Меланинът - гориво на бъдещето? Човекът - слънчева батерия

Авторът на това революционно откритие е Антонио Солис Херера, хирург-офталмолог. През 2000 г. със своя екип той изследва причините за слепотата в Мексико, при което прави проучвания върху ретината и оптичния нерв с методи, подобни на спектрофотометрията. При това екипът разкрива изключителните свойства на меланина. Меланинът е хормон, произвеждан от пинеалната жлеза. Функциите му са неуточнени, знае се, че има връзка с бодърстването и съня, с образуването на кожен пигмент под влиянието на слънчевата светлина. В последните години все повече изследвания потвърждават ролята му във възприемането и реагирането на слънчевата светлина. В изследване, продължило 12 години, екипът на д-р Херера успява да докаже, че меланинът е основен енергообразуващ фактор в организма.

Предлагаме на читателя част от статия на д-р Антонио Солис Херера от 2008 г.

В изследванията си съвременните учени постепенно достигат до заключението, което е дадено от духовните учители и потвърдено от опита на Хира Манек: човек е светлина и се храни със светлина.

Сп. "Житно зърно"

Накрая ние успяхме да потвърдим хипотезата си, която изглеждаше невероятна дори за нас - че меланинът доставя водород на клетката. С други думи, той улавя фотонната енергия и я превръща в химическа. Това ни смая, защото водородът е най-малкият атом във Вселената, най-разпространеният и е носител на най-използваната енергия в природата.

Можем да определим фотосинтезата като абсорбция на фотони от електромагнитното лъчение, последвана от йонен процес. Досега хлорофилът беше познат като единствената субстанция, широко разпространена в природата, способна да доставя водород на растителната клетка. Не беше известна никоя друга субстанция, която да улавя фотоните от електромагнитното лъчение и да може да даде достатъчна енергия, така че да разцепи молекулата на водата. Резултатите, получени с меланина, потвърдиха, че не само растенията притежават фотосинтеза, но също и бозайниците. С други думи: за животинското царство меланинът е същото, каквото е хлорофилът за растителното царство.

В различни научни институти са правени опити да се извлече хлорофил, с който да се задвижи процес на разцепване на водната молекула, при който се освобождава енергия; обаче действието на извлека от хлорофил се изчерпва за 20-30 секунди, докато извлеченият меланин е активен десетки, може би и стотици години, позволявайки да се осъществи разцепване на водната молекула. Въпросът беше: как меланинът извлича енергия от водната молекула? В молекулата на водата енергия се освобождава при разделянето и обратното съединяване на водородния и кислородния атоми.

Горното уравнение показва, че от две молекули вода в присъствие на меланин и под въздействие на слънчева светлина се получават две молекули водород, една молекула кислород и четири електрона. Когато обаче реакцията се обърне отдясно наляво, водородът и кислородът отново се съединяват и дават вода и електричество, докато меланинът не претърпява промени, той само катализира процеса. Стрелките показват, че процесът се извършва в двете направления и може да продължава с години, понеже меланинът не се разрушава.

Ние установихме, че една трета от всичката енергия, с която човек разполага, идва от меланина, водата и светлината. Но тази една трета е първичната енергия, т.е. енергията, която активира химическите реакции в организъма на човека. В съответствие с нашите терапевтични изследвания, животоподдържащите системи се задвижват от тази енергия по един или друг начин или дори се нуждаят от химичната енергия на меланина, идваща от фотонната енергия, за да стартират жизнените процеси.

Друго фундаментално качество на меланина е неговата устойчивост във вода. Това е от съществено значение за генерирането на електричество. Например първите количества меланин, които екстахирахме през 1998 г., живеят своята девета година без каквито и да е признаци за разрушаване до януари 2007. Първите прототипи на фотоелектрохимични клетки продължават своя живот, генерирайки електричество вече десети семестър без прекъсване, на стайна температура.