от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.

ПРОЕКТЪТ ЗА СЕДЕМТЕ ЕКСПЕРИМЕНТА

Статия, публикувана в сп. Нетуърк, 56/1995г. (отпечатваме раздела от статията, занимаващ се с установяване на телепатия у животните)

Рупърт Шелдрейк

В своя проект аз предлагам седем начина, по които емпирични доказателства могат да разкрият пред нас един научен подход към реалността, който ни отвежда отвъд настоящите механистични ограничения. Повечето от тези експерименти могат да бъдат направени от аматьори или студенти и струват по-малко от 20 лири.

Домашни любимци, които предусещат кога собствениците им ще си идват.

Първият експеримент, който предложих, беше за домашни любимци, които познават кога собствениците им ще се връщат вкъщи и той предизвика огромен интерес. Кратка версия на моята статия беше публикувана в Таймс и резултатът беше огромно количество интригуващи писма от читателите. Роберт Матюс беше помолил хората да изпратят подобни истории за своите домашни любимци. Четири седмици по-късно стана ясно, че домашните любимци изненадват своите собственици с някакъв вид шесто чувство. Той получи множество съобщения за кучета и котки, които предусещат връщането на собствениците си без да са имали възможност да уловят това със сетивата си, също и в случаите, когато собствениците са се връщали внезапно, не в обичайното време.

Не само кучета и котки, но също и едно прасе имаше същите способности, както и папагалът на Мисис Сюзън Ролфе от Съттон Никлас, Хертфордшир, който илюстрира трудността да бъде обяснен този феномен с понятията за обичайна сетивна информация. Самбо, нейният папагал имал навика да докладва кога синът й се връща вкъщи.

„Птицата имаше голяма симпатия към големия ни син Роберт. Два или три дни преди той да се прибере от колежа в къщи, Самбо започваше да крещи „Роби". Ние предполагахме, че това се дължи на факта, че тогава името на сина ни беше споменавано в къщи по-често от обичайното. Но след завършването си Роберт замина да работи в Източна Африка. Преди да си дойде в отпуска той понякога ни известяваше, че се връща, но не винаги. Ние обаче винаги знаехме кога ще си дойде, защото няколко дни преди това Самбо започваше да крещи „Роби, Роби".

„Сънди телеграф" ми препращаше писмата, за да мога да направя заключения за своето изследване, което и направих. Помолих също някои хора да поставят прости опити за проследяване на поведението на техните любимци, което те сториха. Например мис Пам Смаат от Рамзбоотом, Ланкашир, която имаше куче Джейти, което оставяше в апартамента на родителите си, когато отсъстваше. От три години родителите й бяха забелязали, че Джейти се качваше на прозореца да чака Пам половин час и повече преди тя да се прибере, дори когато самите те на знаеха,че ще се прибира. Аз помолих Пам да води системни записки с помощта и на родителите си за поведението на Джейти. Оказа се, че в 38 от 44 случая, когато тя е била в друг град, Джейти е предусетил нейното връщане. В повечето случаи се оказа, че Джейти се е качил на прозореца да я чака в момента, когато тя е палела колата си, тръгвайки за в къщи. Например, когато се е връщала от Бъри, отдалечен на 5 мили от дома й, на 10 минути път, Джейти е реагирал с аванс от 10 минути. Когато е била за цял ден в Блякпул, отдалечен на 45 мили, и връщането е било с продължителност час и половина, Джейти е реагирал час и половина преди тя да си дойде. В шест случая Джейти не е реагирал на завръщането й, и в повечето от тях е бил прекомерно зает с кучката на съседите. В осем случая Пам Смаат се е връщала в къщи с такси или чужд транспорт. В шест от тях Джейти е реагирал по обичайния начин на прозореца, а в двата е бил с кучката на съседите.

Тези факти изключват теорията за звука на колата. Има само два начина Джейти да разбере, че Пам се връща - или от родителите й, или от самата Пам, по начин, който напомня телепатия. Дори когато родителите й не са знаели дали ще се прибере - за да изключим възможността с разговорите и очакванията си те да въздействат върху Джейти, Пам се връщаше в случайно време, по метода на „ези-тура" - във всички случаи Джейти се качваше на прозореца да я чака. Аз бях в Рамсботтом за да видя с очите си поведението на Джейти. Докато вече бях у тях и пиех чая си с родителите й, Пам се върна в случайно избрано време. Най-напред Джейти застана на прозореца, махайки опашка и след 10 минути Пам се върна. Тя беше напуснала дома на приятелите си в Бъри точно по времето, когато кучето се беше изправило на прозореца. Това поведение на кучето беше заснето по-късно и на филм от германската телевизия.

Котки, които отговарят по телефона

Не бях чувал за котки, отговарящи по телефона, докато читатели на „Сънди телеграф" не ми писаха за тях. Заключенията на различни собственици бяха забележително еднакви. Типичното беше, че котките реагираха, когато по телефона се обаждаше лицето, към което бяха особено привързани. Интересното беше, че те реагираха преди телефонната слушалка да бъде вдигната. Те игнорираха останалите позвънявания.

Жената на един университетски професор от Уелс беше написала следното за тяхната сензитивна котка:

„Винаги, когато съпругът ми телефонира от университета или от където и да е другаде, котката се спускаше към телефона, и по-точно към слушалката. Тя много пъти успяваше да я снеме и да измяука неколкократно в нея, което добре се чуваше и на другия край, преди някой да успее да я вземе. Когато някой друг телефонираше, не обръщаше внимание."

Получих 12 отделни съобщения за такива котки, но за съжаление с времето повечето от тях са вече умрели. Бих искал да получа още съобщения за котки с такива способности, което би било интересен обект за проучване.

Помолиха ме да набележа някои ръководни бележки за изследване на поведението на животни от местни групи и аз бих много искал да окуража членовете на тези групи в техните наблюдения.

,b>Насоки за изследване на домашни любимци</b>

Въз основа на неформалните проучвания, които правих в Северна Америка, Англия, Ирландия, Холандия, Норвегия, Швейцария, Германия, аз установих, че средно едно от четири кучета и една от осем котки предугаждат връщането на собствениците им в къщи. Ако това е вярно, тогава местните групи от доброволци би трябвало да имат на разположение за изследване стотици или дори хиляди животни, които знаят кога господарите им се връщат в къщи.

Първата стъпка е да се идентифицират местните котки и кучета с такива способности. Може някои от доброволците самите да имат такова животно, други могат да разпитат своите роднини, приятели и колеги. Друг начин е да се заангажират журналистите, които обичат да правят репортажи за животни.

След като се намерят хора, чиито домашни любимци изглежда знаят кога те се връщат в къщи, те трябва да бъдат разпитани за повече детайли. Ако животното реагира десет минути или повече преди завръщането, собствениците трябва да бъдат помолени да водят записки в специални бележници. Във всеки един случай те трябва да записват датата, часа и следните данни:

1) Часът на реакция на животното.

2) Времето, по което собственикът тръгва за дома си и в което се връща.

3) Мястото, от което тръгва и вида транспорт.

4) Дали завръщането му се очаква от човек или хора в дома му.

5) Всякакви други детайли.

В случаите, когато изглежда, че животното действително знае кога собственикът му се връща, хората трябва да бъдат помолени да направят един прост тест.

Първо, да се завръщат в къщи в случайно избрано време за да отстранят ефекта от очакваното завръщане. Това може да бъде направено по метода на хвърляне на „ези-тура".

Аз използвам този метод. В дните, когато може да избира дали да се върне навреме в къщи или да закъснее, собственикът може да хвърли две монети. Получават се следните варианти:

Ези-ези: незабавно връщане Ези-тура: връщане след X минути Тура-ези: връщане след 2 no X минути Тура-тура: връщане след 3 no X минути. Ако и при тези условия животното реагира точно на връщането на собственика, то следва, че неговото поведение не може да бъде обяснено с очакването на собственика в определен час.

Вторият тест е собственикът да се връща понякога с необичйни средства като велосипед, кола на приятел, градски транспорт. Ако животното реагира адекватно, това ще отстрани възможността реакцията да е предизвикана от специфични миризма или шум.

В случаите, когато е ясно, че животното наистина предварително знае, че собственикът му ще се връща, дори в необичайно време или със случаен транспорт, добре е тази реакция да се заснеме на видео. Една камера ще следи поведението на животното, отчитайки или автоматично датата и часа, или като се сложи часовник в обсега й. Друга камера трябва да филмира действията на собственика, отново с автоматично отчитане на времето. Следващ експеримент може да покаже какво се случва, когато собственикът промени решението си да се връща в къщи и закъснее, използвайки метода „ези-тура".

Моля, изпращайте ми вашите резултати, евентуално придружени с видеокасети.