Разлика между версии на „Пробни страдания“

Текуща версия към 09:46, 19 юни 2011

Беседи

Рилски беседи, Съборно слово - 1935 - 1936 г.

КНИГА: Царският път на душата

Пробни страдания

В двете прочетени глави от Йеремия 9 гл. и от Йоан 18 гл., виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Иеремия е човек от Стария Завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва, какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил на времето си, се отнася и до сегашната епоха.

Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници. Те Му казваха: Ние не се нуждаем от такъв човек. Значи, каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: От нине няма да ме видите, докато не кажете "Благословен Онзи, Който иде в името Господне!" Две хиляди години вече, как евреите носят последствията на своята грешка.

Ще кажете, може би, че евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са Го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петра: видят нож и защищават истината. Истината с нож не се защищава. При това, Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос казва на Петра: "Сложи ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира". Действително, с един нож или с много ножове, война не става. Не е война това да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа. Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с любовта не могат да воюват. Със старото оръжие – езикът, всички могат да воюват. С новото оръжие – любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно, и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг. Вие се чудите, какво ще правите като млъкнете, като престанете да мушкате с езика си. Това казват добрите хора, а не лошите. Що се отнася до лошите, за тях дума не става. Добрите хора са много своенравни. По-своенравни от тях няма. И праведните даже са своенравни.

Какво се разбира под своенравие? Кой човек е своенравен? Срещате един човек облечен с чиста, бяла копринена дреха. По невнимание вие заливате дрехата му с мастило. Като види дрехата си нацапана, той погледне към вас и веднага сърцето му мръдва. Той е недоволен, че дрехата му е нацапана. Външно може да се представи, че е спокоен, че не се тревожи, но сърцето му е мръднало вече. Мръдването на сърцето говори за човешкото своенравие. Какво трябваше да направи този човек или как трябваше да постъпи? Като погледне към нацапаната си дреха, той трябваше да си помисли, колко пъти в живота си е цапал дрехата на праведния, на светията. Щом е така, въз основа на същия закон и неговата дреха ще цапат. Защо се тревожи тогава? Той се тревожи, защото се смущава от мнението на другите да не се изложи пред тях, да не кажат за него, че е нечист, невнимателен към себе си. Такова нещо е своенравието.

Следователно, пазете се от лошите хора, от престъпниците. Пазете се и от своенравните, сърцето на които е в състояние да мръдне само за едно петно на тяхната дреха.

Като говоря по този начин, мнозина ще се почувстват засегнати, обидени. – Не, аз никого не осъждам, никого не засягам, говоря принципално. Когато Христос се обръщаше към народа с думите "книжници, фарисеи, лицемери", Той нямаше предвид известни личности. Той говореше принципално. Ние не се интересуваме от погрешките на хората. Да изнасяме погрешките на хората, това не е придобивка за нас. Ние нищо не печелим от техните погрешки. Да изнасяш погрешките на хората, то е все едно да им правиш операция, като хирург-лекар. При тази операция лекарят все ще оцапа ръцете си. Ако сте хирург в света, за една операция ще ви дадат поне четири-пет хиляди лева и ще ви благодарят, че сте помогнали на болния. Ако като светия направите операция на някой грешник, не само, че няма да ви благодарят не само че пет пари няма да ви дадат, но отгоре на това ще ви наругаят, че не знаете да оперирате. Това са според мене, своенравните светии в света. Сегашните светии на които хората служат, са своенравните хора в света.

Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни. Първите имат високо мнение за себе си, искат да минат пред другите за свети, за чисти хора. Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания. Вторите светии са тия на любовта. Външно те са просто облечени, минават за обикновени хора; никой не подозира, какви богатства крият в себе си. Отдето минат, на всички помагат. Тези светии могат да бъдат майка, баща, дъщеря, син, слуга, господар, учител или ученик. Навсякъде можете да срещнете тези светии. Те са идеални работници на Божествената нива. Те са достоен пример за подражаване: работят неуморно, без да говорят за онова което вършат.

Съвременните хора прекарват големи разочарования, считат се нещастни, че не са постигнали онова, което са желали. Проследете историята на великите хора и вижте, кой от тях е постигнал това, което е очаквал. Докато е бил жив, той е бил гонен, преследван, хулен, но като умре, поставят паметник на гроба му и пишат: Тук почива еди-кой си велик човек! Като намерят произведенията му, започват да ги издават и да печелят в негово име. Докато е бил на земята, Ботев е бил гонен, преследван и най-после в ранната си възраст, бил убит. След смъртта му започват да пишат книги за неговите заслуги към България; и днес още честват паметта му. Какво ще помогне Ботев на българския народ със своето геройство? Или, какво е помогнал пророк Йеремия със своите предсказания към израилския народ? Нищо не са помогнали. Пророкът се обръща към израилския народ с думите: Пътят, по който вървите, не е прав, не ви очаква добро. Ако искате да се избавите от злото което ви следва, трябва да напуснете греховете си, трябва да водите добър живот. И Христос казваше на евреите: Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството.

Христос казва, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът – своята катедра. Какво по-голямо противоречие от това, да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един, или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: "Дигни кръста си и ела ме последвай!" Обаче, с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата "кръст" Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света.

Трябва ли да плачете, че яйцето се е счупило и пилето излязло вън от черупката си? Трябва ли да плачете, че скъпоценният камък се е пожертвал за човека? Защо ще плачете за дъщерята, която спасява баща си? Защо ще плачете за сина, който спасява майка си? Защо ще плачете за слугата, който се жертва за господаря си? Или защо ще плачете за професора, който се жертва за науката? Всичко онова за което хората плачат е преходно. От реда и порядъка в който сега живеем, нищо няма да остане. Сегашният живот е предисловие на новия живот, който иде. Съвременният живот е подобен на този на яйцето. Хората няма да останат вечно в кошниците. Един ден ще ги извадят от кошницата и ще ги турят под квачката. След известно време квачката ще ги излюпи и от тях ще излязат пиленца, които ще влязат в новите условия на живота. Ако квачката не излюпи яйцата, князът на този свят ще дойде, ще ги чукне, ще ги тури в тигана и с малко масло ще ги опържи. Сериозен и красив е животът. Не гледайте на него повърхностно. Всички хора преди вас са минали през изпитания и вие ще минете. Няма човек на земята, който да не е минал и да не мине през страдания. Всеки ще мине през специфични страдания на определеното за него време.

Хората се страхуват да напуснат земята, защото не знаят, какво ще стане с тях. Какво ще стане с говедото, ако напусне своята среда и влезе между хората? Ще изгуби ли говедото нещо? Говедото ще изгуби рогата и копитата си, но за сметка на това ще получи друго нещо, по-хубаво, по-ценно. Какво ще изгуби човек ако напусне своята среда и влезе между ангелите? Човек ще изгуби лошия си език, а ще спечели нещо хубаво, ценно. За този език Христос казва: "Тури ножа в ножницата си!" С този език нищо не можете да направите. С този език повече ще озлобите хората, отколкото да ги изправите. И Христос имаше нож, но Той не го извади срещу римските войници, както Петър направи. Той ги запита: Кого търсите? Ако мене търсите, ето ме! Аз ще ви дам каквото искате, но пуснете другите на свобода.

Когато говоря за Христа в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място, обаче, поставям търпението с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. Обаче, тия войници впоследствие станаха най-добрите работници за Христовото учение.

Сега да оставим настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е, какво представя търпението. Ако в най-големите мъчнотии и страдания, човек не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер. Христос сам носи кръста си до едно място и после Го заковаха на същия кръст. Той има сила да се обърне към майка си и да – каже, че има кой да я гледа. После се обърна към един от учениците си, на когото каза да гледа майка Му, да се грижи за нея така, както Той би се грижил. Какъв по-велик човек ще намерите от закования на кръста преди две хиляди години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши с Него? През всичкото време Той мълча, но когато трябваше да направи добро, макар да беше на кръста, помоли да разковат ръцете Му, да направи доброто и после пак да ги заковат. Най-после Христос се обърна към Бога с думите: "Господи, защо си ме оставил?" Той се намери в противоречие: дойде между хората, изпратен от Бога да им проповядва великото учение на живота, но те не Го приеха. Не само, че не Го приеха, но Го подложиха на най-големи хули и поругания след което Го разпнаха. После каза: "Отче, в Твоите ръце предавам духа си". Христос разбра, че само Любовта е в сила да изправи света. Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа си в ръцете на Отца си.

Ако Христос беше хулен, подиграван, гонен и разпнат, мислят ли съвременните християни, че те ще минат по друг път? Те мислят, че ще благуват, ще живеят добре, защото Христос дошъл да спаси хората и се пожертвал за тях. Хората могат да живеят добре, но при условие да изпълняват волята Божия. И Христос каза: "Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил". Казваме, че любовта ще оправи света. Преди да дойде любовта, обаче, Мойсеевият закон ще дойде. Хората ще минат първо през големи изпитания и страдания; и върху тях ще дойдат такива мъчения, каквито те никога не са мислили. Няма да има страдание, което да не изпитат. След това ще дойде Божието благословение. С него заедно ще дойде законът на любовта. Първо ще дойде орачът със своето рало да разоре земята. Всички непотребни треви, плевели ще се изкоренят, неблагородните ще се облагородят – старата култура ще се преработи. Когато всичко бъде готово, ще дойде сеячът, ще хвърли новото семе върху разораната, пречистена земя, ще я оглади отгоре и ще очаква посятото да поникне, да израсте, да цъфне и богат плод да даде.

Съвременните хора се страхуват, когато чуят да се говори, че старото ще се разруши. Старото трябва да се разруши! Ако старото не се разруши, новото не може да дойде. Житото не може да поникне, докато не извадите тросъка от нивата. Тросъкът трябва де се извади. Иначе, той няма да позволи на житото да поникне. Щом тросъкът се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго – 60 и трето – 100. Приложете същия закон и към себе си. Впрегнете три чифта волове в плуга си за да разорете вашата целина. Щом изорете добре земята и извадите от нея всичкия тросък, посейте тогава новото семе. За това се изисква търпение. Вие очаквате света да се оправи, но не знаете, отде и как ще дойде това изправяне. Светът ще се изправи с мълчание. Ще мълчите, ще търпите като Христа на кръста. Ще ви бият, ще ви хулят, но вие ще търпите. Когато издържите изпита си, любовта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единственият път, по който светът ще се оправи.

Следователно, който иска да придобие любовта, той трябва да мине през най-големи изпитания и страдания. Ако не може да мине през големите страдания, той не може да мине и през любовта. Никой не може да опита любовта, докато не опита страданията. Страданията предшестват любовта. Когато син казва, че обича баща си, той се лъже. Синът обича истински баща си, само след като бащата замине за онзи свят. Някоя жена казва, че обича мъжа си. Колко обича мъжа си, тази жена ще познае, едва след като той замине за другия свят. Тогава тя ще си спомня за неговата добрина, ще изнася добрите му качества, ще мисли за него. Същото може да се каже и за мъжа. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира, какво нещо е загубил. Докато са заедно в семейството или в едно общество, хората не се обичат. Щом замине един от тях, всички започват да го обичат. Когато Христос беше на земята, хората не Го обичаха, искаха да се освободят от Него. Щом напусна земята, те започнаха да Го обичат, да следват Неговия път.

Като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи, а не като външни форми. Ако ги разглеждате като външни форми, вие ще се заблудите. Мнозина казват, че човек не трябва да се жени. Не е въпрос в женитбата. Ако човек каже, че не трябва да се жени, тогава не трябва и да се ражда. – Не, човек трябва да се роди, за да опита страданието. Раждането е ограничаване на човешката душа. Като умре, човек ще опита радостта. Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята да се въплъти, за да заживее ограничен човешки живот. В това ограничаване човек минава през страдания. Щом мине през страдания, ще мине и през любовта. Тогава само душата ще се върне в небето да опита пълната радост. Не можете да опитате любовта, докато не сте опитали страданието.

Като се натъкват на големи страдания, хората изпадат в противоречие и питат, защо светът е създаден така. Не може ли да се живее без страдания? Аз никога не си задавам този въпрос, защото зная, че страданията предшестват любовта. Зад всяко страдание седи любовта като тил. Обаче, обратното не може да се каже. По никой начин не можем да кажем, че зад любовта седи страданието. Зад страданието има любов, но зад любовта няма страдание. Когато изпитвате първо любов, а после страдание, това не е любов. Който изпитва първо любов, а после страдание, той е на крив път. Той е направил някаква грешка в преценката на нещата, вследствие на което взел страданието за любов. Когато човек преживее първо страдания, а после, като резултат на тях дойде любовта, той е на прав път. Който не е прекарал никакви страдания, той не може да намери любовта. Който е минал през страдания, той ще намери любовта – най-голямото богатство на света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери голямото богатство в света. В това богатство се крие силата на човека. Като придобие любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние да устоява на всички бури, на всички изпитания и препятствия. Ако такъв човек извади своя нож, той не го връща назад в ножницата си като Петър.

Когато Петър извади ножа си, Христос му каза: "Скрий ножа в ножницата си!" Петър не беше минал още през страдания, не беше придобил любовта, а бързаше да вади нож срещу неприятеля си. Само онзи има право да вади ножа си, който е придобил любовта. Когато такъв човек извади ножа си, всичките му неприятели се разбягват. Днес Христос е извадил най-големия си нож и наляво – надясно мушка всеки, който не Го слуша. Не мислете, че Христос е слаб, мекушав. Той спира всеки, когото срещне и го пита: Ще вървиш ли в Божия път? – Няма да вървя. – Щом няма да вървиш, ето, ще видиш какво ще стане с тебе – мушне го с ножа си и продължи. Срещне втори и него пита: Ще вървиш ли в Божия път? – Ще вървя. – Извади ножа си и тръгни след мене. И вие, извадете ножовете си и мушкайте, когото срещнете. Мушкайте, но не с езика си, а с любовта. Като мушнете някого със своя нов нож – ножът на любовта, гледайте да го повалите на земята без да го осакатите. Важно е да обезоръжите неприятеля си, а не да го осакатите. Така се воюва с ножа на любовта. Това значи минаване от смърт в живот.

Какво правят съвременните хора? Като искат да отмъстят на себе си или едни на други, те се осакатяват, убиват, самоубиват и т.н. Ние допущаме само един род самоубийство – с ножа на любовта. Като се самоубие с този нож, човек пада на земята и минава от смърт в живот. Когато любовта мушне човека, той пада на земята, както житното зърно на нивата и влиза в новия живот. Христос казва на Петра: "Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" С тая чаша, именно, Христос намери любовта. Следователно, всички хора трябва да намерят тази чаша за да влязат в закона на любовта. Щом намерят любовта, всеки от тях ще победи своя свят. Когато всеки човек победи своя свят и външният свят ще бъде победен, т.е. оправен.

Като слушат да се говори за страданията, като предвестници на любовта, някои казват: Това е стара философия, ние сме я опитали. – Не, вие не познавате още тази философия. Защо? – Защото донякъде само сте опитали страданията, но нито един от вас не е опитал любовта. Вие не знаете, какво нещо е любовта. Когато минете през страданията, тогава ще чуете първата дума на любовта. Щом чуете гласа на любовта, вие ще станете, ще оживеете и ще възкръснете. Следователно, всички трябва да минете през страданията за да влезете в радостта, в живота на любовта. Казвате: Няма ли някакъв околен път? Няма ли някакво снизхождение за нас? Щом Христос е страдал за изкупление на човечеството, не може ли ние да не страдаме? Не може ли законът да се смекчи малко за нас? – Не, никакво смекчение, никакво снизхождение не може да се направи. Без изключение, всички хора ще минат през страдания. Ние се радваме, че на съвременните хора е дадена вече чашата на страданията. Те трябва да я изпият, защото зад нея седи любовта. Ако не изпият чашата, любовта няма да дойде. Когато потокът на страданията изтече, любовта ще дойде и ще отвори вратата на новия живот. Как ще разберете новия живот, това е ваша работа. Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко. Казвате: Накъде да се молим – на изток, или на запад? Човек може да се моли навсякъде. Ако дойде някой да ви бие и обърне главата ви на изток, накъде ще се молите? На изток ще се молите. Ако обърне главата ви на запад, на север или на юг, ще се молите на тази посока, накъдето е главата ви. От която посока иде страданието, на тази посока ще се молите. Благодарете, че страданието е дошло. То е първият признак, че Благословената ръка работи върху човека да го изправи. За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение. В сравнение с това, което любовта носи, страданието е кратковременно. Казва се, че апостол Павел е проникнал до седмото небе и от това, което е видял там, казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят". Това значи: Око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в любовта.

Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо? – Защото друго нещо са очаквали. И Христовите ученици очакваха Христос да стане цар, а те да заемат видни обществени служби, но не излезе така. Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха. Днес светът се нуждае от силни хора. Преди две хиляди години учениците на Христа се разпръснаха, но ако и днес бягат, срам е за тях. Опасно е сега да се бяга. Който бяга, той ще бъде ранен в гърба. Който върви напред, той ще бъде ранен в гърдите. Ако си ранен в гърдите, ти си герой. Ако си ранен в гърба, ти си страхливец. Къде раниха Христа: в гърба или в гърдите? Христа раниха в гърдите, защото Той вървеше напред. Герой беше Христос! Римските войници Го мушнаха с копието си отпред в ребрата, отдето потече кръв и вода. Много от съвременните християни са ранени в гърба и въпреки това са наградени с Георгьовски кръст за храброст. Не е герой онзи, когото в гърба раняват. Истинският герой трябва да бъде ранен с копие отпред, под лъжичката. Аз не желая да срещам герои, ранени в гърба. Те не са герои. Похвала заслужава онзи, който е ранен в гърдите. Ако видя, че сте ранени в гърба, ще ви кажа: Зад любовта няма скръб, но и любов няма. Следователно, ако искате да бъдете герои, трябва да ви ранят в гърдите, а не в гърба. Сърцата ви трябва да бъдат ранени, а не телата. Който излага на страдания тялото си, а пази сърцето си, той не разбира живота. Който излага на страдания сърцето си, а пази тялото си, той е разбрал живота, той е разбрал Божия път. Това е геройство – да изложиш сърцето си, а да пазиш тялото си.

И тъй, сърцата на всички хора трябва да бъдат ранени. Защо? – Защото грехът е в сърцата. Ако не дойде някой да мушне сърцето на човека, злото няма да излезе навън. През раната на сърцето ще излезе злото и човек ще се освободи от него. Проповедници, учени, писатели, всички казват, че злото се таи в човешкото сърце. Днес човек воюва за сърцето си да го освободи от злото, което се е загнездило в него. За да го освободи, той трябва да мине през големи изпитания и страдания. Страданията са път на освобождаване. Всеки човек неизбежно трябва да мине границата на страданията за да влезе в любовта, да разбере Великия живот. Като знаете това, не се плашете от страданията. Страданията са ръката на Великия, Която ръководи човека. Това е изразено чрез стиха: "Потърсете ме в ден скръбен". Да потърсиш Господа в скръбта си, това не значи, че си слаб. Силен, или слаб, човек трябва да страда. Който страда, той е човек; който не страда, той не е човек. Отличителното качество на човека е страданието. Само човек е способен да страда. Животното се мъчи, а човек страда. Противоположният полюс на страданието е радостта. Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда. Страданието на едного е радост за другиго; радостта на едного е страдание за другиго.

Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост която произтича от любовта. Както и да представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта. Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме. Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието. Много добри хора са минали и минават същия път. Ще кажете, че този път е лош. – Не, този път е труден само в началото. Колкото по-навътре влизате, той става все по-красив и лек.

"Скрий ножа в ножницата си! Чашата, която Отец ми е дал, да я не пия ли?" С други думи казано: Тури страха от страданията настрана! Нека този страх да не те спъва, понеже чрез страданията ти ще намериш истинския път на живота, ще разбереш, какво нещо е да служиш на Великата Любов, която изправя всичко в света. Това се отнася, както за отделния човек, така и за цялото човечество.

Велик и мощен е човекът на любовта, както на небето, така и на земята. С Любовта Божия и на земята Христос извърши чудеса. Когато се намери пред най-големите страдания, Христос каза: "Отче, в Твоите ръце предавам духа си". Това показва, че и в най-страшния момент на живота си, Той не изгуби вяра в Любовта. След това Бог Го въздигна. Христос придоби любовта, което изказа в стиха: "Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята". Той придоби тази власт, след като изпи горчивата чаша.

Всеки човек може да каже: "Даде ми се всяка власт". Кога може да каже така? Само когато изпие горчивата чаша, която Отец му е дал. Като ви се даде тази власт, от какво ще се плашите? Следователно, за да не се плашите, вие трябва да минете през големи мъчнотии и изпитания. Тогава само ще дойде спасението. Тогава ще дойде възкресението на човешката душа. Сега, нека всеки от вас си зададе въпроса, какъв е бил във времето на Христа: ученик или зрител? Само за един от учениците се казва, че е извадил нож. Какво са правили другите в това време? На всички Христови ученици, обаче е казано: "Идете и проповядвайте на света Великото учение на любовта!" Любовта ще покаже на хората новия път по който са минали и минават всички добри хора, за да влязат в Царството Божие. Тогава думите: "Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде" – се осмислят. Ще ви дам следните три изречения.

Единственият път, който води към живота, е любовта.

Единственият път, който води към знанието, е мъдростта.

Единственият път, който води към свободата, е истината.

В пътя на живота ще придобиете любовта. В пътя на знанието ще придобиете мъдростта. В пътя на свободата ще придобиете истината.

Това са три пътища, по които трябва да ходите, за да придобиете любовта, мъдростта и истината.

Сега на вас казвам: Извадете ножовете си! Кой какъвто нож има, да го извади, да се въоръжи! Колко ножа взеха Христовите ученици със себе си? Те взеха два ножа, но единият само употребиха. Всеки да вземе меча си и да мушка, да воюва. С кого? Не със себе си, разбира се, но с неприятеля си. Всеки има неприятели с които трябва да воюва. Бъдете герои, не се показвайте малодушни. Мнозина искат други да воюват заради тях, а те да получат Георгьовски кръст за храброст. – Не, всеки сам ще воюва.

Каквото чухте и разбрахте днес, приложете го, всеки според силите и възможностите си.

Думите: "Аз ще бъда с вас до скончанието на века" – да не останат за вас празни. Имайте вяра във Великия, в Неговата Любов. Знайте, че не воювате вие, а Бог, Който е във вас.

18 август, 5 ч.с.