Старото и новото човечество
ЕНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ - МЕТОДИТЕ НА НОВИЯ ЖИВОТ.
В природата съществуват два велики процеса, които взимат участие във всички нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича „енволюция”, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича „еволюция”. Това са два обновяващи се процеси, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича „артериален”, и от периферията към сърцето, който се нарича „венозен”. В тези два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появят известни разстройства или спънки в тези процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тези процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а този последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се появи една вътрешна диехармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно или, че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на онези храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя дава да се разбере, че то е престъпило нейните основни закони и правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните, в това отношение, много по-лесно се възпитават, отколкото човекът.
Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тези постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появяват известни аномалии, известен упадък или израждане на нравите, упадък на обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от което се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тези странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виновен машинистът, който е карал машината, която, по причина на несигурния път, е дерайлирала, а виновен е онзи, който е построил пътя така неправилно; не са виновни децата, които грешат, а виновни са бащите и майките, които са създали за тях тези условия.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо какво изискват тези процеси и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или, казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл. Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянно обновление в работата, в която се употребяват. А процесьт на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви нарушения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тези два велики процеса, така прости и ясни, сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи, не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за оправянето им, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат. В съвременната наука, която изучва болезнените състояния на човешкия организъм, са изнамерени известни лекарства, които като се дадат на болния, положението му не само не се подобрява, но се влошава. Това влошаване се нарича криза. След всяка такава криза, организмът се подобрява и усилва, и болезненото състояние се намалява. Следователно, онзи, който не разбира закона, ще каже, че това лекарство е неуместно, понеже произвежда влошаване, но именно спасението стои в основата на това влошаване. И право казва старата българска поговорка: „Водата, докато не се размъти до дъното, не се избистря". Но именно коя вода - не застоялата, а течащата вода - докато тя не се разбърка до дъното, не се изчиства. Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват неговото правилно развитие, то животът ни няма да се избистри или, другояче казано, няма да се подобри.
Да обясним по-точно нашата мисъл. Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да има повече въздух. При това, те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към изток, към юг и към запад и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и с дръвчета. Това са, според тях, най-здравословните жилища. А според нас най-здравословните жилища са още онези, които са направени от дървета, а подир тях да бъдат, направените от тухли, и най-накрая - каменните здания. 1) Да допуснем, че една къща е направена по всички тези правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немърливостта си, забравя да отваря често прозорците й. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-накрая от покварения въздух ще почне да чувства особено неразположение на духа и да мисли, че в тази къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? - Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух отвън и да станат тези две течения: енволюционното или артериалното отвън навътре и еволюционното или венозно - отвътре навън. При тази обмяна това същество ще почувства, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е. като е станало това движение отвън навътре и обратно, водата се е избистрила. И ние ще кажем на съвременните религиозни общества, че техните прозорци от векове са седяли затворени и този зъл гений, който ги измъчва, са те самите. Следователно, ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата божествена светлина. Трябва да се премахнат всички зацапани прозорци, всичко да 6ъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре да види всичко добре, без никаква измама. Така говори природата: на умните и добрите - благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните - страдания, сиромашия и лишения. Защо? Защото последните не пропущат чистия въздух и чистата светлина, която заобикаля жилищата им.
Но това е общо казано. Това са общи принципи, огласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат. Цялата земя е покрита само с гробища, времето е затрило ред от народи, има хиляди запустели и съсипани градове, които са признак на неразумния човешки живот. Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички онези стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон. А новото човечество, което е вече почерпило опит от миналото, надига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и, че те са необходима част от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда, както от най-малките, така и от най-големите, че и едните, и другите, в даден момент, извършват велики неща за този организъм. Втората формула е: смъртта на един е смърт на всички, и животът на един е живот на всички. Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е характерен, то ще бъде характерен и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава. Този закон гласи: от доброто добро излиза и от любовта любов излиза; от правдата правда излиза; от мъдростта знание се придобива, а от истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейният въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и вместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, а ги отворете; не забулвайте умовете си, а ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действайте не за себе си, а за другите; търсете не личното благо, а общото. Там, където има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Където има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях - разрушените им градове и всичките гробове - това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите й. Следователно, новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, а да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме поради това, че не живяхме, съобразно закона на природата; нашите градове, нашите идеали се разрушиха, поради нашия нетрезв живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, а живейте разумно". Новото човечество казва: брат брата си трябва да обича; дом дома да обича; общество обществото да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща.
Съвременните недъзи на обществото няма да се изцерят с мазане с мехлеми - това е един стар метод. Новото човечество казва: всяка рана трябва да се изложи на слънчевата светлина, човешкият ум трябва да се изложи на божията светлина, човешкото сърце - на божията любов, а животът - на живата природа. Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти, а учен е този, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, а истински художник е този, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният стои с дни при водата и философства, дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който стои при добре сложената трапеза и научно раглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се приемат. Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тук просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно, човекът се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се появява в даден момент. Но всички данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви грешки: грешките произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някой удар по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след това дойдат всички нещастия върху този дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А съвременното общество е пълно с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете на своите близки. Защо? - Защото тези хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете, или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници, или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всички области на неговия бит. Тези принципи трябва да бъдат еднакво приложени, както в църквата, така и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът — направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал.