Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Хармонията на Питагор. Символика на числата


Ани
  • Автор: Георги Томалевски

    <i>Из “Слънце след буря”, Есета,

    Георги Томалевски

    www.spiralata.net<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 12.06.2008 г., 23:20 ч.</i>

Ние се движим сред живите числа на природата и рядко имаме просветлението да се вживеем и почувствуваме дълбокия, неразгадан още напълно смисъл, затворен в тях. Ние пребъдваме и сред една жива геометрия, с елементите на която е създаден светът и която геометрия най-красноречиво ни увежда в дълбоките тайни на човешкия и космичния живот, но колко пъти ние можем да се откъснем от врявата на своето катадневие и да потънем в размисъл за тях? Освен това, колцина допущат, че е редно в тия преситени със събития времена, да отделим мисъл по толкова далечни и чужди на всекидневните потреби неща, макар те да изпълват всички дни и часове на живота ни?

Числата, за които искам да кажа няколко бегли думи в началото на настоящето изложение, са образи и отпечатъци на идеи, символи на истини, които лежат в основанието на битието. Те са, същевременно, и ключове на много тайни, които отвеждат дори в „светая светих” на великия световен живот. С тълмежа на числата са се занимавали още в дълбоките старини на света. Всякога е имало мислещи умове, които са искали да проникнат в тайните на тоя океан от живот, който ни заобикаля и да извадят оттам драгоценните бисери на някои истини, от блясъците на които се осветлява нашия път в мрачината. Ние живеем, все още, в една дълбока неизвестност и без тия умове, озарени от високо вдъхновение, ние бихме преминали живота си без всякаква надежда.

В най-дълбоките дипли на миналото, стоят спомените за тия, които са работили в символиката и в тълкуване писанията. Още древните култури на Китай, Халдея, Стара Гърция и Рим, както и по-после средновековието, са имали символика на числата, най-ярки знаци за която е оставил Питагор, в съзнанието на който е прозвъняла блажено хармонията на световете.

Науката за числата у Питагора е някак непосредствено свързана с музиката. В една малка философско-музикална студия, излязла у нас през 1939 година, Андрей Андреев, запознат добре с тоя въпрос, дава твърде ценни и оригинални сведения относно Питагорейското схващане на числовата хармония във връзка с музиката. Според това схващане, между тон и число има някакво неразривно единство. В същност, учението, наречено учение за хармонията на сферите, върху което се изказват Плутарх, Платон, Аристотел и Питагор, иде от по-далеко. Преди да се яви в Гърция, то е живяло във великите и недостъпни за всекиго школи за посветените на Египет и Вавилон. Едва в VI век до Хр., в Гърция то бива поставено на числова научна основа от Питагора.

Питагор е роден на остров Самос, 580 год. преди Христа. Той е бил запознат с математиката, астрологията и другите науки на древността - Египет и Вавилон. Той е имал прочута школа в Южна Италия, а после пренесена в Гърция, която се наричала Питагорейска школа. За Питагора са писали Диоген, Лаерций, Аристоксен, Ямблих и Порфирий, а за философията му става дума от Сократа, Платона и Аристотеля.

Ето някалко места от брошурата на Андрей Андреев „Питагор и учението му за хармонията на сферите”:

Учениците на Питагор, питагорейците, поддържали като основа на своите размишления при анализа на музикалните прояви численото отношение, математичните построения.

Питагор учил, че земята е кълбо, а също и център на вселената. Той първи я нарекъл космос. Питагор разглежда земята и другите небесни тела като закономерни стройни единици, подчинени на законите на числата и хармонията. Той е повлиян от ученията на Анаксимандър и Анаксимен - учения, разглеждащи тия въпроси чрез светогледа на стария Изток.

Питагор смятал музиката като съставна част от закономерните движения на всемира. Той тълкувал голямата й сила още и като силно възпитателно средство, като средство за развитие на ума, укротяване на страстите, облагородяване на душата, характера и др.

У Питагор не може да се отрече ред безусловно положителни постижения: мисълта да се измери височината на тона от звучащата струна, акустическите свойства на музикалните елементи и др.

Като основа на своите размишления, питагорейците приемали разума. „Строгият Питагор, казва Плутарх, отхвърлял присъствието на чувството при предаването или при разбирането на дадена музикална пиеса. Той казвал, че това божествено изкуство, музиката, трябва да се приеме от разума и според математическата хармония, хармонията, подчинена, на числата”. „Но, допълва Платон, Питагор знаел, че всичко в душата не е разум, и затова препоръчвал музиката и като помощница в философските размишления и другар в живота на всекиго”.

Според Аристоксен, достойнството на музиката ще оцени слухът, а мисловните способности трябва да определят съотношенията на възприетите явления тогава когато Питагор говори за точност в математическите съотношения между интервалите. Консонансът е интервал, казвали питагорейците, в основата на който лежи най-простото за слуха съзвучие. „Консонансът е най-приятното за слуха съзвучие, възразявали последователите на Аристоксен.” И по-нататък:

Теорията за математическото отношение на тоновете е била приета от много философи. Учениците на Питагор продължили учението му за отношението между число и тон. Така, питагореецът Архит, приятел на Платон, си е представял, говорил за тоновете като резултат от трептения, които се разпространяват чрез въздуха. Лае и Хипаз направили много опити със струни, различни по дължина, с спъване различни тежести на тях. Платон, последовател на Питагоровото учение за тона, приемал, че законите на музиката и математическите отношения са отражения на световния ред. Той ратувал за божественото Аполоново изкуство - музиката. Аристотел подчертава голямата сила на тона. Той казва, че астрономическите наблюдения показват, че небесните явления, с които са свързани всички най-важни промени , на човешкия живот, стават с математическа точност и в строго определени цикли. „Откърмени с тия мисли, пише Аристотел, питагорейците признават математическите норми за всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и числа”. Плутарх доизяснява това с думите: „Питагор, Архит, Платон и др. древни философи твърдели, че движението на вселената и частично на небесните тела, е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете според изискванията на хармонията”.

Като резултат на всичко това, по Питагор и др., се явява едно благозвучие между небесните тела, наречено музика или хармония на сферите. „Тая хармония, казва Питагор, е дивна, съвършена и божествена музика за чистите души”.

Ще оставим за известно време, какво са знаели и какво са оставили за символиката на числата мислители от древността като Питагор и други. Да се сродим със собствените си усещания и идеи, които ни внушават числата и геометричните елементи, като, преди всичко, кажем няколко думи за символиката.

И до днешен ден ще срещнете хора, които са противници на символизма. Разбира се, има различни видове символика, но има натури, които по начало са й чужди и протестират срещу нея, като забравят, че ние сме потопени в един свят, в който всичко е символика. Символи са думите, с които си служим, символи са нашите поздрави, маниерите в катадневното ни битие, символи са названията на дните, месеците, годините и циклите. Символ е цялото богослужение на всички религии и цялата наша битова, национална и общочовешка традиция. Ние приемаме тия символи, но сме крайно предпазливи, когато трябва да приемем една символика, която ни разкрива дълбоката мъдрост на вселенския живот, мъдрост, така добре разбрана някога от древните и приета от всеки, който има пробудена душа и малко поне зрящи очи. Но това е някак в реда на нещата. Хората са крайно консервативни и плашливи, когато трябва да допуснат в съзнанието си известни истини, които имат отношение не към материята, а към духа.

Символика на числата

Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.

Едното е творческото начало, мъжкият първичен принцип, непроявен още потенциално, могъщ, не-открил още другия полюс, чрез който се самоутвърждава като участник в живота и развитието. Човечеството е трябвало да изживее дълги векове сред миражите на множеството, докато един от посветените е изрекъл, че Бог е Един.

Едното е могъщо, величаво, като възправения горд връх на планината, обвит със студеното и нямо величие на небесата, които го утвърждават. Бог е Един, Духът е Един, Христос е Един

В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.

Преди да се роди светът, той е бил в непроявеното единство на Бога.

В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две. Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.

Какво изразява това ново число? Две е опозиция. То е едно неустойчиво число и при него е много трудно да се създаде хармония. Две, това е положителното и отрицателното, голямото и малкото, светлината и тъмнината, топлината и студът, доброто и злото и т. н., между които има винаги борба. При идеята за двете, отделните полюси се взаимно търсят, или взаимно изключват. Те дори воюват помежду си, а това е война, в която изпъкват двата принципа: на доброто и злото. Вижте, колко злополучно завърши райското блаженство при числото две. Взрете се във великата мистерия за падението на духовете. Когато те пожелаха да се разделят от Бога, роди се злото. Всяко зло започва с числото две. Ако между двама хора не влезе Божият Дух, който да направлява живота им, непременно ще се роди злото. Никога двама приятели не ще останат верни един на друг, ако Бог не е с тях. Двама майстори от един и същ занаят трудно се понасят, между две красиви моми се ражда омраза, между двама момци има съревнование. Даже когато човек воюва срещу себе си, той пак е в числото две.

Между две тела съществува или привлекателна, или оттласквателна сила. Тия тела се борят помежду си, а резултатът ще бъде или катастрофа, или пълно отдалечение.

Числото две е първият символ на размножението. То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот,,

Езикът на ритмичността се изразява с числото две. Ритмиката е смяна на състоянията. Тя е пре-повторение на живота между интервалите на смъртта, Между едно „да” и следващото „да” има едно „не”, което е негативната страна на първото „да”.

Чрез противоречието, което се крие в числото две, се гради изкуството. При всяко изкуство имаме среща между противоположни елементи — положителни и отрицателни, в съчетанието на които търсим художествената истина. При изобразителните изкуства, специално при живописта и графиката, ние виждаме, как в борбата между светлината и тъмнината, се въплътява художествената идея. В същност, графичното изкуство се осъществява в борбата между светлината и сенките, между доброто и злото. Ако нямаше тоя конфликт, изкуството би било невъзможно, както не би бил възможен и човекът, тъй като човекът в своя първичен строеж е дете на Бога и на греха. Той носи двете начала в себе си и ги изразява по различен начин. Мястото на човека в стълбата на еволюцията е на синура между светлината и тъмнината. Много от символите на древността, показват това. Човек е същество на контрастите и противоречията. Без контрастите и противоречията, не можем да познаем истината. Ние никога не бихме могли да познаем доброто, ако злото не го контрастираше.

Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.

Процесът е незавършен. Изкуството, което е сътворено от непримиримите елементи на вечния дуализъм, е също незавършен процес. Всяка книга, всяка картина или музикална творба, която има вида на някаква изравнена, успокоена завършеност, не е изкуство. Истинското изкуство буди въпроси и подтиква съзнанието към творческо търсене. Това е неговата цел. Нас не ни задоволяват ония неща, които не оставят питания и вълнуващи тревоги в душата ни. Ние не обичаме разрешените въпроси. Те не ни учат нито на размисъл, нито пък ускоряват нашия растеж. В борбата с конфликтите ние проумяваме мъдростта на живота.

Числото три е първото хармонично и завършено число. Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина. В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите. Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване. Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.

Ето, как числото „три” определя духовно човека и го дефинира върху мрежата на ония прояви, които ни показват индивида такъв, какъвто е той създаден. Числото три, взето геометрично, представя първата и най-проста равнинна фигура, върху която е постигнато равновесие. Всяко тяло, подпряно в три точки, остава в равновесие. Триъгълникът е първият затворен полигон, който крие много съществени геометрични закони и много тайни. В построяването на човешкото лице той е взел голямо участие. Ще бъде много специално, ако в настоящето изложение дадем сведения, от какви геометрични фигури се състои човешкото лице и кое лице се счита за съвършено.

Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа. В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила?

Числото четири се нарича още квадрат или кръст. То е прието като число на борба и изпитание. То е чистилището на душата и огънят, през който трябва да мине всяко същество, за да заслужи своето достойно място във вечния живот. Христос прие истинското си величие, след като прие четворката - кръстът на страданието, за да стане път, истина и живот. Древните езотерични науки, сочат четворката (квадрата) като символ на борба, а като аспект между небесните светила в астрологията, квадратът има същото значение. Четворката е война, защото изразява също разделение на частите. Някога са считали, че светът е съставен от четири елемента - стихии: огън, вода, въздух и земя. През тях, като през очистителни реторти, преминава душата на човека, за да получи своето „кръщение” в дух и истина. И природните духове, според преданията, са четири: саламандри, ундини, силфи и гноми. Четири - това е числото на света като цяло, който има четири страни като стените на един огромен дом - изток, запад, север и юг. Изтокът носи безмълвното величие на изгряващото слънце, надеждите и святостта на живота. Западът - противоречията, шума на желязото, цивилизованата жестокост и конкретния разум. Северът носи недостигаемата чистота на истината, и югът - палещите огньове на желанията и спокойната бавна мъдрост на пустинята. Числото четири е същевременно число на градежа. Върху четириъгълна основа почиват пирамидите на египетските посветени, които имат триъгълни стени и връх, който съединява „небето” с „земята”.

Ако човек се изправи с прибрани крака и разперени ръце в страни, той ще образува четворката или кръста. Кръстът е неподвижна, статична фигура. Тя изразява човека, който стои неподвижно. Това е фигурата на разпятието, което приема страданията. Но тази фигура е непостоянна, защото човекът тръгва, разтваря крака, пристъпя напред и образува петорката, пентаграмата - ходещият, подвижният, възкръсналият човек.

Пет - това е, следователно, числото на човека, който ходи. Двата крака, двете ръце и главата образуват пентаграмата, или както я наричат още, петолъчната звезда. Символ на еволюцията на човека от нашата пета раса (тука думата раса е употребена не в биологичния смисъл, а като епоха в развитието на човешкия род) е тая петолъчна звезда.

Човек, засега, е изработил пет възприятия. Те са пътищата, по които външният свят докосва душата на човека и чрез които ние идваме в досег с живота, вън от нас. Макар развити и усъвършенствувани още само в известни граници, тия пет входове до нашето съзнание характеризират днешния човек. Числото пет е число на свободата. То изразява освободения човек, слязъл от кръста и поел пътя, показан му от преминалите страдания. Някои духовни общества и ордени, които проумяват смисъла и значението на числата, както и техните геометрични символи, приемат за свой знак петолъчната звезда (пентаграмата). За съответствието между възприятията на човека и петте върхове на пентаграмата са знаели и някои средновековни тайноведци, защото Гьоте, който се запознал в младини с някои мистици като Спиноза, говори някъде във „Фауст” за пентаграмата. А знае се, „Фауст” е една символика, която е узряла в творческото съзнание на големия немски поет, едва когато той е бил запознат с нещо от наследието на средновековното тайноведство.

Числото шест е число, което е съставено от две тройки. Геометрично, то се представя от два триъгълника, които се вплитат така, че единият им връх е насочен надолу, а другият - нагоре. Така сдружени, те образуват древния кабалистичен знак, наречен сектаграма. В числото шест е изразена борбата между духа и материята. Триъгълникът, който сочи надолу, е символ на материалния, веществен, конкретен и земен свят, с всичко онова, което го характеризира, а другият триъгълник, който сочи нагоре., е духовният свят, с вечните стремежи към небесата. Тия два триъгълника са вплетени в човека, който живее и в двата свята и който има свободната воля да избере един от тях за свое царство. Тоя подбор е мъката, мъдростта, падението и възходът на човека, дошъл на земята да изпита всичко. Шестицата, следователно, е число, както на вечната небесна реалност, която за човека е невидима, така и на земната илюзия, която е въплътена. Арабският знак на числото шест (цифрата) показва, че в земята е посадено едно семе, което е поникнало, но още не е дало своите плодове. То е същевременно и символ за едно освобождение от магическия кръг на колебанието и тръгване по строго определен, избран път. Шестицата геометрично е построена на една ирационална база, тъй като радиусът на окръжността не е точно равен на страната на вписания шестоъгълник, поради несъизмеримостта на диаметъра с дължината на окръжността (П = 3,14). Ето защо, числото шест е донякъде извън световно, небесно число и приложено тука на земята, създава противоречия. Числото шест се дели на две и на три. Разделено на две, дава три - числото на хармонията, равновесието, а разделено на три, дава две - числото на противодействието и борбата.

Някога Давид даде на еврейския народ тоя знак, като го остави свободен да приеме един от двата пътя, които се крият в него. Ако тоя народ приеме за свой път триъгълника, чийто връх сочи нагоре, тогава ще намери небесната си обетована земя. Забрави ли Бога и поеме ли път по другия триъгълник, който има върха си надолу - в грубия материален свят, към блясъка на измамното злато, той ще иде към огъня на земните страдания, не ще познае Христа и дълго ще плаче, без сам да знае защо, пред Йерусалимската стена.

Числото седем е познато като свещено число между числата. В древно - индуските сказания за светя и хората, в кабалата, в религиозната философия на всички времена, това число е било символ на съвършенството. Ако, числото три е първият образ и първият символ на пълнотата и духовната завършеност, седем е неговото преповторение в по-висша гама. Седем са считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада.

За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил - Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел - Божия справедливост и Самуил - гняв Божи.

За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният - сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него

.

Числото седем се счита за основа, която въздигната в различна степен, дава ключа на всички земни и небесни тайни. С него се разрешават загадките на космоса, за тия, които знаят да го употребят. Когато веднъж попитали Исуса, дали трябва седем пъти да прощаваме на тия, които имат прегрешения към нас, Великият Учител на всички векове, отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем.

Светилниците на древните жреци от Египет, а после на евреите, са били със седем свещи, което символизира седемте добродетели, които трябва да осветяват пътя ни към духовното съвършенство. Освен това, седем са тайните древни науки за човека, Вселената и Бога: херметизъм или тайноведска философия, метафизака, кабала - наука за Бога, вселената и човека, тора - наука за формите, питагорейство, йероглифика и наука за числата.

В разположението на планетите от слънчевата система, което разположение (аспекти) е от извънредно важно значение за тълкуване характерните особености на дадено лице, ние имаме седем основни положения: Съединение - когато две небесни тела, спрямо земята, която приемаме за център на хороскопа, се взаимно съвпадат (не сключват ъгъл помежду си). 2. Дуодектил, когато двете тела са отдалечени едно от друго така, че ъгълът, който затварят с земята е 30°. 3. Секстил, когато този ъгъл е 60°. 4. Квадратура, когато ъгълът е 90°. 5. Тригон - при ъгъл 120°. 6. Квинконс—при ъгъл 150°. и 7. Опозиция - при ъгъл 180°.

В древната магика са посочени седем драгоценни камъни, с чиито свойства се побеждават редица отрицателни сили. Те са следните: Карбункул, съответствуващ на слънцето, Алмаз - на Луната, Сердолик - Меркурий, Изумруд - Венера, Рубин - Марс, Сапфир - Юпитер и Обсидий - Сатурн.

Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем, е дало повод на посветените в тайните на космичния живот, да изрекат истината, която намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius" - каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”.

И така, числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието на хората, където по-рано е имало разумна вяра. Но,, впрочем, нашата задача при изяснение символиката на числата и формите не е да убеждаваме, а само да посочим.

Числото осем, е третата степен на числото две. То представя една по-висша степен на ония неща, които символизуват двойката. Арабският му знак е като знака на безкрайността. Две нули, долепени една до друга, или два конуса, върховете на които се докосват, е символ на преминаване от една реалност в друга. Символ на земната и физичната смърт, числото осем е съставено от две четворки, т. е. от две действителности - два дома, две реалности. Осмият знак от колелото на Зодиака е Скорпион - знакът на смъртта. Осем, това е числото на силните, които живеят съзнателно, както в видимия веществен, така и в невидимия свят. То е число на посветените в мистериите на живота и смъртта. Осем е мистичен знак и число, което управлява и тайната на пола.

Едно геометрично тяло, наречено октаедър е съставено от две еднакви четиристенни пирамиди, които са допрени една в друга със своите основи. Това са два свята, сдружени един до друг, взаимнопроникваши се, без да осъзнават своята отделност така както става в действителност. И в живота, световете се взаимнопроникват и ние трудно можем да отделим това, което принадлежи на материята, от това, което принадлежи на духа. Когато този октаедър се раздели при основите и върховете се допрат един до друг, тогава световете се разделят и „Кесаровото остава Кесарю, а Божието Богу”. Тогава преминаването от единия в другия свят става през „тясната врата” на смъртта, като тука под смърт ние разбираме напускане на една действителност и преминаване в друга.

Числото девет е последното число - знак в редицата на първоначалните числа. То е магическо число и е обратното на шест. При шестте ние имахме семе, посадено в земята, а сега семето е извадило свето съдържание, обработило го е и е дало плод. Деветорката е втората степен на числото три. То е преповторената хармония на тройката и представя нейното пълно осъществяване. С числото девет са си служили древните маги. То представя числото на сбъдновението - плод на положеното усилие. С деветицата се, приключва еволюцията, тъй като десет е вече число, което представя преповторение на единицата.

И другите числа - двузначни, тризначни н многозначни, имат своята символика, но в общи линии тя е преповторение към същностите на основните числа, които в едри линии изложихме по-горе.

Трябва да се каже нещо и за нулата, която е символ на непроявената вселена. Ако едното е проявеният Един, завършен и достатъчен за себе си, който се манифестира чрез числата до девет, нулата е знак и символ, който съдържа в себе си всичко. Тя е вселената - свят, у който не може да се прибави нито прахолинка, от които не може да се отнеме нито прахолинка. Всички неща, които се произшедствяват в Божествения, завършен свят, са затворени процеси, за които важи най-общата формула а+в=с. Това ще рече, че положителните и отрицателните прояви се анулират. Също както при закона за превръщането н запазването на веществото и енергията. Там всички процеси се анулират. Както в една добре водена търговска книга, при баланса приходната страница анулира разходната, така и тука, в процесите на физическото и духовно битие, всяко нещо се балансира и анулира в общото уравнение с своята противоположност. Енергия с работа, вещество с вещество, зло с добро, като от всички тия многочислени процеси, остава само опитът за душите, преминали великата школа на живота. Нулата, за тоя който разбира дълбокия смисъл на символиката, изразява и един завършен процес в света.

Привършвайки в общи линии това, което можехме да кажем за символиката на простите числа от естествения ред, ние можем да преминем в една друга област, където числата, изразени в геометрични величини, служат като основа за създаване хармонията, по чиито закони невидимите градивни силя, устройват формите на живота.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×