Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
Пътят на доброто
Учителя
Да се прави добро е цяло изкуство, трябва да знаем как да го направим. Тъй, както се учи музиката, тъй се изучава и науката за доброто. Има ред закони, правила и методи, които трябва да се проучат, за да можем да правим добро. Във всеки отделен случай и момент трябва да знаем по кой именно начин да го направим. Има един закон: не можете да направите едно добро два пъти по един и същи начин, защото във всеки момент и случай съвкупността на условията е различна. Затова и всеки човек се ражда при специфични само за него условия и значи не прилича на никого другиго освен на себе си. При все това човек не може да съществува сам за себе си в Битието, а е една част вътре в Цялото.
Хората по естество не са нито добри, нито лоши, но се раждат с възможности да станат добри или лоши. Затова казваме, че правенето на добро е изкуство, чието изучаване изисква обширни познания. От начина на живота си човек става или добър, или лош, това са резултати. А как ще живее човек зависи от неговата мисъл и разбиране. Така че, за да използва възможностите за добро в себе си, човек трябва да работи над себе си. За да стане добър, той дълго време трябва да учи и да работи. А сегашните хора, които имат статична мисъл, вземат доброто и злото като дадени неща.
В новата мисъл, в новата философия на живота се изискват нови разбирания. Сега всички хора умират от старите си разбирания. Докато човек измени своите разбирания, той все ще се намира в трудни положения и противоречия. За човека със старите разбирания животът е тежък и непоносим; за човека с новите разбирания животът е много приятен. Греха, страданията и противоречията хората ги създават със своите стари разбирания и по такъв начин разпиляват и изгубват силата си, и животът им става тежък. Досега хората са искали да станат силни по механичен начин, затова винаги са губели силата си. Силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които той има, в най-слабите негови мисли, най-слабите чувства и най-слабите постъпки - тъй гласи великият закон в света. Онези същества, които са живели преди нас и които достигнаха една висша култура, която сегашният човешки ум не може и да си представи, в един момент си помислиха, че са най-силните, но от този момент започнаха да губят своята сила и сега минават за паднали духове. Причината за тяхното падение е в това: те помислиха, че силата им седи в най-силното. А законът е следният: нещата, които слизат отгоре, са слаби, но като слязат на земята, стават силни. Силните неща в света, които излизат от земята и отиват към Бога, там отслабват; а слабите неща от Бога идват и към земята се засилват. Като казвам да възприемем слабото, разбирам да възприемем онзи принцип, който излиза от Бога и организира нещата. Силното всякога от човека излиза. Това е ново разбиране на живота: така като се разбира, ще почне да се гради в живота. А съвременните хора искат да градят по методите на силата. И какво са постигнали досега? Силата, която придобиват и използват за разрушение, събужда у тях гордостта и надменността, и те дохождат до смешните положения да отричат Бога като основа на живота и да се гордеят със своите „научни“ разбирания. Но това не е никаква наука, защото и животните преди тях не вярваха в Бога, и даже не мислеха за това. Но днес и верующите, и неверующите живеят по един и същи начин. И съвременните верующи да не си мислят, че ще могат да заблудят Бога със своеобразните си вярвания.
Необходимо е разбиране и прилагане на законите на живота, които са израз на Божията воля. И когато говорим за доброто, ние разбираме именно това разбиране и прилагане на тези закони. Доброто за нас е един метод, чрез който можем да добием силата, която искаме в света и чрез която ще се повдигнем. Само по пътя на доброто ще се повдигнем и ще разберем смисъла на живота. Това е практичната страна на живота. Всеки сам трябва да съзнава, че трябва да бъде добър и никой няма право да казва на другите, че трябва да бъдат добри. Аз зная, че всеки може да бъде или добър, или лош, но индиферентен не може да бъде: той трябва да избере или пътя на доброто, или пътя на злото, няма друг избор. Или нагоре, или надолу трябва да вървите; ако се качвате, ще имате един резултат, ако слизате, ще имате друг резултат. Съвременните хора, като не разбират този закон - че посоката на тяхното движение ще определи резултатите, които ще имат - искат като се движат надолу да имат резултатите и постиженията на едно движение нагоре. И затова те казват: трябват ни силни хора, които да оправят света!
Досега все силните управляваха и „оправяха“ света по своему, но светът не се оправя. Александър Македонски, Юлий Цезар, Наполеон не бяха ли все силни хора, които идваха да турят ред и порядък? Аз се чудя как съвременните хора могат да вярват, че един човек ще оправи света. Това е невъзможно. Силните хора дотолкова могат да допринесат за оправянето на света, доколкото са изразители и проводници на една идея, която съществува в природата и има пред вид благото на всички същества. Когато всички приемат тази обединяваща идея, тогава ще се внесе ред и порядък в света. А за това ни трябват слаби хора - не болни, но слаби, тоест такива, които отстъпват идеите на своята личност пред общочовешките идеи, и поставят себе си на втори план, тоест стават служители на идеите за общочовешкото братство, без да искат те да изпъкнат като фактори. Силните хора според нас са болни хора; те изнасят напред идеите на своята личност и заявяват, че те могат да оправят света. Но това са само моментни афектации на тяхната мъничка личност, която се е само- заблудила и си мисли, че е някакъв фактор. Силата на човека седи в неговата разумност, тя прогресивно се увеличава и никога не отслабва, а се развива едновременно и в трите свята. Само по този път на разумността и прогресивното нарастване на силата ни ние можем да се издигнем индивидуално и колективно. А именно това е необходимо, това е великата ни задача в света - да се повдигнем в по-висока степен на развитие. Ние не трябва да чакаме изправлението на целия свят изведнаж, а всеки, като работи за своето индивидуално изправление и издигане, допринася и за общочовешкото повдигне и оправяне. Защото да чакаме да стане оправянето на целия свят, че тогава да се оправим и повдигнем и ние, то би значело или да чакаме някой „силен човек“, който да „оправи“ света, или да чакаме Бог да го оправи по механичен начин. Но нито едното може да стане, нито другото. Нашият свят ще се оправи, когато всички възприемат идеята за всеобщото благоденствие и всеки почне да работи сам за своето повдигане - докато дойде денят, когато милионите хора по цялото земно кълбо, които говорят за тази идея, си подадат братски ръцете и премахнат всички прегради, които са отделяли човек от човека и народ от народа. Тогава ще настъпи денят на общочовешкото братство. Тогава ще влезем във връзка с по-напредналите същества, които също живеят на тази Земя. А сега, както някоиискат да оправят света по пътя на силата, това е чисто механичен път и няма да има очаквания резултат. По пътя на силата винаги се достига до ограничаване на творческата свобода на човека и тогава вместо да се оправя, светът още повече се обърква.
Новата култура ще започне с особеното правене на хляба и с начина на храненето, защото яденето е цяла наука, която досега не е разбрана добре. След яденето иде пиенето на вода, после ще учим правилно да дишаме и да възприемаме светлината. Ако не приложим всички тези неща в живота си, ще почнем да се оплакваме от лошата си съдба. Индуските посветени, които знаят тази дълбока наука, започват с правилното възприемане на храната, водата, въздуха и светлината. И които следват техните школи и научат тези работи, стават адепти, посветени, йоги, а които не ги научат и разберат, стават факири. Мощна сила се крие в храната и науката се състои в това, да знаем как да възприемаме тази храна. Никога не вземайте храна, която ви се дава от престъпник.
За да можем да правим добро, трябва да разбираме великите сили и закони на живота. А няма нищо по-силно от това, да обичаш живота - в себе си и в другите, и във всички същества. И в най-малките същества има известна интелигентност, която е неразделна от живота и която трябва да ни радва. Един ден те ще проявят тази интелигентност.
За да се прояви интелигентността, трябва да се приготвят човешкото тяло, човешкото сърце и човешкия ум. Трябва да знаете как се е ограничавала човешката душа. За това се изискват хиляди години проучване.
Когато започнем да ценим живота на всички същества както своя, ние ще разберем дълбокия вътрешен смисъл на доброто; защото доброто е израз на онази любов, която е основата на живота. За да разберем и оценим доброто като израз на любовта, трябва да бъдем крайно интелигентни. Защото ако срещнете човек, който е готов да се жертва за вас, а вие почнете да се съмнявате дали ви обича, вие причинявате смърт на себе си. Щом се съмнявате в неговата обич, вие се съмнявате в обичта на Бога, защото когато един човек ви обича, тази любов е на Онзи, който ви е дал живота. Съмнението показва, че нямате достатъчно светлина, интелигентност, за да схванете истинското положение на нещата. И тогава се оплаквате от съдбата си. Трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си, но благодарение на невежеството си, той й ро робува. Човек може да стане каквото пожелае - това значи да е господар на съдбата си.
Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. За да изразите тази велика идея, трябва да дадете ход на светлите мисли, да проявят силата си; трябва да дадете ход на благородните желания, да се изпълнят; и всяка разумна постъпка трябва да бъде направена навреме. В това седи силата на новите идеи в сегашния век.
Идва нещо много хубаво в света, каквото никога не е идвало; и туй, което никога не е ставало, сега ще стане. Никоя власт и сила в света не е в състояние да го спре. Но всички трябва да бъдем готови и разумни, за да сме изразители на Божественото в себе си, като му служим. А служенето на Божественото - това е пътя на доброто, за това сме пратени на Земята. И когато се научим да служим, тогава ще бъдем от щастливите хора. Всички трябва да бъдат щастливи. А щастливи могат да бъдат само свободните хора, които са избрали пътя на доброто. И светът днес има нужда от хора, които служат от любов на своите братя и облекчават живота им, като ги учат да живеят разумно; светът няма нужда от управници. Управлението трябва да бъде един вътрешен закон. Който иска да управлява, той трябва да дава от себе си, тоест да служи, а управляваният трябва да взема. Сега е обратното и затова е този хаос в обществения живот. И когато на управлявания му дотегне да взема, ще заеме мястото на управляващия, а управляващият ще заеме мястото на управлявания - ще се разменят, както се сменят денят и нощта.
Този е пътят на доброто и на служенето, който ще изведе човечеството към по-светли хоризонти и към по-щастлив живот, където единственият закон ще бъде любовта и хората ще живеят братски.
Резюме на беседа, държана от Учителя на 22 октомври 1933 г.