Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ВИДЕНИЕТО
19.10.1941 година — Изгрева — София.
Днес времето е ветровито. Студено е. Вихрушка от пожълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се запътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му разправих неприятностите, които неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза:
— Ние ще го насолим!
Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, заведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.
Учителят заговори за животните:
— Предните крака на животните са станали наши ръце. Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хората са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувствата му.
— Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои видения. Вие какво ще кажете за тия видения?
— Тези образи, които те наричат видения, са сенки.
— Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш видения, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш живата същност на природата.
— Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затвори очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Образува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-красивия ангел.
— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.
По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.
Попитах:
— Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чувствам като близък, роден, Божествен баща.
Той се усмихна:
— Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страхува. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говорене и поучение.
- Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: когато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русалка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността „Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бяло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътниците, които минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезеше Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.
Учителят ми каза:
— Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духовното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горната част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се криеха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби, една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание. На старогръцки думата риба се чете: „Христос победи!"
— Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме критикуват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали моето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изгрева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене и че този вид глас не бил пригоден за братските песни.
— Ти ще му кажеш: „Аз слизам от Горе. Оттам съм започнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо. Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е златна. Тя сама за себе си говори!...
Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...
— Учителю — казах аз. — Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им.
Учителят се разсмя с пълен глас и каза:
— Те с едното си око те виждат момиче, а с другото око те виждат момче...
И аз започнах да се смея. Същото правеше и брат Христо...
- Веднъж с брат Христо срещнахме деца, които бяха уловили едно малко птиченце-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се „разговарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този ден те се сприятелиха и имаха малки птиченца. Учителят понякога ме питаше за тях. Когато канарчето мътеше яйцата си, пееше тихичко-„под сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги пях в операта. (Бел. авт.)