Неделни беседи - 1917, 1918 г.
4. Яков и Исав
Беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.
„И видя сън: и ето стълба, поставена на земята, на която върхът стигаше до небето; ето, ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея." (Битие 28:12)
„Яков и Исав” – интересен предмет за разискване. Който е чел Библията, познава тези два характера. Яков и Исав са двама братя: Яков е по-малкият, Исав – по-големият. Разликата в възрастта им е малка, няколко часа. От разказа за двамата братя могат да се извадят седем характера. За Яков и Исава било предсказано, че от тях ще произлязат два народа, от които по-големият ще слугува на по-малкия. Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинявали големи смущения. Казва се, че пръв се родил Исав, а втори – Яков, който държал петата на брата си. Външно те се различавали много: Исав бил космат, а Яков – гладък. С други думи казано: Исав бил мъжествен, а Яков – женствен. От физиологическо гледище, Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличат на Исава. Като се нахранят добре, те казват: Благодарим Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пак ще се погрижиш за нас. Те изказват благодарността си само по отношение на яденето. Яков е женствен, но е смел; има някои отрицателни черти в характера си: хитрост и лукавство. Яков прилича на сарафите, които всякога печелят. Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща. Той поискал от брата си една чиния леща, да се нахрани. – Ще ти дам, – отговорил Яков, ако ми отстъпиш първородството си. – Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми?
Тук се явяват още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Бащата обичал повече Исава, естествен човек, с обикновено съзнание. Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра". И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ревека чу, какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: „Чух разговора на баща ти с Исава, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си." И рече Яков на майка си: „Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение." – Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай, отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си, да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ревека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка. Няма мисъл, чувство или постъпка, добри или лоши, които да не принесат своите плодове. Това е закон, който всеки човек може да провери.
Хората на XX в. не признават този закон и живеят, както намират за добре – ядат и пият и не мислят за последствията на своя живот. Мъжът и жената не са в съгласие помежду си, но не мислят за това, те очакват добри деца. Ако децата им не излязат добри, те се чудят, на кого приличат. Те не подозират, че причината се крие в тях. Божественият закон гласи: За да бъдат децата добри, бащата и майката трябва да са в пълна хармония помежду си. Това не значи, че те трябва да бъдат съвършено еднакви, но да имат допирни точки помежду си, да се обичат и разбират. Има тънкости, които различават мъжа и жената, но мъчно се схваща различието. Видни философи, учени, писатели са правили опити да опишат разликата между мъжа и жената, но в края на краищата, не са успели. Отчасти могат да направят разлика, но не напълно. Обикновено в жената преобладават кръгли линии, а в мъжа – прави и счупени. Кръглите линии внасят в характера мекота, а правите – твърдост и острота. В мъжа преобладават повече хроматическите гами.
В разказа за Якова и Исава виждаме, какъв съвет дава майката на сина си. За да вземе Яков благословението на баща си, тя го заставила да излъже. Щом дава такъв съвет, това показва, че тя и друг път си е служила с лъжата. Някой казва: Днес излъгах. Значи, ти си лъгал и друг път. Лъжата не съществува само от днес. Тя носи началото си от далечното минало, от незапомнени времена. Кой е първоизточникът на лъжата: човекът или животното? Кога е влязла лъжата в човешкия живот: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години, периодът, през който човешкият характер се оформява. Значи, Яков бил на такава възраст, когато съзнателно откраднал благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея."
Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. Яков отиде в дома на чичо си Лаван, човек хитър и практичен, който му стана учител. В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие, да му работи седем години за нея. Яков се съгласил. След изтичането на седемте години, вместо Рахил, Лаван дал Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутринта той разбрал, че бил излъган и запитал чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахил, според обещанието си? Лаван отговорил: Според нашите закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още седем години, за да ти дам и Рахил.
Тук виждаме закона за възмездието. Яков излъга баща си и брата си, затова и Лаван го излъга. За двете лъжи той трябваше да слугува 14 години; седем години, дето излъга баща си, и седем години – за лъжата към брата си.
Мнозина мислят, че са свободни от грешките на Якова, че никога не лъжат. Докато е на земята, човек все ще играе някаква роля: или ролята на Исак и Ревека, или на Яков и на Исава, или на Лия и на Рахил, или на Лаван. Това са седем различни характера, със специфични роли. Често хората продават своите мисли и желания, както Лаван продаде двете си дъщери, за да се обогати. Светът представя стълба, по която хората слизат и се качват, лъжат се, преследват се, гонят се, обичат се и се мразят. Които се обичат, не могат да се оженят. Вместо по любов, те се женят за пари. Лия представя жена, която е взета за парите й, а не по любов. За да вземе Рахил, Яков е трябвало първо да се ожени за Лия. Същото става и в живота на сегашните хора. Някой млад момък обича една мома, но не може да се ожени за нея, и двамата са бедни. Като не може да постигне желанието си, той среща една богата мома, която го поддържа в странство, да учи. Той й обещава, че ще се ожени за нея. Тя е Лия, за която след време се оженва, а първата оставя, като й казва: Хубава, добра и благородна си, но в този свят само с красота и благородство не се живее.
Лаван бил хитър човек, но Яков владеел изкуството да забогатява. След като слугувал при чичо си 14 години за двете му дъщери, той останал да му работи още седем години, да придобие богатство за себе си. Така той придобил голямо богатство – овце, кози, камили. Когато силните овце и кози зачевали, Яков турял в поилата им пръчки с бели резки, та като ги гледали, раждали агнета на пръчки и капчици; след това той отделял своите овце и кози от Лавановите. Така забогатял Яков и придобил много стада, роби и робини, камили и осли. Най-после, след като прекарал 21 години при Лавана, Яков се върнал при брата си.
Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно изкуство. Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване. Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти? Как ти е името? – Яков. – Отсега нататък няма да бъдеш Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил. Човекът, с когото Яков се борил цяла нощ, бил ангел.
Какво означава името Яков? – Запинател. Той се опъвал, т.е. противопоставял и на Бога, и на човеци. Понеже характерът му се изменил, трябвало да се промени и неговото име. Ако името на човека не се изменя, и в характера му не става никаква промяна. За да се измени лицето му, трябва да се измени и характерът, а оттам и неговото име. В онзи свят формата и името на човека са две еднакви неща. От колко букви е името на човека, в какъв ред са поставени гласните и съгласните, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата душа. Например, името Ревека, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения, в зависимост от двата народа, които излязоха от нея. Тогавашните народи са вървели по пътя на инволюцията, а сегашните – по пътя на еволюцията. Обаче, и до днес още има две култури: култура на интуицията и култура на чистия разум. За да се примирят тези култури, трябва да се примирят и теченията, които ги предизвикват. Много естествено. Когато искате да определите известно растение, към кой клас се отнася, вие трябва да го изучите, какъв е коренът му, какво стъбло има, какви са листата му и т.н.
Като изучавате човека, виждате ясно двете течения в него, т.е. двете различни прояви – проявите на Якова и на Исава. Исав представя грубата човешка природа; той не цени първородството си и за нищо и никакво продава своето благословение. Той казва: Защо ми е благословението? Животът е на земята, тук е всичко. Важен е днешният ден, няма защо да приготвям условия за утрешния. Исав не подозирал, че между миналия и сегашния живот има връзка. Сегашният живот е резултат на миналия, а бъдещият се разглежда като последствие на сегашния.
Помнете: Човек не иде за пръв път на земята. Ако сте за пръв път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е в същност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи, човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години. Турят някого в затвор и след време го пущат на свобода. Всички казват: Този човек излезе от затвора и влиза вече в живота. За пръв път ли влиза той в живота? Преди да влезе в затвора, той е бил пак в живота. Много пъти човек влиза в затвора и излиза от него, докато научи нещо и облагороди характера си. Като четете „Клетниците”, виждате, че Жан Валжан прекара известно време в затвора, но придоби нещо ценно, облагороди характера си.
Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. За да бъде в затвор, това показва, че е трябвало да мине известна школа, да се облагороди, да стане по-добър. И като излезе от затвора, човек трябва още много да работи върху себе си, да изгради своя характер. Наблюдавайте, с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте, какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти. Ще кажете, че детето носи тези качества от родителите си. Ами те отде ги носят? Това не е нито наука, нито философия. Лошите желания и прояви на човека се дължат на неразбиране на нещата.
Исав и Яков искаха да постигнат едни и същи неща, но се различаваха в методите си. Яков приложи насилието, но за да разбере, че методът му не беше прав, трябваше да мине през големи страдания. Значи, някои хора постигат желанията си чрез страдания, които ги облагородяват. Други пък не се нуждаят от страдания. Те постигат желанията си по друг път и пак се облагородяват. За да извае една статуя, скулпторът чука дълго време върху нея. Обаче, природата вае своите статуи и по друг начин, не с чук. И чукането е култура, но низка, груба. За предпочитане е културата, с която си служи природата. Зреенето на плодовете е също така култура, но тук природата не работи с чук. Прилагайте и вие този метод. Само така можете да постигнете своите желания. И по друг начин можете да ги постигнете, но с големи разходи и мъчнотии. Дайте условия на добрите подтици в себе си и не се безпокойте, дали ще се реализират, или не. Оставете ги на грижите на природата, тя има всичко пред вид. Ако скулпторът работи върху вас, ще му дадете чук, да удря, както знае; ако природата работи върху вас, оставете я свободно да се прояви. Като се изучавате, ще видите, че един ден Бог работи върху вас, на другия ден – вие – така постоянно става смяна. Осем часа ще работите вие, а останалото време – Бог. В смяната на работата, именно, човек получава красиви подтици и се проявява като велик и способен.
Когато човек спи, Бог работи усилено върху него. Затова, когато се приготвя за сън, човек трябва да остави настрана всичките си раници, да се успокои, за да може Духът свободно да работи върху него. Като се събуди, може да вземе раниците с и да продължи работата си. Сънищата действуват възпитателно върху човека. Ако сънува някой лош сън, той може да изправи някоя своя погрешка. Съзнанието му се пробужда, и той вижда, че се отклонил някъде. Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Направете опит, в продължение на един месец да спите спокойно, без никакви смущения в мислите и чувствата си и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Ако страдате от неврастения, ще се излекувате. Ако искате да бъдете здрави, пазете се от лоши мисли и желания. Хората сами си създават страдания и мъчнотии. Като видят, че някой техен познат се издигнал, заел висок пост, те ще търсят начин да го очернят, да го свалят от поста му. Смисълът на живота не се заключава в търсене на погрешките на хората, нито в свалянето им от високия пост, но в работата, която вършите. Ако сте скулптор, вършете добре работата, за която сте определени; ако спите, оставете природата да върши свободно работата си. Този сън е Божествен. При него човек се успокоява и получава Божието благословение. Божествен беше и сънят на Якова, който заспа и се пробуди с мисълта за Рахил. Този практичен, хитър човек, като мислеше за Рахил, постепенно се облагородяваше. Докато не мислеше за Рахил, Яков работеше за пари; щом започна да мисли за нея, той беше готов да работи без пари. Тъй щото, ако хората питат, кога ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи, когато всички хора – учители, свещеници, проповедници, майки и бащи започнат да работят без пари. Всеки трябва да работи даром, от любов. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. Така и Яков разбра, какво значи, да служи човек на Бога, т.е. на любовта. – Къде ще намерим Бога? – В Рахил, която представя любовта. Човешкият характер се изпитва чрез Рахил, т.е. чрез любовта.
Един французин живял дълго време в Африка, дето спечелил голямо богатство. Най-после той решил да се върне във Франция, там да прекара до края на живота си. Той имал двама братовчеди, при които мислил да живее, защото нямал намерение да се жени. За да разбере, при кого от тях да остане, той намислил начин да ги изпита, да види, кой от двамата е по-добър и безкористен. Той извикал двамата си братовчеди и казал: Бях богат, спечелих много пари в Африка, но всичко изгубих и се връщам в Париж, да умра в родния си град. Кой от двамата ще ме вземе при себе си? Единият от тях казал: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казал: Търси си друго място, не можеш да останеш при мене за повече време. Той отишъл при втория си братовчед, който му казал: Братко, остани при мене, колкото време искаш. Моят дом е и твой; разполагай с всичко, като със свое. Като минали няколко месеца, той решил да открие истинското си положение и казал на братовчеда си: Аз исках да ви изпитам, да разбера, кой от двамата е истински човек, за да остана при него да живея. Ти прояви безкористие и любов към мен. Аз съм богат, нищо не съм изгубил от спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научил истината, първият братовчед отишъл при роднината си, когото изпъдил от дома си, извинил се и го поканил да отиде при него и да остане, колкото време желае. – Късно е вече, отговорил богатият роднина.
Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на бедна вдовица, беден момък, или някоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете с любов и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота, както Яков разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелите Божии. Тази стълба и до днес още стои изправена и по нея слизат и възлизат ангелите Божии. Днес тя е по-голяма и по-разклонена. Бих желал всеки от вас да види тази стълба и когато дойде до първото й стъпало, да разбере смисъла на земния живот и на страданията, които му се дават. Страданията не са нищо друго, освен обвивка, в която са скрити благата на живота. Както семето е обвито в своята черупка, за да не се изгубят хранителните сокове на зародиша, така и страданията обвиват благата, за да се дадат на човека тогава, когато той може да се ползува от тях. Ето защо, който търси щастие и блаженство в света, първо трябва да мине през страданията.
Христос казва: „Който има уши да слуша, нека слуша." Аз пък казвам: Който не вярва в думите ми, ще ги опита. Като мине през изпитания и страдания, ще разбере, че в тях се крият благата на живота. За една лъжа, Яков трябваше да слугува на Лавана 21 години, а Мойсей, за едно убийство, трябваше да слугува на еврейския народ цели 40 години. Всяка погрешка, всяко престъпление се изкупват чрез страдания. Като знаете това, нека жената не се запитва, защо мъжът й се отнася лошо с нея. Някога, в миналото, тя се отнасяла лошо с него. И слугинята нека не се запитва, защо господарката й се отнася толкова жестоко с нея. В миналото тя е постъпвала зле със своята господарка. Такъв е законът на кармата. Проследете историята на човечеството, на народите, на обществата, на семействата и ще видите, че този закон действува навсякъде планомерно и безпощадно. Ако в бъдеще искате да имате добри синове и дъщери, приложете закона на любовта. Кармата се разрешава само чрез любовта. Яков имаше 12 сина, но само Йосиф беше роден по закона на любовта. Яков работи седем години за него, след което се ожени за Рахил, която роди само един син – Йосиф. Който може да слугува седем години с любов, той ще роди Йосифа. Който се жени по обикновен начин, без любов, той ще вземе Лия, която не обича, и от нея ще му се родят много синове.
Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освен момент на новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му. Велик е моментът, когато човешкият ум вземе кормилото в ръцете си и направлява съдбата на собствения си живот.
Това, което Яков вид преди няколко хиляди години на сън, се отнася до сегашните хора, т.е. до хората на XX век. Днес вече слизат и възлизат Божиите ангели; нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народите. Страданията, през които съвременните хора минават, показват, че те се намират в положението на жена, която ражда. Щом роди тя, ангелите един след друг започват да се въплътяват в човешките умове и сърца. Бог, Който изпраща своите ангели, следи за последствията. На всеки човек ще се даде възможност да чуе, как Бог говори. Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят, и се вдълбочете в себе си, да чуете тихия говор на Бога. Ако слухът ви е развит, ще чуете тиха, едва уловима музика, която внася мир, спокойствие и радост в душата. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна, приятна мелодия. Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него, да чуе тихия глас на Бога. Той не говори много: една дума ще каже, но тя остава паметна на вековете. Ако младата мома и младият момък не могат да забравят думите, които си пишат или казват, колко повече остават паметни думите на Бога. Коя мома и кой момък са забравили двете думи „обичам те", които някога са си казали?
Един млад човек разправял своята опитност. По известни причини той дошъл до голямо отчаяние в живота си и решил да се самоубие. В този момент, в съседната стая се чул тихият глас на неговия приятел. Той се вслушал в песента, която долитала до ушите му, и ясно разбрал смисъла на следните думи: „Аз за тебе само мисля и никога не ще те забравя". Те произвели преврат в него, и той се отказал от решението си да се самоубие, като си казал: Има Един, Който мисли за мене. Това е в състояние да ме застави да живея и да се радвам на всичко, което ми е дадено.
Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества. Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение. Чувате ли някой да се оплаква от живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвят на дървото. Но той трябва да завърже, и плодът му след време да узрее. В този смисъл, смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. Когато умира, човек се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живее, да бъде свободен, трябва да се откаже от всекидневните грижи на живота. Това не значи, че не трябва да мислите. Мислете, без да се тревожите. Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои. Ако имате баща като Якова и майка като Ревека, кажете им: Моля ви се, не ме учете на лъжа; не се нуждая от такъв урок. Ако имате чичо, като Лавана, кажете му да не злоупотребява с любовта на ближните си. Много моми и момци са станали нещастни по единствената причина, че родителите им се противопоставяли на техния избор. Оставете всеки сам да си избере мома или момък, които да отговарят на сърцето му. Ако направят някаква погрешка, те ще страдат, и сами ще изправят погрешката си – поне ще страдат от любов. Няма човек в света, който да е бил свободен от страдания. Идейните страдания имат смисъл, те повдигат човека. За предпочитане е човек да страда за някаква идея, отколкото да няма идея. Когато жената ражда, и децата й живеят дълго време, мъките и страданията й са оправдани. Обаче, ако децата й умират, страданията й не са на място. Мислите и желанията на човека също така се раждат, живеят известно време и умират. Ако те умират веднага след раждането, такъв живот е безсмислен. Дайте възможност на добрите мисли и желания във вас да живеят дълго време, да дадат плодове, на които да се радвате и вие, и ближните ви.
Човек има душа, която иска да люби; човек има ум и сърце които искат да се развиват правилно. Какво ще стане с вас, ако убиете живота на ума, на сърцето и на душата си? Какъв живот е този, в който умът, сърцето и душата не вземат участие? Проявявайте се свободно, без лъжа, кражба и убийство, защото всеки получава заслуженото. Всяка изопачена, крива мисъл, родена от човека, ще го следва през целия му живот – и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своите ближни, и за своя народ. Като работите по този начин, вие пак ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане с един или с друг народ, това да не ви смущава. Душата е по-важна от народа. Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството. Къде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинът не изчезна. В това време живееше един истински Човек в света, Когото разпнаха наред с разбойниците, но Неговите идеи и до днес още съществуват и владеят света. Той струва повече от цялата Римска империя. Този велик човек беше Христос.
Днес всички българи искат да знаят, какво ще стане с България. – Ако следва Божиите пътища, нищо лошо няма да й се случи. Всеки трябва да се грижи за своето индивидуално развитие, да дава ход на добрите си мисли и желания, като постепенно се освобождава от страха. Колкото по-добри ставате, толкова и страхът ви ще се намалява. Ако имате характера на Якова, непременно ще пострадате. Ревека, Лаван и всички останали типове жънат своите плодове. Днес повечето хора са взели ключовете на материалния свят в ръцете си и, дето и да отидете, ще ви кажат: Платете си разноските. Ако някой проповядва, също иска да му се плати. Трябва да съществува поне едно звание, за което хората да работят без пари. Няма по-свещено звание за човека от това, да служи на Бога с любов. Който служи на Бога, всякога говори истината. От такива хора се нуждае светът. Те произлизат от Рахил. Това се иска и от съвременните жени. Можете ли да играете ролята на Рахил, да пасете овцете си като нея? Можете ли да живеете между овчари и да бъдете почтени? Колко мъже трябва да има една жена и колко жени един мъж? – Един мъж и една жена. С други думи казано: Човек трябва да има един ум и едно сърце. Два ума, две сърца раздвояват човека, а всяко раздвояване причинява зло. Един ум, едно сърце и една воля водят към доброто. Когато жената разлюби мъжа си, крилата й падат. Когато мъжът разлюби жена си и пожелае друга някоя, той прелюбодействува. Любовта трябва да бъде чиста и безкористна. И Лаван обичаше Якова, но го използува. Жената трябва да се стреми да бъде като Рахил, да роди Йосифа. Ако мъжете и жените раждат синове като Йосифа, те ще бъдат избрани жени и мъже, ще образуват избран народ.
„Божиите ангели слизат и възлизат по нея.“ Те питат българските моми: Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Те питат и българските момци: Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Готови ли сте да живеете добре? Ако сте готови, ние ще дойдем в България. Йосиф дойде в Египет и спаси жителите му от погибел – от гладна смърт. – Кога ще дойдат ангелите в света? – От вас зависи. Те могат да дойдат след един час, но могат да дойдат и след години. Когато дадете място на душата и на духа си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас. Той ще ви познае, и вие ще го познаете. – Грешни сме. – Не мислете за греховете си. Ние не се занимаваме с минали неща; не се занимаваме и с настоящето. Миналото и настоящето са важни като условия на бъдещето. Пред вас се открива велико бъдеще – за него работете. Ако ми донесат една нечиста риза, аз не питам, защо се изцапала, на кого е, но я турям в коритото, заливам я с чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си. Стремете се към любовта, която чисти и повдига човешкото сърце.
Кой очисти и повдигна Якова? – Неговата възлюбена – Рахил. Бог му каза: Давам ти Рахил, нея люби и за други жени да не мислиш. Яков, който днес се нарича Израил, живее по нов начин, не както е живял по-рано. Тази е причината, дето той минава между избраниците, между високо културните и учени хора, които носят светлина на света. Те са се пожертвували за човечеството.
Днес всички хора стоят пред стълбата и гледат към върха, отдето Бог ги пита: Като слизате и възлизате по тази стълба, как мислите да живеете? Ще лъжете ли още братята и сестрите си, бащите, майките и ближните си? Ще търсите ли други мъже и жени, или ще любите само онези, които Бог ви дава, като условие на вашето растене. После се обръща към майките и бащите и ги пита: Ще продавате ли още синовете и дъщерите си? – Много се измъчихме, Господи. Бог не жали хората, когато се мъчат. Той се радва, защото знае, че ще родят. Бог казва: „Както се радвам на цъфналите цветя в градините, така се радвам на вашите деца, които играят, скачат и се веселят, които се радват на Божия свят. Велико нещо е да живее човек за любовта, да се радва на света. Тогава животът на всички хора – мъже, жени и деца ще се превърне в песен и молитва. Светът ще се превърне в райска градина. Това ще стане, но едно се иска от човека – да слиза и възлиза по стълбата, на която върхът стига до небето. Който стои при стълбата, той се ползува от благата на живота. Той се намира в положението на онези дървета, които растат покрай реки. Те се ползуват от водата на реките и се развиват добре. Тези, които са далеч от реките, са изложени на загиване. Божествените блага – любов, мъдрост, истина, правда слизат по Божествената стълба. Бъдете будни да ги използувате. Прекарайте в градините си по една вадичка, за да приемете поне една струя от голямото изобилие. Само така ще измените живота си и ще влезете в новото, което иде вече в света.
Новото прилича на месец май. Всичко се е събудило, излязло е от зимния сън, от своя пашкул. И хората излизат вече от гробовете си, за да възкръснат. Казано е в Писанието: „Излезте, вие, мъртвите, да влезем, ние, живите." Какво означава този стих? Това значи: Излезте, вие, мъртвите, които сте живи, за да влезем, ние, живите, които сме мъртви, и да се осолим. Дали сте живи – мъртви, или мъртви – живи, не се страхувайте, и за едните, и за другите е добре. Който излиза от гроба, той е чист вече; който влиза, ще се очисти и отново ще дойде, но вече чист и обновен. Радвайте се на живота и благодарете, че живеете.
В разказа за Яков и Исава изнесох седем характера, от които единствена Рахил заслужава подражание. Бих желал всички жени да бъдат като нея, да внасят красиви и велики идеали във всички мъже, жени и деца. Бих желал и мъжете да бъдат като Рахил. Стремете се към новото учение, което Христос носи чрез жената. То ще изтрие сълзите на страдащите. За коя жена говоря? – За тази, която има характера на Рахил. Тя ще цъфти, ще завързва, и плодовете й ще зреят. Обаче, който има характера на Лия, дълго време още ще се пресажда. Жените трябва да спасят света и ще го спасят. Само майките могат да спасят света. Който мисли, че светът може да се спаси и подобри вън от майката, той се самоизлъгва, той е на крив път. Всички свещеници, проповедници, учители, управници трябва да се обединят около майката. Най-възвишената, най-силната дума в свита е „майка." Думите „Бог”, „Господ” подразбират Божествената майка.
Всички хора говорят за любовта, но не я познават. Ние имаме пред вид любовта на Рахил, която изисква от човека готовност към самопожертвуване. Без тази любов природата остава скрита за човека. Както човек се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своите тайни скривалища за онези, които я любят и които тя люби. Който носи в себе си ключа на любовта, той може да прониква във великите тайни на Битието.
В заключение на всичко, казвам: В сегашния свят работят шест сили – Ревека, Исак, Яков, Исав, Лаван и Лия. Те създават мъчнотиите и страданията на човечеството и го обезсоляват. Нова сила иде в света – Рахил, която носи светлина за човешките умове. Отвсякъде се чува зов: Да излязат жените на фронта! Когато мъжете останат в тила, а жените излязат на фронта, светът ще се поправи. Бог, ангелите, светиите имат голяма вяра в жените. И аз имам голяма вяра в тях. Следователно, светът ще се оправи, когато мъжете станат любими синове и братя на жените.
Беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София.