Истина е Бог. Този, Великият Господ, Който дава живот, здраве, радост, веселие, Който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта. А този Господ не е далеч, Той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа. Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите на този образ ще изпъкнат ясно. Да, Този Божествен образ е Велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всеки человек, всякой служител на този всевелик и Всесилен Бог, Творец на Вселената и Баща на всички твари, и Източник на всички блага. Само Той е достоен за всяка Любов. Към Него всички трябва да се обръщате, към Него трябва да гледат и Него да слушат. Той, винаги Благият, дълготърпеливият, Вселюбящият Господ, Който не презира никого. Той е навсякъде. Той Живее в бащите, майките, сестрите, братята и приятелите, и учители, и служители. Той Живее в душата на бедните, немощните, слабите и огорчените духом. Тях Той постоянно повдига и оживява, и им дава сила и надежда, че Той е, Който ги избавлява. И Този, Праведният Господ, е дошъл да съди и оправя света. И Неговият Дух се тъй носи върху стихийните човешки духове, както едно време върху лицето на неустроената и неоформирана земя. И от този хаос, от това человешко противоречие Той ще произведе един строен и прекрасен свят, пълен с всички добрини и блага. Сърца трябват на хората, добри сърца. Умове, добри умове, мисли чисти; желания бистри и ясни както живата вода.
Светът се движи, светът се колебае, страх и трепет обзема всички. Страх и Любов са несъвместими. Тъй е то: когато человешката душа, человешкото Сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват. Но към Вас Небето се обръща и Ви посочва пътя. Небесните жители, Служителите Божии Ви идат на помощ. Вслушвайте се по-дълбоко в себе си. Слушайте този вътрешен глас на Бога и не бойте се.
Ваш верен: П.К.Дънов