Слънцето и човекът
29 март 19123 година, Клас на добродетелите
Геройството е в това <196> когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всичките страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят. Не се бойте за тези малки къщи, които имате. Гледайте да запазите душата си чиста и свята. Един ден, когато тръгнете за небето, няма да вземете тялото си, ще тръгнете с душата си. Аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от понятието, че сте смъртни. Сега ни обвиняват, че сме поклонници на Слънцето. Не, това Слънце го гледат хората и пак не се оправят. Но който е видял онова, Истинското Слънце веднъж, той никога няма да го забрави. В неговото сърце ще трепти такава светлина и топлина, която ще го преобрази. И той като се върне от този изгрев, вие ще го познаете. Велик изгрев идва. Преди да запиташ какво нещо е Бог, ти трябва да учиш. След като свършиш всичките науки на земята и на небето, само тогава ще зададеш въпроса какво нещо е Бог. И знаете ли какво ще ви отговорят? Бог е Любов, която трябва да опиташ вътре в себе си. Ако си мъртав, щом Го намериш, ще оживееш. И тогава обратен резултат ще дойде: като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, из евангелската църква, из мохамеданската, из будистката, ще излезеш из българския народ, ще излезеш от английския народ, френския, немския и прочие народи и тогава ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално, тъй както "майка го е родила". Религиите, сектите, държавите <196> това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то израсте, пелените отпадат. Запишете си и помислите върху следните няколко изречения: Що проумява от любов оня, който не смогва да презре любеното? Христос казва: "... а който ненавиди живота си, за вечен живот ще го опази. Ако люби някой мен, да вземе кръста и да ме последва." С любов и творчество тръгни в самота, а после правдата ще изгрее. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Човек, който владее своите чувствени влечения, увеличава умствените си способности. Бог му дава светлина пропорционално на неговите достойнства и го поставя в условия да проникне в най-дълбоките мистерии на битието.