от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.

Приказка за света на сенките

Радостина НЯГОЛОВА

Имало едно време един доста странен свят. В него живеели само сенки. Те се занимавали с много неща - ходели на работа, измисляли разни уреди, живеели в къщи, имали семейства, приятели и много други неща. Тези сенки обаче били много надути. Не виждали нищо, освен това, което искали да видят. Според тях, те били единствените същества в цялата Вселена. Нищо друго не съществувало освен тяхната работа, техните занимания, интереси. Те дори приемали за съществуващи само една част от сенките, защото останалите не им харесвали, а и не ги интересували, тъй като не ги познавали. Така правело всяко едно същество-сянка.

Над този свят обаче имало един друг свят с живи същества, които внимателно наблюдавали света на сенките. В този свят на живи същества имало много светлина. Те живеели само в светлината и всичко било много чисто. Докато гледали света на сенките, живите същества решили, че ще е полезно за сенките да разберат, че съществува светлината, а и не само тя, но на първо време искали поне малко да им осветят пространството долу. А светлината била вълшебна, защото когато осветявала цялото същество отгоре до долу, то ставало живо. Всъщност живите същества много обичали сенките и затова искали и сенките да станат живи като тях.

Така един ден те решили да пратят едно живо същество долу при сенките. Преоблекли го като сенките, за да не се различава много от тях. Пратили го на долния свят, но съвсем малък брой от сенките разбрали, че то не е сянка като тях, а е нещо различно от тях. Обаче тъй като останалите сенки не можели да понасят някой да стои по-високо от тях, решили да го убият и го разпънали на един кръст. Така или иначе, Живото Същество нямало проблеми със Смъртта, както имали сенките, и след три дена възкръснало и отишло отново в другия свят. Това бил първият лъч светлина, който живите същества пуснали в света на сенките и някои от сенките успели да го видят.

Минали векове и полека-лека и останалите сенки започнали да усещат, че има някаква светлина. Живите същества решили да пратят още едно същество долу на земята, за да им пусне още светлина. Отново го замаскирали добре - външно да прилича на сенките, и то слязло долу. Около него се образувала група от сенки, които разпознали, че това същество също като предишното е съставено от жива светлина. Това същество казало на сенките, че истинската реалност е живата и светеща реалност. Казало им за другите светещи същества и за това колко много обичат сенките, като свои братя и казало също, че е време и сенките да погледнат светещите същества и да ги заобичат. Разбира се, сенките не можели да обичат, докато не пуснат в себе си вълшебната жива светлина. Така дошло време, и това същество се върнало при живите светещи същества от другия свят. Сенките обаче вече започнали да искат тази светлина, да я чувстват много близка, да усещат, че тя ги обича и да искат да отворят сърцата си, за да я обичат и те. Искали да се срещнат със своите братя - живите същества и да усетят вълшебния живот, който протичал в светлината, насищаща техния свят. Така, като се стремели нагоре, отворила се една врата между двата свята. Сенките били открили светещ ключ в една купчина с боклуци и го взели. Тъй като този ключ бил направен от същата вълшебна светлина, той отключил вратата, без сенките да знаят как е станало това. Те само видели, че вече има такава отворена врата. Някои от тях се промушили през вратата, но понеже не били изцяло светещи, а все още били сенки, полека-лека те се изхлузили пак надолу. Но много искали да се качат! Тогава те разбрали, че от светлината, която са донесли в техния свят двете живи същества, се е родило светещо същество във всяка една от тях. Те обаче още носели дрехите на сенките. Разбрали, че с тези дрехи не могат да минат през вратата и решили да ги съблекат. Това събличане било безкрайно болезнено, защото дрехите им били тяхна външна същност. Те буквално трябвало да свалят кожата от себе си, да я дерат, да я късат, за да може да свалят дрехата на сянка и тогава да остане тяхното новородено живо, светещо същество.

В този процес сенките разбрали, че не могат да преминават през вратата поединично. Те трябвало да действат заедно, защото това било нещо естествено за света на живите същества и основен принцип там. Трябвало да се научат да обичат всички останали сенки, така както започнали да обичат живите същества, защото само така вълшебната жива светлина можела да ги освети, да мине през тях и да стане материал за новите им живи тела. Още много неща трябвало да научат и да приемат сенките. Трябвало да приемат, че техният свят е бил в сянка, че те самите са сенки, че не познават любовта, че не знаят още какво е да са живи.

Така заварих положението, така ви го разказах. Дали ще успеят сенките да се преобразуват в светещи същества и дали ще успеят да минат през вратата? Как мислите? Същото се питат и светещите им братя - живите същества.