Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
КНИГА: Посока и растене - Жануа
СЕДМИЯТ КРЪГ НА ЖИВОТА
VI година (1926-1927)
33-та лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 22.V.1927г.
САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!
(Размишление.)
Ще ви задам една задача: Ще се разделите на групи, ще разпределите всичките книги на Библията, ще проучите характерите, които се срещат в тях. Например коя е характерната черта на Авраам – излезна из бащиния си дом – послушание. И Авраам ходи в страни непознати. Ходи в Египет да се учи. Ходи и се връща: Абра-Хам. Какво мислите, откъде почерпи Авраам този идеал, от гледището на сегашната култура? При сегашните условия казваме: "Нашите условия са много трудни, ние едва можем да издържаме." Питам: В онези тъмни времена откъде почерпи Авраам тази сила?
В човешкия живот има един движещ се кръг, той е седмият кръг на живота. Шест кръга има на живота, които не се движат, а седмият е постоянно в движение. И човек, който схване движението на седмия кръг... И в окото е същият закон: в окото има шест кръга, но за да познаеш окото - онзи, който не може да види седмия кръг, той нищо не може да изучи от окото. Да не мислите, че всеки може да изучава окото? Тъй е и във физиогномията – трябва да изучавате чертите, които се движат. Има известни подвижни черти на лицето, те са, които дават характера. Не са костите, които определят човека. Една кост, тя не определя силата на човека. Постоянното изменение на вашите бърни, на вашето лице, на вашите очи, туй показва характера; това, което се движи. Тогава, от една мъртва мумия какво ще изучаваш? Казват: "Гениална статуя" - той е схванал една основна черта, някоя добродетел. Никаква добродетел няма. То е дотолкова, доколкото скулптурът е турил известна идея. Всеки един автор, като работи дълго време, туря своята мисъл в камъка вътре и да го направи ценен. Затуй именно трябва да четете хубавите книги, да мислите хубаво, да направите тялото си, ръцете си, челото си ценни – тъй. Трябва да мислите, то е цяла философия.
Само по този разумен начин може човек да се повдигне. Не че сега ще създадете своя организъм – ще трансформирате енергиите набрани. У вас има толкова енергия излишна, че не знаете какво да правите. Вий мязате на майка, на която детето е умряло и млякото напращяло и тя чувства болки. Трябва да се издои. Трябва да трансформира и ако не, ще се създадат страдания, страдания, страдания вътре. Ще се създадат болести; от хубавото ще излезне лошото.
Сега именно ще схванете у вас този, живия кръг, този, седмия кръг. Дойде една хубава мисъл, дръжте я. Реализирайте я. А вие отпуснете тази, хубавата мисъл, кажете: "Не е за мен", и ви се наложи следующата, която е от долен свят. С хубавата идея ще работиш, а с лошата ще се мъчиш, ще се трудиш. Вземете германския император – не мислете, че не е умен, той има знание. Откак са го изпратили в Холандия, той реже дървета. Шест хиляди дървета е нарязал от мъка, за да трансформира енергията, иначе ще полудее. Реже целия ден, какво ще прави? Той се отдалечи от своя народ, като божество го считаха всички германци.
Сега, ще разбирате основния закон. Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен - относително. И кога може да се реализира известна мисъл? Понякога вие държите тази практика, на света – очаквате като от една лотария, че да спечелите. А то може да излезне, а може и да не излезне, не чакайте! Едно правило: Един приятел обещае ти да дойде навреме, в 5 часа, 7 часа – не го чакай, щом дойде време, тръгни. Тъй се създава характер в света. Защото отлагането – има чисто психологически причини, които ви спъват. Има някои същества заинтересувани, които ви спъват, за да използват вашите енергии. Това е духовен вампиризъм – спъват ви, за да използват вашите енергии. Някой път дойде ти хубава, светла идея, те кажат: "Не му е времето." Ти се спреш – погълнат енергията. Ти направи един опит – може да не сполучи, но този опит ще бъде едно благословение. Не се плаши, че не можеш да постигнеш нещо, направи опит, един, два, три, четири, пет опита – по този начин ще държиш обезсърчението отвън. Отвън личността нека се обезсърчава колкото иска, индивидът нека се колебае колкото иска, но душата като дойде – тиха, неизменна като океана, като небето отгоре! Нали искате да носите една нова култура в света – как ще я носите? Ако идете сега в Америка, цели окултни школи има с ред правила, какви ли не упражнения правят, много продължават и много малко резултати имат. Приготовляват се. Постоянство, постоянство има в тях. Че не може да сполучите, това не е грях. Трябва да имате постоянството на мравката.
В своето бягане, Мохамед обезсърчил се в своето учение, мислел да се отрече. Влезнал в една пещера, навел глава, замислил се. Гледа – една мравя, която носела един висок товар, на едно стръмно място. Той броил: 99 пъти се качвала и падала, на стотния път успяла. Той си казал: "Ако мравата има такова постоянство..." Той последвал нейния път и успял. Умният човек може да използва много малка подбудителна причина. Тази мравка никога не е мислила за Мохамеда. Умният човек вижда една отлична черта на постоянство.
Сега, разбира се, няма да се ограничите в една посока. Каквото ви дойде, всичко, каквото се случи с човека, все работи за неговото добро. - Кога? - Когато спазва Божиите закони. Не е само човек да придобие известна философия. Много философи изгубват своята философия в стари години, много поети изгубват своя талант, много музиканти. Питам: Защо им е тази музика? - Не! С поезията си да умре човек, с философията си, с музиката си да умре човек. И аз харесвам в туй отношение живота на Калвин. Идея имал той. На умиране, като дошли да го причестят, казал: "Няма нужда, и без кардинали ще ида на небето." Една хубава черта на постоянство. "Не се нуждая никой да ме изповядва, нито между Бог и мен да има някой." Туй е човек, който умира с убеждението си. Отличен човек е той. Нали сте чели живота на Калвин? Той е бил малко ексцентричен. Но една хубава черта е.
(Издадоха се номерата за Писанието - упражнението). Ще ви дам едно упътване. Когато изучавате псалмите, изучавайте най-важните псалми. За вас са нужни тези псалми, които са най-важни. При какви условия Давид ги е писал, как се очертава характерът на Давида? Тъй, като минете отгоре, с един птичи поглед, да схванете основното във всеки псалом: неговия характер, неговите стремежи и разбирания. Там е неговата красота. Онези от вас, които са изучавали Исая, кои глави са най-важни? От ваше гледище, вий как схващате, обективно. После, какво може да изучите за характера на Исая, как ви се вижда – да го охарактеризирате. Разликата между Исая, Еремия, Езекиил и между малките пророци. После, от посланията на апостол Павел, разните условия, при които е бил поставен, можете ли да извадите какъв е бил неговият характер? Най-първо Павел е бил много оптимист, но след като са го били пет пъти, казва: "Братя, с много големи страдания се влиза в царството Божие." После се оплаква от беди, болести и най-после дошел до едно вътрешно състояние, казва: "Кой не се е разколебавал, че и аз да се не разколебая?" Но това са временни състояния. Но има една основна черта, казва: "Пътя опазих, вярата опазих, сега ми остава венецът на живота." Ще схващате основните черти, не подробности. После, от псалмите – най-важните изречения, основните идеи, които минават през всички псалми. Или най-важната идея, която минава през пророчеството на Исая или през посланията на Павла...
После, някой път ще направите опит кои тонове ви влияят най-добре: целите тонове и полутоновете. Може да направите опит, когато се взема "до" четири такта, после – 1/2, 1/4, 1/8, все в кратки интервали, какво влияние упражнява известен тон. От ваше гледище, когато се произнесе известна дума, например думата "любов" и вземете един тон висок, къде трептенията са повече, във високия тон или в думата "любов"? Колко трептения има в думата "любов"? Може да достигнете известни трептения, където музиката може да се превърне в говорима реч. Може да дойде дотам, че онзи майстор, който свири на цигулка, като свири, да може да говори цигулката.
Вий още не сте се учили на закона на красноречието. Да произнесеш една дума – думата "наука" или "любов", или "истина", или каквато да е. Изберете си една дума, произнасяйте я, докато вий сте доволен от тази дума. Сега, може да ви кажа, че не знаете да говорите български. Аз съм присъствал на [...] професори и прависти, но това не е говорене. Когато един професор е запознат добре, не теоретически само, но и на опит, думи има в неговата реч – има една самоувереност, последователен е той, много не говори.
В експерименталната наука трябва да впрегнем математиката, не само с числа – след много числа изкараш една нула. Аз, за задачата на тази нула, какво означава – това са условията, при които твоята идея може да се разрасте. То не е нула, това. Нулата, това е една единица в отрицателен смисъл, в магнетичен смисъл. Това показва какви са условията, при които в пасивно състояние една идея може да се реализира. Всички идеи се реализират под нулата. Тогава, какво ще кажете? Представете си, това е почвата. Искате да реализирате растенето на едно зърно. Нали тук (АВ) е нулата. Под нулата ще го посеете. Всички идеи под нулата – то е почвата. Щом дойде страданието (препятствия известни), тук е вашата идея; като влезе една идея, тя е по-силна. Всяка една идея, посадена в мозъка, тя има живот, както едно житно зърно. Ти посади идеята в мозъка си вътре и не я бъркай; вий само ще поливате вашата идея. Тя ще порасне като една ябълкова семка или както зърното; да не ви смущава, че е малка като просо – не е то. Тук е животът, който се проявява като просо – животът, който се проявява като ябълка. Животът не е казал последната си дума. След туй, щом мине тази фаза – това е първата фаза, на растенията, – след това ще почнат идеите да се реализират над нулата. Под нулата, това са растенията. Нашият живот сега се реализира във въздуха, например.
Има известни идеи, които сега се реализират във въздуха. Пък ще дойде време, когато известни идеи ще почнат да живеят в една по-рядка среда – в светлината, други – в топлината, в електричеството, в магнетизма. Сега, ако нямаме въздух... Известни идеи не може да се реализират без въздух. Известни идеи без вода не може да се реализират. Вий не сте изучавали живота на поетите, аз забелязвам, известни поети има английски от старовременните и сегашните – човек, като е пил вода, пише едно, като е пил ликьор, пише друго. И аз може да ви кажа за един поет какво е пил той, като е писал поезията си – чай ли е пил или друго. Например има известна фаза, когато той е вземал сладко, той е възбуден, има известно странично влияние на известен сладкиш, упражнил е известно влияние върху поета и то се е отразило в поезията вътре. След туй, на обяд, яденето не е било сготвено и той е турил известна строфа, която показва, че яденето не е било сготвено. Ще кажат: "Поезията – велика", като погледнеш – и чаят вътре, и кухнята вътре, и казват: "Поезия". И след туй, в някои поети виждаш – той е писал, когато се е молил, самичък, в уединение. Чета, след това казвам: "Това е поезия!" Виждам го отнесен в онази, чистата мисъл, и като го четеш, разширява се душата ти. Ние всички сме подложени на тези влияния, ние не можем да се избавим от външните влияния. Туй не може да ви обезсърчава. Най-великите хора, поети, всички все се повлияват.
Че Христос, като влезе в храма, какво имаше да Го смущава, че продават? Но като хвана един камшик, и маси, и всичко претури. Защо го направи туй? Как, знаем ли интимната причина каква е? Това са влияния отвън, те го предизвикаха. В душата Му се появи едно възмущение – в тези хора няма чувство на святост, обърнали всичко на пазар. "Вън търговците! Имате право из целия град да продавате, навсякъде сте опетнили, и тука ли? Стига вече!"
Изводът: У вас има едно свещено място. Не опетнявайте туй, малкото място – сърцето. Навсякъде опетнено, тялото, храмът там – нека да е чисто сърцето ви. Поне туй, малкото място – сърцето, да е чисто. Микроскопическо да е, колкото един лешник, туй място да е чисто. Туй, свещеното място, то е човекът. Една малка стаичка трябва да си имате. Навсякъде, в целия град търгувайте – но да си имате едно местенце, тъй, място свещено. Какво бихте казали вие днес?
Един виден адепт, който бил запознат с магията, имал си той жезъл, кръгове, чаша. Идва му друг един маг, той го завежда в светилището си, където никого досега не въвеждал. И какво става? Онзи му открадва чашата и жезъла. - Кой е виновен? - Той не трябваше да отваря храма си.
Няма какво да се показваш, този храм е за теб. Няма какво да отваряш сърцето си, да го показваш на хората. Човешкото сърце нека седи затворено. През него трябва да мине животът. И ако иска някой да познае моето сърце – само по един начин: ще станеш на чиста кръв и тогава само можеш да минеш. Ще влезеш в стомаха, ще те сдъвча, тогава ще минеш през сърцето – дробовете, ще станеш червен.
Ще разбирате духовно. Дето казва Христос: "Ако не ядете..." Това е закон. Аз ви говоря като на млади. Старите хора, какво ги очаква? (- Нали и ние ще остареем?) Ако остареете като старите, ще остареете. Сега, трябва да покажете. Трябва да се борим с миналите поколения. Може би ред поколения трябва да се борим – 10, 15, 20, за да реагираме върху една лъжлива идея. Туй не е за обезсърчение. Злобата, омразата, това са наследствени черти, придобити отпосле. Старостта отпосле е придобита. Та сега, по обратния път на развитието, постепенно трябва да реагираме. Може в един живот да не постигнем, може в един, два, три, четири. В този живот все-таки ще постигнем нещо. В този живот можем да постигнем нещо. В Писанието казва: Почина си и заспа (умря стар и сит от дни), прибра се при отците си.
Упражнения трябва. У някои от вас стомашната система произвежда грамадна енергия. Някои от вас живеете в стомашната система. Пък някои живеят в белите си дробове, трети – в главата. Всичко туй трябва да се хармонизира. Няма какво да се смущавате. И когато дойдат енергиите на стомаха, едно сгъстено състояние е то, едно страдание.
Не мислете, че само за вас е страданието, то е общо за всички. Колкото човек е по-повдигнат – толкова по-големи страдания. Само че на страхливия човек във физическото поле като дойдат страданията, главата му в една нощ ще побелее, а духовните хора издържат. Не мислете, че не страдат. Те съзнават, че трябва да минат този път.
И в сегашната наука, тези науки, които имате, упражнява се вашият мозък, чувствата; известна храна упражнява стомаха. Въздухът преди хиляди години е бил в едно състояние, сега – в друго състояние. Сегашната светлина на Слънцето не е такава, каквато е била преди хиляди години. Животът сега не е такъв, какъвто е бил преди хиляди години.
Ние трябва да използваме тези промени. Животът на Земята - на Земята условията са се изменили. Вий трябва да използвате миналото, не мислете за него. "Ама, аз щях да бъда виден човек." Да кажем, вас ви познава цял един народ, утре целият този народ изчезне – кой ще ви познава? Нима едно време нямаше видни шимпанзета – къде останаха те? Нима нямаше видни млекопитающи, навсякъде из горите всяваха страх и трепет – кой ги помни сега? Изучават ги някои. Дървета имаше грамадни. Дърветата са много тщеславни. Завземат грамадно пространство, да блеснат. Цветята са малко по-скромни. Но тези, големите дървета - то е за полза, не е лошо. Култура са създали те.
Някой път, по закона на атавизма, ние минаваме живота на растенията в миналите векове, събужда се туй чувство - да ви не обезсърчава. Тогава ще изучавате живота си. Казвате: "Да имаме знание." Колкото повече човек знае, толкова повече страда. Да кажем, някой от вас има ясновидство, може да види тайните мисли на хората. - Какво ще ви ползва? - Че, ти в ясновидството ще видиш най-първо, че ти си непостоянен. Ще видите лошото у себе си. Сега вие не се виждате и мислите, че сте много добър. Хубаво е да мислите. Да не ви се отварят очите преждевременно. По-добре е да започнете с положителната философия, да виждате доброто в хората. А като станете адепт, тогава ви се позволява да виждате и лошото. Щом мислиш за слабостите, ти се заразяваш. За доброто мисли! Тази е философията сега. После ще дойде една фаза, когато ще изучавате недъзите на хората, но то е още далеч.
Нали ви дадох един пример: Един учител накарал своя ученик да чука сол и му казал да мисли за всичко, само не за носорога. А той през цялото време само за носорога мислил. Например вий седите, четете, някой ваш приятел ви е казал една дума, това е все в ума ви: "Ама, неговото обръщение не е хубаво." Пак седи, пак това: "Той за мен тъй да говори!" После тупне с крака си: "Аз ще му кажа!" Каже му и пак не става работа. Неразбиране е. Не че е лошо, то е един приятен разговор. Но, казвам, може да се избиете с един ваш приятел.
Аз да ви дам едно правило: Носете си една кутия локум. Не ви посрещне добре, извадете кутията – "Заповядайте един локум, една чаша вода. Много ви обичам. Аз бих желал и друг път тъй да ме посрещнете." Не се подиграваш, това е една философия и за теб, и за него. И вашият приятел се изсмее. Но колко е мъчно да го направи човек. Ти го изваждаш от джоба, но като речеш да го направиш, ще кажеш: "Не ми подобава, то не е искрено." Не, не, ти го направи. Ти като мошеник му дай локума. Ти като станеш като праведник, няма какво да му даваш локум. Всяка една сестра, носете кутията. Те са хубави правила за младите. Кажете: "А, сестро, Вие сте говорили много хубави работи за мен, аз Ви благодаря за препоръката." Нали е красиво? После, ако разполагате с повече средства, на онзи, който ви е "препоръчал", говорил е нехубави работи за вас – една хубава кърпа ленена или коприна, подарък, с особено внимание, с известен стих. Хубава работа, за възпитание, да надделее човек над някои свои чувства. Пък като го направи, като се мине, ще усети една вътрешна радост. Едно вътрешно самоодобрение, че постъпката ти е права. И тогава ето какво ще стане – тогава носът ви тук, при основата, ще почне да се разширява. Когато идеите на хората почнат да стават дребнави, основата на носа почне да се стеснява. Тук трябва да расте носът. Тази основа трябва да съответства на долнята, симетрия трябва. Можете всички да турите здрава основа. Може – от вас зависи. И когато почне носът да изтънява, не е хубаво. Когато носът почне да става остър като на някой орел, тези хора стават критици, недоволници.
Това са правила, не че от носа зависи. Носът е израз на тези идеи, те се складират, те се складират върху устата, върху веждите. - Какво означават веждите? - Веждите са предел на духовния и физическия свят. Граница са те между Божествения и човешкия свят. Следователно, в дебелите вежди и в тънките – зависи каква е границата.
Упражнение: [...] *
(*)Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се изучавате, да знаете какви сили и способности криете в себе си.
САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА. (*)
- Недописано в оригинала.