от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

„ПРОХОЖДАНЕТО" НА МАМА

9.09.1943 година – Изгрева – София.



Рисунка 57.png

Днес е неделя. Предният ден мама ми каза, че ще дойдат с татко на беседа, в 10 часа. Видях, че мама влезе сама в салона и седна на един стол. Учителят вече беше започнал беседата си. След молитвата и след като всички изпяхме една песен, отидох при нея и я попитах, къде е татко? Тя ми каза, че тръгнали заедно, но в гората ги срещнал един негов колега, с когото татко тръгнал да се разхожда и оставил мама, сама да дойде на беседата. Тя много се страхувала да мине сама през гората и бързала, молейки се по пътя. След беседата се видяхме и с брат Христо, разправих му всичко и почакахме, да се извърви народът, по стълбата за пред стаята на Учителя, че и ние да се качим горе и да му целунем ръка, а той да ни благослови. След беседа в 10 часа, Учителят много щедро благославя чрез Светия Дух, който говори през него.

Най-после, след като народът се извървя, аз, мама и брат Христо също се изкачихме по стълбата и целунахме светата десница на Учителя. Аз започнах да му разправям, как мама сама е минала гората, но тя ме прекъсна – сама продължи – как непрекъснато се молела и бързала през гората... Учителят я погледна с любов и каза:

– Ти нали знаеш, когато детето е малко, как пълзи по земята – и с краченцата си, и с ръчичките си. Но като поотрасне, то започва да се изправя на краченцата си и се лови с ръчичките си по стената.

Учителят показа с ръцете си:

– Най-напред, ръцете на майка му го подпират, а като заякне още, то вече само стъпва с краченцата си, без чужда помощ. Така, рекох, и ти направи!

Не останахме на обяд, защото масите бяха препълнени, а си слязохме в града.