СЛУЖЕНЕ
На една сутринна разходка, в разговор, Учителят каза:
– Радостта е много богата. Тя трябва да се обърне на милост. В Радостта вземаш нещо, а в милостта даваш нещо от себе си.
Който не познава жертвата, не разбира още Любовта.
За жертвата важи следният закон: който жертва, всякога жив остава, той расте.
Жертвата подразбира дълбоко познаване на Любовта.
Любовта включва две неща: жертва и разумност.
Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен.
Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш.
Служението седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието.
Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка. Ако го носиш със себе си, ще те оберат. Астралният свят е пълен с крадци, които обират.
Не мислете, че когато някой човек е добър, това е станало за едно прераждане. Не, милиони години е работено върху него, за да стане той добър и да изработи в себе си милосърдие, служене, кротост и пр. Не мислете, че ако някой види милосърден човек и пожелае да стане такъв, ще стане изведнъж. За един живот се придобива много малко.
Мнозина от вас ми казват: „Не зная какво да правя, не ми върви.” Ако съм на ваше място, ще намеря две хубави стомни, ще изляза там, дето се разхождат хората и ще ги черпя с вода. С тези хора ще се сприятелите и ще ви потръгне.
Ние трябва да почнем от малките неща в света. Онзи, който полива едно цвете, може да се обърне към Бога. Той има добро сърце, благороден човек е, той е в правата посока.
Според мен, любовта към хората трябва да се изразява тъй, както изворите, които текат в Природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте как текат изворите. И Любовта на хората, подобно на изворите, трябва да се разнася във вид на дълга, непреривна струя и дето срещне сухо, кораво място, да го смекчи.
Да обичаш другите, значи да работиш за тях. Любовта подразбира работа за другите.